Закон
за мерките срещу финансирането на тероризма
Проект
Второ четене

---

Закон
за мерките срещу финансирането на тероризма
Проект
Второ четене

Чл. 1. С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма, както и организацията и контролът за тяхното прилагане.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 1 :
“Чл. 1. С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма, както и редът и контролът за тяхното прилагане.”
Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и разкриване на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризъм.
Предложение на н.п. Тодор Бояджиев:
След думите “физически и юридически лица ” се добавя “групи и организации ” Тази добавка да се отрази във всички съответни текстове и членове, като чл. 3, ал. 1, т. 1
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.
2:

“Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и разкриване на действия на физически лица, юридически лица, групи и организации, насочени към финансиране на тероризма.
Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:


1. блокиране на парични средства, финансови активи и имущество на физически и юридически лица, включени в специален списък;
2. забрана за предоставяне на парични средства, финансови активи или друго имущество, както и на финансови услуги на лица по т. 1.
(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество;
(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.”
Чл. 4. Мерките по този закон са задължителни за всички български и чуждестранни физически и юридически лица.
Комисията предлага чл. 4 да отпадне.
Чл. 5. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, съхранява, анализира, използва и предоставя от Министерството на вътрешните работи.
Предложение на н.п. Тодор Бояджиев:
Чл. 5 се изменя така:
“Чл. 5. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, съхранява и използва в Министерството на вътрешните работи и се предоставя по определен в правилника за прилагане на закона ред. ”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, анализира,


съхранява, използва и предоставя от Министерството на вътрешните работи. “
Чл. 6. (1) По предложение на министъра на вътрешните работи и/или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите и юридическите лица, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически и юридически лица, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции с резолюция на Съвета за сигурност на ООН;
2. лица с влязла в сила присъда за тероризъм, закана със, явно подбуждане или приготовление към тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;
3. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, закана със, явно подбуждане или приготовление към извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2, т. 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд по установения ред. Обжалването не спира изпълнението.
(6) Решенията на Министерския съвет за включване на лицата по ал. 2, т. 1 и 2 в списъка по ал. 1 не подлежат на обжалване.
(7) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересуваните лица в 14- дневен срок внасят предложение в Министерския съвет за изключването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
Предложение на н.п. Тодор Бояджиев:
В чл. 6, ал. 2 да се включи като нова т. 4 съдържанието на ал. 3 и досегашната ал. 3 да отпадне.
Окончателен текст:
(3) Не подлежи на публикуване имената и други данни за лицата, посочени от компетентните органи на друга държава, ЕС или друга. международна правителствена организация ако предоставящата страна изрично е поискала това. ”


Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 6:
Чл. 6. (1) По предложение на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
(6) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внасят предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(7) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите



промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(8) Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбунедане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.”
Чл. 7. (1) Блокират се всички парични средства, финансови активи и имущество - собственост на лицата, посочени в списъка по чл. 6, независимо в чие владение се намират, както и всички парични средства, финансови активи и имущество, намиращи се във владението или държани от лицата, посочени в списъка по чл. 6, с изключение на вещите и правата, срещу които не може да се насочва принудително изпълнение.
(2) Мярката по ал. 1 се прилага и по отношение на парични средства, финансови активи и имущество, придобити след публикуването на списъка по чл. 6.
(3) Изпълнението на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от блокираните парични средства, финансови активи и имущество, като всичко новопридобито също се блокира.
(4) Министърът на финансите дава разрешение за извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните парични средства, финансови активи и имущество, когато това е необходимо за лечение или за други неотложни хуманитарни нужди на лицето, чието имущество е блокирано, или на член на неговото семейство.
(5) Министърът на финансите може да даде разрешение за извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните парични средства, финансови активи и имущество, когато това е необходимо:
1. за погасяване на задължения към държавата;
2. за заплащане на възнаграждения за положен труд;
3. за социално осигуряване.

(6) Разрешението по ал. 4 и 5 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересуваното лице, а когато се отнася до погасяване на задължения към държавата - и по инициатива на министъра на финансите. Министърът на финансите се произнася в срок 24 часа от постъпването на молбата.
(7) Условията и редът за извършване на действията по ал. 4 и 5 се определят с правилника за прилагане на този закон.


