Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ



На 23 март 2010 г. от 10.00 часа се проведе заседание на Временната комисия по изработване на Изборния кодекс при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Кратка презентация от представители на Асоциация „Прозрачност без граници” – българско национално представителство на Transparency International на тема: „Регионални преброителни центрове”.
2. Кратка презентация от представители на Асоциацията „Гласуване без граници” на тема: „Електронното гласуване и гласуването в чужбина”.
3. Вид избирателна система за избор на членове на Европейския парламент, парламентарни избори и местни избори
4. Регионални преброителни центрове на избираните резултати..
5. Изборна администрация.
6. Местни избори.

Списък на присъстващите народни представители се прилага.
Присъстваха и: от ГРАО – Иван Гетов – директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ; от Президентството – Борянка Иванова – експерт; от МВнР: Радослава Кафеджийска – директор дирекция „Правна” в МВнР и Даниел Стефанов – съветник в Политическия кабинет; от Асоциация „Прозрачност без граници”: Огнян Минчев и Ваня Нушева; от Асоциация на българите зад граница „Гласуване без граници: Антони де ла Реа и Валентина Иванова; от Институт за развитие на публичната среда: Антоанета Цонева – председател на Управителния съвет, Асен Генов, Светослав Георгиев и Ива Лазарова; експерти: проф. Михаил Константинов , Димитър Димитров, Драго Михалев, Красимир Калинов, Александър Петров, Румяна Сидерова, Орлин Иванов, Сабрие Сапунджиева , Мустафа Сали Карадайъ и Петра Свиленова Стоянова .

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Здравейте на всички! Започваме днешното заседание по предварително обявения дневен ред, който уточнихме. Имате пред вас дневния ред. Госпожа Манолова има думата за процедура по дневния ред.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, тъй като и на предишното ни заседание миналия вторник показа, че след 11.30 часа много от политическите сили имат така или иначе други ангажименти, бих ви предложила и този път - за разлика от предишния път, се отнася и за нас от „Коалиция за България” – бих ви помолила или да разместим дневния ред така, че да стане дума за същностните въпроси, или да уточним някакво времетраене на презентациите на Transparency International и на Асоциация „Гласуване без граници”. Тоест ако са в рамките на по 15 минути, бихме могли да се включим, но ако ще върви някакъв дебат по техните изложения, просто да ви предупредя, че точки 3, 4, 5 и 6 като официални позиции е много възможно да отпаднат за следващия път.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Предварително ние договорихме с представителите на „Прозрачност без граници” и на „Гласуване без граници” презентациите да бъдат в рамките до 15 минути и аз също ще моля да се спази това ограничени, така че няма пречка след 40 минути най-късно да преминем към точка 3, а ако трябва, след това ще се върнем към обсъждане на точки 1 и 2, или ще остане за кръглата маса за вторник по-подробен дебат и обсъждания.
Преминаваме към точка първа - кратка презентация от представители на Асоциация „Прозрачност без граници”. Ще ни представи темата за регионалните преброителни центрове Ваня Нушева.
ВАНЯ НУШЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми журналисти, уважаеми колеги, днес пред вас бих искала да представя отново идеята за един нов модел за отчитане на резултатите от изборния процес, а именно, идеята за създаване на регионални преброителни центрове. Вие знаете, че през 2009 г. ние осъществихме една изключително амбициозна и мащабна инициатива по наблюдение на изборния процес чрез директно наблюдение на изборите в избирателните секции в районните избирателни комисии, чрез провеждане на преки интервюта с политици, с медии, с неправителствени организации и с граждани. Така че събрахме една изключително обширна по обем и съдържателна по качество информация, която ни открои отново на дневен ред проблема с множеството организационни проблеми и неуредици, които възникват в рамките на изборния ден, а също така, знаете всички много добре, че по време на последните избори като един сериозен проблем се открои проблемът с контролирания вот върху натиска и опита за контрол върху волята на избирателите и начина, по който би следвало да упражнят своя вот.
Мимоходом минавам само покрай другите резултати от наблюдения, които осъществихме. Отново виждате, че купуването и продаването на гласове, проблемите с достоверността на избирателните списъци, предизборният хаос на някои места в избирателни секции бяха едни от проблемите, които се констатираха от всички нас, включително бяха констатирани чрез национално представителни изследвания.
Наред с това, доверието в работата на секционните избирателни комисии не е на необходимото ниво. Виждаме, че повече от половината от българските избиратели имат съмнение в почтеността, в професионалния подход, в безпристрастността на членове на секционните избирателни комисии. Именно заради това ние отново предлагаме на вашето внимание модела за създаване на регионални преброителни центрове, които да позволят въвеждане на един нов подход в преброяване на резултатите от гласуването в страната.
Създаването на преброителните центрове е една универсална мярка, която се препоръчва от експертите именно в случаите на натрупване на мистериозни проблеми с администрирането на изборния процес независимо от вида на избирателната система. Разбира се, това, което констатирахме ние, е следното. Повече от 51% са административните нарушения в рамките на изборния процес, въпрос на интерпретация каква част от тези нарушения се дължат на недостатъчна осведоменост, недостатъчна подготвеност от страна на членовете на избирателните комисии или пък на несъзнателно желание за влияние върху резултата от изборния процес, но така или иначе, това е една мярка, която би могла да даде адекватен отговор на част от натрупаните проблеми. Разбира се, не би следвало да гледаме на регионалните преброителни центрове като на панацея. Необходим е един цял широк кръг от мерки, които да бъдат изработени и да съпровождат въвеждането на един нов модел за организация на изборния процес, в това число и за отчитане на резултатите от изборите.
Какви са предимствата на регионалните преброителни центрове? Дейността им се организира по една технология, при която се съставят еднакви стандарти за преброяване, нивото на публичност е изключително високо, а също така и се създават условия за контрол върху работата на секционните избирателни комисии – нещо, което знам, че все още представлява проблем в работата на част от секционните избирателни комисии. Ограничава се възможността за допускане на неволни грешки при преброяване на резултатите от гласуването, за укриване на пропуски, а също така и за съзнателно манипулиране на резултатите. Вие достатъчно добре знаете, че се случва много рядко дори в процеса на броене на бюлетините в края на изборния ден да бъдат надраскани бюлетините, при процеса на броене се надраскват, с което те могат да станат невалидни.
Въвеждането на този модел обезсмисля опитите за купуване на членове на секционните избирателни комисии. Това е един много важен положителен факт за нас, че въвеждането на този модел може да обезсмисли, да направи безсмислено влагането на толкова ресурси за купуване на членове или на цели секционни избирателни комисии.
Би могло, разбира се, всеки масив от гласове от териториалния контекст да се извади и да се прекъснат прекият контрол и натиск върху гласоподавателите. Технологията гарантира висока степен на публичност и прозрачност в работата на комисията. Радикално се променя образът на изборния ден, което не е маловажно по отношение на доверието на избирателите в работата на избирателните комисии.
Какво представлява моделът, каква е неговата същност? Той предвижда преброяването на подадените бюлетини да се извършва в окрупнени преброителни центрове, вместо в отделните над 12 хиляди секционни избирателни комисии.
В рамките на изборния ден се опростяват и се свързват до ограничен кръг функциите на членовете на секционните избирателни комисии. Тези функции се свеждат до организиране на изборния процес в рамките на секцията и предлагане на избирателните материали, съответно, регионален преброителен център. В тази връзка, разбира се, е възможно и сега, и на по-следващ етап да се помисли за редуциране на състава на секционните избирателни комисии, както и за въвеждането на професионалния критерий при подбора на всичките им членове или на част от членовете, след края на изборния ден целият процес по приемане на изборните материали от секционните избирателни комисии, преброяване на бюлетините и предаване на информацията в централните избирателни комисии се съсредоточава в регионалните преброителни центрове.
Какъв би бил възможният териториален и демографски обхват на регионалните преброителни центрове? Разбира се, много са вариациите, които могат да бъдат предложени тук. Аз предлагам на вниманието ви само една от възможните опции.
На първо място, следва да се уточни, че броят на регионалните преброителни центрове следва да съвпада с броя на районните избирателни комисии, защото в края на краищата районните избирателни комисии са тези, които организират и носят отговорността и относно провеждането на целия изборен процес на територията на съответната административна единица. Групирането на населените места би могло и следва да се съобразява с транспортно-комуникационните характеристики на съответния избирателен район. В този смисъл една добра организация би позволила след приключване на изборния ден непосредствено след това представителите на секционните избирателни комисии да транспортират изборните материали в най-бърз порядък до около един час до съответния регионален преброителен център, с което да започне целият процес на преброяване там.
При изчисленията, които правихме – те, разбира се, са една от възможните опции – би могло на всеки от около 40-50 хиляди избиратели да се създаде по един регионален преброителен център. За мащабите на България оптималният брой би могъл да варира от 120 до 150 регионални преброителни центрове. Разбира се, има предложение и за 180. Това е въпрос на политическо решение, на решение от страна на Народното събрание. Разбира се, конкретният брой на регионалните преброителни центрове и границите, които те да обхващат, може да бъде законово установен от Народното събрание или да бъде по-гъвкаво определян от Централната избирателна комисия в случай, че бъде избран подход, при който съществува една професионална, постоянна изборна администрация, която е ангажирана с работа по подготовка на избирателните списъци, определяне на списъци на членовете на секционните избирателни комисии и т.н.
Как протича изборният ден при условие, че бъде въведен моделът на регионалните преброителни центрове?
На първо място, организация на работата на секционните избирателни комисии. Какъв би могъл да бъде съставът на секционната избирателна комисия? Те могат да бъдат в един по-широк мащаб от 2-ма, 5-ма, до 7 души. Разбира се, въпрос на политически подход и на решение е какъв да е съставът, но това, което би било добре от гледна точка на въвеждането на един професионален подход при организация на изборния процес, е предложението ни за провеждането на изборите в рамките на секционните избирателни комисии да се ангажират магистрати или държавни служители или подобни подходи. Така например, във Франция служителите на Министерството на вътрешните работи са тези, които са ангажирани с провеждането на изборния процес. В Гърция това са магистрати, адвокати или хора, които са завършили юридическо образование и са достатъчно грамотни и професионално подготвени, за да могат качествено да организират този процес.
