ЗАКОН
за държавния дълг
Проект Второ четене

---

ЗАКОН
за държавния дълг
Предложение на н.п. Георги Пирински:
Заглавието се изменя така: “Закон за управление на държавния
дълг
Комисията не подкрепя предложението.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат редът за емитирането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции, видовете дълг и агентството по държавния дълг.
Предложение на н. п. Георги Пирински:
Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда реда за управление на държавния дълг. Управлението обхваща емитирането на държавен дълг, издаването на държавни гаранции, уреждането на видовете дълг и агентството по държавния дълг.
(2) Управление на държавния дълг е процесът на утвърждаване и осъществяване на стратегия за ограничаване на размера на държавния дълг до икономически обосновани размери, както и за осигуряване на необходимите финансови средства за неговото обслужване.
(3) Основна цел за управлението на държавния дълг е осигуряването на необходимите за обслужването му средства при възможно най-ниски разходи в средносрочна и дългосрочна перспектива и при разумна степен на риска. ”
Комисията не подкрепя предложението.



Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1 със следната редакция:
“Чл. 1. С този закон се уреждат реда за поемането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции, видовете дълг и агентството по държавния дълг.”
Глава втора
ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ
Чл. 2. Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват безусловно задължение за държавата.
Комисията подкрепя предложението за чл. 2 със следната редакция:
“Чл. 2. Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват задължение на държавата.”
Чл. 3. При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по официалния курс на Българската народна банка към съответната дата на преоценката.
Комисията подкрепя предложението за чл. 3 със следната редакция:
“Чл. 3. При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.”
Чл. 4. Емитирането на държавен дълг се извършва чрез:
1. емисии на държавни ценни книжа;
2. сключване на кредитни споразумения.
Комисията подкрепя предложението за чл. 4 със следната редакция:
“Чл. 4. Поемането на държавен дълг се извършва чрез:
1. емисии на държавни ценни книжа;
2. договори за държавни заеми.”
Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се емитира в следните случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;


2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;
3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата;
4. за осигуряване на плащанията по активирани държавни гаранции.
5. за подкрепа на платежния баланс на страната.
(2) Рефинансирането може да включва следните цели:
1. постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;
2. удължаване на срока или модифицираната дюрация на държавния дълг;
3. постигане на по-балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг;
(3) Държавен дълг може да бъде емитиран за рефинансиране, когато с това не се увеличава номиналният му размер.
(4) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти по ал. 1, т. 2, и редът за разглеждането им се определят в наредба на Министерския съвет.
Комисията подкрепя предложението за чл. 5 със следната редакция:
“Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се поема в следните
случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;
2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;
3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата;
4. за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции.
5. за подкрепа на платежния баланс на страната.
(2) Рефинансирането може да се ползва и за следните цели:
1. постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;
2. удължаване на срока или преизчислената среднопретеглена срочност (модифицираната дюрация) на държавния дълг;
3. постигане на балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг;
(3) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти по ал. 1, т. 2 и редът за разглеждането им се определят от Министерския съвет.”
з


Чл. 6. Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в левове или в чуждестранна валута.
Комисията подкрепя предложението за чл. 6.
Чл. 7. (1) Всички задължения, които съставляват държавния дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно вземане от бюджета.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н. п. Светослав Лучников:
В чл. 7 се създава ал. 3:
“(3) Спазването на лимитите по ал. 1 и 2 не освобождава министъра на финансите, съответно Министерския съвет от задължението да искат за всеки конкретен случай предварителното съгласие на Народното събрание за поемане на държавен дълг, съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 7;
“Чл. 7. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно задължение на републиканския бюджет.”
Глава трета
ЛИМИТ ЗА ДЪЛГА
Предложение на н. п. Георги Пирински:
Заглавието на глава трета се изменя така:
“Изисквания, критерии и лимит за дълга
Комисията не подкрепя предложението.
Чл. 8. Законът за държавния бюджет за съответната година определя:
1. лимит за общия размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината;