(8) Отказът на министъра на финансите да даде разрешение по ал. 4 може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Блокират се всички парични средства, финансови активи и имущество - собственост на лицата, посочени в списъка по чл. 6, независимо в чие владение се намират, както и всички парични средства, финансови активи и имущество, намиращи се във владение или държани от лицата, посочени в списъка по чл. 6, с изключение на вещите и правата, срещу които не може да се насочва принудително изпълнение.
(2) Мярката по ал. 1 се прилага и за парични средства, финансови активи и имущество, придобити след обнародването на списъка по чл. 6.
(3) Изпълнението на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от блокираните парични средства, финансови активи и имущество, като всичко новопридобито също се блокира.
(4) Министърът на финансите може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните парични средства, финансови активи и имущество, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нуяади на лицето, чието имущество е блокирано, или на член на неговото семейство;
2. плащане на задължения към държавата;
3. плащане на възнаграяедения за положен труд;
4. задължително обществено осигуряване;
5. задоволяване на текущи нузвди на физическите лица, включени в списъка по чл. 6 и членовете на техните семейства.
(5) Разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересуваното лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата - и по инипиатива на министъра на финансите. Министърът на финансите се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.
(6) Отказът на министъра на финансите да даде разрешение по ал. 4 може да се обжалва пред Върховния административен съд.


Чл. 8. (1) Забранява се на физическите и юридическите лица да предоставят парични средства, финансови активи или друго имущество, както и финансови услуги на лица, включени в списъка по чл. 6.


(2) Забраната по ал. 1 не се отнася до действия и сделки, свързани със задоволяването на текущи нужди (ГГЖ) на лицето или на членовете на неговото семейството.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Забранява се на физическите и юридическите лица да предоставят парични средства, финансови активи или друго имущество, както и финансови услуги на лица, включени в списъка по чл. 6, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 7.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася до обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на физическото лице, включено в списъка по чл. 6, или на членовете на неговото семейство.”
Чл. 9. (1) Сделките и действията, извършени с блокирани парични средства, финансови активи и имущество на лица, включени в списъка по чл. 6, както и предоставянето на парични средства, финансови активи и имущество и на финансови услуги на такива лица са недействителни.
(2) Предоставените парични средства, финансови активи и имущество на лица, включени в списъка по чл. 6, в нарушение на забраната по чл. 8, ал. 1 се блокират и се отнемат в полза на държавата по ред, определен със закон.
(3) Третите добросъвестни лица, които претендират самостоятелни права върху блокирани парични средства, финансови активи и имущество, могат да предявят претенциите си по исков ред в 6- месечен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет за приемане, допълване или изменение на списъка по чл. 6.






Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
“Чл. 9. (1) Забраняват се сделките с блокирани парични средства, финансови активи и имущество на лица, включени в списъка по чл. 6, както и сделките по предоставянето на парични средства, финансови активи и имущество на такива лица.
(2) Даденото от страните по сделка, извършена в нарушение на ал. 1, се отнема в полза на държавата.
(3) Искът по ал. 2 се предявява от министъра на финансите по местонахождението на имота или по местоизпълнението на


сделката. Ако местоизпълнението на сделката е в чужбина, искът се предявява пред Софийския градски съд.
(4) Ако подлежащите на отнемане парични средства, финансови активи или имущество липсват, присъяеда се тяхната равностойност.
(5) Третите добросъвестни лица, които претендират самостоятелни права върху блокирани парични средства, финансови активи и имущество, могат да предявят претенциите си по исков ред в 6-месечен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет за приемане, допълване или изменение на списъка по чл. 6."
Чл. 10. (1) Всеки, у когото възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) Когато при изпълнение на законоустановените функции на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенция "Бюро за финансово разузнаване". В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) Разкриването на информация по ал. 1, 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за служебна, банкова или търговска тайна и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.




Предложение на н.п. Муравей Радев:
В чл. 10:
1. В ал. 1 думите “министъра на вътрешните работи” се заменят със “специалното звено, създадено в системата на МВР ”.
2. Създават се нови ал. 5, би 7:
“(5) При запитване от специалното звено на МВР относно възникнало съмнение за финансиране на тероризам, Агенция “Бюро за финансово разузнаване ” отправя запитвания до чуждестранни финансово-разузнавателни звена по реда на чл. 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(6) Лицата, които съзнателно използват уведомяването по ал. 1 за накърняване на интересите на физически и юридически лица се наказват по реда на чл. 16 и 17 ако деянието не представлява престъпление.


(7) МВР разработва система от критерии за разпознаване на операции и сделки, насочени към финансиране на тероризма, задължителни за лицата, предлагащи финансови услуг, по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на закона. ”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и по т. 2 относно новите ал. 5 и 6, а подкрепя по принцип предложението по т. 2 за нова ал. 7, като ал. 4 от окончателния текст на чл. 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) Когато при изпълнение на функциите на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенция "Бюро за финансово разузнаване". В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпорзнаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(5) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.”
Чл. 11. Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на този закон, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили.


