Проект Закон за счетоводството

---

Проект
Второ четене
ЗАКОН за счетоводството
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. организацията, методологията и методиката по изграждането и функционирането на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. съдържанието, съставянето и публичността на годишните финансови отчети на предприятията;
3. изискванията към лицата, които съставят годишния финансов
отчет.
(2) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци; бюджетните предприятия и не персонифицираните дружества.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
1. В чл. 1У ал. 1, т. 1 думите “организацията, методологията и методиката по изграждането и функционирането на“ се заменят с “изисквания към всеобхватността и достоверността на
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински и н.п. Георги Анастасов:
В чл. 1, след думата “Предприятия ” се добавя: “по смисъла на този закон са
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. съдържанието, съставянето и публичността на годишните финансови отчети на предприятията;
3. изискванията към лицата, които съставят годишния финансов отчет.
(2) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци; бюджетните предприятия , неперсонифицираните дружества, и чуждестранните
лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност.”
Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.
Предложение на н.п. Георги Пирински и н.п. Георги Анастасов:
Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред по датата на издаване на документа, удостоверяващ извършването им. ”
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Чл. 3. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Счетоводните документи могат да се съставят и на съответния чужд език в левове и в чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 3, ал. 1 в началото думата “счетоводните” се заменя с “Първичните счетоводни”, а в изречение второ думите “Счетоводните документи ” се заменят с “Те ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. като ал. 1 се изменя така:
“(1) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в левове и в чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.”
Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява при спазване на следните принципи:
1. предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
2. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
3. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната (договорната) им форма;
4. текущо начисляване - сделките и събитията се отчитат към момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или на техните еквиваленти и се представят във финансовите отчети за периода, към който се отнасят;
5. запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди.
(2) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно законите.
(3) Предприятията организират текущото счетоводство по начин, осигуряващ възможност за вътрешен и външен контрол на всички отчетени стопански операции.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 4:
1. Създава се нова ал. 1
“(1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни предположения:
1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
2. действащо предприятие - приема се че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база. ”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2, като т. 4 се заличава, ат. 5 става
т. 4.
3. В ал. 2У която става ал. 3, думите “съгласно законите” се заменят със “съгласно действащото законодателство ”.
4. Досегашната ал. 3 отпада.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински и н.п. Георги Анастасов:
В чл. 4 думата “законите ” се заменя с “настоящия закон ”.
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:
1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;


2. действащо предприятие - приема се че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.
(2) Счетоводството се осъществява при спазване на следните принципи:
1. предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
2. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
3. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната (договорната) им форма;
4. запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди.
(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.”
Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан, разработен на база на Националния сметкоплан, приет от Националния съвет по счетоводство.
(2) Бюджетните предприятия прилагат утвърден от министъра на финансите сметкоплан, които се обнародва в "Държавен вестник”.
(3) Националният сметкоплан, утвърден от Националния съвет по счетоводство се публикува в специализираното му издание след обнародване в Държавен вестник.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
Вчл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “разработен на база на Националния сметкоплан, приет от Националния съвет по счетоводство ” се заличават.
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Бюджетните предприятия прилагат сметкоплан и счетоводни стандарти, утвърдени от министъра на финансите, които се обнародват в “Държавен вестник
3. Ал. 3 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински и н.п. Георги Анастасов:
В чл. 5, ал. 1 след думите “Националният съвет по счетоводство” се добавя: “и утвърден от Министерски съвет ”.
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Предложението е оттеглено на заседанието на Комисията.

Окончателен текст на чл. 5;
“Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.
(2) Бюджетните предприятия прилагат сметкоплан и счетоводни стандарти, утвърдени от министъра на финансите, които се обнародват в “Държавен вестник”.”
Чл. 6. (1) Създава се Национален съвет по счетоводство като юридическо лице на самостоятелна издръжка, със седалище гр. София.
(2) Националният съвет по счетоводство:
1. разработва проекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството и ги предлага за утвърждаване от съответните органи на законодателната и изпълнителната власт;
2. изразява становище по нормативни актове, свързани с нормативната база за счетоводството ;
3. създава публичен регистър и единна национална система за събиране и публикуване на годишни финансови отчети, подлежащи на независим финансов одит по чл. 40 от този закон;
4. организира издаването на специализирано издание за публикуване на нормативни актове и заверени годишни финансови отчети по реда на този закон.
(3) Националният съвет по счетоводство се състои от председател, секретар и 22 членове.
(4) Председател на Националния съвет по счетоводство е дипломиран експерт-счетоводител, утвърден от управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Секретарят е представител на Министерството на финансите, определен от министъра на финансите. Членове на Националния съвет по счетоводство са: петима представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители, определени от Управителния съвет на института; трима представители на висшите икономически училища, определени от ректорите им; двама представители на професионалните организации на счетоводителите, определени от ръководните им органи; трима представители на частния сектор, определени от Българската търговско-промишлена палата и от Българската стопанска камара; двама представители на Министерството на финансите, определени от министъра на финансите; по един представител на Националния статистически институт, на държавния надзор върху банковата дейност, застрахователната дейност и осигурителната дейност, Сметната палата, Комисията по ценните книжа и фондовата борси и Българска фондова борса, определени съответно от председателя на Националния статистически институт,от председателя на Сметната палата и от управителните органи на останалите представители.
(5) Националният съвет по счетоводство определя своя структура, щат и бюджет.
(6) Бюджетът на съвета се формира от собствени приходи и вноски на представителите по ал. 4, на база брой на представляващите ги членове.
Предложение на н.п. Иван Искров} Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
Член 6. да отпадне.

Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински и н.п. Георги Анастасов:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Създава се Национален съвет по счетоводство към Министерския съвет като юридическо лице на самостоятелна издръжка, със седалище гл. София."