Много важен елемент от работата на председателя, на секретаря на избирателната комисия е отговорността, която те носят. Разбира се, би следвало да бъде предвидено адекватно заплащане за цялата работа, която те извършват, с оглед и на отговорността. Наред с това би следвало да бъдат предвидени едни достатъчно сериозни санкции – административни или наказателни в зависимост от вида на нарушението, което си позволят да извършат, за да не бъдат допускани от подобна система и опити за нарушаване и компрометиране на изборния процес.
Как протича изборният ден? Основната функция и отговорност по провеждане на изборния процес се възлага на председателя, на секретаря на секционната избирателна комисия. В началото на изборния ден се съставя протокол за получените изборни книжа, който се подписва от всички членове на секционната избирателна комисия и се поставя на дъното на избирателната кутия. В протокола се описват броят на получените бюлетини, броят на избирателите в списъка, както и уникалните идентификационни номера на пломбите на урните, с които те ще бъдат запечатани.
Само председателят и секретарят на секционната избирателна комисия имат непосредствен досег до изборните книжа. Разбира се, би могло да се приложи и друг подход, при който всички членове на избирателната комисия имат определени функции по организиране и провеждане на изборния процес. Това е въпрос вече на конкретно политическо решение.
В протокола от протичането на изборния ден в края на деня се вписват: броят на гласувалите избиратели, броят на неизползваните и невалидни бюлетини и номерата на пломбите, с които е запечатана урната, с което целият изборен процес в рамките на секционната избирателна комисия получава своя край и се транспортират по съответния осигурен начин изборните книжа до регионалния преброителен център. Това означава председателят, секретарят на комисията да запечатат, да пакетират неизползваните бюлетини заедно със съставения протокол и запечатаната урна да транспортират изборните материали до съответния регионален преброителен център.
Много важен въпрос беше поставен по отношение на гарантиране на сигурността на изборните книжа. Мисля че тук не се създават реални предпоставки за пропуски, каквито опасения бяха изказани преди.
На първо място, всяка избирателна секция получава пакет с изборни книжа, който включва наред с определените и досега при закон материали и документи, включва също така и точно определен брой пломби с уникални идентификационни номера, с който се запечатва избирателната урна. Тук виждате две снимки на възможни варианти и модели на урни, които се използват широко в организирането на изборния процес от страни от целия свят, страни, в които няма консолидирани демократични институции. Също така, това са модели на урни, които се използват и в устойчиви, стабилни демокрации и до този момент не са констатирани проблеми със запазване на целостта на урните или други подобни проблеми, за които бяха изказани опасения.
В началото на изборния ден на дъното на избирателната урна се поставя протоколът с получените изборни книжа. Именно този протокол, както и протоколът от протичането на изборния ден, се проверяват в регионалния преброителен център. В тези протоколи са описани уникалните идентификационни номера на пломбите, както вече споменах, и установяването на съответствие на описаните в протоколите номера с тези на печатите, с които е запечатана урната е именно признакът за ненарушената цялост.
Транспортирането – това също беше въпрос, по който бяха изказани редица съмнения и имаше множество коментари. Изборните книжа се транспортират с транспортни средства, осигурени от Министерството на вътрешните работи. Всъщност този подход и досега се използва при организацията на изборния процес в страната. Всички знаем, че биха могли да се ангажират ресурси от държавните администрации, областните администрации и МВР, за да бъдат транспортирани по съответния надлежен начин изборните книжа. Те се пренасят от председателя и секретаря на комисията и се предават в съответния регионален преброителен център.
Изключително важно е също така да се предвиждат санкции за длъжностните лица, които са допуснали нарушения на изборния процес. Това, както вече споменахме, е необходимо условие, разбира се, за осигуряване на гарантиране на сигурност на избирателния процес и на материалите, които се транспортират.
Организацията на работата на регионалните преброителни центрове е в две основни фази.
Първият етап предвижда приемане на изборните книжа. Каква е организация на работата на приемния модул в регионалния преброителен център? Тук приемането на изборните книжа се осъществява от екип от преброители, който приема изборните книжа в съответната секционна избирателна комисия. В случай на съхранена цялост и липса на несъответствие в протокола от работата на СИК – брой гласували избиратели, брой на използвани бюлетини, съответстващи номера на пломбите на урната – тогава изборните книжа се предават на втория модул, който е преброителния модул за същинска обработка на резултатите. В случай на констатирани проблеми урната се оставя встрани, членовете на районната избирателна комисия изясняват с представителите на СИК какви са причините и вземат решение дали да се пристъпи към обработка на изборните книжа, или тази урна да не бъде включена в броенето, както и дали да сезират съда за установени сериозни нарушения от страна на членове на секционните избирателни комисии. Решението на РИК, разбира се, би следвало да подлежи на обжалване през Централната избирателна комисия, на въпрос на различни варианти как да се пристъпи по отношение на контрола на целия този процес.
Вторият етап е същинският етап – преброяване на резултатите от вота. Каква е организацията на преброителния модул в регионалния преброителен център? Може да бъде осъществено от няколко преброителни екипа - тук сме предложили варианти от 5 до 10 екипи, разбира се, подходът може да бъде и по-различен – които имат следните функции: преброяват резултатите от гласуването в секциите. Би могъл да бъде изброен подходът, при който резултатите от всяка конкретна секция се обработват поотделно. Би могъл да бъде избран, разбира се, и подходът, при който всички урни, които са приети без забележки на първия модул, на едно място започват да се обработват.
На втория етап ми се струва, че до известна степен по-удачно и по-адекватно е да успеем да запазим данните, които ние все още имаме при провеждането на изборите до този етап, обработката на резултатите от всяка конкретна секционна комисия ще позволи да бъдат също така да бъде запазена цялата информация, която ние сме имали до този момент и своевременно избирателите да бъдат информирани впоследствие за резултатите от гласуването в тяхната избирателна комисия.
След преброяването на бюлетините се изготвя протокол с резултатите от гласуването в три екземпляра. Единият екземпляр се връчва на представителите на секционната избирателна комисия за оповестяване пред съответната секция. Вторият протокол се връчва на районната избирателна комисия. Третият се предава в Централната избирателна комисия. В случай на констатирани проблемни и несъответствие при броенето, членовете на районната избирателна комисия взимат решение относно резултатите от гласуването.
Това, което бих искала отново да отбележа като един положителен момент, е, че целият процес може да бъде проследен от представители на медиите, от наблюдатели, било чрез непосредствени наблюдения, или опосредствено чрез камери за видео наблюдение. Но така или иначе, целият този процес придобива една изключително голяма публичност и прозрачност.
В заключение, едни допълнителни предпоставки и изисквания за да може да бъде проведен качествено целият изборен процес. Разбира се, важно е да бъде ясно регламентирана административната или наказателната отговорност на лицата, които имат вина и са допуснали нарушения на избирателния процес и е важно при подобни констатирани нарушения тези санкции действително да бъдат налагани, а не да съществуват само разписани на практика.
Друго важно условие – необходимо е да бъде регламентирана бърза процедура за оспорване, за разглеждане на резултатите от вота пред съда, за да не се създава един дълъг период на вакуум.
На следващо място, това, което бих искал да подчертая – организацията на изборния процес следва да бъде поставена на професионална основа. Ако искаме наистина да организираме изборния процес по един качествен начин, в който да надделяват професионализма и политическата безпристрастност, възможността за един ефективен контрол върху изборния процес, е необходимо да въведем елементи на професионализъм в процеса на отчитане на резултатите от изборите.
Необходимо е, разбира се, да се обсъди въпросът за създаването на професионална изборна администрация, която да има функции пряко свързани както с организацията на целия изборен процес, така и с актуализиране на списъци на избирателите, поддържане на бази данни с членовете на секционните избирателни комисии. Също така биха могли да бъдат вменени и едни функции по мониторинг на финансирането на предизборните кампании на партиите, коалициите и кандидатите.
Това, което бих искала да кажа в заключение, е, че гарантирането на почтеност и демократичност в изборния процес е пряко свързано и със спазването на стандартите за прозрачност и ефективен контрол върху финансирането на предизборната кампания. В тази връзка бих искала отново да апелирам за законово въвеждане на механизъм, който да санкционира участниците в изборния процес, които не спазват правилата за финансиране на предизборните кампании.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще Ви прекъсна – това днес не е тема на обсъждане. Ще остане за следващия вторник. Благодаря на госпожа Нушева.
Предлагам да пристъпим към втората презентация и след това ще започнем коментар.
Втората презентация ще бъде представена от Асоциацията „Гласуване без граници” на тема електронно гласуване и гласуване в чужбина. Господин Антони де ла Реа и Валентина Иванова. Кой ще направи представянето? Госпожа Валентина Иванова има думата. Ще помоля да спазите 15-те минути; благодаря.
Докато колегите настроят апаратурата, господин Минчев иска думата за допълнение накратко към това, което представи госпожа Нушева.
ОГНЯН МИНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко две причини, поради които ние настоявахме толкова много в нашата кампания през миналата година – за приемането на регионалните избирателни центрове. На първо място, както чухте презентацията на госпожа Нушева, те намаляват много рязко опасностите, свързани с манипулации в самите секционни комисии. Техният брой е такъв, че контролът – външният и гражданският контрол върху тяхната дейност не може да бъде масиран. Регионалните преброителни центрове на практика премахват тези опасности, които са свързани с манипулация на изборния резултат след отварянето на урната в избирателната секция.
