Консултативен съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за Данък добавена стойност,
№ 202-01-72/17.10.2002 г., внесен от Министерския съвет и№ 254-01-87/11.10.2002
На свое заседание на 29.10.2002 г. Направлението по Конституционно, административно и финансово право на Консултативния съвет по законодателството разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за Данък добавена стойност, внесени от Министерския съвет и от народния представител Муравей Радев, като прави следните предложения за подобряване на законопроектите.

I. ОБЩА БЕЛЕЖКА
Препоръчваме в чл. 20 на ЗДДС да се даде определение на понятието “вносител”, което е от съществено значение за облагане е ДДС на вноса на стоки, като се имат предвид § 7, 8 и 13 от законопроекта. Препратката в сега действащия чл. 11, ал. 3 не е достатъчна, тъй като Закона за митниците само в един текст използва понятието “вносител”, а Правилника за прилагане на закона за митниците не използва това понятие.
Могат да се направят някои конкретни бележки свързани с редакцията на съответните текстове и подобряване на съдържанието на законопроекта.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. По § 2, чл. 20, т. 3 и 13.
Необходимо е препратката да бъде към съответните членове на Търговския закон и на Закона за туризма.
2. По § 3, чл. 27.
Необходимо е точно да си изпише къде в текста на чл. 27 думата “начисляване се заменя “с вземането под отчет” или да се измени целият текст на разпоредбата.
3. По § 8, нов чл. 58в, ал. 4.
Не е предвидено, по кой ред ще се обжалва отнемането на разрешението. Тъй като е възможно да възникнат спорове дали то е по ЗАП, доколкото нищо не е посочено или следва да бъде по реда на ДПК, доколкото отнемането става с данъчен акт, по-добре ще бъде да се посочи съответният ред.
4. По § 10, чл. 64, нова ал. 3, изр. 2.
Предвидена е солидарна отговорност на получателя за всички данъчни задължения на платеца по този закон, ако получателят не възстанови в определения срок преведени без основание суми по ДДС сметка. Прилагането на института на солидарната отговорност в данъчното право е спорно от гледна точка на чл.60 от Конституцията, тъй като данъчните задължения се определят според доходите и имуществата на лицето, а също и сложното прилагане на регресни искове. Когато такава възможност е допусната от закона, обикновено тя е се свързва с неправомерно поведение на две или повече лица. В случая не са ясни мотивите на вносителя за предвиждане на солидарна отговорност. Необходимо е да се обмисли, не би ли могло да се предвиди глоба, респ. имуществена санкция.
5. По § 14, нов чл. 75.
Предвижда се при продажба на вещи служещи като обезпечение да се начислява ДДС. Не ясно дали това се отнася и за случаите, когато собственикът не веща не е регистрирано по ЗДДС лице.
6. По § 19, чл. 91л.
Думата “регламентират” е по-удачно да се замени с “уреждат”.
7. По § 20, чл. 92, ал. 2
Думата “кофинансиране” да се замени със “съвместно финансиране”
8. По § 26, чл. 110, ал. 1.
Вместо числото “50” да се изпише “50 000”, а вместо “25” да се изпише “25 000”.
9. По § 31, чл. 118, ал. 1.
Числата “75” и “50” да се изпишат съответно “75 000” и “50 000”.
10. По § 34, чл. 135, новата ал. 2.
След думата “глоба” да се добави “за физическите лица нетърговци”, а след “имуществена санкция” да се добави “за юридически лица или еднолични търговци”, с цел ясното посочване на администативнонаказателно отговорните лица.
11. По § 35, нов ЧЛ.147.
Няма пречка размерът на санкцията да бъде определен на принципа “от... до...”, например “в размер от 1000 лв. до размера на данъка по доставката”.