2. Ал. 3 се изменя така:
“(3) Ръководител на Националния съвет по счетоводство е министъра на финансите. Секретар на Националния съвет по счетоводство е дипломиран експерт-счетоводител, утвърден от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт- счетоводители. ”
3. Ал. 4 се изменя така:
“(4) Националният съвет по счетоводство се формира на паритетни начала от представители на: Института на дипломираните експерт-счетоводители, Професионалните организации на счетоводителите, Национално представените синдикални организации, катедрите по счетоводство във ВУЗ, Агенцията за малки и средни предприятия, национално представените организации на работодателите, Министерство на финансите, НОИ, Комисията по ценни книжа и фондовите борси и Българската фондова борса, Национален статистически институт, Сметната палата и на БНБ, определени от съответните управителни органи.
4. Ал. 5 се изменя така:
“(5) Щатни служители в Националния съвет по счетоводство на основно трудово правоотношение са само лицата, обслужващи администрацията на съвета. ”
5. Ал. 6 се изменя така:
“(6) Бюджетът се формира от собствени приходи и вноски на представителите на база брой представляващи ги членове. ”
6. Създават се нови ал. 7 и 8:
“(7) Националният съвет по счетоводство определя своя структура, щат и бюджет, утвърдени от Министъра. Структурата, щатът и бюджетът се публикува на своя електронна страница, като бюджетът се публикуват и в “Държавен вестник".
(8) Националният съвет по счетоводство организира своя електронна страница, като неразделна част от страницата на Министерство на финансите, в което публикува финансовите отчети след независим финансов одит. ”
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Предложението е оттеглено на заседанието на Комисията.
Глава втора
СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ И ФОРМА НА СЧЕТОВОДСТВОТО
Чл. 7. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър:
1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция;
2. вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи;
3. регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
(2) Счетоводният документ може да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Комисията подкрепя текста на вносителя като чл. 6.
Чл. 8. (1) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа следните реквизити:
1. наименование и номер на документа, място и дата на съставянето му;
2. наименование и адрес на предприятието;
3. собствено и фамилно име на съставителя на документа;
4. основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;
5. подписи на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция.
(2) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа освен посочените в ал. 1 и следните реквизити:
1. номер по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя и получателя на документа - за предприятията, а за получатели - физически лица - идентифициращите ги данни;
2. печат на предприятието, което е съставило документа.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 8 се създава ал. 3:
“(3) За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава ред и начин на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които да са задължителни за прилагане. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица съдържа:
1. Наименование и номер на документа, дата на съставяне и място;
2. Наименование и адрес на предприятията - издател и получател на документа;
3. Номер по Националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя и получателя на документа, а за получатели физически лица се изписва ЕГН на лицето;
4. Основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;
5. Съставител и получател - име и фамилия;
6. Подпис на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция;
7. Печат. ”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по принцип.
Окончателен текст на чл. 8. който става чл. 7;
“Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица съдържа:
1. наименование и номер на документа, дата на съставяне и място;
2. наименование и адрес на предприятията - издател и получател на документа;
3. номер по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя и получателя на документа, а за получатели физически лица се изписва ЕГН на лицето;
4. основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;
5. съставител и получател - име и фамилия;
6. подпис на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция.
(2) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа реквизити:
1. наименование и номер на документа, място и дата на съставянето му;
2. наименование и адрес на предприятието;
3. собствено и фамилно име на съставителя на документа;
4. основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;
5. подписи на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция.
(3) За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава ред и начин на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които да са задължителни за прилагане.”
Чл. 9. При съставяне на първичните счетоводни документи чрез технически средства подписите по ал. 1, т. 5 от предходния член могат да се заменят с идентификационни шифри или с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 9 думите “с индентификационни шифри или ” да отпаднат.
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9 като чл. 8 със следната редакция:
“Чл. 8. При съставяне на първичните счетоводни документи чрез технически средства подписите по чл. 7, ал. 2, т. 5 могат да се заменят с идентификационни шифри или с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.”
Чл. 10. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край;
3. синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях;
4. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри, съставяне на оборотна ведомост;
5. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
6. поддръжка на индивидуален сметкоплан.
(2) При осъществяване на счетоводството се използува счетоводен софтуер на български език, разработен при спазване на изискванията на настоящия закон.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 10:
1. В ал. 1, т. 6 думата “поддръжка ” се заменя с “прилагане ”.
2. Ал. 2 се изменя така:
и(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използува счетоводен софтуер, той трябва да е на български език, разработен при спазване на изискванията на този закон. ”
Предложение на Комисията;
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 10. който става чл. 9;
“Чл. 9. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край;
3. синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях;
4. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри, съставяне на оборотна ведомост;
5. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
6. прилагане на индивидуален сметкоплан.
(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използува счетоводен софтуер, той трябва да е на български език, разработен при спазване на изискванията на този закон.”
Чл. 11. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11 като чл. 10.
Чл. 12. (1) Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.
(2) Лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски , Димитър Стефанов:
По чл. 12:
1. Вариант 1-чл. 12 да отпадне.
2. Вариант II - да отпадне само ал. 2.
Предложение на Комисията:
В чл. 12, който става чл. 11, ал. 2 да отпадне.
Чл. 13. Формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13 като чл. 12.
Глава трета
АКТИВИ, СОБСТВЕН КАПИТАЛ, ПАСИВИ, ПРИХОДИ И
РАЗХОДИ
Чл. 14. (1) Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена.
(2) Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена.
(3) Последващи оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
В чл. 14, ал. 1 се изменя така:
“(1) Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счет
оводни стандарти. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 14. който става чл. 13:
“Чл. 13. (1) Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
(2) Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена.
(3) Последващи оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.”
Чл. 15. (1) Активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период, и краткотрайни (краткосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на дванадесет месеца.
(2) Дълготрайните активи са: материални, нематериални, финансови и репутация.
(3) Краткотрайните активи са: материални запаси, краткосрочни вземания, финансови и парични средства.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 15, ал. 1 след думите “от дванадесет месечен период” се добавя “и стойност на придобиване по-голяма от две минимални работни заплати към датата на придобиване ”.
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15 като чл. 14.
Чл. 16. (1) Предприятията начисляват амортизации на
амортизируемите дълготрайни активи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
(2) Амортизациите се начисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на дълготрайния актив или въвеждането му в употреба.
