Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за чуждестранните инвестиции,
№ 302-01-51/15.10.2003 г., внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА!
ПОЛИТИКА
Проф. Валери Димитров
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за чуждестранните инвестиции,
№ 302-01-51/15.10.2003 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 13 ноември 2003 г., Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, внесен от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Положителна страна на законопроекта е, че поставя в еднакви условия местните и чуждестранните инвеститори, така както предвижда чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Многобройните изменения на закона обаче налагат извода, че с оглед на новата философия на закона и на предмета на правно регулиране по- скоро се създава нов закон.
2. Съществен пропуск на законопроекта, според нас е, че в него (чл. 12, ал. 2) не се съдържат критериите за определяне на класовете инвестиции, а това е предоставено на правилника за приложение на закона. Тази материя се отнася до основни въпроси на обществените отношения, които се поддават на трайна уредба, поради което тя трябва да е уредена в самия закон, така както предвижда чл. 3 от Закона за нормативните актове.
3. Съгласно § 10, чл. 13, ал. 3 от законопроекта, на министъра на икономиката се дава право да преценява дали някои инвестиции да се ползват с привилегирован режим, без за това да е посочен някакъв критерий. Смятаме, че това законодателно решение крие опасност от проява на субективизъм при преценката, което е нежелателно, поради което предлагаме да се обсъди неговата целесъобразност. Освен това, струва ни се, че то противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, съгласно който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.
4. Създадената възможност в чл. 17, ал. 5 от законопроекта за придобиване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост без търг и конкурс, би създала също така спорове за съответствието на тази разпоредба с чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
2

5. Препращането в чл. 17е към правилник за уреждане на трите основни дейности - информационно, консултантско и административно обслужване, води до съществена празнота в закона и, според нас, не е приемливо. Уредбата на тези въпроси, или поне на тяхното основно съдържание, е в закона, а не в правилника за неговото прилагане.
6. Някои от сроковете в законопроекта (§ 15, чл. 24, ал. 2 и 3 и § 23) са твърде кратки и нереалистични. Предлагаме да се обсъди възможността за удължаването на тези срокове, за да се избегне тяхното неспазване при прилагането на закона.
7. Законопроект променя съдържанието на Закона за чуждестранните инвестиции и предлага принципно нова уредба. Той има комплексен характер - урежда статуса на чуждестранните лица, същността на чуждестранните инвестиции, принципа на равнопоставеност на местни и чуждестранни лица по отношение на извършване на инвестиции и стопанска дейност. С предлаганите изменения законопроектът изоставя уредбата на чуждестранните инвестиции и урежда процеса на извършване на инвестиции. Този подход не е позволен от чл. 11 ЗНА, тъй като предлаганите изменения са многобройни, важни и съществени и водят до коренна подмяна на предметното съдържание на ЗЧИ със съвършено нова материя. Материята на стопанската дейност на чуждестранните лица и чуждестранните инвестиции се заменя с материята на администриране на процеса на насърчаване на инвестиции. Това променя философията на един действуващ закон, което не би следвало да се извърши със закон за изменение и допълнение, а чрез заменянето му с цялостен нов закон.
Вероятно вносителите на законопроекта се водят от принципа на чл. 52 от Договора за създаване на ЕО, който въвежда правото на установяване, включващ правото на самостоятелна стопанска дейност и правото на свободно създаване на предприятия на цялата територия на
3

