ЗАКОН
за държавния дълг
Общ законопроект от приетите на първо гласуване законопроекти №
202-01-2/02.01.2002, вносител Министерски съвет и М154-01-
22/19.07.2002, вносител н.п. Надежда Михайлова и група народни
представители
(на основание чл. 68, ал. 2 от ПОДНС)

---

ЗАКОН
за държавния дълг
Общ законопроект от приетите на първо гласуване законопроекти №
202-01-2/02.01.2002, вносител Министерски съвет и М154-01-
22/19.07.2002, вносител н.п. Надежда Михайлова и група народни
представители
(на основание чл. 68, ал. 2 от ПОДНС)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат редът за емитирането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции, видовете дълг и агентството по държавния дълг.
Глава втора
ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ
Чл. 2. Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват безусловно задължение за държавата.
Чл. 3. При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по официалния курс на Българската народна банка към съответната дата на преоценката. Чл. 4. Емитирането на държавен дълг се извършва чрез:
1. емисии на държавни ценни книжа;
2. сключване на кредитни споразумения.
Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се емитира в следните случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;
2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;
3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата;
4. за осигуряване на плащанията по активирани държавни
гаранции.

5. за подкрепа на платежния баланс на страната.
(2) Рефинансирането може да включва следните цели:
1. постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;
2. удължаване на срока или модифицираната дюрация на държавния дълг;
3. постигане на по-балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг;
(3) Държавен дълг може да бъде емитиран за рефинансиране, когато с това не се увеличава номиналният му размер.
(4) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти по ал. 1, т. 2, и редът за разглеждането им се определят в наредба на Министерския съвет.
Чл. 6. Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в левове или в чуждестранна валута.
Чл. 7. (1) Всички задължения, които съставляват държавния дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно вземане от бюджета.
Глава трета
ЛИМИТ ЗА ДЪЛГА
Чл. 8. Законът за държавния бюджет за съответната година определя:
1. лимит за общия размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината;
2. лимит за общия размер на държавния дълг към края на бюджетната година.
Чл. 9. За спазването на лимитите по чл. 9 размерът на държавния дълг и държавните гаранции, които не са деноминирани в левове, се преизчисляват по официалния курс на Българската народна банка към датата на възникване на задълженията. При емитирането на държавни ценни книжа с отстъпка или надбавка лимитът се изчислява на базата на номиналната стойност на държавните ценни книжа.
Чл. 10. (1) Неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година като съотношение спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.
(2) За изчисляване на съотношението по ал. 1 се използват размерът на брутния вътрешен продукт по текущи цени от одобрената от Министерския съвет тригодишна бюджетна прогноза и официално

обявеният размер на консолидирания държавен дълг, представен в левове, преизчислен по курса на Българската народна банка за съответните валути за последния работен ден на годината.
Чл. 11. В случай че съществува опасност от нарушаване на изискването на чл. 10, министърът на финансите може да предложи в закона да държавния бюджет за съответната година ограничения за емисията на дълг на общините и на социално осигурителните фондове.
Глава четвърта
ПРАВОМОЩИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 12. (1) Министърът на финансите сключва от името на правителството кредитните споразумения за предоставяне на заеми на държавата, въз основа на решение на Министерския съвет, по реда на Закона за международните договори.
(2) Министърът на финансите емитера държавните ценни
книжа.
(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на кредитни споразумения заедно с министъра на финансите.
Чл. 13. Когато кредитните или гаранционните споразумения са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите.
Чл. 14. (1) В случаите, когато условията на кредитните споразумения предвиждат целево финансиране, министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции и/или на други юридически лица.
(2) Лицата по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други мероприятия на трети лица, отговарящи на изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение между министъра на финансите и лицата по ал. 1. За тези средства третите лица предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главници и лихви.
Чл. 15. Министерството на финансите извършва наблюдение и анализ на консолидирания държавен и държавногарантирания дълг, като създава необходимите процедури и механизми за това.
Чл. 16. (1) Министърът на финансите изготвя годишен отчет за управлението на държавния дълг.
(2) Годишният отчет по ал. 1 се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.
Чл. 17. (1) Министърът на финансите разработва тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която съдържа предложения за финансиране на дефицита на държавния бюджет и оценка на очакваните разходи по дълга.
(2) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза.
Глава пета
ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ
Чл. 18. Всички финансови задължения, за които Министерският съвет (Министърът на финансите) е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавногарантирания дълг.
Чл. 19. (1) Всички задължения, които представляват
държавногарантиран дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Лихвите и погашенията по главницата по държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.
Чл. 20. (1) Министерският съвет сключва споразуменията за издаване на държавна гаранция.
(2) Министърът на финансите участва в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва от името на държавата (правителството) споразуменията за издаване на държавна гаранция и гаранционните писма.
(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавногарантирани заеми заедно с министъра на финансите.
Чл. 21. В случай на вече издадена държавна гаранция промени в кредитното или гаранционното споразумение могат да се правят само след предварително одобрение от министъра на финансите.
Чл. 22. (1) Получателите на държавногарантирани кредити ежемесечно предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението на кредита.
(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните кредити от държавните органи, предложили издаването на гаранцията.
Чл. 23. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 24. Държавната гаранция се активира само в случаите,
когато:

1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по кредитното споразумение;
2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответното кредитно споразумение, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.
Чл. 25. В случаите по чл. 24, т. 1 кредитополучателят и кредиторът в 3-дневен срок уведомяват министъра на финансите.
Чл. 26. В случай че изискванията на чл. 24, т. 2 не са предвидени в споразумението за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети за активиране на държавната гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.
Чл. 27:
/ вариант (МС): От деня на извършване на плащане по активирана държавна гаранция държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира в правата на кредитора по кредитното споразумение до размера на извършеното плащане.
II вариант (Надежда Михайлова и гр. н.п.): От деня на извършване на плащане по активирана държавна гаранция държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира в правата на кредитора по кредитното споразумение.
Чл. 28. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови на Министерството на финансите в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по активираната държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.
(2) Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по активирана държавна гаранция.
Глава шеста
ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
Чл. 29. Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Чл. 30. Българската народна банка може да емитира дълг съгласно разпоредбите на Закона за Българската народна банка.
Глава седма
ДЪЛГ НА ОБЩИНИТЕ И НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ
ФОНДОВЕ
Чл. 31. Дългът на общините и на социално осигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за

правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Глава осма
ЧАСТЕН ДЪЛГ
Чл. 32. Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социално осигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частния дълг.
Чл. 33. Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството, общините, социално- осигурителните фондове или на Българската народна банка освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Чл. 34. Българската народна банка регистрира и наблюдава финансовите задължения на местните лица към чуждестранни лица съгласно действащото законодателство.
Глава девета
АГЕНТ ПО ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 35. (1) Българската народна банка при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг.
(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 Българската народна банка създава и поддържа системи за регистрация и обслужване на държавния и държавногарантирания дълг.
(3) Взаимоотношенията по ал. 1 се уреждат с договор за агентство, като Министерството на финансите заплаща комисиона за извършваните от банката агентски услуги.
Чл. 36. За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:
1. организира и провежда от името и за сметка на Министерството на финансите аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа;
2. регистрира емисиите на държавни ценни книжа, сделките с държавни ценни книжа на вторичен пазар и създава условия за развитието на вторичния пазар;
3. съвместно с Министерството на финансите извършва подбор на първични дилъри на държавни ценни книжа, издава разрешение за инвестиционно посредничество с държавни ценни книжа и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка и избор на първичните дилъри;

4. предоставя информация за финансовото състояние на първичните дилъри на държавни ценни книжа;
5. изпълнява други, съвместно договорени дейности.
Чл. 37. Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят с наредба условията и реда за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Чл. 38. Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка регулират пазара на държавни ценни книжа и осъществяват контрол и надзор върху сделките с тях.
Чл. 39. Министърът на финансите може да сключва договор за агентство и с други местни или чуждестранни лица.
Глава десета
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЪЛГА
Чл. 40. Министерството на финансите поддържа официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг.
(2) Официалната информация за консолидирания държавен и държавногарантирания дълг се публикува от Министерството на финансите (министъра на финансите).
(3) Информацията по ал. 2 се публикува ежемесечно.
Чл. 41. В 10 (15)-дневен срок преди емитирането на дълг или издаването на гаранция общините и социално осигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за намеренията си да емитират дълг или да издадат гаранция.
Чл. 42. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за представяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и социално осигурителните фондове.
Глава единадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 43. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 22, ал. 1, чл. 25 и чл. 45, както и на нормативните актове по прилагането на този закон се наказва с имуществена санкция от 1000 до
10 000 лв.
(2) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощен от него заместник-министър.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Рефинансиране” е емитирането на държавен дълг, средствата от който се използват за частично или пълно изплащане на друг държавен дълг.
2. “Емисия на дълг” е поемането на финансови задължения от определените в закона субекти.
3. “Издаване на държавна гаранция” е сключването на гаранционно споразумение, поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения или при емисия на ценни книжа или издаването на гаранционно писмо от името на държавата.
4. “Социално осигурителни фондове” са фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд и Националната здравноосигурителна каса.
5. “Държавни предприятия” са юридически лица, които осъществяват стопанска дейност, над 50 % от чиито капитал е собственост на държавата.
6. “Консолидиран държавен дълг” е номиналната стойност на държавния дълг, дълга на общините и дълга на социално осигурителните фондове.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г.) ал. 3 се отменя.
§ 3. В чл. 1, ал. 2 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г. и бр. 1 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 16:
“16. сделки с държавни ценни книжа;”.
2. Досегашната. 16 стават. 17.
§ 4. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредбата по чл. 41.
§ 5. В двумесечен срок от влизането в сила на закона общините и социално осигурителните фондове са длъжни да информират

Министерството на финансите за дълга в обращение или за вече издадените гаранции.
§ 6. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 7, ал. 3 и по чл. 23.
§ 7. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 и 3 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона.
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет София,



13 март 2002 г.