Проект
Второ четене
Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперативното подоходно облагане № 402-01-23

---

Проект
Второ четене
Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперативното подоходно облагане № 402-01-23
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане
(Обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50,51,64,81, 103, 110 и 111 от 1999 г„ бр. 105 и 108 от 2000 г„ бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г.; бр. 42. и 109 от 2003 г. и
бр. 18 от 2004 г.)
§ 1. В чл. 23, ал. 3, т. 4 накрая се добавя “по този ред не се преобразува финансовият резултат, когато за наетите лица е приложена т. 2;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
§ 2. В чл. 26, ал. 2 след думата “банките” текстът до края се
заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 запетаята и думите “а за банките - през следващите 10 години” се заличават.
2. В ал. 3 запетаята и думите “съответно десетгодишният” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за $ 3.
Предложение на Комисията за нов § 4:
“§ 4. Създава се чл. 51а:
“Чл. 51а. Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или чл. 61д има лице, подало
уведомление до съответната териториална данъчна дирекция, към което е приложен подробен инвестиционен проект, преди да започне инвестирането.”
§ 4. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Когато са налице условията по чл. 61 е, дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружество или за увеличаване на основния (регистрирания) капитал, използвани за придобиване на активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва за годината на придобиване на активите за целите на изречение първо, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.
(2) Когато са налице условията по чл. 61ж, финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 2 с внесените задължителни осигурителни вноски за текущата данъчна година за сметка на работодателя за новоразкритите работни места. Намалението се ползва еднократно в годината, през която са назначени лицата.”
2. В ал. 4, изречение първо думите “като резерви” се заменят с “в собствения капитал”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5 със следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 60, ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Когато са налице условията по чл. 61е, дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от стойността на придобитите активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва за годината на придобиване на активите, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.
(2) Когато са налице условията по чл. 61ж, финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 2 с внесените задължителни осигурителни вноски за текущата данъчна година за сметка на работодателя за
2
новоразкритите работни места. Намалението се ползва еднократно в годината, през която са назначени лицата.”
§ 5. Член 61в се отменя.
Предложение на н.п. Нина Радева и н.п. Владимир Дончев
§ 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Муравей Радев и н.п. Веселин
Черкезов
§ 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов, н.п. Димитър Йорданов, н.п. Валентин Василев, н.п. Никола Николов и н.п. Христо Кирчев
§ 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински
1. § 5 се отменя.
2. Текста на чл. 61, ал. 1 се изменя така: “Корпоративният данък се преотстъпва на юридически лица с прекратено производство по несъстоятелност в изпълнение на влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване, когато обектите на данъчнозадължените лица, подлежащи на деклариране по ДПК, в т.ч. седалище и адрес на управление и активите им по смисъла на ЗС( с изключение по чл. 61д, ал. .., т. 1) се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списъка по чл. 60, ал. 3”.
3. В чл. 61, ал. 2 в първото изречение “като резерви” се заменя с “в собствения капитал
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 5 да отпадне.
з

§ 6. В чл. 61г ал. 3 се изменя така:
“(3) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита в собствения капитал. Преотстъпването е валидно, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи и са изпълнени условията по чл. 61 е.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 като предлага следната окончателна редакция:
§ 6. В чл. 61г ал. 3 се изменя така:
“(3) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи и са изпълнени условията по чл. 61 е.”
§ 7. В чл. 61 д ал. 2 се изменя така:
“(2) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита в собствения капитал. Преотстъпването е валидно, когато са изпълнени условията по чл. 61е и преотстъпеният данък е вложен в придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на производствената дейност за срок до 3 години след годината, за която се ползва преотстъпването.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 7 и предлага следната окончателна редакция:
§ 7. В чл. 61д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “в това число седалище и адрес на управление” се заличават.
2. В ал. 1, т. 2 се отменя.
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, когато са изпълнени условията по чл. 61е и преотстъпеният данък е вложен в придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на производствената дейност за срок до 3 години след годината, за която се ползва преотстъпването.”
§ 8. Създават се чл. 61е, 61ж и 61з:
“Чл. 61 е. (1) Намалението по чл. 60, ал. 1 и преотстъпването по чл. 61 г и 61 д са валидни, когато са налице едновременно следните условия:
4

1. придобитите активи по чл. 60, ал. 1 са част от първоначална инвестиция;
2. преотстъпеният данък по чл. 61г и 61д е вложен за придобиване на активи, които са част от първоначална инвестиция в рамките на следващите 3 години след годината, за която е ползвано преотстъпването;
3. нематериалните активи по т. 1 и/или 2 трябва да са:
а) използвани единствено от данъчно задълженото лице, и
б) амортизируеми активи;
4. стойността на нематериалните активи от първоначалната инвестиция е не повече от 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи от първоначалната инвестиция;
5. поне 25 на сто от стойността на активи от първоначалната инвестиция е финансирана със собствени средства на данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени средства преотстъпеният данък, както и други средства, определени като държавна помощ;
6. активите по т. 1 и 2 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
7. собствеността върху активите по т. 1 и 2 не може да се прехвърля до 5 години от датата на придобиването им с изключение на случаите на преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон.
(2) В случаите, когато намалението по чл. 60, ал. 1 и/или преотстъпването по чл. 61г и 61д, които са вложени или следва да бъдат вложени в първоначалната инвестиция, е над 75 млн. лв., намалението и/или преотстъпването е валидно, когато са налице изискванията на ал. 1 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 61ги61днесе прилагат от данъчно задължени лица, които:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене и производство на синтетични влакна, или
2. са в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
(4) Намалението по чл. 60, ал. 1 и преотстъпването по чл. 61г и чл. 61 д са валидни независимо дали са налице условията по ал. 1 в случаите, когато общата сума на получените държавни помощи (без
5

