Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ

На 27 април 2010 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия по изработване на изборния кодекс при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на структурата на Изборния кодекс.
2. Обсъждане на глава първа „Общи положения” от Изборния кодекс.

Списък на присъстващите народни представители и експерти към комисията се прилага.
***
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: От всички парламентарни групи има представители, от експертите – също. Медиите чакат с интерес какво ще гласуваме. Днес дневният ред изглежда кратък, но всъщност не е така, тъй като идеята беше вече да започнем работа текст по текст по Изборния кодекс. До момента имаме разписани и готови три глави – по това, което сме предложили предварително като структура. Но преди да преминем към тях, ние трябва да обсъдим много подробно в детайли дали това ще бъде структурата на Изборния кодекс, да я приемем принципно като такава, за да може да вървим по-нататък, тъй като по нея подготвяме и текстовете по отделните глави.
Раздадени са на всички проектът за структура. Имахте възможност да се запознаете, да го погледнете внимателно. Има ли желаещи за изказване по така предложения проект на структура на Изборен кодекс? Необходимо ли е да започнем глава по глава да го коментираме, или като цяло по принцип?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на структурата – един принципен въпрос, който беше засегнат и в разговорите и дебатите тук, е за изборните книжа. Това е дотолкова, доколкото дали изобщо трябва да се включат изборните книжа. Ние правим един кодекс. Общо взето практиката е следната. В проекта на глава Първа „Общи положения” е разписано че 55 дена преди провеждане на изборите Президентът утвърждава изборните книжа и досега практиката беше такава, тъй като законите се променяха, малко преди избора в различните закони – различни изборни книжа. Дали да не обмислим варианта, защото веднъж ние го засегнахме, че след като ще правим кодекс,, изборните книжа да бъдат с едно приложение и да е ясно, че това са изборните книжа – интегрални бюлетини. Съвсем принципно поставям този въпрос. Иначе остава старият вариант преди всеки един избор Президентът да утвърждава изборни книжа, което предполага, че ще има промяна. Става въпрос дали да има част „Изборни книжа”, които да бъдат приложение, да бъдат публикувани.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имаме два варианта. Ще поставим въпроса на дискусия. Ние излизаме оттам, че ако запишем на едно място – това, което предлагате да стане, ние още веднъж трябва да повторим на различните места в различните глави, където става въпрос за бюлетини, за списъци, за някакъв вид от изборните книжа изобщо да се повтори втори път. Тук трябва да решим правим ли го по този начин, или остава така, както сме го предложили в момента като част от структурата. Правилен и коректен е въпросът, който поставя господин Лазаров. Това беше една от най-дискутираните ни теми, наистина да разпишем като част от структурата въпроса за изборните книжа.
По отношение на различните видове книжа за четирите вида избори, ние коментирахме това вече и имахме консенсус, че книжата трябва да бъдат едни и същи, веднъж да се обнародват, но това е друго – те ще бъдат приложение към Изборния кодекс. Въпросът е като структура къде да поставим въпроса за изборните книжа – дали както е предложено в момента си отиват по местата, където става въпрос за такива, или да извадим отделна глава, в която да опишем. Тогава обаче в тази глава постоянно ще трябва да казваме: за кметските избори – така, за общинските – така, за президентските – еди какво си и после ще трябва пак още веднъж да ги разписваме.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може би не бях ясен. Идеята ми беше най-накрая да има приложение. Накрая на структурата би трябвало да има „Приложения” и те да бъдат приложени.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Така или иначе се постави този въпрос. Смятате ли, колеги, че трябва да остане по този начин, по който сме го предвидили в момента, или трябва да изпишем отделна глава за изборните книжа, след това там, където дойде място и трябва да бъдат разписани, ще се разпишат втори път? Приложението е ясно – накрая ще има едно приложение, което ще съдържа всички изборни книжа, които трябва да бъдат унифицирани и да важат за всички видове избори, с изключение на особеностите за отделния вид избор, но веднъж ще се одобрят с Изборния кодекс.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми колеги, една от целите на кодификацията на изборното законодателство е да се избегнат повторенията, които се срещат в момента в отделните изборни закони, в раздела за секции, за книжа, за всякакви подобни неща – неща, които се повтарят. Извеждането им, грубо казано, пред скоби в Изборния кодекс, е едно от предимствата на този кодекс.
Специално що се отнася до изборните книжа, както беше споменато, вариантите са два - всеки път, както и досега, да бъдат обнародвани от Президента по предложение на ЦИК, както се прави сега, или веднъж завинаги да бъдат сложени приложения към кодекса. Ако питате за моето мнение, аз съм за второто предложение, както е във Федералния закон. Германците са решили, че няма смисъл всеки път да правят това и е към Приложение към Федералния изборен закон, което е доста дебело приложение, са всички тези неща – как изглежда изборният списък, как изглеждат протоколите на съответните органи, които са в процеса за изборите и т.н.
Най-доброто е, без да се занимаваме особено с тях в самия основен текст, да започнем да ги пишем. Изборните книги за всеки вид избор са около 50. Тъй като много от тях ще се повтарят, очевидно ще редуцираме тази бройка, но така или иначе, около 150-160 изборни книги ще бъдат изброени в приложението. Това, между впрочем, веднъж завинаги ще реши много неща. Ще имаме дълго време да прегледаме всички недостатъци, но между впрочем, трябва да ви кажа, че при това експресно писане и публикуване на книжа почти винаги грешим. Понякога грешките са пренебрежими и ние ги санираме с последващи решения. Но веднъж-два пъти в историята се наложи Президентът да публикува втори път указ и аз не искам да се поставям втори път в това положение, да се червя там за нещо, което е писано експромт, за две нощи и после се оказа, че има две грешки, които трябва да се поправят с нов указ. Така че вероятно, ако се насочим към едно хубаво приложение към кодекса, това просто ще реши въпроса.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, професор Константинов. В този проект, например, в глава 3 сме предвидили избирателните списъци, там ще влязат съответно текстовете, а само ще препращат към приложенията, съгласно одобрен образец – Приложение № 1, примерно, Приложение № 5 и т.н. Същото е и с глава 8 за бюлетините. Те са на едно място и пак ще препраща, съгласно Приложение еди кое си, по одобрен образец, неразделна част от кодекса.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз съм склонен да приема, че е добре веднъж завинаги да се фиксират изборните книжа. Така или иначе, този кодекс си поставя една амбициозна цел – да кодифицира, а не да унифицира изборното ни законодателство и този подход с приложението е един от вариантите. Само че аз се опасявам за следното. Не зная колегите експерти каква готовност биха имали, но да не би заради това приложение да удължим с още толкова мандата на временната комисия, докато приемем изборните книжа? Просто задавам този въпрос, тъй като 150 страници – Кодексът няма да има толкова страници, колкото ще имат изборните книжа. Ако има готовност – да, но ако няма, да си създадем излишни главоболия сега в тази временна комисия…
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Общо взето, има два класа изборни книжа. Едните са чисто технически – това са всякакви заявления, формуляри, поддържане на регистри, описване на страници и т.н. и е добре да влезе, както предложи Михаил Константинов, в някакъв допълнителен анекс или допълнителна книга – все едно в какво.
Разбира се, освен избирателните списъци има бюлетин. Бюлетинът е специфична изборна книга, която е добре да бъде описана в някаква форма в отделна глава. Аз като човек който е чел няколко различни закона, смятам, че бюлетинът е добре да влезе в кодекса като описание - словно на съдържанието. Иначе, разбира се, останалите книжа няма как да бъдат описани. Представете си как изглежда всеки един формуляр, който трябва да се попълва при регистрация, какво поддържа изборната администрация или как отделният избирател заявява нещо, заявява едно или друго желание. Това са все изборни книги. Искам да кажа, че изборните книги са два класа. Бюлетинът е специфична книга и е добре да влезе като отделна глава с описание, макар и кратко, а всички други технически книжа просто трябва да влязат в някаква допълнителна книга.
ЧЕТИН КАЗАК: Само една реплика. Колеги, аз съм съгласен с професор Константинов, че не е много удобно Президентът да издава в късо време втори указ за корекция, но дали пък - ако ние допуснем някаква грешка при приемането на всички тези приложения, които ще бъдат приложения към закон, кодекса, - всяка една допусната грешка или при необходимост от промяна, нововъзникнало обстоятелство, което трябва да се отрази, ще ни принуди отново да приемем Закон за изменение и допълнение на приложението към кодекса. Да не си усложним нещата!
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Всяко нещо има цена.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: В подкрепа на казаното от господин Казах бих казала, че по-удачно е, наистина, изборните книжа да бъдат публикувани от Президента не заради друго, а заради по-голяма гъвкавост. Представете си ситуацията, че трябва да се провеждат парламентарни избори, а Народното събрание не работи и в същото време се установява, че в изборните книжа, в Изборния кодекс има някаква малка грешка. Това ще наложи свикване на извънредно заседание на разпуснатото вече Народно събрание, което като ресурс и като организация ще изисква повече време и ще бъде по-трудно – казвам го от технологична гледна точка. Неслучайно законодателят се е спрял на това, Президентът да ги обнародва. Ние от практиката знаем, че се допускаха такива грешки и Вие самата казахте, че сте намерили, но по-гъвкаво и по-бързо става това с един указ на Президента, отколкото ако парламентът е разпуснат, примерно, произвеждаме парламентарни избори и трябва да се събере извънредно, за да поправи тази грешка в книжата. Решение на депутатите и на комисията е какъв подход ще се приеме, но трябва да се обсъждат тези варианти.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Сапунджиева. Няма пречка да запишем текст, в който, ако се установи такава техническа грешка, Президентът да може с указ. Да, и едното е възможно, и другото, но, наистина, ние правим кодекс за 20-30 години напред поне и наистина, нека да го направим така, както трябва и всичко да е подредено и кодифицирано.
