Доклад
по законопроект № 354-01-12/27.02.2003 г.
за изменение и допълнение на Закона за храните,
внесен от Пламен Моллов
за второ четене

---

Доклад
по законопроект № 354-01-12/27.02.2003 г.
за изменение и допълнение на Закона за храните,
внесен от Пламен Моллов
за второ четене


На заседанията, проведени на 9 юли, 16 юли и 10 септември 2003 г., с участието
на вносителя, представители на Министерство на икономиката, Министерство на
здравеопазването, Министерство на земеделието и горите, експерти и представители на
браншови организации, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за храните, постъпилите писмени предложения на
народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да
обсъди следния
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ
(обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.)
§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, внос и
износ на храни, правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които
произвеждат и/или търгуват с храни, ролята и дейността на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни, както и държавния
контрол на храните."
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 1, чл. 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, внос и
износ на храни, правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които
произвеждат и/или търгуват с храни, ролята на националното сдружение с
нестопанска цел на производителите на храни, както държавния контрол на
храните. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 1 се изменя така:
“§ 1. Член 1 се изменя така:

Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране и
представяне;
2. условията и реда за производство и търговия с храни;
3. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на
производството и търговията с храни;
4. правата и задълженията на физически и юридически лица, които
произвеждат или търгуват с храни;
5. функциите и правомощията на професионалните организации на
производителите на храни и на Националната междупрофесионална организация на
производителите на храни (НМОПХ). ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 1. Чл. 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране
и представяне;
2. условията и реда за производство и търговия с храни;
3. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с
храни;
4. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на
производството и търговията с храни;
5. функциите и правомощията на професионалните организации на
производителите на храни и на Българска асоциация хранителна и питейна
индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.»
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 1а.
“§ 1а. Създава се чл. 1а:
Чл. 1а. Законът има за цел:
1. да защитава здравето на потребителите;
2. да защитава интересите на потребителите и да им създаде възможност да
упражняват правото си на информиран избор на храни, които се предлагат на пазара
3. да предотвратява измама и други действия по отношение на храните, които
могат да заблудят потребителите.
Комисията по икономи честта политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 2:
§ 2. Създава се чл. 1а:
Чл. 1а. Законът има за цел да осигури спазването на изискванията за
производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на
потребителите, предотвратяване на действия по отношение на храните, които
могат да заблудят потребителите и създаване на възможност на потребителите да
упражняват правото си на информиран избор на храни, предлагани на пазара.

§ 2. В чл. 2, ал. 2 се изменя така:
"(2) Не са храни по смисъла на този закон небутилираната питейна натурална,
минерална и изворна вода, виното и спиртните напитки, тютюнът и тютюневите
изделия, лекарствата и наркотичните вещества."
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 2 се изменя така:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се нова ал. 2:
“(2) Като храни се считат и напитките, дъвката и всяко вещество,
включително и вода, вложено в храната при нейното производство, приготвяне или
обработка. Храна е и водата, използваната за питейно-битови цели и бутилираната
натурална минерална, изворна и трапезна вода. ”
2. Алинея 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Не са храни по смисъла на този закон:
1. храните за животни (фуражите);
2. живите животни;
3. растенията, преди прибиране на реколтата;
4. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната
медицина (обн. ДВ, бр. З6 от 18.04.1995г.);
5. наркотичните и психотропни вещества по смисъла на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр.З0 от 2.04.1999г.);
6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и
тютюневите изделия (обн. ДВ, бр. 101 от 30.11.1993г.);
7. козметичните продукти;
8. остатъци и замърсители.
9. небутилираната натурална минерална, изворна и трапезна вода ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 2. който става 8 3:
§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и
водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния
консуматор, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или
обработка, както и бутилираната минерална и трапезна вода.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Не са храни по смисъла на този закон:
1. храните за животни (фуражите);
2. живите животни;
3. растенията, преди прибиране на реколтата;
4. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната
медицина;
5. наркотичните и психотропни вещества по смисъла на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите;
6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и
тютюневите изделия;
7. виното и спиртните напитки;

8. козметичните продукти;
9. остатъците и замърсителите;
10. небутилираната натурална минерална, изворна и трапезна вода ”.
§ 3. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. (1) На пазара се предлагат само храни, които са безопасни за човешкото
здраве, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им
състав и отговарят на изискванията на нормативните актове."
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
В § 3,чл. Зее изменя така:
“Чл. 3. На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията
на този закон и са безопасни за човешкото здраве. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 3. който става 8 4:
§ 4. Чл. 3 се изменя така:
“Чл. 3. На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията
на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от
утвърдения им състав и са безопасни за човешкото здраве.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § За:
“§3а. Чл.4 се изменя така:
“Чл.4. Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни и към стоки,
имитиращи храни, се определят с наредби на Министерския съвет. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението за §3а, който става §5
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 3б:
“§ 36. Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. (1) Нови храни ши хранителни съставки са тези, които не са били
използвани за консумация от човека и спадат към една от следните категории:
1. храни и хранителни съставки, съдържащи ши състоящи се от генетично
модифицирани организми;
2. храни и хранителни съставки, произведени от генетично модифицирани
организми, без да ги съдържат;
3. храни и хранителни съставки с нова ши целенасочено изменена първична
молекулна структура;
4. храни и хранителни съставки, състоящи се от ши изолирани от
микроорганизми, гъби ши водорасли;
5. храни и хранителни съставки, състоящи се от ши изолирани от растения и
животни, които не са традиционно култивирани ши отглеждани като източници на
храни и нямат история на безопасна употреба като храни ши хранителни съставки;

6. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен
за тях производствен процес, който води до значителни промени в състава или
структурата им, при което настъпват промени в тяхната хранителна стойност,
метаболизъм или количеството на нежелани вещества в тях.
(2) Новите храни и хранителни съставки не трябва да се различават от
храните и хранителните съставки, които са предназначени да заменят, дотолкова, че
при нормалната им консумация настъпват неблагоприятни ефекти върху храненето.
(3) Министерският съвет определя с наредба изискванията към новите храни и
хранителни съставки. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението за § 3б, който става § 6
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 6. Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. (I) Нови храни или хранителни съставки са тези, които не са били
предлагани в търговската мрежа за консумация от човека и спадат към една от
следните категории храни или хранителни съставки:
1. съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми;
2. произведени от генетично модифицирани организми, без да ги съдържат;
3. с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;
4. състоящи се от или изолирани от микроорганизми, гъби или водорасли;
5. състоящи се от или изолирани от растения и животни, които не са
традиционно култивирани или отглеждани като източници на храни и нямат
история на безопасна употреба като храни или хранителни съставки;
6. произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен
процес, който води до значителни промени в състава или структурата им, при
което настъпват промени в тяхната хранителна стойност, метаболизъм или
количеството на нежелани вещества в тях.
(2) Новите храни и хранителни съставки не трябва да:
1. представляват опасност за здравето на потребителя;
2. заблуждават потребителя;
3. се различават от храните и хранителните съставки, които са
предназначени да заместят, по отношение на хранителната им стойност.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 3в:
“§ 3в. Създава се чл. 4б:
“Чл. 4б. (1) Министерски съвет определя с наредба изискванията към
бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за
питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на
натуралните минерални и изворни води и за издаване на сертификат за внос на
натурални минерални води.
(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна
вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за
методите, които ще използват при обработката, като представят необходимите
документи, определени в Наредбата по ал. 1. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението

Предложение на Комисията по икономическата политика:
за § 3в. който става § 7:
§ 7. Създава се чл. 46:
“Чл. 46. (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към
бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за
питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на
натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.
(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна
вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за
методите, които използват при обработката и представят необходимите документи,
определени в наредбата по ал. 1.”
§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
I 1. Алинея 1 се изменя така:
j "(1) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и
горите, и Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни утвърждава с наредби хигиенните норми за максимално допустимите
количества от различни замърсители в храните."
2. В ал. 2 след думата "замърсители" се добавя "в количества".
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 4, чл. 5, ал. 1 се изменя така:
“(1) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите и националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, утвърждава с наредби хигиенните норми за максимално допустимите количества от различни замърсители в храните. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 4 се изменя така:
“§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите утвърждава с наредби хигиенните норми за максимално допустимото съдържание на различни замърсители в храните. ”
2. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
“(3) При производството на храни не се разрешава влагането на семена
предназначени за семепроизводство. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 4. който става § 8:
§ 8. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на
земеделието и горите определя с наредби хигиенните норми за максимално

допустимото съдържание на различни замърсители в храните.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) При производството на храни не се разрешава влагането на семена,
предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.”
§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ в текста думите "използването на разтворители" се заменят с "употребата на
разтворители и други спомагателни вещества";
б/ в т. 1 думите "на добавки и разтворители" се заменят с "им";
в/ точка се изменя така:
"3. използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида
и характеристиките на храната."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и
горите, с министъра на икономиката и Националната междупрофесионална организация
на производителите на храни, определя с наредби:"
а/ в точка 1 след думите "и други" се добавя "спомагателни", а думата
"нива" се заменя с "концентрации";
б/ в точка 3 след думата "разтворители" се добавя "и други спомагателни
вещества";
в/ в края на т. 4 се добавят думите "по т. 1";
г/ в точка 5 след думата "продукти" се добавя "по т. 1", а думите "опаковката на
продуктите" се заменя с "опаковката им";
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 5, чл. 6, ал. 2 се изменя така:
“(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на
земеделието и горите, с министъра на икономиката и националното сдружение с
нестопанска цел на производителите на храни, определя с наредби: ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на наводнил представител Пламен Моллов:
Параграф 5 се изменя така:
“§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ в текста думите “използването на разтворители” се заменят с
“употребата на разтворители и други спомагателни вещества”;
б/ в т. 1 думите “на добавки и разтворители” се заменят с “им";
в/точка 3 се изменя така:
“3. използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и
характеристиките на храната. ”
2. Вал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а/в точка 1 след думите “и други” се добавя “спомагателни”, а думата “нива”
се заменя с “концентрации ”;
б/ в точка 3 след думата “разтворители” се добавя “и други спомагателни
вещества”;
в/ в точка 5 думите “опаковката на продуктите ” се заменя с “опаковката им ”.

Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 5. който става § 9:
§ 9. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ в текста думите “използването на разтворители” се заменят с “употребата
на разтворители и други спомагателни вещества”;
б/ в т. 1 думите “на добавки и разтворители” се заменят с “им”;
в/ точка 3 се изменя така:
“3. използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на
вида и характеристиките на храната.”
2. В ал. 2:
а/ в текста думите «министъра на промишлеността» се заменят с
«министъра на икономиката»;
б/ в точка 1 след думите “и други” се добавя “спомагателни”, а думата
“нива” се заменя с “концентрации”;
в/ в точка 3 след думата “разтворители” се добавя “и други спомагателни
вещества”;
г/ в точка 5 думите “опаковката на продуктите” се заменя с “опаковката
им”.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 5а:
§ 5а. Създава се чл. 6а:
“Чл. 6а. (1) Добавките към храненето се доставят до потребителя само
предварително опаковани.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба:
1. изискванията към добавките към храненето;
2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се
влагат при производството на добавки към храненето;
3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане
в добавки към храненето;
4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на добавките
към храненето.
Комисията по икономическата политика
приема предложението по §5а, което е включено в §10
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 5б:
§ 5б. Създава се чл. 6б.
“ Чл. 6б. (1) Организациите на производители на храни подават заявления до
Министерството на земеделието и горите за издаване на сертификати за храни с
традиционно специфичен характер, които са произведени от традиционни за
страната суровини, имат традиционен състав и/или са произведени или преработени
по традиционен начин. Наименованията на храните с традиционно специфичен
характер трябва да бъдат традиционни за страната и да отговарят на изискванията

на Глава трета.
(2) Не се приемат заявки за издаване на сертификати за храни с традиционно
специфичен характер, който се дължи на специфичен географски произход или на
прилагането на технологични нововъведения
(3) След проверка на съответствието на досиетата на храните с традиционно
специфичен характер с изискванията на ал. 1 министърът на земеделието и горите
издава сертификати за храни с традиционно специфичен характер.
(4) Министерство на земеделието и горите контролира съответствието на
състава и начина на производство на храните с традиционно специфичен характер със
спецификацията на продукта, въз основа на която храните са получили сертификати.
(5) Правилата за издаване на сертификати за традиционно специфичен
характер на храни и за упражняване на контрола по ал. 4, се определят с наредба на
министъра на земеделието и горите. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението по § 56, което е включено в §10
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 5в:
“§ 5в. Създава се “Глава втора “А ” с наименование “Биологично производство
на храни ” и с членове 6в-6д. ”
“Глава втора “А ”
Биологично производство на храни ”
Чл. 6в. (1) Храните са произведени по биологичен начин, когото са спазени
правилата за биологично производство и контрола върху него.
(2) Правилата за биологично производство на храни от растителен произход,
вноса на храни от растителен произход, произведени по биологичен начин и тяхното
означаване се определят съгласно Закона за защита на растенията.
(3) Правилата за биологично производство на храни от животински произход,
вноса на храни от животински произход, произведени по биологичен начин и тяхното
означаване се определят съгласно Закона за животновъдството.
(4) Спазването на гранилата за биологично производство на храни се
удостоверява със сертификат, издаден въз основа на извършения контрол.
(5) Лицата, които притежават сертификат по ал. 4 могат да означават
храните с думите “биологичен” или “био”, поставени върху храните или върху
информационни носители, които ги придружават.
Чл. 6г. (1) Биологичното производство на храни се контролира от юридически
лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра
на земеделието и горите.
(2) Разрешението за контрол върху биологичното производство на храни от
растителен произход се получава съгласно Закона за защита на растенията, а за храни
от животински произход - съгласно Закона за животновъдството.
(3) Министърът на земеделието и горите обнародва в Държавен вестник
издадените разрешения
(4) Контролът върху биологичното производство на храни, удължаването на
срока на разрешението, прекратяването на контролната дейност и отнемането на
разрешението се извършват съгласно Закона за защита на растенията и Закона за
животновъдството.
(5) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и горите за
предсрочно прекратяване на разрешението или за отнемане на разрешението се
обнародват в Държавен вестник.

