ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-74 за държавния бюджет на Република
България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31.10.2002 г.

---

ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-74 за държавния бюджет на Република
България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31.10.2002 г.
На заседания, проведени на 7, 14 и 15 ноември 2002 г., Комисията
по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет
законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
От името на вносителя на заседанията присъстваха министърът на
финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Кирил
Ананиев, Цветан Манчев - изпълнителен директор на Агенцията за
икономически анализи и прогнози, директори на дирекции в
Министерството на финансите, председателят на Сметната палата доц.
Георги Николов и членовете на Сметната палата. От името на
Националното сдружение на общините в България присъстваха д-р Иван
Колчаков и г-жа Гинка Чавдарова
От името на Висшия съдебен съвет на заседанието присъстваха г-н
Благовест Пунев - заместник председател на Върховния касационен съд и
председател на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет и г-н Боян
Магдалинчев - съдия във Висшия административен съд и член на
Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет.
Министърът на финансите Милен Велчев представи законопроекта
и изложи пред народните представители целите на икономическата
политика на страната, основните показатели на икономическата рамка,
целите на провежданата от правителството данъчна политика, бюджетните
приходи, политиката на бюджетните разходи, бюджетния баланс и
финансирането му.
Подчертано бе, че основните цели на икономическата политика на
страната са. постигането на висок и устойчив икономически растеж;
повишаване на жизнения стандарт на населението; устойчиво развитие на
икономиката и подобряване на бизнес климата; постигане на европейските
и евроатлантически приоритети.
Икономическата политика на правителството предвижда
създаването на по-благоприятна среда за български и чуждестранни
инвестиции, балансирано развитие на дребния, средния и едрия бизнес,
стимулиране на износа и превръщането на страната в износител на продукти с висока добавена стойност, с цел ограничаване на търговския
дефицит и дефицита по текущата сметка.
Основните стратегически приоритети в социалната сфера са:
създаването на условия за бърз икономически растеж, насочен към
осигуряване на заетост и повишаване на доходите; увеличаване на
гъвкавостта на пазара на труда; намаляване на безработицата с над 150
хиляди човека общо за периода 2002 - 2005 г.; разработване на нова
концепция за политиката на доходите; значително увеличаване на детските
надбавки; гарантиране на социална защита на групите в неравностойно
социално положение и развитие на социалния диалог.
Устойчивото развитие на икономиката и подобряването на бизнес
климата са съобразени с процесите на глобализация на икономиката и
либерализация на световната търговия, приключването на процеса на
приватизация на всички държавни активи, които подлежат на
приватизация до 2005 г. и преструктуриране и либерализация на
естествените монополи. Правителството извежда пет приоритетни области
като базови за устойчивото развитие на икономиката. Това са: енергетика,
комуникации и високи технологии, селско и горско стопанство, туризъм и
транспорт.
Европейските и евроатлантическите приоритети на правителството
са. получаването на покани за членство в НАТО през месец ноември 2002
г., за членство в Европейския съюз до края на 2003 г. и подписването на
договор за пълноправно членство в Европейския съюз до края на 2006 г.
Това е израз на стремежа на Република България постепенно да изгради
балансирана, устойчива и демократична обществена и пазарна среда.
За първи път макрорамката и бюджетната прогноза са разработени
за един и същ тригодишен период. Това дава възможност за по-добра
обвързаност на обемите и пропорциите на финансовите с икономическите
показатели.
Основни макроикономически показатели:


Очакваният растеж на брутния вътрешен продукт през 2003 г. е
около 4.8 %. Този размер е определен на база оформилите се тенденции
във външната среда, положителните резултати на българската икономика
през първата половина на 2002 г. и на политиката в средносрочен аспект за
последователно повишаване на доходите и жизнения стандарт при
съхраняване на макроикономическата стабилност и ограничаване на
съществуващите дефицити в платежния баланс и бюджета.
