Законопроект за защита срещу домашното насилие, № 354-01-22, внесен от Марина Борисова Дикова и група народни представители-второ четене.

---

На заседание, проведено на 14.10.04 г., Комисията по правни въпроси обсъди на второ четене Законопроект за защита срещу домашното насилие, № 354-01-22, внесен от Марина Борисова Дикова и група народни представители.


ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ



ЗАКОН
ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Комисията подкрепя наименованието на закона.


ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя наименованието на глава първа.

Чл.1.(1) Този закон урежда правоотношенията, възникващи при домашно насилие, мерките за закрила срещу домашното насилие и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва наказателната и гражданската отговорност на извършителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност на извършителя.

Чл.2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, психологическо или сексуално насилие, включително принуждаването към сексуални отношения, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, интимни отношения или обитаващи на това или на друго основание едно жилище.
(2) Опитът и заплахата за извършване на акт по ал.1 се счита за домашно насилие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство, или които обитават едно жилище.

Чл.З. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство;
3. лице, с което е обвързано или е било обвързано от трайна
интимна връзка;
4. лице, с което има общо дете;
5. възходящ, в това число нерожден родител
6. низходящ, в това число осиновено, доведено или заварено дете;
7. роднина по съребрена линия до втора степен;
8. роднина по сватовство по чл. 48, ал. 2 от Семейния кодекс до втора степен;
9. приемен родител.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АХМЕД ЮСЕИН
Чл. 3, ал. 1 – към думите – съпруг или бивш съпруг – да се добави съпруга или бивша съпруга.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. З. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. брат или сестра;
7. роднина по сватовство до втора степен;
8. настойник, попечител или приемен родител.

Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
(2) Когато е необходимо оказване на неотложна помощ пострадалото от домашно насилие лице може да се обърне към полицейските органи за вземане на необходимите мерки съгласно чл.76 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(3) При поискване от лице, пострадало от домашно насилие, всеки личен или друг лекар с призната специалност е длъжен да издаде документ, в койт писмено да удостовери констатираните от него увреждания.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
(2) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки, съгласно чл. 76 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на вътрешните работи изпращат в съда молбата, заедно с обяснението на извършителя, ако такова е дадено и съставения протокол за наложените мерки, като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.
(3) По искане на пострадалото лице, всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Чл.5.(1) Защита срещу домашното насилие по този закон се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2.. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен в заповедта на съда;
3. забрана за приближаване на извършителя на насилието до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, при условия и срок, определени в заповедта;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, предвидени в заповедта на съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. насочване към програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие лица;
6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.
(2) Във всички случаи съдът налага на извършителя глоба в размер от 200 до 1000 лева.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване към програми за възстановяване на пострадалите лица.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една година.
(3) Във всички случаи съдът, с решението по чл. 16, ал. 1, налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Чл.6.(1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция на домашното насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите от домашно насилие лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със закрилата по този закон.
(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл.18, ал.2 и 3 от Закона за социалното подпомагане юридически и физически лица работят съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. З разработват, организират изпълнението, съответно изпълняват програмите по чл.5, ал. 1, т.5 и 6 и ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.
(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социалното подпомагане физически и юридически лица работят съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. З разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.

ГЛАВА ВТОРА
НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО
НАСИЛИЕ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на глава втора и предлага следната редакция:

ГЛАВА ВТОРА
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
РАЗДЕЛ I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел първи.

Чл.7.(1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес или по местоработата на пострадалото лице или в района, на чиято територия се иска изпълнението на заповедта.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила на детето е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 – районният съд по местонахождението на Районното управление на МВР, на чиято територия е потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила на детето е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото.

Чл.8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице
2. искане на изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане
3. молба на лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения и по съребрена линия до втора степен с пострадалото лице - в случаите на нужда от неотложна защита.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;
2. искане на директора на дирекция “Социално подпомагане”;
3. молба на брат или сестра или на лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна съдебна защита.

