Консултативен съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти,
№ 102-01-37/14.12.2001 г., внесен от Министерския съвет
На 14 февруари 2002 г,, на свое заседание Направлението по гржданскоправни отрасли на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание, обсъди Законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти, внесен от Министерския съвет. В резултат на станалите разисквания Консултативният съвет предлага следните по-важни бележки за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът предвижда продажби на компенсаторни инструменти да бъдат извършвани само на фондова борса. Следва принципно да се обсъди, доколко е оправдано това, в известен смисъл, ограничаване на правото на разпореждане на притежателите на такива книжа. Държавата, която веднъж е признала на определена категория лица право да получат компенсаторни книжа, има право едностранно да определя за какво могат да бъдат използвани. Настоящият законопроект въвежда на друго ниво следващо ограничение относно начина, по който те ще могат да се продават.
С прехвърлянето на търговията на фондова борса наистина ще се въведе прозрачност и ще се формира пазарна цена, но това ще направи компенсаторните инструменти атрактивни главно за участниците на капиталовия пазар. За дребните притежатели те ще станат по-малко “ценни” поради задължителното изискване за продаване чрез фондова борса, още повече, че сделките ще бъдат натоварени и с транзакционните разходи.
2. Препращането към правилата на ЗППЦК относно търговията с компенсаторни инструменти (чл.8) ни изправя пред проблема, че ЗППЦК е изграден върху концепцията за установяване на правила за търговия с корпоративни ценни книжа и не е сигурно, че тези правила са адекватни и достатъчни за сделките и с компенсаторните книжа.
3. Относно предвидената в чл. 5 процедура за предоставяне на информация: Очевидно вносителят е имал предвид използване на електронни документи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Тъй като все още прилагането на този закон не е възможно поради отсъствие на лицензиран доставчик на удостоверителни услуги, вносителят се е опитал да уреди самостоятелна техника за
преодоляване на проблема. Редно е обаче при действието на Закон за електронния документ и електронния подпис в чл. 5 само да се предвиди текст в смисъл, че “информацията се предава във формата на електронен документ с електронен подпис”, а конкретните технически правила на чл.5, ал. 2-6 да се разположат в Преходните разпоредби.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. В чл. 3, изр. 2 да се прередактира така: “Издаването, сделките и плащанията с тях се извършват и подлежат на регистрация в Централния депозитар.”
2. В чл. 4, ал. 2 да отпаднат думите “при условия и”, тъй като предмет на наредбата може да бъде само редът, а не и дейността по същество на Централния депозитар.
3. Чл. 4, ал. 4 в тази редакция звучи доктринерно и не е ясно какво има предвид.
4. В чл. 5, ал.1 предлагаме подобрена редакция:
“(1) Органът, определил размера на обезщетението с компенсаторни инструменти, а когато размерът е определен с влязло в сила съдебно решение - органът, на който то е изпратено за изпълнение, уведомява Централния регистър на компенсаторните инструменти към Агенцията за приватизация за компенсаторните инструменти, които следва да се издадат, като в 7-дневен срок му предоставя и необходимата документация.”
5. По чл. 5, ал. 2-6 - вж. т. 3 от Общите бележки.
6. По Чл. 5, ал. 7.
Изключването на отговорността на Централния депозитар за верността на информацията не решава проблема кой все пак носи тази отговорност. Едва ли следва този риск да се вмени на лицето, което има право да получи компенсаторните инструменти.
7. Предлагаме подобрена редакция на ал. 2 на чл. 6:
“(2) Компенсаторните инструменти се считат издадени с регистрацията им в Централния депозитар.”
8. Срокът за приключване в чл. 9, ал. 1 да е уреден в закона, а не в наредбата.
9. Предлагаме следната редакция на ал. 2 на чл. 9:
“(2) Прехвърлянето на компенсаторни инструменти се извършва от Централния депозитар, като плащането става едновременно с прехвърлянето.”
10. В чл. 11, ал. 1 думата “останали” да отпадне.
11. В чл. 15, ал. 1 in fine изразът “ако деянието не съставлява престъпление” да отпаднат.
12. В чл. 15, ал. 2 изразът “упълномощен от него заместник министър” да се замени е “упълномощено от него длъжностно лице”.