Между избирателни секции и кандидати, преди глава 6, тоест между глава 5 и глава 6 трябва да включим една нова глава, - може би е по-добре да бъде в отделна глава, - която да звучи горе-долу: „Политически партии и коалиции и инициативни комитети”, за да не влиза общо при кандидатите, защото кандидатите са на следващия етап, след като регистрираме партиите и коалициите. И тук вече да работим по темата, по която ние всъщност вече работим, като текстове – как го виждаме, това, което ние на заседанието на нашата работна група миналия път го развихме доста подробно - за предварителната регистрация, как да става, къде и остана да уточним само на какъв – регионален или национален принцип да бъде, като проблемът е по-точно за местните избори.
Други изказвания за структурата? Възможно е да има пропуснати други неща.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Аз също не исках да правя това предложение в отделна глава да се даде регистрацията на участниците в субектите на изборния процес.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Като регистрация ли? Както е записано?
РУМЯНА СИДЕРОВА: Става въпрос за политическите партии и коалициите, но и инициативните комитети тук трябва да се разпише.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В смисъл, като текст – политически партии, политически коалиции и инициативи.., или „регистрация”? Защото долу сме сложили „кандидати” и започва, не регистрация.Ние трябва да уеднаквим, – като пишем „регистрация”.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Така, както го предложихте, общо, а вътре може да се опишат и изискванията, и регистрацията към партиите. Само с една добавка още: трябва да се уеднакви използваното понятие коалиция. Или да се използва „коалиции на политически партии”, или само „коалиции”, защото и в сега действащите закони в един и същи закон се използва и едното, и другото понятие, като може в Допълнителните разпоредби да има една норма, която ще каже какво означава коалиция - че това е коалиция на политически партии, примерно. Да се използва един и същи термин в целия кодекс, тъй като и сега, както сме започнали да правим текстовете, имаме използване на различни понятия.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Извинявам се, че втори път взимам думата. Гледайки структурата, това си бях отбелязала от миналата седмица като я разглеждах, въпросът с референдумите ще бъде ли уреден в Избирателния кодекс?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ние в началото го коментирахме, когато започнахме и решихме, че на този етап не го разглеждаме като част от Изборния кодекс. Това уточнихме съвсем в началото предварително. Затова няма нищо включено по отношение на референдумите, а и референдумът е в Конституцията. В момента ние какъв избор имаме там, ако гледаме от чисто правна гледна точка – да прехвърлим и да препишем текстовете от Конституцията? Не е това проблемът. Проблемът е да променим Конституцията. И ако стигнем, а аз се надявам, че ще стигнем до това, че трябва да се пипат някои текстове в Конституцията, да ни се възложи мандат за корекция и тогава вече да го правим.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: С колегите писахме Методически указания по приетия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и искам да ви кажа, че това е една голяма мъка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Изключително правилно и коректно поставяте въпроса, но тук става въпрос за промяна на Конституцията.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Чл. 42 от Конституцията казва „Организацията и редът за произвеждане на избори… се урежда със закон”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В текстовете, които са в Конституцията, имаме проблем. Проблемът ни практически е точно там. За да разпишем тези правила, ние трябва да се лишим първо от проблема в Конституцията. Аз така разсъждавам. Ако някой има различно мнение? Господин Казак беше най-яростният възразител, ако мога да кажа така, за това, да говорим за промяна, неизбежна, на няколко текста от Конституцията. Ако стигнем в хода на дискусията до това, че въпреки всичко трябва да се променят няколко текста, аз лично нямам против да се разглеждат тук.
ЧЕТИН КАЗАК: Една корекция. Аз казах, че задължително ще се наложи, но не съм казал, че аз лично подкрепям това нещо, в смисъл, тези промени не могат да се променят без промяна на Конституцията. Това ми беше мисълта.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи за изказвания по структурата? Синя коалиция, Атака, подкрепяте ли я?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако нещо случайно излезе, после ще кажем.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ако има нещо изпуснато, ще го приемем в хода на заседанията по-нататък. Въпросът е по този начин ли остава, за да продължим с изписването на текстовете по отделните глави?
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Едно становище. То не е от съществена важност, повече е терминологично – да си направим все пак консултация със специалисти – „избирателен” или „изборен” кодекс е по-правилно. Наказателният кодекс е наказателен. Струва ми се по-правилно да е Избирателен кодекс, но това е терминологично.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Този дебат го водим и го продължаваме. Поискахме такова мнение, за да боравим с една и съща окончателна терминология оттук нататък. Преди да Ви дам думата, господин Константинов, ще Ви помоля за следното. Тъй като предложението по отношение на предизборната кампания по интернет го направихме по Ваше предложение, това, което Вие бяхте дали. Може ли да разясните? Включихме го с оглед на това, да го коментираме какво точно имате предвид и дали това е във връзка с пилотния проект за електронното гласуване, дали това сте имали предвид и как си го представяте разписано като норми?
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: То, естествено, би имало отношение към електронното гласуване, ако има такова, но по обективни причини нашето изборно законодателство изостана от живота. Ние регулирахме добре кампанията по телевизии, радиа – държавни, включително и частни, а по интернет, където поне 300-500 хиляди души българи всеки момент стоят пред компютъра и си формират мнението и т.н,. нищо не казахме. Аз имам предвид регулиране подобно на това, което е за радио- и телевизионните оператори, защото зад всяко едно нещо по интернет в крайна сметка стои един оператор и той би могъл да бъде вкаран в някаква законова рамка. Между впрочем, аз имам готови такива текстове и следващия път бих могъл да ви ги предоставя. Така че, имам предвид, че това става все по-съществена част от предизборната кампания. Аз даже бих казал, че много хора вече си формират мнението по-скоро чрез мрежата, отколкото чрез гледането на телевизия и слушането на радио. Просто не можем да оставим това да виси във въздуха. Включително с текстове от сорта на това, че когато по някоя електронна медия някой бъде обиден, както по телевизията, трябва същата медия да осигури право на адекватен отговор. Така че просто това не трябва да виси. Между впрочем, като член на ЦИК ние се сблъскваме преди три-четири години с този проблем. Когато проблемът беше много тежък, всеки казваше „В закона не е регулирано.” и ги оставяхме да си правят каквото искат в мрежата. Много е хубаво да има свобода, разбира се, но в някакъв смисъл - реглаж. Така че, ако не възразявате, аз имам готови текстове. Може да ги предоставя, ако проявявате интерес. Те са точно за аналогични, регулирани, както за останалите медии.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Мисля, че предложението Ви е изключително полезно, важно и необходимо и понеже ние се опитахме да разпишем и глава 7, не сме направили текстове в тази посока, тъй като имахме колебания кое точно се има предвид – дали това, или по отношение само на електронното гласуване, защото и там трябва да мислим допълнително за текстове, които да регламентират предизборната кампания.
Колеги, имате ли възражения срещу това, в глава 7 господин Константинов да даде текстовете, щом има готови? Да остане и уреждане на материята с предизборната кампания по интернет, като да бъде направена със същите правила, както е за радиото и за телевизията? Няма възражения.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Имаше още един въпрос. Ние преди малко всички възприехме и мисля, че трябва да има глава „Регистрация на участниците в изборния процес”, партии и коалиции и т.н., да не ги изброявам, в която глава предполагам, че би трябвало да има и част за обжалването, но просто да решим. Би трябвало да започнем от глава 2 „Избирателни комисии” и „Избирателна администрация”, ако, поне така, както са написани, конституирането им също подлежи на неконституирането им, на някакво обжалване. Просто да уточним подхода дали да бъде на едно място, или да бъде както са конституирани. Освен това има избирателни секции, защото въпросът не е само за обжалване, определяне на изборните резултати и обжалване, но тези жалби вървят и предхождат към края на изборния процес. След това е конституирането на органите, а след това и актовете или решенията на самите секции, на районните избирателни комисии, подготовката на изборния процес. Може би трябва да е - глава 2, точка 2.7. за обжалването на действията или актовете, но това са подробности.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Уважаеми колеги, нашият опит са обжалванията. Аз имам предложение по въпроса. Всички обжалвания да си влязат не като отделна глава, а като отделни точки по главите, изключително ясно и точно разписани като процедура. Ако ги извадим в отделна глава, има опасност да попаднем в хипотезата, четейки множеството политически субекти, ако ги извадим отделно, в смисъл, те да си вървят заедно със самата процедура, защото политическите субекти си ходят по темите и като си карат по ред, какво не сме свършили и не сме обжалвали и понякога можем да попаднем в положение на изрично обжалване.
Между другото, ви моля да помислим и за това, дали да имаме обжалване на изборния резултат въобще като глава, или то да влезе изключително подробно разписано в обявяване на изборния резултат. Отделна глава „Обжалване” би могла да им го вкара в положението след като е обявен изборният резултат, следва обжалване, оспорване. Искам политиците да помислите дали оспорването на изборния резултат да не влезе, цялото подробно разписване, в главата „Обявяване”. Това поне само от опит ви го казвам.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Искам да допълня госпожа Маркова. Смятам, че действително трябва да си е в отделните глави, защото обжалването не е само обжалването на политическите партии и субектите, които ще се регистрират за избори, но ние имаме гаранция на избирателното право чрез обжалване на избирателни списъци, което е в съвсем друга степен на съд – то е в районен съд.
