Доклад
по законопроект № 454-01- 61/30.07.2004г за паричните преводи, електронните
платежни инструменти и платежните системи, внесен от Валери Димитров и група народни представители
Второ четене

---

Доклад
по законопроект № 454-01- 61/30.07.2004г за паричните преводи, електронните
платежни инструменти и платежните системи, внесен от Валери Димитров и група народни представители

за второ четене
На няколко редовни заседания, с участието на вносителите. Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния

ЗАКОН
ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТЮННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ
И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на закона
ГЛАВА ПЪРВА
Предмет на регулиране
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава първа
Обхват на закона
Чл. 1. Този закон урежда:
1. извършването на местни преводи;
2. извършването на презгранични преводи;
3. издаването и използването на електронни платежни инструменти;
4. създаването и функционирането на платежни системи;
5. платежния надзор;
6. реда за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с извършването на преводи или издаването и използването на електронни платежни инструменти.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
1



ГЛАВА ВТОРА
Парични преводи
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава втора
Раздел I
Общи положения
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Раздел I
Паричен превод
Чл. 2. (1) Паричен превод (по-нататък "превод") е прехвърляне на парични средства в полза на получател въз основа на преводно нареждане, подадено от наредител и прието от изпълняваща институция.
(2) Безналичен превод е паричен превод, извършен чрез задължаване сметка на наредителя и/или заверяване сметката на получателя.
(3) Изпълняващата институция не контролира предмета и законосъобразността на сделката, въз основа на която се извършва превод, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.
(4) Този закон не се прилага по отношение на пощенски записи, пътнически чекове, чекове, менителници, акредитиви, както и преводи, регулирани с отделен закон.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В член 2, ал. 4 се изменя така:
“(4) Този закон не се прилага по отношение на пътнически чекове, чекове, менителници, акредитиви, както и преводи, регулирани с отделен закон
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 2:
“Паричен превод
Чл. 2. (1) Паричен превод, наричан по-нататък превод, е прехвърляне на парични средства в полза на получател въз основа на преводно нареждане, подадено от наредител и прието от изпълняваща институция.
(2) Безналичен превод е паричен превод, извършен чрез задължаване сметка на наредителя и/или заверяване сметката на получателя.
(3) Изпълняващата институция не контролира предмета и законосъобразността на сделката, въз основа на която се извършва превод, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.
(4) Този закон не се прилага по отношение на пътнически чекове, чекове, менителници, акредитиви, както и пощенски парични преводи на територията на Република България, уредени с отделен закон.”
2



Преводно нареждане
Чл. 3. (1) Преводно нареждане е разпореждане в писмена или в електронна форма от наредителя към изпълняваща институция да извърши превод. Преводното нареждане може да е за кредитен превод или за директен дебит.
(2) Кредитен превод (директен превод) е превод въз основа на преводно нареждане, подадено от наредителя, чрез което:
1. изпълняващата институция на наредителя задължава сметката на наредителя, а изпълняващата институция на получателя заверява сметката на получателя, или изплаща на получателя пари в наличност или
2. наредителят депозира пари в наличност при изпълняващата институция на наредителя, а изпълняващата институция на получателя заверява със сумата сметката на получателя, или изплаща на получателя пари в наличност.
(3) Директен дебит (незабавно инкасо) е превод въз основа на преводно нареждане, подадено от наредителя, който едновременно е и получател, за задължаване сметката на трето лице, което предварително се е съгласило писмено със задължаването пред своята изпълняваща институция.
(4) Преводното нареждане се съхранява пет години от датата на подаването му.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Страни по превода
Чл. 4. (1) Наредител е лице, което нарежда на изпълняваща институция извършването на превод.
(2) Получател е лицето, което получава превежданата сума.
(3) Наредителят и получателят могат да бъдат едно и също лице.
(4) Клиент е наредител или получател по превод.
(5) Изпълняваща институция е Българската народна банка (по-нататък БНБ), търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което извършва преводи като част от своята търговска дейност. При безналични преводи изпълняващи институции могат да бъдат само БНБ, търговска банка или клон на чуждестранна банка.
(6) Изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя може да бъде едно и също лице.
(7) Посредническа институция при местен превод е БНБ или системен оператор по смисъла на този закон, който посредничи при преводи в Република България.
(8) Посредническа институция при презграничен превод е търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което участва в извършването му, но не обслужва нито наредителя, нито получателя.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Работен ден
Чл. 5. (1) Работен ден е ден, в който всяка от участващите в извършването на превод институции осъществява своята дейност.
(2) Работно време е предварително определен интервал от време в рамките на работен ден, през който се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден.
3

Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Раздел II
Извършване на местни преводи
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Раздел II
Местен превод
Чл. 6. (1) Местен превод е превод, извършен в Република България в национална валута между изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя, ако той не представлява презграничен превод по смисъла на чл. 15.
(2) Местен превод по ал. 1 между две изпълняващи институции се извършва чрез посредническа институция по чл. 4, ал. 7 в платежна система, функционираща по реда на този закон.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Условия за извършване на местен превод
Чл. 7. (1) Условия за извършването на местен превод са:
1. представяне на надлежно съставено преводно нареждане;
2. представяне на други изисквани от нормативен акт или договорени с изпълняващата институция документи и
3. финансово покритие на превежданата сума и разноските, свързани с извършването на
превод.
(2) Изпълняващата институция задължава водена от нея сметка, без клиентът да е подавал преводно нареждане само в следните случаи:
1. при извършване на принудително изпълнение по ред, установен със закон;
2. в случай на коригиране на грешки по чл. 13, ал, 1;
3. въз основа на предварително сключено споразумение с наредителя - за заплащане цената на предоставени от изпълняващата институция услуги, на изискуемата лихва върху задължение на клиента към изпълняващата институция, както и в други случаи, договорени писмено между изпълняващата институция и клиента.
(3) Формата и съдържанието на преводното нареждане за местен превод, на всички други платежни документи, както и структурата на номера на сметките се уреждат от БКЕ с наредба.
(4) Изпълняващата институция не е длъжна да приема преводно нареждане, което не отговаря на изискванията по ал. 1 и ал. 3. В такъв случай тя незабавно го връща на наредителя.
(5) Идентификационният код на участващите в местен превод изпълняващи и посреднически институции се определя от БНБ и се вписва в публичен регистър.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
4



Информационни задължения на изпълняващата институция
Чл. 8. (1) Изпълняващата институция безвъзмездно предоставя в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия и реда за извършване на местни преводи.
(2) След извършването на местен превод изпълняващата институция писмено или в електронна форма информира своя клиент относно извършването на превода, освен ако е уговорено друго. Начинът и периодичността за предоставяне на информацията се договаря между изпълняващата институция и клиента.
(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на БНБ.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Срокове за извършване на местни преводи
Чл. 9. (1) Изпълняващата институция на наредителя задължава с превежданата сума сметката на наредителя на датата, обозначена в преводното нареждане, ако са спазени посочените в чл. 7 условия.
(2) Ако в нареждането не е посочена дата за изпълнение, изпълняващата институция на наредителя задължава сметката на наредителя в същия работен ден, когато е подадено преводното нареждане, ако са спазени условията по чл. 7.
(3) Изпълняващата институция на наредителя е длъжна:
1. при превод в една и съща изпълняваща институция - да завери със сумата на превода сметката на получателя в деня, когато е задължена сметката на наредителя;
2. при превод между две изпълняващи институции в платежната система за сетьлмент в реално време - да подаде нареждане до посредническата институция така, че сметката на изпълняващата институция на получателя да бъде заверена в деня, в който сметката на наредителя е задължена с превежданата сума или в деня на депозирането в наличност на превежданата сума;
3. при превод между две изпълняващи институции извън случаите по т. 2 - да подаде нареждане до посредническата институция така, че сметката на изпълняващата институция на получателя да бъде заверена с превежданата сума в същия работен ден, когато сметката на наредителя е била задължена, или в деня на депозирането в наличност на превежданата сума, а ако нареждането е подадено след края на работното време по чл. 5, ал. 2 - най-късно на следващия работен ден.
(4) Изпълняващата институция посочва в своите общи условия работното време, през което се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден, както и се извършват тегления на пари в брой.
(5) Изпълняващата институция на получателя заверява с превежданата сума неговата сметка или му я предоставя на разположение за изплащане в същия работен ден, когато със сумата на превода е била заверена сметката на изпълняващата институция на получателя.
(6) Ако изпълняващата институция на получателя не е в състояние да идентифицира получателя по получен превод, най-късно до края на следващия работен ден тя връща преведената сума на изпълняващата институция на наредителя, която заверява с тази сума сметката на наредителя или му я изплаща обратно в случай на депозиране в наличност. Изпълняващата институция на наредителя е длъжна своевременно да го информира за връщането на превежданата сума.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
5



Лихва за забава
Чл. 10. (1) Ако изпълняващата институция на наредителя не спази сроковете по чл. 9, тя заплаща на наредителя законна лихва за забава, включително и ако неспазването на срока е причинено от посредническа институция.
(2) Ако изпълняващата институция на получателя не спази срока по чл. 9, ал. 5, тя заплаща законна лихва за забава на получателя.
(3) Ако неспазването на сроковете по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 е причинено от посредническа институция, тя е длъжна да заплати на изпълняващата институция на наредителя законната лихва за забава в същия размер, на който възлиза задължението за законна лихва за забава на изпълняващата институция по ал. 1.
(4) Ако забавянето е било причинено от клиент, той няма право на лихва за забава.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Забрана за намаления в размера на местен превод
Чл. 11. Изпълняващата институция на наредителя, посредническата институция и изпълняващата институция на получателя са длъжни да извършват превода в неговия пълен размер, освен ако наредителят изрично е посочил, че разноските трябва да бъдат изцяло или частично за сметка на получателя.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Задължения в случай на неизвършен местен превод
Чл. 12. (1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 9, ал. 3, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на изпълняващата институция на получателя, наредителят може писмено да отмени превода и да поиска незабавно сумата, посочена в ал. 2.
(2) Сумата по ал. 1 включва:
1. сумата на средствата по превода;
2. сумата от всички разноски, платени от наредителя във връзка с превода;
3. изчислена по реда на чл. 10 лихва за забава върху сумата по т. 1.
(3) Законната лихва за забава се дължи от датата, посочена в преводното нареждане, съответно от датата по чл. 9, ал. 2 или от датата на депозиране в наличност на превежданата сума при изпълняващата институция на наредителя, до датата на възстановяване на сумата на неизвършения превод в полза на наредителя или до датата на заверяване на сметката на изпълняващата институция на получателя с превежданата сума съгласно ал. 2, т. 1.
(4) Посредническа институция, която стане причина за неизвършване на превода, е длъжна за своя сметка да възстанови сумата на превода, включително законната лихва за забава и таксата за извършване на превода, в полза на изпълняващата институция на наредителя на същия или на следващия работен ден, считано от датата, на която е установен неизвършеният превод. Когато сметката на изпълняващата институция на наредителя не е била задължена със сумата на средствата по превода, задължението на посредническата институция за възстановяване обхваща само законната лихва за забава и сумата от разноските за извършване на превода, а сумата на средствата по превода се възстановява от изпълняващата институция на наредителя.
(5) Ал. 1 не се прилага, ако неизвършването на превода е било причинено от грешка или пропуск в даденото от наредителя преводно нареждане. Изпълняващите и посредническите институции са длъжни да положат всички необходими усилия за откриване на превежданата сума и връщането й на изпълняващата институция на наредителя. В този случай
6



изпълняващите и посредническите институции възстановяват превежданата сума след приспадане на разноските, понесени за възстановяването. Не подлежат на изплащане лихва за забава и разноски за извършване на превода, заплатени при неговото изпълнение.
(6) Освен сумите по ал. 2, наредителят, получателят или изпълняващата институция имат право на обезщетение за вреди до пълния им размер.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Коригиране на грешки
Чл. 13. (1) Коригиране на грешки (по-нататък „коригиране") се извършва в случай , когато грешка при превода и/или записванията по сметката са причинени от изпълняваща институция. Коригиране се извършва по искане на изпълняващата институция, която е причинила грешката, чрез коригиращо записване и/или превод.
(2) Изпълняващата институция извършва коригиращо записване и/или превод на същия или на следващия работен ден, на който тя е открила грешката или е била уведомена за нея. Коригирането се извършва безплатно за клиента.
(3) Ако по сметката на клиента няма достатъчно средства, коригирането се извършва за сметка на изпълняващата институция, причинила грешката. Отношенията между изпълняващата институция, за чиято сметка е коригирана грешката, и клиента се уреждат по общия ред.
(4) Правото на клиента да иска от изпълняващата институция коригиране на грешка се погасява в срок от три години от извършване на грешката.
(5) Изпълняващата институция, която е причинила грешката, обезщетява клиента със законната лихва върху средствата за периода до извършване на коригирането.
(6) Обменът на информация между изпълняващите институции и между тях и техните клиенти във връзка с коригиране на грешки се урежда с наредба на БНБ.
(7) Задължението за опазване на банкова тайна и за защита на личните данни не се прилага при предоставяне на информация, необходима за коригиране на грешки.
(8) Коригиране не се извършва, ако грешката в преводното нареждане е била причинена от клиента.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Освобождаване от отговорност
Чл. 14. (1) Институция, която участва в осъществяването на превод, не отговаря за неизвършване или забавяне на превода, ако:
1. бездействието на институцията или предприетите от нея действия са с оглед спазване или избягване нарушение на нормативни изисквания, наложени за предотвратяване изпирането на пари или финансирането на тероризма;
или
2. институцията докаже, че неизвършването или забавянето на превода е причинено от непреодолима сила.
(2) Нарушаването на срока по чл. 9, ал. 3 по причини, за които отговаря посредническата институция, не освобождава от отговорност изпълняващата институция.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
7