Чл. 6д. (1) Министърът на земеделието и горите или упълномощени от него
лица осъществяват надзор върху контролните органи по чл. 6г.
(2) Надзорът по ал. 1 се извършва съгласно Закона за защита на растенията и
Закона за животновъдството.
Комисията по икономическата политика приема
предложението за чл.6в, част от което е отразена в § 1а от ДР,
приема по принцип предложението за чл. 6г, част от което е отразена в § 1а
от ДР и не приема предложението за чл. 6д
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 5а. 5б и 5в. които стават § 10;
§ 10. Създават се чл. ба, чл. 66 и чл. 6в:
“Чл. ба. (1) Добавките към храните се доставят до потребителя само
предварително опаковани.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба:
1. изискванията към добавките към храните;
2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се
влагат при производството на добавки към храните;
3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за
влагане в добавки към храните;
4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на
добавките към храните.
Чл. 66. (1) Само групи от производители на храни, които произвеждат храни
с традиционно специфичен характер подават в Министерство на земеделието и
горите досиета на храните.
(2) Досиетата по ал.1 включват заявление по образец, одобрен от министъра
на земеделието и горите и спецификация на храната, която съдържа следните
данни:
1. наименование на храната;
2. описание на метода на производство и на характеристиките на
използваните суровини и съставки;
3. доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния
състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;
4. основните физични, химични, микробиологични и органолептични
характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;
5. методите за проверка на характеристиките по т.4.
(3) Наименованията на храните с традиционно специфичен характер трябва
да бъдат традиционни за страната или района и да отговарят на изискванията на
глава трета.
(4) Министерство на земеделието и горите може да изисква от заявителите
предоставянето на допълнителни данни и документи и ги подпомага при изготвяне
на спецификациите.
(5) Министерство на земеделието и горите води регистър на подадените
досиета за храни с традиционно специфичен характер, в който се вписват данните
по ал.2. Информацията в регистъра по ал.2, т.1,4 и 5 е публична.
(6) Редът за приемане и комплектоване на досиетата на храни с традиционно
специфичен характер и за водене на регистъра по ал.5 се уреждат с наредба на
министъра на земеделието и горите.

Чл. 6в. (1) Храните са произведени по биологичен начин, когато са спазени
правилата за биологично производство и контрола върху него.
(2) Лицата, които притежават сертификат за биологично производство на
храни, могат да означават храните с думите “биологичен” или “био”, поставени
върху храните или върху информационни носители, които ги придружават.
§ 6. В чл. 7, ал. 1, т. 1 думите "употреба и използване съгласно утвърдените
изисквания и по предназначение" се заменят с "и използване по предназначение и
съгласно утвърдените изисквания".
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11
§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на
земеделието и горите, министъра на околната среда и водите, министъра на
икономиката и Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни определя с наредби:"
2. В т. 1 след думата "храни" се поставя запетая и се добавя "както", а думите "за
използването им" се заменят с "за тяхното използване"
3. Точки 2, 3 и 4 се изменят така:
“2. максимално допустимите концентрации проникнали съставки от материалите
и предметите в или върху храните, с които те влизат в контакт;
3. основните правила за извършването на контрол на материалите и предметите
за контакт с храни, както и на субстанциите, от които са направени;
4. начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са
предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата информация
върху опаковката им или в съпровождащата ги документация."
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 7, чл. 8 се изменя така :
“Чл. 8. Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на
земеделието и горите, министъра на околната среда и водите, министъра на
икономиката и националното сдружение с нестопанска цел на производителите на
храни, определя с наредби: ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 7 се изменя така:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В точка 1 след думата “храни ” се поставя запетая и се добавя “както ”, а
думите “за използването им ” се заменят с “за тяхното използване ”
2. Точки 2, 3 и 4 се изменят така:
“2. допустимите граници на миграция на съставки от материалите и
предметите в ши върху храните, с които те влизат в контакт
3. основните правила за извършването на контрол на материалите и
предметите влизащи в контакт с храни, както и на субстанциите, от които са

направени;
4. начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата информация върху опаковката им или в съпровождащата ги документация ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 7. който става §12;
§ 12. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста думите «министърът на промишлеността» се заличават;
2. В точка 1 след думата “храни” се поставя запетая и се добавя “както”, а
думите “за използването им” се заменят със “за тяхното използване”.
3. Точки 2,3 и 4 се изменят така:
“2. допустимите граници на миграция на съставки от материалите и
предметите в или върху храните, с които те влизат в контакт;
3. основните правила за извършването на контрол на материалите и
предметите влизащи в контакт с храни, както и на субстанциите, от които са
направени;
4. начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са
предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата
информация върху опаковката им или в съпровождащата ги документация.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 7а:
§ 7а. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които
приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от
възникването ти с лекуване ти диагностика на болести при човека. ”
2. създава се ал. 3:
"(3) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните,
включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал ти
предмет, начин на търговско аранжиране и подредба и наличната информация за тях
в медиите не трябва да заблуждават потребителите по отношение на
характеристиката на храните, определена от тяхното естество, произход,
идентичност, свойства, състав, трайност, начин на производство и употреба. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението за § 7а, който става § 13
§ 8. Член 10, ал. 1 и 2 се изменят така:
"(1) При етикетирането на храните се включват данни за наименованието, под
което се продават; съставките на храната и съдържанието им в нея; трайността на
храната и условията на съхранение; нетно тегло или обем; име, седалище, адрес и
регистрационен номер на производителя; маркировка за обозначаване на партидата, към

която принадлежи храната и указания за употреба, ако е необходимо.
(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и
горите, министъра на икономиката и Националната междупрофесионална организация
на производителите на храни определя с наредба условията и изискванията за
представяне на информацията по ал. 1."
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян
В § 8, чл. 10, ал. 2 се изменя така:
“(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на
земеделието и горите, министъра на икономиката и националното сдружение с
нестопанска цел на производителите на храни, определя с наредба условията и
изискванията за предоставяне на информацията по ал. 1. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 8 се изменя така:
“§ 8. В Чл. 10, ал. 1 се отменя
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 8. който става § 14:
§ 14. В чл.10, ал.2 думите “и с министъра на промишлеността” се заличават.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 8а:
“§ 8а. Чл. 11 се изменя така:
“Чл. 11. Производството и търговията с храни се извършва само в обекти, за
които е издадено разрешително за дейност и са регистрирани по реда на този закон. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението, което е отразено в §16
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 15:
§ 15. Член 11 се отменя.
§ 9. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. (1) Производство на храни с цел продажба се извършва само от
юридическо лице или едноличен търговец в обект за производство на храна,
регистрирани по реда на ал. 2.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва в публичен регистър от Националния
съвет по безопасност на храните с участието на Националната междупрофесионална
организация на производителите на храни въз основа на:
1. заявление, адресирано до Националната междупрофесионална организация на
производителите на храни, с копие до Националния съвет по безопасност на
храните, в което са посочени името, седалището и адресът на заявителя,
удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие от код по
БУЛСТАТ и групите храни, които ще се произвеждат;
2. технически спецификации и друга технологична документация за групите храни, в т.ч. процедури за прилагане на правилата за добра производствена практика,
3. копие от трудов договор с лице, което притежава необходимите образование и
квалификация в областта на хранителната промишленост и носи отговорност за
спазване на технологичните изисквания и правилата за добра производствена практика
при производството на безопасна храна;
4. разрешение за ползване на помещенията, издадено по реда на Закона за
устройство на територията, а когато не се изисква такова - заключения от органа на
Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол;
5. разрешение от органа на Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол за въвеждане на производствените мощности
в редовна експлоатация;
6. решение по оценка на въздействието върху околната среда, когато
това се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда;
7. удостоверение за членство в браншова организация.
3. При непълнота на представените документи по ал. 2, в 10- дневен срок от
датата на получаването им, председателят на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни уведомява
заявителя, по реда на Гражданския процесуален кодекс, като определя срок за
отстраняването й.
4. Председателят на Националната междупрофесионална организация на
производителите на храни, в 15-дневен срок от датата на получаване на документите по
ал. 2 или от изтичането на срока за отстраняване на непълнота на документите по ал. 3,
отправя мотивирано предложение до председателя на Националния съвет по
безопасност на храните за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 или за отказ.
5. В 15-дневен срок от предложението по ал. 4 председателят на
Националния съвет по безопасност на храните или упълномощено от него
длъжностно лице издава удостоверение за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 или
прави мотивиран отказ. В удостоверението задължително се съдържат данните,
посочени в чл. 14, ал. 1,т. 1-4.
6. Когато председателят на Националната междупрофесионална организация на
производителите на храни не изпълни задълженията си в сроковете по ал. 3 и 4,
председателят на Националния съвет по безопасност на храните в срока по ал. 5 издава
удостоверението или прави мотивиран отказ.
7. Отказът по ал. 5 или 6 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс
и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В §9, чл. 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Производството на храни с цел продажба, се извършва само от
юридическо лице или едноличен търговец в обект за производство и/или търговия с
храни, регистрирани по реда на този закон.
(2) Юридическите лица, еднолични търговци и обекти за производство и/или
търговия с храни, регистрирани до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение
на Закона за храните, запазват регистрацията си и произтичащите от нея права и
задължения, без да е необходимо да се пререгистрират.
(3) регистрацията на производителите и търговците на храни, както и на
обектите за производство и/или търговия с храни, които не са регистрирани по Закона
за храните, се извършва от Националния съвет по безопасност на храните въз основа
на:
1. Заявление, адресирано до Националния съвет по безопасност на храните, в
което са посочени името, седалището и адреса на заявителя, удостоверение за
актуално състояние на съдебната му регистрация, копие от код по БУЛСТАТ и
групите храни, които ще се произвеждат и/или търгуват.
2. Разрешение за ползване на помещенията, издадено по Закона за устройство
на територията, а когато не се изисква такова - заключение от органа на Държавния
санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол.
3. Разрешение на Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-
санитарен контрол за въвеждане на производствените мощности в редовна
експлоатация
4. Решение по оценка на въздействието върху околната среда, когато това се
изисква съгласно Закона за опазване на околната среда.
(4) При непълнота на представените документи по ал. 3, в 10-дневен срок от
датата на получаването им председателят на Националния съвет по безопасност на
храните или упълномощено от него лице уведомява писмено заявителя по реда на ГПК,
като определя срок за отстраняването й.
(5) Председателят на Националния съвет по безопасност на храните или
упълномощено от него лице в 15-дневен срок от датата на получаване на документите
по ал. 3 или от изтичане на срока за отстраняване на непълнотата на документите
по ал. 4, издава удостоверение за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 или прави
мотивиран отказ. В удостоверението задължително се съдържат данните по чл. 14,
ал. 1, т. 1-4.
(6) Отказът по ал. 5 се връчва на заявителя по реда на Гражданско-
процесуалния кодекс и подлежи на обжалване по реда на Закона за
административното производство. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 9 се изменя така:
“§ 9. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) За издаване на разрешително за дейност заинтересованите лица
подават заявление по образец, до компетентния орган по чл. 29 - 296, в което са
посочени име, седалище, адрес, данъчен номер и БУЛСТАТ на собственика или
наемателя на обекта и адрес на обекта.
(2) Към заявлението по ал. 1 задължително се прилага:
1. удостоверение за актуално правно състояние;
2. разрешение за ползване на помещенията, издадено по реда на Закона за
устройството на територията;
3. решение по оценка на въздействието на околната среда, когато се изисква
такова, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда;
4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или предлагат
в обекта.
(3) Към заявлението по ал. 1, за обектите за производство на храни се прилага и
копие от трудов договор с лице, което притежава виеше или средно специално
образование в областта на хранителната промишленост, или придобита
професионална квалификация в същата област съгласно Закона за занаятите.
(4) Към заявлението по ал. 1, за обектите за производство на храни се прилага
и препоръка от Националната междупрофесионална организация на производителите

на храни. В случай, че лицето, кандидатстващо за разрешително за дейност, не
представи препоръка, компетентния орган по чл. 29 -296 я изисква служебно. Ако
НМОПХ не издаде препоръка в срок 14 работни дни от получаване на искането,
подадените от лицето документи се считат за редовни. ”
(5) за издаване на препоръката НМОПХ може да извърши проверка на
съответния обект. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 9. който става § 16:
§ 16. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Производство и търговия с храни се извършва от търговци и
занаятчии само в обекти, регистрирани по реда на този закон и ако са налице
следните условия:
1. всеки обект да отговаря на санитарните и/или на ветеринарно-
санитарните изисквания, определени в специалните закони;
2. да има разработена технологична документация за групите храни, които
ще се произвеждат в обекта;
3. да е разработена система за самоконтрол за производствената или
търговската дейност, която ще се извършва в обекта.
(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се
извършва от Районната хигиенно-епидемиологична инспекция (РХЕИ), съответно
от Районната ветеринарно-медицинска служба (РВМС) по местонахождението на
обекта. РХЕИ извършва регистрация на обектите за производство на храни от
неживотински произход и на обектите за търговия с храни, с изключение на
обектите за търговия на едро с храни от животински произход. РВМС извършва
регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение,
пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както
и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход.
(3) За извършване на регистрацията лицата по ал.1 подават заявление по
образец, в което са посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на
управление, данъчен номер и БУЛСТАТ, както и адрес на обекта. Към
заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние на заявителя, когато такова
подлежи на издаване;
2. разрешение за ползване на обекта, издадено по реда на Закона за
устройство на територията;
3. решение по оценка на въздействието на околната среда, издадено по реда
на Закона за опазване на околната среда, когато се изисква такова;
4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или
продават в обекта.
(4) При непълнота или нередовност на представените документи по ал.3, в
10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява
заявителя за това и определя срок за отстраняване.
(5) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал.3 или от отстраняване
на непълнотите или нередовностите по ал. 4, съответният орган извършва
проверка за съответствие на обекта с изискванията по ал. 1. При констатиране на
несъответствие с изискванията, органът издава предписание и определя подходящ
срок за привеждане в съответствие.
(6) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане в съответствие