намалението и/или преотстъпването, за които са приложени чл. 61 е, ал. 1 и/или чл. 61ж) през последните 3 данъчни години, включително текущата, не превишава 200 хил. лв. Това обстоятелство се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 51, ал. 1.
(5) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1-6, стойността на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за данъчната година, в която всички тези условия са изпълнени.
Чл. 61ж. (1) Намалението по чл. 60, ал. 2 се ползва, когато са налице едновременно следните условия:
1. данъчно задълженото лице не ползва намаление по чл. 60, ал. 1 или преотстъпване по чл. 61г и 61д, както и други форми на държавна помощ за текущата данъчна година;
2. налице е увеличение в средносписъчния брой на персонала за текущата спрямо предходната година и на новоразкритите работни места са назначени по трудов договор лица, регистрирани като безработни;
3. данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на текущата данъчна година;
4. данъчно задълженото лице не е в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване;
5. данъчно задълженото лице не се определя като предприятие в затруднение;
6. лицата не извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, транспорт и корабостроене;
7. лицата не се определят като предприятия в затруднение;
8. създадените нови работни места ще бъдат поддържани най- малко 3 години.
(2) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1-7 се декларира с годишната данъчна декларация.
Чл. 61з. Общата сума на намалението по чл. 60, ал. 1 и/или преотстъпването по чл. 61г и 61д, които са вложени или трябва да са вложени в първоначалната инвестиция, не може да превишава:
1. 50 на сто от стойността на първоначалната инвестиция - за първоначална инвестиция до 100 млн. лв.;
2. 50 млн. лв. + 25 на сто от превишението на първоначалната инвестиция над 100 млн. лв. - за първоначална инвестиция от 100 до 200 млн. лв.;
6

3. 75 млн. лв. + 17 на сто от превишението на първоначалната инвестиция над 200 млн. лв. - за първоначална инвестиция над 200 млн. лв.”
Предложение на н.п. Нина Радева и н.п. Владимир Дончев:
1. В чл.61е:
а) ал. 1 да се измени така:
“(1) Намалението по чл.60, ал.1 и преотстъпването по чл.61г и чл.61д са валидни когато са налице едновременно следните условия:
1. придобитите активи по чл.60, ал.1 са част от първоначална инвестиция и/или преотстъпеният данък по чл.61г и 61 д е вложен за придобиване на активи, които са част от първоначална инвестиция в рамките на следващите три години след годината, за която е ползвано преотстъпването;
2. нематериалните активи по т. 1 следва да бъдат:
а/ използвани единствено от данъчно задълженото лице и
б/ амортизируеми активи;
3. стойността на нематериалните активи от първоначалната инвестиция е не повече от 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи от първоначалната инвестиция;
4. поне 25 на сто от стойността на активи от първоначалната инвестиция е финансирана със собствени средства на данъчно задълженото лице. Не се считат за собствени средства преотстъпеният данък, както и други средства, определени като държавна помощ;
5. активите по т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
6. собствеността върху активите по т. 1 не се прехвърля до 5 години от датата на придобиването им, с изключение на случаите на преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон.
б) В ал.4 думите “държавни помощи” се заменят с “минимални помощи ”
в) В ал. 5 думите “т.1-6” се заменят с “т.1-5 ”.
г) Създава ал. 6:
“(6) В случаите по ал.2 данъчно задълженото лице уведомява Министерство на финансите преди придобиването на активи част от първоначалната инвестиция, като предоставя необходимата информация за попълване на уведомление от Министерство на финансите за предоставяне на държавна помощ по Закона за държавните помощи. ”
1

2. В чл. 61ж:
а) в ал. 1, т. 1 думите “други форми на държавна помощ ” се заменят с “друга държавна помощ за заетост ”
б) в ал. 1, т. 7 да отпадне;
б) в ал. 1, т.8 да стане т. 7;
в) в ал.2, думите “т.1-7” да се заменят с “т.1-6”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов, н.п. Димитър Йорданов, н.п. Валентин Василев, н.п. Никола Николов и н.п. Христо Кирчев
В § 8 за новите чл. 61е, 61ж и 61з да се направят следните
промени:
1. В чл. 61е:
- В ал. 1 да отпаднат т. 4 и 5;
- В ал. 1, т. 7 срокът от 5 години да бъде намален на 3
години;
- в ал. 3, т. 1 след думата “корабостроене ” да се допълни и думата “транспорт”;
2. В новия чл. 61ж:
-в ал. 1 да отпадне т. 2;
- в ал. 1, текстът на т. 6 да бъде уеднаквен с текста на чл. 61е, ал. 3, т. 1;
3. Да отпадне предлаганият нов чл. 61з.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Муравей Радев и н.п. Веселин
Черкезов
В § 8 за новите чл. 61 е, 61 ж и 61 з предлагаме следните промени в предложените текстове:
1. В чл. 61е:
- В ал. 1 да отпаднат предлаганите т. 4 и 5;
- В ал. 1, т. 7 срокът от 5 години да бъде намален на 3
години;
2. В новия чл. 61 ж:
-в ал. 1 да отпадне т. 2;
-вал. 1,в текста на т. 6 да се заличи думата “Транспорт ” ;
3. Да отпадне предлаганият нов чл. 61 з.
8

Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Пирински
По § 8 по предлагания нов член 61е, ал. 3:
1. по т. 1- влизането в действие на ограничението по отношение на посочените отрасли да бъде от датата на членство на България в ЕС;
2. по т.т. 2 и 3 - да не важат случаите, когато предприятията се намират на територията на общини с над средното равнище на безработица за страната(по мотивите , посочени в предходната точка)
В § 8 по предлагания нов чл. 61 ж, ал. 1:
1. Точка 1 да отпадне;
2. да се прецени не съществува ли дублиране на лицата по т.
5 и т. 7;
3. точките съответно да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на §
8:
§ 8. Създават се чл. 61е, 61ж и 61з:
“Чл. 61е. (1) Намалението по чл. 60, ал. 1 и
преотстъпването по чл. 61г и 61д са валидни, когато са налице изискванията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие, съгласно Закона за държавните помощи и Правилника за неговото прилагане, включително:
1. придобитите активи по чл. 60, ал. 1 са част от първоначална инвестиция или преотстъпеният данък по чл. 61г и 61д е вложен за придобиване на активи, които са част от първоначална инвестиция в рамките на следващите 3 години след годината, за която е ползвано преотстъпването;
2. нематериалните активи по т. 1 трябва да са:
а) използвани единствено от данъчно задълженото лице, и
б) амортизируеми активи;
3. стойността на нематериалните активи от първоначалната инвестиция е не повече от 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи от първоначалната инвестиция;
9

1. поне 25 на сто от стойността на активи от първоначалната инвестиция е финансирана със собствени средства, включително заеми на данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени средства преотстъпеният данък, както и други средства, определени като държавна помощ или съдържащи елемент на държавна помощ;
2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. собствеността върху активите по т. 1 не може да се прехвърля до 5 години от датата на придобиването им с изключение на случаите на преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон.
(2) В случаите, когато намалението по чл. 60, ал. 1 и/или
преотстъпването по чл. 61г и 61д, които са вложени или следва да бъдат вложени в първоначалната инвестиция, включително друга държавна помощ за регионално развитие, свързана с
първоначалната иневстиция е над 75 млн. лв., намалението или преотстъпването е валидно, когато са налице изискванията на ал. 1 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 61г и 61д не се прилагат от данъчно задължени лица, които:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене, земеделие, рибовъдство и производство на синтетични влакна, или
2. са в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
(4) Намалението по чл. 60, ал. 1 и преотстъпването по чл. 61 г и чл. 61 д са валидни независимо дали са налице условията по ал. 1 в случаите, когато общата сума на получените минимални помощи (без намалението или преотстъпването, за които са приложени чл. 61е, ал. 1 или чл. 61ж) през последните 3 данъчни години, включително текущата, не превишава 200 хил. лв. Това обстоятелство се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 51, ал. 1.
(5) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1-5, стойността на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение
10

се декларират с годишната данъчна декларация за данъчната година, в която всички тези условия са изпълнени.
(6) В случаите по ал. 2 данъчно задълженото лице уведомява Министерство на финансите преди придобиването на активи - част от първоначалната инвестиция, като предоставя необходимата информация за попълване на уведомление от Министерство на финансите за предоставяне на държавна помощ по Закона за държавните помощи.
Чл. 61ж. (1) Намалението по чл. 60, ал. 2 се ползва, когато са налице условията за предоставяне на държавна помощ за заетост, съгласно Закона за държавните помощи и Правилника за неговото прилагане, включително:
1. държавната помощ по чл. 60, ал. 2, заедно с други държавни помощи за насърчаване на заетост за същите новоразкрити работни места не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (Приложение № 1), от разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкритите работни места за две години;
2. държавната помощ по чл. 60, ал. 2 заедно с други държавни помощи за регионално развитие и за насърчаване на заетост не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (Приложение № 1), от сумата на първоначалната инвестиция и разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкрити работни места за две години, свързани с първоначалната инвестиция.
3. е налице увеличение в средносписъчния брой на персонала за текущата спрямо предходната година и на новоразкритите работни места са назначени по трудов договор лица, регистрирани като безработни;
4. данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на текущата данъчна година;
5. данъчно задълженото лице не е в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване;
6. данъчно задълженото лице не се определя като предприятие в затруднение;
и

1. лицата не извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, транспорт и корабостроене;
2. създадените нови работни места ще бъдат поддържани най-малко 3 години.
(2) В случаите когато държавната помощ за насърчаване на заетост по чл. 60, ал. 2 включително други държавни помощи за заетост превишат 30 млн лева за три години намалението е валидно, когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1 - 8 и данъчнозадълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1-8 се декларира с годишната данъчна декларация.
Чл. 61з. Общата сума на намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д, които са инвестирани или ще бъдат инвестирани в първоначалната инвестиция, включително получените други държавни помощи за регионално развитие, свързани с първоначалната инвестиция не трябва да превишават 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (Приложение № 1) от стойността на първоначалната инвестиция за първоначална инвестиция до 100 млн. лева.
§ 9. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 71, 72
и 73:
“71. “Първоначална инвестиция” е инвестиция в:
а) дълготрайни материални активи за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на дейност, водеща до съществени промени на произвеждания продукт или на производствения процес на съществуващо предприятие, свързана с рационализация, диверсификация (разнообразяване) или модернизация; не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив със сходни употреба и характеристики, както и придобиването на транспортни средства от данъчно задължени лица в отрасъл “Транспорт”;
б) патенти, лицензни и ноу-хау.
72. “Предприятие в затруднение” е предприятие, за което са налице едновременно следните критерии:
12