Раздел Ш
Извършване на презгранични преводи
Комисията по икономическата политика
подкрепя наименованието на Раздел Ш
Презграничен превод
Чл. 15. (1) Презграничен превод е превод на суми в национална или в чуждестранна валута по нареждане на клиент на една изпълняваща институция в полза на клиент на друга изпълняваща институция, при което двете институции се намират в различни държави.
(2) За презграничен превод се счита и превод в чуждестранна валута между изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя на територията на страната.
(3) Начална дата на презграничен превод е датата, на която в изпълняващата институция на наредителя е постъпила цялата изисквана от нея информация за извършване на презграничен превод и наредителят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му, включително за дължимите от него такси и комисиони. Когато в преводното нареждане е посочена дата, по-късна от тази, на която са изпълнени посочените условия, за начална дата се счита датата, посочена в преводното нареждане.
(4) Всички изисквания и срокове в този раздел, приложими към задължаване и заверяване на сметки с оглед извършването на презгранични преводи, се прилагат съответно при внасянето на суми в наличност от наредителя при неговата изпълняваща институция и изплащането на суми в наличност на получателя от неговата изпълняваща институция.
(5) Формата и съдържанието на преводното нареждане за презграничен превод се определят от БНБ с наредба.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Информационни задължения на изпълняващата институция
Чл. 16. (1) Всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия и реда, при които тя извършва презгранични преводи.
(2) След извършване на презграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на своите клиенти достъпна информация за превода в писмена форма.
(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на
БНБ.
(4) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, изпълняващите институции могат да се споразумеят с него информацията по ал. 1 и 2 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.
(5) Информацията по ал. 1 и 2 може да бъде предоставяна по начин, договорен между изпълняващата институция и клиента, включително в електронна форма.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
Член 16 се изменя така:
“Чл.16. (1) Всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена
8



форма, a когото е възможно и в електронен вид, относно общите условия и реда, при които тя извършва презгранични преводи.
(2) След извършване на презграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на съответния клиент достъпна информация за превода в писмена форма.
(2) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на
БНБ.
(4) Когото клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, изпълняващите институции могат да се споразумеят с него информацията по ал. 2 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.
(5) Информацията по ал. 2 може да бъде предоставяна по начин, договорен между изпълняващата институция и клиента, включително в електронна форма. ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 16:
‘‘Информационни задължения на изпълняващата институция
Чл.16. (1) Всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма, както и в електронен вид, относно общите условия и реда, при които тя извършва презгранични преводи.
(2) След извършване на презграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на съответния клиент достъпна информация за превода в писмена форма.
(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на
БНБ.
(4) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, изпълняващите институции могат да се споразумеят с него информацията по ал. 2 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.
(5) Информацията по ал. 2 може да бъде предоставяна по начин, договорен между изпълняващата институция и клиента, включително в електронна форма.”
Прилагане на изискванията за информация
Чл. 17. (1) Изпълняващата институция е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:
1. необходимото време за извършване на презграничния превод до заверяване сметката на получателя;
2. дължимите такси и комисиони, с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.
(3) Ако изпълняващата институция не желае да извърши превода, тя може да откаже информацията по ал. 2.
9



Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 17, ал. 1 се изменя така:
“(1) Изпълняващата институция е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри, както и да извърши превода в съответствие с предоставената от нея информация. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 17:
“Прилагане на изискванията за информация
Чл. 17. (1) Изпълняващата институция е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри, както и да извърши превода в съответствие с предоставената от нея информация.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:
1. необходимото време за извършване на презграничния превод до заверяване сметката на получателя;
2. дължимите такси и комисиони, с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.
(3) Ако изпълняващата институция не желае да извърши превода, тя може да откаже информацията по ал. 1.”
Срокове за изпълняващата институция на наредителя
Чл. 18. (1) Ако не е договорено друго, изпълняващата институция на наредителя е длъжна:
1. да задължи сметката на наредителя и извърши дължимите от нея действия по превода не по-късно от първия работен ден, следващ началната дата;
2. да осигури заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя в срок, не по-дълъг от пет работни дни, считани от началната дата.
(2) В случай, че сметката на изпълняващата институция на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, т. 2, изпълняващата институция на наредителя му дължи обезщетение за периода на забава в размер на законната лихва върху цялата сума на превода.
(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако изпълняващата институция на наредителя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е причинена от наредителя.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Срокове за посредническата институция
Чл. 19. (1) Ако не е договорено друго, всяка посредническа институция е длъжна да задължи сметката на институцията, от която е получила преводно нареждане, и да насочи превода към изпълняващата институция на получателя или следваща посредническа институция в срок, не по-късно от първия работен ден, следващ деня на получаване на превода.
(2) При неспазване на срока по ал.1, посредническата институция дължи на институцията, наредила превода, обезщетение за периода на забава в размер на законната лихва върху сумата на превода.
10



(3) Ако забавянето от посредническата институция е довело до неспазване на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2 и изпълняващата институция на наредителя е изплатила обезщетение по чл. 18, ал. 2, посредническата институция е длъжна да възстанови на изпълняващата институция на наредителя изплатеното обезщетение.
(4) Посредническата институция не носи отговорност, ако забавянето е причинено от грешка или пропуск в получените от нея указания.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Срокове за изпълняващата институция на получателя
Чл. 20. (1) Ако не е договорено друго, изпълняващата институция на получателя е длъжна да завери сметката на получателя най-късно през първия работен ден, следващ датата на постъпване на сумата на превода по нейната сметка.
(2) В случай, че сметката на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, за периода на забава изпълняващата институция на получателя му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху цялата сума на превода за периода на забава.
(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако изпълняващата институция на получателя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е по вина на наредителя или на получателя.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Задължения за извършване на превод
Чл. 21. (1) Изпълняващата институция на наредителя, всяка една посредническа институция и изпълняващата институция на получателя са длъжни да извършат в пълен размер всеки приет за извършване превод, освен ако наредителят изрично не е посочил, че разноските трябва да бъдат изцяло или частично за сметка на получателя. Получателят трябва да бъде информиран за това от своята изпълняваща институция.
(2) Изпълняващата институция на получателя не може при заверяване на сметката му да намалява размера на превода с такси и комисиони, дължими за обслужване на сметката на получателя.
(3) Когато изпълняващата институция на наредителя или посредническа институция са намалили сумата на превода в нарушение на ал. 1, изпълняващата институция на наредителя е длъжна по негово искане за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на наредителя, или да я преведе на получателя.
(4) Когато посредническа институция е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1, тя е длъжна за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на изпълняващата институция на наредителя или по искане на последната да я преведе на получателя.
(5) Когато изпълняващата институция на получателя е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1 и 2, същата е длъжна за своя сметка да завери сметката на получателя с разликата до пълния размер на превода.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 21, ал.3 се изменя така:
“(3) Когато изпълняващата институция на наредителя или посредническа институция , са намалили сумата на превода в нарушение на ал. 1, изпълняващата институция на наредителя
11



е длъжна по негово искане за своя сметка да преведе на получателя разликата до пълния размер на превода, освен ако наредителят не поиска тази разлика да бъде преведена на него. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 21:
‘‘Задължения за извършване на превод
Чл. 21. (1) Изпълняващата институция на наредителя, всяка една посредническа институция и изпълняващата институция на получателя са длъжни да извършат в пълен размер всеки приет за извършване превод, освен ако наредителят изрично не е посочил, че разноските трябва да бъдат изцяло или частично за сметка на получателя. Получателят трябва да бъде информиран за това от своята изпълняваща институция.
(2) Изпълняващата институция на получателя не може при заверяване на сметката му да намалява размера на превода с такси и комисиони, дължими за обслужване на сметката на получателя.
(3) Когато изпълняващата институция на наредителя или посредническа институция са намалили сумата на превода в нарушение на ал. 1, изпълняващата институция на наредителя е длъжна по негово искане за своя сметка да преведе на получателя разликата до пълния размер на превода, освен ако наредителят не поиска тази разлика да бъде преведена на него.
(4) Когато посредническа институция е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1, тя е длъжна за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на изпълняващата институция на наредителя или по искане на последната да я преведе на получателя.
(5) Когато изпълняващата институция на получателя е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1 и 2, тя е длъжна за своя сметка да завери сметката на получателя с разликата до пълния размер на превода.”
Задължения на институцията на наредителя
при неизвършени презгранични преводи
Чл. 22. (1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на институцията на получателя, наредителят може да поиска възстановяване на сумата, посочена в ал. 2. При наличие на такова искане неговата институция е длъжна в срок от 14 работни дни, считано от деня, следващ датата на предявеното искане, да преведе по сметката му средствата, освен ако междувременно те не са постъпили по сметката на институцията на получателя.
(2) Сумата за възстановяване по ал. 1 включва:
1. действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро или тяхната равностойност в друга чуждестранна или в национална валута;
2. сумата от всички разноски, такси и комисионни, платени от наредителя във връзка с превода;
3. законната лихва върху действително наредената за превод сума за периода от началната дата до датата на възстановяване на сумата по сметката на наредителя.
(3) Институцията на наредителя не е длъжна да изпълни искането по ал. 1, ако неизвършването на превода е причинено от грешка или пропуск в дадените от наредителя указания, или от неизпълнение от изрично избран от наредителя посредническа институция на дължимите от нея действия по превода.
(4) Независимо от разпоредбата на ал. 3, изпълняващата институция на наредителя е длъжна да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на
12



средствата по превода. При възстановяване на сумата, институцията на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка, след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които наредителят трябва подробно да бъде информиран. В тези случаи институцията на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, т. 2 и 3.
(5) Институцията на наредителя не отговаря, ако неизпълнението на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя или от друга, избрана от нея, посредническа институция.
(6) Сумите по ал. 2, платени от институцията на наредителя, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията на институцр1ята към наредителя по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцрмта на получателя.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В ЧЛ.22, ал. 4 се изменя така:
“(4) В случаите по ал. 3 изпълняващата институция на наредителя е длъжна да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на средствата по превода. При възстановяване на сумата институцията на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които наредителят трябва подробно да бъде информиран. В тези случаи институцията на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, т. 2 и 3. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 22:
‘‘Задължения на институцията на наредителя
при неизвършени презгранични преводи
Чл. 22. (1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на институцията на получателя, наредителят може да поиска възстановяване на сумата, посочена в ал. 2. При наличие на такова искане неговата институция е длъжна в срок от 14 работни дни, считано от деня, следващ датата на предявеното искане, да преведе по сметката му средствата, освен ако междувременно те не са постъпили по сметката на институцията на получателя.
(2) Сумата за възстановяване по ал. 1 включва:
L действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро или тяхната равностойност в друга чуждестранна или в национална валута;
2. сумата от всички разноски, такси и комисионни, платени от наредителя във връзка с превода;
3. законната лихва върху действително наредената за превод сума за периода от началната дата до датата на възстановяване на сумата по сметката на наредителя.
(3) Институцията на наредителя не е длъжна да изпълни искането по ал. 1, ако неизвършването на превода е причинено от грешка или пропуск в дадените от наредителя указания, или от неизпълнение на дължимите действия по превода от изрично избрана от наредителя посредническа институция.
(4) В случаите по ал. 3 изпълняващата институция на наредителя е длъжна да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на средствата по превода. При възстановяване на сумата институцията на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които наредителят трябва подробно да бъде информиран. В тези
13