На второ място, бих искал да обърна вниманието ви върху това, че приемането на регионалните избирателни центрове на практика прекратява връзката между организираното купуване на гласове, и то преди всичко след уязвимите общности, чийто относителен дял по демографски причини в България нараства. Регионалните избирателни центрове на практика правят невъзможно тогава, когато отидеш и си купиш 500 гласа анблок в една традиционна общност от нейните неформални лидери, регионалните центрове правят невъзможно на другия ден след изборите ти да установиш дали тези 500 гласа са били пуснати в урната. По този начин се избягва един политически ефект, който ще има нарастващо значение върху българската политика, а именно, уязвими общности – малцинствени и други общности, чиито гласове, бих казал, по традиция в България са по-податливи на купуване. Нарастването на техния относителен дял на практика може да създаде един инертен дял на гласоподаване в българската политика, който на определен етап да определя на практика кой ще печели и кой ще губи изборите. Регионалните избирателни центрове на практика премахват този ефект.
Последно, бих искал да кажа, че единственото сериозно възражение към регионалните избирателни центрове, което чухме по време на нашата кампания, беше възражението, че при пренасянето им от секциите до регионалния преброителен център може да им се случи всичко и може да им се случат много по-лоши работи, отколкото ако се броят на място. Тази система е прилагана в различни страни в Европа, като започнем от Англия и като свършим с Албания. Няма случаи на чупене, отваряне или губене на урни, но дори и да има такива единични случаи, ползата от тяхното използване, предвид на високото ниво на сигурност, която пломбите гарантират, на практика ще направи тези случаи единични и незначими за цялостния резултат.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Минчев. Госпожа Иванова има готовност, заповядайте!
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Благодаря Ви. „Гласуване без граници” е асоциация, която обединява българите, които живеят в чужбина. Тук днес сме поканени да ви представим нашето виждане за интернет гласуването и за гласуването точно на тези българи, които живеят извън пределите на държавата.
Интернет гласуването. За какво говорим всъщност? Интернет гласуването не е компютърно гласуване в избирателна секция. Компютърното гласуване или машинното гласуване в избирателна секция се компрометира в последните години. Най-фрапантният пример е от Германия, където миналата година с решение на съда то беше отменено, тъй като машините, с които се гласува и софтуерът, който се използва, не може да бъде доказано, че е достатъчно надежден и че няма манипулации, вградени от производителя или сложени там от доброжелатели.
От друга страна, интернет гласуването е модерна алтернатива за повишаване на избирателната активност и привличане на нови и нови гласове. Интернет гласуването е надежден, удобен, достъпен, съвременен, високотехнологичен и най-вече успешен метод за гласуване от разстояние. Дали сме списък - само на европейските държави, в които интернет гласуването се практикува от години. Отдавна интернет гласуването не е лабораторен експеримент. От 2001 г. в Швейцария системно се използват за най-различни вътрешни допитвания, в Англия – на местни избори, в Испания, във Франция – 2003-2009 г. го използваха, за да гласуват французите, които живеят отвъд океана. Португалия, Австралия, Австрия, Естония – изключително интересен пример. Там вече четвърти път поред се гласува на избори през интернет. На снимката виждате президента на Естония, който гласува за местни избори по време на официалното си посещение в Македония миналата година, октомври месец през интернет.
Виждаме, че в Естония при първите избори по-малко от 10 000 гласоподаватели, или по-малко от 1%. Това е било по време на експерименталното му въвеждане, но интересът към интернет гласуването расте всеки път двойно и двойно избиратели гласуват всеки следващ път. Изключително интересна е статистиката. В Естония 16% от избирателите, които гласуват през интернет твърдят, че не биха гласували, ако нямаха тази възможност.
На двете графики – не знам доколко виждате, надявам се, че се вижда – се виждат различните избори и отношението към избирателите към интернет гласуването. Червената линия показва колко избиратели категорично не биха гласували, ако нямаха възможност да гласуват през интернет. Горната пунктирана синя линия показва колко избиратели се колебаят дали биха отишли до урните, ако нямаха възможност да гласуват по интернет. Общият процент е над 16%.
На долната графика се вижда разпределението във възрастта на гласуващите по интернет. Вижда се типично, много характерно новото, че само изключително млади хора, които гласуват за първи път, биха се възползвали от интернет гласуването. Всъщност резултатите в Естония показват, че до към 50-55-годишна възраст хората активно използват интернет гласуването. След 55 години вече е резкият спад на процента, които го използват.
Швейцария е страна с много богата демократична история, култура и въобще гражданско участие. При тях типичният процент на участие в допитване е бил 30-35%; след въвеждането на интернет гласуване той се е качил на 50-55%.
Какво ни гарантира интернет гласуването? – Защита на тайната на вота. Има модерни криптографски алгоритми, които абсолютно еднозначно гарантират защита на тайната на вота, коректно отчитане на подадените гласове. Отново с различни методи и степени и натрупване на методи за защита се гарантира, че подадените гласове ще бъдат отчетени точно така, както се подава. Дори в някои системи, например в швейцарската всеки гласоподавател сам може да отиде и да провери дали гласът му е отчетен така, както го е подал.
Недопускане на двойно отчитане на вота – това е проблем, който в момента няма решение. Когато установим, че някой е гласувал двойно, единственото, което можем да направим, е да го глобим и това се случва всеки път, докато ако има електронно гласуване и регистър на гласувалите електронно, този проблем не съществува. В модерните системи за интернет гласуване има вградени механизми за откриване на злоупотреби и е възможно дори своевременно да се реагира на тях.
Как ние от „Гласуване без граници” си представяме едно подобно гласуване? Интернет гласуването, което ние предлагаме, до голяма степен се базира на това, което е разработено в трите вече внесени законопроекта и на разработения от господин Михаил Константинов модел.
Избирателят решава, че иска да гласува електронно, в един много дълъг предизборен период, администрацията издава пин кодове. Избирателят отива и взима лично място от изборна администрация или от държавни служители, от община или от гранична служба своя пин и е вече избирател, който има право да гласува електронно.
В предизборния период се отваря един прозорец за регистрация. Всеки, който има пин код, се регистрира и изявява своето желание да се възползва от електронното гласуване. Този период на регистрация приключва преди започването на същинското гласуване и се изготвят списъци, които съдържат всички изявили своето желание да гласуват по интернет. Отваря се нов период на гласуване. Той не съвпада с изборния ден, той е предварителен период на гласуване, когато хората имат право да упражнят своето право на глас, стига да са се регистрирали.
Самият изборен ден. В секционните избирателни комисии заедно със списъците на избирателите във всяка секционна избирателна комисия има и списък на хората, които са заявили, че искат да гласуват електронно. Вече въпрос на политически избор е дали вие ще решите да им разрешите да променят своя вот в изборния ден чрез пускане на бюлетина, или ще предпочетете тази възможност да отпадне. При всички случаи обаче, докато електронните вотове не са отворени, няма никакъв проблем електронната бюлетина да бъде унищожена, без да бъде отворена и да се отчете само вотът, който е в урната, физическата бюлетина. Тук се обяснява накратко как всъщност работи моделът. Моделът е на двата плика – единият с идентификация, другият – с вота. Ако желаете, ще ви го обясня подробно.
Проблемите, които седят пред политиците, когато става дума за въвеждане на интернет гласуване. Трябва да се реши на какви стъпки ще се въвежда интернет гласуването, откъде ще се започне, колко голям ще е първият експеримент и всяка следваща стъпка. Това много лесно се контролира чрез броя на издадените пин карти. Колкото издадете – това е максималният брой на хората, които могат да гласуват.
Имате възможност да контролиране къде всъщност ще се гласува чрез интернет – дали ще бъде въведено първо в някоя секция в България, както беше направено с машинното гласуване във френската гимназия, или ще се започне с въвеждане на интернет гласуване за диаспората, както са направили французите.
Регистрационният акт – колко да е дълъг? Дали регистрацията ще е еднократна, или ще се прави преди всеки избори? Ако е еднократна, това улеснява избирателя, или улеснява и възможността на хората, които биха искали да злоупотребят с този вот, доберат ли се веднъж до информацията, да могат да я използват многократно. Ако преди всеки избор се прави такава регистрация, се затруднява избирателя, но се намаляват възможностите да се контролира неговият вот.
Колко дълъг да е периодът – дали да съвпада с предизборната кампания или не. Знаете, че във Франция периодът е една година преди изборите. Трябва предварително човек да си направи сметка. Ние не можем да го направим, дори да съвпада с предизборната кампания. Това е политическо ваше решение.
Самото интернет гласуване – кога да се гласува по интернет. Дали да съвпада гласуването по интернет със самия изборен ден, дали предварително да приключва преди този ден? В Естония са започнали с въвеждане на 3-дневен период за гласуване. В момента се гласува цяла седмица преди изборите и приключва преди самия изборен ден. Нашият съвет е поне в момента, в който се експериментира със системата, интернет гласуването да не съвпада със самия изборен ден, за да са ясни границите кой, кога и как е гласувал.
Дали ще разрешите прегласуване, което вече споменах. Ако разрешите прегласуване по интернет, това до голяма степен решава проблема с family voting, защото, ето, застанала е главата на семейството и накара всичките да гласуват така, както той иска, но излиза от стаята и Вие имате възможност да гласувате както Вие искате. Ако така направим, може в деня на изборите Вие можете да излезете, например, за кисело мляко, и да отидете до секцията. Но ако излезете за кисело мляко и отидете до секцията, тогава идва въпросът с контролирания вот, и досега контролирания вот, дали е по-добре да кажете на този, който иска да Ви провери как сте гласували в секцията „Аз вече гласувах в къщи, какво ще ме проверявате?”, или да оставите възможността чрез хартиена бюлетина човек да си затвърди, промени или въобще да си направи вот.
Естествено, най-големият административен въпрос е администрацията и съответно гаранцията за тайните на шифрите, на кодовете. Има известни практики. От тези практики най-известната такава практика е тази на „Кока Кола”, която не си държи рецептата и нито един човек на света не знае цялата рецепта на „Кока Кола”, но двама по двама могат да я възстановят. Така трябва да е с изборните ключове, за да се гарантира, че само мнозинството в ЦИК може да отвори бюлетините. Нито един отделен човек, член, няма възможност да прегледа вота; само - когато има мнозинство в ЦИК. Това, общо взето, беше за интернет гласуването.
Моят колега Антони де ла Реа ще ви представи накратко нашето виждане за гласуването извън границите на България.