а) за предходните 3 години преди годината, за която се ползва намалението по чл. 60, ал. 1 и 2 и преотстъпването по чл. 61г и 61д, са отчетени отрицателни финансови резултати;
б) нетните приходи от продажби за годината, за която се ползва намалението по чл. 60, ал. 1 и 2 и преотстъпването по чл. 61 г и чл. 61 д са с над 50 на сто по-ниски от същите приходи за предходната година;
в) нетната стойност на активите е отрицателна величина към 31 декември на годината, за която се ползва намалението по чл. 60, ал. 1 и 2 и преотстъпването по чл. 61г и 61д.
73. “Държавна помощ” е определената по смисъла на Закона за държавните помощи, включително намаление по чл. 60 и/или преотстъпване по чл. 61г и 61 д за данъчни периоди след 31 декември 2004 г.”
Предложение на н.п. Нина Радева и н. п. Владимир Дончев
В § 9 се създават точки 73 и 74:
“73. “Държавна помощ” е определената по смисъла на Закона за държавните помощи, за данъчни периоди след 31 декември 2004 година ”
“74. “Минимална помощ” е определената в чл.1, ал.б от Закона за държавните помощи, за данъчни периоди след 31 декември 2004 година. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов, н.п. Димитър Йорданов, н.п. Валентин Василев, н.п. Никола Николов и н.п. Христо Кирчев
Предлагаме в новата т. 73, годината “2004” да бъде променена на “2006”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Муравей Радев и н.п. Веселин
Черкезов
По § 9 предлагаме в новата т. 73, определението за “държавна помощ” по смисъла на Закона за държавните помощи, включително данъчните облекчения да се прилага вместо “за
13

данъчните периоди след 31 декември 2004 г. ” да се прилага “за данъчните периоди след 31 декември 2006 г. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на §
9:
§ 9. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 71,
72 и 73:
“71. “Първоначална инвестиция” е инвестиция в:
а) дълготрайни материални активи за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на дейност, водеща до съществени промени на произвеждания продукт или на производствения процес на съществуващо предприятие, свързана с рационализация, диверсификация (разнообразяване) или модернизация; не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив със сходни употреба и характеристики, както и придобиването на транспортни средства от данъчно задължени лица в отрасъл “Транспорт”;
б) патенти, лицензни и ноу-хау.
72. “Предприятие в затруднение” е предприятие, за което са налице едновременно следните критерии:
а) в случаите на дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, когато регистрираният им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества, когато повече от половината им собствен капитал, по счетоводни данни, намалее и повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) или са налице условията на Търговския закон или на законодателството по място на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
73. “Минимална помощ” е определената по смисъла на чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи за периоди след 31 декември 2004 г.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Предложение на Комисията:
14

Заглавието “Заключителни разпоредби” се изменя така: “ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”
§ 10. В § 60 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 119 от 2002 г.; изм., бр. 109 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Лицата по ал. 1, за които 10-годишният срок по отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции изтича след 31 декември 2006 г., преотстъпват 58 на сто от корпоративния данък за 2006 г.”
Предложение на н.п. Нина Радева и н.п. Владимир Дончев
§ 10 се изменя както следва:
"§ 10. В § 60 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 109 от 2003 г.) накрая се добавят думите: “при спазване на условията по чл.61е и чл.61з, определени за преотстъпване на данък по чл.61д. ”
Комисията не подкрепя предложението
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 10:
§ 10. Параграфи 27 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, 153 от 1998 г.) и § 60 на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, 119 от 2002 г., изм. бр. 109 от 2003 г.) се прилагат до датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 11. В чл. 586 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г. и бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
15

а) думите “съобразяване със следните изисквания” се заменят с “наличие на следните обстоятелства”;
б) в т. 4 накрая се добавя “като” и се създават букви “а”-“е”:
“а) договори за кредити и търговски заеми;
б) договори за финансов лизинг;
в) банкови и други гаранции;
г) писма за поемане на ангажимент за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
д) собствени средства;
е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.”
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
“1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическата стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;”
б) точка 3 се изменя така:
“3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4.”
3. В ал. 4 думите “съобразяване с изискванията” се заменят с “наличие на обстоятелствата”.
Предложение на н.п. Нина радева и н.п. Владимир Дончев:
В § 11 да се добави:
“В чл.59, т. 1 се изменя така:
1. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции и гарант по заема е Република България (включително и когато стойността на дължимия данък при внос по тези споразумения за заеми се признава от съответната финансираща организация за съфинансиране от страна на Република България), и/или Република България съфинансира договорите със средства от Републиканския или общинските бюджети. ”
Комисията подкрепя предложението.
16

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 11:
§ 11. В Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г. и бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58 б :
а) В ал. 1 се създава т. 5:
“5. налице са условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие съгласно Закона за държавните помощи и Правилника за неговото прилагане, с изключение на случаите по чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи”.
б) В ал. 2:
аа) думите “съобразяване със следните изисквания” се заменят с “наличие на следните обстоятелства”;
бб) в т. 4 накрая се добавя “като” и се създават букви “а”-
“е”:
“а) договори за кредити и търговски заеми;
б) договори за финансов лизинг;
в) банкови и други гаранции;
г) писма за поемане на ангажимент за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
д) собствени средства;
е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвести ционните и текущите разходи по проекта.”
в) В ал. 3:
аа) точка 1 се изменя така:
“1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическата стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;” бб) точка 3 се изменя така:
“3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4.” вв) създава се т. 6:
“6. декларация, че за последните три данъчни години включително текущата лицето не е получило помощи съгласно чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи в размер над 200 хил. лв.
г) Ал. 4 се изменя така:
17

