Консултативен съвет по законодателството

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за митниците, № 302-01-3/02.01.2003 г., внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
г-н Иван Искров


СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за митниците, № 302-01-3/02.01.2003 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 4 февруари 2003 г. Направление “Конституционно, административно и финансово право” на Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Някои от предвидените разпоредби в законопроекта са спорни от гледна точка на тяхната обществена и правна целесъобразност. Това се отнася до създадената с чл. 229а, 229б и 229в възможност чрез споразумение да се прекрати административнонаказателното производство. В мотивите на законопроекта се посочва, че това е мотивирано от ефективността на прилагането на аналогичен институт в Наказателно-процесуалния кодекс. Струва ни се, че не е направена задълбочена разлика между двете производства, доколкото в НПК предвижда утвърждаването на споразумението от съда. Макар и да се твърди, че споразумението е уредено в повечето законодателства на страните членки на ЕС, не се отчитат спецификите на българската правна системата, съществуването на ЗАНН като акт, който на практика кодифицира производството по налагане на административни наказания чрез система от материални и процесуални норми, както и предстоящата административноправна реформа.
Административното наказване е вид държавна принуда, установена с цел да се защити установения ред на държавно управление, а споразумението би довело до договаряне на вида и размера на административното наказание като израз на държавната принуда, въпреки че е нарушен реда за управление. Ако се въведе несъвършено споразумително производство административното наказване вместо да е в интерес на големи групи от хора, каквато е една от целите му, ще защитава интереса на нарушителя. Въвеждането на института само за целите на митническите нарушения, ще наруши систематиката на административното наказване. Възможно е това да доведе до тенденция в законодателството без да е изменен ЗАНН, да се предвиждат специални режими за споразумение и в други закони, които едва ли ще бъдат синхронизирани. Предлагаме да се обсъди как това ще повлияе върху приходите в бюджета и дали не се обезсмислят обезпечителни мерки, които осигуряват реализирането на отговорността, влиянието му върху
конкурентната среда, доколкото биха се насърчили евентуални нарушители. Не е за подценяване и фактът, че несъвършената уредба на института би довела до възможност за злоупотреба с правомощията за споразумение. В уредбата не са предвидени ясни критерии, които да обезпечат единно прилагане на института в практиката.
Ето защо предлагаме този институт да не бъде въведен в Закона за митниците, а евентуалното му въвеждането да стане чрез промени в ЗАНН. В случай, че се реши въвеждането на споразумение, необходима е съществена редакция на текстовете и предвиждане на механизми, чрез които да се защити държавният интерес, като се избегнат възможностите за злоупотреба с правомощия от страна на администрацията и за злоупотреба с права от страна на административнонаказателно отговорните лица.
2. В разпоредбите на законопроекта се срещат поредица думи и изрази, заимствани от чуждестранното законодателство или излишни. Те следва да бъдат формулирани, както предвижда чл. 9 от Закона за нормативните актове, на общоупотребимия български език.
3. Според чл. 10 от Закона за нормативните актове “обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен”. В законопроекта в редица разпоредби не е посочен актът на Министерския съвет, в които ще се съдържа подзаконовата нормативна уредба или се предвижда допълващ акт на министъра на финансите. Освен това, условията за извършване на една или друга дейност трябва да са предмет на законова регламентация, а в подзаконовия акт да се съдържа само реда за реализирането й.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
4. По § 1, чл. 4, ал. 1.
Създаденото в изречение второ задължение за представяне пред митническите органи на стоки, е без адресати и срок за изпълнение. Ако това са всички лица, те се натоварват със законови задължения, произтичащи от чуждо противоправно поведение и ще са адресати на административнонаказателна отговорност по чл. 238, ал. 2 от Закона за митниците.
5. По § 3, чл. 10, ал. 2 т. 3.
В чл.10, ал.2, т.3 думата “йерархическа” да отпадне. Да се обмисли дали кръгът на лицата не е прекалено широк.