ЕС. В действителност, от момента на влизане на България в ЕС се установява еднакъв правен режим за всички стопански субекти и няма да има разлика между местни и чуждестранни стопански субекти. В този смисъл ще отпадне нуждата от специфична регламентация на чуждестранните инвестиции и чуждестранните стопански субекти. Но трябва да се държи сметка, че не всички инвеститори са от ЕС и за България е важно да привлича инвестиции и от други държави.
8. Предлагаме да се обсъди възможността ЗЧИ да остане да действа (като се подобрят някои действащи разпоредби), а по отношение на политиката на правителството за насърчаване на инвестициите да се изготви и внесе нов законопроект.
9. Моментът, в който България се отказва от специална уредба на чуждестранните инвестиции, според нас, не е особено подходящ, с оглед на преговорите за приемането на България за член на Европейския съюз. Понастоящем другите държави-кандидати за ЕС имат законови преференции към чуждестранните инвеститори и ги отстояват до момента на влизането им в ЕС. А с приемането на предложените изменения в българското законодателство няма да останат никакви преференции за чуждестранните инвестиции. Те не са най-важният фактор за привличане на чуждестранни инвестиции, но не бива и да се подценяват.
10. Отмяната на редица конкретни разпореди от ЗЧИ ще премахне и малкото законови улеснения за чуждестранните инвеститори. Така например: отменя се чл. 28, съдържащ правилата за по-облекчен валутен режим; чл. 26, уреждащ особен режим за отчуждаване на имоти на чуждестранни лица; чл. 29, уреждащ статута на особения работодател; възможността на чуждестранни лица да уреждат в трудовия договор нещо различно от императивните разпоредби на трудовото право; възможността за автономия на волята при трудови спорове и др. Тази
4
уредба съществува още от 1992 г. с първия ЗЧИ и при прилагането й не се наблюдават някакви проблеми.
1. В ЗЧИ ще останат да действуват редица норми, които няма да се вписват в новото предметно съдържание на ЗНИ и не съответстват на новата философия на закона. Така например: чл. 3, уреждащ режима на по-благоприятните условия за стопанска дейност на чуждестранни лица, установени в международен договор; чл. 6, уреждащ възможността за чуждестранни лица да регистрират Търговско представителство; чл. 7, даващ възможност на чуждестранни лица да регистрират клон. Това са норми, които не са свързани пряко с извършването на инвестиции, нямат пряка връзка с държавната политика за насърчаване и администриране на инвестициите и трудно се съчетават с новата философия на закона.
2. Законопроектът страда от редица редакционни недостатъци. Срещат се непрецизни дефиниции, съществува неопределеност на някои понятия, а в някои случаи дефинициите са напълно несполучливи. В този смисъл законопроектът не отговаря на изискванията на чл. 36 УПЗНА, съгласно който “разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно. Отклонения от общоупотребимия български език се допущат само ако се налагат от предмета на акта”.
Например:
- новото понятие за инвестиция в чл. 12 е по-несполучливо от досега съществуващото. В мотивите се твърди, че се осъвременява дефиницията за инвестиция, но в действителност се възприема модела на дефинициите от двустранните ДВНЗИ, които всъщност са по-стари от ЗЧИ (първите договори са подписани в средата на 80-те години). Освен това се стеснява предметното съдържание на инвестицията, като се обвързва само със “стопанската дейност”. По този начин се отблъскват така наречените инцидентни инвеститори, които не са стопански субекти;
- не е определено какво е “пряко и непряко” вложение;
5

- дефиницията за “инвестиционен проект” в § 1, т. 2 ДР е неточна.
Тя няма нищо общо с дефиницията на “инвестиционен проект” по ЗУТ, утвърдила се в практиката в процеса на извършване на строителство. В случая, като се има предвид, че инвестиции ще се извършват и чрез ново строителство, ще се изпадне в положение, при което за един и същи процес да се изготвят два инвестиционни проекта по ЗУТ и ЗНИ, но с различно съдържание. А това е недопустима ситуация, която съвсем ще обърка бъдещите инвеститори. Предлагаме дефиницията за
инвестиционен проект да отпадне, тъй като и без това не е нужна;
- дефиницията за “административно обслужване” в § 1, т. 3 ДР е
неточна. Има специален Закон за административното обслужване на физически и юридически лица, който определя понятието “административно обслужване”. Предлагаме дефиницията за
административно обслужване да отпадне .
13. Законопроектът съдържа съвършено нов и непознат до сега законодателен подход. С § 23 от ПЗР се съкращават срокове, установени в други действуващи закони и то по отношение на строго определена категория адресати. Това, според нас, е недопустим правен подход, резултатът от който ще доведе до сериозни трудности в прилагането на отделните закони. Няма правна логика един закон да разпорежда едно за всички адресати, а по отношение на някои “специални” адресати отделен закон да разпорежда нещо друго и то без да се променя конкретния закон. Тази разпоредба може да се квалифицира като “изключителна” разпоредба. По наше мнение тя противоречи на чл. 19, ал. 2 Конст. С тази разпоредба определена категория стопански субекти, получили сертификат за инвеститори, ще бъдат поставени в специално правно положение по отношение на административното обслужване, за сметка на всички останали стопанстващи субекти.
6