Провежданата икономическа политика и увеличаващата се
конкурентоспособност ще съдействат за по-нататъшното понижаване на
инфлацията. Очакваната инфлация за периода декември 2002 г. -
декември 2003 г. е около 4 %, а средногодишната инфлация през 2003 г. се
очаква да се понижи до около 3.5 %. При тази прогноза са отчетени
одобрените от Министерския съвет стъпки за последователно
приспособяване на административно регулираните цени и
приспособяването на митата и акцизите във връзка с поетите ангажименти
от страната в тази област при преговорите с Европейския съюз.
През 2003 г. се очаква търговският дефицит на страната да
продължи да намалява — до около 10.5 % от БВП, а дефицитът по текущата
сметка на платежния баланс — до около 5 % от БВП. Тези дефицити се
очаква да бъдат финансирани чрез преки чуждестранни инвестиции “на
зелено” и приходи от приватизация. Значението на
предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз се
предвижда да продължи да нараства като инструмент за финансиране на
преструктурирането на българската икономика.


В проектозакона за бюджета са отразени промените в областта на
косвените, подоходните и имуществените данъци и е поставена основата
на финансовата децентрализация на общините, в частта й за осигуряване
на достатъчни приходоизточници за общинските бюджети.
Данъчната политика ще е в подкрепа на икономическия растеж и
подобряване на цялостната бизнес среда в страната при пълни гаранции за
3



запазване на икономическата стабилност. Това се потвърждава и от целите
и приоритетите на провежданата от правителството данъчна политика,
които са насочени към:
намаляване на данъчната тежест в рамките на подържането на
нисък бюджетен дефицит;
- стимулиране на инвестициите чрез създаване на съвременна
нормативна уредба, позволяваща дългосрочно планиране на
бизнеса;
- поддържане стабилността на данъчната система;
- развитие на законодателството в съответствие с изискванията на
директивите на Европейския съюз;
- точно определяне на правата и задълженията на данъкоплатците
и данъчната администрация;
- отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчните
субекти;
Провежданата от правителството данъчната политика осигурява
един значителен ресурс, който държавата очаква да постъпи в приходната
част на бюджета.
Предлага се през 2003 г. в консолидирания държавен бюджет да
постъпят общо приходи в размер на 13 374 млн. лв., което е с 968 млн. лв.
повече от програмата за 2002 г. Този обем на приходи е 37.9 % от БВП.
Данъчните приходи от 9 684 млн.лв. или 29.2 % от БВП по
програмата за 2002 г. нарастват на 10 662 млн. лв. или 30.2 % от БВП,
което е 978 млн. лв. повече главно в резултат на подобряване на
събираемостта на данъчните приходи
От нарастването на данъчните приходи най-голям е делът на
приходите от осигурителните фондове - 496 млн. лв. Това е резултат от
предлаганото нарастване на средния осигурителен доход; увеличаването
на минималната работна заплата; увеличаването на минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и увеличаване на
максималния осигурителен доход за всички осигурени лица.
Увеличения на постъпленията се очакват и от данъците върху
печалбата - с 138 млн. лв.; данъка върху добавената стойност - с 163 млн.
лв.; акцизите - с 121 млн. лв.; митата и митническите такси - с 80 млн. лв.
Данъкът върху доходите на физическите лица се предлага да
намалее с 20 млн. лв. Това е резултат от новата данъчна скала, която се
изменя в посока намаляване на данъчната тежест за всички подоходни
групи, като най-голямото намаление е за нискодоходните групи, както и
увеличаването на необлагаемия праг от 100 на 110 лв. Намалението се
дължи и на позитивните за данъкоплатците изменения в патентния данък.
Неданъчните приходи се разчитат с 9 млн. лв. по-малко от
програмата за 2002 г.
За 2003 г. се предлага общият размер на разходите да достигне
сумата 13 637 млн. лв. или с 974 млн. лв. повече от 2002 г. Сумата на
разходите представлява 38.6 % от БВП.
Размерът на текущите нелихвени разходи нараства от 10 401 млн.
лв. на 11397 млн. лв. или с 996 млн. лв. повече спрямо 2002 г.