съобразно предписанието по ал. 5, съответният орган извършва регистрация на
обекта.
(7) За регистрираните обекти съответният директор на РХБИ или на РВМС
издава удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от регистрацията по ал. 6.
§ 10. Член 13 се отменя.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 10 се изменя така:
“§ 10. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) Разрешително за дейност се издава от директора на РХЕИ u/ujiu
РВМС в срок 14 работни дни от подаване на заявлението въз основа на становище за
съответствието на обекта със санитарните или ветеринарно-санитарните
изисквания
(2) Становището по ал. 1 се изготвя след посещение на обекта на място от
държавни инспектори, определени със заповед на директора на РХЕИ и/или РВМС.
Държавните инспектори проверяват:
а) сградния фонд и технологичното оборудване;
б) технологичната документация за групите храни, които ще се произвеждат в
обекта за производство на храни;
в) разработената за обекта система за наблюдение и самоконтрол. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 10. който става § 17:
§ 17. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) При неотстраняване на непълноти в представените документи по
чл.12, ал.3 и/или при неизпълнение на предписание по чл.12, ал.5, органът по чл.12,
ал.2 прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява заявителя за това.
(2) При непроизнасяне в срок на органа по чл.12, ал.2 е налице мълчаливо
съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта,
след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се
произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
(3) В случаите на мълчаливо съгласие, съответният орган е длъжен да
извърши вписването в регистъра по чл.14, ал.1 в 14-дневен срок от писменото
уведомление по ал.2, освен ако е направил отказ по ал.1.
§ 11. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. (1) В Националния съвет по безопасност на храните се води публичен
регистър на лицата и обектите по чл. 12, ал. 1. Регистърът съдържа следните данни:
1. поредния номер на регистрираното лице и обекта за производство на
храни;
2. датата на издаване на удостоверението за регистрация;
3. данни за лицето - притежател на регистрацията, номера на партидата на
съдебната регистрация, номера на фирменото дело, името, седалището, адреса на обекта
за производство на храни, дата на издаване на удостоверението за актуално състояние
на съдебната регистрация и копие от код по БУЛСТАТ;
4. групите храни, за чието производство е получена регистрация;
5. датата на заличаване на регистрацията и основанията за това;
6. забележка по вписаните обстоятелства.
(2) В 15-дневен срок след извършване на регистрацията председателят на
Националния съвет по безопасност на храните писмено уведомява за това
регистрираното лице, Националната междупрофесионална организация на
производителите на храни и органите на Държавния санитарен контрол и Държавния
ветеринарно-санитарен контрол."
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 11, чл. 14, ал. 2 се изменя така:
“(2) В 15-дневен срок след извършване на регистрацията председателят на
Националния съвет по безопасност на храните писмено уведомява за това
регистрираното лице, националното сдружение с нестопанска цел на
производителите на храни и органите на Държавния санитарен контрол и Държавния
ветеринарно-санитарен контрол. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 11 се изменя така:
“§ 11. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) При непълноти в документите по чл. 12, директорът по чл. 13
уведомява заявителя по реда на Гражданския процесуален кодекс, като определя срок
за отстраняването им.
(2) При отрицателно становище по чл. 13, ал. 2, директорът отказва писмено
издаването на разрешително за дейност.
(3) Отказът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за
административното производство. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 11. който става § 18:
§ 18. Член 14 се изменя така:
“Чл.14. (1) Районната хигиенно-епидемиологична инспекция, съответно
РВМС води Районен регистър на обектите за производство и търговия с храни
съобразно компетентността си по чл.12, ал.2, който съдържа:
1. номер и датата на издаденото удостоверение за регистрирания обект;
2. адрес на обекта;
3. вид на обекта (за производство или за търговия);
4. групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект;
5. ветеринарен регистрационен номер за обектите, вписани в регистъра на
РВМС;
6. фирмата или името на лицето, което извършва дейност по производство
или търговия в обекта;
1. дата и основание за заличаване на регистрацията.
(2) Районната хигиенно-епидемиологична инспекция уведомява писмено в
7-дневен срок съответната РВМС за извършените от нея регистрации на обекти за

търговия с храни от животински произход.
(3) Въз основа на регистрите на всички РХЕИ и РВМС в Министерство на
здравеопазването, съответно в Министерство на земеделието и горите се
поддържат Национални регистри на обектите за производство и търговия на
храни, които са и в електронен вид. Националните регистри за обектите за
производство и търговия на храни са публични и се публикуват в Интернет.
§ 12. Член 15 се изменя така:
Чл. 15. При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 12,
ал. 2, регистрираното лице прави искане за изменение и допълнение на удостоверението
за регистрация по реда на чл. 12.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 12 се изменя така:
“§ 12. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. Разрешителното по чл. 11 задължително съдържа следните данни:
1. дата на издаване на разрешителното
2. данните по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т.4;
3. ветеринарен регистрационен номер на обекта за производство на храни,
когото се изисква такъв. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 12. който става § 19:
§ 19. В чл.15 думите «чл.12, ал.2» се заменят с «чл.14, ал.1», а текстът до края
се заменя със «съответната промяна се вписва в регистъра и в издаденото
удостоверение».
§ 13. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1.
а) думите "предприятието за производство на храни" се заменя с "производителя
на храни";
б) в т. 3, букви "а" и "б" се изменят така:
"а) нарушения на хигиената на храните и на правилата на добрата
производствена практика, които представляват пряка опасност за здравето на хората;
б) системни нарушения на хигиената на храните и неприлагане на правилата за
добра производствена практика при производството и търговията с храни."
в/ създава се т. 4 със следното съдържание:
"4. по мотивирано предложение от председателя на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни във връзка със
системни нарушения на етичния кодекс и уронване престижа на съответния бранш,
включително чрез осъществяване на нелоялна конкуренция."
2. В ал. 2 думите "министъра на промишлеността" се заменят с "председателя на
Националния съвет по безопасност на храните и председателя на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни".
3. В ал. 3 думите "министъра на промишлеността" се заменят с "председателя на
Националния съвет по безопасност на храните".
4. В ал. 4 думите "Министерството на промишлеността" се заменят с
"председателят на Националния съвет по безопасност на храните", а накрая се
поставя запетая и се добавя "както и председателя на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни”.
8. Създава се ал. 5:
"(5) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни води регистър на юридическите лица и едноличните търговци, санкционирани
или спрени от производство по реда на този закон."
Предложение на народния представител Кръстника Шаклиян:
В § 13, чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква “в” се създава нова т. 4:
“4. по мотивирано предложение от председателя на националното сдружение с
нестопанска цел на производителите на храни, във връзка със системни нарушения на
етичния кодекс и уронване престижа на съответния бранш. ”
2. В ал. 2 думите “председателя на Националната междупрофесионална
организация на производителите на храни” се заменят с “председателя на
националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни ”.
3. В ал. 4, накрая, се поставя запетая и се добавя “както и председателя на
националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни. ”
4. Създава се нова ал. 5:
“(5) Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни
може по решение на ръководните си органи да води свой регистър на юридическите
лица и едноличните търговци, регистрирани, санкционирани ши спрени от
производство по реда на този закон. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 13 се изменя така:
“§ 13. Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Разрешителното за дейност е безсрочно.
(2) Собственика ти наемателя на обекта е длъжен да подаде заявление за
издаване на ново разрешително за дейност при промяна в:
1. собствеността на обекта;
2. наемателя на обекта;
3. разрешението по чл. 12, ал. 2, т. 2;
4. промяна в списъка на групите храни ти ястия по чл. 12, ал. 2, т.4.
(3) За издаване на ново разрешително се подават само тези документи, които
се отнасят до обстоятелствата, по отношение на които е настъпила промяна. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 13. който става § 20:
§ 20. Член 16 се изменя така:
“Чл.16. (1) Действието на регистрацията и на удостоверението е безсрочно.
(2) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на
директора на РХЕИ, съответно на РВМС, при:
1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва
производство или търговия в обекта;

2. промяна на предназначението на обекта;
3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за
производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма
опасност за здравето на потребителите;
4. системни нарушения на хигиената на храните и на прилагането на
системите за самоконтрол, констатирани от органите на държавния санитарен или
ветеринарно-санитарен контрол;
5. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл.30,
ал.1, т.4-7 и 9.
(3) В случаите, когато има заличена регистрация по ал.2, т.3,4 или 5, лицето,
за което са установени посочените нарушения, няма право да подава заявление и
да иска нова регистрация за същия обект.
(4) По решение на Управителния съвет на БАХПИ, председателят на УС
изпраща мотивиран сигнал до съответния орган при съмнения за нарушения на
нормативните изисквания за производство или търговия с храни. При получаване
на такъв сигнал, контролният орган извършва проверка, като за резултата
уведомява и УС на БАХПИ.”
§ 14. Създава се чл. 16а.
"Чл. 16а. Забранява се предлагането на пазара на храни, произведени от
нерегистрирани лица и/или в нерегистрирани обекти за производство на храни."
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 14 се изменя така:
“§ 14. Създава се чл. 16а.
“Чл. 16а. Разрешителното за дейност се отнема със заповед на директора на
РХЕИ u/ши РВМС при:
1. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и
търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на
хората;
2. системни нарушения на хигиената на храните и добрата производствена за
производство и търговия с храни и на системите за самоконтрол, констатирани от
органите на държавния санитарен или ветеринарно санитарен контрол;
3. неизпълнение на принудителни административни мерки, наложени от
органите по чл. 29 - 296;
4. възпрепятстване провеждане на държавния контрол.
5. по мотивирано предложение от Председателя на НМОПХ във връзка със
системни нарушения на етичния кодекс и уронване престижа на съответния бранш,
включително чрез осъществяване на нелоялна конкуренция ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението, което е отразено в §20
и предлага §14 да отпадне
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 14а:
“§ 14а. Създава се чл. 166.
“Чл. 16б. (1) В РХЕИ, съответно РВМС се водят регистри въз основа на издадените разрешителни за дейност на обектите за производство и търговия с храни.
(2) Въз основа на регистрите на РХЕИ и РВМС в дирекция “Здравна