14. На няколко места законопроектът делегира уредбата на важни въпроси с подзаконови нормативни актове. Например: чл. 12, ал. 2
класовете инвестиции се определят в правилника; чл. 13, ал. 1, т. 4 видовете услуги се определят в правилника; чл. 14, ал. 3 на указанията на министъра се придава нормативен характер; чл. 17е, ал. 1 условията за осъществяване на съдействие се определят с правилник; чл. 17, ал. 2 с инструкция се определя редът и др.
Това са въпроси, които трябва да се уредят в закона съгласно ЗНА и Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Според чл. 4 на този закон административното регулиране на стопанската дейност се извършва само със закон, а не с подзаконови административни актове.
15. В законопроекта се съдържат редица положения, които могат до доведат до непрозрачност при вземане на решения от администрацията. Не е установен редът, по който държавната администрация ще преценява коя инвестиция е по-изгодна и коя да бъде насърчена в случаите на конкуренция между двама инвеститори. Не е ясно кои ще са критериите за отсяване на кандидатите за инвеститори, при положение че няколко кандидата са заявили намерение за инвестиции в един и същ обект. Липсата на законова уредба по тези въпроси, според нас, е опасна като се има предвид, че лицата, получили статус на инвеститори, придобият привилегировано положение и могат да получат вещни права по реда на ЗДС без търг и конкурс, а в някои случаи и безвъзмездно, а може да се стигне и до получаване на държавни помощи. Това е една реална опасност за заобикаляне на действащи разпоредби от законодателството и за пренебрегване на изискванията за търг и конкурс при разпореждане с недвижими имоти.
7

16. Предлагаме да се регламентира редът, по който ще се определя кой инвеститор се насърчава, при наличие на конкуренция от няколко инвестиционни намерения по отношение на един и същ обект на инвестиция. Предлагаме изрично да се предвиди и съдебен контрол на актовете на администрацията, които съдържат решения за насърчаване на инвеститори.
17. Законопроектът не урежда докрай важни въпроси свързани с процеса на извършване на инвестиции. Такъв е въпросът с инфраструктурата, която ще се изгражда от бъдещия инвеститор. Урежда се само механизмът за финансиране изграждането на инфраструктурата, която е публична собственост. Но въпросът с инфраструктурата, собственост на експлоатационните дружества, остава неуреден. Няма правен механизъм за задължаване на експлоатационното дружество да финансира изграждането на съоръженията. Много от тези дружества ще се приватизират, а в момента почти всички са монополни структури.
18. Предлагаме точно и ясно да се определи в закона (а не в правилника) кой ще финансира инфраструктурата, кой ще я изгражда, чия собственост ще стане, как инвеститорът ще си върне вложените средства, как ще се определя стойността на инфраструктурата. Това са много важни въпроси. Трябва да се уреди механизмът за обезщетяване на инвеститора, за връщане на вложените средства по способа, предвиден в Закона за енергетиката и енергийната ефективност (чл. 92, ал. 8). Но за това трябва да се предвидят промени в други отраслови закони, в които точно и ясно да се регламентира този механизъм. В противен случай отношенията между инвеститора и експлоатационните дружества остават неуредени.
8

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
19. По § 1:
Новото заглавие на законопроекта, според нас, не е сполучливо. То не отговоря и на предмета, и на съдържанието на законопроекта. Измества се посоката на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 Конст., която предвижда “закрила на инвестициите”.
Според конституционната идея законът дължи именно закрила на инвестициите, т.е. установяване на уредба, която създава благоприятни правни условия за извършване на инвестиции и тяхното подпомагане
Предлагаме да се обсъди примерно следното заглавие на законопроекта: “Закон за инвестициите”.
20. Освен това, никъде в достъпните ни международни договори не се открива изрично задължение да се насърчават инвестициите. В чл. 3, ал. 2 на действащия закон остава възможността за ответни ограничителни мерки, които не насърчават инвестициите.
21. По § 2, чл. 1:
Предметът на закона не е само насърчаването на инвестициите, но и условията и редът за извършването им и тяхната закрила. В този смисъл и предложеното по-горе наименование на закона ни изглежда е по-точно.
22. В § 3, чл. 2, ал. 2 думата “статут” е неуместно употребена. Предлагаме да се замени с “правното положение”.
23. В § 4, чл. 4 неоснователно е разпростирането на този изключителен режим спрямо местни лица. Тази разпоредба може да се окаже за в бъдеще в колизия с текста на чл. 19, ал. 2 КРБ, която прокламира правилото, че законът гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Поради което предлагаме да отпадне.
9

