Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Обединените проекти на приетите на първо четене закони за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 453-02-54 от
20.10.2004 г., на Закона за местните данъци и такси.
№ 453-02-56/22.10.2004 г., на Закона за облагане доходите на физическите лица, N° 453-02-55 от
21.10.2004 г. и на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 453-02-59/27.10.2004 г.. внесени от Комисията по бюджет и финанси

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Обединените проекти на приетите на първо четене закони за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 453-02-54 от
20.10.2004 г., на Закона за местните данъци и такси.
№ 453-02-56/22.10.2004 г., на Закона за облагане доходите на физическите лица, N° 453-02-55 от
21.10.2004 г. и на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 453-02-59/27.10.2004 г.. внесени от Комисията по бюджет и финанси
На свое заседание на 28 октомври 2004 г.. Направление “Конституционно, административно и финансово право” на Консултативния съвет по законодателството обсъди Общите .проекти

на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, на Закона за местните данъци и такси, на Закона за облагане доходите на физическите лица и на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Комисията по бюджет и финанси, и прави следните предложения за тяхното подобряване.
По Закона за данък върху добавената стойност:
I. ОБЩА БЕЛЕЖКА:
1. Основните предложения в предвидените изменения на закона, са свързани с диференцирането на данъчните ставки и намаляване на сроковете за възстановяване на данъка и са въпрос на законодателна целесъобразност.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
2. По § 2, чл. 6а:
В ал. 1 предлагаме думите “не е доставка по смисъла на този закон” да отпаднат. С разпоредбата не се смятат за доставки по смисъла на закона; преобразуване на търговски дружества по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон, прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от Търговския закон, извършване на непарична вноска в търговско дружество. При уредбата на посочените сделки не се извършват услуги. Всяка от тях има съответната правна уредба в Търговския закон, което не бива да се допълва и изменя от данъчния закон без ясно да се обосноват причините за това.
По тази причина предлагаме в ал. 2 думите “стоките и услугите” да се заменят с “имущество”.
2

3. По § 11, чл. 108, ал. 7 (нова):
Предлаганата нова ал. 7 изключва от обхвата на задължителна регистрация чуждестранни лица при наличието на комулативно изброени предпоставки. Едната от предпоставките е чуждестранното лице “да не е установено в страната”. Този израз е неясен. Критериите трябва да са посочени ясно, например чуждестранното лице да няма регистрация, място на действително управление, място на стопанска дейност или определена база на територията на страната.
4. По § 12, чл. 117:
В ал. 1, т. 2 изразът “когато юридическото лице престане да съществува” е неточен. Юридическите лица се прекратяват.
5. По S 14, чл. 120:
В ал. 2 се предвижда ново изр. 2. Смятаме, че неиздаването на акт за дерегистрация може да засегне правата на трети лица. При едноличните търговци дейността може да бъде продължена от правоприемниците. А според чл.19 ДПК общината е длъжна в 15- дневен срок да уведоми за смъртта. В този смисъл не би могло дерегистрацията да предхожда уведомлението. При юридическите лица може да се предвиди задължение за уведомяване на данъчната администрация и акта да се приложи към данъчното досие.
6. По § 18, чл. 132:
В ал.1 е необходимо размерът на санкциите да бъде определен на принципа “от... до”. Предвиждането на санкция в двойния размер на неначисления данък, изключва индивидуализацията на наказанието.
3


Също така, в изр. 2 предлагаме да се предвиди, че данъкът се дължи ако е влязло в сила наказателното постановление.
По Закона за местните данъци и такси:
I. ОБЩА БЕЛЕЖКА:
1. Основната промяна в закона е свързана с отпадането на данък върху наследствата. Въвеждането или отпадането на един пряк данък е въпрос на фискален суверенитет, на законодателна , целесъобразност. Този данък е един от най-старите данъци познат още във Византия и Римската империя и е част от българската данъчна система. Данъкът съществува и в европейските държави.
Данъкът върху наследствата се разглежда заедно с данък върху даренията, защото и при двата данъка облагането е свързано с безвъзмездното придобиване на имущество. И двата данъка се свързват с идеята за социална справедливост при облагането на имуществата на лицата, придобити по безвъзмезден начин.
Съществуването на данъка върху наследствата се оправдава основно и с необходимостта от преразпределение. Данъкът е предназначен да намали евентуалната начална неравнопоставеност, с оглед конкурентното участието в стопанския живот. Той е насочен към облагане на обогатяването на наследниците, но това облагане е диференцирано спрямо наследниците по права и съребрена линия. Поради това ни се струва, че евентуалната отмяна на данъка би следвало да бъде съпроводена със сериозен не само фискален, но и морален и етичен анализ на нуждата от съществуването му, с анализ и на действащата уредба в международен аспект и с анализ и съпоставка с уредбата и на данък върху даренията.
Данъкът върху наследствата е местен данък и тази му характеристика поставя въпроса дали отмяната му съответства на чл.
4