профилактика и държавен санитарен контрол” към Министерство на
здравеопазването и Главно управление на НВМС се поддържат Национални регистри
на обектите за производство на храни.
(3) Информацията от Националните Регистри за обектите за производство на
храни е публична.
(4) Ежемесечно дирекция “Здравна профилактика и държавен санитарен
контрол ” към M3 и Главно управление на НВМС предоставят информация,
съдържаща се в регистрите по ал. 2 на Националния съвет по безопасност на храните
и на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението, като същото е отразено в §18
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 14б:
“§ 14б. Създава се чл.16в.
“Чл. 16в. (1) Забранява се предлагането на пазара на храни, произведени в
нерегистрирани обекти за производство и търговия с храни.
(2) Производителите и търговците на храни, при провеждане на дейността си
са длъжни да водят документация съгласно изискванията на този закон.
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението,
като ал. 2 е отразена в чл. 31, ал. 1, т 3
§ 15. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Производителите и търговците при извършването на стопанска
дейност с храни са длъжни да прилагат утвърдени от Националния съвет по безопасност
на храните правила на добрата производствена практика.
(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и
горите, министъра на икономиката и Националната междупрофесионална организация
на производителите на храни, определят с наредби методите за хигиенен
мониторинг и минималните хигиенни изисквания към обектите, в които се
произвеждат и/или търгуват храни и към условията за производство и търговия на
качествени и безопасни храни.
(3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на
производителите и търговците на храни разработват по подотрасли правила за добра
производствена практика при производството и търговията с храни.
(4) Правилата по ал. 3 са задължителни за производителите и търговците на
храни след утвърждаването им от Националния съвет по безопасност на храните.
(5) Националният съвет по безопасност на храните в 10-дневен срок от датата на
утвърждаването по ал. 4 предоставя правилата на съответната браншова организация на
производители и търговци на храни и ги обявява в бюлетин. Правилата влизат в сила 15
дни след обявяването им."
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 15, чл. 17 се правят следните изменения:
1. Вал. 2 думата “определят” се заменя с “определя”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на
производителите и търговците на храни могат да изработват по подотрасли правила
за добрата производствена практика при производството и търговията с храни,
които правила да предлагат за утвърждаване от Националния съвет по безопасност
нахраните. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 15 се изменя така:
“§ 15. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения
1. Вал. 1 думите “и добрата хигиенна практика” се заличават.
2. В ал. 2 думите “здравеопазването и” се заменят със “здравеопазването
и/или”, “министъра на промишлеността” се заменят с “министъра на икономиката”,
а думите “и с министъра на търговията и туризма” се заличават, а думата
“предприятията” се заменя с “лицата”.
3. В ал. 3 думите “препоръки за добра хигиенна практика” се заменят с
“правила за добра производствена практика”.
Комисията по икономическата политика
приема предложението за § 15, който става § 21
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 15а.
“§ 15а. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Вал. 1 думите “могат да" се заличават.
2. Вал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а/ създава нова т. 4.
“4. определяне и контрол на корективните действия при отклонение от
критичните точки по т. 3; ”
б/ досегашната точка 4 става т. 5 и се изменя така:
“5. периодично преразглеждане на дейностите по т. 1-4 с оглед на тяхната
ефективност или актуализация в случаите на настъпили промени в производствения
процес и/или произвежданата храна; ”
в/създава се т. 6.
“6. съхранение на информацията по т. 1-5 за срок три години. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението за §15а, който става § 22
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 15б.
§ 15б. Чл. 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Нови храни и хранителни съставки се пускат на пазара с разрешение
на министъра на здравеопазването след оценка на опасностите за човешкото здраве.
(2) Условията и реда за разрешаване на пускането им на пазара се определят с
наредбата по чл. 4а, ал. 3.
(3) Храните или хранителните съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2, 3 и 5, които въз
основа на налични всеобщо признати научни доказателства е установено, че са
съществено еквивалентни на съществуващи храни или хранителни съставки по
отношение на техния състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба
и нивото на нежеланите вещества, съдържащи се в тях, се пускат на пазара след
уведомяване на министъра на здравеопазването.
(4) В случаите, когото се установи, че използването на нова храна ши
хранителна съставка застрашава здравето на човека ти околната среда,
министърът на здравеопазването със заповед я спира от продажба и разпорежда
изтеглянето й от пазара. Заповедите на министъра на здравеопазването се
обнародват в Държавен вестник.
(5) Информацията, предоставена по повод разрешаването на новата храна ти
съставка, е поверителна. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 15б. който става § 23:
§ 23. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Нова храна или хранителна съставка се пуска на пазара с
разрешение на министъра на здравеопазването след оценка на възможните
рискове за увреждане на човешкото здраве.
(2) За получаване на разрешение по ал. 1 едноличните търговци и
юридическите лица, които желаят да пуснат на пазара нова храна или хранителна
съставка, подават заявление в Министерство на здравеопазването, съдържащо
наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ на заявителя.
В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят
иска да бъдат поверителни. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. копия от доклади за извършени проучвания на съответната нова храна
или хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с
чл.4а;
2. техническо досие на новата храна или хранителна съставка;
3. предложение за начина на етикетиране и за представяне на новата храна
или хранителна съставка;
4. разрешение за освобождаване на генетично модифицирания организъм в
околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите, в случаите на
храна или хранителна съставка по чл.4а, ал.1, т.1.
(3) Документите по ал.2 се разглеждат от експертна комисия по новите
храни и хранителни съставки, съставена от независими експерти в областта на
медицината, биотехнологиите, токсикологията, микробиологията, агрономството,
ветеринарната медицина, храненето, хранителните технологии, а при
необходимост - и експерти от други специалности. Членовете на комисията се
определят със заповед на министъра на здравеопазването.
(4) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 2 или
при необходимост от представяне на допълнителна информация, в срок до 30 дни
от подаване на заявлението председателят на комисията писмено уведомява
заявителя за това и определя срок за изпълнение. При неотстраняване на
посочените нередности в определения срок заявлението не се разглежда.
(5) В 45-дневен срок от подаване на заявлението министерство на
здравеопазването предоставя за обществено обсъждане резюме на досието по ал.2,
т.3, което не може да продължи по-дълго от 30 дни. Не може да бъде предоставена
за обсъждане информация, определена от заявителя и потвърдена от комисията
като поверителна.
(6) В 3-месечен срок от получаване на документите по ал.2, съответно от
отстраняване на непълнотите по ал.4, комисията по новите храни и хранителни
съставки разглежда постъпилите становища от общественото обсъждане» изготвя
доклад за оценка на безопасността за човешка консумация на новата храна или
хранителна съставка и прави предложение до министъра на здравеопазването за
издаване на разрешение за пускане на пазара или за отказ на такова.
(7) Министерството на здравеопазването предоставя доклада на комисията
на заинтересованите държавни органи, които в срок до 14 дни могат да направят
бележки или да представят обосновано възражение за пускането на пазара на
храната или хранителната съставка. Забележките или възраженията могат да се
отнасят и до представянето или етикетирането на храната или хранителната
съставка.
(8) Въз основа на доклада и предложението на комисията, както и на
становищата по ал.7, в 4-месечен срок от подаване на заявлението министърът на
здравеопазването издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или
хранителна съставка, или отказва издаването на разрешение.
(9) В разрешението се определят:
1. титулярът на разрешението;
2. идентичността (вида) на новата храна или хранителна съставка;
3. съставът на новата храна;
4. условията за употреба на новата храна или на хранителната съставка;
5. предназначението на новата храна или на хранителната съставка и
нейната спецификация;
6. специфичните данни, които трябва да са отразени на етикета на новата
храна или хранителна съставка.
(10) Министърът на здравеопазването в срока по ал.8 мотивирано отказва
издаване на разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна
съставка, когато становището на комисията по ал.6 и/или на държавен орган по
ал.7 показва, че съществува риск за човешкото здраве.
(11) Отказът по ал.10 подлежи на обжалване по реда на Закона за
Върховния административен съд.
(12) При непроизнасяне в срока по ал.8 е налице мълчаливо съгласие и се
прилагат съответно чл.28 и 29 от Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
(13) Министерството на здравеопазването създава и поддържа в електронен
вид публичен регистър на издадените разрешения за пускане на пазара на нова
храна или хранителна съставка, в който се вписват номер и дата на издаденото
разрешение, както и данните по ал.9, т.1,2,4 и 6.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 24:
“§ 24. Създава се чл.19а:
“Чл.19а. (1) В случаите, когато съществуват данни и информация, които
установяват въз основа на налични всеобщо признати научни доказателства, че
нова храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 2, 3 и 5 е съществено
еквивалентна на съществуваща храна или хранителна съставка по отношение на
състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и ниво на
съдъжащите се нежеланите вещества, тази нова храна или хранителна съставка се
пуска на пазара след уведомление до министъра на здравеопазването. За целта
лицата по чл.19, ал.2 подават в Министерство на здравеопазването заявление,
съдържащо необходимите данни и информация. В заявлението може да се посочат
кои данни и информация са поверителни с оглед запазване на търговските

интереси на заявителя.
(2) Лице, което е подало уведомление по ал.1 без в заявлението да се
съдържат необходимите данни и информация, няма право да пуска на пазара нова
храна или хранителна съставка.
(3) Надлежно подадените уведомления за пускане на пазара на нова храна
или хранителна съставка по ал.1 се вписват съответно в регистъра по чл. 19,
ал.13.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 15в.
“§ 15в. Създава се чл. 19б.
“Чл. 19б (1) Внос на бутилирани, натурални минерални води се осъществява
след издаване на сертификат за внос от министъра на здравеопазването.
(2) Условията и реда за издаване на сертификата за внос се определят с
наредбата по чл. 4б ал. 1. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението, което е отразено в чл.25а
§ 16. В чл. 20, т. 3 думите "и добра хигиенна практика" се заличават.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 16 се изменя така:
“§ 16. Чл. 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Забранява се пускането на пазара на храни, които:
1. са опасни за човешкото здраве;
2. са произведени и се продават в нарушение на изискванията за хигиена на
храните и на правилата за добра производствена практика;
3. са произведени или се търгуват в обекти, които не отговарят на
изискванията на чл. 11;
4. заблуждават потребителя;
5. не отговарят на изискванията на чл. 3 и чл. 5, ал. 1.
(2) Опасна е всяка храна, която може да увреди човешкото здраве и/или е
негодна за консумация от човека.
(3) Преценка дали една храна е опасна се извършва при отчитане на:
1. нормалните условия за производство, търговия с храни и употреба на
храната от потребителя
2. информацията за предотвратяване на специфични увреждащи здравето
въздействия на определени храни или категории храни, която е предоставена на
потребителя, включително данните върху етикета или друга достъпна информация,
за предотвратяване на.
(4) Преценка дали една храна може да увреди човешкото здраве, се извършва въз
основа на:
1. възможните непосредствени, краткосрочни и/или дългосрочни въздействия
на храната върху здравето на потребителя и върху здравето на бъдещите поколения;
2. възможни кумулативни токсични ефекти;
3. различната възприемчивост на определени групи потребители, когото
храната е предназначена за тях.
(5) Храната е негодна за консумация от човека, когото е неподходяща за
употреба според нейното предназначение, в следствие на замърсяване,

микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност ши нарушена цялост на
опаковката.
(6) Когото опасна храна е част от партида ши доставка храни, се счита, че
цялата партида ши доставка е опасна, освен когато след извършване на цялостна
проверка се установи, че останалата част от партидата ши доставката е
безопасна. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението, което е отразено в §23
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 16а:
“§ 16а. Създава се чл. 20а:
“Чл. 20а. (1) Производителите и търговците на храни са длъжни:
1. да предлагат на пазара храни, които не са опасни за здравето на
потребителя.
2. незабавно да предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, за които
считат или предполагат, че са опасни за здравето на човека
3. да предоставят информация на контролните органи за предприетите мерки
за изтегляне на опасни храни от пазара и за гарантиране здравето на потребителя;
4. да оказват съдействие на контролните органи, чрез предоставяне на
информация за проследяване движението на храните.
(2) Когато опасната храна е достигнала до крайния потребител,
производителите и търговците са длъжни по най-бързия начин да го информират за
причините за изтеглянето от пазара. В случай, че предприетите мерки не са
достатъчно ефективни за защита здравето на потребителя, производителите и
търговците са длъжни да дадат информация за рекламацията на храните. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 16 и § 16а. които стават § 25:
§ 25. Чл. 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:
1. не е безопасна за консумация от потребителите;
2. уврежда или може да увреди здравето на хората;
3. е негодна за консумация от хората.
(2) Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от
партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики се смята, че
цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен
когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи,
че останалата част от партидата или доставката е безопасна.
(3) Производителите и търговците на храни са длъжни:
1. незабавно да предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, за които
смятат или предполагат, че са опасни за здравето на човека;
2. да предоставят информация на контролните органи за предприетите
мерки за изтегляне на опасни храни от пазара и за гарантиране здравето на
потребителя;
3. да оказват съдействие на контролните органи чрез предоставяне на
информация за проследяване движението на храните.

(4) Когато опасната храна е достигнала до крайния потребител,
производителите и търговците са длъжни по най-бързия начин да информират за
причините за изтеглянето от пазара. В случай, че предприетите мерки не са
достатъчно ефективни за защита здравето на потребителя, производителите и
търговците са длъжни да дадат информация за рекламацията на храните.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 16б:
“§ 16б. Създава се чл. 21а:
“Чл. 21а. (1) За осигуряване на идентификация и проследимост на храните,
производителите и търговците на храни са длъжни:
1. да въвеждат и прилагат системи и правила за събиране и съхранение на
информацията за храните, които произвеждат и предлагат на пазара и за
доставчиците и купувачите;
2. да етикетират и маркират храните, които предлагат или ще пуснат на
пазара.
(2) Производителите и търговците на храни са длъжни при поискване да
предоставят на контролните органи информация по ал.1. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 16б. който става § 26:
§ 26. Създава се чл. 21а:
“Чл. 21а. (1) За осигуряване на идентификация и проследимост на храните,
производителите и търговците на храни са длъжни да:
1. въвеждат и прилагат системи и правила за събиране и съхранение на
информацията за храните, които произвеждат и предлагат на пазара, както и
информация за доставчиците и купувачите;
2. етикетират и маркират храните, които предлагат или ще пуснат на
пазара.
(2) Производителите и търговците на храни са длъжни при поискване да
предоставят на контролните органи информация по ал.1.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 16в:
“§ 16в. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22 (1) Облъчване на храни с йонизиращи лъчения се разрешава когато:
1. е налице основателна технологична необходимост;
2. не представлява опасност за здравето на потребителя;
3. е от полза за крайния потребител.
(2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:
1. намаляване опасността от хранителни заболявалия чрез унищожаване на
патогенни организми;
2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на
гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;
3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето,
прорастването или покълнването;
4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход
организми.

(3) Министърът на здравеопазването с наредба определя видовете храни, които
могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и условията и реда за това ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 16в. който става § 27:
§ 27. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Облъчване на храни с йонизиращи лъчения се разрешава, когато
има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето на
потребителя и е от полза за крайния потребител.
(2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:
1. намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на
патогенни организми;
2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите
на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;
3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на
зреенето, прорастването или покълнването;
4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен
произход организми.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 16г:
“§ 1бг. Създават се чл. 22а и 22б:
“Чл. 22а (1) Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва с
разрешение на министъра на здравеопазването за всяка отделна храна.
(2) Разрешението за облъчване на храна се издава в едномесечен срок от
подаването на заявление за това, с което се посочва вида на храната, която ще бъде
облъчвана, предприятието, в което ще се извърши облъчването, и обосновка за
необходимоста и целта на облъчването.
(3) Разрешението за облъчване на храна е за срок 3 години и не може да се
прехвърля или преотстъпва на други физически или юридически лица.
Чл. 226 (1) Облъчване на храни се извършва само от предприятия получили
разрешение от министъра на здравеопазването за тази цел.
(2) Разрешението по ал. I се издава за всеки отделен източник на предприятия с
облъчвателна установка и с посочено лице, което да отговаря за процеса
(3) Разрешението на предриятие за облъчване на храни се издава в едномесечен
срок от подаването на заявление за това, с което се посочват издадените разрешения
за дейности с източника за йонизиращо лъчение, плана на помещенията за работа с
източници на йонизиращи лъчения и необходимите помощни помещения;
стандартизираните и общоприети методи за облъчване на храни, които ще се
използват; вида, описанието и конструкцията на източника на йонизиращо лъчение;
квалификацията и правоспособността на персонала за работа с източници на
йонизиращи лъчения; метода, чрез който ще се измерва дозата, и дозиметричния
стандарт, който ще бъде използван за калибровка на дозиметрите.
(4) Предприятието, получило разрешение за облъчване на храни, за всеки
източник на йонизиращо лъчение води дневник на партидите облъчени храни, който се
съхранява за период не по-малък от 5 години от датата на облъчването, вкл. и след
прекратяване действието на разрешението. Задължителните данни, които се
вписват в дневника се определят с наредбата по 22, ал. 3. ”

Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 16г. който става § 28:
§ 28. Създават се чл. 22а, 22б и 22в:
“Чл. 22а. (1) Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва
само от лица, получили регистрация за извършване на дейност облъчване на
храни с йонизиращи лъчения от министъра на здравеопазването.
(2) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на
отделни разрешения за това от министъра на здравеопазването.
22б . (1) За получаване на регистрация за извършване на дейност облъчване
на храни с йонизиращи лъчения може да кандидатства дееспособно физическо
лице и юридическо лице, регистрирано в Република България, което подаде до
министъра на здравеопазването заявление по образец, съдържащо име и адрес на
физическото лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление,
данъчен номер и код по БУЛСТАТ на юридическото лице, към което се прилагат:
1. заверено копие от лицензия за използване на източници на йонизиращи
лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената
енергия; 2. удостоверение за актуално състояние по регистрация - от
юридическите лица;
3. вид на източника на йонизиращо лъчение;
4. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза
на полето и в облъчената храна.
(2) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 1
и/или при необходимост от представяне на допълнителна информация, заявителят
се уведомява писмено в срок до 14 дни от подаване на заявлението за срока, в
който да отстрани установените непълноти и/или предостави информацията. При
неизпълнение в определения срок заявлението не се разглежда.
(3) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице
извършва регистрацията или прави мотивиран отказ за регистрация в
едномесечен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по
ал.2.
(4) Изричният или мълчалив отказ за регистрация подлежи на обжалване
по реда на Закона за Върховния административен съд.
(5) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения има срок на
действие, равен на срока на действие на лицензията по чл.15, ал.3, т.2 от Закона за
безопасно използване на ядрена енергия. За извършената регистрация на лицето се
издава удостоверение в срока по ал.3.
(6) Регистрацията се прекратява при:
1. смърт на физическото лице, съответно обявяване в несъстоятелност или
ликвидация на юридическото лице;
2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал.1, т.1;
3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;
4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения,
които са послужили като основание за извършване на регистрацията;
5. искане на регистрираното лице.
(7) При констатиране на нарушения в случаите на ал.6, т.3 и 4, на лицата се
налагат и предвидените по този закон административни наказания или
имуществени санкции.
(9) За извършената регистрация и издадените удостоверения се води