“(4) Министърът на финансите при спазване на условията по ал. 2 и при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 2,3 и 5 издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането. В случаите, когато съгласно Закона за държавните помощи и Правилника за неговото прилагане се изисква уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се разрешава предоставянето на помощта.”
2. В чл. 58в:
а) В ал. 1, т. 1 числата “2” и “3” се заменят съответно с “3”
и “5”.
б) В ал. 2 числата “2” и “3” се заменят съответно с “3” и
“5”.
3 В чл. 59, т. 1 се изменя така:
1. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции и гарант по заема е Република България (включително и когато стойността на дължимия данък при внос по тези споразумения за заеми се признава от съответната финансираща организация за съфинансиране от страна на Република България), и/или Република България съфинансира договорите със средства от Републиканския или общинските бюджети.”
§ 12. В Закона за държавните помощи (Обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 1 се създава т. 4:
“4. по писмена молба на получателя на държавната помощ, когато последната е под формата на данъчно облекчение и данъчен закон, изисква решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.”
2. В чл. 10, ал. 4 след думите “чл. 9, ал. 1, т. 1” се добавя “и 4”.
18

Предложение на н.п. Нина Радева и н.п. Владимир Дончев
§ 12 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов. н.п. Димитър Йорданов, н.п. Валентин Василев, н.п. Никола Николов и н.п. Христо Кирчев
Предложените промени в Закона за държавните помощи са недостатъчни. Досега в този закон държавната помощ “под формата на данъчни облекчения и данъчен закон” не е дефинирана. От документите на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружествата е видно, че “държавната помощ под формата на данъчни мерки” в едни случаи може да бъде несъвместима с общия пазар, а в редица други случаи може да бъде напълно или условно съвместима. Без яснота по този въпрос в самия закон, трудно Комисията за защита на конкуренцията ще може да преценява отделните случаи..
Предложение на н.п. Муравей Радев и н.п. Веселин
Черкезов
Предложените промени в Закона за държавните помощи не дават достатъчна яснота по отношение на данъчните облечения.. Досега в този закон изобщо не се говори за държавна помощ “под формата на данъчни облекчения и данъчен закон ”. Необходимо е тя да бъде дефинирана, като се имат в предвид многостранните аспекти на данъчните облекчения. Част от тях, според документите на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружествата, се явяват несъвместими със свободната конкуренция и общия пазар, но в редица други случаи те са напълно или условно съвместими с тях. Без в закона да се даде яснота по този въпрос, трудно Комисията за защита на конкуренцията ще може да преценява отделните случаи при даване на едно или друго разрешение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.
19

§ 13. В Указ № 2242 за свободни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г., бр. 26 от 1996 г. и бр. 15, 89 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
“(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното си законодателство.”
2. В чл. 10, ал. 1 се изменя така:
“(1) Терените, сградите и другите обекти се ползват чрез отдаване под наем или друга форма за временно ползване по договор между предприятието, стопанисващо зоната, и лицата по чл. 2, ал. 2.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става §12.
§ 14. В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от
1999 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 29 от
2000 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г. и бр. 42, 112 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 147:
а) в ал. 1 думите “данъчния орган” се заменят с “компетентния орган”;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Искането по ал. 1 се подава до компетентния орган, определен по реда на чл. 148, ал. 1, придружено с доказателства съгласно наредбата по чл. 152а.”;
в) създава се нова ал. 3:
“(3) За обезпечаване на задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, длъжникът предоставя надлежно обезпечение по реда на този кодекс в размер на главницата и лихвите на задълженията за периода, за който е поискано отсрочване или разсрочване.”;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в изречение второ след думите “законната лихва” се поставя запетая и се добавя “считано”;
д) алинеи 4, 5 и 6 се отменят.
2. В чл. 148:
а) в ал. 1, т. 2 и 3 след думите “или ако се иска” се добавя “отсрочване или”;
20

б) в ал. 2 накрая се добавя “по реда на този раздел и на наредбата по чл. 152а”.
3. Заглавието и чл. 149 се изменят така:
“Ограничения за издаване на разрешение”
Чл. 149. (1) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;
4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.”
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.
(3) Разрешение не се издава и когато представените доказателства по чл. 147, ал. 2 съдържат данни, които не отразяват действителни факти и обстоятелства или които не съответстват на реалните пазарни цени и условия.”
4. Създава се чл. 149а:
“Предпоставки за издаване на разрешение
Чл. 149а. (1) Разрешение на отсрочване и разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. данъчното задължение, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 и текущите парични постъпления за период 3 месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период 3 месеца след същата дата, гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 вземания на длъжника от трети лица;
21

2. предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането по чл. 147, ал. 1, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на доказателствата за бъдещо развитие, са определени по методи и в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
4. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, са в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
45. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, за периода на действие на разрешението.
(2) Срокът на разрешението за отсрочване или разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен с наредбата по чл. 152а.
(3) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на ал. 1,т. 1.”
5. В чл. 150:
а) в ал. 1, изречение второ накрая се добавя “на действие на отсрочването или разсрочването”;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1, определени с наредбата по чл. 152а.”;
в) в ал. 3 думите “чл. 148 и чл. 149, ал. 1, 2 и 3” се заменят с “чл. 147 - 149а”.
6. В чл. 151 след думата “кодекс” се добавя “и наредбата по чл. 152а”.
7. В глава четиринадесета, раздел I се създават чл. 151а и
1516:
“Срокове за издаване на разрешение
22