Имаме възможност пред гражданите избирателите в изборния ден да обжалват също нарушаването на своето избирателно право недопускане до гласуване, което е обжалване само пред съответната общинска или районна избирателна комисия, което е също друг вид обжалване. Няма как всичките тези оспорвания да се изведат в една глава, а трябва да е там, където е мястото на упражняване на съответното право, разбира се, с разписване на ясни правила. Правилата може да са общи, но да са си разписани там, където е правото и гаранцията за осъществяване на това право – било право на политическите субекти било право на избирателя.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Сидерова. Аз също споделям това, което сме ви предложили, като част от структурата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз подкрепям това, да бъдат разписани отделно при самата тема процедурите за обжалване, а не да бъде само с правомощията на ЦИК, правомощията на ОИК и т.н., или крайната глава, защото, особено на последните избори, но и на други избори изпадаме в много странни ситуации, които извършват или ЦИК, или ВАС, или Районен съд, или ОИК-овете. Въобще може да се стигне до абсурди, до каквито стигнахме на последните избори по повод регистрациите. Ако оставим с общите правомощия какво може ЦИК и че може пред нея да се обжалва, а при всяко решение на ЦИК може да се обжалва до ВАС, нещата не стават ясни. Ние имахме следното решение на ЦИК – обжалвано решение на ВАС. След решението на ВАС – решение на ЦИК, с оглед на това, какво е решил ВАС. Добре, но и това пак бива обжалвано, което е абсурд, но понеже няма регламентация, започва да се върти в абсолютна омагьосана система, при която юристите гледаме отстрани и се чудим за какво става въпрос, но се случва. Затова нека да бъде разписано, за да има и по-голяма яснота и да има и дисциплиниращ ефект, да се знае кое докъде е и какви са правомощията, за да затворим процеса.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В глава 2 трябва да има точка 2.7.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, аз съм съгласен, че една от многото задачи на този кодекс е, естествено, да елиминираме всички досегашни недостатъци, пропуски в изборното законодателство, включително по отношение на обжалваемостта, условията за обжалване, последиците и т.н. Но ми се струва, че за да постигнем това, в тези правила трябва ясно да се напише там, към които глави или към които разпоредби те са релевантни. Тоест, всички се съгласихме, че във всеки един етап на изборния процес има възможност за обжалване, за оспорване като започнем още от регистрацията на политическите партии и коалиции и се мине през регистрацията на кандидатите и т.н. Така че наистина трябва да се постави във всеки един етап, тоест във всяка една глава на изборния процес да има специфични разпоредби относно възможностите за обжалване, последиците, преклузивните изисквания, срокове и т.н., за да не се стига до такива ситуации на несигурност, на нескончаемо обжалване и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест, подкрепяте това, което сме предложили, защото сега така е предложено. Нямаме разминаване по тази тема.
ЧЕТИН КАЗАК: Да.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване?
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Госпожо председател, мисля, че е време да кажем за останалите глави кой да напише някои текстове. В тази връзка искам да уточним по глава 2. Считаме окончателно, че Централната избирателна комисия няма да бъде постоянно действаща в смисъла, в който говорихме, доколкото разбирам?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Централната избирателна комисия е с мандат, не може да е постоянна. Друг е въпросът дали ще остане 5, 6 – тук също нямахме разминаване, но ще бъде една централна избирателна комисия и понеже ще се стигне до другата тема за идеята за постоянна, и аз винаги поставям думичката „постоянна” пред „национална изборна администрация” към Централната избирателна комисия, това означава, че не е с мандат и че има постоянно действие. Това е администрация. Ние няма да я сменяме по конюнктурни или по други причини. Тя си е една и си работи.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Тоест, приехме, че по принцип ще действа една централна изборна комисия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, една.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: В такъв случай искам да върна една стара идея, за да видя дали тя да бъде разписана – това да бъде Комисията за местни избори в известен смисъл, тоест, тя да се сменя с мандата на общинските съвети. След като ЦИК ще е мандатна, е логично да я сменяме с мандата на този орган, който докато я има България, ще бъде винаги на октомври смяната, ако не стане някакъв супер катаклизъм.
На всички други комисии – парламентарни, президентски и т.н., може предсрочно да им се прекрати мандатът поради нещастие с отчетния орган. Тук няма как да изчезнат всички общински съвети. Тоест, винаги в края на октомври ще избираме общински съвет. Въпросът ми е: приемаме ли, че ще има мандат от – до на съветите? В такъв случай ако приемем този мандат, ако ми разрешите, ние с господин Петров имаме следното предложение: Да ви предложим текстове по главите 2, 9 и 10, тъй като до голяма степен ще сме готови с това нещо.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По глава 2 ние имаме вариант, върху който се работи в събота и неделя. Вземете го, защото той почти е разписан и това, което трябва да се доразпише, е евентуално как си представяме текстове за постоянна изборна администрация. Това, което трябва да уточним, и абсолютно коректно поставяте въпроса – е колко ще бъде мандатът на Централната избирателна комисия и откога започва да тече, за да знаем кога изтича. В разговорите ние предварително коментирахме, и в стенограмите е останало пет години и някак си е подкрепено така, без да се замисляме върху това, откога започва и кога изтича. Може би сега трябва да направим коментари по тази тема, за да може да я изчистим и за следващия път да имаме абсолютно готови текстове. Ние и в момента имаме на 90% готови текстове за цялата глава Втора. Въпросът е да уточним, наистина, откога започва, кога свършва и колко ще бъде мандатът, дали 4 години, дали ще бъде прикрепен към местните избори, или към други.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Това е единствената логична дата, която периодично ще се повтаря. Всичко друго е под въпрос. Така че, ако сте съгласни?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз съм съгласен с професор Константинов, защото на всички други органи може да им се прекрати мандатът предсрочно, а от общинските съвети все ще има един, който ще си изкара мандата. И е логично да вървим и заради него да казваме - нека да казваме „национална комисия”, за да не ги бъркаме - и е логично да бъде с местните избори. За президент може предсрочно да се прекрати мандатът, Народно събрание също, Европейски парламент евентуално също.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Петте години дойдоха точно от президентския мандат, който е пети от евроизборите, които са също пет. Оттам тръгна това.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тя може да бъде и пет, но въпросът е да е така, че да обхваща октомври – октомври. Нормално е да бъде месеци преди това и месеци след изборите, за да не се конституира тази комисия един месец или два месеца преди местните избори. Не това е целта. Но просто да го има това.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само едно изречение. Съвсем не е необходимо мандатът на комисията или на онзи състав, който ще наричаме избирателна комисия, за разлика от централната, не е необходимо да се свързва с изборния график. Той може да бъде произволен – 5, 6 или колкото години се реши – 4. Ако той ще бъде в малък състав, който ще се разширява към времето на изборите, разширението на състава всъщност ще трябва да се върже с изборната хронограма, грубо казано. Така че спорът дали да бъде пет години или датата и т.н., това ще е една постоянна администрация, която ще се възпроизвежда и ще пази административната памет за това, как се правят избори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Като допълнение по тази тема ние тук трябва да помислим кога ще конституираме този нов ЦИК, тъй като в момента имаме три действащи и ако всичко е както сме предвидили, предварително и в септември имаме нов Избирателен кодекс, дали от октомври започва. Октомври е една година преди местните избори. Ако направим пет години, това означава, че ще изтече мандатът след другите местни избори. Или преди трябва да го направим и да изчислим по-нататък какво се случва.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Ако се свързва с местни избори трябва да е август – август, защото трябва да работи за местните избори, а не да се сменя по средата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Точно затова трябва да е предварително.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Ако се свърже с другите, трябва да е март – март или, както каза господин Константинов, една примерна дата от месец януари.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Всеки път да са 1 януари.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Другият вариант е да вървим на четири години, като кажем изрично откога докога е мандатът за първия ЦИК, за да може да се върти след това.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Да стартира от януари догодина до януари 2015 г.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Господин Константинов, госпожа Председателката имаше предвид друго нещо. За първата ЦИК само, постоянната, примерно, да се върже с мандата на местната, тоест, встъпва януари 2011 г. и приключва с мандата на следващите вече избрани местни органи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Точно така. Кога започва, как започва.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Това е разумно.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Другото е да го върже с астрономическа дата. Вържи го с 1 януари – и не те интересува нищо друго.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук има и нещо друго – ние предвиждаме минимум 10 месеца отседналост, предвиждахме други текстове и ако при нас ЦИК започне да действа от януари, няма как да съвпадне с тези разпоредби, които предвиждаме.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Не е нужно тя да е уседнала.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тя ще се конституира и ще започне да действа, след като, да кажем, 9 месеца преди това, 8 месеца преди това, а не 12.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Няма проблеми. Това е проверката на наличие на определени предпоставки. Тези предпоставки не зависят от нея и от нейната работа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Според мен, по-добре е така да го направим, че да се започне на чисто и да не се прехвърлят. В противен случай ще има едно прехвърляне, което ще отнеме също доста време и може би грешки.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Тогава – с мандата на органа, но трябва да започне поне 60 дена преди органа.
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Нашата идея е друга тук. Като имаме 9 месеца преди местните избори, ако януари се формира комисията, тя винаги ще се формира януари и винаги ще има 9 месеца на разположение да подготви, да влезе в някаква администрация, която да обслужва нея предстоящите местни избори. По този начин тази комисия ще има много, достатъчно време. Това беше идеята – моята и на господин Константинов.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Защо да започне от януари, а не по-рано?
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Както го преценим. Въпросът е, че ще има достатъчно време преди следващите.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Аз смятам, че в момента няма смисъл да се обсъжда това, в смисъл, точно конкретната дата. Смятам, че е по-логично да обсъдим това, когато стигнем до главата „Избирателни комисии”, защото тогава ще имаме яснота, ще сме минали избирателните списъци, ще сме минали тежкия разговор за т.нар. списъци, уседналостта, постоянната регистрация, участието в местните и в националните избори и категориите лица, тоест, ще сме идентифицирали по някакъв начин избирателния корпус и по това ще можем доста по-лесно да постигнем консенсус относно това, какъв ще е срокът за една постоянна изборна администрация и колко избори ще обхване. Така че, това е моето предложение.
РЕПЛИКА: Постоянната няма да има срок.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нека колегите от Централната избирателна комисия за следващия път да се опитат напред във времето да го разработят, да видим какви са вариантите, кога да започне, колко продължителен да бъде мандатът, за да не губим време повече за това. Това е нещо изключително важно. По структурата има ли други желаещи за изказване, по други теми? Да разбирам, че няма. Искам да го подложим на гласуване и да започнем работата по глави. Няма ли желаещи?