(3) Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 като чл. 15.
Чл. 17. Материалните запаси при тяхното потребление се оценяват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17 като чл. 16.
Чл. 18. Безвъзмездно получените активи се отчитат като финансирания, освен ако в закон е предвидено друго.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
Член 18 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Чл. 19. (1) Разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи (материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други), финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци от печалбата. Предприятията могат да прилагат и друга класификация на разходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.
(2) Като разходи се отчитат начислените провизии, когато това е предвидено в нормативен акт.
(3) Финансовите разходи са: разходите за лихви; отрицателните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; отрицателните разлики от промяна на валутни курсове; другите разходи по финансови операции.
(4) Извънредните разходи са разходите, възникнали вследствие на природни и други бедствия и на принудително отчуждаване на активи.
(5) Разходите, извършени от предприятието през текущия отчетен период, които са свързани с получаване на приходи или изгоди през следващ отчетен период, се отчитат като разходи за бъдещи периоди.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 19, ал. 4 се изменя така:
“(4) Извънредни разходи са разходите, които са възникнали случайно ши са породени от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникват отново в близко бъдеще. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 19. който става чл. 17:
Чл. 19. (1) Разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи (материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други), финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци от печалбата. Предприятията могат да прилагат и друга класификация на разходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.
(2) Като разходи се отчитат начислените провизии, когато това е предвидено в нормативен акт.
(3) Финансовите разходи са: разходите за лихви; отрицателните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; отрицателните разлики от промяна на валутни курсове; другите разходи по финансови операции.
(4) Извънредни разходи са разходите, които са възникнали случайно или са породени от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникват отново в близко бъдеще.
(5) Разходите, извършени от предприятието през текущия отчетен период, които са свързани с получаване на приходи или изгоди през следващ отчетен период, се отчитат като разходи за бъдещи периоди.”
Чл. 20. (1) Приходите се отчитат като приходи от дейността (от продажби на продукция, стоки, услуги, от финансирания и приходи от други продажби), финансови приходи и извънредни приходи. Предприятията могат да прилагат и друга класификация на приходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.
(2) Финансовите приходи са: приходите от лихви и от дялови участия; положителните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; положителните разлики от промяна на валутни курсове; другите приходи от финансови операции.
(3) Извънредните приходи са получените застрахователни обезщетения.
(4) Приходите, получени от предприятието през отчетния период за дългосрочно и краткосрочно финансиране, които са свързани с извършването на разходи през следващи отчетни периоди, се отчитат като финансирания.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 20:
1. Ал. 3 се изменя така:
“(3) Извънредни приходи са приходите, които са възникнали случайно ши са резултат от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще. ”
2. Създава се ал. 5:
“(5)Приходи на предприятието, получени през отчетния период, които са свързани с извършването на разходи през следващи отчетни периоди се отчитат като приходи за бъдещи периоди. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по
т. 2.
Окончателен текст на чл. 20, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Приходите се отчитат като приходи от дейността (от продажби на продукция, стоки, услуги, от финансирания и приходи от други продажби), финансови приходи и извънредни приходи. Предприятията могат да прилагат и друга класификация на приходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.
(2) Финансовите приходи са: приходите от лихви и от дялови участия; положителните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; положителните разлики от промяна на валутни курсове; другите приходи от финансови операции.
(3) Извънредни приходи са приходите, които са възникнали случайно или са резултат от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще.
(4) Приходите, получени от предприятието през отчетния период за дългосрочно и краткосрочно финансиране, които са свързани с извършването на разходи през следващи отчетни периоди, се отчитат като финансирания.”
Чл. 21. Активите, пасивите и собственият капитал се посочват в баланса по балансови стойности.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
Чл. 21 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Чл. 22. Пасивите са краткосрочни - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса, и дългосрочни - всички останали.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. който става чл. 19.
Чл. 23. (1) Собственият капитал включва основния капитал, резервите и финансовия резултат, неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.
(2) Като основен се отчита капиталът, определен при учредяването на предприятието и регистриран в съда, когато за това има изискване по закон.
(3) Като резерви се отчитат собствените средства, формирани съгласно действащото законодателство, както и по решение на органите на управление на предприятието.
(4) Финансовият резултат е печалбата или загубата от текущата година.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 20.
Глава четвърта ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ
Чл. 24. Активите, собственият капитал и пасивите се инвентаризират в следните срокове:
1. дълготрайните материални и нематериални активи - най-малко веднъж на 2 години;
2. материалните запаси - най-малко веднъж в годината;
3. останалите активи, пасивите и собственият капитал - преди съставянето на годишния финансов отчет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. койт остава чл. 21, като думите “собственият капитал” се заличават навсякъде в текста.
Чл. 25. (1) Инвентаризациите се извършват по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите, на собствения капитал и на пасивите в годишния финансов отчет.
(2) Инвентаризации се извършват и по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “инвентаризациите се извършват ” се добавя “от комисия ”.
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Инвентаризациите се извършват и по писмено искане на органите на съдебната власт и други органи, когато това е предвидено в закон, както и при смяна на материално отговорни лица във връзка с предаването и приемането на предприятията. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по
т. 2.
Окончателен текст на чл. 25, който става чл. 22:
“(1) Инвентаризациите се извършват от комисия по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите, на собствения капитал и на пасивите в годишния финансов отчет.
(2) Инвентаризации се извършват и по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.”

Глава пета
ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ
Раздел I
Съдържание на годишните финансови отчети
Чл. 26. (1) Предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември в хиляди левове.
(2) Финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.
(3) Предприятията изготвят и представят годишните си финансови отчети на база Международните счетоводни стандарти, утвърдени от Борда по Международни счетоводни стандарти.