Предвидено е за заплати и стипендии в бюджетния сектор да се
изплатят 1 459 млн. лв., което е с 110 млн. лв. повече и ръст 8 % спрямо
програмата за 2002 г. Предвидено е увеличение на месечната работна
заплата в бюджетната сфера на два пъти - от 1 януари 2003 г. и от 1 юли
2003 г. с по 3.5 %. Това осигурява номинален ръст от 10.4 % спрямо
очакваната средна месечна работна заплата за 2002 г. В резултат на
предвижданото увеличение се очаква средногодишната работна заплата в
бюджетната сфера да достигне 307 лв.
Правителството предвижда увеличение на минималната работна
заплата от 100 лв. на 110 лв.
Разходите за издръжка на бюджетната система през 2003 г. са
предвидени на 1 984 млн. лв., което е с 133 млн. лв. е повече спрямо 2002 г.
През 2003 г. се предвижда капиталовите разходи да се увеличат от
1028 млн. лв. на 1 196 млн. лв. или с 3.4 % от БВП. По източници
разпределението е както следва: от външни безвъзмездни помощи - 500
млн. лв., ( 325 млн. лв. за 2002 г.); от външни държавни и държавно
гарантирани от държавата инвестиционни кредити - 230 млн. лв., ( 184
млн. лв. за 2002 г.) и от национални източници - 465 млн. лв., (519 млн. лв.
за 2002 г.) От тях централния бюджет осигурява 316 млн. лв., ( 389 млн. лв.
за 2002 г.) и от собствени средства на бюджетните организации — 149 млн.
лв., (128 млн. лв. за 2002 г.).
Разходите за лихви намаляват от 1 004 млн. лв. за 2002 г. на 876 млн. лв. за
2003 г., или с 128 млн. лв. по-малко. Общото намаление на лихвите е
резултат от намалението на лихвите по външните заеми с 143 млн. лв.
По консолидирания държавен бюджет се очаква дефицит в размер
на 263 млн. лв., който е 0.7 на сто от БВП по програмата за 2003 г., при
дефицит по програмата за 2002 г. 0.8 % от БВП. Дефицитът ще бъде
покрит изцяло с постъпления от приватизация, които се очаква да бъдат в
размер на 550 млн. лв.
Проект на държавния бюджет за 2003 г.
За първи път от 10 ноември 1989 г. насам Министерският съвет
започна бюджетната процедура за 2003 г. през месец февруари 2002 г. с
поставянето на задача на неговите органи да разработят средносрочна
бюджетна прогноза по години за периода 2003- 2005 г. На основата на
приетата от него бюджетна прогноза в началото на месец август т.г. бяха
одобрени разходни тавани на държавните органи и бюджетните
организации, които се включват в консолидирания държавен бюджет.
Едновременно с това правителството прие програма за последователно
осъществяване на децентрализация в управлението и увеличаване
финансовата самостоятелност на общините. В изпълнение на тази
програма правителството, с решение № 612 от 12 септември 2002 г.,
извърши разделение на дейностите, финансирани чрез общинските
бюджети, на държавни и общински и определи стандарти за численост на
персонала и стандарти за издръжка на държавните дейности по
образование, здравеопазване, социално подпомагане, социални услуги и
култура през 2003 г. Предстои да се приемат и съответни изменения и
допълнения в законодателството, които произтичат от изпълнението на
програмата за децентрализация в управлението и увеличаването на
финансовата самостоятелност на общините.
Проектобюджета за 2003 г. е разработен в съответствие с
правителствената икономическа политика и очакванията за развитието на
макроикономическата среда в средносрочен план.
РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ
Предвидените приходи се характеризират от следните данни:




В приходната част на републиканския бюджет са взети предвид
внесените промени в данъчното законодателство, които са приети от
Народното събрание на първо четене.
Предлага се приходите да достигнат 7 660 млн. лв., което е с 678
млн.лв. повече от предвидените със закона за 2002 г.
Най-висок относителен дял в приходите на републиканския бюджет
заемат постъпленията от Данъка върху добавената стойност - 38.4 %.
Предлага се абсолютната сума на ДДС да възлезе на 2 943 млн. лв. или
увеличение с 5.9 на сто спрямо предвиденото в закона за 2002 г. На
следващо място са акцизите и пътната такса с 1 501 млн. лв. или
увеличение с 121 млн. лв. спрямо 2002 г.
