Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Закона за общинския дълг, № 402-01-33/20.07.2004 г.,
внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Закона за общинския дълг, № 402-01-33/20.07.2004 г.,
внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 14 октомври 2004 г., Направление
“Конституционно, административно и финансово право” на
Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта
за общинския дълг, внесен от Министерския съвет и прави следните
предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. В законопроекта липсват норми, които пряко противоречат на
Конституцията на Република България. Законопроектът обаче би
могло по-пълно да бъде съобразен с Указа за прилагане на Закона за
нормативните актове. Съгласно чл. 28 УПЗНА “Съобразно предмета
и броя им членовете се групира в части, глави и раздели или се
подреждат без такива подразделения или само в някои от тях”. Това
изискване не е спазено в Законопроекта за общинския дълг. Така
например Глава първа на законопроекта “Общи положения” се състои
само от един член, въпреки че по съдържание в Глава втора има
разпоредби, които са общи по своя характер. Поради това смятаме,
че глави първа и втора биха могли да се обединят и да се промени
номерацията на главите.
2. За да се постигне по-пълно съответствие между заглавието
на законопроекта и неговото съдържание, предлагаме да се обсъди
следното заглавие: “Закон за общинските заеми и за общинските
гаранции”, което по-точно и по-вярно отговаря на съдържанието му.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
3. По чл.1:
Предлагаме ал. 1 да придобие примерно следната редакция:
“(1) Този закон урежда условията и реда за поемане на парични
задължения от общините, представляващи общински дълг, за
издаване на общински гаранции, както и видовете общински дълг.”
Тази редакция дава възможност да се дефинира общинския
дълг чрез парични задължения на общините, формирани чрез
способите в чл. 3.
2



4. По чл. 2:
В ал.1 думата “финансови” предлагаме да се замени с
“парични”, защото под “финансови задължения” се разбират парични
задължения, уредени с властническия метод на правно регулиране. А
в случая става дума за парични задължения, възникнали въз основа
на граждански правоотношения.
Предлагаме изразът “представляват задължение на общините”
да отпадне, защото е повторение на предходната част на ал. 1.
В ал. 2 думата “дългът” да се замени с “паричните задължения”.
5. По чл. 3:
В т. 2 изразът “дългът, поет с” да се замени със “задължения
по”.
В т. 3 думата “дългът” да се замени със “задълженията”.
6. По чл. 4:
В т.1 изразът в “полза на местната общност”, използван като
критерий за поемане на дългосрочен дълг, е твърде неясен, въпреки
че понятието “местна общност” е определено в Закона за общинските
бюджети. Може би ще бъде по-точно изразът “и в полза на местната
общност” да се замени с израза “които се реализират на територията
на общината”.
7. По чл. 5:
В ал. 1, т. 2 понятието “помощи” е с неясно юридическо
съдържание. То трябва да бъде пояснено в допълнителна разпоредба
по смисъла на чл. 37 от Закона за нормативните актове.
3

8. По чл.10:
Смятаме, че в Преходните и заключителни разпоредби може да
се предвиди изменение на Закона за Сметната палата, като в чл. 5,
ал. 2, т. 7 се добави “и общинския дълг
9. По чл. 12:
В ал.1 и 3 предлагаме след думата “плащанията” да се добави
“за погасяване”.
Що се отнася до ограниченията - 25% и 5% в ал. 1 и 2, те са
въпрос на законодателна целесъобразност. Може да се постави
въпросът дали тези ограничения съответстват на чл. 141 от
Конституцията, който според Решение № 9 по к.д. № 6/2000 г. на
Конституционния съд “урежда въпросите на финансирането на
общините съобразно принципите на самостоятелност при вземането
на решения и на съответствие между съществуващите ресурси, с
които общините разполагат, и задачите, които общинските съвети
изпълняват, както и на защита на по-слабите във финансово
отношение общини”. Въпросът е дали предвидените ограничения не
противоречат на тези принципи и най-вече на принципа на
самостоятелност.
10. По чл.13:
Предлагаме думите “ се разглеждат” да отпаднат.
11. По чл.15:
В ал. 3 изразът “който е неразделна част от предложението по
чл.13” предлагаме да отпадне, защото преповтаря чл. 14, т. 4.
В ал. 3 процедурата по обсъждане на проекта от местната
общност е предоставена за уреждане от общинския съвет.
4

Предлагаме в закона да се изработят общи критерии за това
обсъждане.
12. По чл. 17:
Предлагаме ал. 1 да придобие примерно следната редакция:
“(1) С решението за поемане на дълг, общинският съвет
определя:”
В ал. 3 думата “финансова” да се замени с “кредитна”. Що се
отнася до мнозинството при вземане на решенията, това е въпрос на
законодателна целесъобразност.
13. В заглавието на Глава пета, както и навсякъде в главата,
думата “финансова” да се замени с “кредитна”.
14. В заглавието на раздел I предлагаме думата “правила” да
отпадне. Всеки нормативен акт съдържа правила за поведение.
15. По чл. 19:
Според нас, ал. 1 би трябвало да отпадне, тъй като повтаря
заглавието на главата, а в ал. 2 и 3 да се предвиди, че разпоредбите
на тази глава не се прилагат за случаите, предвидени в тях.
16. По чл. 19 и 21:
Според нас, чл. 19 и 21 би трябвало да разменят местата си.
Това систематическо разместване се оправдава от съдържанието на
двете разпоредби.
5

17. По чл. 24:
Предлагаме определянето на цената за закупуване на
документацията да се определя самостоятелно от кмета. Допускаме,
че ще възникнат спорове, дали цената съответства на
действителните разходи.
18. По чл. 25:
В ал. 2 по-целесъобразно е, според нас, минималният състав на
комисията да е пет члена, като се включи и представител на местната
общност.
19. По чл. 30:
В ал. 2 и 3 думите “постигнатите договорености” да се заменят
с “поетите задължения”.
20. По чл. 31:
Предвиденото мнозинство, според нас, трябва да съответства
на това по чл.17, ал. 2.
21. По чл. 39:
Предлагаме думата “финансови” да се замени с “парични”.
22. По чл. 40:
В ал. 1 думата “дълг” предлагаме да се замени със
“задължения”.
В ал. 2 изразът “за поемане на дълг” предлагаме да отпадне.
23. По чл. 41:
Предлагаме думата “дълг” да се замени със “задължения”.
6



24. По чл. 53:
Ако за вписванията в регистъра ще се дължи държавна такса, то
размерът й би трябвало да се определи в закона, а не това
правомощие да се предоставя на Министерския съвет. Таксата ще се
отнася до всички общините и би следвало размерът й да е трайно
уреден.
25. По чл. 58:
Предлагаме размерът да бъде определен с долна и горна
граница “от.... до”. Това позволява административнонаказващият
орган по-точно да съобразява размера на глобата във всеки отделен
случай с конкретните обстоятелства на съответното административно
нарушение
В ал. 3 предлагаме изразът “или упълномощени от него
длъжностни лица” да отпадне, защото ако е предвидена
административнанаказателна отговорност за кметовете, не е
оправдано наказателното постановление да се издава от друг орган.