(4) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на база Международните счетоводни стандарти за публичния сектор, утвърдени от Международната федерация на счетоводителите.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 26, ал. 3 накрая се добавя: “издание на Комитета по Международни счетоводни стандарти със седалище Лондон, Великобритания. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
I. Ал. 4 става 5 и се изменя така:
“(5) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на база на счетоводни стандарти за публичния сектор, утвърдени от министъра на финансите и публикувани в “Държавен вестник Те се разработват въз основа на утвърдените от Международната федерация на счетоводителите Международни счетоводни стандарти за публичния сектор.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Средните и малките предприятия могат да не прилагат Международните счетоводни стандарти. В тези случаи те прилагат утвърдени от Министерския съвет счетоводни стандарти, които са опростен вариант на Международните счетоводни стандарти. ”
3. Създава се нова ал. 6:
“(6) При необходимост Министерският съвет утвърждава и национални счетоводни стандарти за отчетни обекти, за които няма регламент в международните счетоводни стандарти. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по т. 1 и 3.
Окончателен текст на чл. 26« който става чл. 23;
“Чл. 23. (1) Предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември в хиляди левове.
(2) Финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.
(3) Предприятията изготвят и представят годишните си финансови отчети на база Международните счетоводни стандарти, утвърдени от Борда по Международни счетоводни стандарти, издание на Комитета по Международни счетоводни стандарти със седалище Лондон, Великобритания.
(4) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на база на счетоводни стандарти за публичния сектор, утвърдени от министъра на финансите и публикувани в “Държавен вестник”. Те се разработват въз основа на утвърдените от Международната федерация на счетоводителите Международни счетоводни стандарти за публичния сектор.
(5) При необходимост Министерският съвет утвърждава и национални счетоводни стандарти за отчетни обекти, за които няма регламент в международните счетоводни стандарти.”
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов за нови чл. 26а и 266:
“Чл. 26а. Счетоводните отчети нямат за цел пряко да обслужват специфични цели на държавни, регулативни и информационни органи и организации, като данъчна администрация, надзорни органи, инспекции и т. н. Тези органи и организации могат да използват информацията съдържаща се в счетоводните отчети като изискват преобразуването й извън счетоводните отчети по определени от тях правила и принципи. ”
Чл. 266. Ръководството на предприятието е отговорно за съставянето на счетоводните му отчети, които трябва да дават вярна и честна представа за финансовото състояние, резултатите от дейността, паричните потоци и измененията в собствения капитал на предприятието. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението, като предложените нови членове стават съответно чл. 24 и 25.
Чл. 27. Информацията, представена в годишния финансов отчет, трябва да отговаря на следните изисквания:
1. разбираемост - да е полезна за потребителите при вземането на икономически решения;
2. уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения;
3. надеждност - да не съдържа съществени грешки или пристрастност;
4. сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период;
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. Разбираемост - да е разбираема, както за неспециалисти, така и от чуждестранни финансисти; ”
2. Създава се нова т. 2:
“2. Полезност - да е полезна, както за потребителите за вземане на икономически решения, така и за контролните органи. ”
3. Досегашните т. 2, 3, 4 и 5 се преномерират съответно на 3, 4, 5 и 6.
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 26.
Чл. 28. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.
(2) Възприетата от предприятието структура и форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет при възможност се запазва непроменена през различните отчетни периоди. Отклонението от това изискване се мотивира и оповестява в приложението.
(3) Предприятията съставят междинни финансови отчети и финансови отчети при условията на свръхинфлация в съответствие със счетоводните стандарти.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 28:
1. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Възприетата от предприятието структура и форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет се запазва непроменена през различните отчетни периоди. ”
2. Ал. 3 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 28, който става чл. 27:
“Чл. 28. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.
(2) Възприетата от предприятието структура и форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет се запазва непроменена през различните отчетни периоди.”
Чл. 29. (1) Счетоводният баланс включва балансова и задбалансова част и се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в счетоводни стандарти.
(2) Балансовата част съдържа систематизирана счетоводна информация по раздели и групи:
1. активи - в следните раздели:
а) дълготрайни (дългосрочни) активи, групирани като материални, нематериални, финансови, репутация; разходи за бъдещи периоди;
б) краткотрайни (краткосрочни) активи, групирани като материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи , парични средства и разходи за бъдещи периоди.
2. собствен капитал - като раздел със следните групи:
а) основен, в т.ч. невнесен капитал;
б) премии от емисия;
в) резерв от последващи оценки на активите и пасивите;
г) целеви резерви;
д) финансов резултат.
3. пасиви - в следните раздели:
а) дългосрочни пасиви, групирани като дългосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания;
б) краткосрочни пасиви, групирани като краткосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания.
(3) Активите и пасивите се подреждат в групите от всеки раздел на счетоводния баланс по степен на същественост.
(4) Компенсации между активи и пасиви не се допускат.
(5) Задбалансовата част съдържа задбалансови активи и задбалансови пасиви.
(6) Малките и средните предприятия, определени със закон, могат да съставят счетоводния баланс само по раздели и групи.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 29:
1. Ал. 5 се изменя така:
“(5) Задбалансовата част съдържа условни активи и условни пасиви признати и оценени съгласно счетоводните стандарти. ”
2. В ал. 6 думите “и средните ” да отпаднат.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста навносителя за чл. 29. който става чл. 28. като ал. 5 и 6 се изменят така:

“(5) Задбалансовата част съдържа условни активи и условни пасиви признати и оценени съгласно счетоводните стандарти.
(6) Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят счетоводния баланс само по раздели и групи.”
Чл. 30. (1) Отчетът за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в съответствие със счетоводни стандарти.
(2) Отчетът за приходите и разходите съдържа систематизирана счетоводна информация за:
1. приходи - в следните раздели:
а) приходи от обичайната дейност групирани като: нетни приходи от продажби; приходи от финансирания, финансови приходи;
б) загуби от обичайната дейност;
в) извънредни приходи;
г) счетоводна загуба;
д) загуба.
2. разходи- в следните раздели:
а) разходи за обичайна дейност групирани като, разходи по икономически елементи, суми с корективен характер и финансови разходи;
б) печалба от обичайната дейност;
в) извънредни разходи;
г) счетоводна печалба;
д) разходи за данъци;
е) печалба.