6. По § 3, чл. 10, ал. 7 нова.
Спорен е въпросът дали неподаването на декларация за имотно състояние, е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебни правоотношение без предизвестие. Това може да бъде допълнително основание за дисциплинарна отговорност. Това ще е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение само за митнически служители, въпреки Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
7. По § 5, чл. 15, ал. 2.
Предлагаме думата “противодействие” да се замени с “предотвратяване”, като се има предвид и т. 29 на § 1 от Допълнителните разпоредби.
8. По § 6, чл. 17, ал. 1.
Предлагаме да отпадне изразът “със заповед на директора на агенцията”
9. По § 7, чл. 23, ал. 1.
Предлагаме да отпадне изразът “при условия”, защото условията са предмет на законова регламентация. Да се посочи, че става дума за Правилника да прилагане на Закона за митниците.
10. По § 7, чл. 23, ал. 9, т. 2.
Предлагаме накрая да се добави изразът “на Република България”, защото Европейският митнически кодекс уточнява за чия селскостопанска политика става дума.
11. По заглавието на § 8.
Необходимо е, според нас, заглавието да се прередактира и да стане ясно, като се направи по добър превод на текста на глава втора от Европейския митнически кодекс.
12. По § 10, чл. 24.
Според нас, е необходимо да се посочи, че митата се дължат и въз основа на Закона за митниците и актовете по неговото прилагане. С предложената редакция изглежда се заличава разликата между мита, мигни сборове и такси е равностоен ефект, като се имат предвид § 1,т. 2 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците и чл. 4, т. 10 от Европейския митнически кодекс.

13. В § 11, чл. 25 предлагаме изразът “доколкото това е възможно” да отпадне. Нормативен акт не може да се прилага според възможности, след като липсват условия и критерии, които да указват възможността.
14. В § 12, чл. 26, ал. 1, т. 2 думата “базирана” да се замени с българската дума “основана”.
15. В § 12, чл. 26, ал. 1, т. 3 изразът “други елементи за облагане” води до неопределеност.
16. В § 12, чл. 26, ал. 1, т. 6 думата “условията” да отпадне, както и думата “суспендиране”, защото тя е обяснена като “намаляване или премахване на мигни сборове”.
17. В § 13, чл. 26а, ал. 2 думата “конвенционални” да се замени с, или в скоби да се постави думата “общи”.
Предлагаме да се предвиди срок за обнародване преди началото на годината, за която ще действат актовете или техните изменения.
18. В § 14, чл. 27, ал. 1, т. 2 думата “базирана” да се замени с “основана”.
19. В § 14, чл. 27, ал. 2 предлагаме да отпадне. След като Министерският съвет приема Комбинирана номенклатура като част от Митническата тарифа в началото на всяка година, не е ясно защо министърът на финансите ще допълва с наредба тези актове. Подзаконов акт на правителството не би следвало да се допълва от подзаконов акт на министър.
20. В § 15, чл. 28, ал. 2 думата “суспенсиране” да се замени със синоним от българския език - примерно “отменяне” или “премахване”.
21. В § 18, чл. 41 е необходимо да се посочи наименованието на акта на Министерския съвет. Това може да стане с изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за митниците.
22. В § 22, чл. 60, ал. 1 след думата “цел” да се добави “за”.
23. В § 23, чл. 65, ал. 3 да се посочи, че уведомлението се съобщава и на засегнатите лица или отлагането да е с мотивирано решение. Отлагането на даването на направление е неблагоприятно решение на митническите органи за лицето и във връзка с чл.19, ал. 3 и 4 от Закона за митниците, то трябва да е мотивирано и съобщено на лицето.
24. В § 25, чл. 78а и 78б нови.
Според нас, е необходимо да се прецизират случаите на прилагане на чл.78а и чл.78б, тъй като тези дейности са поначало уредени в нормативни актове. Не е ясно винаги ли ще се уведомяват органите по контрол върху пазара и как ще става това уведомяване.