2. лимит за общия размер на държавния дълг към края на
бюджетната година.
Предложение на н. п. Георги Пирински:
Досегашният чл. 17 става чл. 8, като се изменя така:
“Чл. 8. (1) Министърът на финансите разработва тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която съдържа предложения за финансиране на дефицита на държавния бюджет и оценка на очакваните разходи по дълга.
(2) Стратегията по ал. 1 се изготвя при спазване на следните изисквания:
1. ясно определяне на целите, задачите и отговорностите на държавните институции и органи, отговорни за управлението на държавния дълг;
2. прозрачност на процедурите по изработването и отчитането на действията;
3. публичност на необходимата информация по дълга;
4. отчетност и процедури за добросъвестност на институциите и органите по дълга.
(3) Стратегията по ал. 1 се изготвя с оглед ограничаването до разумния минимум на рисковете, произтичащи от следните параметри на външния сектор на икономиката;
1. съотношението между валутни резерви и краткосрочен външен дълг;
2. съотношението между валутни резерви и обем на годишния
внос;
3. съотношението между валутни резерви и широки пари;
4. съотношението между външния дълг и обема на годишния
износ
5. съотношението между външния дълг и БВП;
6. осреднената лихва по външния дълг;
7. структурата на падежите по външния дълг. ”
(4) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за чл. 8 със следната редакция:
“Чл. 8. Законът за държавния бюджет за съответната година определя:
1. максималния размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината;



2. максималния размер на държавния дълг към края на
бюджетната година.”
Чл. 9. За спазването на лимитите по чл. 9 размерът на държавния дълг и държавните гаранции, които не са деноминирани в левове, се преизчисляват по официалния курс на Българската народна банка към датата на възникване на задълженията. При емитирането на държавни ценни книжа с отстъпка или надбавка лимитът се изчислява на базата на номиналната стойност на държавните ценни книжа.
Комисията подкрепя предложението за чл. 9 със следната редакция:
“Чл. 9. (1) За установяване спазването на лимитите по чл. 8 размерът на държавния дълг и държавните гаранции, които не са деноминирани в левове, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на възникване на задълженията.
(2) При емитирането на държавни ценни книжа с отстъпка или надбавка лимитът се изчислява на базата на номиналната стойност на държавните ценни книжа.”
Чл. 10. (1) Неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година като съотношение спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.
(2) За изчисляване на съотношението по ал. 1 се използват размерът на брутния вътрешен продукт по текущи цени от одобрената от Министерския съвет тригодишна бюджетна прогноза и официално обявеният размер на консолидирания държавен дълг, представен в левове, преизчислен по курса на Българската народна банка за съответните валути за последния работен ден на годината.
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година, като съотношение спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.
(2) За изчисляване на съотношението по ал. 1 се използва размера на брутния вътрешен продукт по текущи цени от одобрената от Министерския съвет тригодишна бюджетна прогноза и размера на консолидирания държавен дълг, представен в лева, преизчислен по валутни курсове, заложени в одобрената от Министерския съвет тригодишна бюджетна прогноза.”



Чл. 11. В случай че съществува опасност от нарушаване на изискването на чл. 10, министърът на финансите може да предложи в закона да държавния бюджет за съответната година ограничения за емисията на дълг на общините и на социално осигурителните фондове.
Комисията подкрепя предложението за чл. 11 със следната редакция:
“Чл. 11. В случай че съществува опасност от нарушаване на изискването на чл. 10, Министерският съвет може да предложи в закона да държавния бюджет за съответната година ограничения за емисията на дълг на общините и на социално осигурителните фондове.”
Глава четвърта
ПРАВОМОЩИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 12. (1) Министърът на финансите сключва от името на правителството кредитните споразумения за предоставяне на заеми на държавата, въз основа на решение на Министерския съвет, по реда на Закона за международните договори.
(2) Министърът на финансите емитира държавните ценни
книжа.
(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на кредитни споразумения заедно с министъра на финансите.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
В чл. 12 се създава нова ал. 1:
“(1) Министърът на финансите и управителят на БНБ ежегодно съгласуват план за действия за изпълнение на стратегията по чл. 8, ал. 1. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за чл. 12 със следната редакция:
Чл. 12. (1) Министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми, въз основа на решение на Министерския съвет, по реда на Закона за международните договори.
(2) Министърът на финансите емитира държавните ценни
книжа.