случаи институцията на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, т. 2 и 3.
(5) Институцията на наредителя не отговаря, ако неизпълнението на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя, или от друга, избрана от нея, посредническа институция.
(6) Сумите по ал. 2, платени от институцията на наредителя, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията на институцията към наредителя по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.”
Задължения на посредническата институция
при неизвършени презгранични преводи
Чл. 23. (1) Всяка посредническа институция, получила нареждане за превод, при неизвършване на превода е длъжна:
1. когато неизвършването е причинено от нея - по искане на институцията, възложила й изпълнението на превода, за своя сметка да възстанови цялата сума на превода, свързаните с него разноски и законната лихва върху сумата на превода;
2. когато неизвършването се дължи на грешки или пропуски в получените нареждания - да положи необходимите усилия за възстановяване на сумата на превода на лицето, възложило й изпълнението. В тези случаи при възстановяването посредническата институция приспада от сумата разноските, понесени от нея, за което информира подробно институцията, възложила извършването на превода.
(2) Сумите, платени от посредническата институция в съответствие с т. 1 на ал. 1, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията й към този, който я е избрал за посредническа институция по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В ЧЛ.23, ал.1, т. 1 се изменя така:
“1. по искане на институцията, възложила й изпълнението на превода, за своя сметка да възстанови цялата сума на превода, свързаните с него разноски и законната лихва върху сумата на превода; ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 23:
“Задължения на посредническата институция
при неизвършени презгранични преводи
Чл. 23. (1) Всяка посредническа институция, получила нареждане за превод, при неизвършване на превода е длъжна:
1. по искане на институцията, възложила й изпълнението на превода, за своя сметка да възстанови цялата сума на превода, свързаните с него разноски и законната лихва върху сумата на превода;
2. когато неизвършването се дължи на грешки или пропуски в получените нареждания - да положи необходимите усилия за възстановяване на сумата на превода на лицето, възложило й изпълнението. В тези случаи при възстановяването посредническата институция приспада от сумата разноските, понесени от нея, за което
. информира подробно институцията, възложила извършването на превода.
14



(2) Сумите, платени от посредническата институция в съответствие с ал. 1 т. 1, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията й към лицето, което я е избрало за посредническа институция по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.”
Задължения на институцията на получателя
при неизвършени презгранични преводи
Чл. 24. Институцията на получателя е длъжна да завери сметката на получателя с действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро, респективно тяхната равностойност в друга чуждестранна или национална валута, ако:
1. неизвършването на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя;
или
2. неизвършването на превода е причинено от друга посредническа институция, избрана от посредническата институция, посочена от институцията на получателя.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Преводи между Република България и държави-членки на
Европейското икономическо пространство
Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 3 и чл. 22 - 24 се прилагат само за преводи между Република България и държави-членки на Европейското икономическо пространство в размер до 50 000 евро или тяхната равностойност в друга валута на държава от Европейското икономическо пространство или в национална валута.
(2) Европейското икономическо пространство е икономическа общност, която включва държавите-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Освобождаване от отговорност при неизвършване на превод
Чл. 26. Институция, която участва в извършването на презграничен превод, не отговаря в случаите по чл. 14.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
ГЛАВА ТРЕТА
Електронни платежни инструменти
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава трета
15



Електронни платежни инструменти и електронни пари
Чл. 27. (1) Електронните платежни инструменти са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи.
(2) Електронни платежни инструменти по смисъла на този закон (по-нататък "ЕПИ") са:
1. платежни инструменти за отдалечен достъп;
2. инструменти за електронни пари.
(3) Платежен инструмент за отдалечен достъп е инструмент, позволяващ на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или други технически способи, като;
1. банкова платежна карта;
2. електронно банково платежно заявление, включително при дистанционно банково обслужване.
(4) Дебитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател.
(5) Кредитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя.
(6) Инструмент за електронни пари е презаредим инструмент, съхраняващ електронни пари върху електронно пособие.
(7) Електронните пари са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за електронни пари и е приемана като средство за разплащане и от лица, различни от издателя.
(8) Електронни пари могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари.
(9) Издател на ЕПИ (по-нататък "издател") може да бъде само;
1. Българската народна банка;
2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, в чиято банкова лицензия е включено издаването на ЕЕИ;
3. други лица, които могат да издават само електронни пари по ред и условия, определени със закон.
(10) Оправомощен държател на ЕПИ (по-нататък "оправомощен държател") е всяко физическо или представител на юридическо лице, на което Е1Ш е издаден въз основа на сключено от лицето споразумение за издаване и използване на ЕПИ.
(11) При използване на платежен инструмент за отдалечен достъп оправомощеният държател доказва своята самоличност чрез използване на;
1. персонален идентификационен номер и/или
2. подпис, включително електронен подпис, и/или
3. удостоверителен код, договорен между издателя и оправомощения държател и/или
4. други способи за доказване на самоличност, договорени между издателя и оправомощения държател.
(12) Българската народна банка определя с наредба реда за издаване и използване на
ЕПИ.
Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се изменя така:
“(б) Инструмент за електронни пари е презаредим инструмент, съхраняващ парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя и е приемана като Средство за разплащане и от лица, различни от издателя ”
16



2. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Инструментът за електронни пари се издава само срещу предварително реално договорно задължаване на издателя към оправомощения държател на сума в размер, не по- малък от паричната равностойност на издадените електронни пари. ”
3. Алинея 8 се изменя така:
“(8) Издател на ЕИП може да бъде само:
1. Българска народна банка;
2. търговски банки и клонове на чуждестранни търговски банки, в чиято банкова лицензия е включено издаването на ЕИП. ’’
4. Алинея 9 се изменя така:
“(9) Издател на инструменти за електронни пари може да бъде лице, чийто основен предмет на дейност е издаване на платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани пари и даващи възможност за зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции за разплащане, посредством електронни или други технически пособия. ”
Предложенията по т. 2 и 4 се оттеглят от народния представител.
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1 и 3.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 8 се изменя така:
“(8) Електронни пари могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари. Получаването на средства срещу издаване на електронни пари не представлява привличане на влогове. ”
2. Алинея 10 се изменя така:
“(10) Оправомощен държател на ЕПИ (по-нататък “оправомощен държател”) е само физическо лице, на което ЕПИ е издаден въз основа на сключено от него споразумение за издаване и използване на ЕПИ. Оправомощен държател може да бъде и физическо лице, което е представител на юридическо лице
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 27:
“Електронни платежни инструменти и електронни пари
Чл. 27. (1) Електронните платежни инструменти са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи.
(2) Електронни платежни инструменти по смисъла на този закон (по-нататък "ЕПИ") са:
1. платежни инструменти за отдалечен достъп;
2. инструменти за електронни пари.
(3) Платежен инструмент за отдалечен достъп е инструмент, позволяващ на , оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки
чрез използването на електронни или други технически способи, като:
17



1. банкова платежна карта;
2. електронно банково платежно заявление, включително при дистанционно банково обслужване.
(4) Дебитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател.
(5) Кредитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя.
(6) Електронните пари са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от лица, различни от издателя.
(7) Електронни пари могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари. Получаването на средства срещу издаване на електронни пари не представлява привличане на влогове, ако получените средства бъдат незабавно обменени за електронни пари.
(8) Инструмент за електронни пари е презаредим платежен инструмент, съхраняващ електронни пари върху електронно пособие.
(9) Издател на ЕПИ (по-нататък "издател") може да бъде само:
1. Българската народна банка;
2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, в чиято банкова лицензия е включено издаването на ЕПИ;
3. други лица, които могат да издават само електронни пари по ред и условия, определени със закон.
(10) Оправомощен държател на ЕПИ (по-нататък ‘‘оправомощен държател”) е само физическо лице, на което ЕПИ е издаден въз основа на сключено от него споразумение за издаване и използване на ЕПИ. Оправомощен държател може да бъде и физическо лице, което е представител на юридическо лице.
(11) При използване на платежен инструмент за отдалечен достъп оправомощеният държател доказва своята самоличност чрез използване на:
1. персонален идентификационен номер и/или
2. подпис, включително електронен подпис и/или
3. удостоверителен код, договорен между издателя и оправомощения държател и/или
4. други способи за доказване на самоличност, договорени между издателя и оправомощения държател.
(12) Българската народна банка определя с наредба реда за издаване и използване на ЕПИ.”
Примерни общи условия, изготвяни от БНБ
Чл. 28. БНБ може да изготвя и да публикува по подходящ начин Примерни общи условия за издаване и използване на електронен платежен инструмент.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Общи условия на издателя
Чл. 29. (1) Всеки издател е длъжен да изготви в писмена форма на български език и да предоставя на интересуващите се общите си условия за издаване и използване на ЕПИ. Тези условия се формулират изчерпателно и достъпно, като съдържат най-малко:
1. описание на ЕПИ, включително размера на финансовите лимити, прилагани при неговото използване;
18



2. описание на взаимните задължения и отговорности на оправомощения държател и издателя, включително процедурата за точна и надеждна употреба и съхранение на ЕПИ и на всеки идентификационен номер, код или друго подобно средство, предоставено от издателя или договорено между него и оправомощения държател;
3. основна информация относно техническите средства на държателя, необходими за използване на ЕПИ;
4. срока и начина за уреждане на отношенията, включително прилаганите обменни курсове;
5. информация относно всички такси, платими от оправомощения държател, включително подробни данни относно размера на първоначалната и годишна такса, комисионите и таксите, дължими от държателя за отделните видове операции, както и годишната ставка на приложимите лихвени проценти и начина за изчисляване на лихвата;
6. условията за обратно изкупуване на електронни пари по реда на чл. 39;
7. процедурите и срока за подаване и удовлетворяване на възражения във връзка с издаването и използването на ЕПИ, включително информация относно процедурите, използвани за разрешаване на спорове по реда на този закон и други нормативни актове.
(2) Общите условия на издателя задължително се прилагат като неразделна част от писмения договор за издаване и използване на ЕПИ.
(3) Издателят информира оправомощения държател в писмена или електронна форма за всяка промяна в общите условия по ал. 1 поне 15 дни преди влизане в сила на съответната промяна.
(4) Издателят предоставя на БНБ в писмена или електронна форма на български език пълния текст на своите общи условия по ал. 1 в 15-дневен срок, считано от датата на изготвяне на тези условия или съответно на промените в тях.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 7 се изменя така:
“7. процедурите и срока за подаване и удовлетворяване на възражения във връзка с издаването и използването при отделни транзакции на ЕПИ, включително информация относно процедурите, използвани за разрешаване на спорове по реда на този закон и други нормативни актове. ”
2. Вал. 2 думите “поне 15 дни” се заменят с “най-малко един месец”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“ (4) Алинея 2 не се прилага при съществена промяна в действащия лихвен процент, която влиза в сила на датата, посочена в обявлението за промяната. В тези случаи, без да се засяга правото на държателя да направи изявление за прекратяване на договора, издателят уведомява държателя в най-кратък възможен срок за промяната. ”
4. Досегашната ал.4 става ал. 5.
Комисията по икономическата политика
приема предложението
19



Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 29:
“Общи условия на издателя
Чл. 29. (1) Всеки издател е длъжен да изготви в писмена форма на български език и да предоставя на интересуващите се общите си условия за издаване и използване на ЕПИ. Тези условия се формулират изчерпателно и достъпно, като съдържат най-малко:
1. описание на БПИ, включително размера на финансовите лимити, прилагани при неговото използване;
2. описание на взаимните задължения и отговорности на оправомощения държател и издателя, включително процедурата за точна и надеждна употреба и съхранение на БПИ и на всеки идентификационен номер, код или друго подобно средство, предоставено от издателя или договорено между него и оправомощения държател;
3. основна информация относно техническите средства на държателя, необходими за използване на БПИ;
4. срока и начина за уреждане на отношенията, включително прилаганите обменни курсове;
5. информация относно всички такси, платими от оправомощения държател, включително подробни данни относно размера на първоначалната и годишна такса, комисионите и таксите, дължими от държателя за отделните видове операции, както и годишната ставка на приложимите лихвени проценти и начина за изчисляване на лихвата;
6. условията за обратно изкупуване на електронни пари по реда на чл. 39;
7. процедурите и срока за подаване и удовлетворяване на възражения във връзка с издаването и използването при отделни транзакции на БПИ, включително информация относно процедурите, използвани за разрешаване на спорове по реда на този закон и други нормативни актове.
(2) Общите условия на издателя задължително се прилагат като неразделна част от писмения договор за издаване и използване на БПИ.
(3) Издателят информира оправомощения държател в писмена или електронна форма за всяка промяна в общите условия по ал. 1 най-малко един месец преди влизане в сила на съответната промяна.
(4) Алинея 3 не се прилага при съществена промяна в действащия лихвен процент, която влиза в сила на датата, посочена в обявлението за промяната. В тези случаи, без да се засяга правото на държателя да направи изявление за прекратяване на договора, издателят уведомява държателя в най-кратък възможен срок за промяната.
(5) Издателят предоставя на БНБ в писмена или електронна форма на български език пълния текст на своите общи условия по ал. 1 в 15-дневен срок, считано от датата на изготвяне на тези условия или съответно на промените в тях.”
Уреждане на отношенията при използването на ЕПИ
Чл. 30. (1) Издателят урежда отношенията, възникнали при използването на ЕПИ, и отговаря за своевременното и точното им уреждане.
(2) Като се отчитат разпоредбите на чл. 32, чл. 33 и чл. 34, ал. 2, т. 1 и ал. 3, издателят отговаря за:
1. неизпълнение или неточно изпълнение на транзакциите, наредени от държателя, дори ако транзакцията е извършена чрез средство или оборудване, които не са под пряк или изключителен контрол на издателя, при условие че издателят е разрешил използването им;
2. за транзакции, неоторизирани от държателя, както и за грешки и несъответствия при поддържане на сметката на държателя по причина, за която отговаря издателят.
(3) Отговорността на издателя по ал. 2 възлиза:
20