24. В § 6, чл. 8, ал. 2 предлагаме да отпадне, тъй като от чл. 2 може да се направи този извод.
Ако остане разпоредбата, предлагаме след “кооперации” да се сложи точка и текстът след това да отпадне.
25. По § 7, чл. 9, ал. 3:
По чл. 9, ал. 3 се отнася и § Единствен от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, внесен от Министерския съвет на 26.09.2003 г. Според нас, по-сполучлива е редакцията в Законопроекта от 26.09.2003 г.
26. Предлагаме заглавието на Глава втора да стане: “Държавни органи в областта на насърчаване на инвестициите”.
27. По § 8, чл. 10:
В ал. 1 думата "държавна политика" да отпадне и ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Дейността по насърчаването на инвестициите се ръководи от министъра на икономиката във взаимодействие със съответните отраслови министри.”
В ал. 1, т. 3 се допуска министърът на икономиката да издава разрешения за придобиване право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в определени от този закон случай. В чл. 106 от Конституцията правомощието за организиране стопанисването на държавното имущество е предоставено на Министерския съвет. Смятаме, че това правомощие на министъра на икономиката следва да се упражнява след вземане на становище на съответния областен управител. То не може да се упражни за имоти общинска собственост. Освен това, правомощието не е съобразено с чл. 17, ал. 5 от законопроекта.
10

Предлагаме изразът “секторни политики” в чл. 10, ал. 1 от законопроекта да отпадне не само защото е буквален превод от чужди езици и е с неясно съдържание, но и защото така наречените секторните политики също са държавни.
3. По § 8, чл. 11:
Предлагаме за обсъждане следната примерна редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Дейността по насърчаване на инвестициите се изпълнява от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, наричана по нататък “Агенцията”.
(2) Агенцията може да има служители извън страната в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.”
Мотиви: Държавата има дипломатически представителства. Единствен представител на страната в тях е посланикът или шефа на мисията. Всички останали лица са персонал на мисията. Досегашната практика предвиждаше аташиране на представители на други министерства в дипломатически представителства и те винаги са били служители на представителството.
Ако не се възприеме нашето предложение, в ал. 2 да се помисли дали не е по-добре агенцията да е държавна, с оглед важността на материята.
Точки 2-5 от ал. 1 на законопроекта да се обособят в самостоятелна
ал. 3.
Предлагаме ал. 4 да придобие примерно следната редакция:
“(4) Устройството и дейността на Българската агенция за инвестиции се определя с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
4. В § 8, чл. 11а, ал. 2 думата “промоцирани” да се замени с по- подходяща българска дума или израз като например “представяни от”.
11

5. По § 8, чл. 116, ал. 1:
Според нас не е оправдано свеждането на предназначението на единната информационна система само до “статистически цели”. По този начин се ограничава използването й.
В ал. 2 думата “фирми” предлагаме да се замени с “търговци”.
6. По §9.
Заглавието на Глава трета не отговаря на съдържанието. Освен това не е редно заглавието на глава от закона да повтаря заглавието на целия закон.
Предлагаме да се обсъди примерно следното заглавие: “Осъществяване на насърчаването на инвестициите”.
7. В § 10, чл. 12:
В ал. 1 понятието за “инвестиции” се нуждае от прецизиране. Предлагаме да остане старата редакция на чл. 12, тъй като тя в продължение на 12 години действува със сходно съдържание и нейното прилагане не е създавало трудности.
Изразът “пряко и непряко” предлагаме да отпадне, тъй като, според нас, то не е необходимо.
Изразът “физическо и юридически лица” не изчерпва всички субекти на инвестиция и изключва неперсонифицираните търговски дружества - например събирателното дружество в Германия или гражданското дружество по ЗЗД в България, които не са юридически лица.
Предлагаме да се добави “неперсонифицирано дружество”. Така ще се получи възможно най-широк обхват на евентуалните инвеститори.
Добавката, свързана със “стопанската дейност”, също трябва да отпадне. Така се ограничава доста широк кръг потенциални инвеститори, които инвестират (влагат) инцидентно, например в държавни облигации
12