Предложение на н.п. Муравей Радев:
В чл. 11 накрая се добавя:
“Информацията, събирана по реда на този закон се ползва само за целите на закона ши за противодействие на престъпления по смисъла на НК. Всяко използване на събраната от съответните


компетентни органи информация за други цели се санкционира, съгласно действащото законодателство на Република България. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на този закон, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили.
(2) Информацията, събирана по реда на този закон, се използва само за целите на закона или за противодействие на престъпността.”
Чл. 12. (1) В случаите по чл. 10, ал. 1, 2 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до 3 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или имущество за срок до 45 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(3) Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) След изтичането на срока по ал. 2 окръжният прокурор прави искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана, или друга обезпечителна мярка.
(5) Съдът се произнася по искането по ал. 4 не по-късно от 24 часа от постъпването му.
(6) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(7) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи по ал. 2 и определението на съда по ал. 5, когато се блокира недвижим имот, се изпращат на съответната служба по вписванията.


Предложение на н.п. Тодор Бояджиев:


Да се предвиди срок за уведомяване на лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, както и лицата, обект на съответната заповед.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 12:
“Чл. 12. (1) В случаите по чл. 10, ал. 1, 2 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до 3 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата
необходима информация.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената
възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или имущество за срок до 45 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата
необходима информация.
(3) Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(5) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.”
Чл. 13. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват от деня, следващ деня на обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което физическото или юридическото лице е заличено от списъка, или от датата на влизането в сила на решението на Върховния административен съд, с което е отменена мярката.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 13:
“Чл. 13. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват от деня, следващ деня на обнародването в "Държавен вестник" на решението


на Министерския съвет, с което физическото или юридическото лице, групи и организации са заличени от списъка/’
Чл. 14. Министърът на вътрешните работи обменя информация за целите на предотвратяването и разкриването на действията на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма, с компетентните органи на други държави и на международни организации, включително чрез Международната организация на криминалната полиция "ИНТЕРПОЛ".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 14:
“Чл. 14. Министърът на вътрешните работи обменя информация за целите на предотвратяването и разкриването на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма, с компетентните органи на други държави и на международни организации.“
Чл. 15. Агенция "Бюро за финансово разузнаване" по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни актове и двустранни договори.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 15:
“Чл. 15. Агенция "Бюро за финансово разузнаване" по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни договори или при условията на взаимност.“
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 16. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 7, 8 и чл. 10, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, на него му се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.



Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 16:


“Чл. 16. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и 3 и чл. 12, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.”
Чл. 17. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 17:
“Чл. 17. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Тероризъм" е престъплението тероризъм, както и заканата със, явното подбуждане или приготовлението към извършване на такова престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
2. "Блокиране" на парични средства, финансови активи и имущество е преустановяването на всякакви правни или фактически действия на разпореждане, управление, ползване или владение, включително всякакви правни или фактически действия, които водят или биха могли да доведат до каквато и да е промяна в количеството, местонахождението, собствеността, характера, качеството и предназначението на съответната вещ или право, в това число управлението на портфейлни инвестиции. Блокирането има действие на запор или възбрана.


3. "Парични средства, финансови активи и имущество" са вещи и имуществени права от всякакъв вид, включително налични и безналични, материални и нематериални, движими и недвижими, независимо от способа и начина на придобиването им, в това число ценни книжа от всякакъв вид или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, както и други документи, удостоверяващи или материализиращи права или друг материален интерес.
4. "Финансови услуги" са: извършване на сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.
Предложение на Комисията за окончателна редакция на § 1:
§ 1 "Финансови услуги" по смисъла на този закон са: извършване на сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Предложение на Комисията:
1. Заглавието се изменя така:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”
2. Създават се нови параграфи 2 и 3:
“§ 2. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок четири месеца от влизането на този закона


в сила допълват вътрешните си правила по чл. 16, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с критерии за разпорзнаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма и ги изпращат на директора на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” за утвърждаване.”
§ 3. В § 21 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. ал. 1 и 2 се отменят.”
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите.
Педложение на Комисията:
Досегашният § 2 става § 4 и се изменя така:
“§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите.”
§ 3. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането му.
Педложение на Комисията:
Досегашният § 3 да отпадне.
София, 28 януари 2003 г.