1. на стойността на транзакцията и лихвата, ако се дължи такава - при неизпълнена или неточно изпълнена транзакция;
2. на сумата, необходима за възстановяване финансовото положение на държателя преди извършване на транзакцията - при неоторизирана транзакция.
(4) Държателят има право на обезщетение до пълния размер на претърпените от него вреди съгласно приложимото право към договора между издателя и оправомощения държател.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Договор за приемане на плащания с БПИ
Чл. 31. (1) С договора за приемане на плащания с ЕПИ търговецът се задължава да приема плащания с ЕПИ, а издателят - да заплаща на търговеца сумите, дължими от оправомощения държател след използване на ЕПИ. Договорът се сключва в писмена форма.
(2) Договорът между издател и търговец за приемане на плащания чрез ЕПИ трябва да определя:
1. видовете ЕПИ, чрез които могат да се извършват транзакции с търговеца;
2. приложимите процедури, включително процедурите за сигурност, както и задълженията на търговеца, свързани с извършването на транзакции;
3. обичайния период и начин на плащане от издателя към търговеца;
4. причините, поради които търговецът може да откаже да приеме плащане чрез ЕПИ.
(3) Издателят е длъжен да завери сметката на търговеца със сумата, произтичаща от транзакциите, при условия и в срокове, установени в договора по ал. 1.
(4) Издателят може да упълномощи други лица да сключват договори за приемане на плащания с ЕПИ.
(5) Когато съществуват обосновани съмнения относно самоличността на държателя на ЕПИ, търговецът може да изисква от него представянето на документ за самоличност.
(6) Издателят разглежда възражения във връзка с транзакции, оспорени от търговеца, по ред и в срокове, определени в сключения между тях договор. Когато транзакциите са извършени на територията на страната, издателят разглежда възраженията в двуседмичен срок от подаването им.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Задължения на оправомощения държател на ЕПИ
Чл. 32. Оправомощеният държател е длъжен;
1. да използва ЕПИ в съответствие с договора, сключен с издателя;
2. да уведомява незабавно след узнаването издателя или упълномощено от него лице за:
а) загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, както и за неправомерно използване на платежен инструмент за отдалечен достъп от лице, различно от оправомощения държател;
б) отразяването в неговата сметка на всяка неоторизирана от него транзакция;
в) всяка грешка или друго несъответствие при водене на сметката от издателя.
3. да не записва персоналния идентификационен номер, друг подобен код или удостоверителна информация върху ЕПИ, както и да не съхранява такава информация заедно с ЕПИ;
4. да не отменя нареждане, дадено чрез неговия ЕПИ, освен ако размерът не е бил определен при даване на нареждането.
21



Комисията по икономическата политика
приема текста на вносителите
Отговорност при неправомерно използване
на платежни инструменти за отдалечен достъп
Чл. 33. (1) Ако платежен инструмент за отдалечен достъп е употребен неправомерно от различно от оправомощения държател лице и тази неправомерна употреба не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател, то;
1. преди момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател понася вредите от неправомерното използване само до размера, посочен в договора между издателя и държателя, като този размер не може да надхвърля 300 лева;
2. след момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател има право да изисква от издателя възстановяване на средствата, изплатени след уведомлението.
(2) Ал. 1, т. 1 не се прилага и оправомощеният държател има право да изисква от издателя възстановяването на пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала:
1. без физическо представяне на банковата платежна карта, или
2. чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.
(3) Оправомощеният държател няма право да изисква от издателя възстановяване на изплатените средства по ал. 1 и 2 или по чл. 30, ал. 3, ако оправомощеният държател не е спазил своите задължения по чл. 32, или ако изплащането на средствата е станало поради умисъл или груба небрежност на оправомощения държател.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 33 се правят следните изменения:
1. В ал.1, т. 2 се изменя така:
“2. след момента на отправеното до издателя ши упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 издателят възстановява на оправомощения държател средствата, изплатени след уведомлението. “
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала:
1. без физическо представяне на банковата платежна карта, ти
2. чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване. ”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Оправомощеният държател не губи своите права по ал. 1 и 2 само поради обстоятелството, че при неправомерната употреба е бил използван поверителен код или друг подобен способ за удостоверяване на самоличност. ”
4. Доегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията по икономическата политика
приема предложението
22



Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 33:
“Отговорност при неправомерно използване на платежни инструменти за отдалечен достъп
Чл. 33. (1) Ако платежен инструмент за отдалечен достъп е употребен неправомерно от различно от. оправомощения държател лице и тази неправомерна употреба не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател, то:
1. преди момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател понася вредите от неправомерното използване само до размера, посочен в договора между издателя и държателя, като този размер не може да надхвърля 300 лева;
2. след момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 издателят възстановява на оправомощения държател средствата, изплатени след уведомлението.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала:
1. без физическо представяне на банковата платежна карта, или
2. чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.
(3) Оправомощеният държател не губи своите права по ал. 1 и 2 само поради обстоятелството, че при неправомерната употреба е бил използван поверителен код или друг подобен способ за удостоверяване на самоличност.
(4) Оправомощеният държател няма право да изисква от издателя възстановяване на изплатените средства по ал. 1 и 2 или по чл. 30, ал. 3, ако оправомощеният държател не е спазил своите задължения по чл. 32, или ако изплащането на средствата е станало поради умисъл или груба небрежност на оправомощения държател.”
Задължения на издателя на ЕПИ
Чл. 34. (1) Издателят на ЕПИ предоставя на оправомощения държател в договорена от тях форма разбираема информация, свързана с транзакциите, извършени посредством ЕПИ. Информацията съдържа най-малко;
1. данни, които позволяват на оправомощения държател да идентифицира транзакцията, включително, ако е налична, информация за приемащия търговец, при когото е извършена транзакцията;
2. сумата по транзакцията, получена от оправомощения държател, изразена в изплатената валута, както и в чуждестранна валута, ако е извършена обмяна на една валута в
друга;
3. размера на всички такси, приложени за отделните видове транзакции;
4. приложения обменен курс при обмяна на една валута в друга.
(2) Издателят на ЕПИ е длъжен;
1. да не разкрива персоналния идентификационен номер на държателя или друг подобен код, освен на самия държател;
2. да не изпраща ЕПИ, ако такъв не е поискан, освен в замяна на ЕПИ, вече притежаван от държателя;
3. да поддържа в петгодишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите;
4. да създаде необходимите условия за приемане на уведомления по чл. 32, т. 2, както и технически условия, които да позволяват на оправомощения държателя по всяко време да извършва уведомленията по чл.32, т.2;
5. своевременно да предотвратява използването на платежен инструмент за отдалечен достъп след уведомление по чл. 32, т. 2;
23



6. да предприема всички възможни за него действия след получаване на уведомление по чл. 32, т. 2, за да предотврати всяка по-нататъшна употреба на ЕПИ, дори ако държателят е действал умишлено или с груба небрежност.
(3) При спор между оправомощения държател и издателя тежестта на доказване, че транзакцията е правилно отразена по сметката и не са налице технически или други проблеми, се носи от издателя.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В ЧЛ.34, ал.1, т. 2 се изменя така:
“2. сумата по транзакцията, изразена в изплатената валута, както и в чуждестранна валута, ако е извършена обмяна на една валута в друга;»
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 34:
“Задължения на издателя на ЕПИ
Чл. 34. (1) Издателят на ЕПИ предоставя на оправомощения държател в договорена от тях форма разбираема информация, свързана с транзакциите, извършени посредством ЕПИ. Информацията съдържа най-малко:
1. данни, които позволяват на оправомощения държател да идентифицира транзакцията, включително, ако е налична, информация за приемащия търговец, при когото е извършена транзакцията;
2. сумата по транзакцията, изразена в изплатената валута, както и в чуждестранна валута, ако е извършена обмяна на една валута в друга;
3. размера на всички такси, приложени за отделните видове транзакции;
4. приложения обменен курс при обмяна на една валута в друга.
(2) Издателят на ЕПИ е длъжен:
1. да не разкрива персоналния идентификационен номер на държателя или друг подобен код, освен на самия държател;
2. да не изпраща ЕПИ, ако такъв не е поискан, освен в замяна на ЕПИ, вече притежаван от държателя;
3. да поддържа в петгодишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите;
4. да създаде необходимите условия за приемане на уведомления по чл. 32, т. 2, както и технически условия, които да позволяват на оправомощения държателя по всяко време да извършва уведомленията по чл. 32, т. 2;
5. своевременно да предотвратява използването на платежен инструмент за отдалечен достъп след уведомление по чл. 32, т. 2;
6. да предприема всички възможни действия след получаване на уведомление по чл. 32, т. 2, за да предотврати всяка по-нататъшна употреба на ЕПИ, дори ако държателят е действал умишлено или с груба небрежност.
(3) При спор между оправомощения държател и издателя тежестта на доказване, че транзакцията е правилно отразена по сметката и не са налице технически или други проблеми, се носи от издателя.”
Договор за издаване на електронни пари
Чл. 35. (1) Въз основа на писмен договор за издаване на електронни пари издателят емитира срещу заплащане на определена парична сума електронни пари, които дават възможност на техния държател да
24



извършва плащания до размера на покритието на издадените електронни пари, като за тази услуга държателят заплаща на издателя възнаграждение.
(2) Покритие на издадените електронни пари е размерът на получената за тяхното издаване парична сума, намалена с размера на извършените плащания и начисленото възнаграждение.
(3) Отношенията между издателя на електронни пари и техния държател се уреждат от правилата на договора за поръчка, освен ако този закон не предвижда друго.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Отчетност във връзка с електронни пари
Чл. 36. (1) Издателят е длъжен да изготвя и предоставя безвъзмездно и своевременно на БНБ пълни и точни заявления, отчети и друга информация, определена от БНБ.
(2) БНБ издава наредба за структурата и съдържанието на заявленията, отчетите и друга свързана информация, подавана от издателите относно стойността на издадените от тях електронни пари и относно броя на издадените от тях и намиращи се в обращение електронни платежни инструменти.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Информация за операции с инструменти за електронни пари
Чл. 37. Издателят на инструмент за електронни пари осигурява на оправомощения държател възможността да проверява последните пет извършени чрез използването на съответния инструмент транзакции, както и оставащата стойност на електронните пари, съхранени върху инструмента. Изпълнението на това задължение се счита за изпълнение задълженията на издателя по чл. 34, ал. 1.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Обмен и съхраняване на електронни пари
Чл. 38. Издателят отговаря за точния обмен на средства срещу електронни пари, както и за сиг5фното съхраняване на електронни пари.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Обратно изкупуване на електронни пари
Чл. 39. (1) През периода на валидност на инструмент за електронни пари издателят е длъжен при поискване от оправомощения държател да изкупува обратно електронните пари срещу пари в наличност или чрез безналичен превод по сметка. При изкупуването издателят на електронни пари няма право да начислява други разходи освен тези, пряко свързани с превода по банковата сметка на държателя.
(2) Издателят следва да изпълни искането за изплащане покритието на издадените електронни пари в срок не по-дълъг от осем дни след неговото получаване.
25



(3) Задълженията по ал. 1 и 2 не могат да бъдат изключвани или ограничавани по договорен път.
(4) Издателят може да определи минимален размер за обратното изкупуване на електронни пари по ал. 1, който при индивидуални транзакции не може да надхвърля 20 лева
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Отговорност на издателя на електронни пари
Чл. 40. (1) Издателят на електронни пари отговаря спрямо държателя за всички вреди, произтичащи от изгубен размер на покритието и неточно изпълнение на плащане, дори ако причина за това е повреда на инструмента, върху който са съхранени електронните пари, или повредено оборудване, което не се намира под директен или изключителен контрол на издателя на електронните пари, ако използването на такъв инструмент или оборудване е било одобрено от издателя.
(2) Издателят на електронни пари може да бъде освободен от отговорността по ал. 1, ако докаже, че загубата на покритие или неточното изпълнение на плащането са били причинени от повреда, дължаща се на умисъл или груба небрежност на държателя.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Платежни системи
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава четвърта
Раздел I
Общи положения
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Раздел I
Платежна система
Чл. 41. (1) Платежна система по смисъла на този закон е система, която :
1. осигурява извършването на преводи между участниците в нея;
2. има поне трима участници, с изключение на агента по сетълмента;
3. функционира въз основа на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, подчинено на законите на Република България и сключено между всички участници в системата, или въз основа на двустранни писмени споразумения, сключени между оператора на платежната система (по-нататък "системен оператор") и другите участници в системата (по-нататък "споразумение за платежната система").
(2) Българската народна банка е отговорна за съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи в страната. Редът за функциониране на платежните системи се определя с наредба на БНБ.
(3) Платежните системи се обслужват от системни оператори. Системни оператори могат да бъдат само БНБ и лица, които притежават лицензия за опериране на платежна система. Правилата за дейност на системите и на техните оператори се одобряват от БНБ.
26