Предлагат се разходи по републиканския бюджет в следните
размери:


Общият размер на разходите по републиканския бюджет се
предлага да достигне 8 022 млн. лв. Увеличението е с 494 млн. лв. и е в
резултат от завишаването на нелихвените разходи с 621 млн. лв. и
намаляването на лихвените разходи с 127 млн. лв.
В нелихвените разходи са включени капиталови разходи за 534
млн. лв.; субсидия и трансфер за бюджета на Държавното обществено
осигуряване в размер на 945 млн. лв. ( 383 млн. лв. субсидия и 562 млн.лв.
трансфер ); субсидии за общините — 391 млн. лв., субсидии за съдебната
власт - 96 млн. лв., за Българското национално радио - 32 млн.лв., за
Българската национална телевизия — 41 млн.лв., резерв за непредвидени и
неотложни разходи за структурната реформа 20 млн. лв. и за ликвидиране
на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии -
52 млн.лв. Субсидиите за нефинансовите предприятия са 259 млн.лв. и
нарастват с -34 млн.лв. а субсидията за осъществяване на здравна дейност
и медицинска помощ - 258 млн.лв. и се увеличава с 25 млн. лв.


Увеличаването на абсолютната сума на Първичния баланс се дължи
на по-голямото нарастване на приходите от нелихвените разходи, а
запазването на относителния му дял спрямо БВП е резултат и от
увеличаването на БВП.
От законопроекта за държавния бюджет на Република България за
2003 г. се вижда, че ако се приемат предложените приходи и разходи
размерът на бюджетния дефицит ще бъде 361.3 млн. лв. и изцяло ще се
финнасира със средствата от приватизация, които се очаква да постъпят
през 2003 г.
За разходи по бюджетите на държавните органи, министерствата и
ведомствата за 2003 г. са предложени 4 489 млн. лв.; за трансфери 310 млн.
лв.; суми за погасяване на заеми към външни институции в размер на 191
млн. лв. или общо в размер на 4 990 млн.лв. Тези разходи ще се осигурят с
финансиране от :
- субсидия от централния бюджет - 3 646 млн. лв.
- собствени приходи - 1 344 млн. лв.
ПО БЮДЖЕТИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И СМЕТНАТА
ПАЛАТА
Със законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат
и бюджетите на Съдебната власт и Сметната палата.
В проекта на Съдебната власт е разчетено да се получи субсидия от
републиканския бюджет в размер на 217 млн.лв., а в проекта на
републиканския бюджет е предвидена субсидия от 96 млн. лв., т.е. налице
е разлика от 121 млн. лв. Различието се дължи на разчетените от Висшия
съдебен съвет общи разходи в размер на 260 млв. лв., а становището на
Министерския съвет те са 139 млн. лв. или с 121 млн.лв. по-малко.
Различието произтича от текущите разходи - 76 млн. лв. и от капиталовите
разходи - 45 млн.лв.
Предложените средства за разходи на Сметната палата са в размер
на 8, 025 млн. лв. и са с 1 096 млн. лв. повече от 2002 г.
ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТИ
Разходната част на общинските бюджети, като част от
консолидирания държавен бюджет за 2003 г., се предвижда да възлезе на 1
612 млн. лв., в т.ч. за текущи нелихвени разходи - 1 476 млн.лв. и за
капиталови разходи - 136 млн. лв. От текущите нелихвени разходи за
финансиране на изпълнителните и законодателни органи ( общинския
съвет и общинската администрация ) се осигуряват 143 млн. лв.; за
образование 719 млн.лв.; за здравеопазване 138 млн. лв.; за социални
помощи, обещетения и подпомагане — 99 млн. лв.; за жилищно
строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на
околната среда — 285 млн.лв. Тези разходи ще се извършат за сметка на
приходи от преотстъпаният данък върху общия доход в размер на 698 млн.
лв., от местни данъци и такси в размер на 507 млн. лв., субсидия от
централния бюджет в размер на 356 млн. лв., трансфер от бюджетите на
министерствата - 35 млн. лв. и заем, гарантиран от държавата - 15.7
млн.лв.
