Закон
за изменение и допълнение на Закона за
митниците
Проект
Второ четене

---

Закон
за изменение и допълнение на Закона за
митниците
Проект
Второ четене

§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “заплащане на митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, както и по контрабанден начин” се заменят с “извършване на съответните митнически формалности”;
б) създава се изречение второ:
“Тези стоки следва да бъдат представени пред митническите органи.”
2. В ал. 2 думите “поставянето им под митнически контрол, лицето дава митническо направление на стоките” се заменят с “представянето им пред митническите органи, лицето извършва съответните формалности за получаване на митническо направление за стоките”.
3. В ал. 3:
а) в т. 1 думите “поставянето им под митнически контрол” се заменят с “представянето им пред митническите органи4;
б) в т. 2 думите “поставяне на стоките под митнически контрол” се заменят с “представянето на стоките пред митническите органи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
§ 2. В чл. 5 се създава ал. 3:
“(3) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 3:
“3. да са в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена

линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.”
2. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:
“(4) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(5) При назначаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърден от министъра на финансите.
(6) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 5, обработвани от Агенция “Митници”, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
(7) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 5 е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие.”
Предложение на н.п. Иван Искров:
В§3:
1. Създава се нова ал. 6:
“(6) По писмено искане на директора на Агенция “Митници” данъчните органи предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители. ”
2. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно 7 и 8, като в ал. 7 след думите “по ал. 5” се добавя “и 6”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага следната окончателна редакция на § 3:
§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 3:
“3. да са в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.”
2. Създават се ал. 4, 5,6, 7 и 8:
“(4) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(5) При назначаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърден от министъра на финансите.
(6) По писмено искане на директора на Агенция “Митници” данъчните органи предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.”
(7) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 5 и 6, обработвани от Агенция “Митници”, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
(8) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 5 е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие.”
§ 4. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думата “частна” се заличава.
2. В т. 8 накрая се добавя “и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. В чл. 15, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
“5. осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения;”
2. Създава се т. 12:
“12. прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната окончателна редакция:
§ 5. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
“6. застрахова митническите служители срещу злополука и застраховка “Живот” за сметка на своя бюджет.
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) Точка 5 се изменя така:
“5. осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения;”
б) Създава се т. 12:
“12. прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост
Предложение на н.п. Иван Искров за нов § 5а:
§ 5а. В чл. 16 се създават ал. 5 и 6:
“(5) По писмено искане на директора на Агенция “Митници ”, на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници данъчните органи предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-

износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по ЗДДС и ЗА, както и за установени от данъчните органи нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.
(6) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата и данъчната администрация се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция “Митници ” и главния данъчен директор. ”
Комисията подкрепя предложението за нов параграф, който става § 6 със следната редакция:
§ 6 В чл. 16 се създават ал. 5 и 6:
“(5) По писмено искане на директора на Агенция “Митници”, на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници данъчните органи предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по ЗДДС и ЗА, както и за установени от данъчните органи нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.
(6) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата и данъчната администрация се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция “Митници” и главния данъчен директор.”
§ 6. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
“5. да спазват утвърдените със заповед на директора на агенцията етични норми на поведение на митническия служител;”
2. Досегашната т. 5 става т. 6.
Предложение на н.п. Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Г.
Иванов:
В чл. 17, ал. 1, т. 5 думите “директора на агенцията ” се заменят с “Министъра на финансите ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6. който става § 7:
§ 7. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
“5. да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;”
2. Досегашната т. 5 става т. 6.
§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “при условия и по ред, определени в правилника.”.
2. В ал. 5, т. 2, буква “а” думата “номенклатурата” се заменя с “номенклатурите”.
3. В ал. 9:
а) създава се нова т. 2:
“2. за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика;”
б) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
“3. за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В § 7, т. 3, буква “а” в края на т. 2 се добавя “на Република България ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 7, който става § 8:
§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “при условия и по ред, определени в правилника.”.
2. В ал. 5, т. 2, буква “а” думата “номенклатурата” се заменя с “номенклатурите”.
3. В ал. 9:
а) създава се нова т. 2:
“2. за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика на Република България;”
б) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
“3. за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация.”
§ 8. Заглавието на част втора се изменя така:
“ЧАСТ ВТОРА

