Консултативен съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане,
№ 202-01-71/17.10.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 29.10.2002 г. Направлението по
Конституционно, административно и финансово право на
Консултативния съвет по законодателството разгледа Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно
облагане, внесен от Министерския съвет, като прави следните
предложения за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Навсякъде в законопроекта, където е предвидено препращане
към общия ред, следва да се посочи, кой е този ред и е какъв данък се
облагат лицата. Изразът “се облагат по общия ред”, е лишен от конкретно
съдържание и не се използва в нормативните актове.
2. При измененията на административнонаказателните рзпоредби
се предвиждат и принудителни админидстративни мерки. Това налага и
изменението на наименованието на Глава двадесета от закона, която да
стане “Принудителни административни мерки и
административнонаказателин разпоредби”.
3. Необходимо е да се преосмислят новите чл. 676 и чл. 67в.
Принудителните административни мерки се налагат е индивидуален
административен акт и се обжалват по реда на ЗАП. За тях е възможно да
се допусне предварително изпълнение по реда на чл.16 от ЗАП.
4. В новите чл.67д, 67е, 67ж, следва да се прецени, дали да остане
имущесвена санкция за юридическото лице или да се предвиди
административно наказание за представляващите го физически лица. Ако
сегашната редакция остане имуществената санкция следва да се предвиди
за юридически лица и еднолични търговци.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
5. По § 1.
Да се посочи, че се изменя, чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2.
6. По § 2, чл. 2, ал. 4, ново изр. 2.
Препращането към общия ред е лишено от смисъл. Да се посочи,
кой е този ред и е какъв данък се облагат лицата.
7. По § 4, чл. 26:
а) Необходима е нова редакция на ал. 1, в която да се изясни, че
окончателният данък е върху възнаграждението за услугата, според
договора между оператора и съответния доставчик. За останалите
2

дейности преращането към облагане по общия ред е неудачно от
редакционна гледна точка.
б) Новата ал. 2 също се нуждае от редакция. Не е ясно, чие е
задължението да се представи договора в териториалната данъчна
дирекция.
в) В новата ал. 4 е предвидена солидарна отговорност между
лицата за неудържан и невнесен данък. По принцип е спорно прилагането
на института на солидарната отговорност за данъчни задължения е оглед
на чл. 60 от Конституцията. При тази хипотеза не е необходимо да се
предвижда солидарна отговорност, защото в чл. 26, ал. 2 задължението за
удържане и внасяне на данъка е само за телефонния или
телекумуникационен оператор. При бездействие от негова страна за
удържане и внасяне на данъка за доставчикът не може да се предвиди
солидарна отговорност, защото той не е задължен за удържане и внасяне
на данъка и поради това поведението му не може да бъде противоправно.
8. По § 12, чл. 14, ал. 1.
Не е удачно заличаването на думите “с цел”, защото сегашната
редакция на чл.14, ал.1 има предвид сделки сключени с цел заобикаляне
на данъчния закон, което е ясно като институт в правната теория и
приложимо на практика. Ако думите “с цел” се заменят е предложените
“при условия, чието изпълнение води до” е необходимо да се посочат, кои
са тези условия. В противен случай нормата се обезмисля. Сегашната ал.2
на чл.14 и чл.15, ал.2 не съдържат условия за отклонение от данъчно
облагане, защото ал. 2 на чл.14 предвижда критерии за сравняване, а
чл.15, ал. 2 се отнася само за трансферни цени, т.е. само за един вид
заобикаляне на данъчния закон.
9. По § 16, чл. 23, ал. 2, т. 9 и 10.
Необходима е по ясна редакция на чл. 23, ал. 2, т. 9.
В т. 10 изразите “съответните нормативни актове” и “счетоводните
изисквания” са неточни. Необходимо е да се препрати към конкретни
нормативни актове.
10. По § 16, чл. 23, ал. 9 и 10, изр. 2.
В ал. 9 и 10 препращането към “общия ред” е неудачно и е
необходимо да се посочи кой е реда, по който се доказват документално
разходите за командировки.
3

11. По § 20, нов чл. 29а, т. 1
В новия чл. 29а, т. 1 понятието “фундаментални грешки” следва
да се определи в Допълнителните разпоредби или да се прапрати към
съответния счетоводен нормативен акт.
12. По § 24, чл. 34, ал. 4.
Последното изречение се нуждае от редакция, защото едно
физическо лице не може да бъде предприятие.
13. По § 34,чл. 51, ал. 1 и 2.
По-добре е иразът “съответната териториална данъчна дирекция”
да се замени с “териториалната дирекция по данъчна регистрация”.
14. По § 42, чл. 61, ал. 3.
Изразът “преотстъпването на данъка е валидно” е неточен.
Преотстъпването “се допуска” при изброените условия или “се признава”.
Преотстъпването е форма на предоставяне на правото на вземане на
държавата спрямо предвидени от закона лица. От своя страна веднъж
преотстъпено, това право се превръща в субективно право спрямо
държавата, което се упражнява при предвидените в закона условия.
15. По § 47, нов чл. 61д, ал. 2.
Изразът “преотстъпването е валидно” е необходимо да се замени с друг.