(3) Отчетът за приходите и разходите може да бъде съставен и с класификация на приходите и разходите, систематизирани по функционален признак, като следва :
а) нетни приходи от продажби;
б) себестойност на продажбите;
в) брутна печалба(загуба);
г) други приходи;
д) разходи за продажби;
е) административни разходи;
ж) финансови приходи /разходи;
з) печалба/загуба от обичайната дейност;
и) извънредни приходи/разходи; й) счетоводна печалба/загуба;
к) разходи за данъци;
л) печалба/загуба.
(4) Компенсации между приходите и разходите не се допускат.
(5) Малките и средните предприятия, определени със закон, могат да съставят отчет за приходите и разходите само по раздели или по функционален признак.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 30, ал. 5 думите “и средните ” да отпаднат.
Предложение на Комисията;
Подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30. който става чл. 29. като ал. 5 се изменя така;
“(5) Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят отчет за приходите и разходите само по раздели или по функционален признак.”
Чл. 31. Отчетът за паричните потоци включва паричните потоци при постъпления от и плащания за основната дейност, инвестиционната дейност и финансовата дейност и се съставя в съответствие със счетоводен стандарт.
Комисията подкрепа текста на вносителя за чл. 31. който става чл. 30.
Чл. 32. Отчетът за собствения капитал включва измененията (увеличенията и намаленията) в собствения капитал в резултат на осъществяваната дейност, преоценките, операциите със собствениците и други и се съставя в съответствие със счетоводен стандарт.
Комисията подкрепа текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 31.
Чл. 33. (1) Приложението съдържа информация както за прилаганата счетоводна политика, така и за състоянията и измененията в активите и пасивите.
(2) Съдържанието и формата на представяне на информацията в приложението на годишния финансов отчет се определя съгласно изискванията в приложимите счетоводни стандарти.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 33:


1. В ал. 1 накрая се добавя: “и приходите и разходите, паричните потоци, както и други оповестявания съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти ”.
2. Ал. 2 да отпадне.
Предложение на Комисията;
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 33. който става чл. 32:
“Чл. 32. Приложението съдържа информация както за прилаганата счетоводна политика, така и за състоянията и измененията в активите и пасивите и приходите и разходите, паричните потоци, както и други оповестявания съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.”
Чл. 34. (1) Съдържанието и формата на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричните потоци и на отчета за собствения капитал на предприятията, осъществяващи специализирани дейности (банки, застрахователи, инвестиционни и осигурителни предприятия), на бюджетните предприятия, на предприятията с нестопанска цел и на предприятията в ликвидация се определят в счетоводни стандарти.
(2) Предприятията, когато са финансирани или контролирани от държавата или от общините, съставят и представят допълнителни отчети и информация, формата, съдържанието, сроковете и редът на представяне на които се определят от министъра на финансите.
(3) Финансовият отчет на предприятията, чиито годишен оборот на приходите не достига изискуемия се размер за регистрация по Закона за данък добавена стойност, съдържа само отчет за приходите и разходите.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 34:
1. Ал. 2 се изменя така:
“(2) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация, в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. ”
1. Ал. 3 се изменя така:
“(3) Финансовият отчет на предприятията, чиито годишен оборот (сума на продажбите) не надхвърля 50 000 лева се състои само от отчет за приходите и разходите. ”
3. Създава се ал. 4:
"(4) Предприятията по предходната алинея могат да не прилагат способа на двустранно счетоводно записване.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 34 накрая се добавя ново изречение: “Те могат да прилагат двустранно ши едностранно счетоводно записване.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по принцип.
Окончателен текст на чл. 34. който става чл. 33;
“Чл. 33. (1) Съдържанието и формата на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричните потоци и на отчета за собствения капитал на предприятията, осъществяващи специализирани дейности (банки, застрахователи, инвестиционни и осигурителни предприятия), на бюджетните предприятия, на предприятията с нестопанска цел и на предприятията в ликвидация се определят в счетоводни стандарти.
(2) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация, в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.
(3) Финансовият отчет на предприятията, чиито годишен оборот (сума на продажбите) не надхвърля 50 000 лева се състои само от отчет за приходите и разходите.
(4) Предприятията по предходната алинея могат да не прилагат способа на двустранно счетоводно записване.”
Чл. 35. (1) Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:
1. достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието;
2. важните събития, настъпили след годишното счетоводно приключване;
3. предвижданото развитие на предприятието;
4. дейността в областта на научните изследвания и проучвания;
5. движението на акциите в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
6. друга информация по преценка на предприятието.
(2) Предприятията, които съставят консолидирани финансови отчети, съставят и консолидиран отчет за управлението със съдържание, определено в приложим счетоводен стандарт.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 35 се създава ал. 3:
“(3) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия, по ред и начин определени от него. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 35, който става чл. 34:
“Чл. 34. (1) Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:
1. достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието;
2. важните събития, настъпили след годишното счетоводно приключване;
3. предвижданото развитие на предприятието;
4. дейността в областта на научните изследвания и проучвания;
5. движението на акциите в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
6. друга информация по преценка на предприятието.
(2) Предприятията, които съставят консолидирани финансови отчети, съставят и консолидиран отчет за управлението със съдържание, определено в приложим счетоводен стандарт.
(3) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия, по ред и начин определени от него.”
Раздел II
Съставители на годишни финансови отчети
Чл. 36. (1) Годишният финансов отчет се съставя от лице, което е в:
1. трудовоправно или служебно отношение с предприятието като главен счетоводител или на друга икономическа длъжност;
2. облигационно отношение с предприятието.
(2) Годишният финансов отчет може да се съставя и от специализирано счетоводно предприятие или специализирано одиторско предприятие, което е регистрирано по реда на Търговския закон и Закона за независимия финансов одит.
(3) Годишният финансов отчет се подписва:
1. от ръководителя на предприятието, и
2. от физическото лице по ал. 1, което го съставя или отговаря за неговото съставяне, или от физическото лице, което управлява или представлява специализираното счетоводно или одиторско предприятие по ал. 2, съставило отчета.
