Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на
Данъчния процесуален кодекс, № 302-01-11/28.01.2003 г.,
внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА
ФИНАНСИТЕ
г-н Гати ал-Джебури
КОПИЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ
г-н Иван Искров
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на
Данъчния процесуален кодекс, № 302-01-11/28.01.2003 г.,
внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 11 и 15 април 2003 г. направление
Конституционно, административно и финансово право обсъди
постъпилите предложения между първо и второ четене по Законопроекта
за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, внесен от
Министерския съвет и изразяват следното становище по поставените от
Вас въпроси.

1. По предлаганата нова ал. 6 на чл. 116з:
Така както е предложена редакцията на текста, дава възможност за
законово представителство на чуждестранното лице, адресат на спогодба
за избягване на двойно данъчно облагане от платеца на доходите в
България, който е местно лице по смисъла на спогодбите.
Чуждестранното лице, според чл. 1166, за да се полза от разпоредбите на
спогодбите следва:
- да представи удостоверение от съответната данъчна
администрация, че е местно лице за държавата страна по спогодбата, по
смисъла на спогодбата;
- да декларира, че няма място на стопанска дейност в България и е действителен получател на доходите;
- да представи договорите и други документи, въз основа на
които ще се извърши правната квалификация на доходите.
От така изброените действия е ясно, че първите две
чуждестранното лице следва да извърши лично, а само последното е
възможно да се извърши от местното лице. За действията, които
чуждестранното лице ще трябва да извърши лично е неудачно да се
предвижда законово представителство. ДПК не изключва възможността
чуждестранното лице да бъде представлявано пред органите на данъчната
администрация въз основа на договорно представителство. Няма пречка
заверените документи от чуждестранното лице да бъдат представяни в
данъчната администрация от платеца на дохода - чл. 116д, ал. 1.
2. По предложението за нов чл. 116к:
В предложението се предвижда при сделки на стойност над
определен размер чуждестранното лице, съответно местното лице да
могат да искат предварително потвърждаване прилагането на СИДДО,
като представят проекти на документи. Предварителното потвърждаване
се предвижда да бъде задължително за данъчните органи, ако сделката
бъде извършена без отклоняване от условията.
2

По принцип прилагането на СИДДО, като международни договори
не се нуждае от каквото и да е потвърждение от страна на данъчната
администрация, тъй като тя действа в условията на обвързана
компетентност. Данъчната администрация може да преценява само
предпоставките за прилагане на СИДДО. При водене на преговори за
сключване на сделки на голяма стойност няма пречка данъчната
администрация да изрази мнение чрез системата за въпроси и отговори.
Това мнение не бива да се превръща в задължително за органите на
данъчната администрация и да придобие качеството на
вътрешнослужебен акт. В текста не е посочен и органът в йерархията на
данъчната администрация, който се оправомощава за даване на
предварителното потвърждение. Не е ясна и връзката на предварителното
становище с чл. 24, ал. 3 от ДПК, която предвижда да не се дължат лихви
и не се налагат санкции, ако лицето действа въз основа на указания на
данъчната администрация, които в последствие се окажат
незаконосъобразни или неправилни.
Преговорите по една сделка, сключването и изпълнението й, са
различни етапи в отношенията между търговците. Данъчно задължение
може да възникне само във връзка с плащанията по сделката, като част от
изпълнението й и това е релевантния за данъчната администрация
юридически факт. Поради това, текстът ще създаде непреодолими пречки
при прилагането му, тъй като данъчните органи ще трябва да преценяват
различните етапи по сключване на сделката.
Интересът на чуждестранното лице е защитен от следните
възможности:
- при получаване на отрицателно мнение преди извършване
на сделката, то може да не я извърши, поради липса на интерес;
- при извършване на сделката да иска прилагането на СИДДО по предвидената процедура и да обжалва евентуалния отказ на данъчните органи по предвидения ред;
3
- да използва процедурата по споразумително производство
между данъчните администрации, предвидена в СИДДО, независимо от
предоставените му средства за защита по националното право.
След като интересът на чуждестранното лице е достатъчно
защитен, то няма нужда от посочената разпоредба, която ще затрудни
прилагането на СИДДО.
3. По предложението за отпадане на чл. 116з, ал. 5 :
Предвидената процедура за прилагане на спогодбите предвижда
проверката за прилагане на СИДДО да се извършва от териториалните
данъчни дирекции - чл. 116д, ал. 1. Това безспорно ще доведе до
противоречива практика по прилагането на СИДДО. ДПК разграничава
данъчни проверки и ревизии - чл. 67 и 112. Чрез последващите ревизии
ще се установи законосъобразното прилагане на СИДДО. Възможно е
последваща ревизия да се наложи и във връзка с чл.115 от ДПК в
производството по изменение на данъчни задължения. Ако се възприеме
да отпадне ал. 5, ще се изключи тази възможност, което ограничава
приложното поле на чл. 115, което е нежелателно. Интересът на субектите
на данъчни задължения е двойно защитен. Те ще могат да обжалват
евентуален отказ за прилагане на СИДДО и възстановяване на данъка по
реда на чл.112, ал. 7 от ДПК, като при тази хипотеза влезлите в сила
съдебни решения ще бъдат задължителни за данъчната администрация. Те
ще могат да обжалват и евентуален неблагоприятен за тях данъчен
ревизионен акт.