публичен регистър, в който се вписват:
1. данни за лицето;
2. срока на регистрацията;
3. данните по ал.1, т.3;
4. дата и основание за прекратяване на регистрацията.
(10) Министърът на здравеопазването издава наредба за определяне на
видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и на
условията и реда за това.
Чл. 22в. (1) Разрешение за облъчване на храна се издава за всяки отделен
вид храна от министъра на здравеопазването.
(2) За издаване на разрешение за облъчване на храна нейният
производителител подава заявление до Министерството на здравеопазването,
което съдържа вида на храната, която ще бъде облъчвана, обекта, в който ще се
извърши облъчването и обосновка за необходимоста и целта на облъчването.
(3) Към заявлението по ал.2 се прилага декларация от лицето, предоставило
храната за облъчване, с която се декларира дали храната или част от нея преди
това са били подлагани на облъчване
(4) Разрешението за облъчване на храна или отказ за това се издава в
едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Закона
за Върховния административен съд.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 29:
“§ 29. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1;
2. Създава се ал.2:
“(2) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице,
назначено по трудов договор, което притежава виеше или средно специално
образование в областта на хранителната промишленост или има придобита
квалификация в същата област по Закона за занаятите. Не се изисква назначаване
на специалист, ако лицето по чл.14, ал.1, т.6 отговаря на това условие.”
§ 17. В чл. 24, ал. 1 след думите ветеринарномедицинската дейност" се добавя
"Закона за защита на растенията".
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 17 се изменя така:
“§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Вал. 1 думите “Закона за народното здраве ” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когото съществува опасност за здравето на потребителите при внос на
определени суровини и храни от неживотински произход, министърът на
здравеопазването със заповед забранява, ограничава или определя специални условия за
вноса им. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението

Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 17. който става § 30:
§ 30. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Закона за народното здраве” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Министерският съвет определя с наредба реда за вноса на храни от
неживотински произход, както и координацията на държавните органи за
осъществяване на контрол на вноса на тези храни.”
3. Създава се ал.3:
“(3) Когато съществува опасност за здравето на потребителите при внос на
определени храни от неживотински произход, министърът на здравеопазването със
заповед забранява, ограничава или определя специални условия за вноса им.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 17а:
§ 17а. Създава се чл. 24а:
“Чл. 24а. (1) Внос на нови храни или хранителни съставки се извършва след
получаване на разрешение от министъра на здравеопазването.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава при условията и по реда за издаване на
разрешение за пускане на пазара. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 17а. който става § 31:
§ 31. Създава се чл.24а:
«Чл. 24а. Внос на нови храни или хранителни съставки се извършва след
получаване на разрешение от министъра на здравеопазването, което се издава по
реда на чл. 19, ал.2-13, които се прилагат съответно.»
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 17б:
“§ 17б. Създава се чл. 246.
“Чл. 24б. (1) Министърът на земеделието и горите определя с наредби
условията и реда за внос на суровини и храни от животински произход в страната.
(2) Министърът на земеделието и горите, по предложение на генералния
директор на НВМС издава заповеди за забрана на вноса и транзита на суровини и
храни от животински произход, когато съществува опасност за здравето на хората и
животните или за околната среда. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 17б. който става § 32 и за нов § 33:
§ 32. Създава се чл. 24б
“Чл. 24б. Условията и редът за внос на суровини и храни от животински
произход в страната се уреждат по реда на Закона за ветеринарно-медицинската
дейност.»
§ 33. Създава се чл.25а:
Чл.25а. (1) Внос на натурални минерални води в страната и тяхното
разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат
(разрешение) за внос от министъра на здравеопазването.
(2) За издаване на сертификата (разрешението) по ал. 1, вносителят на
бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на
здравеопазването, в което се посочва:
1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата - вносител;
2. наименование и адрес на чуждестранната фирма - производител;
3. страната, от която се внася стоката;
4. търговска марка (название) на натуралната минерална вода.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма -
вносител, съгласно Търговския закон и удостоверение за актуално състояние;
2. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална
минерална от компетентния орган на съответната страна;
3. документ, издаден от компетентния орган на съответната страна,
удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на изисквания,
определени в наредбата по чл.4б, ал.1;
4. документи за проведени анализи на водата от акредитирани лаборатории.
(4) Министърът на здравеопазването в срок до 10 дни от подаване на
документите по ал. 2 и 3 издава сертификата (разрешението) или прави мотивиран
отказ за това.
(5) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Закона
за административното производство.
(6) Вносните натурални минерални води, за които е издаден сертификат
(разрешение) за внос се включват в отделен раздел на списъка на натуралните
минерални води.
(7) Срокът на валидност на сертификата (разрешението) е 5 години.
(8) За продължаване срока на валидност на сертификата (разрешението) се
представя актуален документ по ал. 3, т. 3, преди изтичане на срока по ал.7.
(9) В случай, че такъв документ не бъде представен в посочения срок,
съответната натурална минерална вода се заличава от списъка по ал. б.
§ 18. Създава се глава "пета "А" с наименование "Национална междупрофесионална организация на производителите на храни" с членове 25а-25к.
"Глава пета "А"
НАЦИОНАЛНА МЕЖДУПРОФЕСИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ
НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ХРАНИ
Чл. 25а. (1) Професионални организации на производителите на храни са
браншовите организации на производителите на храни, регистрирани при условията и
по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Браншовите организации на производителите на храни:
1. Имат за цел представителство и защита на общите интереси на своите членове;
2. Разработват по браншове правила за добрите производствени
практики, модели на системи за анализ на опасностите и контрол на критичните
точки при производството на храни, както и други професионални изисквания с цел
осигуряване на качеството и безопасността на храните.
3. Участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за
развитие на съответния бранш и съдействат за тяхното изпълнение;
4. Участват в съгласуване и определяне на критериите и механизмите за
разпределение на субсидиите за насърчаване на производството и износа на храни.
5. Създават база данни за експерти в съответния бранш за оказване на
съдействие на производителите на храни, както и на държавните органи.
6. Разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната
етика в подотраслите на хранителната промишленост и недопускане на нелоялна
конкуренция между производителите на храни. Информират компетентните органи за
извършени нарушения при производството и търговията на храни.
7. Съгласуват промени в нормативните актове за съответния бранш.
8. Разработват основните изисквания към състава, характеристиките и
наименованията на групите храни и ги предоставят на Националния съвет по
безопасност на храните.
9. Организират и провеждат професионално обучение.
10. Държавните органи, институции и ведомства, органите на местното
самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят
информация на браншовите организации за осъществяване на функциите им,
предвидени по този закон.
Чл. 25б. (1) Браншовите организации на производителите на храни могат да
членуват на доброволен принцип в национална междупрофесионална организация на
производителите на храни.
(2) Национална междупрофесионална организация на производителите на
храни е тази организация, която обединява повече от половината от
браншовите организации на производителите на храни.
(3) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни е юридическо лице, регистрирано при условията и по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
(4) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни има за цел да подпомага и защитава общите интереси на своите членове, да
създава благоприятен икономически и социален климат, да съдейства на държавните
институции за подпомагане развитието на конкурентноспособна хранителна
промишленост.
Чл. 25в. Националната междупрофесионална организация на производителите
на храни:
1. Участва в изготвянето на стратегия за развитие на производството и търговията
на храни, която се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на
земеделието и горите, съгласувано с министъра на икономиката.
2. Участва в изготвянето на годишен доклад за състоянието на хранителната
промишленост.
3. Участва в разработването и съгласуването на проекти на нормативни актове в
областта на хранителната промишленост.
4. Предлага на Министерство на земеделието и горите проекти за разпределяне
на средствата от Държавен фонд "Земеделие" предвидени за развитие и
подпомагане на преработката на земеделска продукция.
5.Обобщава постъпилата от браншовите организации на производители на храни
информация и при необходимост прави предложения до Министерския съвет за
интервенция от страна на държавата на пазара на хранителни продукти.
6. Участва по реда на чл. 12 в създаването и поддържането на регистъра на
производителите на храни.
7. Създава и поддържа регистър по чл.16, ал.5.
8. Поддържа актуална информация за регистрираните по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел браншови организации на производители на
храни;

9. Съобразно устава осъществява координация на дейността на
браншовите организации на производителите на храни.
10. Изпълнява и други функции, възложени със закон.
Чл. 25г. (1) Членове на Националната междупрофесионална организация на
производителите на храни могат да бъдат браншовите организации на производителите
на храни.
(2) Когато в една област от хранителната промишленост са регистрирани повече
от една браншова организация, те участват в общото събрание на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни съгласно нейния устав.
(3) Националната между професионална организация на производителите на
храни може да приема и членове без право на глас при условия и по ред определени в
устава.
Чл. 25д. Държавните контролни органи и органите на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни си сътрудничат и
взаимно се информират за установени нарушения при производството и/или търговията
с храни.
Чл. 25е. Браншовите организации на производителите на храни подпомагат
работата на държавните и местни органи на власт за осъществяване на политиката и
стратегията за развитието на хранителната промишленост, както и дейността им по
контрола и осигуряване на качеството и безопасността на храните.
Чл. 25ж. Областните управители и общинските съвети предоставят на
Националната междупрофесионална организация на производителите на храни и на
браншовите организации на производителите на храни помещения - държавна или
общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на
Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската собственост.
Чл. 25з. Държавните органи, институции и ведомства, органите на местното
самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят
информация на Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни за осъществяване на функциите й, предвидени по този закон.
Чл. 25н. Ведомства, които поддържат статистическа информация, свързана с
производството и търговията на храни, в т.ч. внос и износ, предоставят на Националната
междупрофесионална организация на производителите на храни информация за
развитието на хранителната промишленост.
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
В § 18, Глава “пета А ”, се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25а:
а) в ал. 1, накрая, точката се заменя със запетая и се добавят думите “за
представителство и защита на общите интереси на своите членове. ”
б) вал. 2, накра, се добавят думите “могат да”.
2. В чл. 25б:
а) във всички алинеи думите “Национална междупрофесионална организация”
се заменят с “Национално сдружение с нестопанска цел ”;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни
в рамките на своя устав и по решение на ръководните си органи може да подпомага и
защитава общите интереси на своите членове пред държавните органи, да създава
благоприятен икономически и социален климат, да съдейства на държавните органи
за подпомагане развитието на конкурентноспособна хранителна промишленост. ”
3. В чл. 25в:
а) досегашният текст на чл. 25в се изменя така:
“Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни в

съответствие със своя устав и по решение на ръководните си органи може да:
б) точки би Юда отпаднат.
4. Член 25г да отпадне.
5. Член 25д се изменя така:
“Чл. 25д. Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на
храни в рамките на своя устав и по решение на ръководните си органи от една страна
и държавните органи от друга, могат да си сътрудничат и взаимно да се информират
за установени нарушения при производството и/или търговията с храни.
6. В чл. 25е се добавят думите “в съответствие със своя устав и по решение на
ръководните си органи могат да”.
7. В чл. 25ж думите “Национална междупрофесионална организация" се
заменят с “Национално сдружение с нестопанска цел ".
8. В чл. 25з думите “Националнамеждупрофесионална организация” се заменят
с “Национално сдружение с нестопанска цел ”.
9. В чл. 25и думите “Националнамеждупрофесионална организация” се заменят
с “Национално сдружение с нестопанска цел ”.
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 18 се изменя така:
“§ 18. Създава се глава “пета “А" с наименование “Национална
междупрофесионална организация на производителите на храни ” с членове 25а-25з.
“Глава пета “А”
НАЦИОНАЛНА МЕЖДУПРОФЕСИОНАЛНА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ХРАНИ
Чл. 25а. (1) Професионални организации на производителите на храни са
браншовите организации на производителите на храни, регистрирани при условията и
по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Браншовите организации на производителите на храни:
1. Имат за цел представителство и защита на общите интереси на своите
членове;
2. Разработват по браншове правила за добрите производствени практики,
модели на системи за анализ на опасностите и контрол на критичните точки при
производството на храни, както и други професионални изисквания с цел осигуряване
на качеството и безопасността на храните.
3. Участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища
за развитие на съответния бранш и съдействат за тяхното изпълнение;
4. Създават и поддържат база данни за експерти в съответния бранш за
оказване на съдействие на производителите на храни, както и на държавните органи.
5. Разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в
подотраслите на хранителната промишленост и недопускане на нелоялна конкуренция
между производителите на храни.
6. Информират компетентните органи за извършени нарушения при
производството и търговията на храни.
7. Дават становище при подготовката на нормативни актове за съответния
бранш.
8. Организират провеждането на курсове за повишаване на квалификацията на