ЕЛЕМЕНТИ, НА ОСНОВАТА НА КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИГНИ СБОРОВЕ И ДРУГИТЕ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
§ 9. В заглавието на глава четвърта думата “Мита” се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
§ 10. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. Вносните ши износни митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на този закон, Митническата тарифа на Република България, както и на другите актове по неговото прилагане. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, като предлага следната окончателна редакция:
§ 11. Чл. 24 се изменя така:
(1) Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в международен договор, по който страна е Република България.
(2) Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България.”
§11. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. Други мерки извън посочените в чл. 24, предвидени в нормативни актове, по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат, доколкото това е възможно, в съответствие с тарифното класиране на тези стоки.”
Предложение на н.п. Георги Пирински:
Член 25 да се изменя така:
“Чл.25. Други мерки по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, предвидени в нормативни актове и извън посочените в чл.24, се въвеждат в съответствие с тарифното класиране на тези стоки. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 25, думите “доколкото това е възможно ” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12, като предлага следната окончателна редакция:
§ 12. Член 25 се изменя така:
“Чл.25. Други мерки по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, предвидени в нормативни актове и извън посочените в чл.24, се въвеждат в съответствие с тарифното класиране на тези стоки.”
§ 12. Член 26 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:
1. Комбинираната номенклатура на Република България;
2. всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично базирана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;
3. ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:
а) митата, и
б) облаганията при внос на стоки в съответствие със селскостопанската политика или в съответствие със специфични разпоредби, приложими към стоки, получени при преработката на селскостопански продукти;
4. преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране;
5. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;
6. автономни мерки за суспендиране, приети от Министерския съвет, с които се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки; условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране се определят с наредба на Министерския съвет;
7. други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.
(2) При спазване на правилата за облагане с единна митническа ставка мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се прилагат вместо посочените в т. 3 по искане на декларатора, когато стоките отговарят на условията, установени за тези мерки. Искането може да бъде удовлетворено и впоследствие, в случай че са изпълнени съответните условия.
(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 е ограничено за определено количество или стойност на вноса, прилагането им се прекратява:
1. при тарифни квоти - веднага щом се достигне определеният количествен или стойностен лимит на вноса;
2. при тарифни плафони - от момента, определен с нормативен акт.”
Предложение на н.п. Георги Пирински:
В чл. 26, ал. 1, т. 6 думата “приети ” да се замени с “въвеждани”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В новия текст на чл. 26, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думата “базирана ” се заменя с “основана ”.
2. В т. 6 думите “за суспендиране ” и “условията ” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението по т. 1. а т. 2 се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13 и предлага следната окончателна редакция:
§ 13. Член 26 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:
1. Комбинираната номенклатура на Република България;
2. всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;
3. ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:
а) митата, и
б) облаганията при внос на стоки в съответствие със селскостопанската политика или в съответствие със специфични разпоредби, приложими към стоки, получени при преработката на селскостопански продукти;
4. преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране;
5. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;
6. автономни мерки, въвеждани от Министерския съвет, с които временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки (автономни мерки за суспендиране); условията и редът за въвенедане и прилагане на автономни мерки за суспендиране се определят с наредба на Министерския съвет;
7. други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.
(2) При спазване на правилата за облагане с единна митническа ставка мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се прилагат вместо посочените в т. 3 по искане на декларатора, когато стоките отговарят на условията, установени за тези мерки. Искането може да бъде удовлетворено и впоследствие, в случай че са изпълнени съответните условия.
(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1, т. 4,5 и 6 е ограничено за определено количество или стойност на вноса, прилагането им се прекратява:
1. при тарифни квоти - веднага щом се достигне определеният количествен или стойностен лимит на вноса;
2. при тарифни плафони - от момента, определен с нормативен
акт.”
§ 13. Създава се чл. 26а:
“Чл. 26а. (1) Министерският съвет преди края на всяка календарна година приема Комбинираната номенклатура на Република България и определя ставки на мита в съответствие с обвързаните ставки на митата на Република България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (конвенционални ставки на митата), които се прилагат от първия ден на следващата година.
(2) Комбинираната номенклатура, конвенционалните ставки на митата и автономните ставки на митата се обнародват в “Държавен вестник”.
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина
Чилова:
В чл. 26а. думата “конвенционални ” се заменя с “общи ” или думата “общи ” да се постави в скоби след “конвенционални ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
§ 14. Член 27 се изменя така:

“Чл. 27. (1) Тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на:
1. подпозициите от номенклатурата по чл. 26, ал. 1, т. 1 или от всяка друга номенклатура по чл. 26, ал. 1, т. 2, или
2. подпозициите от всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично базирана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на мерки, различни от тарифните мерки, свързани с търговията със стоки.
(2) С наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие с:
1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;
2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз;
3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация;
4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните - членки на Европейския съюз.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 27, ал. 1, т. 2 думата “базирана” да се замени с “основана”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15, като предлага следната окончателна редакция:
§ 15. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на:
1. подпозициите от номенклатурата по чл. 26, ал. 1, т. 1 или от всяка друга номенклатура по чл. 26, ал. 1, т. 2, или
2. подпозициите от всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на мерки, различни от тарифните мерки, свързани с търговията със стоки.
(2) С наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие с:
1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;
2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз;

3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация;
4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните - членки на Европейския съюз.”
§ 15. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Условията, при които за определени стоки може да се прилага благоприятно тарифно третиране поради тяхното естество или специфичното им предназначение, се определят с правилника. Когато се изисква разрешение, се прилагат разпоредбите на чл. 92 и 93.”
2. В ал. 2 думата “по-благоприятно” се заменя с “благоприятно”, а думите “на или необлагане с” се заменят с “или суспендиране на”.
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 28, ал. 2 думата “ суспенсиране ” да се замени с “отменяне ” или “премахване ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като предлага следната окончателна редакция:
§ 16. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Условията, при които за определени стоки може да се прилага благоприятно тарифно третиране поради тяхното естество или специфичното им предназначение, се определят с правилника. Когато се изисква разрешение, се прилагат разпоредбите на чл. 92 и 93.”
2. В ал. 2 думата “по-благоприятно” се заменя с “благоприятно”, а думите “на или необлагане с” се заменят с “ или всяко временно намаляване или премахване (суспендиране) на”.
§ 16. В чл. 29, т. 1 думите “чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2” се заменят с “чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
§ 17. В чл. 33 думите “чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2” се заменят с “чл. 26, ал. 1,
т. 4 и 5”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
§18. Член 41 се изменя така:

“Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност в специфични случаи се определя с нормативен акт на Министерския съвет.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 41 да се посочи наименованието на акта на МС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19, като предлага следната окончателна редакция:
§ 19. Член 41 се изменя така:
“Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност в специфични случаи се определя с постановление на Министерския съвет.”
§ 19. Заглавието на глава десета се изменя така:
“Глава десета
Задължение за извършване на формалности за получаване на митническо направление за стоките, представени пред митническите органи”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
§ 20. В чл. 55 след думата “получат” се добавя “допустимо”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
§ 21. В чл. 56 ал. 1 основният текст се изменя така:
“(1) За манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в следните срокове:”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
§ 22. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За стоките, за които в срока по чл. 56 не са извършени съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление, митническите органи поканват писмено с обратна разписка получателя на тези стоки с цел предприемане необходимите действия за извършване на съответните формалности в срок 30 дни от датата на получаване на поканата.”
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Когато получателят на стоките е чуждестранно лице, неизвестно лице, местно лице с неизвестен адрес или неоткрито на посочения адрес лице,

