Kомисия по икономическата политика
17/09/2004 второ гласуване
ДОКЛАД
по законопроект № 402-01-28/28.06.2004 г.
за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане,
внесен от Министерския съвет
за ВТОРО четене
ДОКЛАД
по законопроект № 402-01-28/28.06.2004 г.
за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане,
внесен от Министерския съвет
за ВТОРО четене
На заседанието, проведено на 15 септември 2004 г., с участието на вносителя,
Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за експортното застраховане, постъпилото писмено
предложение на народен представител, както и предложенията, направени по време на
дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да
обсъди следния
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане
(Обн., ДВ, бр. 61 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г.)
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона
§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “кредити, гаранции и финансови загуби” се заменят с
“експортни рискове, посочени в чл. 3, ал. 1”.
2. В ал. 2 думата “нетърговски” се заменя с “политически”.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
2
§ 2. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща
застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните експортни
рискове:
1 финансиране на износа на български стоки и услуги,
2. български инвестиции в чужбина срещу политически риск;
3. банкови кредити, предназначени за реализиране на български инвестиции в
чужбина;
4. банкови гаранции, свързани с осъществяване на износ на български стоки,
както и извършването на услуги, или свързани с изпълнението на проекти с
международно финансиране;
5. предекспортно финансиране;
6. презастраховане на застрахователни договори за рискове по
т. 1-5 и ал. 2, сключени от чужди институции за експортно застраховане, при
условията на взаимност.
(2) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща и застраховане
срещу пазарен риск на експортни кредити, свързани с производство и износ на
български стоки и услуги или с «осъществяване на български инвестиции в чужбина,
които не могат да бъдат застраховани или презастраховани на застрахователния пазар
свободно, в случаите от съществен интерес за националната икономика, въз основа на
решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане.
(3) Във връзка с осъществяването на дейността по ал. 1 “БАЕЗ” - АД може да
осъществява дейност по предоставяне на услуги на чуждестранни институции за
експортно застраховане при условията на взаимност.
Предложение на народния представител Георги Пирински:
В § 2, чл. 3, ал. 1 се създава нова т. 1:
“1. производство на български стоки и услуги за износ; ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 2. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща
застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните
експортни рискове:
1. производство на български стоки и услуги за износ;
2. финансиране на износа на български стоки и услуги;
3. български инвестиции в чужбина срещу политически риск;
4. банкови кредити, предназначени за реализиране на български
инвестиции в чужбина;
3
5. банкови гаранции, свързани с осъществяване на износ на български
стоки, както и извършването на услуги, или свързани с изпълнението на проекти
с международно финансиране;
6. предекспортно финансиране;
7. презастраховане на застрахователни договори за рискове по
т. 1-6 и ял. 2, сключени от чужди институции за експортно застраховане, при
условията на взаимност.
(2) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща и
застраховане срещу пазарен риск на експортни кредити, свързани с производство
и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български
инвестиции в чужбина, които не могат да бъдат застраховани или
презастраховани на застрахователния пазар свободно, в случаите от съществен
интерес за националната икономика, въз основа на решение на
Междуведомствения съвет по експортно застраховане.
(3) Във връзка с осъществяването на дейността по ал. 1 “БАЕЗ” - АД може
да осъществява дейност по предоставяне на услуги на чуждестранни институции
за експортно застраховане при условията на взаимност.”
§ 3. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Непазарен риск по този закон е:
1. краткосрочен търговски и политически риск с изключение на риска,
определен в чл. 5 като пазарен;
2. средносрочен търговски и политически риск с изключение на риска,
определен в чл. 5 като пазарен;
3. дългосрочен търговски и политически риск.”
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 4. В чл. 5 ал. 1 се изменя така:
“(1) Пазарен риск по този закон е всеки търговски или политически риск за
срок до две години, при който длъжник по договора за износа е частноправен или
публичноправен субект, който е юридическо или физическо лице от държава,
определена като държава с пазарен риск.”