Подлагам на гласуване така предложения проект на структура на Изборен кодекс с направените бележки и уточнения за включване на нова глава между глава 5 и глава 6, която да касае регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети с уговорката, че ако в хода напред в работата установим пропуск по отношение на така предложената структура, ще бъде отстранен своевременно и ще се включи като допълнителна част от тази структура.
Който е за, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: За – 10, против няма, въздържали се няма.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Продължаваме с глава 1, която е по тази структура, която току що приехме. Тук сме разписали и Допълнителните разпоредби, които касаят темата с отседналостта. Тук има още няколко въпроса, които също ще трябва да дискутираме днес на това заседание, за да може следващия път да имаме един предварителен, вече окомплектован подробен вариант, макар и този да е много подробен, но има само две теми, които трябва да засегнем.
Желаещи за изказване по така предложената глава 1 от Изборния кодекс?
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, аз правя процедурно предложение първо да обсъдим раздел І, понеже моето изказване в момента ще се ограничи само по раздел І на глава 1. Това е достатъчно важен, принципен въпрос, който мисля че си заслужава да обсъдим.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест да вървим раздел по раздел?
ЧЕТИН КАЗАК: Да.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Добре.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи имаме една категорична принципна позиция, що се отнася до формулировката, предложена в член 1, ал. 1, а именно, началото на разпоредбата гласи:
„Този кодекс определя условията и реда за избиране”… и т.н.
Искам да ви цитирам текста на чл. 42, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи:
„(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.”
Това е категоричният запис на член 42, ал. 2 от Конституцията, който фактически представлява този конституционен текст, който делегира вече на обикновения законодател рамките, в които той има право да законодателства по материята изборно право и изборно законодателство. От този запис категорично е видно, че конституционният законодател е преценил, че условията за упражняването на изборното право, било то активно, пасивно и т.н., са изчерпателно изброени в Конституцията и е ограничил възможността обикновеният законодател да предвижда нови условия за упражняването на активното и пасивното избирателно право.
От тази гледна точка фактът, че и в сега действащите закони се използва терминът условия, според нас, това се дължи на факта, че никой не е сезирал Конституционния съд по този казус. Според нас, и сега действащите закони в тази си част са противоконституционни, тъй като те нарушават пряко член 42, ал. 2. Затова след като ние предлагаме още в началото, след като сме се заели с тази амбициозна задача, да кодифицираме тази материя и, естествено, да я усъвършенстваме, вече да я приведем в такъв вид, който изцяло да е съобразен с конституционната разпоредба.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Казак. Ще си позволя да направя реплика по мотивите, засегнати в това изказване. Да, наистина, в Конституцията в ал. 2 е записано „организацията и реда за провеждане на изборите”. Аз не възразявам и трябва да помислим, наистина, дали да не добавим „организация”, но ще се мотивирам защо има и „условията”. Тук вече има едно конституционно решение, което мога да разпечатам и в момента, ако искате да го прочетете – тези, които ги нямат – Конституционно решение № 15/ 13 септември 1995 г. Член 42 засяга само активното право, не и пасивното право. Условията сме ги вмъкнали и ги предлагаме именно заради нововъведените условия, които засягат местните избори. Знам какво имахте предвид. Имате предвид принципа на отседналост конкретно. Вижте какво казва Конституционният съд в това Решение № 15:
„Приема, че независимо от отсъствието на изрични условия (става въпрос за кандидатите за местни органи, става въпрос за българското гражданство, но принципът е същият) уреждането му в Закона за местните избори не противоречи на Конституцията.”
Става въпрос за условия, на които трябва да отговарят. Веднъж този принцип е възприет, когато е направена промяната в Закона за местните избори през 2007 г., когато е включен принципът на отседналост с 10-те месеца. Да, наистина, но Конституционният съд до този момент не е сезиран изрично по отношение на това, принципът за отседналост дали е в нарушение на Конституцията, но четейки това решение, както и още един материал - който ще намеря след малко в папките, за да го прочета, аз лично смятам, че няма пречка и това вече е принцип, който е възприет. По този начин е било записано и до този момент в Закона за местните избори. Тук може би трябва да помислим дали да не включим и термина „организацията” – да се добави към тези които в момента са изписани. Тоест, този кодекс определя „условията, реда, организацията”. Ние го мислихме и решихме, че е излишно да го добавим, тъй като утежнява текста на член 1, а е ясно за какво става въпрос. Но наистина, Конституцията касае единствено и само активното право, не и пасивното право.
ЧЕТИН КАЗАК: Понеже ми направихте реплика, госпожо Председател, възползвам се от правото си на дуплика.
Първо, вярвам,че принципът за отседналост, ще се съгласите с мен, не касае пасивното избирателни право, а именно активното и затова то беше въведено именно за първи път в Закона за избиране на членовете на Европейския парламент.
Второто основание е, че 40-ото народно събрание, осъзнавайки именно тази конституционна разпоредба и това конституционно ограничение за това, много хитро в Конституцията беше вкарана излишната алинея 3 нова, която касае изборите за членове на Европейски парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон. Тоест, за да се избегне общата разпоредба на ал. 2, която касае националните избори, конституционният законодател тогава записа една по-обща формулировка, която да избяга от употребата на термините условия, организация и т.н. По този начин тогава от мнозинството на 40-ото народно събрание се обоснова, че има възможност на базата на тази ал. 3 специално в изборите за европейски парламент да се вкарат нови условия, които не фигурират в Конституцията. Но категорично, специално – аз сега не искам да споря дали това решение касае само и единствено пасивното или активното избирателно право, но дори да касае само пасивното избирателно право, принципът за отседналост е парекселанс ново условие, което касае именно активното избирателно право и то не може да се вкарва чрез обикновен закон, заобикаляйки Конституцията.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак. Госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Фидосова. По тази глава имам въпрос. Аз имам и още въпроси, но нека тема по тема да обсъждаме, да не прескачаме. Аз искам да обоснова защо трябва да има и „условия”. Според мен не е грешка и не е нарушение на Конституцията, ако бъде записано в чл. 1, ал. 1 „определя условията,” и може би наистина трябва, „организацията и реда”, за да бъдем съвсем коректни и към конституционните текстове.
Но за „условията” – има се предвид доразвитие на условията, както са заложени в конституционните норми. Практически ние не можем да ги надхвърлим, в смисъл, да правим някакви други изисквания, на които да отговаря кандидатът за народен представител, като възраст, да не е лишаван от свобода, да не е под запрещение, както и кой може да избира.
Но наистина, веднъж, имаме хипотеза за президент и вицепрезидент да избираме. Втори път, имаме регламентиране на норми, които се отнасят за избора на народни представители. Трети път, имаме по-широка норма, която е ал. 3 за Европейския парламент. Относно местните избори няма как да нямаме тема за отседналост, и то е конституционно изискване. Това не е прищявка на законодателя и да излиза извън рамките на Конституцията, защото освен общите текстове, които имаме, имаме и още текстове в Конституцията, тоест, не е само чл. 42. След това имаме и чл. 138 и чл. 139 в Конституцията, които казват какво е орган на местно самоуправление, какво е орган на изпълнителна власт в общината и казват, че се избира от населението или от общинския съвет в случая, на изпълнителна власт. А в случая на местно самоуправление пак, избира се от населението.
Тоест, имаме конкретизация на общност, намираща се на територия, трайно отседнала на нея, за да може тя да излъчва лице, което е също принадлежащо към тази общност, която трайно живее на определена територия. Това е конституционно изискване и ние трябва да го опредметим в текстовете в закона, тоест, като се кандидатира някой или като избираме някого, той да бъде част от тази общност, трайно отседнала на определената територия. Иначе ще излезе, че понеже аз днес ще ходя в Русе и ще се върна, мога да взема да се кандидатирам за кмет на Русе, или пък да избирам кмет на Русе, което е абсурд. Тоест, изискването е да го сложим, задължително е да сложим критерий за отседналост и това е наше конституционно задължение. Друг е въпросът колко ще бъде тази отседналост като норми, дали няма да бъде много къса, дали няма да е много дълга – това е втора тема.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Михайлова. Да добавя нещо и аз. Тъй като казах, че може би е редно тук да допишем, да добавим, спазвайки текста на Конституцията, организацията. Но така записано, ако добавим „организацията”, което всъщност означава процедурата, не трябва да бъде „за избиране на народни представители”, а, ако възприемете, че трябва да добавим и „организация”, да стане: „условията, организацията и реда за произвеждане на избори за”, защото иначе „организацията” с „избиране” не става, но така вече звучи вече изчистено.
Накрая – нещо, което виждам, че е пропуснато – за кметовете на кметства. Ние коментирахме за районите, че на този етап си ги връщане към предишния ред, тъй като нямаме разширяване на правомощията. Става въпрос за кметовете на кметства.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Оставете думата „кметове”. Тя се отнася за всички.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, ако сложим само „кметове”, това означава и районите. Нека да ги изчистим.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Не означава, защото в централния закон ще се разпише кои са избираеми.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Добре, от правна техника – да го помислим дали да остане само „кметове”.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Ще се разпише кои са избираемите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ясно е какво се има предвид; въпросът е да го преценим като правна техника, дали трябва да бъде изписано само „кметове”, или да уточним двата термина.
