Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Валутния закон, № 202-01-55/02.09.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Валутния закон, № 202-01-55/02.09.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 10 декември 2002 г. направление “Конституционно, административно и финансово право” на Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩА БЕЛЕЖКА
В законопроекта се предвижда издаването на множество подзаконови нормативни актове. Смятаме, че аргументът за динамизъм на материята не е достатъчен, за да обоснове уредбата в подзаконови нормативни актове на условията за извършване на някои дейности поподащи в обхвата на закона. Така например, няма пречка условията за извършване на дейност като обменно бюро или финансова къща да намерят място в закона, като те се заимстват или от действащите в момента подзаконови нормативни актове или се създадат такива. Консултативният съвет по законодателството винаги е поддържал, че условията за извършване на един или друг вид дейност следва да се предвидени в закона, а в под нормативен акт да се уреди само реда за предвидения регистрационен или разрешителен режим.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. По § 2, чл. 3, ал. 5 предлагаме следната редакция:
“(5) Министърът на финансите издава наредба, с която определя реда за вписване по ал. 1.”
2. В § 2, чл. 3, ал. 8 предлагаме следната редакция:
“(8) БНБ издава наредба за реда за издаване и отнемане на разрешение за дейността на финансовите къщи.”
3. По § 6, чл. 7, ал. 1, б. ”в”.
В предлаганата нова т. 2 се предвижда за нуждите на статистическия баланс да се водят регистри за сделки от “други юридически лица, посочени в наредба на БНБ - за всяка сделка или плащане между местно и чуждестранно лице”.
Смятаме, че сега действащата редакция на текста е по-удачна, тъй като се посочват конкретните юридически лица, за които се предвижда
това задължение. Предлагаме в закона да се посочат кои юридически лица ще имат това задължение. БНБ има други функции по Закона за БНБ и не е целесъобразно тя да създава с нейн акт задължения за юридически лица, които не са посочени в закона, да водят регистри.
4. По § 9, чл. 10, ал. 1 е необходимо да се определи конкретният срок за отчитане пред БНБ на вземания и задължения към чуждестранни лица, а не да се предоставят правомощия на БНБ тя да определя сроковете.
5. В § 9, чл. 10 , ал. 4 предлагаме думата “условията” да отпадне.
6. По §11.
Предлагаме основната част на износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност да бъде уредена в закона, а не в подзаконов акт на министъра на финансите.
7. В § 11, чл. 11, ал. 1 предлагаме изразът ”при спазване на определените в този закон условия” да отпадне, тъй като е лишен от смисъл. А думата “съгласувана” да се замени със “съвместно”.
8. По § 16.
Предлагаме заглавието на чл. 17 да бъде “Принудителни административни мерки”.
9. В § 17, т. 4, новата ал. 4 на чл. 18 предлагаме размерът на санкцията да се определи на принципа “от... до...”, за да може да се индивидуализира наказанието.
10. В § 17, новата ал. 7 на чл. 18, изр. 2 се предвижда лишаването от право да се упражнява дейността, както и запечатването на обекта, да
подлежат на предварително изпълнение. Предвидената принудителна административна мярка “запечатване на обекта” ще доведе до фактическо предварително изпълнение на лишаването от право да се упражнява дейността. Законът за административните нарушения и наказания не предвижда такава възможност, защото тя би довела до презумпция за виновност на наказаното лице, което е недопустимо. Поради това предлагаме второто изречение да отпадне.
11. В § 19, новия чл. 21 предлагаме да се създадат ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
“(2) Принудителните административни мерки по този закон подлежат на обжалване по реда на ЗАП, съответно по реда на ЗВАС.
(3) При обжалване на принудителните административни мерки и на наказателното постановление, по-късно образуваното дело се спира до решаване на първото.”
12. По § 20, т. 1, б “б”.
В § 1, т. 2, б. “д” от Допълнителните разпоредби думите “с цел” да се заменят с “за”.
13. По § 20, т. 10.
В § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби в досегашната т. 11, която става т. 10 вместо израза “в това число чрез табла” да стане “включително чрез табла”.
14. По § 20, т. 12.
В § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби, новата т. 13
предлагаме да се възприеме класическото определение за “повторно нарушение”, а именно “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.”


15.В§21и22от Преходните и заключителните разпоредби
предлагаме срокът да е 6-месечен.