покана по ал. 1 не се изпраща и стоките се считат за изоставени след изтичането на 3 месеца от датата на манифестирането им.
(4) Митническите органи могат при поемане на отговорността и разходите от държателя на стоките да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор до извършване на съответните формалности.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 60, ал. 1 след думата “цел ” се добавя “за ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23
§ 23. В чл. 65 се създава ал. 3:
“(3) При осъществяване на митнически контрол по ал. 2, ако друго не е предвидено, митническите органи могат да отложат за срок до 5 работни дни разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомяват органите, компетентни по осъществяването на надзора или контрола, свързан със съответните забрани или ограничения.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 65, ал. 3 след думите “могат да отложат” се добавя “с мотивирано решение ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24. като предлага следната окончателна редакция:
§ 24. В чл. 65 се създава ал. 3:
“(3) При осъществяване на митнически контрол по ал. 2, ако друго не е предвидено, митническите органи могат да отложат с мотивирано решение за срок до 5 работни дни разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомяват органите, компетентни по осъществяването на надзора или контрола, свързан със съответните забрани или ограничения.”
§ 24. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Митническата декларация трябва да бъде подписана и да съдържа всички данни, необходими за прилагането на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
§ 25. Създават се чл. 78а и 786:
“Чл. 78а. (1) Митническите органи отлагат даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки и незабавно уведомяват компетентните органи по надзора на пазара, когато при извършване на проверка установят, че:
1. стоките показват определени характеристики, които пораждат основателни съмнения за наличие на сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността в случай на тяхната употреба в нормални и предвидими условия, и/или
2. стоките не се придружават от документите, изисквани съгласно правилата за безопасност, или не са маркирани в съответствие с тези правила.
(2) Когато в случаите по ал. 1 компетентните органи по надзор на пазара счетат, че стоките не представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността, митническите органи разрешават вдигането на стоките, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.
(3) В случай че в срок до 3 работни дни, считано от деня, следващ действията по ал. 1, митническите органи не са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара за предприети от тях мерки, вдигането на стоките се разрешава, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.
(4) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос, когато са уведомени от компетентните органи по надзор на пазара, че стоките представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста “Опасен продукт - режим внос не е разрешен”.
(5) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос и когато са уведомени от компетентните органи по надзор на пазара, че стоките не съответстват на действащите правила за безопасност и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста “Продукт несъответстващ на изискванията - режим внос не е разрешен”.
(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на стоки, за които митническите органи са били предварително уведомени от органите по надзор на пазара, че подлежат на контрол за спазване на правилата за безопасност. Уведомяването се извършва по ред, съгласуван между митническите органи и органите по надзор на пазара.
(7) Разпоредбите на този член се прилагат, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго по отношение на организацията на граничния контрол на специфични стоки.

Чл. 786. Разпоредбите на чл. 78а не се прилагат, когато с нормативен акт са регламентирани ветеринарният и зоотехническият контрол, както и контролът по отношение на опазването на растенията и защитата на животните.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 78а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “отлагат ” се добавя “с мотивирано решение ”, а след думите “по надзора и пазара ” се добавя “съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите ”.
2. В ал. 3 изразът “всички други изисквания и формалности ” води до неопределеност на изискванията.
Комисията подкрепя предложението по ПРИНЦИП.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26, като предлага следната окончателна редакция:
§ 26. Създават се чл. 78а и 786:
“Чл. 78а. (1) Митническите органи отлагат с мотивирано решение даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки и незабавно уведомяват компетентните органи по надзора на пазара, когато при извършване на проверка установят, че:
1. стоките показват определени характеристики, които пораждат основателни съмнения за наличие на сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността в случай на тяхната употреба в нормални и предвидими условия, и/или
2. стоките не се придружават от документите, изисквани съгласно правилата за безопасност, или не са маркирани в съответствие с тези правила.
(2) Когато в случаите по ал. 1 компетентните органи по надзор на пазара счетат, че стоките не представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността, митническите органи разрешават вдигането на стоките, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.
(3) В случай че в срок до 3 работни дни, считано от деня, следващ действията по ал. 1, митническите органи не са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара за предприети от тях мерки, вдигането на стоките се разрешава, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос, предвидени в действащото законодателство.
(4) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос, когато са уведомени от компетентните органи по надзор на пазара, че стоките представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите

органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста “Опасен продукт - режим внос не е разрешен”.
(5) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос и когато са уведомени от компетентните органи по надзор на пазара, че стоките не съответстват на действащите правила за безопасност и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста “Продукт несъответстващ на изискванията - режим внос не е разрешен”.
(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на стоки, за които митническите органи са били предварително уведомени от органите по надзор на пазара, че подлежат на контрол за спазване на правилата за безопасност. Уведомяването се извършва по ред, съгласуван между митническите органи и органите по надзор на пазара.
(7) Разпоредбите на този член се прилагат, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго по отношение на организацията на граничния контрол на специфични стоки.
Чл. 786. Разпоредбите на чл. 78а не се прилагат, когато с нормативен акт са регламентирани ветеринарният и зоотехническият контрол, както и контролът по отношение на опазването на растенията и защитата на животните.”
§ 26. В чл. 79, ал. 1 думите “С изключение на случаите по” се заменят с “При спазване разпоредбите на”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
§ 27. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Когато декларирането е направено по електронен път, митническите органи могат да не изискват прилагането на документите по чл. 68, ал. 3. В тези случаи документите трябва да бъдат на разположение на митническите органи за целите на митническия контрол.
(3) Министърът на финансите определя условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път, като се отчита съответната специфика.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 83, ал. 3 думата “условията ” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
§ 28. В чл. 88 ал. 1 се изменя така:
“(1) Стоки, които поради тяхната употреба за специфични цели са поставени под режим внос с намалени или нулеви ставки на митните сборове или с освобождаване от митни сборове, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:
1. определените условия за облагане с намалени ставки на митните сборове или за освобождаване от вносни митни сборове са вече неприложими;
2. стоките са изнесени или унищожени, или
3. се разреши употребата на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви митни сборове или за освобождаване от митни сборове, след заплащане на дължимите митни сборове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
§ 29. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думата “пренасяне” се заменя с “превоза
б) точка 2 се изменя така:
“2. местни стоки, в случаи и при условия, определени с правилника, за които като продукти са предвидени ограничителни или насърчителни мерки по износ, с цел тези мерки да не бъдат избегнати или неправомерно ползмани.”
2. В ал. 2:
а) думата “Пренасянето” се заменя с “Превозът”.
б) в т. 2, буква ”а” думите “пренасянето е започнало” се заменят с “превозът е започнал”.
в/ в т. 2 буква “б” се изменя така:
“б) превозът се отнася както за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната, така и за пратки със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина.”
г) създава се нова т. 4:
“4. под покритието на образец 302 (МАНИФЕСТ НАТО 302) съгласно ратифицираните, обнародваните и влезли в сила международни договори на Република България с Организацията на Северноатлантическия договор, страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в “Партньорство за мир”;”
д) досегашната т. 4 става т. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
§ 30. Член 98 се изменя така:

“Чл. 98. (1) Режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките, поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, съгласно разпоредбите за режима.
(2) Митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършил редовно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
§31. Член 99 се изменя така:
“Чл. 99. Режимът транзит при превоз на стоки през територията на друга държава се прилага само когато:
1. тази възможност е предвидена в международно споразумение, или
2. превозът на стоки през друга държава е въз основа на единен превозен документ, издаден на митническата територия на Република България; в този случай действието на режима транзит временно се прекратява на територията на другата държава.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 99 думата “само ” да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32, като предлага следната окончателна редакция:
§ 32. Член 99 се изменя така:
“Чл. 99. Режимът транзит при превоз на стоки през територията а друга държава се прилага когато:
1. тази възможност е предвидена в международно споразумение, или
2. превозът на стоки през друга държава е въз основа на единен превозен документ, издаден на митническата територия на Република България; в този случай действието на режима транзит временно се прекратява на територията на другата държава.”
§ 32. Член 100 се изменя така:
“Чл. 100. (1) Отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките.
(2) Обезпечението може да бъде:
1. еднократно, покриващо една единствена транзитна операция, или

2. общо, покриващо няколко транзитни операции, когато митническите органи са разрешили на отговорното лице да ползва такова общо обезпечение.
(3) Разрешението по ал. 2, т. 2 се дава само на местни лица, които:
1. регулярно ползват режима транзит или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълняват своите задължения за този режим, и
2. не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото или на данъчното законодателство.
(4) Лица, които доказват пред митническите органи, че отговарят на по-високи изисквания за надежност, могат да получат разрешение за ползване на общо обезпечение в намален размер или разрешение за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:
1. правилното ползване на режима транзит за определен период;
2. сътрудничество с митническите органи, и
3. по отношение на разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение - достатъчно добро финансово състояние за покриване на задълженията на лицата.
(5) Подробните условия за прилагане на критериите, както и редът за даване на разрешение по ал. 4 се определят с правилника.
(6) Разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение по ал. 4 не се прилага при транзитни операции, включващи стоки, определени в правилника като стоки с повишен риск.
(7) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение в намален размер за режима транзит като изключителна мярка при особени обстоятелства.
(8) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение за режима транзит за стоки, които при ползване на общо обезпечение са идентифицирани като обект на широк кръг измами.
(9) Мерките по ал. 7 и 8 се въвеждат със заповед на директора на Агенция “Митници”, която се обнародва в “Държавен вестник”.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 100 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думата “единствена” да отпадне.
2. В ал. 3:
а) думата “само ” да отпадне;
б) в т. 1 думата “регулярно” да се замени с “редовно”, а в т. 2 думата “тежки ” да отпадне.
3. В ал. 8 думите “широк кръг измами ” е неясен по съдържание.

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и т. 2. б”а” и не подкрепя т. 2 б”б” и т.З
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, като предлага следната окончателна редакция:
§ 33. Член 100 се изменя така:
“Чл. 100. (1) Отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките.
(2) Обезпечението може да бъде:
1. еднократно, покриващо една транзитна операция, или
2. общо, покриващо няколко транзитни операции, когато митническите органи са разрешили на отговорното лице да ползва такова общо обезпечение.
(3) Разрешението по ал. 2, т. 2 се дава на местни лица, които:
1. регулярно ползват режима транзит или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълняват своите задължения за този режим, и
2. не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото или на данъчното законодателство.
(4) Лица, които доказват пред митническите органи, че отговарят на по-високи изисквания за надежност, могат да получат разрешение за ползване на общо обезпечение в намален размер или разрешение за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:
1. правилното ползване на режима транзит за определен период;
2. сътрудничество с митническите органи, и
3. по отношение на разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение - достатъчно добро финансово състояние за покриване на задълженията на лицата.
(5) Подробните условия за прилагане на критериите, както и редът за даване на разрешение по ал. 4 се определят с правилника.
(6) Разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение по ал. 4 не се прилага при транзитни операции, включващи стоки, определени в правилника като стоки с повишен риск.
(7) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение в намален размер за режима транзит като изключителна мярка при особени обстоятелства.
(8) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение за режима транзит за стоки, които при ползване на общо обезпечение са идентифицирани като обект на широк кръг измами.

(9) Мерките по ал. 7 и 8 се въвеждат със заповед на директора на Агенция “Митници”, която се обнародва в “Държавен вестник”.”
§ 33. Член 101 се изменя така:
“Чл. 101. Не се изисква представяне на обезпечение за:
1. превози по вода и въздух;
2. пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;
3. превози, осъществявани с железопътен транспорт от лицензирани железопътни превозвачи, и превози на пощенски пратки, включително колети;
4. превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
§ 34. Член 102 се изменя така:
“Чл. 102. (1) Отговорното лице е титуляр на режима транзит. Отговорното лице е длъжно:
1. да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;
2. да спазва разпоредбите за режима транзит.
(2) Независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина
Чилова:
В чл. 102, ал. 2 думата “също” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35. като предлага следната окончателна редакция:
§ 35. Член 102 се изменя така:
“Чл. 102. (1) Отговорното лице е титуляр на режима транзит. Отговорното лице е длъжно:
1. да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;
2. да спазва разпоредбите за режима транзит.
(2) Независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в

определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.”
§ 35. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При спазване на предвидените за стоките мерки се допуска:
1. въвеждане чрез двустранни или многостранни спогодби на облекчени формалности, валидни за определени видове стоки или дейности, съгласно посочени в спогодбите критерии;
2. въвеждане с акт на Министерския съвет на облекчени формалности за стоки при определени условия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
§ 36. В чл. 107, т. 2 думата “поставянето” се заменя със “складирането” и думите “под режим митническо складиране” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
§ 37. В чл. 111, ал. 3, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя съюзът
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
§ 38. Член 117 се изменя така:
“Чл. 117. (1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.
(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114, по искане на декларатора за определяне размера на вносните митни сборове се прилагат данните за вида, количеството и митническата стойност, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Изключения от тези разпоредби могат да бъдат предвидени в правилника.
(3) Когато чуждестранни стоки се поставят под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3 без представяне пред митническите органи, при определяне размера на вносните митни сборове са валидни видът, митническата стойност и количеството за тези стоки към момента на поставянето им под режим митническо складиране, при условие че тези елементи за облагане са били приети или допуснати от митническите органи при поставянето на стоките под