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 5. В чл. 6 думата “Нетърговски” се заменя с “Политически”.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
4
§ 6. В чл. 8 думата “нетърговски” се заменя с “политически”.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения;
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната
година се предвиждат средствата от централния бюджет за изплащане на
застрахователни обезщетения по чл. 3.”
2. Създава се нова ал. 3;
“(3) При недостиг на средствата по ал. 1 разликата се покрива за сметка на
бюджета на Министерството на икономиката.”
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 8. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) “БАЕЗ” - АД може да сключва застрахователни и
презастрахователни договори по чл. 3 до размера на застрахователния си капацитет.
(2) Застрахователен капацитет е сборът от;
1. общия размер на застрахованите кредитни лимити по сключени
застрахователни договори от “БАЕЗ” - АД по този закон;
2. общия размер на кредитните лимити по този закон, одобрени и предложени
от “БАЕЗ” - АД на потенциалните застраховани износители или инвеститори,
3. общия размер на кредитни лимити, по които “БАЕЗ” - АД е
презастраховател, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6;
4. общия размер на очакваните приходи от прогнозираното развитие на
дейността на “БАЕЗ” - АД.
(3) Сборът по ал .2 се намалява със сумата от презастрахованите кредитни
лимити по сключените от “БАЕЗ”- АД договори за презастраховане.
(4) Застрахователният капацитет не може да надвишава сумата на предвидения
размер на средствата от републиканския бюджет за изплащане на обезщетения по
застрахователни договори по чл. 3 за съответната година, увеличена с коефициент,
одобрен с решение на Министерския съвет.
(5) Коефициентът по ал. 4 се изчислява на базата на обосновка на
отговорността, която “БАЕЗ” - АД може да поеме за сметка на държавата при
заделената за съответната година сума от републиканския бюджет, прогнозирания
премиен приход и квота на щетимост и средно тарифно число.
(6) Методиката и редът за определяне на коефициента по ал. 4 се определят с
наредба на Министерския съвет.”
5
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “кредити, гаранции и финансови загуби” се заменят с
“експортни рискове”, а накрая се поставя запетая и се добавя “който определя
основните принципи в дейността на “БАЕЗ” - АД”.
2. В ал. 2 цифрата “7” се заменя с “6”.
3. В ал. 3 думите “директорът на Агенцията за застрахователен надзор към
министъра на финансите и управителят на Българската народна банка” се заменят с “и
председателят на Комисията по финансов надзор”.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 10. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:
“(1) Междуведомственият съвет:
1. приема краткосрочни стратегии и дългосрочна стратегия за подкрепа на
износа на български стоки и услуги, осъществяване на български инвестиции в
чужбина и изпълнение на проекти, свързани с износ на български стоки и услуги,
включително в случаите на финансиране на проекти извън територията на Република
България;
2. предлага ежегодно чрез министъра на икономиката на министъра на
финансите размера на средствата по чл. 9, ал. 1 и 3, които да бъдат включени в проекта
на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година;
3. определя експозициите по държави,
4. определя обхвата на правомощията на управителните органи на “БАЕЗ” - АД
относно сключване на застрахователни договори и изплащане на обезщетения по
застрахователни договори по този закон,
5. ежегодно подготвя годишен отчет за дейността по чл. 3 и го представя чрез
министъра на икономиката в Министерския съвет до 31 май следващата календарна
година;
6. одобрява разходите за дейността на “БАЕЗ” - АД по чл. 3;
7. определя начина на инвестиране на свободните средства по банковата сметка
на “БАЕЗ” - АД по чл. 14, ал. 2;
8. изисква от управителните органи на “БАЕЗ” - АД информация за сключените
застрахователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на
застрахования износ и инвестиции, информация за размера на заявените кредитни
лимити за застраховане и тяхното нарастване в съпоставка със застрахователния
капацитет на “БАЕЗ” - АД;
6
9. изисква на всяко тримесечие от управителните органи на олио - syj,
информация относно изплатените застрахователни обезщетения и предстоящите за
изплащане застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори по
този закон;
10. приема и други решения във връзка с дейността на “БАЕЗ” - АД по този
закон.”
