Консултативен съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси,
№ 202-01-70/17.10.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 29.10.2002 г. Направлението по
Конституционно, административно и финансово право на
Консултативния съвет по законодателството разгледа Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от
Министерския съвет, като прави следните предложения за подобряване на
законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Предвидените изменения и допълнения на ЗМДТ поставят
въпроса за конституционосъобразността на някои от предложените
разпоредби - съответствието им с чл. 60, чл. 84, т. 3 и чл.141, ал. 1 и ал. 2
от Конституцията.
2. Според нас чл. 5, ал. 1 и ал. 2 в предложената редакция
противоречат на чл. 60 и чл. 84, т.3 от Конституцията. Данъчната оценка е
основен елемент, който характеризира данъка и тя следва да бъде
определена със закон. От редакцията на текста следва, че актуализирането
ще става автоматично, без да се променя приложението към закона, само
въз основа на индекса определен от Националния статистически
институт. Така волята на Народното събрание се подменя от тази на
Националния статистически институт. Такава идея съществуваше през 90- те години, но се смяташе за противоконституционна. Ако в редакцията на текста се предложи актуализацията да бъде от Народното събрание проблемът ще отпадне, но и съществуването на разпоредбата се
обезсмисля.
3. Противоконституционно е и предлаганото с § 58 изменение в чл.
21, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
с което се предвижда общинските съвети да определят размера на
местните данъци в граници предвидени със закон. Пряко се нарушава
чл.84,т.З от Конституцията.
4. Уредбата на местните такси е на ръба на
противоконституционността. От една страна чл. 60, ал. 1 от
Конституцията предвижда, че таксите се определят със закон, но в чл. 84,
т. 3 е предвидено правомощие на Народното събрание само по определяне на размера на данъците, а не и на таксите. В чл. 141, ал.1 е определено правото на общините на самостоятелен бюджет. Закона за нормативните
актове предвижда в чл. 8, че всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. От
тези разпоредби следва, че е мислимо в закона да се предвидят видовете
местни такси и критериите, по които ще се определи размерът им, а
конкретните размери да се определят от общинските съвети. В решение
№9 на Конституционния съд от 1996 по к.д. №9 от 1996г. този въпрос не е
обсъждан.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
5. По § 1, нов чл. 8, ал. 3.
Предлагаме изразът “ и други изключения” да отпадне, защото след
като принципите за определяне на размера на таксите са определени в
закона, то и изключенията следва да са уредени в него.
6. По § 1, нов чл. 9а, ал. 4.
С оглед измененията на ГПК изпълнението ще е по 237, буква “к”
от ГПК, който се отнася до частни държавни и общински вземания.
Предлагаме да се обмисли възможността вземанията по влезли в сила
актове да се събират по реда на ДПК, защото чл.13, ал.2 във връзка с
чл.14, ал.1 от ДПК предвиждат публичните общински вземания да се
събират по реда на ДПК.
7. По § 8, чл. 49, ал. 1
Понятието “настоящ адрес” не е определено в закона. Предлагаме в
допълнителните разпоредби да се даде определение.
8. По § 10, чл. 58 нова ал. 5 и § 13, чл. 61ж, ал. 4.
Органите на данъчната администрация нямат правомощие да
задържат пътни превозни средства. Предлагаме изразът “или данъчната
администрация” да отпадне.
9. По § 42, чл. 113, ал. 1 и 2, т. 6.
Предвижда се събирането на годишна такса за упражняване на
дейност.Смятаме, че събирането на годишна такса за упражняване на
дейност прикрива данък. Разходите за контролът за спазване на
разрешението и лицензията не могат да формират цената на таксата,
защото упражняването на контрол не е предоставяне на услуга, а
властническо правомощие на съответния орган . Предлагаме текста да
отпадне.
Предлагаме в т. 6 на ал. 2 на чл. 113 изразът “за други дейности”
да отпадне. Дейностите, за които ще се събират такси, според нас, следва
да са определени в закона.
10. По § 47, чл. 123, ал. 3.
След изразът “юридическите лица” да се добави “ и “едноличните
търговци”.
11. По § 49, чл. 127, ал. 1.
След израза “юридическите лица” да се добави “и едноличните
търговци”.
12. По § 55,
Изменението на т. 7 на чл. 21 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация в частта “определя размера на
местните данъци в граници предвидени със закон” противоречи на чл. 60
от Конституцията.