141 от Конституцията. В ал. 1 на чл. 141 се провъзгласява самостоятелността на общинския бюджет, а в ал. 2 се предвижда чрез закон да бъдат определени постоянните финансови източници на общината. Важен собствен източник са местните данъци. Тяхното установяване, включително и размерът им, може да стане само със закон съгласно чл. 60 във връзка с чл. 84, т. 3 от Конституцията. Отмяната на данъка върху наследствата, според нас, би трябвало да бъде съпроводена с предвиждането на друг източник на средства за общинските бюджети. В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта не се предвижда изменение на Закона за общинските бюджети, който в чл. 6, ал. 2, т. б предвижда данъка върху наследствата като собствен приход на общините.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
2. По § 6, гл. II, раздел II и V:
Отмяната на раздел V от закона е предвидена и в § 12, като систематично предлагаме това да стане с § 12.
3. По § 13, чл. 113.
В ал. 1, т. 2 по-прецизно би било, според нас, да се предвиди, че съответната част от годишната такса се възстановява от момента на прекратяване на дейността на даден търговски обект.
В ал. 4 е неясно дали данъчните задължения трябва да са дължими само към общинския бюджет или се включват и данъчни задължения към републиканския бюджет.
5

По Закона за облагане на доходите на физическите лица:
I. ОБЩА БЕЛЕЖКА:
1. В законопроекта се предвижда приравняване на режима на облагане на едноличните търговци с този на юридическите лица. Тази идея би довела до въвеждане на принципа на равнопоставеност на стопанските субекти от гледна точка на данъчен режим. Но според Решение №12 на Конституционния съд по к.д. № 12 от 1994 г., е въпрос на законодателна воля отделни групи данъчни субекти да
, бъдат различно третирани, доколкото това се извършва единствено и само чрез закон. Въпреки това, трябва да се прецени намаляването на ставката за данък върху печалбата за юридическите лица, от една страна, и запазването на по-висока данъчна ставка за едноличните търговци - от друга.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
2. Предвидените варианти за въвеждане на начални принципи на семейно подоходно облагане, се различават помежду си, като ни се струва, без оглед на размера на предлаганите облекчения, неиздържана е уредбата, предвидена в § 19, чл. 29а (нов).
3. С § 16 се предлага създаването на нова Глава тринадесета “а” “Доходи на чуждестранни физически лица”, като се урежда основата за облагане на доходите на чуждестранни физически лица. Вносителите се ръководили от принципа за еднакво облагане на доходите на местни и чуждестранни физически лица. Струва ни се обаче, че с § 27 и 31 не е уредена в детайли процедурата по начисляването и удържането на данъка - например ще се внася ли авансов данък, ще се подава ли годишна декларация?
6

По Закона за корпоративното подоходно облагане:
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:
1. Според нас, предложенията за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са преди всичко от законодателната целесъобразност.
2. Както и в законопроекта за изменение на закона, внесен през 2003 г., отново се предлага създаването на нова “Глава дванадесета А”, с която се урежда нов ред за облагането на застрахователните премии. Поддържаме вече изразеното становище, че предвиденото облагане на застрахователните премии при застрахованите или застраховащите лица противоречи на чл. 60 от Конституцията. В него се предвижда, че “данъците са подоходни и имуществени”. В предлаганите разпоредби се предвижда данък върху установено със закон задължение за внасяне на застрахователни вноски (напр. т.10 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането. Този ред за облагане противоречи на предвидените в конституцията принципи относно организацията на данъците.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
3. В § 2, чл. 2, ал. 6 един от критериите за облагане на дружества, извършващи морско търговско корабоплаване, е “стратегическото и търговското управление на дружеството да се осъществява на територията на РБългария”. Критерият “стратегическо и търговско управление” не се съдържа в Търговския закон. Ако данъчният закон го въведе, то трябва в допълнителните разпоредби да се определи съдържанието му.
В ал. 6 е предвидено, че данъчно задължените лица упражняват правото си на избор по ал. 5 чрез подаване на декларация по образец. Трябва да се посочи от кого се утвърждава тази декларация.
4. В § 7, чл. 23, ал. 8 е предвидено, че “паричната равностойност на даренията по ал. 3, т. 1, се определя по методика, определена от министъра на финансите.” Методиката не е нормативен акт. Изхождайки от принципа на законоустановеност на; данъците, включително и на данъчните облекчения и утежнения, смятаме, че редът за определяне на паричната равностойност трябва да се уреди в закона, или най-малко да се делегира на министъра на финансите правото да издаде наредба.