(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавни заеми заедно с министъра на финансите.
Чл. 13. Когато кредитните или гаранционните споразумения са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите.
Комисията подкрепя предложението за чл. 13 със следната редакция:
“Чл. 13. Министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите в случаите, когато договорите за държавни заеми или гаранционните споразумения са ратифицирани от Народното събрание.”
Чл. 14. (1) В случаите, когато условията на кредитните споразумения предвиждат целево финансиране, министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции и/или на други юридически лица.
(2) Лицата по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други мероприятия на трети лица, отговарящи на изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение между министъра на финансите и лицата по ал. 1. За тези средства третите лица предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главници и лихви.
Комисията подкрепя предложението за чл. 14 със следната редакция:
Чл. 14. (1) Министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции и/или на други юридически лица, съгласно условията на договора в случаите, когато договор за държавен заем предвижда целево финансиране.
(2) Държавните органи и финансовите институции по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други дейности на трети лица, отговарящи на изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение с министъра на финансите. За тези средства третите лица предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главници и лихви.

Чл. 15. Министерството на финансите извършва наблюдение и анализ на консолидирания държавен и държавногарантирания дълг, като създава необходимите процедури и механизми за това.
Комисията предлага чл. 15 да отпадне.
Чл. 16. (1) Министърът на финансите изготвя годишен отчет за управлението на държавния дълг.
(2) Годишният отчет по ал. 1 се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание, като съставна част на отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.
Комисията подкрепя предложението за чл. 16. който става чл. 15 със следната редакция:
“Чл. 15. (1) Министърът на финансите изготвя годишен отчет за състоянието на държавния дълг.
(2) Годишният отчет по ал. 1 се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание като съставна част на отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.”
Чл. 17. (1) Министърът на финансите разработва тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която съдържа предложения за финансиране на дефицита на държавния бюджет и оценка на очакваните разходи по дълга.
(2) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза.
Комисията подкрепя предложението за чл. 17. който става чл. 16 със следната редакция:
“Чл. 16. (1) Министърът на финансите разработва
тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която се приема от Министерския съвет.
(2) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза.”
Предложение на Комисията за нов чл. 17:
“Чл. 17. Министърът на финансите може да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг.”
Предложение на н.п. Георги Пирински:

Член 17 става чл. 8.
Комисията не подкрепя предложението.
Глава пета
ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ
Чл. 18. Всички финансови задължения, за които Министерският съвет (Министърът на финансите) е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавногарантирания дълг.
Комисията подкрепя предложението за чл. 18 със следната редакция:
“Чл. 18. Държавногарантиран дълг са всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията.”
Чл. 19. (1) Всички задължения, които представляват
държавногарантиран дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Лихвите и погашенията по главницата по
държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.
Комисията предлага чл. 19 да отпадне, като ал. 2 да стане ал. 1 на чл. 24.
Чл. 20. (1) Министерският съвет сключва споразуменията за издаване на държавна гаранция.
(2) Министърът на финансите участва в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва от името на държавата (правителството) споразуменията за издаване на държавна гаранция и гаранционните писма.
(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавногарантирани заеми заедно с министъра на финансите.
Предложение на Комисията:
Член 20 става чл. 19 със следната редакция:
“Чл. 19. (1) Министърът на финансите участва в
преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавна гаранция или гаранционните писма, въз основа на решение на Министерския съвет.