АНТОНИ ДЕ ЛА РЕА: Здравейте - от мен! Ще бъда пределно кратък и ясен. Ние имаме няколко предложения относно гласуването зад граница. Основната ни идея е да насърчим гласуването зад граница, понеже знаем, че в момента извън държавата се намират около 1,5 милиона български избиратели. За да стимулираме тяхното гласуване, ние предлагаме пълно изравняване на правата на гражданите, които са в момента в страната и които са в момента на изборния ден извън страната, тоест даване на една квота на активно и пасивно избрано право от всички граждани, без значение къде се намират те в изборния ден.
Предлагам да се направи окрупняване на сегашните МИР, съгласно европейските райони за кодиране, като идеята ни е да създадем 8 регионални МИР-а, като един от тях да бъде извън границите на страната. Трябва само да поясня, че тези 8 регионални МИР-а не заместват 32-та МИР-а в момента, а само ги надграждат, тоест партиите ще провеждат своите изборни кампании по начин, по който ги провеждат и в момента, но тези МИР-ове ще ни помогнат да преброим по-лесно гласовете.
Първият МИР е от 23, 24 и 25 софийски район. Това е РМИР, който в момента също се използва по време на кметските избори в София. Следващите 6 МИР-а са шестте икономически региона в страната, които знаем, а осмият МИР е целият останал свят.
Нашата идея е този РМИР зад граница да се раздели на три района. Единият МИР да бъде МИР ЕС – това са 26-те страни в Европейския съюз, извън България. Този МИР използваме и при европейските избори, при изборите за Европарламент.
Целия останал свят делим основно на две части, условно: Изток и Запад. В Запад влизат всички европейски страни, които не са членки на ЕС. Това са: … Швейцария, Исландия, Гренландия, всичките страни от Америките – от Чили, включително и Австралия, а целият останал свят – Азия и Африка влиза в МИР Изток, съвсем условно.
Смятаме, че е нормално да отделим 5% от българските депутати да бъдат избирани от диаспората извън страната. Имайте предвид, че там са около 20% от избирателите. Тоест, смятаме, че е нормално да отделим 12 депутати да бъдат избирани зад граница, като да се избират четирима човека от всеки един от тези МИР-ове, тоест, общо 12 от Осми РМИР.
Основните предимства на това, което предлагаме, са следните.
Колкото повече избиратели гласуват, толкова по-добре ще бъдат представени те. В момента ние няма как да стимулираме хората зад граница да гласуват, защото те не избират свои представители. Това е, все едно, да вземем един Старозагорски окръг и да им кажем: „Хора, гласувайте, обаче вие няма да имате тук листа.” Ние в момента лишаваме тези хора от възможността да избират свои депутати. Ако вашите хора имат свои депутатски листи за хората зад граница, те ще бъдат много по-мотивирани да гласуват, отколкото в момента, когато не се знае кого избират.
Отделно се получава така, че гласовете, които са отвън, 158 000, ние ги взимаме и ги насипваме в местните гласове и това винаги обърква системата, която е в страната ни. Винаги на национално ниво системата е перфектна, но когато ги разбием на местни и на областни, се оказва, че не е точно така - понеже имаме 150 000 гласа, някъде трябва да ги сложим.
Поощряват се местните кампании, понеже ние смятаме, че е нормално предварително да не се подбират колко души да бъдат от област, а спрямо активността на самата област, в която се гласува.
Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Де ла Реа. Колеги, имате ли въпроси към представителите и на „Прозрачност без граници”, и на „Гласуване без граници”, за да преминем към следващата точка? Господин Константинов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми колеги, аз съм участвал в подготовката на този проект, за който ни разказаха, за районните преброителни центрове и съм учуден от това, че има една съществена промяна в парламентарните идеи. Тук се каза, че ще се брои отново по секции и ще има секционни протоколи. В такъв случай аз не виждам как ще се прекъсва връзката между секцията и резултати в нея. Ако изобщо има основание да правим РПЦ, това е да не може да се контролира след изборите вотът, тоест, да няма как да се плаща, както знаем за начините за плащане в момента. Има вот в секцията – плащаме; няма вот – не плащаме. Сега като ги броим пак отделно, не виждам какво сме свършили в тази насока. Това е първият ми въпрос. Това беше също и причината. Помня, че като сме говорили тук, целта беше да прекъснем връзката, а ние я запазваме.
Имам други технически въпроси, разбира се. Идеята за РПЦ-тата е безспорно, интересна, както бяхме решили за електронното гласуване, че ще направим пилот, но това няма да стане. Нека да се направи пилот на община. В никакъв случай ние не можем изведнъж да го въведем на национално ниво, защото ще настъпи нещо много тежко в изборния ден, тъй като това не е отработена технология. Но ако вие решите, че в една община с около 10 000 избиратели ще има едно РПЦ, ние може да видим какво става, какви са проблемите и евентуално да го въвеждаме или не.
Така че, отново казвам, предложението ми е за един пилот.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на професор Константинов. Госпожа Нушева.
ВАНЯ НУШЕВА: Бих искала да внеса едно уточнение. Когато говорим за начина, по който се брои в преброителния модул, споменах, че има възможност резултатите от всяка секция да се броят самостоятелно в случай, че желаем да запазим отново онази статистическа информация, която след това използваме и при отчитане на резултатите от вота в страната. В случая, че не желаем, бихме могли да организираме едно окрупнено броене. Всичките урни, които са приети на първия модул като безпроблемни, с изрядна документация, могат да бъдат събрани на едно място, на една маса и да бъдат преброени. Въпрос на конкретна организация и на желание каква информация да бъде запазена и каква да бъде пропусната, с оглед на това, да гарантираме други мерки, които бихме искали да реализираме. Например, невъзможност за контролиране на вота. Но това, което е важно, дори ако запазим преброяването на резултатите от всяка самостоятелна секция, е, че всъщност членовете на секционните избирателни комисии няма да имат пряк досег до бюлетините. Знаем, че една сериозна част от невалидните бюлетини стават невалидни и когато имат досег с ръцете на някои от членовете на избирателните комисии, които ги надраскват, поставят маркери и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви. Г-жа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: За съжаление, идеята за регионалните преброителни центрове, вместо да търпи развитие в положителна посока и да отговаря на някои от поставените въпроси, увеличава притесненията, които биха имали политическите сили евентуално при тяхното въвеждане. Аз недоумявам, например, чие е предложението за това, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия да са държавни служители, да са представители включително на Министерството на вътрешните работи и от всички разписани правомощия по-нататък те единствени да имат достъп до изборните книжа. Те единствени в транспортирането на урните предават, разпломбират съответно урната. При това положение Министерството на вътрешните работи или управляващите направо може да си напишат изборните резултати от съответните секции и райони, защото по този начин достъпът на останалите политически сили до организацията и провеждането - информацията за това какво се случва в избирателните секции, практически става нулев.
Идеята на изборите е участие на всички политически сили, на гражданското общество, на всички неправителствени организации в изборния процес и достъп, до това, колко справедлив, честен и прозрачен е той. В момента, в който възлагаме най-важните функции на представители на МВР, това поставя под огромно съмнение честността на изборния процес. От друга страна, както справедливо забеляза професор Константинов, ако ще се брои по секции в регионалния преброителен център, това изобщо обезсмисля създаването на центъра, защото така или иначе контролирането на вота в смисъла, който влага в него Transparency International, си остава.
От друга страна, ако всички бюлетини ще се изсипват просто буквално в регионалния преброителен център, това абсолютно снема отговорността от секционните избирателни комисии, както от съответствие на брой подадени бюлетини, на избирателен списък и т.н. и абсолютно се губи всякакъв контрол върху това, какво се случва в секционните избирателни комисии. Още повече, както казаха те, важно е да е прозрачен процесът на броене. Но процеса на провеждане на изборите, след като те се отказват да го контролират в секциите и отиват в центровете, кой ще го осъществява? Политическите сили няма да имат достъп. Държавни служители ще ръководят процеса. Предвид тоталната чистка в държавната администрация и назначаването на председателите и секретарите, оставете ние да имаме съмнения по какъв начин ще се определят те. Това е, бих казала, скандално като предложение и в крайна сметка подобренията в изборното законодателство се правят с цел процесът да стане честен и прозрачен, а не да се осигурява служебно предимство в момента на управляващите. Аз мисля, че те нямат нужда от него.
Относно предложението за електронното гласуване, което, както разбрахме, може да се изнесе в седмицата преди изборите. Мога да прогнозирам, предвид проблемите, които съществуват в изборния процес в България, че някои общини ще имат избран кмет два-три дни преди изборния ден.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Минчев.
ОГНЯН МИНЧЕВ: Съвсем накратко, може би госпожа Нушева ще допълни в детайли. В нашето предложение има доста конкретни варианти за осъществяване. Нашето предложение не предвижда контрол на МВР върху изборния резултат. Това, което нашето предложение предвижда, е отговорност на държавните органи за пренасянето на урната в нейната цялост и ненакърнимост на пломбите от избирателната секция до регионалния преброителен център. Държавата носи отговорност за това пренасяне, но, разбира се, при пренасянето могат да участват и представителите на всички политически сили, които биха желали да имат контрол и те, естествено, биха желали да имат контрол върху целия процес от началото до края.
Регионалният преброителен център има своето предимство в преброяването на бюлетините с това, че то се прави публично, дава пряк граждански контрол и контрол на медиите върху процеса и по този начин намалява рязко рисковете от производство на недействителни бюлетини, преразпределение на бюлетини, при липсващи застъпници за политически сили и т.н.
ВАНЯ НУШЕВА: Аз отново споменах, че са различни опциите. Бихме могли да помислим за вариант, при който държавни служители са членове на секционните избирателни комисии. Бихме могли да оставим и същия вариант. Това, върху което акцентираме, е, че всъщност се опростяват и ограничават, намаляват се функциите и отговорностите при броенето в рамките на секционните избирателни комисии. Това е основният смисъл, а не какъв ще бъде съставът на секционните избирателни комисии. Разбира се, че решението е въпрос и на политически решения от страна на парламента и на политическите партии.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Нушева. Една добавка и от мен. Това, което чухме и което презентациите дадоха като примери с Франция и Гърция, как там е организирано, затова цитирахте, че там, например във Франция, основно като председатели и секретари на комисиите са магистрати и адвокати, служители на МВР. Това наистина са различни опции и варианти, които ние трябва да обсъдим.