(4) Върху годишния финансов отчет се поставя печатът на предприятието.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 36, ал. 1 след думите “се съставя от ” се добавя “физическо ”.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. който става чл. 35. като ал. I се изменя така:
“(1) Годишният финансов отчет се съставя от физическо лице, което е в:
1. трудовоправно или служебно отношение с предприятието като главен счетоводител или на друга икономическа длъжност;
2. облигационно отношение с предприятието.”
Чл. 37. (1) Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж, както следва:
1. с виеше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
а) при магистърска степен - 2 години стаж;
б) при бакалавърска степен - 3 години стаж;
в) при степен “специалист” - 4 години стаж;
2. с друго виеше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
3. със средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.
(2) Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от особената част на Наказателния кодекс.
(3) Министърът на финансите може да определя и допълнителни изисквания към лицата, които съставят годишните финансови отчети на бюджетните предприятия.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 37, ал. 1, т. 1 след думите “образование и” се добавя “професионален ”, а в букви “а ”, “б ” и “в ” думата “стаж ” се заличава.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 37. който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и професионален, съответстващ към него професионален стаж, както следва:
1. с виеше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
а) при магистърска степен - 2 години;
б) при бакалавърска степен - 3 години;
в) при степен “специалист” - 4 години;
2. с друго виеше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
3. със средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.
(2) Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от особената част на Наказателния кодекс.
(3) Министърът на финансите може да определя и допълнителни изисквания към лицата, които съставят годишните финансови отчети на бюджетните предприятия.”
Чл. 38. Съставителите на годишните финансови отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието. На тях могат да се възлагат и функции по вътрешния финансов контрол.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 38 изречение второ да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Окончателен текст на чл. 38. който става чл. 37;
“Чл. 37. Съставителите на годишните финансови отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.”
Раздел III
Публичност на годишните финансови отчети
Чл. 39. (1) Предприятията съставят годишен финансов отчет до 1 март на следващата година.
(2) Предприятията, които имат повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия, съставят консолидиран финансов отчет до 30 юни на следващата година.
(3) Органите на управление на предприятието отговарят за своевременното изготвяне и за съдържанието на годишния финансов отчет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. който става чл. 38 и предлага в ал. 1 думата “съставят” да се замени с “изготвят”.
Чл. 40. На независим финансов одит от дипломирани експерт- счетоводители или от специализирани одиторски предприятия подлежат годишните финансови отчети на:
1. предприятия, които изготвят консолидирани финансови отчети;
2. предприятия, осъществяващи специализирана дейност (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия, кооперации и др.), за които това изискване е регламентирано в друг нормативен акт;
3. предприятията - акционерни дружества и командитни дружества с акции;
4. предприятията, които предлагат ценни книжа (акции, облигации, дялове и други финансови инструменти) на регулирани пазари за ценни книжа;
5. предприятията, при които се превишават минимум два от следните критерии за предходната година:
а) сума на актива на баланса - 300 000 лв.;
б) сума на нетния размер на приходите от дейността - 600 000 лв.;
в) средна численост на персонала - 30 души.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В чл. 40:
1. точка 1 се изменя така:
“1. Предприятия, които изготвят консолидирани финансови отчети и тези, на които финансовите отчети подлежат на консолидиране. ”
2. точка 2 се изменя така:
“2. Предприятия, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия и др.), за които това изискване е регламентирано в нормативен акт. ”
3. точка 4 се изменя така:
“4. Предприятията, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
4. В т. 5 числата в букви “а” - “300 000” и “б”- “600 000” стават съответно “500 000” и “1 000 000”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 40, т. 2 думата “кооперации” се заличава, като същата се добавя в т. 5 след думата “предприятия ”.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по принцип.
Окончателен текст на чл. 40, който става чл. 39:
“Чл. 39. (1) На независим финансов одит от дипломирани експерт-счетоводители или от специализирани одиторски предприятия подлежат годишните финансови отчети на предприятията, при които се превишават минимум два от следните критерии за предходната година:
1. сума на актива на баланса - 500 000 лв.;
2. сума на нетния размер на приходите от дейността - 1 000 000
лв.;
3. средна численост на персонала - 30 души.
(2) На независимия финансов одит от дипломирани експерт- счетоводители или от специализирани одиторски предприятия подлежат годишните финансови отчети на предприятията по ал. 1, които отговарят и на най-малко едно от следните условия:
1. предприятия, които изготвят консолидирани финансови отчети, с изключение на тези, които не превишават критериите по ал. 1;
2. предприятия, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия и др.), за които това изискване е регламентирано в нормативен акт;
3. предприятията - акционерни дружества и командитни дружества с акции;
4. предприятията, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
Чл. 41. Годишните финансови отчети на бюджетните предприятия не подлежат на независим финансов одит.
Комисията подкрепя текста на вносителя като чл. 40.
Чл. 42. (1) Предприятията по чл. 40 публикуват годишния си финансов отчет във вида, в който е заверен, заедно с доклада за заверката, изготвен от дипломирания експерт-счетоводител.
(2) Годишният финансов отчет се публикува в специализираното издание на Националния съвет по счетоводство в срок до 3 месеца след приемането му.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
В чл. 42, ал. 2 се изменя така:
“(2) Годишният финансов отчет се публикува в ежедневник, икономическо издание, собствено издание, или Интернет или съгласно изискванията на отделен закон в срок до три месец след приемането му. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В чл. 42, ал. 2 се изменя така:
“(2) Годишният финансов отчет се представя за публикуване в ежедневник, специализирано икономическо или финансово издание в срок до три месеца след приемането му. ”
Предложение на Комисията:
Не подкрепя предложението.
Предложението е оттеглено при обсъждане в Комисията.
Окончателен текст на чл. 42. който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Предприятията по чл. 40 публикуват годишния си финансов отчет във вида, в който е заверен, заедно с доклада за заверката, изготвен от дипломирания експерт-счетоводител.
(2) Годишният финансов отчет се публикува в ежедневник, икономическо издание, собствено издание, или Интернет или съгласно изискванията на отделен закон в срок до три месеца след приемането му.