режим митническо складиране и заинтересуваното лице не подаде искане за прилагане на елементите за облагане, валидни към момента на възникване на митническото задължение. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39, като предлага следната окончателна редакция:
§ 39. Член 117 се изменя така:
“Чл. 117. (1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.
(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114, по искане на декларатора за определяне размера на вносните митни сборове се прилагат данните за вида, количеството и митническата стойност, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Изключения от тези разпоредби се предвиждат в правилника.
(3) Когато чуждестранни стоки се поставят под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3 без представяне пред митническите органи, при определяне размера на вносните митни сборове са валидни видът, митническата стойност и количеството за тези стоки към момента на поставянето им под режим митническо складиране, при условие че тези елементи за облагане са били приети или допуснати от митническите органи при поставянето на стоките под режим митническо складиране и заинтересуваното лице не подаде искане за прилагане на елементите за облагане, валидни към момента на възникване на митническото задължение. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.”
§ 39. В чл. 119, ал. 4 след думата “забранено” се поставя запетая и съюзът “или” се заличава, а след думата “ограничено” се добавя “или облекчено”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.
§ 40. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя съюзът “и”.
2. В т. 2 накрая се добавя “(икономически условия)” и се създава изречение второ:
“Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, се определят в правилника.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
§ 41. В чл. 128 ал. 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:
1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;
2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;
3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика;
4. за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.
(2) Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти за тях се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика или за тях са предвидени експортни субсидии или такси.
(3) Изключения от ал. 1 и 2 могат да бъдат определени в правилника.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
§ 42. В чл. 134 след думата “случаите” се добавя “и специфичните
условия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
§ 43. В чл. 135, ал. 2, т. 4 накрая се добавя “(икономически условия)” и се създава изречение второ:
“Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, се определят в правилника.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.
§ 44. В чл. 144 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “остават собственост на чуждестранно лице и” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Условията за ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, както и стоките, за които този режим не може да се ползва, се определят в правилника.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.

§ 45. В чл. 148, ал. 1, т. 2 думата “специални” се заменя със “специфични”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46.
§ 46. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ:
“При прилагането на ал. 1 стойността на временно изнесените стоки е тази, която се взема предвид за тези стоки по време на определянето на митническата стойност на компенсаторните продукти съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а", или ако стойността не може да бъде определена по този начин - разликата между митническата стойност на компенсаторните продукти и разходите по усъвършенстване, определени посредством всеки друг подходящ метод.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За целите на прилагане на ал. 2:
1. в правилника се определят разходите, които не се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане;
2. когато временно изнесените стоки преди поставянето им под режим пасивно усъвършенстване са били поставени под режим внос с намалени мита поради употребата им за специфични цели и докато условията, определени за прилагане на намалените мита, продължават да са в сила, размерът на сумата за приспадане е размерът на вносните митни сборове, действително събрани при тяхното оформяне под режим внос.”
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) В случай че временно изнасяните стоки биха могли при поставяне под режим внос да ползват намалени или нулеви мита поради употребата им за специфични цели, този размер на митата се взема предвид, при условие че тези стоки са били обект на същите операции, предвидени за такова специфично предназначение в страна, където са били подложени на операцията или на последната операция по усъвършенстване.”
4. Създава се ал. 5:
“(5) Когато компенсаторните продукти ползват преференциална тарифна мярка по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 4 или 5 и ако такава мярка е в сила за стоки със същия тарифен номер като на временно изнесените, размерът на вносните митни сборове, които се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане по ал. 1, е този, който би бил приложен, ако временно изнесените стоки биха отговаряли на условията, при които тази преференциална тарифна мярка може да се приложи.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за 8 46, който става 8 47.
§ 47. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В отклонение от разпоредбите на чл. 153 в правилника може да се определи в кои случаи и при какви специфични условия стоките могат да се поставят под режим внос след пасивно усъвършенстване, като разходите по усъвършенстване се вземат като основа за определяне на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
§ 48. В чл. 167, ал. 1 се изменя така:
“(1) Свободните зони трябва да бъдат оградени, с изключение на тези по чл. 168а. Свободните зони и свободните складове трябва да имат строго определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 167, ал. 1 думите “строго определени” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението по ПРИНЦИП.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49, като предлага следната окончателна редакция:
§ 49. В чл. 167, ал. 1 се изменя така:
“(1) Свободните зони трябва да бъдат оградени, с изключение на тези по чл. 168а. Свободните зони и свободните складове трябва да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.”
§ 49. В чл. 168, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на свободните зони, посочени в чл. 168а”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. който става § 50.
§ 50. Създава се чл. 168а:
“Чл. 168а. (1) Министерският съвет може да определя свободни зони, в които митническите проверки и формалности се осъществяват съгласно разпоредбите за режим митническо складиране, като се прилагат и предвидените за този режим разпоредби относно митническото задължение. По отношение на тези свободни зони не се прилагат чл. 170,176 и 179.
(2) Разпоредбите на чл. 44, ал. 2, чл. 199, ал. 1, т. 8 и ал. 3, т. 6 и чл. 202, ал. 1, т. 5 не се отнасят за свободните зони по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51.