ЧЕТИН КАЗАК: Само една кратка реплика към г-жа Михайлова. Госпожо Михайлова, аз съм съгласен, че в местните избори специално трябва да се въведе – не го казвам условия, а просто някакъв критерий, и той е въведен от край време. Няма никакви спорове по това – къде българският гражданин да упражни своето конституционно право на избор за местните органи на самоуправление. Само че ние тук говорим за принципа за уседналост като ново условие, което е ограничително въобще за упражняването на конституционното, активното избирателно право, извън хипотезата на местните избори, където се казва, че гражданинът трябва да гласува в еди коя си община, с която той има някаква връзка – постоянен адрес и т.н. Разбирате ли? Това е разликата. Не може със закон да се ограничава упражняването на активното избирателно право, абсолютно, тоест, да се лиши по категоричен и абсолютен начин при наличието на това условие българският гражданин да упражни активното си избирателно право.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако живее в Канада, няма да избира кмета на Русе.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи за изказване по раздел І? Г-жа Сапунджиева.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Госпожо Председател, аз предлагам в раздел І да има само чл. 1, да отпадне ал. 2 и текстът да придобие вида:
„Този кодекс определя реда и организацията за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейски парламент от Република България, общински съветници и кметове и за попълване на предсрочно овакантените мандати при прекратяване на пълномощията им.”
Това да бъде текстът.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест, споделяте това, което е написано, но като правна техника. Да, но текстът обаче става много тежък. Това го консултирахме с нашите референти и така е изчистено в две алинеи. Други желаещи за изказване по раздел І?
РЕПЛИКА: Ако ще остане в този вариант, в ал. 2 да добавим и кмет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което ще бъде в ал. 1, същото да бъде пренесено и във ал. 2.
РЕПЛИКА: Да, ако остане така.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Ако остане така, тогава в ал. 1 – „на общини” и в ал. 2 да се добави „кмет”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, ясно е, това ще го изчистим. И да се добави „кмет” в ал. 2. Да разбираме, че приключваме с раздел І? Да.

По РАЗДЕЛ ІІ „Избирателно право”
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ал. 3 на чл. 2, след „избирателно право” – „всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори за Европейски парламент”. Същото важи и за всички избори, че има право да гласува само един път.
РЕПЛИКА: Не, по различни време са.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз говоря за принципа. Кой какво може да направи, е отделен въпрос. Въпросът е дали да бъде допълнено или да бъде общо за всички избори, че има право да гласува само един път, защото за местни избори, иначе така виси текстът. Аз мога да гласувам и в Русе и след това да отида да гласувам и в Разград, примерно. Да бъде общ принцип – „всеки избирател да има право да гласува само един път в едни и същи избори” – и точка. Иначе така отделяме и противопоставяме правото на гласуване само – и то не е право, то е задължение само един път да гласува, в кодекса нормата трябва да бъде обща норма, а не само за Европейски парламент.
Второ, може би това ще бъде предмет на по-нататъшен спор – цялата логика е в чл. 3, ал. 2: преимущество, най-малко през последните три месеца живее” накрая има обяснения, които са свързани с адресната регистрация само, но по-нататък може би идеята е за уседналостта. Поне досега беше така. Искаха се справки, просто да се уточним дали така ще остане. Достатъчна е само „адресната регистрация”. Понеже е казано в ал. 2. Но специално за ал. 3 на чл. 2 мисля, че трябва да се спре – има право да гласува само веднъж в едни и същи избори – и тока, без значение какви са.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Уважаеми колеги, аз подкрепям господин Лазаров и мога да обясня откъде се е появил този текст в Закона за избиране на членове на Европейския парламент. Дотолкова, доколкото първите избори за членове на Европейския парламент бяха в период на мандат на Европейския парламент, тогава в закона беше заложено условието, че за този парламент – и това касаеше гражданите – граждани на държави членки на Европейския съюз, които живеят в България и беше ограничително условие за тях, за да не гласуват в рамките на този парламент за друг депутат в този частичен мандат, в който Република България проведе тези избори. Така че, има смисъл.
Още повече, в Административно-наказателните разпоредби за двойното гласуване този текст би улеснил и органите, които ще извършват тази проверка, ако има изричен текст, че всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори. Тоест, това ще създаде улеснение след това от резултата от проверките за двойното гласуване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Става въпрос и при балотаж… Тук е принципът, дали да го запишем този принцип, който да важи за всички избори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Мен също ме притеснява това, за втория тур балотажа. Трябва да го изчистим като текст.
ЧЕТИН КАЗАК: Може би трябва да се запише „с изключение на…”?
РЕПЛИКИ: Не. Не.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Мисля, че няма да стане проблем с това, че е балотажа, тоест че има втори тур. Това не значи, че не може да гласува. Това е довършване на избора. Той не е довършен. Под „един и същи избор” се има предвид избор, който е приключил с избиране на съответния кандидат за кмет, за народен представител и прочее. Така че текстът няма да пречи на произвеждането на втория тур и няма да поражда недоразумения – така, както беше предложен.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: То има тесен и широк смисъл.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи за изказване?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз имам няколко бележки по раздел ІІ в чл. 4, които искам да споделя. Те са основно в ал. 5 – пасивното избирателно право за местни избори. В ал. 5 са поставени условията. само че само за избор на кметове на общини. Все пак трябва и на районни, и на населени места.
РЕПЛИКА: „Кметове на населени места”.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Говорим – на общини.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: От чл. 1 ще бъде изчистено надолу.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, въпросът е да не го изпуснем защото това са важни неща.
Второ, аз предлагам да отпадне изискването за образователен ценз за кметовете. Ще се обоснова защо. Това е тема, която сме дискутирали няколко пъти. Оставам настрана дали не е противоконституционно. Това е първият аргумент, че след като нямаме за народен представител ценз, за кмет някак си идва в повече. Разбирам логиката – да има повече знания, да може да се справя и т.н. Само че когато го разисквахме и преди този текст, се оказва, че има и реален проблем. Аз затова искам да го вкарам в прагматиката, а не само в големите теми.
Прагматиката е следната. Има общини, които са много малки, в които практически е проблем да се намерят хора с образователния ценз, които да се кандидатират – оставям да бъдат избрани. И точно с такива примери ни занимаваха предишния път, когато работихме закона преди местните избори. Искам да кажа, че тук нямаше много големи различия политически. Имаше застъпници на едното и на другото във всяка една от политическите сили. Надделя позицията да не слагаме този ценз – веднъж, като риск да влезем в противоконституционност на текста, и втори път – заради това, че ще лишим общините от възможността да изберат качествен кмет, който може да е читав човек и да си се справи – после имаше такива избрани кметове – и да няма дори възможност за нормално кандидатиране на хора. Ако искате, можем да минем и през конкретни примери на общини, но това е реален проблем, който трябва да го имаме предвид.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Средно образование да имат.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Средно образование – да, но просто наистина…хората от общините дойдоха с конкретика и казаха: Разберете, просто ни лишавате от възможност да избираме кмет. Няма да има и кандидат накрая.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да обясним преди това по отношение на предложения проект. Ние сме включили всички неща, които са коментирани до този момент. Не го разбирайте, че конкретно сме за това предложение. Просто сме се опитали да намерим систематичното място на всяка една разпоредба и предложение и затова – последно да се дискутира с гласуване да отпаднат съответните неща, които не намират подкрепа, за да може да изчистим текстовете.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в чл. 3, ал. 1 неслучайно има един болтван текст, който е направен така именно за да подчертая съществената разлика, която той въвежда в сравнение с идентичния текст на 42, ал. 1 от Конституцията. В чл. 42, ал. 1 от Конституцията изрично са записани изчерпателно условията за упражняване на активното избирателно право: гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение, изтърпяващите наказание лишаване от свобода имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитване до народа. Текстът е категоричен. Това са условията, които законодателят може да пренесе в съответния закон за изборите, но не може там, където законът пресътворява това конституционно право, да се добавя едно ново условие, което не фигурира в Конституцията. Тази разпоредба, така написана, ако остане, тя е в крещящо нарушение на Конституцията, още повече, така болтвано, така се набива на очи.
Така че, уважаеми колеги, аз наистина ви призовавам да отпадне този болтван текст, тъй като той е противоконституционен и не само противоконституционен, а и противоречи на редица международноправно норми, касаещи правата на човека, специално Международния пакт за гражданските и политическите права, който е част от нашето вътрешно законодателство със задължителна сила.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Казак. Ще направя една реплика само, която ще бъде под формата на въпрос към Вас. Когато през 2007 г. се въведе същото условие по отношение на активното право по отношение на местните избори и се въведе принципът за отседналост, Вие не сте възразили - нямам предвид персонално, Вашата политическа сила. Не е оспорвано пред Конституционния съд и повече от три години тези разпоредби действат. Няма разлика в принципа и подхода, който вече е възприет и е в сила от 2007 г.
ЧЕТИН КАЗАК: Първо, искам да подчертая, че позицията на ДПС винаги е била принципна и еднозначна по този въпрос. Винаги сме възразявали против принципа за отседналост. Друг е въпросът, че ДПС никога не е притежавало самостоятелно достатъчен брой народни представители, за да се сезира Конституционният съд по какъвто и да е казус. Включително и в този момент нямаме такава възможност. Така че, не може да бъдем упреквани, че не сме възразявали и че не сме сезирали Конституционния съд. Ние сами не можем да сезираме Конституционния съд. Ако някоя друга парламентарна група не споделя нашите виждания и не се съгласи да участва в една подписка за сезиране на Конституционния съд, ние сами не можем да сезираме Конституционния съд, въпреки че сме убедени в противоконституционността на този текст, включително и в Закона за местните избори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Само една дуплика. Местожителството е квалификация, а не е ограничение и ново условие, както преди малко стана въпрос по отношение на образователния ценз. Така че аз тук лично не смятам, че има нарушение на Конституцията.
Друго, което успях да прочета, е, че в Европейската конвенция за защита правата на човека, комисията казва, че ограничение, според което гражданите могат да участват в изборите на определена държава само ако имат постоянно местожителство в нея, е в съответствие с чл. 3 от допълнителния протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека. Има разписани подробни мотиви в това становище на комисията. Аз съм си извадила три основни мотива в тази посока.
В добавка на това е и едно решение на съда в Страсбург, с което приема, че избирателното право, прокламирано в чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека, не е абсолютно и няма пречка да бъде ограничавано от държавите - страни по конвенцията, стига това ограничаване да не лишава предложението от ефективност и да са въведени за постигане на правомерна цел и използваните средства да не са непропорционални.