10



(2) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавногарантирани заеми заедно с министъра на финансите.”
Чл. 21. В случай на вече издадена държавна гаранция промени в кредитното или гаранционното споразумение могат да се правят само след предварително одобрение от министъра на финансите.
Комисията подкрепя предложението за чл. 21. който става чл. 20 със следната редакция:
“Чл. 20. Предложения за промени в договора за заем или гаранционното споразумение, в случай на вече издадена държавна гаранция, се правят след предварително одобрение от министъра на финансите.”
Чл. 22. (1) Получателите на държавногарантирани кредити ежемесечно предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението на кредита.
(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните кредити от държавните органи, предложили издаването на гаранцията.
Комисията подкрепя предложението за чл. 22. който става чл. 21 със следната редакция:
“Чл. 21. (1) Получателите на държавногарантирани заеми ежемесечно до 15-то число предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението на кредита.
(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните заеми от държавните органи, предложили издаването на гаранцията, които следва да я предоставят в 15-дневен срок от постъпване на искането.”
Чл. 23. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят с наредба на Министерския съвет.
Комисията подкрепя предложението за чл. 23. който става чл. 22 със следната редакция:
“Чл. 22. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят от Министерския съвет.”


Чл. 24. Държавната гаранция се активира само в случаите,
когато:
1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по кредитното споразумение;
2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответното кредитно споразумение, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП предложението за чл. 24« който става чл. 23 със следната редакция:
“Чл. 23. (1) Лихвите и погашенията по главницата по държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.
(2) Плащане по държавна гаранция се дължи само в случаите, когато:
1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по договора за заем;
2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответния договор за заем, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.”
Чл. 25. В случаите по чл. 24, т. 1 кредитополучателят и кредиторът в 3-дневен срок уведомяват министъра на финансите.
Комисията подкрепя предложението за чл. 25. който става чл. 24 със следната редакция:
“Чл. 24. В случаите по чл. 24, ал. 2, т. 1 кредитополучателят и кредиторът в 3-дневен срок уведомяват министъра на финансите.”
Чл. 26. В случай че изискванията на чл. 24, т. 2 не са предвидени в споразумението за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети за активиране на държавната гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.
Комисията подкрепя предложението за чл. 26. който става чл. 25 със следната редакция:
Чл. 25. Когато изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 2 не са предвидени в споразумението за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети, когато се дължи плащане по държавна гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.



Чл. 27:
I вариант (МС): От деня на извършване на плащане по активирана държавна гаранция държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира в правата на кредитора по кредитното споразумение до размера на извършеното плащане.
II вариант (Надежда Михайлова и гр. н.п.): От деня на извършване на плащане по активирана държавна гаранция държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира в правата на кредитора по кредитното споразумение.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП И двата варианта, като предлага следната окончателна редакция на чл. 27. който става чл. 26:
“Чл. 26. От деня на извършване на плащане по държавна гаранция държавата встъпва в правата на кредитора по договора за заем до размера на извършеното плащане.”
Чл. 28. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови на Министерството на финансите в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по активираната държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.
(2) Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по активирана държавна гаранция.
Комисията подкрепя предложението за чл. 28. който става чл. 27 със следната редакция:
“Чл. 27. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.
(2) Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по държавна гаранция.”
Глава шеста
ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
Чл. 29. Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Чл. 30. Българската народна банка може да емитира дълг съгласно разпоредбите на Закона за Българската народна банка.
Глава седма
ДЪЛГ НА ОБЩИНИТЕ И НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ
ФОНДОВЕ
Чл. 31. Дългът на общините и на социално осигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Комисията предлага глава шеста и седма и съответно чл. 29 - 31 да се обединят в обща глава шеста със следното съдържание:
“Глава шеста
ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, ДЪЛГ НА
ОБЩИНИТЕ И НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ
Чл. 28. Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция!
Чл. 29. Българската народна банка може да поема дълг съгласно разпоредбите на Закона за Българската народна банка.
Чл. 30. Дългът на общините и на социално осигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.”