(4) БНБ уведомява Европейската комисия за съществуването и наименованието на всички платежни системи в страната.
(5) Всяка платежна система контролира формалната точност и изчерпателност на подаваната информация, свързана с превода.
(6) Писменото споразумение за платежна система може да бъде подчинено на законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз при условие, че поне един от участниците в системата има седалище в тази държава.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 41, ал.3 се изменя така:
“(3) Платежните системи се обслужват от системни оператори. Системни оператори могат да бъдат само БНБ и лица, които притежават издадена по реда на чл. 60 и 61 лицензия за опериране на платежна система. Правилата за дейност на системите и на техните оператори се одобряват от БНБ”.
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 41:
“Платежна система
Чл. 41. (1) Платежна система по смисъла на този закон е система, която :
1. осигурява извършването на преводи между участниците в нея;
2. има поне трима участници, с изключение на агента по сетълмента;
3. функционира въз основа на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, подчинено на законите на Република България и сключено между всички участници в системата, или въз основа на двустранни писмени споразумения, сключени между оператора на платежната система (по-нататък "системен оператор") и другите участници в системата (по-нататък "споразумение за платежната система").
(2) Българската народна банка отговаря за съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи в страната. Редът за функциониране на платежните системи се определя с наредба на БНБ.
(3) Платежните системи се обслужват от системни оператори. Системни оператори могат да бъдат само БНБ и лица, които протежават издадена по реда на чл. 60 и 61 лицензия за опериране на платежна система. Правилата за дейност на системите и на техните оператори се одобряват от БНБ.
(4) БНБ уведомява Европейската комисия за съществуването и наименованието на всички платежни системи в страната.
(5) Всяка платежна система контролира формалната точност и изчерпателност на подаваната информация, свързана с превода.
(6) Писменото споразумение за платежна система може да бъде подчинено на законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз при условие, че поне един от участниците в системата има седалище в тази държава.”
Участници в платежна система
Чл. 42. (1) Участници в платежна система могат да бъдат:
1. Българската народна банка;
2. системни оператори на платежни системи по чл. 41, ал. 1;
3. търговски банки и клонове на чуждестранни банки;
4. централни банки на други държави;
27



5. Европейската централна банка;
6. чуждестранни лица, които извършват дейностите на лицата, посочени в т. 2 и 3.
(2) Нареждане към платежна система (по-нататък "нареждане") означава подадена в електронна форма от участник в платежната система инструкция за превеждане на средства, както и за извършване на сетълмент в съответствие с правилата на системата.
(3) В споразумението за платежна система участниците в такава система трябва да определят нейния оператор. Системен оператор може да бъде само един от участниците в системата по смисъла на ал. 1, ако притежава лицензия за опериране на платежна система и спазва изискванията на този закон.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 42:
“Участници в платежна система
Чл. 42. (1) Участници в платежна система могат да бъдат:
1. Българската народна банка;
2. системни оператори на платежни системи по чл. 41, ал. 1;
3. търговски банки и клонове на чуждестранни банки;
4. лице, което приема нареждания на други участници в системата и действа като изключителен съкотрахент на тези участници (по-нататък “централен съконтрахент”);
5. лице, отговарящо за изчисляване взаимните вземания и задължения по нарежданията на други участници (по-нататък “клирингова къща”);
6. централни банки на други държави;
7. Европейската централна банка;
8. чуждестранни лица, които извършват дейностите на лицата, посочени в т. 2 и 3.
(2) Един и същи участник може да действа като централен съконтрахент или клирингова къща в системата, или пък да осъществява част или всички от тези функции.
(3) Нареждане към платежна система (по-нататък "нареждане") означава подадена в електронна форма от участник в платежната система инструкция за превеждане на средства, както и за извършване на сетълмент в съответствие с правилата на системата.
(4) Със споразумението за платежна система участниците в системата трябва да определят нейния оператор. Системен оператор може да бъде само един от участниците в системата по смисъла на ал. 1, ако притежава лицензия за опериране на платежна система и спазва изискванията на този закон.”
Съхраняване на нареждания към платежната система
Чл. 43. Участник в платежната система и системният оператор съхраняват нарежданията към платежната система за срок от поне пет години, считано от датата на тяхното подаване.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Сетълмент
Чл. 44. (1) Сетълмент е прехвърляне на парични суми между сетълмент сметки.
(2) Сетълмент се извършва само в платежната система за брутен сетълмент в реално
време.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В ЧЛ.44, ал. 1 се изменя така:
28



“(1) Сетълмент е прехвърляне на парични суми между водени в БНБ сметки, наричани по-нататък „ сетълмент-сметки
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 44;
“Сетълмент
Чл. 44. (1) Сетълмент е прехвърляне на парични суми между водени в БНБ сметки, наричани по-нататък „сетълмент-сметки».
(2) Сетълмент се извършва само в платежната система за брутен сетълмент в реално време.”
Неотменимост на нареждане
Чл. 45. След определения в правилата на системата момент на приемане на нареждане, нито участник в платежната система, нито трето лице може да отмени приетото от системата нареждане. Изпълнението на такова нареждане не може да бъде осуетено по друг начин.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Неплатежоспособност на участник в платежна система
Чл. 46. (1) По смисъла на този закон неплатежоспособност на участник в платежната система е:
1. отнемането на лицензията на търговска банка или на клон на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност в страната поради неплатежоспособност, както и откриването на производство по несъстоятелност спрямо друг участник в платежна система;
2. всяка друга предвидена в законодателството мярка, прилагана от административен или съдебен орган спрямо участник в платежна система, включваща принудително ограничаване или прекратяване на плащанията от участника.
(2) Момент на неплатежоспособност е моментът на постановяване на решение по ал. 1 от съответния съдебен или административен орган.
(3) При неплатежоспособност на участник в платежната система не се засяга правото да се използват средствата по водена в платежната система сетълмент-сметка на участника за изпълнение задълженията, произтичащи от участието му в платежната система с оглед приключване на сетълмента в системата на датата на неплатежоспособност.
(4) При неплатежоспособност на участник в платежната система не се засяга задължението на системата да обработи и извърши сетълмент на нарежданията на този участник, нито действителността и противопоставимостта на такива нареждания срещу трети лица, ако тези нареждания са били приети от платежната система в съответствие с нейните правила:
1. преди момента на неплатежоспособност, или
2. след този момент, ако нарежданията са били извършени на датата на неплатежоспособност и при условие, че системният оператор и участниците в системата за сетълмент, чиито нареждания са засегнати, докажат, че настъпването на неплатежоспособност за участника не им е било известно и не е могло да им бъде известно.
2Р



(5) Забранено е обратно преизчисляване на вземания и задължения на участници в платежната система поради недействителност на сделки и действия, извършени преди датата на неплатежоспособност.
(6) Неплатежоспособността на участник в платежната система не засяга правата върху обезпечението, предоставено от този участник на друг участник в платежната система или на друго лице във връзка с неговото участие в системата, ако тези права са възникнали преди настъпването на неплатежоспособността. Правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от предоставеното обезпечение също не се засягат.
(7) Средствата по сетълмент-сметките на участниците в платежната система за брутен сетълмент в реално време, водени от БНБ, които са предназначени за изпълнението на задължения на тези участници в системата, произтичащи от тяхното участие в нея, както и ценни книжа, предоставени като обезпечение от участник в платежната система на друг участник в нея или на друго лице във връзка с неговото участие в платежната система, не могат да бъдат конфискувани, отнемани в полза на държавата или обект на принудително изпълнение.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Задължения за предоставяне на информация в платежна система
Чл. 47. (1) Системният оператор своевременно уведомява БНБ в писмена форма за всяка промяна в наименованието, седалището или мястото на дейност на всеки участник в съответната платежна система, както и за всяко изменение в броя на участниците в нея.
(2) Системният оператор подава до БНБ заявление за предоставяне на предварително одобрение за промяна на участниците в платежната система, с изключение на промени по ал. 1, както и за промяна в споразумението или правилата на системата.
(3) Системният оператор и другите участници в платежната система своевременно съставят и представят в БНБ пълна и точна информация по ред, определен с наредба на БНБ.
(4) БНБ урежда с наредба структурата и съдържанието на заявленията, отчетите и
друга свързана информация, подавана от системните оператори или участниците в
оперирани по реда на този закон платежни системи.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Правила на системата
Чл. 48. (1) Правилата на всяка платежна система представляват неразделна част от споразумението за съответната система.
(2) Правилата на платежната система задължително съдържат:
1. оператора на платежната система;
2. начина за осигуряване окончателност на нарежданията;
3. участниците в платежната система;
4. условията за участие в платежната система и условията за изключване от нея;
5. правата и задълженията на участниците и на системния оператор;
6. начина на подаване на нареждания, тяхната форма и структура;
7. формата и структурата на информацията относно операциите;
8. начина за защита на информацията срещу неправомерна употреба;
9. принципа на опериране на платежната система;
10. момента на приемане на нареждане от платежната система, както и времевия период, в който платежната система ще приема нареждания;
11. валутата или валутите, в които платежната система оперира;
12 правилата за извънредни ситуации.
30



Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Раздел II
Платежна система за брутен сетълмент в реално време
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Раздел II
Общи положения
Чл. 49. (1) Система за брутен сетълмент в реално време (по-нататък "СБСРВ") е платежна система, която извършва прехвърляне на парични суми между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за прехвърляне.
(2) Оператор на системата по ал. 1 е БНБ.
(3) БНБ издава наредба, с която урежда функционирането на системата, изискванията към участниците и реда за участие в нея и плащанията, които задължително се извършват през нея.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Агент по сетълмента
Чл. 50. (1) Агент по сетълмента в СБСРВ е БНБ.
(2) БНБ води сетьлмент-сметки за участниците в СБСРВ, без лицата по чл. 51, ал. 1,
т. 3.
(3) БНБ извършва сетълмент на нареждания по сетълмент-сметките в съответствие с тяхната поредност и при условие, че съответният участник има достатъчно средства по своята сетълмент-сметка.
(4) Участниците в СБСРВ осигуряват наличието на достатъчно средства по своите сетълмент-сметки за извършване сетълмента на нареждания.
(5) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката БНБ може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит следва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията (по-нататък "обезпечение").
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Участници в платежна система за брутен сетълмент в реално време
Чл. 51. (1) Участници в СБСРВ са:
1. Българската народна банка;
2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, ако отговарят на изискванията за участие в системата;
3. оператори на системи по чл. 41, ал. 1.
(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни да участват в системата за брутен сетълмент в реално време.
31



(3) Участници в СБСРВ могат да бъдат и други лица, одобрени от БНБ по ред, определен в наредба.
(4) Участници в сетълмента са лицата по ал. 1, т. 1 и 2. Те притежават сетълмент- сметки в БНБ и участват в СБСРВ чрез индивидуален код.
(5) Ако БНБ установи, че участник в СБСРВ е престанал да отговаря на изискванията за участие в системата или ако той не изпълнява своите задължения, БНБ може да ограничи или да изключи участника от платежната система.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Подаване на нареждания и информация за тях
Чл. 52. (1) Участниците в СБСРВ подават нареждания до БНБ чрез кредитен превод, с изключение на участниците по чл. 51, ал. 1, т. 3, които подават нареждания чрез заявка за сетълмент.
(2) БНБ изпраща информация до съответните участници в СБСРВ за обработените от системата нареждания.
(3) БНБ не извършва сетълмент на нареждания, които не отговарят на установените от нея изисквания.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Недостиг на средства за сетълмент
Чл. 53. (1) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката агентът по сетьлмента може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит следва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията.
(2) За осигуряване нормалното извършване на сетълмента БНБ може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства на участниците в СБСРВ и поставяне на изискване за задължителна минимална наличност по всяка сметка.
(3) За отпускането на кредит от гаранционна схема по ал. 2 се предоставя обезпечение. БНБ обнародва списък на активите, приемани като обезпечение.
(4) Ако в момента на приключване работното време на СБСРВ участник в нея не притежава достатъчно средства по своята сетълмент-сметка, БНБ връща нарежданията до този участник, без по тях да е извършен сетълмент. Информацията за тези нареждания се запазва.
(5) В случаите на връщане на нареждане и изключване на участник в СБСРВ, участникът е длъжен в началото на следващия работен ден да отправи с текуща дата до съответните платежни системи същото нареждане с определения идентификационен номер.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
32