В чл.78а, ал.3 изразът “всички други изисквания” води до значителна степен на неопределеност на изискванията. Отлагането също следва да бъде с мотивирано решение на митническите органи.
25. В § 27, чл. 83, ал. 3 предлагаме думата “условията” да отпадне.
26. В § 31, чл. 99 думата “само” да отпадне, тъй като е ненужна.
27. В § 32, чл. 100, ал. 2, т. 1 думата “единствено” е излишна.
28. В § 32, чл.100, ал. 3 думата “само” е излишна.
29. В § 32, чл. 100, ал. 3, т. 1 думата “регулярно” да се замени с ’’редовно”, а в т. 2 думата “тежки” да отпадне, защото няма определение за тежки нарушения в митническото и данъчното законодателство.
30. В § 32, чл. 100, ал. 4, т. 3 критерият “достатъчно добро финансово състояние” е неясен и се нуждае от редакция.
31. В § 32, чл. 100, ал. 7 се говори за “принципи” по ал. 4, а в ал. 4 се говори за “критерии”. Изразът “особени обстоятелства” е неясен и неточен.
32. В § 32, чл. 100, ал. 8 изразът “широк кръг измами” също е неясен по съдържание.
33. В § 34, чл. 102, ал. 2 думата “също” е излишна.
34. В § 38, чл. 117, ал. 2 смятаме, че изключенията следва да са определени в закона.
35. В § 44, чл. 144, ал. 2 условията за ползване на посочения режим следва да са посочени в закона.
36. В § 48, чл. 167, ал. 1 изразът “строго определени” е излишен.
37. В § 52, чл. 180, ал. 3 се нуждае от редакция, като се посочи с какъв акт Министерският съвет ще урежда посочените случаи.
38. В § 53, чл. 180а думата “напускат” да се замени с по-разбираема и
точна.
39. В § 60, чл. 206а, ал. 4 думата “посочени да се замени с “определени”.
40. В § 62, чл. 219а не е ясно дали за всички случаи на възстановяване на митни сборове няма да се дължат лихви. Това ограничение не бива да изключваслучаите, при които митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митическите органи.
41. В § 63, чл. 226, ал. 3 изразът “значителни разходи за митническата администрация “ е неясен и неопределен и ще породи спорове по прилагането на разпоредбата.
42. В § 64, чл. 299, ал. 7 да се посочи, че става дума за “публични вземания” с оглед разпоредбата на чл.13, ал. 2, т. 4 от ДПК и стр. 5 от мотивите.
43. По § 65, чл. 299а, 229б нови. Ако останат в законопроекта, предлагаме следните усъвършенствания:
а) В чл. 229а, според нас, е необходимо да се предвиди относително кратък срок (от 14 дни - до 1 месец) за постигане на споразумението, през който срок да не текат сроковете за издаване на наказателно постановление. Началото на срока да е от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В противен случай споразумението може да се протака до шест месеца според чл. 52, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Също така, да се предвиди, че споразумението е възможно само когато предварително бъде обезпечено вземането.
б) В тази връзка е необходимо да се предвиди и срок за одобряване на споразумението по чл. 229б, ал. 3, също не по-дълъг от един месец, в който директорът на Агенция ’’Митници” да одобри споразумението, като упълномощеното лице да е от Агенцията, а не на по-ниско ниво.
С цел да се осъществи контрол върху така сключеното споразумение от външен орган на митническата администрация, би следвало по подбие на Наказателно-процесуалния кодекс, както се посочва в мотивите, да се обсъди възможността и процедурата споразумението да се одобрява от окръжен съдия също в едномесечен срок, като се установи дали са защитени интересите на държавата и на нарушителя и споразумението не противоречи на закона или морала. Така общата процедура ще трае около три до четири месеца.
В чл. 229б да се изключи възможността чрез споразумение да се подменя вида на наказанието.