Субсидията от централния бюджет се предоставя като обща
допълваща субсидия в размер на 271 млн.лв.; обща изравнителна субсидия
в размер на 15 млн.лв. и целева субсидия за капиталови разходи - 70
млн.лв., в т.ч. 40 млн.лв. за капиталови разходи в областта на питейното
водоснабдяване, социалните грижи, образованието и екологията и 30
млн.лв. за стройтелство на екологични обекти.
Със закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
се слага началото на финансовата децентрализация в управлението на
общинските бюджети., като се въвежда принципа държавните дейности в
бюджетите на общините да се финансират с държавни средства, а
общинските дейности със собствени средства, получавани от местните
данъци, такси и други неданъчни приходи. Когато преотстъпените
държавни средства недостигат от централния бюджет се отпуска
допълваща субсидия, а когато собствените общински средства не достигат
от централния бюджет се отпуска изравнителна субсидия за компенсиране
на недостатъчния данъчен капацитет в част от общините. С този
механизъм се преустановява изземването на местните данъци, такси и
други неданъчни приходи от общинските бюджети.
С бюджета за 2003 г. на общините се преотстъпват сто процента
приходите по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Изключение се прави само за онези общини, на които собствените приходи
значително надвишават необходимите им средства за финансиране на
държавните дейности. За 2003 г. тези общини са 35 на брой, поименно
посочени в приложение № 3.
Със сумата на преотстъпения данък по Закона за благане доходите
на физическите лица и общата допълваща субсидия се осигурява пълния
размер на разходите за заплати; осигурителните плащания; стипендиите. В
размер на петдесет на сто се осигуряват изчислените по норматив разходи
за текуща издръжка, субсидиите за осъществяване на здравна дейност и
медицинска помощ, и за организациите с нестопанска цел. Останалата част
ще се осигури допълнително от централния бюджет през второто
полугодие на 2003 г.
По консолидирания държавен бюджет и законопроекта на
държавния бюджет на Република България за 2003 г. се проведе широка
дискусия, в която участваха всички народни представители, членове на
комисията, както и представителите на НСОРБ и ВСС.
От името на Сметната палата кратко изложение направи нейният
председател Георги Николов. Той информира народните представители, че
проектобюджета е съставен съгласно изискванията на Закона за
устройството на държавния бюджет и другите законови и подзаконови
нормативни актове, свързани със съставянето на държавния бюджет и
внасянето му в Народното събрание. Това е основание за започване на
процедурата за обсъждане и приемане на първо четене на законопроекта за
държавния бюджет за 2003 г.
На разискване беше подложена програмата и политиката на
правителството за икономическо развитие и фискалната стратегия, които
намират концентриран израз в проектобюджета за 2003 г. Бяха изказани
мнения в подкрепа на законопроекта, както и такива критикуващи някои
отделни негови страни, както бяха направени и изказвания против
неговото приемане.
Беше обсъдена възможността за увеличение на субсидиите за
капиталовите разходи за общините.
Поради голямото различие между проекта на Висшия съдебен съвет
и становището на правителството, комисията възложи на работна група в
състав от представители на Висшия съдебен съвет, Министерството на
финансите и Комисията по бюджет и финанси да разгледа различията.
Работната група констатира, че различията в разходите в значителна
степен се дължат на влезлия в сила през 2002 г. Закон за изменение и
допълнение на Закона за съдебната власт. Изпълнението на закона изисква
с бюджета на Съдебната власт за 2003 г. да се осигурят допълнителни
парични средства за нови възнаграждения на съществуващия персонал,
увеличаване на щатните бройки с нови 2000 щатни места, за дежурства на
магистрати и служители, за обещетения при пенсиониране и напускане,
социални и здравни осигуровки, за облекло на магистрати и служители, за
реконструкция на сгради, надстройки, преграждане на помещения и
закупуване на нови сгради, за оборудване на работните места на
новоназначени магистрати и служители, за купуване на компютри, печатни
машини, ксерокси и други.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, което
приключи със следните резултати: “За” - 13, “Против” - 7 и без
“Въздържали се”.
На основание на гореизложеното и резултатите от гласуването
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да
обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за
2003 г. и да го приеме на първо четене.
София, 18 ноември 2002 г.