Срокове за приемане и подаване на нареждания
Чл. 54. (1) Участниците в СБСРВ могат да подават нареждания до БНБ в съответствие с графика за работа на системата. Нареждания, подадени след приключване дейността на СБСРВ за деня, се връщат от БНБ без да бъде извършен сетълмент.
(2) СБСРВ не извършва сетълмент с дата, различна от посочената в нареждането дата за сетълмент.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Валута
Чл. 55. Сетълмент в СБСРВ се извършва в национална валута, освен ако БНБ реши друго.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
ГЛАВА ПЕТА
Платежен надзор
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава пета
Общи разпоредби относно платежния надзор
Чл. 56. (1) Платежният надзор се осъществява от БНБ.
(2) Обект на платежния надзор са:
1. системните оператори и другите участници в платежните системи;
2. изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ и всички други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи.
(3) БНБ и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на функциите си по платежен надзор, освен ако са действали умишлено.
(4) При упражняване на платежен надзор БНБ има право да изисква от лицата по ал. 1 и 2 да й предоставят всички необходими документи, информация за дейността им, както и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В ЧЛ.56, ал.2 се създава нова т.3:
“3. платежните механизми в системите за сетълмент на сделки с корпоративни и държавни ценни книжа. ’’
Комисията по икономическата политика приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 56:
‘‘Общи разпоредби относно платежния надзор
Чл. 56. (1) Платежният надзор се осъществява от БНБ.
(2) Обект на платежния надзор са:
33



1. системните оператори и другите участници в платежните системи;
2. изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на £ПИ и всички други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи;
3. платежните механизми в системите за сетълмент на сделки с корпоративни и държавни ценни книжа.
(3) БНБ и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на функциите си по платежен надзор, освен ако са действали умишлено.
(4) При упражняване на платежен надзор БНБ има право да изисква от лицата по ал. 1 и 2 да й предоставят всички необходими документи, информация за дейността им, както и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.”
Предоставяне на информация за нуждите на платежния надзор
Чл. 57. (1) Лицата, които са обект на платежен надзор, са длъжни да осигуряват цялата информация и съдействие, изисквани с оглед осъществяването на надзора, както и да се въздържат от всички действия, които могат да попречат на неговото провеждане.
(2) За нуждите на платежния надзор Централният депозитар предоставя на БНБ поискана от нея информация от регистрите, които поддържа.
(3) Системните оператори и другите лица, които са обект на платежен надзор, са длъжни при проверки на място да позволяват на натоварените с надзорни функции лица да присъстват на заседанията на техните органи на управление.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Надзорно сътрудничество
Чл. 58. При упражняване на платежен надзор БНБ си сътрудничи с институции за надзор на платежните системи в други държави, с учредени по реда на нормативен акт институции за надзор на финансовата система и с независимите одитори. БНБ има право да обменя с тях информация, необходима за платежния надзор.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Задължение за конфиденциалност при упражняване на платежен надзор
Чл. 59. (1) При упражняване на платежен надзор длъжностните лица са длъжни да пазят банковата, служебната и търговската тайна.
(2) БНБ може да предоставя придобита при упражняване на платежен надзор конфиденциална информация на:
1. институции и органи на Европейския съюз, ако това е необходимо за изпълнението на задължения, произтичащи от международно споразумение, по което Република България или БНБ е страна;
2. чуждестранни органи за платежен надзор, с които БНБ е сключила споразумение;
3. други органи, посочени в специален закон.
(3) Извън случаите по предходната алинея, събраната при извършване на платежен надзор информация може да се предоставя на трети лица само във формата на обобщени данни, като не могат да се идентифицират конкретни лице или конкретни платежни системи.
(4) Институциите и органите по ал. 2 могат да получават придобита при упражняване на платежен надзор информация само при условие, че те имат установено със закон
34



задължение да защитават получената информация и да спазват конфиденциалност поне в степента, която е предвидена от този закон, като използват информацията само за целите, за които тя е била предоставена.
(5) Освен когато закон предвижда друго, информация и документи, отнасящи се до клиентите или техни сделки, могат да се предоставят от лицата по чл. 56, ал. 1 и 2 на трети лица само с предварителното писмено съгласие на съответния клиент.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Лицензна за опериране на платежна система
Чл. 60. (1) Лицензия за извършване на дейност като системен оператор на платежна система се предоставя от БНБ.
(2) Лицензия по ал. 1 се предоставя на оператор на платежна система за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство.
(3) За издаване на лицензия трябва да са налице следните изисквания;
1. системният оператор се учредява като акционерно дружество със седалище в Република България;
2. внесеният капитал на системния оператор възлиза на не по-малко от 10 000 000 лева, като вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да са само парични и не са направени със заемни средства;
3. произходът на внесения капитал е прозрачен и законен;
4. системният оператор притежава техническите, организационни и функционални
възможности за упражняване дейностите на системата, включително механизми и правила за сигурност и за управление на риска, съответстващи на обхвата на платежната система;
5. физическите лица, предложени за членове на органите за управление притежават необходимата квалификация, професионален опит и добра репутация;
6. системният оператор е подготвил стратегия и бизнес-план за дейността си във
връзка с оперирането на платежната система, базирани върху реалистични икономически прогнози;
7. гарантирано е извършването на сетълмента на нарежданията, приемани от платежната система;
8. платежната система, участниците в нея, както и правилата за функционирането й
отговарят на изискванията, съдържащи се в този закон и подзаконовите актове по
прилагането му;
9. чрез дейността на платежната система не се застрашава съвместимостта и
единството на функциониране на платежните системи, както и стабилността и сигурността на финансовата система на страната.
(4) По смисъла на този закон като професионално квалифицирани лица, цредложени за членове на управителните органи, ще се считат физически лица, които имат:
1. виеше образование в област, необходима за компетентното изпълнение на техните функции, и
2. поне 5-годишен професионален опит в областта на платежните системи, или в банковия или друг финансов сектор, и
3. поне 3-годишен управленски опит, придобит с работа в областта на платежни системи или в банковия сектор, или поне 5-годишен управленски опит в друг сектор.
(5) Системният оператор е длъжен да отговаря на условията по ал. 3 през целия период на действие на издадената лицензия.
(6) Без разрешение на БНБ системният оператор не може да извършва по занятие друга дейност освен оперирането на платежна система.
35



Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 2 се изменя така:
"2. внесеният капитал на системния оператор възлиза на не по-малко от 250 000 лева, като вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да са само парични и не са направени със заемни средства;
2. В ал. 4, т. 2 и т. 3 се изменят така:
“2. поне З-годишен професионален опит в създаването и поддържането на операционни системи, или
3. поне 2-годишен управленчески опит в областта на платежните системи, банковия и финансовия сектор или поне З-годишен управленчески опит в друг сектор. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Разглеждане на заявление за издаване на лицензни
Чл. 61. (1) Лице, което желае да бъде системен оператор, подава писмено заявление за издаване на лицензия по ред и със съдържание, определени в наредба на БНБ.
(2) БНБ се произнася в срок до шест месеца от получаване на заявлението за издаване на лицензия и на всички необходими документи.
(3) БНБ отказва издаване на лицензия, когато заявителят е представил непълна или невярна информация, или когато прецени, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 3. В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от 6 месеца от влизането на акта за отказ в сила.
(4) Окръжният съд регистрира акционерно дружество с предмет на дейност като системен оператор на платежна система, след като му бъде представена лицензията, издадена от БНБ.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Отнемане на лицензия
Чл. 62. (1) БНБ може да отнеме предоставена лицензия на системен оператор, ако:
1. лицензията е била издадена въз основа на невярна информация;
2. системният оператор не започне оперирането на платежната система в срок от шест месеца след датата на издаване на лицензията;
3. дейността на платежната система е била прекъсната за срок по-дълъг от шест
месеца;
4. в дейността на платежната система са констатирани сериозни нарушения.
(2) В решението за отнемане на лицензията БНБ посочва датата, от която лицензията се счита отнета.
(3) Решението за отнемане на лицензията се връчва на системния оператор.
(4) БНБ обнародва решението за отнемане на лицензията в "Държавен вестник" и предприема други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лицензР1ята.
36



(5) В срок от седем дни след вземане на решение за отнемане на лицензия на оператор на платежна система БНБ отправя искане до Търговския регистър за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Преустановяване действието на лицензията
Чл. 63. (1) Освен при отнемане на лицензията, действието на лицензията се преустановява от датата, на която:
1. юридическото лице на системния оператор е прекратено поради преобразуване;
2. системният оператор е бил обявен в несъстоятелност или в ликвидация;
3. е вписано в Търговския регистър решение на общото събрание на системния оператор за преустановяване на дейността, за която е издадена лицензията;
4. броят на участниците в платежната система спадне под посочения в чл. 41, ал. 1, т. 2.
(2) Решение за преобразуване на юридическото лице на системния оператор, за доброволна ликвидация или за прекратяване на дейността като системен оператор се взимат при условия, предварително определени от БНБ.
(3) При преустановяване действието на лицензията по причина, различна от нейното отнемане, се прилага съответно чл. 62, ал. 5.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Мерки за въздействие спрямо системни оператори
Чл. 64. (1) В случай, че БНБ установи нарушения в дейността на платежна система, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения тя може:
1. да отправи писмено предупреждение до системния оператор;
2. да задължи системния оператор да отстрани нарушенията в предварително определен срок;
3. да задължи системния оператор да извърши за своя сметка извънреден одит на системата или на участниците в нея;
4. да нареди на системния оператор да изключи определен участник от платежната система, ако участникът не спазва установените с този закон изисквания за участие в такава система или правилата на системата;
5. да забрани на системния оператор да изпълнява своята дейност, произтичаща от издадената лицензия, докато не бъдат отстранени нарушенията;
6. да отнеме лицензията на оператора.
(2) За нарушение по смисъла на ал. 1 се счита:
1. неспазване на изискванията за издаване на лицензията по чл. 60;
2. нарушение на този закон или друг нормативен акт, свързан с функционирането на платежната система, както и на правилата на съответната система;
3. неизпълнение на разпореждания на БНБ;
4. възпрепятстване на надзорни инспекции или неоказване на съдействие, когато такова е било поискано от системния оператор за целите на платежния надзор;
5. застрашаване сигурността и стабилността на платежната система;
6. спадане на капитала на системния оператор под 10 000 000 лева.
37

Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 64, ал. 2, т. 6 се изменя така:
“б. спадане на капитала на системния оператор под 250 000 лева. ”
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Мерки за въздействие спрямо изпълняващи институции, посреднически институции,
участници в платежната система или издатели на ЕПИ
Чл. 65. Ако изпълняваща институция, посредническа институция, участник в платежната система или издател на ЕПИ по смисъла на този закон извършат нарушения, представляващи неспазване или заобикаляне изискванията на този закон, БНБ може да отправи до тях писмено предупреждение или да ги задължи да преустановят и отстранят нарушенията в предварително определен срок.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
Член 65 се изменя така:
“Мерки за въздействие спрямо изпълняващи институции, посреднически институции, участници в платежната система, издатели на ЕПИ ши системи за сетълмент на сделки с ценни книжа
Чл. 65. Ако изпълняваща институция, посредническа институция, участник в платежната система, издател на ЕПИ по смисъла на този закон ши система за сетълмент на сделки с корпоративни или държавни ценни книжа извършат нарушения, представляващи неспазване или заобикаляне изискванията на този закон, БНБ може да отправи до тях писмено предупреждение ши да ги задължи да преустановят и отстранят нарушенията в предварително определен срок. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 65:
‘‘Мерки за въздействие спрямо изпълняващи институции, посреднически институции, участници в платежната система, издатели на ЕПИ или системи за сетълмент
на сделки с ценни книжа
Чл. 65. Ако изпълняваща институция, посредническа институция, участник в платежната система, издател на ЕПИ по смисъла на този закон или система за сетълмент на сделки с корпоративни или държавни ценни книжа извършат нарушения, представляващи неспазване или заобикаляне изискванията на този закон, БНБ може да отправи до тях писмено предупреждение или да ги задължи да преустановят и отстранят нарушенията в предварително определен срок.’’
38



