Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за Сметната палата, № 354-01-71/18.07.2003 г., внесен от Ив. Искров и група народни представители

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Проф. Огнян Герджиков
до
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАСИ Г-н Иван Искров
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за Сметната палата, № 354-01-71/18.07.2003 г., внесен от Ив. Искров и група народни представители
Направлението по конституционно, административно и финансово право на Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата на народния представител Иван Искров и група народни представители и прави следните предложения за неговото подобряване.

1. По § 2, т. 2.
В чл. 6, ал. 2 се предвижда, че “Сметната палата може да прави предложения до Народното събрание и Министерския съвет за промени в закони и подзаконови актове за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и/или други публични средства и дейности по чл. 5”. От израза “може да прави предложение” следва, че на Сметната палата се дава правомощие да иска изменение на закони от Народното събрание. Тази хипотеза противоречи на чл. 87 от Конституцията, който предоставя правото на законодателна инициатива на всеки народен представител и на Министерския съвет. Определените от Конституцията субекти на законодателна инициатива не могат да се допълват със закон. В чл. 91 от Конституцията изрично е очертано основното правомощие на Сметната палата - да осъществява контрол за изпълнението на бюджета.
Що се отнася до втората хипотеза - правомощието да прави предложение до Министерския съвет за изменение на подзаконови актове, тя би могла да се схване като мярка за въздействие от страна на Сметната палата спрямо контролираната дейност - контрол върху изпълнението на бюджета, която според чл. 106 от Конституцията е възложена на Министерския съвет.
По-елегантният подход би бил, ако в чл. 46, ал. 1 от Закона за Сметната палата се предвиди, че отчетът за дейността на Сметната палата включва и анализ на нарушаваните законови разпоредби, отнасящи се до бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и/или други публични средства и дейности по чл. 5.
2. По §11.
В новата ал. 3 на чл. 40 се предвижда, че “когато с проекта за решение по ал. 1 или заключението по чл. 39, ал. 5 се изменят констатации в доклада по чл. 39, ал. 1 и се определят нарушения, за които се търси по-голяма отговорност, Сметната палата уведомява за това ръководителите на одитирания обект”.

Изразът “по-голяма отговорност” е неточен и няма юридически смисъл. В чл. 51 от закона е предвидено правомощието на Сметната палата да изпраща материалите от одита или одитния доклад на съответния компетентен орган за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност, а в чл. 52 е предвидено при данни за престъпление материалите да се изпращат на прокуратурата. В следствие на одита могат да възникнат гражданска,
административнонаказателна и наказателна отговорност, които не могат да бъдат “по-големи” или “по-малки”, а различни по вид.
Предлагаме примерно следната редакция на ал. 3:
“(3) Когато с проекта за решение по ал. 1 или заключението по чл. 39, ал. 5 се изменят констатации в доклада по чл. 39, ал. 1 и се определят нарушения, за които ще се носи друг вид отговорност, или се установят вреди в различен размер, Сметната палата уведомява за това ръководителите на одитирания обект.”