Господин Лазаров има въпрос и г-н Димитров, след това г-н Осман.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да направя едно уточнение. Що се касае до Франция, там е Министерство на вътрешността, което е нещо много различно от Министерството на вътрешните работи в сегашните му функции в България, дотолкова, доколкото Министерството на вътрешността припокрива част от функциите, които има тук Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните управители. Всъщност България е била така до 1947 г., когато цялото администриране е вървяло по линия на Министерството на вътрешността. За да няма недоразумение, не става въпрос за служители на МВР. Затова направих и това уточнение. Колеги са имали предвид Министерството на вътрешността – така е казано, във Франция, което администрира държавата.
По отношение на регионалните преброителни центрове аз чух – очевидно се касае за два модула: приемане на документи; втори модул – преброяване на бюлетините. Въпрос на политическо решение е дали по секции или не. Съгласен съм с професор Константинов, че ако се изнасят резултати по секции, на практика се обезсмисля премахване на възможността за контролирания вот. Практически вариантът е същият. Нека не бъдем наивни, ако допускаме, че в секциите могат да бъдат манипулирани бюлетини с оглед правенето им на недействителни, нека да не бъдем наивни, че ще има 100% гаранция, че това няма да става от лицата в регионалния преброителен център.
Аз имам следния въпрос. Вие казахте:: там, където документите са изрядни, ще отидат във втория модул. А там, където не са изрядни? Вариантите са да не бъдат приети и да бъдат приети и да бъдат броени отделно. Но при втория вариант да бъдат приети и да бъдат броени отделно, уверявам Ви, за да е налице отново контролираният вот, в секциите, където искат да има контролиран вот, ще правят точно такива протоколи, за да може да бъдат броени отделно. Тоест, по идеята има много неща. Аз съм за регионалните преброителни центрове, но има много неща, които следва да бъдат уточнени чисто технически и да бъдат разиграни и проиграни. Съгласен съм, че това следва да бъде пробно, може би на предстоящите местни избори, все пак за да се види как ще проработи системата. Тук не се поставя въпросът и за вида на бюлетините, защото те са различни при различните видове избори, с оглед струпването… бюлетини в регионалните преброителни центрове, ако ще се броят на един път, а този въпрос не е без значение, с оглед на самото преброяване.
Що се касае до гласуването в чужбина, аз чух презентацията, но хайде да си кажем, че в различните държави, където Вие споменахте, че е допустимо гласуването по интернет, там има ограничение за служителите, които са натоварени с представителство на държавата в чужбина. Само те имат право да гласуват в някои държави. Нека да бъдем точни, за да не изпаднем в заблуждението, че в абсолютно всички държави всички граждани на тези държави могат да гласуват по интернет в чужбина. И в Дания, и редица държави ограничението е много стриктно – само тези, които са натоварени с представителство на държавите – в редица държави, казах. Понеже споменахте за машинното гласуване, в някои държави имат право да гласуват, но за различните видове избори. За други избори – говоря, по интернет, са ограничени в това право. Понеже споменахте за Германия за машинния вот, тъй като е счетено, че е компрометирано, не споменахте интернет гласуване в Германия. Съдът, приемайки, че този вот е компрометиран, в смисъл, че има съмнения за възможност за манипулация, аз мисля, че в Германия това съмнение по отношение на интернет гласуването също стои. Нека да бъдем коректни, когато презентираме различни системи. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря. Госпожо Иванова, заповядайте!
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Благодаря Ви. Първо, бих искала да отговоря на госпожа Манолова. Няма да има кметове, избрани преди изборния ден, защото всички бюлетини се отварят в изборния ден. Ако говорите за възможността да бъдат купени гласове, електронното гласуване не е панацея за купуването на гласове. Дали ще купите електронна карта, или ще дадете пари, срещу което ще получите личната карта на човека, за да го впишете в списък, няма значение. Купуването на гласове трябва да се бори с други механизми. Електронното гласуване гарантира такава сигурност на гласовете, каквато гарантира и гласуването с бюлетини, дори по-добро.
За Германия – основната критика към машинното гласуване, в това число в Германия е, че всъщност се гласува през една черна кутия. Хардуерът, тоест техническите средства се контролират от производителя, софтуерът също се контролира от производителя и е много трудно да се докаже надеждността на тази система, много е трудно да се докаже, ако има манипулации в изборния ден и е много трудно обществото да се довери на подобна черна кутия. Когато се гласува по интернет, има съществени разлики.
Първата основна разлика е, че всъщност няма контролиран хардуер. Вие гласувате от собственото си РС. Затова се казва и „неконтролирано” – Вие си сядате пред компютъра, без някой да може да Ви се намеси в машината.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Въпросът ми беше за Германия. Вие представихте възможностите. Допустимо ли е гласуване по интернет, с оглед съмненията за машинно гласуване?
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Има европейска политика, във връзка с която Съветът на Европа е казал, че се върви към проучване на въпроса. Съветът на Европа много стриктно следи естонския пример. Това е посоката. Търсят се начини, търсят се технически решения. Видяло се, че машинното гласуване не е такова решение. В момента се смята, че гласуването по интернет е такова решение.
Освен че е неконтролиран хардуерът, много от системите, които се предлагат по света, защото има системи, които се предлагат от конкретни правителства, има и фирми които разработват свои решения – всъщност те са с отворен код, или се одитират от много авторитетни международни организации. Има прозрачност на кода. Отгоре на това, криптографските логаритми, които се използват, гарантират, че този, който е писал софтуера, програмния продукт или който е правил машината, няма възможност да проследи комуникацията, защото тя е шифрирана, криптирана много надеждно. Има съществени разлики – просто е нов вид патология. Надявам се да ме разберете.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Иванова. За въпрос господин Димитров, след това – господин Осман.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Много е лесно да се компрометира една идея, като се влезе в два детайла и те се преекспонират. Ще дам пример с МВР. Водещото в презентацията беше, че държавни служители и принципа на държавността ще доминира в работата на секционната комисия. Това не означава МВР.
Освен това, по закон има две части от държавата – едното е съдебната власт, другото е Министерството на вътрешните работи, третото е Министерството на отбраната, разбира се, които са деполитизирани. Те са по закон деполитизирани – департизирани, в този смисъл, използва се деполитизация като департизация – това се има предвид.
Проблемът с работата на секционните комисии е следният. В последния протокол пише, че има 30 000 бюлетини, тоест не бюлетини, а някакви предмети, сложени вместо бюлетини, подадени за мажоритарни кандидати и те имат дори характера – там е описано подробно – има един ред в протокола, в който има 30 000 такива гласа отчетени. Никога в български избори не е имало такова нещо. От гласовете 255% са недействителни, по мажоритарния вот. Давате ли си сметка, че две трети от мажоритарните кандидати са избрани с разлика, която е по-малка от тези 250 000 гласа? Ако мислите, че това се нарича качествена работа на изборната администрация?! Някъде трябва да се намери решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз наистина съм учуден – радвам се, че този въпрос беше повдигнат от колеги от различни парламентарни групи, за ролята и функциите на МВР. Надявам се, че наистина осъзнавате, че МВР във Франция и МВР в България са коренно различни неща. Разликата – Министерството на вътрешните работи да отговаря за общините, както и в много държави – в България, за съжаление, МВР е Полиция - специални служби. Сега си задавам наистина въпроса защо се стимулират, държавните служители си поемат и осигуровките, след това ще стимулираме тези, които са в МВР. Извинявайте, МВР не може да прави избори. Да, те си имат свои задължения, те си имат своите отговорности за опазване на обществения ред и т.н. Те да отговарят и да имат отговорността за пренасяне и т.н. – разбира се, че това е тяхно задължение по принцип, и днес отговарят, но заедно с членовете на секционната избирателна комисия.
Преди малко преждеговорившият, уважаемият от нас експерт сподели мнение, че не бива да се притесняваме от ролята на МВР, защото държавността… - да, държавата провежда изборите. Нали идеята е, както и неправителствените организации казват: максимално трябва да отпадне вероятността от субективно влияние на целия изборен процес. Никой не може да убеди българското общество, че ако основният акцент са представители на Министерството на вътрешните работи, тези избори няма да бъдат честни. Тоест, трябва да отпадне даже като опция за вариант. Вие сте прави, вие излагате като вариант, но тези варианти в тези държави структурата на държавата и различните служби, самото МВР е различно. Не бива да си губим времето с подобен въпрос. А иначе – има хиляди неправителствени организации и от тях – десетина, които получат добра подкрепа и развиват някакви теории. Да си кажем, едно към едно - някои си го превърнаха в професия създаването на неправителствени организации. Аз помня когато стартирахме финансовата децентрализация какво искаха някои неправителствени организации.
Следващият въпрос, господин Минчев, Вие казахте - моето почитание към Вас - че ще има по-пряк граждански контрол, ако има преброителни центрове. Въпросът е кой ще ги назначава. Допускаме вариант, че има преброителни центрове. Кой ги назначава, от кои неправителствени организации, кои граждани? Тоест, въпросите, които се задават към секционните избирателни комисии, фактически ще бъдат пренесени - как ги назначават, защо точно те са назначени. Този въпрос трябва да бъде изяснен. Как го виждате вие? Мен лично ме притеснява следното. За да има обективизъм, трябва да се знае процедурата за назначаване.
Другият въпрос – материала, който ни беше предоставен, госпожо председател, примерно, за тези пластмасови кутии и пломбите, за някаква сигурност посочите с номерата, но в същия момент се допуска злоупотреба, виждаме в самия материал. Тоест, 100-процентова, абсолютна гаранция няма. Как ще се избегне евентуално, ако се допусне, като вариант, като опция?