или съкровищни бонове, или в недвижими имоти, без да са стопански субекти.
В т. 2 думата “всякакви” да се замени с “други”.
В т. 3 изразът “право на вземане” не е коректен. По-точно е “Вземания и всякакви други права”.
В т. 4 опитът за изчерпателно изреждане на формите на интелектуална собственост, според нас, не е сполучлив. По-сполучливо е “обекти на интелектуалната собственост - обекти на авторското право и индустриалната собственост” и се добави накрая “ноу хау” и “гуд уил”.
В ал. 2 според нас, е неприемливо класовете инвестиции да се уреждат с правилника за прилагане на закона. В мотивите това се обуславя с по-лесната възможност за осъвременяване, но чл. 3, ал. 1 ЗНА и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) изискват тези въпроси поради тяхната важност, да се уредят в закона.
33. По § 10, чл. 13:
В ал. 1, т. 2 "животинската продукция" е приравнена на природен ресурс, което, струва ни се, не е правилно.
В т. 4 не може в правилника да се регламентират видовете услуги, а трябва да се определят в закона (според ЗНА и ЗОАРАКСД).
В ал. 2, т. 1 изразът "съобразно размера й" е излишна. В чл. 12, ал. 2 се предвижда, че класовете се определят според размера.
В ал. 3 е необходимо да се посочат критериите, при които министърът ще има право да преценява насърчаването на инвестиции, които не са обхванати от общия режим. Това правомощие, след като е изключение би следвало да се предостави на Министерския съвет.
Предлагаме да се уточнят критериите, съобразно които министърът може да прави преценка. В противен случай има опасност от субективизъм и от непрозрачност.
13

34. Текстовете на чл. 14-17 са отменени през 1998 г. (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.), а на тяхно място със законопроекта се предлага създаването на нови текстове на мястото на отменените, което е недопустимо по УПЗНА.
35. В § 11, чл. 14, според нас, е много обстоятелствен. По-скоро това е текст за правилника. Предлагаме да се прередактира и да се съкрати.
В ал. 2 изразът “след преценка” да отпадне, за да е ясно, че органът при издаването на сертификата ще действа в условията на обвързана компетентност ако инвестицията отговаря на условията за съответния клас. Това ще позволи и обжалване на неговите актове.
В ал. 3 недопустимо е на указанията на министъра да се придава нормативно значение.
36. В § 11, чл. 15, ал. 3, според нас, би било по-точно думата “предлага” да се замени с “издава”.
Изразът “централните и териториални администрации” да се замени с “органите на изпълнителната власт”.
37. В § 11, чл. 16, ал. 2 и 3 недопустимо е, според нас, функцията на държавен служител да се смесва с представителство на инвеститора. Не би следвало да се изключва възможността, а дори е необходимо, изрично да се посочи в закона, че инвеститорът може да използва и други лица (адвокати, довереници) за извършване на описаните действия, а органите са задължени да му оказват необходимото съдействие. Не е посочено ясно в законопроекта кой ще поеме разходите за обслужването, поради което е възможна колизия с чл. 176, ал. 3.
В ал. 2 по-точно би било думата “предлага” да се замени с “издава”.
В ал. 3 не е редно инвеститорът да упълномощава служители, които да му защитават интересите. Не е ясно чии интереси първо ще
14

защитават държавните служители - на държавата или на инвеститора. Това е предпоставка за конфликт на интереси с всички произтичащи от това неблагоприятни правни последици. Несъвместимо е качеството на държавен служител и доверено лице на определен инвеститор. По- сполучливо е инвеститорът да упълномощи свое доверено лице (адвокат, консултант), а същият да получава необходимото съдействие от служителите и работи в тясно взаимодействие с тях.
38. По § 11, чл. 17:
В ал. 1 не е ясно какво значи “съдейства”. Трябва точно да се уточни кой ще изгради инфраструктурата и чия собственост ще стане създадената инфратруктура (вж. по-горе №№ 17-18). В изброяването трябва да се включат и органите на местното самоуправление, тъй като инфраструктурата в някои случаи е публична общинска собственост.
В ал. 2 думата “предлага” да се замени с “издава”.
Съществува опасност разпоредбата на ал. 4, изр. 3 да се използува от недобросъвестни инвеститори само с цел да се заобиколят императивните разпоредби за търг и конкурс при придобиване на вещни права върху недвижими имоти.
В ал. 5 предоставянето на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост, е в колизия с чл.19, ал. 2 от Конституцията. Търговете и конкурсите са гаранция за предоставянето на еднакви правни условия за стопанска дейност. Ако тази възможност остане, то това би следвало да става с акт на Министерския съвет. Предложената процедура, според нас, не трябва да се осъществява “чрез съгласуване”, а чрез “изразяване на писмено мнение” от съответните министри.
В ал. 6 не би могло общинският съвет да предоставя бъз търг или конкурс общинска собственост. В Закона за допитване до народа (чл. 25) е регламентирана специална процедура за сделки с общинско имущество със значителна стойност или особена важност за общината.
15

