Становище на Консултативния съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Данъчния процесуален кодекс, № 202-01-13/21.02.2002 г., внесен от Министерския съвет
На 13 март 2002 г., на свое заседание Направлението по конституционно, административно и финансово право на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание, обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. В резултат на станалите разисквания Консултативният съвет предлага следните по-важни бележки за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩА БЕЛЕЖКА
Като цяло чрез законопроекта се преодоляват само някои, а не всички противоречия при прилагането на Данъчния процесуален кодекс. Заедно с предвидените допълнителни възможности за обжалване на актове на данъчната администрация се ограничават и съществуващи такива, което е нежелателно. По правнополитически и правнопсихологически съображения, не е уместно да се изменят или отменят закони, изменяни от преди няколко месеца, както е предвидено в Преходните и заключителните разпоредби. Когато става дума за технически грешки, те се поправят в едномесечен срок от обнародването на закона. Конституционният съд в свое решение № 9 от 1996 г. предвижда, че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения и утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Санкциите следва да се определят като размерът
се посочи “от до ”. В противен случаи се нарушава
възможността да се индивидуализира наказанието.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. По § 1.
Предложените нови алинеи в чл. 12 при тълкуването им с чл. 129 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 12ж от Закона за акцизите ще доведат до практически трудности и противоречия при прилагането им.
2. По § 2.
В чл. 16 т. 2. след думите “Закона за административното производство” следва да се добави “съответно по реда на Закона за Върховния административен съд”.

3. По § 4:
В чл. 18, ал. 1, т. 3. Необходимо е да се даде легално определение на понятието “ефективно управление” в Допълнителните разпоредби или този критерий за регистрация да отпадне, доколкото не се употребява в гражданското и търговското право.
4. По § 5.
Не е ясно понятието “съдебен регистър”. Предлагаме да се използва изразът “търговския регистър или друг регистър при съответния съд”.
5. По § 6. В новата ал. 5 на чл. 28 е необходимо да се посочи степенната компетентност на данъчния директор. Искането следва да е мотивирано.
6. По § 17. С оглед предвидената последица в чл. 57, ал. 5 “декларацията да се счита за неподадена” предлагаме срокът за поправка на декларацията по ал. 2 да е по- дълъг - 14 дни или един месец.
7. По § 18. От редакцията на чл. 60, ал. 3 не става ясно дали след като обжалването е по съдебен ред по реда на този кодекс, не се стига до втора задължителна административна фаза. Административното обжалване следва да бъде едностепенно.
8. По § 19 - чл. 61 предлагаме да остане сегашната алинея трета, защото дава възможност за по-дълъг срок за поправка на данъчни декларации.
9. По § 25. Предлагаме в чл. 77, ал. 1 след думата “временно” да се добави “за срока на ревизията”. Изразът “други обекти” е неточен и неясен и следва да отпадне или да се посочи да са свързани с дейността.

10. По §31.
Разпоредбата на новия чл. 109а е с неясен юридически смисъл. Не са ясни изразите “независимо от други разпоредби”, “отказва ползването на права”, “зависими сделки”. Според чл. 36 от ППЗНА разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно. Отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта.
11. По §32.
Обществено целесъобразно е да не се отменя чл. 112, ал.7, допускаща възможност за обжалване на актове, с които се отказва прихващане или връщане на данъци. Данъчните органи действат при условията на обвързана компетентност. Чл.156, ал. 2 от ДПК допуска обжалването на актове за прихващане в процедурата по принудително изпълнение.
12. По § 36.
Принцип в административното право е, че жалбата се подава чрез органа, издал акта.
13. По § 43.
В досегашната ал. 2 на чл. 133, нова ал. 3, думите “Граждански процесуален кодекс” следва да се заменят със “Закона за административното производство”. ДПК е първият и единствен нормативен акт, уреждащ издаването, обжалването и изпълнението на специален вид административни актове, който препраща не към Закона за административното производство, а към Гражданския процесуален кодекс.
14. По § 44 - чл. 141, т. 5 да се посочи, кой акт - актът, с който е определено задължението.

15. По § 52 - чл. 163 ал. 5 разпоредбата урежда ред за обжалване и предлагаме да не е се отменя.
16. По § 69 - чл. 257, ал. 2 вместо думите “по чл. 24” да се каже “при условията на чл. 24”.
17. По § 72.
а) Необходимо е да се даде определение за “повторно нарушение” в Допълнителните разпоредби. Санкциите следва да се определят цифрово като се посочи размера ”от.... до....” . В противен случай е невъзможно да се индивидуализира наказанието за второто нарушение.
б) В чл. 265в, ал. 3 предлагаме вместо думите “за срок” да стане “в срок от“, вместо изразът “ново нарушение от същия характер” да стане “нарушението е от същия вид”.
в) Предлагаме ал. 5 на чл. 265в да отпадне. Нарушават се принципи в административното наказване. Не е уместно да отпадне едно наказание, да не се изпълнява, ако се изпълни друго наказание. Административно наказващият орган следва да индивидуализира и определя съответните санкции.
г) В ал. 1 и ал. 2 на чл. 265г следва се посочи в какво се изразяват действията по “отстраняване”. Необходимо е да се укаже кой е органът, който ще налага мярката, и да се посочи, че редът за обжалване е по Закона за административното производство. Актът, с който се налагат принудителни административни мерки, е индивидуален административен акт.
д) В чл. 265д е необходимо е да се добави “освен ако съдът разпореди друго”. Това предвижда и чл. 37, ал.3 от ЗАП.
18. По § 73. В чл. 266, ал. 2 неясно е за паралелна компетентност ли става дума. Необходимо е да се посочи кога актовете се съставят и кога

наказателните постановления се издават от единия орган и кога от другия орган.
19. По Преходните и заключителните разпоредби:
а) § 79, т. 3 текстовете се приети през месец декември и е редно да останат, за да се види ефектът от прилагането им.
б) § 79, т. 5 предложеният начин за определяне на санкции е само за режима на ЗДДС и е некоректен. Санкциите следва да се определят цифрово като се посочи размерът ”от.... до....” . В противен случай е невъзможно да се индивидуализира наказанието.
в) § 86 следва да се прецени обратното действие от гледна точка на това дали посочените норми не въвеждат утежнения.