(3) Годишните финансови отчети на предприятията, които подлежат на независим финансов одит, се представят до 30 юни на Българската търговско-промишлена палата.”
Чл. 43. Формата, съдържанието и периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговите органи на управление.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 42.
Глава шеста
СЪХРАНЯВАНЕ НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 44. (1) Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за държавния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3. документи за данъчен контрол и финансов одит - до извършване на следващата данъчна ревизия, вътрешен одит и одит на Сметната палата;
4. всички останали носители - 3 години.
(2) Счетоводната информация може да се съхранява на хартиен или на технически носител и в архиви, организирани от предприятия с такъв предмет на дейност, при спазване на изискванията по ал. 1.
(3) След записване /пренасяне/ на счетоводната информация от хартиен върху магнитен, оптичен или друг технически носител, осигуряващ надеждното й възпроизвеждане, хартиеният носител може да се унищожи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44. който става чл. 43.
Чл. 45. След изтичането на срока за съхраняването им, носителите /хартиени или технически/ на счетоводна информация, които не подлежат на предаване в Държавния архивен фонд, могат да се унищожават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. който става чл. 44.
Чл. 46. Движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им в Държавния архивен фонд се осъществява по ред, определен от ръководителя на предприятието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. който става чл. 45.
Предложение на Комисията за нов чл. 46:
“Чл. 46. (1) При прекратяване на трудовоправното, служебното или облигационното отношение с лицата по чл. 35, ал. 1 счетоводната документация се предава на техните приемници.
(2) Предаването и приемането по ал. 1 се извършва с акт в присъствието на комисия, въз основа на оборотна ведомост, съставена към датата на прекратяване на правоотношението и опис на неосчетоводените първични документи, ако има такива.
(3) При прекратяване на правните отношения с ръководителя на предприятието, същият е длъжен да предаде на своя приемник цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация на предприятието. ”

Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 47. При неспазване разпоредбите на този закон се налагат:
1. на ръководителя на предприятието - глоба до 1000 лв., а при повторност - до 6000 лв.;
2. на предприятието - имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., а при повторност - от 1000 до 10 000 лв.;
3. на лицата, които упражняват дейност като специализирано счетоводно предприятие, без да отговарят на изискванията по чл. 36, ал. 2 и чл. 37 - имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв., а при повторност - от 5000 до 25 000 лв.;
Комисията предлага чл. 47 да се измени така:
“Чл. 47. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер 100 до 500 лева или имуществена санкция в размер от 300 до 3 000 лева.
(2) Когато нарушението и извършено повторно, се налага глоба в размер до 1 000 лева или имуществена санкция в размер до 5 000 лева.”
Чл. 48. (1) Актовете за констатирани нарушения се съставят от органите на данъчната администрация и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на Наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията предлага чл. 48 да се измени така:
“Чл. 48. (1) Който наруши изискванията на чл. 21, ал.1 за извършване на инвентаризация в предвидените от закона срокове, се наказва с глоба в размер от 200 до 1 500 лева, или имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(2) Който наруши изискванията на чл. 23, ал.1, за съставяне на годишен финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лева, или имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева.
(3) Който наруши изискванията на чл. 41 за публикуване на годишния финансов отчет, се наказва се наказва с глоба в размер от 300 до 2 000 лева, или имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лева. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(4) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по Глава шеста от този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лева, или имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лева. Когато нарушението и извършено повторно, санкцията е в размер до 5 000 лева.
(5) Който упражнява дейност като специализирано счетоводно предприятие или специализирано одиторско предприятие, без да е регистрирано по реда на Търговския закон и на Закона за независимия финансов одит, както и на лице-съставител на годишен финансов отчет, за което не са спазени изискванията на чл. 36, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 2 000 до 5 000 лева.”
Предложение на Комисията за нов чл. 49:
“Чл. 49 (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на данъчната администрация или на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Бюджетни предприятия” са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондови институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните училища и академии, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
2. “Отчетен период” е календарната година (1 януари - 31 декември).
3. “Справедлива цена” е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.
4. “Себестойност” е оценката на произведените (създадените) в предприятията активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи.
5. “Независим финансов одит на годишен финансов отчет” е одита, определен в Закона за независимия финансов одит.
6. “Свързани лица” са лицата, когато едното е в състояние да контролира другото или да упражнява върху него значително влияние при вземане на финансови решения и решения относно дейността.


7. "Специализирано счетоводно предприятие" е дружество, регистрирано по чл. 64 ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 от Търговския закон със седалище в Република България, с предмет на дейност: организиране на счетоводно отчитане и съставяне на годишни, междинни и други финансови отчети, по реда на този закон.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
В§1:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. “Бюджетни предприятия” са държавните и общински органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма. ”
2. В т. 6 точката се заменя със запетая и се добавя “в съответствие с приложимите счетоводни стандарти ”.
3. Създава се т. 8:
“8. “Цена на придобиване ” е покупната цена плюс всички разходи по привеждане на актива във вид, готов за използване. ”
4. Създава се т. 9:
“9. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Анастасов:
В § 1, т. 7 се изменя така:
“7. “Специализирано счетоводно предприятие” е всяко
предприятие, регистрирано по Търговския закон със седалище в Република България. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за окончателен текст на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Бюджетни предприятия” са държавните и общински органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма.”
2. “Отчетен период” е календарната година (1 януари - 31 декември).
3. “Справедлива цена” е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.
4. “Себестойност” е оценката на произведените (създадените) в предприятията активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи.
5. “Независим финансов одит на годишен финансов отчет” е одита, определен в Закона за независимия финансов одит.
6. “Свързани лица” са лицата, когато едното е в състояние да контролира другото или да упражнява върху него значително влияние при вземане на финансови решения и решения относно дейността, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
7. "Специализирано счетоводно предприятие" е всяко лице, регистрирано по Търговския закон със седалище в Република България, в чиито предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на годишни, междинни и други финансови отчети, по реда на този закон.