Ред за налагане на мерки за въздействие
Чл. 66. (1) Налагането на принудителна административна мярка по чл. 64 и 65 не засяга възможността за налагане на мерки по други нормативни актове.
(2) При налагането на принудителни административни мерки по чл. 64, ал. 1, т. 4 и 6 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица не се прилагат.
(3) Актовете за налагане на принудителни административни мерки по чл. 64, ал. 1, т. 6 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред.
(4) Освен налагането на принудителни административни мерки, БНБ може да обсъжда нарушенията в дейността на лицата по чл. 64 и 65 с членовете на техните органи на управление, които са длъжни да предоставят на БНБ поисканото от нея съдействие.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Регистри и уведомителни задължения на БНБ
Чл. 67. (1) БНБ поддържа публични регистри на платежни системи, действащи по реда на този закон, включително регистри за операторите и участниците в тези платежни системи. БНБ отбелязва във водените от нея регистри отнемането и преустановяването на действието на лицензните на системните оператори.
(2) БНБ предоставя съдържащата се в регистрите по ал. 1 информация на окръжните съдилища.
(3) БНБ информира Европейската комисия относно операторите и участниците в платежните системи, както и относно преустановяване действието на лицензни за опериране на платежна система.
(4) Ако БНБ получи от съда по несъстоятелността или от друг държавен орган уведомление за неплатежоспособност, за откриване на производство по несъстоятелност или за отхвърляне на искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на участник в действаща по реда на този закон платежна система, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това:
1. оператора на платежната система, за чийто участник се отнася уведомлението;
2. всички други участници в тази платежна система.
(5) При получаване от БНБ на уведомление за неплатежоспособност, откриване на производство по несъстоятелност или отхвърляне на искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на лице по ал. 1, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това определените за тази цел в законодателството на съответната държава институции на другите държави-членки на Европейския съюз и на държавите, участващи в Европейското икономическо пространство.
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 67 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Ако БНБ получи от съда по несъстоятелността или от друг държавен орган уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на участник в действаща по реда на този закон платежна система, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това:
1. оператора на платежната система, за чийто участник се отнася уведомлението;
2. всички други участници в тази платежна система. ”
2. Алинея 5 се изменя така:
39



“(5) При получаване от БНБ на уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на лице по ал. 1, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това определените за тази цел в законодателството на съответната държава институции на другите държави-членки на Европейския съюз и на държавите, участващи в Европейското икономическо пространство. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 67:
“Регистри и уведомителни задължения на БНБ
Чл. 67. (1) БНБ поддържа публични регистри на платежни Системи, действащи по реда на този закон, включително регистри за операторите и участниците в тези платежни системи. БНБ отбелязва във водените от нея регистри отнемането и преустановяването на действието на лицензните на системните оператори.
(2) БНБ предоставя съдържащата се в регистрите по ал. 1 информация на окръжните съдилища.
(3) БНБ информира Европейската комисия относно операторите и участниците в платежните системи, както и относно преустановяване действието на лицензни за опериране на платежна система.
(4) Ако БНБ получи от съда по несъстоятелността или от друг държавен орган уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на участник в действаща по реда на този закон платежна система, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това:
1. оператора на платежната система, за чийто участник се отнася уведомлението;
2. всички други участници в тази платежна система.
(5) При получаване от БНБ на уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на лице по ал. 1, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това определените за тази цел в законодателството на съответната държава институции на другите държави-членки на Европейския съюз и на държавите, участващи в Европейското икономическо пространство.”
ГЛАВА ШЕСТА
Извънсъдебно разрешаване на спорове
Комисията по икономическата политика
подкрепя наименованието на Глава шеста
Раздел I
Вътрешни процедури
Комисията по икономическата политика
подкрепя наименованието на Раздел I
Възражения
Чл. 68. (1) Всяка изпълняваща институция или издател на ЕПИ в рамките на вътрешните си правила предвижда процедури за подаване на възражения, разрешаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с извършването на преводи или издаването и използването на ЕПИ.
40



(2) Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ са длъжни да се произнесат и да уведомят писмено клиента за решението си по всяко постъпило възражение в срок от петнадесет работни дни от подаването му.
(3) Ако изпълняващата институция или издателят на ЕПИ не се произнесат в предвидения в ал. 2 срок, както и когато решението им не удовлетворява клиента, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ задължително информират клиента за наличието на тази възможност.
Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 68 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Всяка изпълняваща институция, издател на ЕИП, системен оператор и участник в платежна система по смисъла на този закон, в рамките на вътрешните си правила предвижда процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с извършването на преводи или издаване и използване на ЕИП. ”
2. В ал. 2 думите “срок от петнадесет работни дни” се заменят със “7-дневен срок от подаването му
Комисията по икономическата политика приема предложението
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В ЧЛ.68, ал.1 след думите “извършването на” се добавя “операции по сметки, ”.
Комисията по икономическата политика приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 68:
‘‘Възражения
(1) Всяка изпълняваща институция, издател на ЕПИ, системен оператор и участник в платежна система по смисъла на този закон, в рамките на вътрешните си правила предвижда процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с извършването на операции по сметки, преводи или издаване и използване на ЕПИ.
(2) Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ са длъжни да се произнесат и да уведомят писмено 1слиента за решението си по всяко постъпило възражение в 7-дневен срок от подаването му.
(3) Ако изпълняващата институция или издателят на ЕПИ не се произнесат в предвидения в ал. 2 срок, както и когато решението им не удовлетворява клиента, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ задължително информират клиента за наличието на тази възможност.”
Раздел II
Помирителна комисия за платнени спорове
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Раздел II
41



Създаване
Чл. 69. Към Комисията по търговия и защита на потребителите се създава Помирителна комисия за платежни спорове като помирителен орган за разрешаване на спорове между:
а) изпълняващи институции и техни клиенти относно извършването на преводи;
б) издатели на ЕПИ и оправомощени държатели на такива инструменти относно издаването и използването им.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Състав на Помирителната комисия за платежни спорове
Чл. 70. (1) Помирителната комисия за платежни спорове (по-нататък "Комисията") е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнение на дейността й.
(2) При всяко помирително производство Комисията заседава в състав от петима членове, притежаващи необходимата квалификация. В състава на Комисията се включват:
1. председател, определен от управителя на БНБ;
2. двама членове, определени от представителна организация на търговските банки;
3. двама членове, определени от Комисията по търговия и защита на потребителите.
(3) Членовете на Комисията по т. 2 и 3 на ал. 2 трябва да бъдат включени в листи, утвърдени от представителната организация на търговските банки, съответно от Комисията по търговия и защита на потребителите. Те могат да бъдат отзовавани по всяко време.
(4) При невъзможност на някой от членовете да участва в отделно помирително производство. Председателят на Комисията определя негов заместник измежду включените в съответната листа лица.
(5) Членовете на Комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнение на задълженията им.
(6) Ежегодно, след изтичане на календарната година, Председателят на Комисията изготвя отчет, който предоставя на организациите, представени в нея. При изготвяне на отчета се спазват изискванията на предходната алинея.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Несъвместимост
Чл. 71. (1) Не може да участва в помирителното производство член на Комисията, който:
1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до 4 степен или по сватовство до 3 степен на някоя от страните по спора;
2. се намира с някоя от страните по спора в отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(2) Искането за отстраняване на член на Комисията може да бъде направено от всяка от страните по помирителното производство.
(3) Член на Комисията е длъжен да си направи отвод, ако са налице обстоятелствата по ал. 1.
(4) Членовете на Комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1, преди началото на помирителното производство.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
42



Ред за подаване на възраженията
Чл. 72. (1) Възражението е писмено, като съдържа изложение на фактите и искането. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
(2) Подателят представя и декларация, че към момента на подаване на възражението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или друга помирителна институция, както и че не е сключил с противната страна спогодба. Подателят на възражението може да упълномощи свой представител, който да го представлява пред Комисията.
(3) Ако липсват достатъчно документи или изложеното във възражението е непълно или неясно. Комисията оставя възражението без движение, информира подателя за това и му дава срок от десет работни дни за изправяне на недостатъка.
(4) Полз^еното възражение се изпраща на засегнатите лица, които в срок до десет работни дни трябва да представят становища и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с десет работни дни.
(5) След изтичане на срока по ал. 4 на подателя на възражението се предоставят пол)^ените становища и доказателства на противната страна и му се дава срок до десет работни дни за допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори възражението му.
Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 72 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, изречение първо да отпадне.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Полученото възражение се изпраща на засегнатите лица, които в тридневен срок могат да представят становище и доказателства. По изключение, срокът може да бъде удължен по молба на заинтересованата страна. ”
3. Алинея 5 да отпадне.
Комисията по икономическата политика
не приема предложението
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В чл. 72 се създава нова ал. 6:
“(6) Ако подателят на възражението представи допълнително становище и/или нови доказателства. Комисията дава възможност на засегнатите лица да представят допълнително становище и нови доказателства. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 72:
“Ред за подаване на възраженията
Чл. 72. (1) Възражението е писмено, като съдържа изложение на фактите и искането. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
43



(2) Подателят представя и декларация, че към момента на подаване на възражението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или друга помирителна институция, както и че не е сключил с противната страна спогодба. Подателят на възражението може да упълномощи свой представител, който да го представлява пред Комисията.
(3) Ако липсват достатъчно документи или изложеното във възражението е непълно или неясно. Комисията оставя възражението без движение, информира подателя за това и му дава срок от десет работни дни за отстраняване на недостатъка.
(4) Полученото възражение се изпраща на засегнатите лица, които в срок до десет работни дни трябва да представят становища и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с десет работни дни.
(5) След изтичане на срока по ал. 4 на подателя на възражението се предоставят получените становища и доказателства на противната страна и му се дава срок до десет работни дни за допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори възражението му.
(6) Ако подателят на възражението представи допълнително становище и/или нови доказателства, Комисията дава възможност на засегнатите лица да представят допълнително становище и нови доказателства.»
Разглеждане на спора
Чл. 73. (1) В срок до един месец след изтичане на срока по чл. 72, ал. 5 Комисията разглежда спора.
(2) Когато Комисията счита, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата по спора, тя може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства. Комисията може да извършва и проверки на място във връзка с предмета на спора.
(3) Комисията може да разгледа спора в открито заседание, като разяснява на страните приложимите към спора нормативни разпоредби и ги приканва да се споразумеят.
Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 73, ал. 1 се изменя така:
“(1) Комисията разглежда спора в срок до един месец от изтичане на срока по чл. 72,
ал. 4."
Предложението се оттегля от народния представител
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Оставяне на възражението без разглеждане
Чл. 74. Комисията оставя без разглеждане възражението на подателя или прекратява помирителното производство, когато към момента на подаване на възражението по същия спор вече има заведено съдебно или арбитражно дело, или спорът се разреши чрез спогодба.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
44



Помирително предложение
Чл. 75. (1) След извършване на необходимите действия по изясняване на спора, Комисията изготвя писмено помирително предложение за неговото разрешаване.
(2) Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на Комисията. Въздържане при гласуване не се допуска.
(3) Помирителното предложение може да бъде прието от страните в срок от десет дни след получаването му, като приемането става чрез писмено известие до Комисията за платежни спорове. Приемането на предложението от двете страни има сила на спогодба между тях. Страните следва да бъдат уведомени, че не са длъжни да приемат помирителното предложение.
(4) След изтичане на срока по ал. 3 Комисията съобщава резултата на страните, след което прекратява помирителното производство.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Разходи за производството
Чл. 76. (1) Страните не заплащат такса за разглеждане на спора от Комисията. Направените от страните разноски са за тяхна сметка. Всяка от страните може да предложи в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските.
(2) Разходите за възнаграждения на членовете на Комисията се поемат от организациите, които са ги определили. Комисията по търговия и защита на потребителите осигурява персонал и подходящи условия за работа на Помирителната комисия за платежни спорове.
(3) Управителят на БНБ утвърждава правилник за дейността на Комисията.
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
ГЛАВА СЕДМА
Административнонаказателни разпоредби
Комисията по икономическата политика
подкрепя наименованието на Глава седма
Имуществени санкции
Чл. 77. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер до 3 000 лева, а при повторно нарушение - от 3 000 до 5 000 лева.
(2) Системен оператор, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер до 10 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лева.
(3) Изпълняваща институция, посредническа институция или участник в платежна система, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер до 5 000 лева, а при повторно нарушение - от 5 000 до 10 000 лева.
(4) Издател на ЕПИ, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер до 8 000 лева, а при повторно нарушение - от 8 000 до 15 000 лева.
45



(5) Който издаде електронни платежни инструменти или електронни пари без разрешение, извършва дейност като системен оператор на платежна система без лицензия за това, или извършва без разрешение друга дейност, за която този закон изисква разрешение, се наказва с глоба в размер до 8 000 лева, а при повторно нарушение - от 8 000 до 15 000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер до 20 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лева.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Издаване и обжалване на наказателни постановления
Чл. 78. (1) Актовете за констатирани нарушения по чл. 77 се съставят от лица, оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
ГЛАВА ОСМА
Издаване и обжалване на административни актове
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава осма
Чл. 79. (1) Индивидуалните административни актове по чл. 61, чл. 62 и чл. 64, ал. 1, т. 6 се издават от управителя на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банково", а във всички останали случаи от подуправителя, ръководещ управление "Банково", или от оправомощено от него лице.
(2) Извън случаите, посочени в този закон, административните актове по ал. 1 могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за Върховния административен съд. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасяне по жалбата.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
ГЛАВА ДЕВЕТА Приложимо право
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на Глава девета
Чл. 80. (1) Законът, който регулира споразумението за платежна система, се прилага към всички права и задължения, произтичащи за системния оператор или за участник в системата във връзка с участието им в нея. Това правило се отнася и за случаи, когато спрямо системния
46