§ 51. В заглавието на глава двадесета накрая се добавя “и напускане на митническата територия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
§ 52. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) При реекспорта се прилагат формалностите за напускане на стоки и мерките на търговската политика.
(3) Министерският съвет може да определи случаи, при които чуждестранните стоки могат да бъдат поставени под режим с отложено плащане с оглед неприлагане на мерките на търговската политика при износа.”
2. Създават се нови ал. 4 и 5:
“(4) Митническите органи трябва да бъдат уведомени предварително за реекспорта или за унищожаването на стоките. Митническите органи забраняват реекспорта, когато формалностите или мерките по ал. 2 го налагат.
(5) Когато се реекспортират стоки, които по време на техния престой на митническата територия на Република България са под митнически икономически режим, се представя митническа декларация в съответствие с разпоредбите на чл. 66-84 и чл. 163, ал. 3 и 4.”
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7, като в ал. 6 се създава изречение второ:
“Унищожаването или изоставянето на стоки в полза на държавата не трябва да води до никакви разходи за нея.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
§ 53. Създава се чл. 180а:
“Чл. 180а. Стоките, които напускат митническата територия на страната, са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на проверки от страна на митническите органи съгласно действащите разпоредби. Стоките трябва да напуснат митническата територия на страната по определените от компетентните органи пътища и начини.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
§ 54. В чл. 189, ал. 1 след думите “митническите органи” се добавя “при отчитане на специфичните разпоредби за режима транзит, определени в правилника”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55.
§ 55. В чл. 199, ал. 1 т. 7 се изменя така:
“7. неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.
§ 56. В чл. 201 се създава ал. 3:
“(3) Когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на стоките поради тяхното естество или специфичното им предназначение или частично или пълно освобождаване от вносни или износни митни сборове съгласно чл. 28, 88, 147, 181 и 183-185, такова благоприятно тарифно третиране или пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове се прилага в случаите на възникване на вносно митническо задължение съгласно чл. 199, 200 и 201, при условие че действията на заинтересуваното лице не са свързани с недобросъвестност или с груба небрежност и лицето докаже, че останалите условия за благоприятното тарифно третиране или за пълното или частичното освобождаване са изпълнени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
§ 57. В чл. 202, ал. 1, т. 1 се създава изречение второ:
“Когато митническата декларация за поставяне под режим е изготвена въз основа на информация, която води до частично или пълно несъбиране на дължимите вносни митни сборове, длъжник за плащане на митническото задължение е и лицето, предоставило необходимата информация за изготвяне на декларацията и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията не отговаря на истината.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
§ 58. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите “не е приключен” запетаята се заличава и се добавя “и мястото на възникване на митническото задължение не може да бъде определено по реда на ал. 1 и 2”.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение вече е възникнало, когато стоките са били на друго място на по-ранна дата, счита се, че митническото задължение е възникнало на това място, което може да бъде определено като местоположение на стоките в най-ранния момент, когато може да се установи, че митническото задължение е възникнало.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59.

§ 59. В чл. 206 ал. 3 се изменя така:
“(3) Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаване на жалба по смисъла на чл. 220 за времето на производството по обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.
§ 60. В глава двадесет и шеста се създава раздел 1а:
“Раздел 1а
Налагане на обезпечителни мерки от митническите органи
Чл. 206а. (1) Когато плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително на сметки в банки;
2.запор върху стоки в оборот;
3.възбрана върху недвижими имоти.
(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митните .сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(4) Мерките по ал. 1 не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, посочени в Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 2066. Обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане.
Чл. 206в. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от Данъчния процесуален кодекс.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 206а, ал. 4 думата “посочени ” да се замени с “определени ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61, като предлага следната окончателна редакция:
§ 61. В глава двадесет и шеста се създава раздел 1а:
“Раздел 1а
Налагане на обезпечителни мерки от митническите органи
Чл. 206а. (1) Когато плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
1.запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително на сметки в банки;
2.запор върху стоки в оборот;
3.възбрана върху недвижими имоти.
(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(4) Мерките по ал. 1 не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, определени в Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 2066. Обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане.
Чл. 206в. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от Данъчния процесуален кодекс.”
§ 61. В чл. 211в, ал. 1 т. 7 се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
Предложение на н.п. Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Г. Иванов за нов § 61а:
“§ 61а. В чл. 211ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “паричен депозит” съюзът “или” се заличава и поставя запетая, а в края на изречението се добавя “или застрахователна полица в полза на съответното митническо учреждения ”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания се определят задължения, произтичащи от прилагането на международаи конвенция, към която Република България се е присъединила, и те са гарантирани от определени с акт на Министерския съвет организации. ”

Комисията не подкрепя предложението.
§ 62. Създава се чл. 219а:
“Чл. 219а. За възстановените митни сборове не се дължат лихви.”
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
В чл. 219а в края се добавя “освен случаите, при които митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63, като предлага следната окончателна редакция:
§ 63. Създава се чл. 219а:
“Чл. 219а. За възстановените митни сборове не се дължат лихви. В случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва.
§ 63. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “помагачите” съюзът “и” се заличава, поставя се запетая и накрая се добавя “и допустителите”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат със стоките, подлежащи на бърза развала, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, по реда на чл. 239.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата “него” се поставя запетая и се добавя “както и в случаите по ал. 3”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
1. Точка 2 се изменя така: “Алинеи 3 и 4 се отменят. ”
2. Точки 3 и 4 отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 63, който става § 64:
§ 64. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “помагачите” съюзът “и” се заличава, поставя се запетая и накрая се добавя “и допустителите”.
2. Алинея 3 и 4 се отменят.

Предложение на н.п. Георги Пирински за нов § 63а:
“§ 63а. Създава се член 226а:
Чл. 226а. (1) Митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в Глава тридесет и втора ши в друг закон, освен когато се прилагат разпоредбите на чл. 229а.
(2) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат по реда на чл. 239 със стоките, подлежащи на бърза развала, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация.
(3) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите по ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 2 заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването ши пренасянето на стоките. ”
Комисията подкрепя предложението за нов параграф, който става § 65, като предлага следната окончателна редакция;
§ 65. Създава се член 226а:
Чл. 226а. (1) Митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в този или в друг закон, освен в случаите по чл. 229б, ал. 1, т. 3.
(2) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореяадат по реда на чл. 239 със стоките, подлежащи на бърза развала, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация.
(3) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите по ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 2 заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките.”
§ 64. В чл. 229 се създава ал. 7:
“(7) Митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел 1а за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 66.
§ 65. Създават се чл. 229а, 229б и 229в:

“Чл. 229а. (1) До издаване на наказателното постановление между нарушителя и административнонаказващия орган може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство.
(2) Споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство може да бъде постигнато за нарушения по чл. 233, ал. 1 и 2, чл. 234 и 234а.
Чл. 229б. (1) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на нарушителя и административнонаказващия орган по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение и по кой закон;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. прилагането на мерките по чл. 233, ал. 3 и 5 от Закона за митниците.
(2) Споразумението се подписва от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.
(3) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство се одобрява от директора на Агенция “Митници” или от оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 229в. Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
Предложение на н.п. Георги Пирински:
Членове 229а и 229б се изменят така:
“Чл. 229а. До издаване на наказателното постановление, но не по- късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на митническото нарушение, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство за нарушения по чл. 233, ал. 1 и 2, чл. 234 и 234а, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление. ”
Чл. 229б. (1) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение.
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. отнемат ли се в полза на държавата стоките - предмет на нарушението, както и превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките - ши те се заплащат.
(2) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното митническо нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция по-нисък от минималния, предвиден за конкретното митническо нарушение;
3. сума в размер по-малко от 50 на сто от паричната равностойност на предмета на нарушението и от паричната равностойност на превозното и преносното средство, които представляват митническата им стойност.
(3) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя ши от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.
(4) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство директорът на Агенция “Митници ” ши оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява ши отказва да одобри споразумението.
(5) Споразумението за прекратяване на
административнонаказателното производство се одобрява, ако са спазени изискваншта на закона, и ако определените в него публични държавни вземания са заплатени ши са обезпечени по депозитната сметка на съответното митническо учреждение.
(6) Решението по ал. 4 не подлежи на обжалване, с изключение на решение, с което се одобрява споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, срещу което прокурорът може да подаде протест по отношение на неговата законосъобразност пред съда по реда на Закона за административното производство. В този случай протестът на прокурора не спира изпълнението на решението.
(7) Сроковете за издаване на наказателно постановление спират да текат от момента на образуване на съдебно производство по протест на прокурора - до неговото приключване.
(8) В случаите, когото споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство, не бъде одобрено ши решението, с което е одобрено, бъде отменено от съда, административнонаказващият орган издава наказателно постановление на общо основание. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова:
I вариант: Параграф 65 да отпадне.
II вариант: § 65 се изменя така:
“§ 65. Създават се чл. 229а, 229б и 229в:
“Чл. 229а. “Чл. 229а. (1) До издаване на наказателното
постановление между нарушителя и административнонаказващия орган може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство. Срокът за постигане на

споразумение е 14 дни от датата на връчване на акта за констатиране на нарушението, като сроковете за издаване на наказателното постановление започват да текат след изтичане на срока за постигане на споразумение.
(2) Споразумение no an. 1 може да бъде постигнато за нарушения по чл. 233, ал. 1 и 2, чл. 234 и 234а.
(3) Споразумение за прекратяване на административнонака- зателното производство може да се сключи само когато длъжникът предостави предварително обезпечение в размер не по-малък от минималния размер на глобата, предвидена за съответния вид нарушение.
Чл. 2296. (1) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на нарушителя и административнонаказващия орган по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение и по кой закон;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. прилагането на мерките по чл. 233, ал. 3 и 5.
(2) Размерът на наказанието по ал. 1, т. 2 не може да бъде по-малък от минималния размер, предвиден в закона за съответното нарушение.
(3) Споразумението се подписва лично от нарушителя и от административнонаказващия орган.
(4) Споразумението за прекратяване на административно-
наказателното производство се одобрява от директора на Агенция “Митници” ши от упълномощено от него длъжностно лице от Агенция “Митници ”, в 1-месечен срок от датата на подписване по ал. 3.
Чл. 229в. (1) Споразумението за прекратяване на административно- наказателното производство се одобрява от съответния окръжен съд.
(2) Окръжният съд одобрява споразумението, когато не противоречи на закона ши морала, в едномесечен срок. Решението на съда е окончателно.
(3) Споразумението за прекратяване на административно-
наказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му от съда. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс. ”
Комисията не подкрепя I вариант, а подкрепя по принцип II вариант на предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 65. който става § 67:
§ 67. Създават се чл. 229а, 2296 и 229в :
“Чл. 229а. До издаване на наказателното постановление, но не по- късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на митническото нарушение, между административнонаказващия орган и нарушителя

може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство за нарушения по чл. 233, ал. 1 и 2, чл. 234 и 234а, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление.”
Чл. 2296. (1) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение.
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. отнемат ли се в полза на държавата стоките - предмет на нарушението, както и превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките - или те се заплащат в размер не по-малко от 50 на сто от равностойността им.
(2) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното митническо нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция по-нисък от минималния, предвиден за конкретното митническо нарушение;
3. сума в размер по-малко от 50 на сто от паричната равностойност на предмета на нарушението, както и от паричната равностойност на превозното и преносното средство, които представляват митническата им стойност.
(3) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.
(4) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство директорът на Агенция “Митници” или оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява или отказва да одобри споразумението. Решенията, с които се одобрява споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, се изпращат на съответния прокурор в 7 дневен срок от тяхното издаване.
(5) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство се одобрява, ако са спазени изискванията на закона, и ако определените в него публични държавни вземания са заплатени или са обезпечени по депозитната сметка на съответното митническо учреждение.
(6) Решението по ал. 4 не подлежи на обжалване, с изключение на решение, с което се одобрява споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, срещу което прокурорът може да подаде протест по отношение на неговата законосъобразност пред съда по реда на Закона за административното производство. В този случай протестът на прокурора не спира изпълнението на решението.