8. “Цена на придобиване” е покупната цена плюс всички разходи по привеждане на актива във вид, готов за използване.
9. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
10. “Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
11. “Обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, които се извършват от дадено предприятие в нормалния му ход на функциониране, както и такива, които произтичат или съпътстват регулярно или инцидентно тези операции. Това е дейността, извършвана в рамките на осъществяване на предмета на дейност на предприятието, която е присъща за предприятие с аналогично техническо оборудване и квалификация на персонала, и която не произтича от извънредни обстоятелства и събития.
12. “Основна дейност” е съвкупност от стопански операции, от които се генерират основните (значителната част от) приходи на дадено предприятие и не са по своята същност инвестиционна дейност по смисъла на МСС7. Това е дейността, която заема преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, осъществявани от предприятието.
13. "Място на стопанска дейност" е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
§2. Обучението на счетоводителите по Международните счетоводни стандарти се осъществява по разработена от Националния съвет по счетоводство програма.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
§ 2 става ал. 4 на нов § 8а.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Този закон отменя Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57, 81, 83 и 113 от 1999 г. и бр. 1 и 92 от 2000 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов за нов § За:
Предложение за нов § За:
“§ За. Член 39, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. ...) се изменя така:
“Чл. 39. Юридическите лица с нестопанска цел определени за осъществяване на обществено полезна дейност, вписани при Централния регистър при Министерството на правосъдието са длъжни да осигурят извършването на заверка от дипломиран експерт-счетоводител при условията на Закона за счетоводството ако превишават минимум едно от следните условия
а) сума на актива на баланса от предходната година - 500 000 лв.;
б) сумата на приходите от дейността и нетния размер на приходите от продажби, както и финансовите приходи за предходната година -1 000 000 лв.;
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението като § 3, а думите “са длъжни да осигурят извършването на заверка от дипломиран експерт- счетоводител” се заменят с “подлежат на независим одит”.
Предложение на Комисията за нов § 4;
“§ 4. В Закона за кооперациите (Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 3, т. 3 се изменя така:
“3. Определя дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие, когато кооперацията превишава минимум два от следните критерии за предходната година:
а) сума на актива на баланса - 500 000 лв.;
б) сума на нетния размер на приходите от дейността - 1 000 000
лв.;
в) средна численост на персонала - 30 души.
2. Член 62 се отменя.”
§ 4. Изискванията към съставителите на годишните финансови отчети се прилагат за годишните финансови отчети, съставяни за 2003 г. и следващите години. Дотогава се прилага глава седма “Главни счетоводители” от отменения Закон за счетоводството.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
§4 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
§ 5. До влизане в сила на Закон за независимия финансов одит се прилагат изискванията на глава Осма “Дипломирани експерт- счетоводители” и на чл. 57а от отменения Закон за счетоводството.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
§ 5 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
§ 6. Изискването по чл. 26, за прилагане на Международните стандарти за счетоводно отчитане се прилага от 1 януари 2005 г., а за предприятията по чл. 40, т. 1, 2, 3 и 4 от 1 януари 2003 г.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
Параграф 6 се изменя така:
“§ 6. Разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и 4 от този закон влизат в сила от 1 януари 2005 г., а за предприятията по чл. 40, т. 2 и 4 - от 1 януари 2003 г. По-ранното прилагане на международните счетоводни стандарти е допустимо по избор на предприятието от 1 януари 2003 г. ”
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението като § 5 със следната редакция:
“§ 5. Разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4 от този закон влизат в сила от 1 януари 2005 г., а за предприятията по чл. 39, ал. 2 т. 2 и 4 - от 1 януари 2003 г. По-ранното прилагане на международните счетоводни стандарти е допустимо по избор на предприятието от 1 януари 2003 г.”
§ 7. До влизане в сила на Международните счетоводни стандарти, се прилагат утвърдените от Министерския съвет Национални счетоводни стандарти.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. който става § 6. като предлага думата “утвърдените” да се замени с “приетите”.
§ 8. До влизане в сила на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор, бюджетните предприятия прилагат счетоводни стандарти, утвърдени от министъра на финансите.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
§ 8 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов за нов § 8а:
Да се създаде нов § 8а:
“§ 8а. (1) За периода до пълното прилагане на Международните счетоводни стандарти от 1 януари 2005 се създава Национален съвет по счетоводство, като консултативен орган към Министерство на финансите, който да подпомага при разработването на нормативните актове по счетоводство.
(2) Националният съвет по счетоводство се състои от 11 члена, от които 6 представители на Института на дипломираните експерт- счетоводители, 3 на висшите училища и 2 на професионалните организации на счетоводителите.
(3) Националният съвет по счетоводство разработва и приема примерен национален сметкоплан, който има препоръчителен характер за предприятията до въвеждането на Международните счетоводни стандарти.
(4) Обучението на счетоводителите по Международните счетоводни стандарти се осъществява по програма, разработена от Националния съвет по счетоводство. ”
Предложение на Комисията:
Комисията подкрепя предложението, като предлага ал. 2 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението за нов параграф, който става § 7 със следната редакция:
“§ 7. (1) За периода до пълното прилагане на Международните счетоводни стандарти от 1 януари 2005 г. се продължава дейността на Националния съвет по счетоводство, създаден с § 9 на отменения Закона за счетоводството, като консултативен орган към Министерство на финансите, който да подпомага при разработването на нормативните актове по счетоводство.
(2) Националният съвет по счетоводство разработва и приема примерен национален сметкоплан, който има препоръчителен характер за предприятията до въвеждането на Международните счетоводни стандарти.
(3) Обучението на счетоводителите по Международните счетоводни стандарти се осъществява по програма, разработена от Националния съвет по счетоводство.”
§ 9. Министерския съвет осигурява материална база за нормално функциониране на Националния съвет по счетоводство.
Предложение на н.п. Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов:
§ 9 да отпадне.
Предложение на Комисията:
Подкрепя предложението.
§ 10. Висящите административно наказателни производства се довършват по досегашния ред.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 8.
§ 11. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 9.
§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 10.
София, 26 октомври 2001 г.