Едно изречение и за електронното гласуване, госпожо председател, разбира се, светът върви напред. Законодателството трябва да е в синхрон с развитието на обществените нагласи. Но всички сме свидетели, даже и в България, и в чужбина, как може да се злоупотребява с интернет, с тези високи технологии. Има десетки случаи и в чужбина – всички следим новините. Аз не съм убеден, че е гарантирана сигурността на електронното гласуване. Виждаме хора, които източват включително и банкови сметки. Виждаме как влизат в сайтове, в държавни сайтове, защитени и т.н. Тоест тези проблеми съществуват. Всички сме притеснени от коментарите, виждате ли, нещо става в обществото, гласовете се купуват. Има Прокуратура, сезирайте, лицето Х като купува гласове, да влиза в затвора. Да увеличим наказанието максимално.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Осман. Отговор към господин Осман. След това – Янко Янков, след това – Карадайъ. Моля, по-накратко.
ОГНЯН МИНЧЕВ: Да, уважаема госпожо Председател. Господин Осман, ако при настоящата система група бандити нахлуят в избирателна секция и направят неща, които са на практика срещу изборните резултати и тяхната валидност, шефът на тази избирателна секция ще бъде в пълното си право да каже „Аз не съм полицай и не съм жандармерист, аз такива неща не мога да пазя. Тоест и днес при избирателните секции има полиция. Тя няма право да стои пред секцията, няма право да демонстрира власт и т.н., но полицията и държавата отговарят като цяло за това, изборният процес да протича при наличие на обществен ред. Същото се отнася и когато става дума за преноса на тези избирателни урни. Полицаят носи отговорност за ненакърнимото пренасяне на тези урни до регионалния избирателен център. В същата кола може и трябва да бъде шефът на избирателната секция, трябва да бъдат представители на политическите сили и т.н. Тоест, принципна разлика няма дали МВР осигурява реда в секцията, или МВР осигурява транспорта до регионалния избирателен център, МВР няма право да пипа урната. МВР няма право да чупи пломби, МВР няма право да прави нищо друго, освен да охранява. Това е първото.
РЕМЗИ ОСМАН: Тоест, разлика от сегашните ситуации не се виждат. Каквито са правомощията сега, горе-долу.
ЯНКО ЯНКОВ: Да, урната трябва да пристигне охранявана от държавата в регионалния избирателен център. Това е задължение на държавата като част от охраната на избирателния процес.
Второ, какво става в този регионален избирателен център? Там представителите на политическите сили, всички тези представители, които, между впрочем в избирателните секции на много места ги няма – те са там, те наблюдават процеса, но същевременно това е една зала, в която има камери. Тези камери показват манипулирането на урните, на бюлетините, преброяването им, ненанасянето на чертички за правенето им на невалидни и т.н. и тези камери дават всички тези образи в една нормална зала – може да бъде там, може да бъде на друго място – където журналисти или представители на обществеността, какъвто е начинът на селекцията - стоят, гледат, забелязват нещо, задават евентуално въпроси по някакъв алгоритъм, който се задава. Това е именно откритостта и гражданският достъп до преброяването на бюлетините и на изборните резултати.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Минчев. Господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, все пак ние трябва да благодарим на представителите на „Прозрачност без граници” за презентациите, които бяха направени. Според мен, те са се постарали в максимална степен да ни помогнат ако не с друго, с обективна информация от тяхна гледна точка. Наша задача е ние да преценим доколко тя кореспондира с целите, които сме си поставили от гледна точка на усъвършенстване, подобряване на изборния процес чрез кодекса, който трябва да създадем. Понеже сега не е време за изказване, госпожо Председател, дискусията ще бъде другия вторник, доколкото разбрах, аз искам да поставя някои въпроси, на които не можах да намеря отговорите на презентациите, които бяха направени.
Всъщност целта на регионалните преброителни центрове е ,от една страна, да се повиши прозрачността, ако мога да се изразя така, и да се създаде една възможност за ограничаване на манипулациите на изборния процес още в неговия генезис, за секционните избирателни комисии. Аз не знам дали това ще може да се осъществи на практика в максимална степен, защото всъщност ние изпразваме тотално от отговорност секционните избирателни секции. Те не носят никаква отговорност на този етап за правилното завършване на изборния ден и оформянето. Някаква отговорност носят председателят и секретарят, които се превръщат в длъжностни лица, но всяко длъжностно лице е зависимо. От тази гледна точка ние трудно можем да гарантираме неговата обективност. Ние считаме, че много зависими лица от секционните комисии ще ги заменим с 10 или 5 или колкото трябва, с тези регионални преброителни центрове.
Уважаеми колеги, който познава технологията на изборния процес, знае, че в много по-малка степен, когато приключи изборният ден, става струпване пред районни избирателни комисии, общински избирателни комисии – такова струпване, че хаосът е тотален. Представяте ли си един такъв регионален изборен център, на който ние все още търсим някакво ноу хау в регламентиране на правилата, в чисто администриране на процедурите, по които той ще работи и там ще се струпат минимум 500 секции, 500 секционни комисии, които ще чакат. Това има реална опасност да блокира хода на технологията на по-нататъшния изборен процес и може да доведе до всякакви манипулации. Ние сме виждали оставени чували без надзор, без нищо, никой не се грижи за тях по никакъв начин. Дотук всъщност няма никаква отговорност към този момент.
Казваме, че броенето на бюлетините ще стане прозрачно. Уважаеми колеги, някой представя ли си в една зала как 10 човека броят и 300 човека отстрани, които да гледат как става преброяването на бюлетините и какво чудо ще стане в тази зала, защото кого ще пуснете вътре, кого ще спрете? Ако само камерите са достатъчни, защо не ги сложим в секционните избирателни комисии? Какъв е проблемът? Никакъв проблем не е - секционните избирателни комисии, контролирано, пред камерите, броят си. Завишаване на отговорността, всякаква отговорност – персонална отговорност на тези, които извършват процедурата и въпросът е решен от самото начало. Ако само това е проблемът.
Освен това, това, което каза господин Минчев, леко ме смути. Той каза, че всъщност една от целите е да се намали влиянието на малцинствените групи в изборния процес. Ние правим закон, ние правим кодекс за всички български граждани да гарантираме правото им да гласуват, да осъществим техния персонален вот гарантирано и, в крайна сметка, това е обща отговорност на политическите сили на държавата. В тази връзка, това, което се предлага в гласуването по интернет, може да се окаже, че ще зависи точно от влиянието на тези групи.
Не става въпрос за контролиран вот, а ще става въпрос вече за подменен вот. Подменен вот - защото ние всъщност когато гласуваме с хартиени бюлетини, поне е ясно, че всеки един персонално, до голяма степен, и това не винаги е така, но отива и си пуска бюлетината в урната. Никой не може да гарантира, че този човек, който е отишъл и си е взел пин код, за да гласува, той лично от собствения си компютър или от друг ще си осъществи гласуването. Няма как да се гарантира това. Това е един изключително опасен проблем. Не е проблем 1000 човека да отидат да си вземат пин кодовете и от моя офис те да осъществят гласуването чрез мен лично в същия ден, без никакъв проблем. Вие казвате, че това се осъществява от администрацията, Там, където се намеси администрацията - практиката показва за какво говорим – намеси ли се администрацията, нещата могат да отидат отново в съвсем друга посока.
От тази гледна точка, аз и миналия път казах, че ние не можем да спрем тези процеси, те безусловно ще вървят напред. В това, което каза професор Константинов, може би има най-сериозна логика. Ние трябва много внимателно, експериментално, защото - досега не сме го коментирали, но миналия път стана въпрос, че ако ние въведем това гласуване за определени избори ще ни трябват минимум около 160 000 000 финансов ресурс. Имаше го в страницата. Да кажем, че ще намерим този финансов ресурс. Приключвам с това – експериментално, внимателно, но гарантиране анонимността на вота по този начин трудно ще се осъществи с пин код и с електронен подпис ние го дискутирахме миналия път - какво е Вашето мнение?
ОГНЯН МИНЧЕВ: Съвсем накратко, казах: уязвими общности, а не „малцинствени групи”. Между уязвимите общности има и малцинствени групи. Уязвимите общности са, примерно, пенсионерите в едно планинско село са точно толкова уязвими, колкото са уязвими и 20 000 души в едно гето. Така че общностите са уязвими и тъй като ние не очакваме драматично намаляване на тези общности, а в някои отношения дори някакво увеличаване, смятам, че премахването на възможността върху тях да се осъществява подобен натиск в разрез с правото ни да упражнят гражданските си права, е в полза на тези общности а не във вреда на тези общности, както всъщност излиза от това, което Вие интерпретирате от моите думи.
Благодаря Ви.
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Първо, на въпроса на господин Осман (съжалявам, че не е в залата): Да, наистина има интернет измами. Има, но те се дължат на неграмотност. Въпрос на добра разяснителна кампания е да се обяснят елементарните механизми за предотвратяване на това нещо. Има съвършено елементарни механизми, разбираеми, за третокласници.
Господин Янков, първо, за ресурсите. Швейцарската система за интернет гласуване се продава в момента. Тя е базирана на пин код и в зависимост от броя лицензи, които се купуват и въобще пакета, който се купува, струва между 50 000 и 300 000 швейцарски франка.
Ако можете да съберете 1000 карти и пина за гласуване и да гласувате, Вие по същия начин може да съберете 1000 лични карти и да гласувате.
За да се приема за валиден кодът – аз не влязох в тези технически подробности, освен пин кода, трябва да се въведат още лични данни. Тези лични данни не са на картата за гласуване. Те са на личната карта. Ако Вие можете да вземете личната карта и с нея да правите каквото си искате, то може да вземете и личната карта, и пин кода и с тях да правите каквото си искате. Но това трябва да се говори по друг начин.
Освен това, системата би трябвало да има допълнителни физичсеки ограничения, така че вие да не можете да гласувате повече от 20 пъти на един…………………….. Какво ще направите? Има начин да се направи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Иванова. Колеги, предлагам да преминем към точка 3. Започна дебат по същество, нека въпросът да остане за следващия път. За днес имахме само презентации и задаване на въпроси към експертите от двете неправителствени организации.