Алинея 6 влиза в колизия със Закона за общинската собственост, тъй като там не е предвидена възможност за учредяване на вещни права без търг и конкурс.
39. По § 12, чл. 17а:
В ал. 1 не е ясно съдържанието на предвиденото съдействие.
В ал. 2 думата “предлага” да се замени с “издава”. Изразът “изградената инфраструктура” предлагаме да се замени с “инфраструктура, която ще се изгради”.
40. По § 12, чл. 176:
В чл. 176 качеството на държавни служители, според нас, не би трябвало да се съвместява с качеството “доверени лица на инвеститора” (вж. по-горе и бележката по § 11, чл. 6, ал. 2 и 3).
В ал. 3 предлагаме да се конкретизира като се посочат кои средства, установени със закон, са за сметка на инвеститора. Дали става дума само за такси, или и за други плащания.
Алинея 4 урежда само механизма за финансиране изграждането на инфраструктурата, която е публична собственост. Но въпросът с инфраструктурата на експлоатационните дружества остава неуреден. Няма правна възможност за задължаване на експлоатационното дружество да финансира изграждането на инфраструктура. Много от тях са монополни структури и скоро ще се приватизират.
Предлагаме да се уреди механизъм за обезщетяване на инвеститора по способа, предвиден в Закона за енергетиката и енергийната ефективност (чл. 92, ал. 8). За това трябва да се предвидят промени в други отраслови закони, в които точно и ясно да се регламентира този механизъм. В противен случай отношенията между инвеститора и експлоатационните дружества ще останат неуредени.
16

41. В § 12, чл. 17г не е ясно какво следва след обявяване на подкрепата на МС. Какви са правните последици? В сегашния си вид текстът има само декларативно значение.
42. В § 12, чл. 17е, ал. 1 и 2 са предвидени два нормативни акта с един и същ предмет на правно регулиране - правилник и инструкция и е възможно те да си противоречат. Изпълнителният директор като ръководител на изпълнителна агенция не може да издава инструкции. Инструкцията е нормативен акт (чл. 7, ал. 3 ЗНА) и нейното издаване от орган на сравнително ниско административно равнище (чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗАдм.), какъвто е изпълнителният директор на изпълнителна агенция, противоречи на чл. 7, ал. 3 ЗНА.
Освен това, в ал. 1 “условията” не могат да се уреждат с правилник, тъй като се отнасят до основни въпроси на съответните обществени отношения. “Условията” за съдействие за изграждане на техническата инфраструктура пораждат важни правни и икономически проблеми и трябва да се уредят в закона дори и с измененията на други отраслови закони.
В ал. 2 “редът” се урежда в правилник, а не в инструкция. С инструкция висшестоящ орган дава указания до подчинените нему органи по прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи (чл. 7, ал. 3 ЗНА).
43. В § 12, чл. 17ж, ал. 1 и 2 са без нормативно съдържание и предлагаме да отпаднат. Другите действащите закони се прилагат и не е необходимо това изрично да се посочва.
44. В § 13 е предвидена отмяна на цялата Глава четвърта, без да се посочат членовете, които тя включва. Трябва да се посочат изрично текстовете на Глава четвърта, които се отменят.
17