Глава осма
ЧАСТЕН ДЪЛГ
Чл. 32. Всички финансови задължения, поети от местни лица, който нб действат от името на държавата, общините, социално осигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частния дълг.
• * *" * > ’ '
Комисията подкрепя предложението за чл. 32. който става чл. 31 със следната редакция:
“Чл. 31. Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социално осигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частен дълг.”
Чл. ЗЗ. Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството, общините, социално-

осигурителните фондове или на Българската народна банка освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Комисията подкрепя предложението за чл. 33. който става чл. 32 със следната редакция:
“Чл. 32. Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, общините, социално-осигурителните фондове или на Българската народна банка освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.”
Чл. 34. Българската народна банка регистрира и наблюдава финансовите задължения на местните лица към чуждестранни лица съгласно действащото законодателство.
Комисията подкрепя предложението за чл. 34. който става
чл. 33.
Глава девета
АГЕНТ ПО ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 35. (1) Българската народна банка при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг.
(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 Българската народна банка създава и поддържа системи за регистрация и обслужване на държавния и държавногарантирания дълг.
(3) Взаимоотношенията по ал. 1 се уреждат с договор за агентство, като Министерството на финансите заплаща комисиона за извършваните от банката агентски услуги.
Комисията подкрепя предложението за чл. 35. който става
чл. 34.
Чл. 36. За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:
1. организира и провежда от името и за сметка на Министерството на финансите аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа;
2. регистрира емисиите на държавни ценни книжа, сделките с държавни ценни книжа на вторичен пазар и създава условия за развитието на вторичния пазар;

3. съвместно с Министерството на финансите извършва подбор на първични дилъри на държавни ценни книжа, издава разрешение за инвестиционно посредничество с държавни ценни книжа и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка и избор на първичните дилъри;
4. предоставя информация за финансовото състояние на първичните дилъри на държавни ценни книжа;
5. изпълнява други, съвместно договорени дейности.
Комисията подкрепя предложението за чл. 36. който става чл. 35 със следната редакция:
Чл. 35. За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:
1. организира и провежда аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа;
2. регистрира емисиите на държавни ценни книжа, сделките с държавни ценни книжа на вторичния пазар и създава условия за развитието на вторичния пазар;
3. съвместно с Министерството на финансите извършва подбор на първични дилъри на държавни ценни книжа, издава разрешение за инвестиционно посредничество с държавни ценни книжа и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка и избор на първичните дилъри;
4. предоставя информация за финансовото състояние на първичните дилъри на държавни ценни книжа;
5. изпълнява други, съвместно договорени дейности.
Чл. 37. Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят с наредба условията и реда за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Предложение на Комисията: Член 37 и 38 да се обединят.
Чл. 38. Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка регулират пазара на държавни ценни книжа и осъществяват контрол и надзор върху сделките с тях.
Предложение на Комисията: Член 37 и 38 да се обединят.
Окончателен текст на обединения чл. 37 и 38. който става
чл. 36:
“Чл. 36. (1). Министърът на финансите и Българската народна банка издават наредба за реда и условията за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.



(2) Министърът на финансите съвместно с Българската народна банка регулират пазара на държавни ценни книжа и осъществяват контрол и надзор върху сделките с тях.
(3) Наредбата по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.”
Чл. 39. Министърът на финансите може да сключва договор за агентство и с други местни или чуждестранни лица.
Комисията подкрепя предложението за чл. 39. който става
чл. 37.
Глава десета
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЪЛГА
Чл. 40. Министерството на финансите поддържа официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг.
(2) Официалната информация за консолидирания държавен и държавногарантирания дълг се публикува от Министерството на финансите (министъра на финансите).
(3) Информацията по ал. 2 се публикува ежемесечно.
Комисията подкрепя предложението за чл. 40. който става чл. 38 със следната редакция:
“Чл. 38. (1) Министерството на финансите поддържа официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг.
(2) Официалната информация за консолидирания държавен и държавногарантирания дълг се публикува от Министерството на финансите ежемесечно в официален бюлетин и в ИНТЕРНЕТ.”
Чл. 41. В 10 (15)-дневен срок преди емитирането на дълг или издаването на гаранция общините и социално осигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за намеренията си да емитират дълг или да издадат гаранция.
Комисията подкрепя предложението за чл. 41. който става чл. 39 със следната редакция;
“Чл. 39. В 30-дневен срок преди поемането на дълг или издаването на гаранция общините и социално осигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за намеренията си да поемат дълг или да издадат гаранция.”
Чл. 42. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за представяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и социално осигурителните фондове.