лицата, заети с производството на храни.
9. Разработват браншови стандарти за групите храни и ги предоставят в
Националния съвет по безопасност на храните за информация
(3) Държавните ограни и ведомства, органите на местното самоуправление и
местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на
браншовите организации за осъществяване на функциите им, предвидени по този
закон.
Чл. 25б. (1) Браншовите организации на производителите на храни могат да
членуват на доброволен принцип в национална междупрофесионална организация на
производителите на храни.
(3) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни е юридическо лице, регистрирано при условията и по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
(4) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни има за цел да:
1. подпомага и защитава общите интереси на своите членове.
2. съдейства за създаването на благоприятен икономически и социален климат.
3. съдейства на държавните институции за подпомагане развитието на
конкурентноспособна хранителна промишленост.
Чл. 25в. Националната междупрофесионална организация на производителите
на храни:
1. Участва в изготвянето на стратегии и програми за развитие на
производството и търговията с храни.
2. Подпомага Министерство на земеделието и горите и Министерство на
икономиката в изготвянето на доклади за състоянието на производството и
преработката на храни.
3. Участва в разработването и консултира проекти на нормативни актове в
областта на хранителната промишленост.
4. Създава и поддържа регистър на санкционираните лица въз основа на
информацията, постъпваща във връзка с чл.52
5. Поддържа актуална информация за регистрираните по реда па Закона за
юридическите лица с нестопанска цел браншови организации на производители на
храни.
6. Съобразно устава осъществява координация на дейността на браншовите
организации на производителите на храни.
7. Изпълнява и други функции, възложени със закон.
Чл. 25г. (1) Когото в една област от хранителната промишленост са
регистрирани повече от една браншова организация, те участват в общото събрание
на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни
съгласно нейния устав.
(2) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни може да приема и членове без право на глас при условия и по ред определени в
устава
Чл. 25е. Браншовите организации на производителите на храни подпомагат
работата на държавните органи и органите на местното самоуправление и
местната администрация за осъществяване на политиката и стратегията за
развитие на хранителната промишленост.
Чл. 25ж. Областните управители и общинските съвети предоставят на
Националната междупрофесионална организация на производителите на храни и на
браншовите организации на производителите на храни помещения - държавна или
общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на
Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската

собственост.
Чл. 25з. (1) Държавните органи и ведомства, органите на местното
самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят
информация на Националната междупрофесионална организация на производителите
на храни за осъществяване на функциите й, предвидени по този закон.
(2) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с
хранителната промишленост, компетентните държавни органи изискват
становището на НМОПХ. В случай, че в срок седем работни дни от получаване на
искането не постъпи становище от НМОПХ се счита, че организацията няма
бележки по проекта. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението, което е отразено в §47
и предлага §18 да отпадне
§ 19. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 11.
"11. Технологичната документация, в т.ч. технически спецификации и процедури
за прилагане на правилата на добрата производствена практика."
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 19 се изменя така:
“§ 19. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 11.
“11. системите за самоконтрол, в това число технологичната документация ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението, което става § 34
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 19а.
“§ 19а. В чл. 27, ал. 2 де правят следните изменения и допълнения
1. В т. 5 думата “контрол ” се заменя със “самоконтрол ”.
2. Създават се точки 6 и 7:
“6. наблюдение и мониторинг на всички етапи от производството и
търговията с храни;
7. информиране на обществеността за безопасността на предлаганите на
пазара храни, както и за риска за човешкото здраве, свързан с употребата на
определени храни. ’’
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 19а. който става § 35:
§ 35. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.2:
а) в т.1 думата “предприятието” се заменя с “обекта”;
б) в т. 5 думата “контрол” се заменя със “самоконтрол”, а думите “въведени
в предприятията” се заличават;
в) създават се точки б и 7:
“б. наблюдение и мониторинг на всички етапи от производството и търговията с храни;
7. информиране на обществеността за безопасността на предлаганите на
пазара храни, както и за риска за човешкото здраве, свързан с употребата на
определени храни.”
2. В ал.3:
а) т.1 се изменя така:
«1. изслушване на лицето, извършващо производство или търговия с храни
в обекта и/или на лица, работещи в обекта»
б) в т.2 думата «предприятието» се заменя с «обекта»;
в) в т.3 думата «предприятието» се заменя с «обекта».
§ 20. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и Закона за защита на растенията" се заменят със "Закона за
защита на растенията и Закона за измерванията"
2. В ал. 2 след думите "държавни инспектори" се добавя "и лицата по чл. 75 от
Закона за измерванията".
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 20 се изменя така:
“§ 20. В чл. 28, ал. 1 се изменя така:
“(1) Контролът върху храните се провежда от органите на държавния
контрол по Закона за народното здраве, Закона за ветеринарномедицинската дейност
и Закона за съхранение и търговия със зърно. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 20. който става § 36:
§ 36. В чл.28, ал.1 думите “Закона за защита на растенията” се заменят със
“Закона за съхранение и търговия със зърно.”
§ 21. В чл. 29 се създават ал. 4.
"(4) Лицата по чл. 75 от Закона за измерванията осъществяват метрологичен
надзор по Глава седма от същия закон.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 21 се изменя така:
“§ 21. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29 (1) Органите на ДСК упражняват контрол на всички храни, с
изключение на храните от животински произход.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва върху:
1. обектите и условията за производство, преработка, пакетиране,
препакетиране, съхранение и транспорт;
2. обектите за търговия, условията за съхранение и транспорт;
3. заведенията за обществено хранене, условията за приготвяне на храни в тях
и използваните технологични методи.
(3) Органите на ДСК упражняват контрол върху вноса на храни по ал. 1. ”

Комисията по икономическата политика
приема предложението

Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 21. който става § 37:
§ 37. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. (1) Органите на държавния санитарен контрол (ДСК) упражняват
контрол върху всички храни, с изключение на храните от животински произход.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:
1. обектите и условията за производство, преработка, пакетиране,
препакетиране, съхранение и транспорт на храни;
2. обектите за търговия и условията за съхранение и транспорт на храни, с
изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход;
3. заведенията за обществено хранене, условията за приготвяне на храни в
тях и използваните технологични методи;
4. вноса на храни от неживотински произход по реда на чл. 24.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 21а:
“§ 21а. Създава се чл. 29а:
“Чл. 29а (1) Органите на ДВСК упражняват контрол на суровини и храни от
животински произход.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва върху:
1. обектите и условията за добив, производство, преработка, пакетиране,
препакетиране, съхранение и транспорт;
2. обектите за търговия на едро и условията за съхранение и транспорта
3. местата и условията за съхранение на храните от животински произход в
обектите за търговия на дребно и в заведенията за обществено хранене.
(3) Органите на ДВСК упражняват контрол върху вноса, транзита и износа на
суровините и храните от животински произход по ал. 1. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 21а. който става § 38:
§ 38. Създава се чл. 29а:
“Чл. 29а. (1) Органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол
(ДВСК) упражняват контрол по отношение на храните от животински произход,
включително техния внос, транзит и износ.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:
1. обектите и условията за добив, производство, преработка, пакетиране,
препакетиране, съхранение и транспорт на храни от животински произход;
2. обектите за търговия на едро и условията за съхранение и транспорт на
храни от животински произход;
3. местата и условията за съхранение на храните от животински произход в
обектите за търговия на дребно и в заведенията за обществено хранене.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 21б:
“§ 21б. Създава се чл. 29б:
“Чл. 29б. Националната служба по зърното упражнява контрол върху:
1. обектите за съхранение на зърно;
2. зърното в обектите за съхранение и преработка на зърно. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се § 39:
«§ 39. В чл. 30, ал.1 се правят следните изменения:
1. в т.1 думите «на предприятията» се заменят с «в обектите»;
2. в т.5 думите «на предприятията» се заменят с «в обектите», а думите «и
добра хигиенна практика» се заличават.»
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 21в:
“§ 21в. Създава се чл. 30а:
“Чл. 30а. Съответствието на храна със специфичните изисквания към
безопасността й не може да бъде пречка за контролните органи да предприемат
необходимите мерки за налагане на ограничения върху храната, когото се намира на
пазара или да изискат изтеглянето й от пазара, когото има основателни причини за
съмнение, че въпреки съответствието, храната е опасна. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 21в. който става 8 40:
§ 40. Създава се чл. 30а:
“Чл. 30а. Контролните органи предприемат необходимите мерки за забрана
продажбата на храна или изискват изтеглянето й от пазара, ако въпреки
съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни
причини за съмнение, че храната е опасна.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 21г :
“§ 21г. Създава се чл. 30б:
“Чл. 30б (1) Националният съвет за безопасност на храните съвместно с
контролните органи по чл. 29 - 296 изгражда и поддържа система за бързо
съобщаване в случаи на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна,
пусната на пазара
(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане
на системата и процедурата за бързо съобщаване в случаите по ал. 1.
(3) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност за
човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по ал. 1 са
длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез системата за бързо
съобщаване.
(4) Органите по ал. 1 предоставят на потребителите информация относно съществуването на такава опасност, характера на опасността, данните за идентификация на храната и предприетите мерки. ”

Комисията по икономическата политика
приема предложението

Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 21г. който става § 41:
§ 41. Създава се чл. 30б:
“Чл. 30б. (1) Министерството на здравеопазването и Министерството на
земеделието и горите изграждат и поддържат система за бързо съобщаване в
случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на
пазара.
(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане
на системата, както и процедурата за бързо съобщаване по ал. 1.
(3) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност
за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по чл.
29 и 29а са длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез
системата за бързо съобщаване.
(4) Органите по чл.29 и 29а предоставят на потребителите информация
относно съществуването и характера на опасността, данните за идентификация на
храната и предприетите мерки.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 21д:
“§ 21г. Чл. 31 се изменя така:
“Чл. 31. (1) Производителите и търговците са длъжни:
1. да изпълняват предписанията на органите на държавния контрол;
2. да осигуряват условия за осъществяването на контрола по този закон.
(2) Производителите и търговците имат право:
1. да обжалват актовете на органите на държавния контрол;
2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от
анализа на взетите проби от храни и заключенията на органите на държавния
контрол да поискат контролна експертиза на втората проба в независими,
акредитирани лаборатории, определени от министъра на здравеопазването и
министъра на земеделието и горите. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 21д.който става § 42:
§ 42. Чл. 31 се изменя така:
“Чл. 31. (1) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни:
1. да изпълняват предписанията на органите на държавния контрол;
2. да не препятстват контролните органи в осъществяването на
правомощията им по този закон;
3. да водят документация съгласно изискванията на този закон.
(2) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право:
1. да обжалват актовете на органите по този закон;
2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от
анализа на взетите проби от храни и заключенията на контролните органи да
поискат контролна експертиза.»

§ 22. В чл. 32, ал. 1 думите "и министърът на земеделието, горите и аграрната
реформа определят" се заменя със " съгласувано с министъра на земеделието и горите
определя", а думите "оценка за съответствието им с изискванията на Българския
държавен стандарт ЕМ 45 001" се заменят с "получаване на акредитация от
Изпълнителната агенция "Българската служба по акредитация".
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 22 се изменя така:
“§ 22. В чл. 32 се правят следните изменения•
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Провеждането на анализи и изследвания на храни за съответствието им с
изискванията по този закон и нормативните актове по неговото прилагане се
извършва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба
за акредитация ”
2. Алинея 2 се отменя
Комисията по икономическата политика
приема предложението, като § 22 става § 43
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 22а:
“§ 22а. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 33 става ал. 1.
2. Създават ал. 2 - 4:
“(2) За анализ и изследване на храните могат да се използват различни методи
при условие, че са:
1. специфични;
2. точни;
3. прецизни и повтаряеми (в лабораторни условия) и възпроизводими (в
извънлабораторни услови);
4. са с ясно определена област на приложение;
5. чувствителни;
6. практични и приложими.
(3) Съответствието на методите по ал. 2 с изискванията по ал. 2, т. 3 се
извършва на основание междулабораторни изпитвания съгласно I§O 5725/1981.
(4) Когото е необходимо и със цел определяне на състава, условията на
производство, опаковането и етикетирането на храните се използват нормативно
определени методи за вземане на проби и методи за анализ и изследване.
(5) Когото се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторно
изследване на храни, за които са приложени различни методи за атализ, валидни са
тези, използвани по ал. 4. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 22а. който става § 44:
§ 44. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 - 4:
“(2) За анализ и изследване на храните и хигиенните условия могат да се
използват различни методи, включително експресни, при условие, че са
чувствителни, точни и възпроизводими, с ясно определена област на приложение.
(3) Съответствието на даден метод с изискванията по ал. 2 се установява
чрез междулабораторни изпитвания.
(4) Когато е необходимо с цел определяне на състава, условията на
производство, опаковането и етикетирането на храните се използват нормативно
определени методи за вземане на проби и методи за анализ и изследване, съгласно
наредбите по чл.5 и б.
(5) Ако се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторно
изследване на храни, за които са приложени различни методи за анализ, валидни
са използваните по ал. 4.”
§ 23. В чл. 34, ал. 3 думите "на търговията и туризма" се заличават.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 23 се изменя така :
“§ 23. В чл. 34, ал. 3 се изменя така:
“(3) В състава на Националния съвет по безопасност на храните влизат по един
заместник-министър на земеделието и горите и на икономиката, един представител
на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни и
един представител на организациите на потребителите. Решенията на Националния
съвет по безопасност нахраните се вземат с консенсус. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за 8 23. който става 8 45:
§ 45. В чл. 34, ал. 3 се изменя така:
“(3) В състава на Националния съвет по безопасност на храните се включват
по един заместник-министър на земеделието и горите и на икономиката, по един
представител на Държавната комисия по търговия и защита на потребителите и
БАХПИ. Решенията на Националния съвет по безопасност на храните се вземат
единодушно.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 23а:
“§ 23а. В чл. 36 се създава ал. 4.
“(4) Председателят на Националния съвет по безопасност на храните се
подпомага от секретариат. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
§ 24. Създава се чл. З б а.
"Чл. 36а. (1) За осъществяване на координация на контрола при производството и
търговията с храни по спазване изискванията на този закон, Закона за народното здраве,
Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията, Закона за
защита на потребителите и правилата за търговия, Закона за опазване на околната среда
и Закона за измерванията се създава Изпълнителна агенция по координация на контрола
на храните към Националния съвет по безопасност на храните.