45. В § 14, чл. 23, ал. 3, според нас, се утвърждава със закон създадената практика за заобикаляне на чл. 22 от Конституцията и е по- добре ал. 3 да отпадне.
46. По § 15, чл. 24:
В ал. 1 изразът “урбанизирани територии в граничната зона, свързани с националната сигурност и отбраната на страната” да се заменен с “територии, свързани с националната сигурност” и те да се определят със закон, а не с акт на Министерския съвет.
Предлагаме, също така, дружествата с чуждестранно участие да се изключат като адресати на нормата, защото трудно би се установило чуждестранното участие при акционерни дружества с акции на приносител. Възможно е дружество без чуждестранно участие да придобие собственост и в последствие да се промени участието.
Алинея 1 предлагаме да се прередактира. От сегашната й редакция се разбира, че дружество с чуждестранно участие може да придобие земя без разрешение, а когато придобива сграда ще трябва да получи такова. Проблемът идва от приравняването на дружествата с чуждестранно участие към чуждестранните лица. Регламентацията за тях е различна - едните могат да придобиват земя, а другите не могат. Затова е необходимо с отделни изречения да се регламентира режимът за чуждестранните лица и за дружествата с чуждестранно участие.
Въвеждането на критерия “граничната зона” е остарял и не отговаря на дълбоките промени, които настъпиха в международните отношения на страната ни с другите балкански страни. По-добре е да останат критериите “национална сигурност и отбрана”, защото са поточни и по-гъвкави, и,според нас, по-подходящи .
В ал. 2 вместо “съгласуване” да се изисква “писмено мнение” от съответните министри. Предлагаме срокът за даване на мнение за проучване на чуждестранно лице да бъде удължен, например на 60 дни.

47. В § 16, чл. 26 отпада една преференция, която предпазваше инвеститорите от необосновани отчуждавания. Предлагаме да се прецени целесъобразността от отмяната на чл. 26.
48. В § 17, чл. 27 с отмяната на ал. 2 се лишават чуждестранните граждани от една досегашна преференция. Да се прецени целесъобразността от отмяната на ал. 2.
49. По § 18
Да се прецени целесъобразността на отмяната на чл. 28, 29, 30, 31, 32. Това са важни разпоредби, които имат своето значение. Отстъпва се от принципа за преференциално отношение и улеснение към
чуждестранните инвеститори.
50. По § 19, чл. 34:
В ал. 1 и 2 размерът на глобите предлагаме да е относително определен.
В ал. 3 да се посочи, че глобата е за физически лица, а имуществената санкция за юридически лица.
51. В § 20, чл. 35, ал. 7 се потвърждава тенденцията, която се провежда в последно време в редица закони, приходите от глоби да постъпват в наказващия орган. Това противоречи на същността на административното наказване за деяния, насочени срещу реда на държавно управление и за неизпълнение на задължения към държавата. Дава се възможност на заинтересована в административнонаказателното производство страна да реализира отговорността. Освен това, приходите от глоби и имуществени санкции не могат да се планират.
19

8. По § 21 “Допълнителна разпоредба”:
В § 1, т. 1 понятието за чуждестранно лице може да се извлече от Валутния закон или от данъчните закони.
В § 1, т. 1, б. “б” изразът “чуждестранен гражданин” предлагаме да се замени с “чужденец”, за да се обхванат и лицата без гражданство.
Параграф , т. 1, б. “в” предлагаме да придобие примерно следната редакция:
”в) физическо лице - чужденец с постоянно местопребиваване в чужбина и български гражданин в случаите по чл. 2, ал. 2.”
Мотиви. “Чужденец” е по-широко понятие и включва освен лицата с чуждо гражданство, още и лицата без гражданство.
Точка 2 е неточна и предлагаме да отпадне. Тя влиза в
противоречие с дефиницията за инвестиционен проект по ЗУТ.
Точка 3 е неточна и предлагаме да отпадне. Тя влиза в
противоречие с дефиницията за административно обслужване по ЗАОФЮЛ.
По Преходните и заключителни разпоредби:
9. В § 23, ал. 1 съкращаването на сроковете в други закони води до поставяне в неравностойно положение останалите адресати на тези закони. А това не е правилно и създава правна несигурност. Не може в един и същи закон да има различни срокове по отношение на определена категория адресати (вж. по-горе № 13). Систематическото място на този текст не е в Преходните и заключителни разпоредби.
10. Промяната на правното положение на агенцията в § 24 е възможно да доведе и до промяна на правния статус на служителите в нея. С думата “преминават” не се решават правните проблеми на хората, които ще работят в агенцията. Правилно би било, в частта относно трудовите правоотношения да се препрати изрично към чл. 123 от Кодекса на труда.
20

В § 24 предлагаме да се обсъди въпросът дали понижаването на “ранга” на агенцията като орган на изпълнителната власт от “държавна” в “изпълнителна” по чл. 19, ал. 4 ЗАдм. няма да доведе до промяна и в служебното положение на държавните служители в нея.
55. Шестмесечният срок в § 27 за издаване на правилник е твърде дълъг, след като основни въпроси ще се уреждат в правилника по прилагането на закона, въпреки че формално е спазен срокът по чл. 45 от
УПЗНА.