оператор или участник в платежната система е открито производство по несъстоятелност. Изборът на друго приложимо право се изключва.
(2) Когато ценни книжа, включително права върху ценни книжа, са предоставени като обезпечение, произтичащите от това правоотношения се уреждат от закона на държавата, в която това обезпечение е регистрирано.
(3) Предходната алинея се прилага, когато са спазени следните изисквания:
1. ценните книжа са предоставени като обезпечение на участник в посочена в регистъра на БНБ платежна система, на БНБ, или - считано отдатата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - на участници и/или централни банки от държави-членки на Европейския съюз или на Европейската централна банка;
и
3. обезпечението е регистрирано в съответния регистър или в друга подобна база данни на Република България, или - считано от влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - регистър или друга подобна база данни в държава-членка на Европейския съюз.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Българската народна банка издава наредби по прилагането на Глава втора, Глава трета, Глава четвърта и Глава пета от този закон.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
§ 2. Представителната организация на търговските банки и Комисията по търговия и защита на потребителите утвърждават листите по чл. 70, ал. 2, т. 2 и 3 в срок от един месец от влизане на закона в сила.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
§ 3. (1) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон БНБ издава лицензни на заварените системни оператори "БАНКСЕРВИЗ" АД и "БОРИКА" ЕАД, без да се прилагат изискванията за лицензиране по Глава пета.
(2) В срок три години от влизане в сила на закона, лицата по ал. 1 трябва да достигнат минимално изисквания капитал за системен оператор по този закон.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите
§ 4. В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 305 се изменя така:
"Чл. 305. Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора."
2. В чл. 634в се създават алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
47



"(3) Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, вписана в регистър на Българската народна банка, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява БНБ за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до БНБ.
(4) Ако длъжникът е оператор или участник в система за сетълмент на сделки с ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява централния депозитар на ценни книжа за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до централния депозитар на ценни книжа."
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
§ 5. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа в Глава седма "Търговия с ценни книжа" се добавя нов Раздел IV със следното съдържание:
"Раздел IV
Системи за сетълмент на сделки с ценни книжа
Чл. 109а. (1) За сетълмент на сделките с ценни книжа могат да се създават и оперират системи (по-нататък "системи") с поне трима участници по ред, определен със закон.
(2) Участници в система по ал. 1 са централният депозитар, неговите членове и други юридически лица, определени в операционните правила на системата.
(3) В операционните правила на системата се определя моментът на сетълмент като момент, след който приетото от системата нареждане за регистриране на прехвърляне не може да бъде оттеглено от участник в системата или от трето лице, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по друг начин.
Чл. 109б. (1) Откриването на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга:
1. правото да се използват ценни книжа от сметката на участника в системата, водена в централния депозитар за изпълнението на задължения на участника в системата, произтичащи от неговото участие в тази система;
2. задълженията на централния депозитар да обработи и извърши клиринг на нарежданията на участник в системата, както и валидността и противопоставимостта на нарежданията срещу трети лица;
3. правата върху обезпечение, което е било предоставено от участник в системата във връзка с участието му в тази система; правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от такова обезпечение също остават незасегнати по всяко време в хода на процедурата по несъстоятелност, ако са налице условията, договорени за принудителното изпълнение и удовлетворяването.
(2) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга правата върху обезпечение, което е предоставено за обезпечаване правата на Европейската централна банка и правата на централните банки от други държави-членки на Европейския съюз, или правата на централна банка от друга държава от Европейското икономическо пространство; правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от такова обезпечение също остават незасегнати по всяко време в хода на процедурата по несъстоятелност, ако са налице условията, договорени за принудителното изпълнение и удовлетворяването.
Чл. 109в. (1) След момента на приемане на нареждането за регистриране на прехвърляне нито участник в системата, нито трето лице може да оттегли или отмени приетото от системата нареждане, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по друг начин.
(2) Откриването на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга правото да се използват средства по водената в такава система сметка на участника за
48



изпълнение на негови задължения, произтичащи от участието му в системата на датата на откриване производството по несъстоятелност.
(3) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в система не засяга задължението на системата да обработи и извърши сетълмент на подадените от този участник нареждания за регистриране на прехвърляне, нито валидността и противопоставимостта срещу трети лица на такива нареждания, ако те са били приети от системата в съответствие с нейните правила:
1. преди момента на откриване производството по несъстоятелност;
2. в момента на откриване производството по несъстоятелност и след този момент, ако нарежданията за регистриране на прехвърляне са били извършени на датата на откриване производството по несъстоятелност, при условие, че откриването на производство по несъстоятелност не е било известно на централния депозитар и че участниците в системата, чиито нареждания са засегнати, могат да докажат, че откриването на производство по несъстоятелност не им е било известно от уведомления по ал. 7 и 8 или по друг начин.
(4) Забранено е обратно преизчисляване на взаимни вземания и задължения на участници в системата.
(5) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в система не засяга правата върху предоставено от този участник обезпечение в полза на друг участник в системата или на друго лице във връзка с неговото участие в тази система; правата за принудително изпълнение и предявяване на права към предоставеното обезпечение също остават незасегнати.
(6) Обезпечението, предоставено от участник в системата в полза на друг участник в системата или на друго лице във връзка с неговото участие в тази система, не може да бъде обект на конфискация и принудително изпълнение.
(7) Ако съдът изпрати уведомление до централния депозитар за откриване производство по несъстоятелност спрямо участник в оперирана по реда на този закон система, централният депозитар е длъжен своевременно да уведоми за това обстоятелство всички други участници в системата.
(8) Ако до централния депозитар е подадено уведомление за откриване производство по несъстоятелност спрямо участник в оперирана според законодателството на друга държава- членка на Европейския съюз система и този участник има своето седалище, клон или място на стопанска дейност в Република България, централният депозитар е длъжен да уведоми за това обстоятелство компетентните органи на отделните държави-членки, на които по законодателството на съответните държави е предоставена такава функция."
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, чл.109а, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се изменя така:
“(2) Участници в система по ал. 1 са централният депозитар, неговите членове и други юридически лица, определени в операционните правила на системата. Изграждането и организирането на система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа се урежда с отделен нормативен акт. ”
Комисията по икономическата политика
приема предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика
за § 5 от Преходните и заключителните разпоредби:
“§ 5. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа в Глава седма "Търговия с ценни книжа" се създава нов Раздел IV със следното съдържание:
"Раздел IV
Системи за сетълмент на сделки с ценни книжа
49



Чл. 109а. (1) За сетълмент на сделките с ценни книжа могат да се създават и оперират системи (по-нататък "системи") с поне трима участници по ред, определен със закон.
(2) Участници в система по ал. 1 са централният депозитар, неговите членове и други юридически лица, определени в операционните правила на системата. Изграждането и организирането на система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа се урежда с отделен нормативен акт.
(3) В операционните правила на системата се определя моментът на сетълмент като момент, след който приетото от системата нареждане за регистриране на прехвърляне не може да бъде оттеглено от участник в системата или от трето лице, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по друг начин.
Чл. 109б. (1) Откриването на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга:
L правото да се използват ценни книжа от сметката на участника в системата, водена в централния депозитар за изпълнението на задължения на участника в системата, произтичащи от неговото участие в тази система;
2. задълженията на централния депозитар да обработи и извърши клиринг на нарежданията на участник в системата, както и валидността и противопоставимостта на нарежданията срещу трети лица;
3. правата върху обезпечение, което е било предоставено от участник в системата във връзка с участието му в тази система; правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от такова обезпечение също остават незасегнати по всяко време в хода на процедурата по несъстоятелност, ако са налице условията, договорени за принудителното изпълнение и удовлетворяването.
(2) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга правата върху обезпечение, което е предоставено за обезпечаване правата на Европейската централна банка и правата на централните банки от други държави-членки на Европейския съюз, или правата на централна банка от друга държава от Европейското икономическо пространство; правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от такова обезпечение също остават незасегнати по всяко време в хода на процедурата по несъстоятелност, ако са налице условията, договорени за принудителното изпълнение и удовлетворяването.
Чл. 109в. (1) След момента на приемане на нареждането за регистриране на прехвърляне нито участник в системата, нито трето лице може да оттегли или отмени приетото от системата нареждане, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по друг начин.
(2) Откриването на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга правото да се използват средства по водената в такава система сметка на участника за изпълнение на негови задължения, произтичащи от участието му в системата на датата на откриване производството по несъстоятелност.
(3) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в система не засяга задължението на системата да обработи и извърши сетълмент на подадените от този участник нареждания за регистриране на прехвърляне, нито валидността и противопоставимостта срещу трети лица на такива нареждания, ако те са били приети от системата в съответствие с нейните правила:
1. преди момента на откриване производството по несъстоятелност;
2. в момента на откриване производството по несъстоятелност и след този момент, ако нарежданията за регистриране на прехвърляне са били извършени на датата на откриване производството по несъстоятелност, при условие, че откриването на производство по несъстоятелност не е било известно на централния депозитар и че участниците в системата, чиито нареждания са засегнати, могат да докажат, че
50



откриването на производство по несъстоятелност не им е било известно от уведомления по ал. 7 и 8 или по друг начин.
(4) Забранено е обратно преизчисляване на взаимни вземания и задължения на участници в системата.
(5) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в система не засяга правата върху предоставено от този участник обезпечение в полза на друг участник в системата или на друго лице във връзка с неговото участие в тази система; правата за принудително изпълнение и предявяване на права към предоставеното обезпечение също остават незасегнати.
(6) Обезпечението, предоставено от участник в системата в полза на друг участник в системата или на друго лице във връзка с неговото участие в тази система, не може да бъде обект на конфискация и принудително изпълнение.
(7) Ако съдът изпрати уведомление до централния депозитар за откриване производство по несъстоятелност спрямо участник в оперирана по реда на този закон система, централният депозитар е длъжен своевременно да уведоми за това обстоятелство всички други участници в системата.
(8) Ако до централния депозитар е подадено уведомление за откриване производство по несъстоятелност спрямо участник в оперирана според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз система и този участник има своето седалище, клон или място на стопанска дейност в Република България, централният депозитар е длъжен да уведоми за това обстоятелство компетентните органи на отделните държави-членки, на които по законодателството на съответните държави е предоставена такава функция."
§ 6. В Закона за банковата несъстоятелност в чл. 8 се създават алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Отнемането на лицензията на банка от Централната банка на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките не възпрепятства използването на наличните към момента на отнемане на лицензията средства по сметка на банката, водена в система за брутен сетълмент в реално време с оглед изпълнение задълженията на тази банка, произтичащи от участието й в платежната система в деня на отнемане на лицензията, но по-късно от момента на нейното отнемане.
(4) Отнемането на лицензията на банка на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките не произвежда обратно действие върху правата и задълженията на банката, произтичащи или свързани с участието й в платежна система преди момента на отнемане на лицензията."
Комисията по икономическата политика
подкрепя текста на вносителите
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова. Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
Създава се нов Параграф 7 от Преходните и заключителните разпоредби:
“§ 7. В Закона за банките чл. 1, ал. 2, т. 10 се изменя така:
„ 10. издаване и администриране на електронни платежни инструменти по смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи; ”
Комисията по икономическата политика
приема по принцип предложението
51



Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 7:
“§ 7. В Закона за банките чл. 1, ал. 2, т. 10 се изменя така:
„10. издаване и администриране на електронни платежни инструменти по смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи;”
Предложение на народните представители Валери Димитров,
Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева:
Създава се нов Параграф 8 от Преходните и заключителните разпоредби:
“§ 8. Банките, които до влизане в сила на този закон имат разрешение да извършват сделки по издаване и управление на банкови карти, могат без допълнително разрешение да извършват всички сделки по издаване и администриране на електронни платежни инструменти. ”
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 8:
8. Банките, които до влизане в сила на този закон имат разрешение да извършват сделки по издаване и управление на банкови карти, могат без допълнително разрешение да извършват всички сделки по издаване и администриране на електронни платежни инструменти.”
§ 7. Изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ, системните оператори и участниците в платежни системи, функциониращи към момента на влизане в сила на този закон, както и всички други лица, са длъжни най-късно в срок до шест месеца след датата на влизане в сила на закона да приведат в съответствие с него своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането в сила на закона.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 7, който става § 9:
9. Изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ, системните оператори и участниците в платежни системи, функциониращи към датата на влизане в сила на този закон, както и всички други задължени по този закон лица, са длъжни в срок до шест месеца след датата на влизане в сила на закона да приведат в съответствие с него своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането в сила на закона.”
§ 8. Този закон влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 3, чл. 22, чл. 23, чл. 24, чл. 41, ал. 4 и ал. 6, чл. 67, ал. 3 и ал. 5, както и разпоредбите на чл. 1096, ал. 2 и на чл. 109в, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
52



Предложение на Комисията по икономическата политика за § 8, който става § 10:
“§ 10. Този закон влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 3, чл. 22, чл. 23, чл. 24, чл. 41, ал. 4 и ал. 6, чл. 67, ал. 3 и ал. 5, както и разпоредбите на чл. 1096, ал. 2 и на чл. 109в, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
1 декември 2004 г.