(7) Сроковете за издаване на наказателно постановление спират да текат от момента на образуване на съдебно производство по протест на прокурора - до неговото приключване.
(8) В случаите, когато споразумението за прекратяване на
административнонаказателното производство, не бъде одобрено или решението, с което е одобрено, бъде отменено от съда,
административнонаказващият орган издава наказателно постановление на общо основание.”
Чл. 229в. Споразумението за прекратяване на административно- наказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
§ 66. В чл. 232, ал. 1 думите “един месец след” се заменят с “от момента на”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 68.
§ 67. В чл. 234, ал. 2 думите “ал. 3, 4 и 5” се заменят с “ал. 3 и 4”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 69.
§ 68. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 26, 27, 28 и 29:
“26. “Комбинирана номенклатура на Република България” е стокова номенклатура, използвана за целите на митническото облагане и прилагането на нетарифните мерки на търговската, селскостопанската, митническата и другите политики, свързани с вноса и износа, както и за статистическото отчитане на внасянето и изнасянето на стоки.
27. “Комбинирана номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз” е стокова номенклатура, въведена с регламент на Съвета на Европейските общности, използвана за нуждите на общата митническа тарифа на Европейските общности, на външнотърговските статистики и на другите общностни политики, свързани с вноса и износа на стоки.
28. “Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките” е стокова номенклатура, основана на Конвенцията за Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел в рамките на Световната митническа организация.
29. “Митническо разузнаване” е събиране, обработка, проверка, анализ и разпространение на информация от митническите органи за противодействие на митническите и валутните нарушения и престъпления.”
Предложение на н.п. Георги Пирински:
1. Да се включат нови т. 26 и 27:



“26. “Споразумение по правилата за произход ”, “Общо споразумение по митата и търговията от 1994 г. ” и “Споразумение за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията” са многостранни споразумения по търговията със стоки от Приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (Притурка към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ДВ бр. 67 от 2002 г.);
27. “Списък на задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. ” е списъкът, отнасящ се за Република България, към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (Притурка към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ДВ бр. 67 от 2002 г.); ”
2. Точки 26, 27, 28 и 29 да станат съответно т. 28, 29, 30 и 31.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 70, като предлага следната окончателна редакция:
§ 70. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 26, 27, 28, 29,30 и 31:
26. “Споразумение по правилата за произход”, “Общо споразумение по митата и търговията от 1994 г.” и “Споразумение за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията” са многостранни споразумения по търговията със стоки от Приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (Притурка към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ДВ бр. 67 от 2002 г.);
27. “Списък на задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г.” е списъкът, отнасящ се за Република България, към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (Притурка към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ДВ бр. 67 от 2002 г.);”
28. “Комбинирана номенклатура на Република България” е стокова номенклатура, използвана за целите на митническото облагане и прилагането на нетарифните мерки на търговската, селскостопанската, митническата и другите политики, свързани с вноса и износа, както и за статистическото отчитане на внасянето и изнасянето на стоки.
29. “Комбинирана номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз” е стокова номенклатура, въведена с регламент на
Съвета на Европейските общности, използвана за нуждите на общата митническа тарифа на Европейските общности, на външнотърговските статистики и на другите общностни политики, свързани с вноса и износа на стоки.
30. “Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките” е стокова номенклатура, основана на Конвенцията за Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел в рамките на Световната митническа организация.
31. “Митническо разузнаване” е събиране, обработка, проверка, анализ и разпространение на информация от митническите органи за противодействие на митническите и валутните нарушения и престъпления.”
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Предложение на н.п. Иван Искров за нови §68а и 68б:
“§ 68а. В Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сипа от 1.01.1999 г., попр., бр. 1 от 5.01.1999 г., доп., бр. 44 от 12.05.1999 г., изм., бр. 62 от 9.07.1999 г., доп., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 111 от
21.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 78 от
26.09.2000 г., изм. и доп., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) се създава чл. 59а:
“Чл. 59а. Когато по реда на чл. 59, т. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор МПС, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред. ”
§ 68б. В чл. 5 от Закона за акцизите (Обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г., изм. и доп., бр. 58 от 27.06.1995 г., изм., бр. 70 от
8.08.1995 г., в сила от 8.08.1995 г., изм. и доп., бр. 21 от 12.03.1996 г., бр. 56 от
2.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., изм. и доп., бр. 51 от 27.06.1997 г., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от 3.08.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002


г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., попр., бр. 9 от 31.01.2003 г.) се създава ал. 8:
“(8) Когато в международен договор, по който Република България е страна, ратифициран и обнародван по установения ред, е предвидено освобождаване от косвени данъци, налози или вземания с еквивалентен на косвен данък ефект при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за
дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред. ”
Комисията подкрепя предложението за нови § 68а и 68б, които стават § 71 и 72 със следната редакция:
§ 71. В чл. 60 от Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., попр., бр. 1 от 5.01.1999 г., доп., бр. 44 от 12.05.1999 г., изм., бр. 62 от 9.07.1999 г., доп., бр. 64 от
16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 111 от 21.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 78 от
26.09.2000 г., изм. и доп., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) се създава ал. 4:
“(4) Когато по реда на чл. 59, т. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор МПС, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.”
§ 72. В чл. 5 от Закона за акцизите (Обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г., изм. и доп., бр. 58 от 27.06.1995 г., изм., бр. 70 от
8.08.1995 г., в сила от 8.08.1995 г., изм. и доп., бр. 21 от 12.03.1996 г., бр. 56 от
2.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., изм. и доп., бр. 51 от 27.06.1997 г., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от 3.08.1998 г., изм. и дои., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., попр., бр. 9 от 31.01.2003 г.) се създава ал. 8:

“(8) Когато в международен договор, по който Република България е страна, ратифициран и обнародван по установения ред, е предвидено освобождаване от косвени данъци, налози или вземания с еквивалентен на косвен данък ефект при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.”
§ 69. При възникване на митническо задължение за стоки, поставени под режим временен внос при условията на отменения чл. 17 от Закона за чуждестранните инвестиции, размерът на задължението се определя на основата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки към момента на възникване на митническото задължение. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за митниците.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 73.
§ 70. В срок един месец от обнародването на закона митническите служители подават декларацията по чл. 10, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 74.
§ 71. Разпоредбите на § 29-50 влизат в сила от 1 юли 2003 г.
Предложение на н.п. Георги Пирински:
Думите “1 юли 2003 г. ” да се заменят с “1 октомври 2003 г. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71, който става § 75. като предлага следната окончателна редакция;
§ 75. Разпоредбите на § 30 - 51 влизат в сила от 1 ноември 2003 г., а на § 67 от 1 юли 2003 г.
Предложение на н.п. Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Г. Иванов за нов § 72:
“§ 72. В 6-месечен срок от обнародването на закона Министерския съвет да приеме съответните изменения в ППЗМ. ”
Комисията подкрепя предложението за нов § 72, който става § 76 със следната окончателна редакция;
§ 72. В 6-месечен срок от обнародването на закона Министерския съвет приема изменения в правилника за прилагане на закона.