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 11. Наименованието на глава трета се изменя така: “Финансово осигуряване
на прилагането на закона”.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 12. Създава се чл. 1 За:
“Чл. 13а. (1) Държавата гарантира изплащането на застрахователни
обезщетения за дейността по чл. 3. Застрахователни обезщетения за текущата година
се изплащат до размера на предвидените в държавния бюджет средства по реда на
чл.9.
(2) Механизмът за заявяване на средствата по чл. 9 от централния бюджет и за
изплащане на застрахователни обезщетения със средства по
чл. 9, ал. 1 и 3 се определя в наредбата по чл. 10, ал. 6.”
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 13. В чл. 14 ал. 4, 5 и 6 се изменят така:
“(4) Средствата по сметката по ал. 2 се набират от:
1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ” -
АД по този закон;
2. трансфер на средства, определени с годишния закон за държавния бюджет, за
дейността на “БАЕЗ” - АД по чл. 3,
3. дарения и безвъзмездни помощи;
4. други приходи.
(5) Средствата от сметката се разходват за:
1. изплащане на застрахователни обезщетения по сключени застрахователни
договори от “БАЕЗ” - АД по този закон;
2. изплащане на отстъпени премии при презастраховане на дейността на
“БАЕЗ” - АД от друг застраховател,
7
3. изплащане на комисиони на чужд застраховател при
презастраховането му от “БАЕЗ” - АД;
4. административни разходи за дейността на “БАЕЗ” - АД по този закон до
размер, определен от Междуведомствения съвет;
5. изплащане възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет;
6. други извънредни разходи във връзка с дейността на “БАЕЗ” - АД по този
закон.
(6) Годишната печалба от дейността по чл. 1, ал. 1 не се разпределя, а се отнася
изцяло в отделен резерв, който се използва за покриване на загуби от дейността по
този закон.”
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителя
§ 14. В параграф единствен на Допълнителната разпоредба се създават т. 7, 8 и
9:
“7. “Кредитен лимит” е максималният размер на покритие на застрахователя по
износа на застрахования към определен длъжник във всеки момент по време на
действие на застрахователния договор.
8. “Квота на щетимост” е отношението между нетните възникнали претенции и
нетните спечелени премии за даден период.
9 “Средно тарифно число” е число, изчислено на базата на отношението на
застрахования износ към получените премии.”
Предложение на народния представител Георги Пирински:
В § 14, параграф единствен на Допълнителната разпоредба, се създава нова
т.4:
“4. Загуби от производствен риск са налице, когато изпълнението на
договорните задължения или производството на поръчаните стоки е било
прекратено за период от 6 последователни месеца, когато това прекратяване е
причинено пряко и изключително от едно или повече от събитията, посочени като
търговски риск за частноправни длъжници, както и от политически риск. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 14. В параграф единствен на допълнителната разпоредба се създават т.7,
8, 9 и 10:
“7. Загуби от производствен риск са налице, когато изпълнението на
договорните задължения или производството на поръчаните стоки е било
прекратено за период от 6 последователни месеца, когато това прекратяване е
причинено пряко и изключително от едно или повече от събитията, посочени
като търговски риск за частноправни длъжници, както и от политически риск.
8
8. “Кредитен лимит“ е максималният размер на покритие на
застрахователя по износа на застрахования към определен длъжник във всеки
момент по време на действие на застрахователния договор.
9. “Квота на щетимост” е отношението между нетните възникнали
претенции и нетните спечелени премии за даден период.
10. “Средно тарифно число” е число, изчислено на базата на отношението
на застрахования износ към получените премии.”
15 септември 2004 г.