(2) Изпълнителната агенция по координация на контрола е юридическо лице със
седалище София.
(3) Министерският съвет приема правилник за устройството, структурата,
организацията и дейността на Изпълнителната агенция по координация на контрола на
храните.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 24 се изменя така:
“§ 24. Създава се чл. 36а.
“Чл. 36а (1) Към Националния съвет по безопасност на храните се създава
Изпълнителен комитет по безопасност на храните, който изготвя становища и
предложения за координиране на дейностите на държавните органи, които
осъществяват контрол върху храните и решава оперативни въпроси, свързани с
безопасността на храните.
(2) В състава на Изпълнителния комитет влизат представители на
министерство на здравеопазването, министерство на земеделието и горите,
министерство на икономиката и представители на браншовте организации,
членуващи в НМОПХ.
(3) Националният съвет по безопасност по храните утвърждава вътрешен
правилник за състава и дейността на Изпълнителния комитет по ал. 1”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 24 да отпадне.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 24а:
“§ 24а. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за
общественото здраве от консумацията на храни, министърът на здравеопазването
и/или министърът на земеделието и горите със заповед определя необходимите мерки
за нейното отстраняване.
(2) Мерките по ал. 1 включват:
1. забрана и/или преустановяване на пускането на пазара или използването на
храната;
2. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;
3. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.
(3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в Държавен вестник. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 24а. който става § 46:
§ 46. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за
общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на
здравеопазването и/или министърът на земеделието и горите със заповед определя
необходимите мерки за отстраняване на опасността.
(2) Мерките по ал.1 са:

1. забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на
пускането на пазара на храната;
2. забрана за използването на храната;
3. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;
4. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.
(3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в Държавен вестник.”
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 18. който става § 47:
“§ 47. Създава се глава “шеста “а” с наименование “Професионални
организации на производителите на храни” с членове 37а-37д:
“Глава шеста ”а”
ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ
НАХРАНИ
Чл. 37а. (1) Професионални организации на производителите на храни са
браншовите организации на производителите на храни, регистрирани при
условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Браншовите организации на производителите на храни имат право да:
1. разработват по браншове правила за добрите производствени практики,
модели на системи за анализ на опасностите и контрол на критичните точки при
производството на храни, както и други професионални изисквания с цел
осигуряване на качеството и безопасността на храните;
2. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища
за развитие на съответния бранш и съдействат за тяхното изпълнение;
3. създават и поддържат база данни за експерти в съответния бранш за
оказване на съдействие на производителите на храни, както и на държавните
органи;
4. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в
подотраслите на хранителната промишленост и недопускането на нелоялна
конкуренция между производителите на храни;
5. информират компетентните органи за извършени нарушения при
производството и/или търговията на храни;
6. участват в изготвянето на нормативни актове за съответния бранш или
дават становища по проекти на такива актове;
7. организират провеждането на курсове за повишаване на квалификацията
на лицата, заети с производството на храни;
8. разработват браншови стандарти за групите храни и ги предоставят в
Националния съвет по безопасност на храните за информация.
(3) Държавните ограни и ведомства, органите на местното самоуправление и
местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на
браншовите организации за осъществяване на функциите им, предвидени по този
закон.
Чл. 37б. Българска асоциация хранителна и питейна индустния (БАХПИ) е
национална междупрофесионална организация на производителите на храни,
която има право да.*
1. участва в изготвянето на стратегии и програми за развитие на
производството и търговията с храни;
2. подпомага Министерство на земеделието и горите и Министерство на
здравеопазването в изготвянето на доклади за състоянието на производството и

преработката на храни;
3. участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни
актове в областта на хранителната промишленост;
4. осъществява координация на дейността на браншовите организации на
производителите на храни, включително с тези, които не са нейни членове, във
връзка с правата им по този закон.
Чл. 37в. Браншовите организации на производителите на храни подпомагат
работата на държавните органи и органите на местното самоуправление и
местната администрация за осъществяване на политиката и стратегията им за
развитие на хранителната промишленост.
Чл. 37г. Областните управители и общинските съвети предоставят на
националната междупрофесионална организация на производителите на храни и
на браншовите организации на производителите на храни помещения - държавна
или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда
на Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската
собственост.
Чл. 37д. (1) Държавните органи и ведомства, както и органите на местното
самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят
информация на националната междупрофесионална организация на
производителите на храни за осъществяване на функциите й, предвидени по този
закон.
(2) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с
административното регулиране и административния контрол на хранителната
промишленост, компетентните държавни органи изискват становища от
съответните браншови организации. В случай, че в срок седем работни дни от
получаване на искането не постъпи становище се смята, че организацията няма
бележки по проекта.”
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се § 48:
“§ 48. В чл. 38, ал. 1 думата «храни» се заменя с «нова храна или хранителна
съставка», а думите «чл. 20» се заменят с «чл. 19 или чл.19а».
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 246:
§ 246. В чл. 41, ал. 1 след думите “свързани с ’’ се добавя “представянето,"
Комисията по икономическата политика
приема предложението за § 24б който става § 49
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се § 50:
«§ 50. В чл.42, ал.1, думата «предприятия» се заменя с «обект», а
«нерегистрирани» с «нерегистриран».
§ 25. Създава се чл. 42а.
"Чл. 42а. На регистрирано лице, което наруши разпоредбата на чл. 15 се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, а при повторно нарушение

санкцията е от 3000 до 6000 лева.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 25 се изменя така.
“§ 25. Създава се чл. 42а.
“Чл. 42а. На регистрирано лице, което наруши разпоредбата на чл. 16, ал. 2, ако
не подлежи на по-тежко наказание се налага имуществена санкция в размер от 2000
до 5000 лева, а при повторно нарушение санкцията е от 3000 до 6000 лева.
Комисията по икономическата политика
не приема предложението и предлага § 25 да отпадне
Предложение на Комисията по икономическата политика
Създават се § 51,52 и 53:
“§ 51. Създават се чл. 45а и 45б:
Чл. 45а. (1) Който извършва облъчване на храни с йонизиращи
лъчения в нарушение на чл. 226 или чл. 22в, се наказва с глоба от 1 000 до 3
000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или
едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 5
000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000
лв., а на юридически лица или еднолични търговци - имуществена санкция в
размер от 3 000 до 10 000 лв.
Чл. 456. (1) Който произвежда храни в нарушение на чл. 23, ал.2, се
наказва с глоба от 500 до 1 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или
едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 3000
лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1 000 до 3 000
лв., а на юридически лица или еднолични търговци - имуществена санкция в
размер от 2 000 до 10 000 лв.»
§ 52. В чл.46 думата "предприятията” се заменя с "обектите”.
§ 53. Създава се чл.48а:
“Чл. 48а. (1) Длъжностно лице, което не извърши вписване в регистъра по
чл.14 на обект при условията на чл.13, ал.3, се наказва с глоба в размер от 500 до
1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1, извършителят се наказва с глоба в
размер от 1000 до 3000 лв.»
§ 26. Създава се чл. 52.
Чл. 52. В 14-дневен срок от влизането в сила на наказателните
постановления по чл. 49, ал. 2 и наложените административни мерки по чл. 51,
ръководителят на съответния орган на държавен контрол изпраща копия от тях на
Националната междупрофесионална организация на производителите на храни.

Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 26 се изменя така:
“§ 26. Създава се чл. 52:
“Чл. 52. За всяко тримесечие РВМС и РХЕИ изпращат на НМОПХ справка за
издадените наказателни постановления за системни нарушения и нарушения,
застрашаващи здравето на потребителя и околната среда. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за 8 26. който става § 54:
§ 54. Създава се чл.52:
«Чл. 52. За всяко тримесечие РВМС и РХЕИ изпращат на БАХПИ справки
за издадените и влезли в сила наказателни постановления за системни нарушения
и за нарушения, застрашаващи околната среда или здравето на потребителя.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 26а:
“§ 26а. Създава се чл. 53:
“Чл. 53. (1) Който означава биологичния начин на производство върху храни,
които не са произведени при спазване на изискванията за биологично производство, за
които не е осъществен контрол от контролен орган, получил разрешение по чл. 6г и не
е издаден сертификат, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Когото нарушението пост. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10000 лв.
(3) При извършване на повторни нарушения по ал. 1 в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление за същото по вид нарушение се
налага глоба от 1000 до 2000 лв., а за юридически лица или еднолични търговци се
налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(4) Храните по ал. 1-3 се отнемат в полза на държавата. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 26б:
“§ 26б. Създава се чл. 54:
“Чл. 54 Който осъществява контрол върху биологичното производство на
храни без разрешение, в нарушение на чл. 6г, се наказва с имуществена санкция в размер
от 5000 до 10 000лв. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Създава се § 2бв:
“§ 26в. Създава се чл. 55:
“Чл. 55. (1) При системни нарушения на разпоредбите на този закон,
установени с актове на инспекторите от държавния контрол, на нарушителя се

отнема разрешителното за дейност за срок от б месеца.
(2) Когото физическо или юридическо лице наруши наложена възбрана по ал. 1
от органите на държавния контрол, разрешителното за дейност се отнема за срок
от 3 години.
(3) При нарушение на наложена възбрана по ал. 2, на съответното физически
или юридическо лице, както и на свързаните с него лица, органите на държавния
контрол не издават в продължение на 5 години разрешително за дейност по този
закон, Закона за народното здраве, Закона за ветеринарномедицинската дейност и
Закона за защита на растенията. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
§ 27. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и
допълнения:
1. Точка 6, 11,12,13 и 16 се изменят така:
"6. "Обект за производство на храни" е всяко помещение, сграда, фабрика, цех,
завод, в което се извършва частична или цялостна обработка, преработка, приготвяне,
пакетиране, бутилиране, етикетиране или съхранение и търговия с храни,
предназначени за човешка консумация.
11. "Хигиена на храните" е съвкупността от всички необходими мерки
за гарантирането на безопасността и запазването на хранителната стойност на храната,
които се предприемат на всеки етап от производството и търговията с храни.
12. "Добра производствена практика" е системата от основни хигиенни и
технологични правила за работа, съответно "добра хигиенна практика" и "добра
технологична практика", които трябва да се спазват при производството и търговията с
храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез
производствена или човешка дейност. Правилата са свързани с проектирането,
състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите,
основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на
суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и
обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и
технологичния процес, воденето на документацията".
13. "Анализ на опасността и критични точки за контрол" представлява научен и
систематичен подход за осигуряване безопасността на храната по цялата верига от
добиването на суровините до крайния потребител, който се осъществява чрез
определяне на потенциалните опасности и оценяване на рисковете, и тяхното
Последващо предотвратяване или намаляване до приемливи нива чрез поставянето им
под постоянен контрол и мониторинг чрез съвременни експертни методи в критичните
точки на производствения процес.
16. "Системни нарушения" са най-малко 2 констатирани в рамките на
календарната година от органите на държавния контрол върху храните едни и същи или
разнородни нарушения на хигиената на храните.
2. Създават се точки 23 - 25 със следното съдържание.
"23. Системни нарушения на етичния кодекс са:
- наложени санкции за повече от едно нарушение по този закон за период - една
календарна година;
- неизпълнение на повече от две решения на колективните органи на управление
съобразно устава на организаците по глава пета "А", относно политиката в бранша на
местно и национално равнище в рамките на една година;
- умишлено компрометиране на браншовите организации и/или отделни фирми;

24. Уронване престижа на съответния бранш е:
- допускане в стопанската сфера на нерегламентирани производители и на
пазара - на храни с неизвестен произход;
- производтво на храни без или с неизрядна технологична документация;
- липса на фирмена разработка за добра производствена практика или
неприлагането й в производството;
- предлагане на пазара на храни, в нарушение на изискванията на този закон.
25. "Нелоялна конкуренция" е всяко действие или бездействие при
производството и/или търговията на храни, което е в противоречие с добросъвестната
търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в
отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 27 се изменя така:
“§ 27. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и
допълнения:
1. Точка 6 се изменя така.
“6 “Обект за производство на храни ” е всяко помещение или сграда, в което се
извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране,
препакетиране, бутилиране, етикетиране, съхранение или търговия с храни
предназначени за човешка консумация ”
2. Точка 7 се отменя
3. Точки 11, 12, 13, 16, 18 и 19 се изменят така:
“11. "Хигиена на храните" е съвкупността от всички необходими мерки за
гарантирането на безопасността и запазването на хранителната стойност на
храната, които се предприемат на всеки етап от производството и търговията с
храни.
12. "Добра производствена практика" е системата от основни хигиенни и
технологични правила за работа, включваща "добра хигиенна практика" и "добра
технологична практика", свързани с производството и търговията с храни, за да се
сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена
или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и
поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и
спомагателните технически съоръжения приемането и съхранението на суровините,
на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и обучението на
персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния
процес, воденето на документация”.
13. "Анализ на опасността и контрол в критични точки" представлява научен и
систематичен подход за осигуряване безопасността на храната по цялата верига от
добиването на суровините до крайния потребител, който се осъществява чрез
определяне и анализ на потенциалните опасности, оценка на рисковете, определяне на
критични точки и граници, мерки за контрол и наблюдение, за водене на документация
и коригиращи действия за предотвратяване или намаляване до приемливи нива на
риска от производство на опасни храни и хранително натравяне и/или нараняване.
16. "Системни нарушения" са най-малко 2 констатирани в рамките на
календарната година от органите на държавния контрол върху храните едни и същи
или разнородни нарушения на нормативно установените изисквания при
производството и търговията с храни.
4. В т. 18 се правят следните изменения и допълнения:
а/в буква “в”, накрая се добавя “и рибни продукти

