Доклад
по законопроект № 254-01-76/02.08.2002 г. за Комисията по финансов надзор, внесен от н.п. Иван Искров и група народни представители

---

Доклад
по законопроект № 254-01-76/02.08.2002 г. за Комисията по финансов надзор, внесен от н.п. Иван Искров и група народни представители


На заседание, проведено на 12 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за Комисията по финансов надзор, внесен от н.п. Иван Искров и група народни представители.
На заседанието присъствуваха: заместник-министър председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, министърът на финансите Милен Велчев, зам.министърът на финансите Нахид Зия, зам.министърът на икономиката София Касидова, Димана Райкова -член на Държавната комисия по ценни книжа, Петър Андронов - зам.директор на управление”Банков надзор” в БНБ и др.
От името на вносителите законопроектът бе представен от н.п.Валентин Церовски.
Законопроектът за Комисията по финансов надзор представлява една от необходимите стъпки за изграждането на адекватна правна рамка на действуващата пазарна икономика.
В света съществуват два модела на държавен надзор, такъв който се осъществява от отделени и независими една от друга администрации в областта на банките, ценните книжа, застраховането или осигуряването и такъв, който се осъществява единно, от обща агенция, извършваща синхронизирано регулиране на посочените по-горе области. Настоящият законопроект предлага създаването на обединен, контролиращ
финансовата дейност орган, който не включва единствено надзора върху банковия пазар.
През последните няколко години финансовия сектор в България претърпя значителни промени. От една страна, той се разви и усложни в значителна степен. Появиха се нови институции, продукти и услуги. На българския финансов пазар стъпиха и редица от големите световни финансови холдинги. От друга страна, във финансовия сектор се забелязва отчетлива тенденция към придържане към насоките на развитие на европейската финансова индустрия - предлагане на хомогенни и


интегрирани финансови продукти и услуги. Разликите между отделните сектори стават все по-незначителни, а все повече застрахователи, осигурители и инвестиционни посредници се сливат във финансови конгломерати. Фирмите, които предлагат както застрахователни, така и осигурителни услуги в България са нещо напълно обичайно.
В контекста на развитието на финансовия сектор и перспективите пред него все по-ясна става необходимостта от промяна в системата за регулиране. Възможностите за реформа са две - запазване на досегашния модел с отделни регулаторни органи при засилване на взаимодействието между тях, или създаване на единен регулатор. С оглед на ефективното използуване на материални и човешки ресурси , както и осигуряване на по- високо ниво на защита на потребителите на финансови услуги и инвеститорите се предлага модерното решение - създаване на единен надзорен орган, който да обедини Държавната агенция по осигурителен надзор, Държавната комисия по ценни книжа и Агенцията за застрахователен надзор.
От правомощията на новата комисия е изключен, поради добрите традиции в тази област и спецификите на българския финансов сектор единствено надзора върху банковата дейност, който остава в правомощията на БНБ. С новия закон се предвижда засилен обмен на информация и координиране на дейностите между Министъра на финансите, Комисията по финансов надзор и БНБ.
Обединяването на надзора върху финансовия сектор ще съдействува за повишаване на ефективността на регулирането и оттам за повишаване стабилността на България като регионален финансов център. В същото време, новата комисия ще бъде в състояние да предотврати кризи на пазара, които, както показва световната практика, много лесно могат да се получат при разделени надзорни правомощия. Друг положителен ефект е създаването на централизиран координиращ орган за всички участници на пазара на финансовите услуги без банките. Това е значително облекчение, особено за чуждите финансови конгломерати, което ще повиши атрактивността на българския пазар.
Създаването на единна Комисия по финансов надзор ще улесни обмена на информация с останалите държавни органи и финансовите регулатори на други държави. На национално ниво то ще улесни в огромна степен обмена на информация и опит между отделните сектори на финансовия пазар. При досегашния модел на самостоятелни надзорни органи координирането на дейността и решенията отнемаше време и най- вече значителен паричен ресурс. С обединяването на надзора върху небанковата финансова дейност решенията, които имат отношение към финансовия сектор като цяло ще се вземат от единния орган в по-кратки срокове, при по-добра координация и по-пълна защита на интересите на всички участници във финансовия пазар.


Новата Комисия по финансов надзор е независим орган със самостоятелен бюджет, който осъществява надзор и регулира дейността на публичните дружества, инвестиционните посредници и дружества, застрахователните и осигурителните дружества, регулираните пазари на ценни книжа и участниците на тях. Комисията се състои от 7 члена, в това число председател, трима заместници, които ръководят трите основни управления и още трима членове. Предлага се съставът на комисията да се формира от Народното събрание и Президента. Работата на комисията се основава на принципите на публичност, прозрачност и отчетност. За реализирането на тази цел на един от членовете на комисията, неучастващ пряко в оперативната дейност са предоставени правомощия за независимо разследване на жалбите и оплакванията срещу дейността й. Комисията е задължена да публикува всичките си решения в специален бюлетин и да се отчита пред Народното събрание.
Обединеният финансов надзор ще има и това предимство, че ще намали държавната администрация, съответно броя на държавните служители, които са ангажирани с надзорни функции. Това е стъпка за преодоляване бюрократизма и подобряване на средата за бизнес в страната.
При обсъждане на законопроекта членовете на комисията, Лидия Шулева и Милен Велчев поставиха следните въпроси:
1. Да се уреди въпроса с възнагражденията на председателя, заместник-председателите и членовете на комисията.
2. Да се въведе стъпаловиден мандат за членовете на комисията, за да има приемственост при подмяната им.
3. Да се прецизира.разпоредбата на член 21, ал.2, тъй като няма статистика за средните заплати в посочените в тази разпоредба сфери..
4. Да се провери не е ли противоконституционно издадените от комисията актове да не подлежат на обжалване.
5. Членовете на комисията да бъдат в служебни, а не в трудови правоотношения.
6. В чл.5 към изискванията за членовете на комисията да се добави “да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност”.
7. Бюджетът на комисията да е част от републиканския бюджет и да е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
8. Дискутиран бе и въпроса кой и как ще упражнява контрол върху работата на членовете на комисията.
На поставените въпроси отговори от името на вносителите дадоха н.п.Валери Димитров, н.п. Ралица Агайн и н.п.Иван Искров.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “За” - 13 народни представители, без”Против” и“Въздържал се” - 1 народен представител.


Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за Комисията по финансов надзор.
София, 23 септември 2002 г.