ПО ТОЧКА ТРЕТА - Вид избирателна система за избор на членове на Европейския парламент, парламентарни избори и местни избори.
ВЪПРОС: Имаше още една заявка за изказване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нека да остане за следващия път, тъй като започна дебат по същество. За днес имахме само презентации и задаване на въпроси към експертите от двете неправителствени организации.
Имахме ангажимент всички парламентарни групи днес да заявим позициите си по тези въпроси. Госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз очаквам да започнем от най-голямата парламентарна група.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Добре, ще започна от името на ГЕРБ първа.
Първо, по отношение на вида избирателни системи за европейските избори и за парламентарните избори нашата позиция е пропорционална избирателна система с преференция – това, което сме заявявали неведнъж, като смятаме, че преференцията е всъщност видът мажоритарен избор в рамките на тези два вида избори. За нас е изключително важно да се знае кой носи отговорност, да постигнем стабилност на политическите партии, на политическата система и системата на управление на държавата, защото и за мен лично определянето на избирателната система не е само начин на гласуване, а е и начин на управление на страната.
По отношение на двата вида избори – Европейски парламент и парламентарни избори, тъй като в изборите за членове на Европейски парламент става въпрос за една национална листа, в изборите за национален парламент става въпрос за регионални листи, смятаме и предлагаме да има различен праг за единия и за другия вид избори, с оглед на това, което вече сме коментирали подробно и няма да се спирам сега на него, за да може всяка една политическа формация днес да представи своето виждане и становище по тази тема.
По отношение на местните избори обаче, и то по отношение на избор на общински съветници – там смятаме и предлагаме само пропорционална избирателна система без преференции, тъй като считаме, че какъвто и праг да сложим, дори и много висок, ще се стигне до много сериозни изкривявания на изборните резултати, ще стимулираме купуването на гласове и създаването на сериозни проблеми вътре между самите кандидати в листата на съответната партия или коалиция.
Ако мога да дам и един пример, особено в средните и в малките общини, има общини, в които са ни необходими 250-300 гласа за избор на общински съветник или 500-600 гласа в средните общини. Това са много малко гласове, за да се върви в посока поставяне на преференция и наистина ще доведе до стимулиране купуването на гласове.
Накратко, по отношение на президент, вицепрезидент и кмет – там е чистият мажоритарен вид на избирателна система, тоест това, което имаме до този момент и това сме дебатирали в работните групи.
Накратко, това са нашите позиции, по тези теми.
Коалиция за България?

РЕМЗИ ОСМАН: Преди малко обсъдих с нашите експерти, секретаря на Централната избирателна комисия, вече два-три пъти не давате възможност на господин Карадайъ, който иска думата, официално е посочен за експерт, други експерти масово взимат думата, даже прекъсват народни представители, но един от експертите, посочен от парламентарна група, член на Централната избирателна комисия – това е сериозен въпрос. Той е официално посочен от парламентарна група. Не мога да разбера – някои дори се включват, даже и без да дадете думата. Няколко пъти по ред на господин Карадайъ не се даде възможност да вземе отношение.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Това е защото вие сте много активни.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нищо умишлено, но дадохме възможност на парламентарната група на ДПС – два пъти се изказахте по тази тема, и Вие господин Осман, но тъй като днес не е дискусия, извинявам се, ако сте приели лично или господин Карадаъй, но днес вие имахте възможност и Вие, и господин Янков да зададете въпроси.
РЕМЗИ ОСМАН: Стана едно разминаване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Разбрах, благодаря. Госпожа Манолова и господин Михалевски ще вземат отношение по точка 3.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, Коалиция за България нееднократно е изразявала своето становище, че ние поддържаме съществуването на пропорционална избирателна система, което е предвид и традициите на парламентарната демокрация в България и като поддържаме, че партиите са основни субекти в политическия живот. Подкрепяме наличието на мажоритарен елемент, който в европейските избори се изразява в преференциално гласуване, като там може да се коментира прагът на преференциите.
По отношение на парламентарните избори поставяме в зависимост наличието на преференции и техния праг с броя на избирателните райони. Управляващите на няколко пъти лансират различни идеи – окрупняване на районите на 20, сега чуваме – на 6, на 7, на 8. В зависимост от определянето на броя на избирателните райони ще изразим и своето отношение към преференцията и нейния праг, защото, съгласете се, че по един начин ще изглеждат нещата при наличието на 6 или 7 многомандатни избирателни райони, а по друг начин – в сегашната ситуация на 28 многомандатни избирателни райони.
РЕПЛИКИ: Тридесет и един. Тридесет и един.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, извинявам се, но нито веднъж от ГЕРБ не е коментирано за промяна в избирателните райони.
МАЯ МАНОЛОВА: В една от лансираните…
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това са неправителствени организации, които представиха и това, което представиха, беше за гласуването в чужбина да има отделна квота за избор на народни представители. Това е предложение на една неправителствена организация. Нищо подобно не е коментирано от ГЕРБ.
МАЯ МАНОЛОВА: Повтарям, че нашето отношение към преференцията и нейния праг в пропорционалната избирателна система е в зависимост от броя на избирателните райони. Дали ще се запазят сега съществуващите 31, дали ще се върви към окрупняване на 20 избирателни райони, или лансираните идеи за 6, 7 или 8 многомандатни избирателни райони. Считаме, че в местните избори въвеждането на преференция, предвид нейния праг и неговото числово измерение от 100, 200 или 30 гласа, които да разместват подреждането в листата за общински съветници, не е удачно въвеждането на преференции, защото това ще бъде един стимул, включително и за купуването на гласове.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Манолова. Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да уточним, че позицията на ГЕРБ е поне за 31 многомандатни избирателни райони? Така ли?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Не тази тема не я коментираме, тъй като ние имахме предварително дадени изчисления от експертите математици и остана парламентарните групи да заемат позиция. Дали ще бъдат плаващи мандатите, дали ще има окрупняване, което си говорихме преди 3-4 заседания, не е тема за днес. Затова не си позволих в моето изказване по отношение на нашата позиция и изобщо не засегнах темата за праг на преференциите, защото тя, разбира се, зависи и от това, което каза госпожа Манолова.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Още като допълнение. Всъщност сме за пропорционална система на европейските избори и по отношение на местните избори, защото не се спомена този казус, ние сме за избиране на районните кметове но с други правомощия, категорично обвързано с това. Иначе просто сегашната ситуация няма смисъл. Нашето мнение е, че трябва да бъдат запазени 31 многомандатни избирателни райони за парламентарните избори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това е, което представихме – за или против избор на районни кметове, като идеята беше наистина тази, ако ще запазим избора, да им създадем правомощия, ако не – да си преминем на предишната.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Позицията на Синята коалиция е заявявана и на старта на кръглата маса, когато започнаха дискусиите. Ние сме за преференциална пропорционална изборна система за изборите за Европейски парламент и смятаме, че и сега трябва да се запази. Разбира се, е отворен въпросът дали не трябва да се свали преференцията – така, както видяхме в изчисленията и в проведените два избора, че така съществуващата в момента преференция от 15% е практически трудно преодолима при положение, че избирателният район е цялата страна и българите, които гласуват на територията на Европейския съюз.
Относно националните избори сме заявили също предпочитанията си към пропорционална система с преференции. Но тук наистина, има отворен въпрос и зависи как точно ще се проведат изборите като райониране, защото е съвсем различно, ако са 6 избирателни райони, съвсем различно е ако са сегашните 31 избирателни района каква да е преференцията. И въобще може ли да бъде въведена преференция, тъй като стана едно много неравномерно конкуриране вътре в самите избирателни райони.
Ако искаме да има горе-долу равномерност в конкуренцията между кандидатите в една пропорционална листа, то трябва да вървим към окрупняване на райони. Мога да споделя позиция на Синята коалиция: като че ли най-много не ми харесват 20-те райони. Това е райониране, което създава конфликт между районите. Може да е равномерно математически, но политически веднага бяха дадени много възражения за чисто механичното структуриране. По-скоро, ако въобще се търси окрупняване на районите, може би трябва да се върви към по-голямо, но това е открит въпрос с много сериозни политически измерения. Затова продължаваме да смятаме, че трябва да има преференции но какви ще са и как ще са и в какви размери, зависи много от това, как ще се реши районирането на страната за предстоящите парламентарни избори.
Относно изборите за президент и кмет – мажоритарни, да се запази това, което имаме. И досега в местните избори без преференция – поради това, че могат да се купуват гласове в малки райони и не само да се купуват, да се контролират вотовете през преференция. Можем да видим невероятни неща в изборите за общински съветници при пропорционална листа, особено в по-малките общини. Там буквално с двадесетина гласа може да се решава кой къде отива.
За районните кметове. Ние сме имали позиция за избираемост на районните кметове на последните изменения на изборния закон, така че не променяме позицията си на този етап.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, естествено, ДПС винаги е отстоявало последователни позиции, тъй като ние сме една от партиите, които заедно с БСП участваме най-отдавна в изборния процес и имаме най-дълъг опит за това, кое е добре и кое не е. Общо взето, нагледахме се на експерименти през тези 20 години, почти никой от които не доведе до някакви осезаеми подобрения. Така че, категорично настояваме това, което и Вие споменахте – за местните избори без преференции, поради разбираеми причини.
От друга страна, защо да не дадем възможност да се отсеят понякога кандидатите в една община? Гражданите имат непосредствено впечатление за съответните лица, но с оглед на аргументите, които бяха изказани – възможност за контролиран вот, за купуване на гласове и т.н. – по-скоро ми се струва, че добрите страни ще бъдат засенчени от лошите практики.
За националите избори, естествено, пропорционална система. Имаме традиционна позиция за това, че за нас ако преференцията е в много ниски вариант на праг, води до абсолютна подмяна на вота, тоест, много малко малцинство подменя вота на мнозинството. Така че трябва да се прецени ако ще има преференция, прагът да не бъде прекалено нисък. Същото се отнася и за избори за Европейски парламент, където ми се струва, че сегашният праг е добър. По принцип за избори за Европейски парламент знаете, че листите са къси и има възможност за ярки личности, популярни и т.н. да бъдат издигани. Така че ако те наистина притежават някаква собствена репутация, някакво собствено обществено влияние, мисля, че сегашният праг е напълно постижим те да изявят този свой авторитет и влияние сред обществото.