ЧЕТИН КАЗАК: Това кой го казва?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Европейската комисия, Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, в чл. 3 от Допълнителния протокол. Аз съм гледала предишни стенограми, когато сте възразявали, цитирате, че има нарушение на правата по Европейската конвенция, но чл. 3 и решението, което е на комисията, а и решението на Съда в Страсбург е именно в обратна посока - че няма нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и че това право, визирано в чл. 3, не е абсолютно. И другият аргумент, който вече изтъкнах. Друг е въпроса дали искаме да въведем изискване за отседналост за парламентарните избори.

ЧЕТИН КАЗАК :Моят текст не касае избирателното право. Член 3 на Европейската конвенция касае забрана за изтезание. Освен това, цялото европейско законодателство – като казвам европейско, имам предвид законодателството на Европейския съюз, а не на Съвета на Европа – касае именно участието в избори за Европейския парламент и правото на граждани на други страни-членки да участват в изборите в друга държава, различна от страната на тяхното гражданство. По този казус именно Европейската комисия се е произнесла, че може да се въведат ограничения за постоянно пребиваване и т.н, тоест да не може всеки гражданин на Испания да отиде и да гласува в Холандия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това е чл. 3 от Допълнителния протокол, който е към ЕКПЧ, тоест, не е този, който е в началото, който гледате, а е в Допълнителния протокол и специално касае изборите. Моя е грешката, че не цитирах в началото, че става въпрос за Допълнителния протокол.
Други желаещи за изказване?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова, Уважаеми колеги, аз ще направя едно принципно разсъждение пред вас. Действително, във всички видове избори, въвеждайки едно ограничително право, трябва да сме наясно какво ще възпроизведем като ефект и възможност за българските избиратели, без значение къде се намират те. Истината е, че дори и ограниченията и принципът на отседналост, който беше въведен през 2007 г., не е това, което в момента е разписано, защото текстът – цитирам по памет, там е съответният български гражданин да има постоянен или настоящ адрес, а тук в момента е записано и постоянен, и настоящ адрес в Република България.
Нашето мнение е, че трябва да изхождаме от логиката на нещата и свързаността на българските граждани към органите, които избират. Нашето мнение е, че Народното събрание, Президентът, европейските депутати имат ангажимента най-малкото към всички български граждани, без значение къде се намират те по света и по тази логика би следвало да не ограничаваме активното избирателно право на хората с обвързването им за прилежащата територия и някакъв критерий.
Друг е въпросът – и тук мнението ни е категорично в другата посока, че когато говорим за местни избори, тъй като функциите на кмета на общината, на общинските съветници, на кметовете на кметства са пряко свързани с функциите на местните услуги на територията и там вече има логика, дори да се ожесточи този контрол - кой пребивава, кой има отношение към местната власт, кой си плаща данъците. Така че, нашата позиция тук е в посока на това, да не се въвеждат такива допълнителни ограничения за пребиваване на българска територия за всички други избори, с изключение на местните избори, защото на местните избори действително трябва да мотивираме хората както и при активното, и при пасивното избирателно право. Тук искам да кажа само също така, че подкрепяме, че според нас ценз за кметовете не е коректно да бъде въвеждан при избирането.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само една реплика. Чисто практически, българският гражданин удостоверява българското си гражданство поне - може да не съм прав – с лична карта, задграничен паспорт, моряшки паспорт, шофьорска книжа. В момента, аз си задавам въпроса – за да ги получа аз, като при личните карти е отразен постоянният адрес, но за да получа другите документи, тоест подавайки молбите, аз посочвам адрес, поне аз. Не съм сигурен. По отношение на притесненията става въпрос. Иначе, как да удостоверя, че съм български гражданин? Веднага се поставя въпросът с акта на президента, че съм български гражданин, достатъчен ли е, за да удостоверя, отивайки да гласувам. Аз удостоверявам с тези документи за самоличност, а за да ги получа от ведомствата, МВР в случая, аз там попълвам, наистина, постоянния адрес. Така че, не е притеснителен текстът, ако наистина се посочва.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Забелязала съм две, според мен, технически грешки, но които са много съществени. В ал. 3 на чл. 3, там, където се разписват правата на гражданите на държава членка на Европейския съюз, е пропуснато да се запише, че те трябва да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Също такава, според мен, техническа грешка, е допусната и в чл. 4, ал. 4, също при разписване, вече при пасивното избирателно право, като там е пропуснато когато се определя възрастта при навършени 21 години – към изборния ден включително. Думата „включително” също е изпусната. Това е общо правило за упражняване на избирателно право. В другите текстове за българските граждани го има разписано, тук е пропуснато.
Другите предложения технически и редакционни предложения, които имам, съм ги дала писмено.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Чл. 4, ал. 3 – с документите, които се изискват или някакъв вид документи, трябва да си даваме ясно сметка за лишаването от свобода и поставянето под запрещение какъв вид са. По отношение на лишаването от свобода ние имаме практика такъв вид документ да изискваме, но ако кандидатът е от държава член на Европейския съюз, как си представяме точно документа, който доказва, че не е поставен под запрещение, ако той е испански или ирландски гражданин. Може би само това го поставям като разсъждение, да се направи в документите дали не трябва да се оформи само с декларацията.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Документът е декларация, а гаранцията е, че се върши задължителна проверка, като се изпащат на държавата-членка всички данни за избирателя. Тази държава както ще ни отговори, дали той не е лишен от избирателно право, ще ни отговори (няма как да изтърпява лишаване от свобода в тази държава, ако лично е подал тук), тя ще отговори и за наличието на тези две изисквания. Става въпрос чисто технически.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи за изказване по раздел ІІ?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз искам да поставя още един важен въпрос. Тук е мястото да обсъдим дали трябва да ограничим кметовете в определен брой мандати, да могат да бъдат избирани за кметове два или три мандата. Към мен са задавани доста въпроси в тази посока. Считам, че въпросът е важен и е важно тук всички политически сили да кажат какви са становищата им.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз благодаря на господин Димитров. Това е въпрос, който трябва да обсъдим тук с оглед на правото за това кой да бъде избиран. Желаещи за изказване и по този въпрос, и по отношение на раздел ІІ като цяло? С уговорката, че тези текстове, които са болтвани и ги имате пред вас – за отседналост за парламентарни избори, ал. 5 на чл. 4 и ал. 6 – ще бъдат евентуално формулирани, ако срещат предварителна подкрепа от някого, за следващия път; ако не, просто ще отпаднат от този предварителен проект.
За да не бъда грешно разбрана при изказването на господин Казак, искам да кажа, че направих реплика по отношение на Вашите аргументи, които не подкрепям като аргументи в тази посока, но подкрепям това, което каза господин Михалевски. Моята реплика беше не против това, което казахте, а във връзка с аргументите, които изтъкнахте и мотивите.
ЧЕТИН КАЗАК: Става въпрос за принципа за отседналост ли?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, не бяхте коректен в мотивите и възразих срещу мотивите, които изложихте, а не по темата върху позицията – за да не бъда грешно разбрана, доуточнявам още веднъж.
ЧЕТИН КАЗАКВ: Тоест, Вие споделяте ли позицията, че трябва да отпадне алинеята?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще заявя пак. Колеги, всичко, което е включено тук като такива теми, е включено, защото, така или иначе, е започнал коментар със спор. Имаме предложения и от други партии, постъпили писмено в тази посока, и от неправителствения сектор, и на наши заседания в работни групи са поставяни. Затова и тук са включени, за да има наистина още един дебат по тези теми. Но аз изразих моите мотиви по отношение на Вашите изказвания.
ЧЕТИН КАЗАК: Да не повтарям, тъй като вие чухте нашата категорична позиция. По ал. 5 ние също винаги сме считали, че въпреки че в Конституцията няма изрично изискване специално за кандидатите за кметове, за разлика от наличието на такова за кандидатите за народни представители - тоест, законодателят, според мен, е свободен по принцип да въведе нови изисквания и т.н. – все пак въвеждането на образователен ценз може би е и противоконституционно с оглед на това, че по аналогия може да се тълкува като за народен представители, тоест, не само по аналогия, а и с аргумент за още по-голямо основание, след като за еднакво висока длъжност няма такова изискване, за една сравнително по-техническа длъжност, каквато представлява кметът, да се въвежда такова изискване. Но и най-вече по съображения за конкретна целесъобразност и т.н., ми се струва, че българските избиратели вече са узрели достатъчно, за да преценят кой може добре да ги управлява, без оглед на това дали има съответната диплома или не. Подобни казуси, при които избраният кмет, няма да притежава висше образование, са единични и те досега не са водели до някакви сериозни проблеми. Така че, ние също по принцип сме против въвеждането на образователен ценз.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: А по въпроса за ограничение в мандатността на кметовете?
ЧЕТИН КАЗАК: За мандатността – може би господин Янков като бивш кмет на община ще се изкаже?
ЯНКО ЯНКОВ: Аз съм член на работната група, която всъщност до известна степен коментираше тези въпроси, свързани с избора на президент и на общински кметове, общински съветници, местни кметове, кметове на населени места. Всъщност това, което беше изразено вече от господин Казак, аз го казах и на заседанието на работната група по отношение на отседналостта. Ние възразяваме. Имаме съответните аргументи. Считаме, че, особено за Европейския парламент, за Народно събрание на Република България, за Президент, това е задължително – всеки български гражданин, където и да се намира, да може да гласува. На заседанието на работната група аз казах, че в миналия мандат ние вече веднъж бяхме приели изискване за образователен ценз за кметове на община. Тук казвам моя лична позиция. Миналия път също го казах. Не сме го обсъждали на политическо ниво при нас, нито на заседание на парламентарната група. Не зная какво ще бъде решението.