Комисията подкрепя предложението за чл. 41. който става
чл. 40.
Глава единадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 43. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 22, ал. 1, чл. 25 и чл. 45, както и на нормативните актове по прилагането на този закон се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5 000 лв. при повторност - до 15 000 лв.
(2) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощен от него заместник-министър.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните .нарушения и наказания.
Комисията подкрепя предложението за чл. 43. който става чл. 41 със следната редакция:
“Чл. 41. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 22, ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 5000 лв. до 10 000 лв., а длъжностното лице,, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 лв. до 15 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се нагазва с глоба от 1Q00. до,3000 лв.”

Предложение на Комисията за нови чл. 42,43,44 и 45:
“Чл. 42. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 22, ал. 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 1 000 лв. до 5 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 2 000 лв. до 10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 1 000 лв. до 2000 лв.
Чл. 43. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 25 на кредитополучателя се налага имуществена санкция от 5 000 лв. до



10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 лв. до 15 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 1000 лв. до 3000 лв.
Чл. 44. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 39 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 5 000 лв. до 10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 лв. до 15 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
Чл. 45. (1) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Рефинансиране” е емитирането на държавен дълг, средствата от който се използват за частично или пълно изплащане на друг държавен дълг.
2. “Емисия на дълг” е поемането на финансови задължения от определените в закона субекти.
3. “Издаване на държавна гаранция” е сключването на гаранционно споразумение, поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения или при емисия на ценни книжа или издаването на гаранционно писмо от името на държавата.
4. “Социално осигурителни фондове” са фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд и Националната здравноосигурителна каса.
5. “Държавни предприятия” са юридически лица, които осъществяват стопанска дейност, над 50 % от чиито капитал е собственост на държавата.



6. “Консолидиран държавен дълг” е номиналната стойност на държавния дълг, дълга на общините и дълга на социално осигурителните фондове.
Комисията подкрепя предложението за§ 1. като предлага т. 5 да отпадне.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г.) ал. 3 се отменя.
Комисията подкрепя предложението за § 2.
§ 3. В чл. 1, ал. 2 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 15,21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54,103 и 114 от 1999 г., бр. 1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г. и бр. 1 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 16:
“16. сделки с държавни ценни книжа;”.
2. Досегашната т. 16 става т. 17.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
§ 4. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредбата по чл. 37.
Комисията подкрепя предложението за § 4, който става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на финансите Българската народна банка издават наредбата по чл. 36.”
§ 5. В двумесечен срок от влизането в сила на закона общините и социално осигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за дълга в обращение или за вече издадените гаранции.
Комисията подкрепя предложението за § 5. който става § 4.
§ 6. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 7, ал. 3 и по чл. 23.

Комисията подкрепя предложението за § 6. който става § 5 със следната редакция:
“§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема актовете по чл. 5, ал. 3 и по чл. 23.”
§ 7. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона.
Комисията подкрепя предложението за § 7. който става § 6 със следната редакция:
“§ 6. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона.”
Комисията предлага нов § 7:
“§ 7. В чл. 11 от Закона за общинските бюджети (Обн., ДВ, бр. 33 от 1998 г., изм., бр. 69 от 1999 г., в сила от 3.08.1999 г.; Решение № 2 на Конституционния съд на Република България от 18.01.2001 г. бр. 9 от 2001 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., в сила от 1.10.2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава нова ал. 4:
“(4) Заедно с предложението по предходната алинея, кмета на общината представя в Министерството на финансите и предложение за намеренията на общината за поемане на общински дълг за финансиране на бюджетен дефицит, по реда на чл. 10”
2. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно 5,6,7 и 8.”
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
Комисията подкрепя предложението за § 8.
София, 15 юли 2002 г.