За парламентарните избори аз вече казах. Искам само да кажа за президентските и за кметските – естествено, мажоритарно.
За районните кметове господин Осман ще каже – там имаме по-специфична позиция. Общо взето, нашето мнение е, че специално с избирателните райони – ние го заявихме много пъти – вместо да изпишем вежди, можем да избодем очи. Тоест, стараейки се да премахнем някои привидно парадоксални ситуации които се получават тук и там, ние рискуваме да предизвикаме много сериозни обществени сътресения, противопоставяне на едни региони на други вътре в политическите сили и т.н. и в крайна сметка резултатът чисто математически ще бъде един и същ за всяка политическа сила, но постигнат по много по-труден начин и с неприятен привкус както за избирателите, така и за политическите сили.
Благодаря.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Председател, ако позволите, за районните кметове, както и колегата Четин каза, нашата позиция е последователна от много години насам, мисля, че и господин Михалевски изрази преди малко, в този си вид само за това, че има изборност на районните кметове, нито помага, нито пречи, или малко повече пречи с тези правомощия.
Ако идеята е да се променят и в частта за правомощия в Закона за местно самоуправление и местна администрация, това е друг въпрос, но с тези правомощия ние можем да отнесем изборността на районните кметове, да дадем пример, да ги сравняваме със селския кмет, с кмета на едно населено място, който пряко се избира. В трите града с районно деление – София, Пловдив, Варна има една община, има един избран кмет. Давайки примера, че 300-хиляден квартал няма право, ако бъде сменена процедурата – не от общинския съвет, а пряк избор, както е сега, че обществото няма да има възможност в съответният квартал или целия район да си избере своя кмет.
Развитието на един голям град не е свързано само с квартала. Тоест, не можем да ги отнесем, давайки примера с кметовете на населените места. Затова с тези правомощия изборът на районните кметове, според мен, не е много удачен да бъдат избирани от общинските съветници, - говоря, с тези правомощия. Би било по-добре, по-оперативно този, който е специално в изборите в тази голяма община, неговата отговорност ще бъде много по-голяма, защото кметът на един район може да бъде от друга политическа сила, може да е от същата политическа сила, но да не споделя политиката на кмета на голямата община. Тогава става голямото противопоставяне между един район и голямата община и общинския съвет. При нас тази дискусия е открита, но с тези правомощия не виждаме смисъл изборът на кмета на район да е пряк. Ако ще се говори, да кажем, както господин Михалевски преди малко се изрази, за общински съвет, а и да се измисли вариантът в техните правомощия, може да се помисли. Тоест, това е един дискусионен въпрос при нас.
Едно изречение ще вмъкна за това, дали е добре или не – господин Казах изрази преди малко – за преференцията в местните избори. Това е като се помисли, преференцията най-добре ще работи в местните избори, ако се помисли реално. Ето, всички задават въпроса от на вероятността за влияние над избирателите и натискът ще е много голям. И при сегашната система имало подобен акт. Аз не споделям всичко, но уважавам мнението на експертите, които го изразяват. Нас лично не ни притеснява това нещо. Това може да активизира избирателната активност на една община.
Да, вярно е, както каза госпожа Екатерина Михайлова, 20-30 гласа могат да определят за съветника и за едно мнозинство и прав е господин Четин, че положителните страни могат да бъдат засенчени от евентуални допустими невероятни лоши практики и това е въпрос, който стои пред нас. Надделява повече мнението и до този момент споделяме мнението и мисля, че експериментите са опасно нещо а системата за местни избори не е лоша. Но може да се помисли, има достатъчно време.
Наистина, госпожо Председател, когато говорим за районните кметове, за изборността, според мен, политическите сили трябва да изразят как го виждат като правомощия районния кмет. Ако няма да има промяна, няма смисъл от пряк избор на районен кмет.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Осман. От партия „Атака” – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, свидетели сме на консенсус, почти пълно съгласие от парламентарните субекти в Четиридесет и първото народно събрание по тези основни положения в Избирателния кодекс. От парламентарната група на партия „Атака” потвърждаваме изнесените до момента от колегите позиции, защото това е традицията, която е дала добри резултати към момента, а именно, националните избори, както и изборите за Европарламент, да са по пропорционалната система с преференции, 15-те процента при Европарламента са почти недостижим праг, за който също трябва да се помисли. Разбира се, в националните избори преференциите са във взаимовръзка с броя на многомандатните избирателни райони.
Що се касае до местните избори, категоричната ни позиция е пропорционална система без преференции. Тази позиция е особено в корелация с изнесеното работно становище да има възможност общинските съветници да се отзовават при тази пропорционална система без преференции, корелацията е именно с тази възможност, партията да има в да отзовава общинските съветници.
Към момента правомощията на районните кметове, както са разписани – аз съм съгласен с колегата от ДПС – по-скоро водят към назначаемост на районните кметове, а не към тяхното избиране. Към момента все още се гледа на тях като част от екипа на кмета на общината и биха се допуснали едни варианти, в които кметът на общината е от една партия, а районните кметове – от различни други партии от които би пострадало управлението на общината като цяло.
За президент, вицепрезидент и кмет, безспорно, мажоритарните избори са добра практика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Ще в представя проект на темата за кръглата маса за следващия вторник, 30 март, с молба ако имате предложения за други теми, да бъдат включени, за да може да изготвим окончателния дневен ред.
Първо, бях записала: разисквания и уточнения във вида избирателна система за четирите вида избори. Ние сега уточнихме нашата позиция, но според мен е хубаво в рамките на 10-15 минути да чуем и представителите на други партии, които не са парламентарно представени, за да можем да затворим тази тема. Тук съответно са подтемите в това, което в момента говорихме. Тук можем да включим като подтеми теритоиалния обхват на правото за гласуване при четирите вида избори – президентски, европарламент, национален парламент и местните избори. Това е тема, която до този момент не сме дискутирали още в нашата комисия.
Друга тема е организиране, провеждане и регламентиране на гласуването в чужбина – една от големите теми. Като подтеми: ред за отваряне на изборните секции и контрол върху работата на секционните избирателни комисии в чужбина, отчитане на изборните резултати от СИК-овете в чужбина.
Темата с изборната администрация с подтемите: Единна ЦИК, ЦИКМИ, ЦИКЕП, необходима ли е постоянно работеща ЦИК, на какъв принцип, функционално-юридическа компетентност на ЦИК, особена юрисдиксия или само регистриращ орган, необходимост от постоянна помощна администрация към ЦИК и статут на районните избирателни комисии. Ако има нещо, което сме пропуснали, ще го допишем след това при постъпили предложения.
Регистрация на политическите партии и коалиции за участие в отделните видове избори. Тази тема сме я започнали като коментар и я работим в една от работните групи, с подтеми и въпроси: предотвратяване на възможността за регистрация и участие в изборите на бизнес партиите, особено за местните избори и създаване на критерии в тази посока, включително темата за регистрирането – нивото на регистриране, национално, регионално, критерии създаване на регистър, за който говорихме като идея също. Регионалните преброителни центрове – там трябва да имаме дебат следващия вторник и за електронното гласуване. Ще помоля,госпожо Нушева, дали ще е възможно за следващия вторник да представите и да ни донесете тази урна, която преди показвахте, просто да я има там за кръглата маса. Ако е необходимо, ще се направи две-три минути много кратко представяне как ще гарантира сигурността при пренос на бюлетините.
Много важна тема за мен лично е обжалването на изборните резултати. Ние дискутирахме подробно тази тема. Тук са: правомощията на ЦИК, правомощия на Административния съд и обжалването пред Конституционния съд.
Голямата тема с местните избори – като тема да я запишем може би. Всички подтеми няма да можем да ги изброим. Може би да запишем особености при провеждането на местни избори.
Това са доста теми. По повечето то тях вече сме направили подробни дискусии, имаме готовност и по работни групи. Имате ли предложения за включване на други теми? Мисля, че е достатъчно. Повечето от темите вече са коментирани подробно. Нека да чуем и другите партии, и представителите на неправителствения сектор като становища и мнения, за да може да пристъпим към изготвянето на текстове.
Каним на кръглата маса освен неправителствения сектор, всички които са заявили до този момент желание, партиите, които са извън парламента, които бяха и на предишната кръгла маса, плюс тези, които са заявили желание за участие.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И много стриктен механизъм за изказване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, прав сте, господин Михалевски. Държа също на много подробно разписан регламент, който да се спазва при изказванията. Предишния път имаше такъв и нямахме проблем. Когато има 4-5 представители, особено от парламентарно представените, да уточните следното. Като вземе думата по една тема един, да не вземат думата и останалите трима-четирима, защото иначе няма как да приключим в рамките на предварително предвиденото време.
Да разбирам, че няма други предложения. Коментирахме кръглата маса да започне в 10.30 часа, а в 10.00 ч. да направим регистрацията. Добре ли е така?
Кръглата маса ще бъде в другата сграда, в зала „Изток”. Там имаме възможност да съберем на двата реда около 100, може да стигнем и до 110 души. Така че има достатъчно място.
По другите теми, тъй като виждам, че някои тръгнаха, да продължим ли, или да приключим и да продължим следващия път? Уточняваме се за следното. Ние сега ще приготвим дневния ред, ще го качим на сайта. Портфейли регламент членовете на комисиите от парламентарно представените и по двама от експерти – уточняваме. От институциите ще изпратим писмата. Вие си знаете, имате определени представители. Списъка на партиите сме го приготвили, както и на неправителствените организации.
Имате ли въпроси, нещо, което искате да коментираме извън темите на дневния ред за днес? Няма.
Благодаря на всички. До следващата седмица.
/Закрито - 12.00 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ
ВРЕМЕННАТА КОМИИЯ ЗА
ИЗРАБОТВАНЕ НА ИЗБОРЕН КОДЕКС:
/И. Фидосова/