б/ буква “г ”, накрая се добавя ‘‘и яйчни продукти ”;
в/създават се букви “с” - “у”.
“с/месни и месорастителни консерви;
т/ готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или
изсушен вид;
у/ храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или
начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация ”
5. Точка 19 се изменя така:
“19. "Храни от животински поизход" са суровини и продукти, добити от
млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии,
амфибийни, фуги гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със
стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа със или без добавка,
претърпели или не съответната технологична преработка ши обработка. ”
6. Точка 20 се отменя
7. Създават се точки 23 - 34:
“23. “Системни нарушения на етичния кодекс ” са:
- наложени санкции за повече от едно нарушение по този закон за период
- една календарна година;
- неизпълнение на повече от две решения на колективните органи на
управление съобразно устава на организаците по глава пета “А”, относно
политиката в браним на местно и национално равнище в рамките на една година;
- умишлено компрометиране на браншовите организации и/или отделни
фирми;
24. Уронване престижа на съответния бранш е:
- допускане в стопанската сфера на нерегламентирани производители и
на пазара - на храни с неизвестен произход;
- производтво на храни без ти с неизрядна технологична документация;
- липса на фирмена разработка за добра производствена практика ши
неприлагането й в производството;
- предлагане на пазара на храни, в нарушение на изискванията на този
закон.
25. “Нелоялна конкуренция” е всяко действие ти бездействие при
производството и/ши търговията на храни, което е в противоречие с
добросъвестната търговска практика и уврежда ши може да увреди интересите на
конкурентите в отношенията помежду им ши в отношенията им с потребителите.
26. "Козметичен продукт" е всяка субстанция ши препарат, предназначен за
контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа (епидермиса), коса,
нокти, устни и външни полови органи, ши със зъбите и лигавицата (мукозната
мембрана) на устната кухина, изключително ши преди всичко с цел тяхното
почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/ши корекция на миризмите и/ши
предпазване и поддържане в добро състояние.
27. “Добавки към храненето” са храни, предназначени да допълнят нормалната
диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали ши
други вещества с хранителен ши физиологичен ефект, използвани самостоятелно ши
в комбинация които се предлагат на пазара в дозирани форми като капсули,
таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни
ши прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани
малки количества. ”
28. “миграция” е процес на преминаване и проникване на нискомолекулни
вещества от материалите и предметите към храните, с които те са в контакт;
29. “генетично модифициран организъм ” е организъм, с изключение на хората, в
който генетичният материал е бил променен чрез прилагане на техники, разрешени

със специален закон;
30. “пускане на пазара” е съхранение с цел продажба, включително
предлагането за продажба или дистрибуция, независимо срещу заплащане или не,
както и самата продажба и дистрибуция на храните;
31. “риск" е възможността за възникване на неблагоприятен здравен ефект,
когото степента на този ефект значително го доближава до опасност за здравето;
32. “проследимост” е възможността за проследяване на храната във всички
етапи на производство и търговия;
33. “краен потребител” е този, който няма да използва храната с цел
производство или търговия;
34. "Суровини от животински произход" са продукти, получени от
млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии,
амфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни по специални технологии и
предназначени за производство на хранителни продукти. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 27. който става § 55:
§ 55. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и
допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Допълнителни разпоредби”.
2. В т. 5 след думите “чл. 2, ал. 1” се добавя “и 2”;
3. Точка 6 се изменя така:
“6. “Обект за производство на храни” е всяко помещение или сграда, в което
се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране,
препакетиране, бутилиране, етикетиране, съхранение или търговия с храни
предназначени за човешка консумация.”
4. Точка 7 се изменя така:
7. “Храна, която не е безопасна за консумация от потребителите” е храна,
която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за
консумация, като при определянето й като такава трябва да се има предвид:
а) условията на нормалната й употреба от и на всеки етап от добива,
преработката, производството и предлагането на храната;
б) информацията, предоставена на потребителите, чрез етикетиране или
друг достъпен начин за получаване на информация за предпезване от специфични
вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни.
5. Създават се нови т.8 и 9:
8. “Храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората” е храна,
която е определена като такава на основание на:
а) влаганите добавки или съставки, извличането на основни компоненти на
храната, както и прилаганите методи на технологична обработка;
б) непосредствените, краткосрочните и дългосрочните ефекти на храната
върху здравето на потребителите и бъдещите поколения;
в) възможните кумулативни тоскични ефекти при консумация на храната;
г) специфичната възприемчивост на определени групи от населението,

когато една храна е предназначена за консумация от тези групи.
9. “Храна, която е негодна за консумация от хората” е храна, която е:
а) замърсена с физични, химични и микробиологични замърсители или;
б) развалена, или;
в) с изтекъл срок на трайност, или;
г) с нарушена цялост на опаковката, или;
д) добита, произвежда се и се предлага в нерегистрирани обекти или при
условия, които не отговарят на изискванията на този закон.
6. Досегашните точки 8 и 9 стават съответно 10 и 11.
7. Досегашната т. 10 става т. 12.
8. Точки 11,12 и 13 стават съответно 13,14 и 15 и се изменят така:
“13. "Хигиена на храните" е съвкупността от всички необходими мерки за
гарантирането на безопасността и запазването на хранителната стойност на
храната, които се предприемат на всеки етап от производството и търговията с
храни.
14. "Добра производствена практика" е системата от основни хигиенни и
технологични правила за работа, включваща "добра хигиенна практика" и "добра
технологична практика", свързани с производството и търговията с храни, за да се
сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез
производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането,
състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите,
основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението
на суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали,
хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на
качеството и технологичния процес, воденето на документация”.
15. "Анализ на опасността и контрол в критични точки" представлява
научен и систематичен подход за осигуряване безопасността на храната по цялата
верига от добиването на суровините до крайния потребител, който се осъществява
чрез определяне и анализ на потенциалните опасности, оценка на рисковете,
определяне на критични точки и граници, мерки за постоянен контрол и
наблюдение чрез съвременни експресни методи, за водене на документация и
коригиращи действия, за предотвратяване или намаляване до приемливи нива на
риска от производство на опасни храни и хранително натравяне и/или нараняване.
9. Досегашните т. 14 и 15 стават съответно 16 и 17.
10. Точка 16 става т. 18 и се изменя така:
18. "Системни нарушения" са три и повече едни и същи или разнородни
нарушения на нормативно установените изисквания при производството и
търговията с храни, извършени в една календарна година.
11. Досегашната т.17 става 19.
12. Точка 18 става т.20 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а/ в буква “в”, накрая се добавя “и рибни продукти”;
б/ буква “г”, накрая се добавя “и яйчни продукти”;
в/ създават се букви “с” - “у”.
“с/ месни и месорастителни консерви;
т/ готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или
изсушен вид;

у/ храни със специално предназначение, които поради специфичния си
състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална
консумация.”
13. Точка 19 става т.21 и се изменя така:
“21. "Храни от животински поизход" са суровини и продукти, добити от
млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни,
рептилии, амфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от
човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа със или
без добавка, претърпели или не съответната технологична преработка или
обработка.”
14. Точка 20 се отменя.
15. Досегашните т. 21 и т. 22 стават съответно т. 22 и т. 23.
16. Създават се точки 24 - 36:
«24. “Нелоялна конкуренция” е всяко действие или бездействие при
производството и/или търговията на храни, което е в противоречие с
добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на
конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
25. "Козметичен продукт" е всяка субстанция или препарат, предназначен
за контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа (епидермиса),
коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата
(мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел
тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на
миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
26. “Добавки към храненето” са храни, предназначени да допълнят
нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини
и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани
самостоятелно или в комбинация, които се предлагат на пазара в дозирани форми
като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и
други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани
в предварително дозирани малки количества.”
27. “Миграция” е процес на преминаване и проникване на нискомолекулни
вещества от материалите и предметите към храните, с които те са в контакт;
28. “Генетично модифициран организъм” е организъм, с изключение на
хората, в който генетичният материал е бил променен чрез прилагане на техники,
разрешени със специален закон;
29. “Пускане на пазара” е съхранение с цел продажба, включително
предлагането за продажба или дистрибуция, независимо срещу заплащане или не,
както и самата продажба и дистрибуция на храните;
30. “Риск” е възможността за възникване на неблагоприятен здравен ефект,
когато степента на този ефект значително го доближава до опасност за здравето;
31. “Проследимост” е възможността за проследяване на храната във всички
етапи на производство и търговия;
32. “Краен потребител” е този, който няма да използва храната с цел
производство или търговия;
33. "Суровини от животински произход" са продукти, получени от
млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни,
рептилии, амфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни по специални
технологии и предназначени за производство на хранителни продукти.”

34. «Остатъци» са следи от едно или повече вещества или техни остатъчни
метаболити и продукти на тяхното разграждане, прилагани като средства за
растителна защита, установени в или върху проби от храни от растителен или
животински произход, предназначени за човешка консумация;
35. “Храна с традиционно специфичен характер” е храна, за която могат да
бъдат представени доказателства, че е произвеждана в продължение на не по-
малко от 50 години, която притежава характерна черта или набор от характерни
черти, които я разграничават ясно от други подобни храни, принадлежащи към
същата категория.
36. «Негодна храна за консумация от човека» е храна, която е неподходяща
за употреба според нейното предназначение, в следствие на замърсяване,
микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена
цялост на опаковката.
17. Създава се § 1а;
“§ la. (1) Правилата за биологично производство на храни от растителен
произход, вносът на храни от растителен произход, произведени по биологичен
начин и тяхното означаване се определят съгласно Закона за защита на
растенията.
(2) Правилата за биологично производство на храни от животински
произход, вноса на храни от животински произход, произведени по биологичен
начин и тяхното означаване се определят съгласно Закона за животновъдството.
(3) Спазването на правилата за биологично производство на храни се
удостоверява със сертификат, издаден въз основа на извършения контрол.
(4) Разрешение за контрол върху биологичното производство на храни от
растителен произход се получава по реда на Закона за защита на растенията.»
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 28. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на
икономиката предоставя регистъра по чл. 14 на Националния съвет по безопасност на
храните.
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
В § 28 думите “по чл. 14“ се заменят с “по чл. 16б“.
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 28. който става § 56:
§ 56. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерството
на икономиката предоставя регистъра на предприятията за производство на храни
и документацията към него на органите по чл. 12, ал. 2.
§ 29. (1) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон нерегистрираните
производители на храни правят искане за регистрация при условията и по реда на чл. 12.
(2) В срока по ал. 1 регистрираните производители на храни попълват данните по
регистрацията си съобразно изискванията на този закон.

Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 29 се изменя така:
“§ 29. (1) В б-месечен срок от влизането в сила на този закон нерегистрираните
производители на храни правят искане за регистрация при условията и по реда на
чл.12.
(2) В срок 12 месеца от влизане в сила на този закон, регистрираните
производители на храни допълват данните по регистрацията си съобразно
изискванията на тази закон. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 29. който става § 57:
§ 57. (1) Предприятия, които произвеждат храни и имат регистрация от
Министерство на икономиката (Министерство на промишлеността) по реда на
чл.12, въз основа на нея получават служебно издадени удостоверения по реда на
този закон от съответния орган по чл. 12, ал. 2.
(2) Процедурите за регистрация на предприятия, които произвеждат храни,
за които са подадени документи в Министерство на икономиката (Министерство
на промишлеността) по чл.12, се довършват по реда на този закон от органите по
чл.12, ал.2, без да е необходимо подаване на ново заявление и документи.
(3) В срок до 31 декември 2004 година производителите на храни по ал.1
допълват данните по регистрацията си съобразно изискванията на този закон.
Предложение на Комисията по икономическата политика
Създава се § 58:
“§ 58. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които
извършват производство и/или търговия с храни в нерегистрирани обекти за
производство или търговия на храни, правят искане за регистрация при условията
и по реда на чл. 12.“
§ 30. (1) Регистрираните браншови организации на производители на храни
привеждат устава си в съответствие с изискванията па този закон в 6-месечен срок от
влизането му в сила.
(2) Националната междупрофесиоиална организация на производителите на
храни е правоприемник на регистрираната Българска асоциация по хранителна и
питейна индустрия, при условие, че отговаря на изискванията на чл. 256, ал. 2. Тя
привежда устава си в съответствие с изискванията на този закон в срока по ал. 1.
Предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян:
Отпада § 30 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните.
Комисията по икономическата политика
приема предложението

Предложение на народния представител Пламен Моллов:
Параграф 30 се изменя така:
“§ 30. (1) Регистрираните браншови организации на производители на храни
привеждат устава си в съответствие с изискванията на този закон в 3-месечен срок
от влизането му в сила
(2) Националната междупрофесионална организация на производителите на
храни е правоприемник на регистрираната Българска асоциация по хранителна и
питейна индустрия Тя привежда устава си в съответствие с изискванията на този
закон в срока по ал. 1.
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 30 да отпадне.
§ 31. Навсякъде в закона министьра/ът на земеделието, горите и аграрната
реформа, Министерството на промишлеността и министьра/ът на промишлеността се,
заменят съответно с министьра/ът на земеделието и горите, Министерство/то на
икономиката и министьра/ът на икономиката.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 31. който става § 59:
§ 59. Навсякъде в закона “министьра/ът на земеделието, горите и аграрната
реформа и Министерството на промишлеността” се заменят съответно с
“министьра/ът на земеделието и горите и Министерство на икономиката.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов:
1. Създава се § 32:
“§ 32. За целите на държавния контрол до края 2004 г. министърът на
здравеопазването и министърът на земеделието и горите със заповед могат да
разпоредят провеждане на анализи и изследваия и в други неакредитирани
лаборатории за изпитване на храни от системата на Министерство на
здравеопазването, съответно на Министерство на земеделието и горите, различни от
тези по чл.32.??
2. Създава се § 33:
“§ 33. (1) Обекти за добив на месо и обектите за производство на мляно месо и
месни заготовки с индустриален капацитет по смисъла на Закона за
ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите актове по неговото прилагане,
въвеждат системата по чл. 18, ал. 1 до края на 2005 г.
(2) Всички останали обекти за производство и търговия с храни въвеждат
системата по чл. 18, ал. 1 до края на 2006 г.»
Комисията по икономическата политика
приема предложението


Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 32 и § 33. които стават § 60 и § 61:
§ 60. За целите на държавния контрол до края 2004 г. министърът на
здравеопазването и министърът на земеделието и горите със заповед могат да
разпоредят провеждане на анализи и изследвани и в други неакредитирани
лаборатории за изпитване на храни от системата на Министерство на
здравеопазването, съответно на Министерство на земеделието и горите, различни
от тези по чл.32.
§ 61. (1) Обектите за добив на месо и обектите за производство на мляно месо
и месни заготовки с индустриален капацитет по смисъла на Закона за
ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите актове по неговото прилагане,
въвеждат системата по чл.18, ал. 1 до 31 декември 2005 г.
(2) Всички обекти за производство и търговия с храни, с изключение на тези
по ал. 1, въвеждат системата по чл.18, ал. 1 до 31 декември 2006 г.
Предложение на Комисията по икономическата политика
Създава се § 62:
§ 62. Разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 456 влизат в сила от 1 януари 2005 г.