Чл. 151а. (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите доказателства и становища, при компетентния орган. Разрешението се съобщава на длъжника в 7- дневен срок от издаването му.
(2) Отказът за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. В него се посочва пред кой орган и в какви срокове може да бъде обжалвано.
(3) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.
Обжалване на отказ за отсрочване или разсрочване
Чл. 1516. (1) Отказът за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване може да се обжалва от длъжника в 14-дневен срок от връчване на решението чрез органа, който го е издал, пред:
1. окръжния съд по местонахождението на органа по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2;
2. Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет.
2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 151а, ал. 1, изречение първо.
(2) Жалбата се препраща от органа по ал. 1 в 7-дневен срок до компетентния съд.
(3) Органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.
(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.
(5) Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, без да дава указания по съдържанието му. Решението на съда може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.”
1. В чл. 152:
а) в ал. 1, изречение първо след думите ”в особено важни случаи” се поставя запетая и се добавя “определени с наредбата по чл. 152а”, а изречение второ се отменя;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Главният данъчен директор изпраща предложението по ал. 1 до министъра на финансите след предварителното произнасяне на
23

Комисията за защита на конкуренцията за допустимост и съвместимост на предложението с принципите на свободната конкуренция. Министърът на финансите внася въпроса за решаване от Министерския съвет.”;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
г) създава се ал. 5:
“(5) Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава намаляване, разсрочване и/или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1, подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
2. Създава се чл. 152а:
“Наредба
Чл. 152а. Министерският съвет приема наредба за прилагането на чл. 147-152.”
Предложение на н.п. Васил Калинов, н.п. Пламен Моллов, н.п. Радослав Илиевски, н.п. Хюсеин Чауш, н.п. Георги Юруков, н.п. Димитър Дъбов, н.п. Димитър Димитров и н.п. Асен гагаузов
В § 14 се правят следните допълнения:
1. В т. 8 се създава подточка “д
“д) създава се ал. 6:
(6) Разсрочване и отсрочване на публични вземания срещу земеделски производители може да става и по предложение на министъра на земеделието и горите с решение на министъра на финансите при условия и по ред определени с наредбата по чл. 152а. ”.
2. Създават се т. 9 и 10:
“9. В чл. 196 се създава алинея 5:
“(5) Описаната вещ на земеделски производител се оценява по нейната пазарна стойност, включително и за вещи, чиято стойност като нови е по-малка от 5 000 лева, от оценител по списък, одобрен от министъра на земеделието и горите. ”
3. В чл. 203 се създава ал. 5:
“(5) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице, само но други земеделски производители. ”
24

Комисията подкрепя по принцип предложението по т.1 и т. 2 и не подкрепя предложението по т. 3
Предложение на н.п. Иван Иванов, н.п. Димитър Йорданов, н.п. Валентин Василев, н.п. Никола Николов и н.п. Христо Кирчев
По § 14-за предложените промени в ДПК
- В чл. 147 от ДПК предлаганата нова ал. 3 да отпадне, като продължи прилагането на досегашния режим на чл. 161 и следващите от ДПК за обезпечение при отсрочване и разсрочване задължения.Ако това не се приеме , то действието на тази разпоредба да се прилага след 31 декември 2006 г.;
- В новия чл. 149а, ал. 1, т. 4 да се определят в самия закон основните параметри за определяне за рентабилност, ефективност и финансова автономност
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Муравей Радев и н.п. Веселин Черкезов.
1. В чл. 147 от ДПК предлаганата нова ал. 3 да влезе в действие след 31 декември 2006 г..Дотогава да се прилага действащия сега режим на ДПК.
2. В новия чл. 149а, ал. 1, т. 4 да се определят в самия закон основните параметри за определяне на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, въз основа на които да се прилага Наредбата по чл. 152а.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Нина Радева и н.п. Владимир Дончев
В § 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
“1. В чл. 146, ал. 1 числото “6” се заменя с “12”.
2. Точка 1 става т. 2 (съответно се променя номерацията на следващите точки).
3. В чл. 149, ал. 3 (по новия законопроект) се изменя така:
“(3) Разрешение не се издава и когато представените
документи по чл. 147, ал. 2, които не отразяват пазарните цени и пазарните условия.
25

4. В чл. 149а, ал. 1, т. 1, буква “б” след думата “изискуемите ” се добавя “и ликвидни ”.
5. В чл. 151а:
а) Ал. 1 се изменя така:
“(1) Разрешения за отсрочване и разсрочване за периода се издава в срок до три месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до още три месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването. Решението се съобщава на длъжника в 7- дневен срок от издаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва. ”
б) Алинея 2 се изменя така:
“(2) Мълчаливият отказ може да бъде обжалван в 14-дневен срок от съобщението, или от изтичане на срока за произнасяне по чл. 151а, ал. 1, изречение първо. ”
в) Алинея 6 се отменя.
6. Предложението по чл. 152 (буква “а”) да отпадне.
7. В чл. 152а се изменя така:
“Наредба
Чл. 152а. Министерският съвет приема наредба за прилагането на чл. 147 - 152 относно коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 14. който става § 13:
§ 13. В Данъчния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 29 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г. и бр. 42, 112 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 146, ал. 1 числото “6” се заменя с “12”.
2. В чл. 147:
а) в ал. 1 думите “данъчния орган” се заменят с “компетентния орган”;
26

б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Искането по ал. 1 се подава до компетентния орган, придружено с документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 149а;
в) създава се нова ал. 3:
“(3) За обезпечаване на задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, длъжникът предоставя надлежно обезпечение по реда на този кодекс в размер на главницата и лихвите на задълженията за периода, за който е поискано отсрочване или разсрочване.”;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в изречение второ след думите “законната лихва” се поставя запетая и се добавя “считано”;
д) алинеи 4, 5 и 6 се отменят.
3. В чл. 148:
а) в ал. 1, т. 2 и 3 след думите “или ако се иска” се добавя “отсрочване или”;
б) в ал. 2 накрая се добавя “по реда на този раздел и на наредбата по чл. 152а”.
4. Член 149 се изменя така:
“Ограничения за издаване на разрешение”
Чл. 149. (1) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл.
201;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;
4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.”
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.
(3) Разрешение не се издава и когато представените документи по чл. 147, ал. 2 съдържат данни, които не отразяват пазарните цени и пазарните условия.”
5. Създава се чл. 149а:
27