Ако това не е противоконституционно, кметът на община е изключително важен орган на местната власт. Той управлява администрация, в която голяма част от тях са държавни служители, за които е категорично изискването да имат висше образование. По принцип кметът на общината задължително би трябвало да е с висше образование. Не може човек, който няма такъв образователен ценз, да ръководи качествено местната власт. Но това е въпрос, който трябва да се прецени много внимателно от гледна точка на това, че ние нямаме такива изисквания за президент, нямаме такива изисквания за министър включително, за народен представители, както и за министър-председател. Но откровено трябва да кажем – аз съм член и на Комисията по местно самоуправление и регионална политика – че голяма част от проблемите в местната власт идват от непознаване на материята, липса на достатъчно професионални качества да се изпълняват законите, да се познават новите реалности и т.н. Рано или късно, според мен, това ще бъде въведено, защото това е важна стъпка към повишаване на качеството на управление на държавата. Но, пак казвам, това е мое лично мнение, не сме го обсъждали на ниво парламентарна група, трудно ми е да кажа.
По отношение на мандатността, въпросът е колко ще бъде това число на мандатите, които евентуално могат да бъдат поставени като ограничение. Но според мен лично – това е мое лично мнение- това не е необходимо. Когато един кмет се изчерпи като управленец, то си проличава и няма смисъл той да бъде ограничаван, според мен.
ЧЕТИН КАЗАК: Само едно допълнение. Искам да ви обърна внимание, че в продължение на 40 години във Франция кметът на Бордо беше един и същ и се казваше Жак Шабан-Делмас. Четиридесет години кмет на Бордо!
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само едно изречение. Във Франция кметовете са едновременно и парламентаристи, министри и подобни работи, така че Франция е много особена политическа система, нека да не обсъждаме Франция.
ЧЕТИН КАЗАК: Те се преизбират.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Те се избират, но, повтарям, той е само символичен кмет, той никога не е бил кмет. Той си назначава кой какво изпълнява. Това е специфична почетна позиция.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи за изказване по раздел ІІ?

ПО РАЗДЕЛ ІІІ – Изборни системи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук нещата бяха предварително уточнени по четирите вида избори. Единствено още един преглед ще ни е необходим от правно-техническа гледна точка, дали няма някакъв пропуск в текстовете.
КРАСИМИР КАЛИНОВ: Тук в чл. 5, т. 3 разпределянето на мандатите между партиите и коалициите се използва методът на Херни Майер на национално равнище. С други думи, след това някой трябва да определи някъде какво става по-надолу. Това става с методиката на ЦИК обикновено. ЦИК обаче не е ограничен по никакъв начин тук да смени случайно методиката.
РЕПЛИКИ: Не може да я смени. Никога не я е сменял.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, едно разяснение да дам само. Когато се е писал този текст, се е имало предвид следното. Тъй като имаше едно предварително обсъждане в някоя от работните групи, че методиката ще бъде също част от Изборния кодекс и ако тук се разграничаваме от това, което сме приели, мисля, че беше глава 10, е друг въпрос, но ако остава това, което вече сме се разбрали за методиката, тогава да гледаме коректността на този текст, с оглед на това, че методиката ще бъде част от Изборния кодекс.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: В глава 10 са точно всички методики вътре. Всички методики ще бъдат разписани най-подробно. Първият текст е общ текст.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ние вече гласувахме тази структура.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Горещо съветвам – доколкото е възможно, разбира се, горещо да посъветвам тези, които ще вземат решение - да не се използват квоти. Квотите са метод, който е използван в 19 век. В 20 век неслучайно е започнало да се използват таблици с Делит. Ние ги познаваме като метод Херни Майер или метод Д`Онт, но става въпрос за една квота Хеер и за едва таблица с Делит или Д`Онт. В този смисъл, неслучайно ви направихме разпределение, квотата има една особеност. Ние сме правили шест парламентарни избора, при нас едно място е от най-голямата партия към обичайни най-малките. Не смятам, че трябва това да се случва. По-скоро най-голямата партия трябва да бъде награждавана за това, че е най-голяма.
Второ, квотите имат специфична неустойчива структура на остатъците, защото това не е метод Херни Майер, а присъждане на мандати по смисъла на най-големия остатък. Михаил Константинов прекрасно знае, че това е по-неустойчивият начин и по-случайният.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Как ще стане класирането без квота при общинските съветници, в смисъл – сега няма разписана квота, но е ясно.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Може да се напише. Квотата у нас влезе в обръщение по една причина – да се реши проблемът с разместването на мандатите. Има много методики, които могат да направят това, без да въвеждат изцяло принципа на квотите. Аз бих посъветвал да се запише само, че пропорционално, на национално равнище, без да се определя методът - въобще е спорно дали има метод Херни Херни Майер, и оттам да се започне: някъде се нарича така, някъде не се нарича така.
Херни Майер не е нищо друго, освен една проста квота от 19 век. Там принципът е на случайните остатъци, а не е на Херни Майер, независимо какво ще го наречем ние или какво магическо име ще му сложим. Аз предлагам да се запише следното:
„За разпределението на мандатите между партии и коалиции…”, тоест, разпределението става на национално ниво, това е смисълът, защото това е важното. Какъв ще е начинът, е нещо различно. Това, че имаме три или две стъпки и че първата ни стъпка представлява скрит в процедурата национален избирателен район, е най-важната част от българския алгоритъм за определяне на изборните резултати. Тоест, запазена марка е той да се остави. Просто методът да си остане като нещо, което ще влезе в методиката, за която се надявам, че ще поспорим по-нататък.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров. Господин Константинов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Ако искате, да ви кажа на един малко по-обикновен език за какво става въпрос. Примерът, който ще дам, е за първите евроизбори в България през 2007 г. Там се прие, че в разпределението на мандатите ще участват партиите и съответно независимите кандидати, които имат гласове, поне равни на националната изборна квота, което е цената на един мандат. Той представлява всички действителни гласове, разделени на броя на мандатите и закръглени нагоре. При това положение две десни партии – ДСБ и СДС, които имаха, грубо казано, по 0.8 цена, 80 на сто от цената, поотделно не можаха да влязат. Просто не участваха в разпределението на мандатите, защото, вече казах изрично, че трябва да са минали квотата. Господин Димитров е напълно прав, че това изискване можеше и да го няма. Ако го нямаше, тези партии щяха да си участват на общо основание по метода и щяха да си имат по един мандат, защото просто имаха големи остатъци и пари и щяха да вземат мандат там.
Същото е и с общинските съветници. Ако ние решим, че трябва да влизат само съветници, които са минали на районната изборна квота или цена, както искате я наречете, е едно, това е един вид система. Ако решите, че те участват като партии – всеки съветник с една партия с листа с едно име вътре, тогава може да влезе и съветник с 0,6 от цената, ако остатъкът 0,6 е достатъчно голям и донесе мандат. Така че, това е чисто политическо решение.
Искате ли да стабилизирате съответния орган, като затрудните достъпа до него, или обратно, искате да разширите ветрилото? Чисто политическо решение. Аз тук съвет не давам. Просто обяснявам какво става в единия и другия случай. Ние вече имаме традиция, правим два евроизбора с национална изборна квота и, както виждаме, тази квота изигра съществено значение при един от изборите.
Така че, нека политическите сили да си помислят какво искат и съответно да подкрепят единия или другия вариант. Това е, което мога да ви кажа от формална гледна точка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ако правилно съм разбрала това, което казахте и двамата, вие предлагате да помислим за възможността за въвеждане, например за евроизборите, на един праг. Не обратното. Неслучайно го казвам, защото имаме едно ограничение, което казва, че ако се въведе такъв праг, той не може да бъде повече от 5% и тогава вече идва решаване на въпроса – това имаше господин Димитров. Нали правилно съм Ви разбрала?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Чудесно разбрахте, че не бива да се смесва прагът с квотата. Връзването на прага с квотата е нещо, което е политическо решение. Вие спокойно може да запишете в евроизборния закон праг 6%, праг 8%, праг 5% или каквото и да е останало, след което методиката ще разпредели мандатите между тези, които са преминали прага. Връзването на едното с другото е една много специфична стъпка. Аз ще ви донеса – повечето от вас, които се интересуват от избори, знаят къде ЕВРОРОМА е спечелил първите избори – в община Сандански на последните местни избори, и то е само защото прагът е бил 3,65 и само 18% от гласовете са преминали този праг, та се наложи съдът да премахва този резултат и т.н., да се правят нови избори и прочее. Едно е да кажете квота, друго е да направите от нея праг. Като имате 61 участници, 82% от гласовете са подадени за под прага. Това е абсурдно. Ще ви го разпределя тук, защото го имам на компютъра си и е просто разпределение. Като искате да определите праг, кажете: прагът е 5%, 6%, не говорете „една избирателна квота”!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз благодаря. Наистина трябва да се прави разлика между квота и праг и да не се смесват понятията, които водят до невероятно изкривяване и объркване.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Налага се да се каже, че когато има въпросната квота, това всъщност е праг, и е или 1/17, или 1/18 и тя така се е получила. Въпросът е дали процента ще го кръстите 4 на сто, или нещо друго. Например, когато квотата беше 1/17 от всичкото, тя беше примерно 5,56 в проценти. В случая едно число е изразено като процент, другото – като обикновена дроб. Откакто съществува математиката това са еквивалентни начини да изразите едно число. Въпросът е дали, нещо повече, в изборната теория има понятието естествен праг. Естественият праг е въпросната национална квота. Защо е естествено? Защото тя гарантира, че вие ще имате мандат. Другото е терминология и политическо решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Терминологията е важна, защото от правна гледна точка влагаме едно и също разбиране в праг и в квота. Разбрах какво имате предвид, господин Димитров.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Гледаме раздел ІІІ – избирателни изборни системи. Уважаеми колеги, мисля, че така, както са формулирани чл. 5 и чл. 7, се проявява някакво двусмислие. Забележете, текстовете за преференциалното гласуване са сложени след тези за независимите кандидати и така, както те са изброени: изборните листи, политически партии и независими кандидати, в единия случай може да се разбере, че има и листи на независими кандидати.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Абсолютно коректен е въпросът.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Да, коректно е. На последните избори сме имали такива проблеми с желания на гражданите да регистрират в листи от независими кандидати.