“Предпоставки за издаване на разрешение
Чл. 149а. (1) Разрешение на отсрочване и разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. данъчното задължение, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 и текущите парични постъпления за период 3 месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период 3 месеца след същата дата, гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите и ликвидни към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 вземания на длъжника от трети лица;
2. предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и
финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането по чл. 147, ал. 1, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на документи за бъдещо развитие, са определени по методи и в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
4. коефициентите за рентабилност, ефективност и
финансова автономност за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, са в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
5. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, за периода на действие на разрешението.
(2) Срокът на разрешението за отсрочване или разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото
28

задължение, определен за всяка година поотделно, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен с наредбата по чл. 152а.
(3) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на ал. 1, т. 1.”
6. В чл. 150:
а) в ал. 1:
аа) в изречение второ на края се добавя “на действие на отсрочването или разсрочването”.
бб) създават се изречение трето и четвърто: “В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основния лихвен процент. Когато разсрочването и отсрочването представляват държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, разсрочването или отсрочването се разрешават след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.”
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1”;
в) в ал. 3 думите “чл. 148 и чл. 149, ал. 1, 2 и 3” се заменят с “чл. 147 - 149а”.
7. В чл. 151 след думата “кодекс” се добавя “и наредбата по чл. 152а”.
8. В глава четиринадесета, раздел I се създават чл. 151а и
1516:
“Срокове за издаване на решение
Чл. 151а. (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища, при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен по писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до три месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва.
29

(2) Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се посочва пред кой орган и в какви срокове може да бъде обжалвано.
(3) Непроизнасянето в срок по искането се счита за мълчалив отказ.
Обжалване
Чл. 1516. (1) Решението или мълчаливия отказ по чл. 151а могат да се обжалват от длъжника в 14-дневен срок от връчване на решението или след изтичане на срока за произнасяне пред:
1. компетентния окръжния съд;
2. Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет.
(2) Жалбата се изпраща от органа издал решението или мълчаливия отказ в 7-дневен срок от получаването до компетентния съд.
(3) Органът, издал решението или отказа, може да ги преразгледа в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, което се връчва по реда на чл. 151а и обжалва по реда на ал. 1 и 2.
(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.
1. В чл. 152:
а) създава се нова ал.2:
“(2) Към предложението по ал. 1 главният данъчен директор прилага становище на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост и съвместимост на предложението с принципите на свободната конкуренция.;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
в) създават се ал. 5, 6 и 7:
“(5) Не се разрешава намаляване, разсрочване и/или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.
(6) Предложение за разсрочване и отсрочване на публични вземания срещу регистрираните земеделски производители и
30

тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1.
(7) Решението на Министерския съвет, подлежи на обжалване по Закона за Върховния административен съд.”
10. Създава се чл. 152а:
“Наредба
Чл. 152а. Министерският съвет приема наредба за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност по чл. 149а.”
11. В чл. 196 се създава ал. 5:
“(5) Описаната вещ на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се оценява по нейната пазарна стойност, включително и за вещи, чиято стойност като нови е по-малка от 5 000 лева, от оценител, включен в списъка по ал. 1, по предложение на министъра на земеделието и горите. В случаите когато не е определен такъв оценител публичният изпълнител назначава друг оценител, притежаващ съответната квалификация.”
§ 15. Министерският съвет приема наредбата по чл. 152а от Данъчния процесуален кодекс в 3-месечен срок от влизането в сила на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14 и предлага следната окончателна редакция:
§ 14. Министерският съвет приема наредбата за
коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова рентабилност по чл. 152а от Данъчния процесуален кодекс.
§ 16. Параграф 60 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 119 от 2002 г.; изм., бр. 109 от 2003 г.) се прилага до 31 декември 2006 г.
Предложение на н.п. Нина Радева и н.п, Владимир Дончев § 16 да отпадне.
31

Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
Предложение на н,п. Васил Калинов, н.п. Пламен Моллов, н.п. Радослав Илиевски. н.п. Хюсеин Чауш, н.п. Георги Юруков, н.п. Димитър Дъбов, н.п. Димитър Димитров и н.п. Асен Гагаузов за нов параграф:
Създава се § 16а:
“16а.В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:
1. В чл. 113:
А) Досегашният текст става ал. 1;
Б) създава се ал. 2:
“(2) Вземанията по ал. 1 от земеделски производители се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода. ”
2. В чл. 116:
A) в ал. 6:
Аа) в т. 1 накрая се добавят думите “ а за задължения на земеделски производители за срок до 2 години
Аб) в точки 2 и 3 накрая се добавят думите “а за задължения на земеделските производители за срок до 5 години. ”
Б) Създава се нова ал. 10:
“(10) Отказът за разсрочване и отсрочване на задължения на земеделски производители подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. ”
B) Досегашната ал. 10 става ал. 11.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 15 със следната окончателна редакция :
“§ 15. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:
1. В чл. 113:
а) Досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Вземанията по ал. 1 от регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се събират с лихва в
32

размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода.”
2. В чл. 116:
а) в ал. 6:
аа) в т. 1 накрая се добавят думите “ а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 2 години”;
бб) в точки 2 и 3 накрая се добавят думите “а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.”
б) Създава се нова ал. 10:
“(10) Отказът за разсрочване и отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
в) Досегашната ал. 10 става ал. 11.
Предложение на н.п. Нина Радева и н.п. Владимир Дончев за нови § 16,17 и 18:
“§ 16. В чл. 4 от Закона за обществените поръчки (Обн., ДВ, бр. 28 от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка; услугите, предоставяни във връзка с управлението на държавния дълг; ”
2. Създава се т. 5:
“5. юридическите услуги във връзка със защита по съдебни или арбитражни дела в чужбина, както и по спорове, подчинени на чужда юрисдикция. ”
§ 17. В Закона за акцизите (Обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г., изм. и доп., бр. 58 от 27.06.1995 г., изм., бр. 70 от 8.08.1995 г., в сила от 8.08.1995 г., изм. и доп., бр. 21 от 12.03.1996 г., бр. 56 от 2.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., изм. и доп., бр. 51 от 27.06.1997 г., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от
1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от 3.08.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от
1.01.2000 г., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 110 от
21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от
33

30.04.2002 г., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., попр., бр. 9 от 31.01.2003 г., доп., бр. 37 от 22.04.2003 г., изм., бр. 103 от
25.11.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.) в § 2, т. 24 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“24. “Нефтен газ и други газообразни въглеводороди” са въглеводородни газове и техните смеси, включени в кодовете по КН 2901 и 2711. ”
§ 18. В Закона за облагане доходите на физическите лица (Обн., ДВ, бр. 118 от 11.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г.; Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 19.03.1998 г. - бр. 35 от 27.03.1998 г.; изм. и доп., бр. 71 от 23.06.1998 г., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., доп., бр. 50 от 1.06.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 111 от 21.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 105 от 19.12.2000 г., в сила от
1.01.2001 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., доп., бр. 40 от 19.04.2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., изм. и доп., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм., бр. 42 от 9.05.2003 г., бр. 67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от
23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 4.08.2004 г. се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40, ал. 3 думите “данъчни декларации и/или удостоверения от работодателя” се заменя с израза “декларация, образецът на която се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в “Държавен вестник ”. ”
2. В чл. 40 създават се ал. 4, 5 и 6:
“(4) Декларацията по алинея 3 се попълва от данъчно задълженото лице за всяка година, като в нея се посочва отделно всяко ползвано данъчно облекчение по реда на чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1, т.3 за направените лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, съответно лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” и застраховки “Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд. Декларацията по предходното изречение се прилага към годишната данъчна декларация, а копие от нея се предава на съответния платец на доходи по чл.26, т.8. ”
34

“(5) Ако данъчно задълженото лице е получавало доходи само от трудови правоотношения, декларацията по алинея 3 се попълва и предава на основния работодател при окончателното преизчисляване на данъка върху доходите по глава седма за съответната година, а копие от нея се предава на съответния платец на доходи по чл.26, т.8. ”
“(6) В случаите, когато данъчно задълженото лице получава доходи по чл.26, т.8 преди изтичане на срока за подаване на годишна данъчна декларация по този закон, декларацията по алинея 3 се попълва при получаване на дохода по чл.26, т.8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация при подаването й. ”
1. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица се създава §56:
“§ 56. До изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация за 2004 година, декларацията по чл.40, ал.3 за всички предходни години, през които са ползвани данъчни облекчения по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3, се попълва при получаване на дохода по чл. 26, т. 8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация за 2004 година при подаването й. ”
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията предлага да се създадат параграфи 19 и 20:
§ 19. Разпоредбата на § 8 (чл. 61е, ал. 3, т. 1) относно земеделие и рибовъдство се прилага от датата на приемането на Република България в Европейския съюз.
§ 20. Приложение § 1 към чл. 61ж и 61з се прилага до датата на приемането на Република България в Европейския съюз.
§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Предложение на н.п. Муравей Радев и н.п. Веселин Черкезов:
В § 17 накрая да се добави следния текст “с изключение на чл. 147, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2007 г. ”.
Комисията не подкрепя предложението
35

Предложение на н.п. Нина Радева и tun. Владимир Дончев
В $ 17 накрая се добавя “с изключение на § 10, който влиза в
сила от 1 януари 2007 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 21 със следната окончателна редакция:
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 11, т. 3 - относно чл. 59, т. 1 и § 17, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”.
София, 4 юни 2004 г.


36

Приложение № 1 към чл. 61ж и 61з
Регионална карта за държавна помощ
1. Цялата територия на Република България се разглежда като зона, приемлива за регионална помощ, идентична с тези зони на Европейската общност, описани в член 87, параграф 3, буква “а” от Договора за създаване на Европейската общност.
2.1. Таваните на интензитета на регионалната помощ, приложими на цялата територия на България, се ограничават до 50% нетен еквивалент на помощта.
2.2. Тези тавани може да бъдат повишени с 15 процентни точки брутен еквивалент за помощ, отпусната за малки и средни предприятия. Те представляват горните граници за общия размер на помощта, когато се предоставя съвместно подпомагане по няколко регионални схеми, и независимо дали тя е от местни, регионални, национални източници или от източници на Общността.
3. Министерският съвет с решение определя:
а) съответните райони в страната, съгласно статистическите данни, подадени за годините от 1998 до 2000, в които брутният вътрешен продукт и стандартите на покупателна способност на глава от населението не надвишават 60 на сто от средните за Европейската Общност;
б) максималните интензитети на помощта, приложими във всеки един от районите по буква “а”;
в) други критерии и изисквания, приложими във всеки един от районите по буква “а”.