Второ, преференциалното гласуване се прекача и към избирането на независим кандидат, което не е така.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, разбрах, грешката е техническа.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Да го имате като основа, писмено.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Текстът е действащият текст, точно така е записано.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Да, то е двусмислено и тук е моментът да обърнем внимание. Затова аз ви предлагам преференциалното гласуване да се отдели с отделно изречение, което да звучи така, примерно: „За кандидатите на политически партии и коалиции на политически партии може да се гласува преференциално”, защото смисълът на преференциалното гласуване е, че може да се упражни този вот, а не е задължително да гласуват преференциално.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, подкрепяме го. Абсолютно сте права, ще го коригираме.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Само че не може, защото нормата става диспозитивна и тогава може да се тълкува, че изборите могат да се проведат без преференции.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Може да се гласува – това значи, че човекът може да гласува, а не изборните…
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Можем да го вмъкнем, така ще го коригираме, по този начин, за да не влизаме в двусмислие.
По раздел ІІІ има ли други изказвания?
ОРЛИН ИВАНОВ: Чисто редакционно, колеги, струва ми се, че ако остане текстът на чл. 7, ал. 2, където се говори за националната избирателна квота, би трябвало да се даде легална дефиниция. Аз подкрепям това, което каза професор Константинов, че всъщност тази национална избирателна квота ще представлява прага при съответните избори. Мисля, че е добре да има дефиниция, за да е съвсем ясно какво представлява квотата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В действащия Закон за избори на членове на Европейския парламент имаме в допълнителна разпоредба национална избирателна квота.
ОРЛИН ИВАНОВ: Тук го няма в Допълнителните разпоредби, затова правя предложението.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук е само за уседналостта, за да го гледаме в комплект, а след това – това, което направим в допълнителните разпоредби - това нещо ще си влезе. Но всичките тези, които вече са изписани, смятам, че трябва да ги оставим да действат и в Избирателния кодекс. Ако искате, да припомня това, което е записано в действащия закон, но вие го знаете.
Всичките, които в момента са в допълнителните разпоредби, трябва да влязат и в кодекса. Това е безспорно.
РЕПЛИКА: Да.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля ви, ако искате, и по раздел ІV, V и по Допълнителните разпоредби заедно да коментираме, тъй като времето напредна?
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Считаме, че за Херни Майер може да отпадне като текст и да сложим „методиката”, за да е ясно, че ще има.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Защо да отпадне Херни Майер?
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Ако искате да отпадне.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Редно е за метода да бъде записано там, защото помните преди години какво се случи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Разбрахме, дискусията е дали да остане тук методът, или да си отиде в глава 10 – това ще го коментираме допълнително и ще го подготвим за следващия път.
ЧЕТИН КАЗАК: Правя процедурно предложение да спрем преди Допълнителните разпоредби, тъй като там се съдържат доста съществени разпоредби, които изискват политическо решение. Те, общо взето, опредметяват и прецизират вече нововъведените изисквания за отседналост във всеки един вид избор. Така че аз предлагам да спрем дотук и това да остане за следващото заседание, за да имаме възможност да го обсъдим в нашите политически формати.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, аз го подкрепям също; имах предвид предварителни бележки, ако имате нещо, което да кажете. По раздел V да разбирам, че няма желаещи за изказване. Господин Иванов?
ОРЛИН ИВАНОВ: Колеги, аз имам чисто практическо предложение. То е свързано с опита ни в работата на Централната избирателна комисия. По чл. 12, ал. 2, предлагам второто изречение, което е: „Министерски съвет може да възложи координация…”, това да премине в по-императивен текст, направо да посочим и съответния министър, на когото се възлага координацията и изпълнението, тъй като е изключително важно – казвам го от практическа гледна точка - да е ясно кой министър отговаря за организацията и провеждането на изборите от гледна точка на изпълнителната власт. Иначе в момента е – може да възложи, може и да не възложи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ние можем да кажем императивно „Министерски съвет възлага”, но да кажем на кой министър, това е въпрос на структура на Министерски съвет и не бива да го записваме. „Възлага” – да, но не на конкретен министър, защото може да е друга структурата на Министерски съвет. Да, „възлага”, императивно, прав сте.
Има ли други изказвания по раздела?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, което се каза за „възлага”, тоест, да е по-императивно, тогава трябва да сложим и срок „не по-късно от…”, ако трябва да бъдем коректни. Иначе това възлагане може да бъде на десетия ден от провеждането на изборите. Не зная дали 60 дена е удачният срок, но би трябвало да има някакъв срок, в който да се вмести Министерският съвет, за да тръгне тази координация. „Възлага в срок не по-късно от …” еди колко си „от изборния ден”.
РЕПЛИКА: „Незабавно”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Смятам, че е разумно предложението за срок. Може би колегите от Централната избирателна комисия да ни предложите разумен срок, който да запишем с оглед на практиката, която има.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Аз ви предлагам „незабавно след насрочване на изборите”, което предполага първото възможно заседание на Министерски съвет. Иначе обвързването с други дву-, три-, пет-дневни срокове – може да няма заседание в този период.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Можем да кажем: на първото заседание след насрочване на изборите.
РЕПЛИКА: „Незабавно след…”
РУМЯНА СИДЕРОВА: Тогава може да се пише „незабавно, но не по-късно от седемдневен срок”.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Незабавно, но не може да кажеш и „не по-късно”, и „незабавно”.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Може.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Записваме: „в седмичен срок от указа на президента по алинея 2”.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: „Не по-късно от 7 дни”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще ви помоля за коментар на чл. 11 в раздел ІV. Предварително е написано „с утвърждаване на образците от изборните книжа от президента”. Този текст трябва да отпадне, ако оставаме на варианта, че изборните книжа ще бъдат неразделна част от Изборния кодекс. Тук становища има ли? Въпросът е да приемем кое от двете да е, за да можем да изчистим текстовете. Тук ще трябва да кажат по-скоро колегите от парламентарните групи.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Въпросът е, колеги, първо, да се реши ще са част от кодекса, или не.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Михалевски, Вие сте за, тоест - да няма приложения към Изборния кодекс, които, ако има техническа грешка, да се отстраняват с указ на президента, а да си остане досегашният ред – президентът за всеки един избор да утвърждава образците.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нямаме решение. При нас трябва да го обсъдим. Така че, нека да имаме възможност следващия път да гледаме тази точка, но в общи линии също мислим, че трябва да остане, независимо че не изключваме възможността да има и комплект изборни книжа към кодекса.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Това всъщност е този вариант, който ние предложихме.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Вариантът, когато се установи техническа грешка. По принцип, ще помоля, да изчистите позицията си за това, дали изборните книжа да бъдат неразделна част като приложение от кодекса, или запазваме досегашния ред. Даже, ако може, и през седмицата, за да имаме вече изчистени текстовете.
Господин Константинов заедно с двамата експерти, които ще правят глава ІІ.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Вие казахте, че сте я направили глава ІІ.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, за мандатите. Имаме я, само трябва да се допише.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Да.
Ние ще направим глава 10, ако не възразявате. Това е за методиките.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, там ще помоля обаче всички математици да ни представите един вариант, за да не става така, че всеки един математик към парламентарните групи да ни представя различни варианти и ние да се лутаме във всички.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: За участието в писането на такава методика имам някои полезни идеи, сигурен съм.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да – четирима души са.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Господин Карадайъ ще участва.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: И Карадайъ от вашата квота. Всичките трябва да ни представите един проект на глава 10. За петък ще го направите.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: До два-три дена ще пратя един вариант. Иначе да го измислим заедно не става. Просто един пише основния текст или някакъв текст и останалите поправят върху него.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По глава 2 колегите от ЦИК да помислят за допълнителните норми за администрацията, да погледнат това, което имаме разписано като чернова на глава 2.
Следващото, за което имаме готовност, е глава 7. Тук се разбрахме също, че ще дадете текстовете за предизборната кампания по интернет, да го сглобим, за да може да е готова за следващия път.
За следващо заседание още веднъж правим преглед на глава 1 накратко, с оглед на направените сега бележки, глава 7 може би ще бъде по-лека и по-безспорна, глава 2 да имаме готовност.
За глава 10 ще остане за по-следващия път вие да ни дадете текст, за да се запознаем, тъй като за мен лично това е малко по-тежка материя.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, за което говорихме, тук не е разписано като раздел, трябва да има една точка 2.7. за обжалването.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: То си влиза навсякъде. Ние затова не сме го разписали. Във всеки един раздел, където го има, си влиза. Тоест ако смятате, че трябва да го изпишем навсякъде, да го правим, но необходимо ли е да го изписваме? Или да го оставим по този начин? Като подход е ясно. Въпросът е дали да го изписваме като точка в главата.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Едно мнение. Може и да не се разписва отделно като точка, а в правомощията на всяка централна изборна комисия, където те са изброени – има една алинея, която казва така: „Решенията по точки еди кои си се обжалват пред” – говоря за ЦИК. След това, ако говорим за районна комисия – „решенията на районната комисия по точки еди кои си се обжалват пред ЦИК” и така нататък. Тук става въпрос за назначаването, а по-нататък по списъците също има процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Като кажем, че се обжалва пред ЦИК, след това трябва да има веднага ал. 4 – срок, ЦИК как се произнася.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Прав сте, има го, тук така е уреден въпросът.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ние поемаме ангажимент до четвъртък следобед или по-скоро най-късно петък сутринта, да получите предложенията по тези глави, за да може да се подготвите за следващото заседание, което остава за вторник 10.30 часа, по същото време.
Благодаря на всички!



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВКИИК:
/И.Фидосова/