Чл. 9. (1) Молбата е писмена, по образец, утвърден от министъра на правосъдието и съдържа задължително:
1. имената, адреса и ЕГН на молителя. В случай, че пострадалото лице не може или не желае да разкрива адреса си, то може да посочи съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, личната или родствената връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;
5. подпис на молителя.
(2) В искането или молбата по чл. 8, ал.1, т.2 и 3 трябва да се съдържат данните, посочени в ал. 1, т. 1-4, както и че пострадалото лице е уведомено за искането.
(3) В случаите по ал.2 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
(4) Към молбата по чл. 8, чл. 1, т.1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. За неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
(5) Съдът по искане на подалия молбата или искането изисква служебно справка за съдимост на извършителя, справка за наложени на извършителя мерки и удостоверение от личния лекар, че извършителят не се води при него на психиатричен отчет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането. В случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса си, то може да посочи съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;
5. подпис.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.

Чл.10.(1) Молбата или искането се подават в срок до един месец от последния акт на домашно насилие.
(2) Молбата се завежда в специален регистър и се разпределя в деня на постъпването й.
(3) В случаите на неотложна помощ по чл.4, ал.2, молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. (1) Молбата или искането се подават в срок до един месец от акта на домашно насилие.
(2) Молбата или искането се завеждат в специален регистър и се разпределят в деня на постъпването им.
(3) В случаите по чл. 4, ал. 2, молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

Чл.11.(1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася такси.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а когато производството е образувано по искане на Агенцията за социално подпомагане разноските се заплащат от пострадалото лице.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
Чл. 11.(1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 12. Доколкото друго не е предвидено в този закон, се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага систематичното му място да бъде в заключителните разпоредби.

РАЗДЕЛ П
ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на раздел втори:

РАЗДЕЛ П
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

Чл.13.(1) Съдът насрочва делото за разглеждане в открито заседание в срок до 15 дни след изтичане на срока за отговор, като в призовката посочва и втора дата за открито съдебно заседание.
(2) Съдът незабавно връчва на извършителя призовката заедно с препис от молбата или искането с приложенията. Извършителят може да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в срок от 5 /пет/ дни от получаването на призовката.
(3) В призовката се вписва и задължението по чл.41, ал.6 изр. второ от Гражданския процесуален кодекс, както и че подлежи на незабавно връчване.
(4) Съдът уведомява Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за заседанието, в случай че производството е образувано по негово искане.
(5) При необходимост призовката се връчва със съдействието на рганите на полицията и/или кмета.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
Чл. 13. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.


Чл.14.(1) В производството за издаване на заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат:
1. протоколите, служебните бележки, докладите и други актове, издадени от социални работници към дирекциите “Социално подпомагане", личните лекари и лекарите с призната специалност, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за социално подпомагане, както и свидетелски показания на лица, работещи в тях;
3. декларацията по чл. 9, ал.4;
(3) Когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
Чл. 14. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите “Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
(3) Когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.

Чл.15.(1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те издават незабавно заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда..
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1 лицето, което е трябвало да го издаде се наказва с глоба в размер от 100 лева, която се налага от съда по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
Чл. 15. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1 на лицето, което е трябвало да го издаде съдът налага глоба в размер на 100 лв., по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.16.(1) Съдът издава заповед за защита със срок на действие до една година или отхвърля молбата или искането.
(2) Заповедта за защита има административен характер и не засяга други правоотношения между пострадалия и извършителя, извън породените от акта на насилие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
Чл. 16. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита.

Чл.17. (1) В заповедта за защита съдът постановява една или повече мерки за закрила, предвидени в чл.5, ал.1.
(2) В заповедта за защита съдът се произнася за размера на глобата по чл.5, ал.2 и по чл. 15, ал.2. както и за държавните такси и разноските.
(3) Заповедта трябва да съдържа изрично предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 22. ал. 2 и чл. 23, ал. 1.
(4) Препис от заповедта се издава служебно на пострадалия

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
Чл. 17. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 22, ал. 2 .
(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – и на районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.


Чл. 18. (1) Заповедта може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването. Жалбата се подава чрез районния съд с препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(3) Районният съд изпраща препис от жалбата на другата страна, която в 3- дневен срок от получаването му може да даде възражение по нея, както и да представи нови доказателства.
След изтичане на този срок жалбата, заедно с възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на окръжния съд.
(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито
заседание с призоваване на страните по реда на чл.13 и се
произнася с определение, с което оставя в сила, отменя или
изменя обжалваната заповед. Когато изменя заповедта, окръжният съд издава
нова заповед за защита, която се връчва и изпълнява по реда, предвиден от този закон.
(5) Определението на Окръжния съд е окончателно.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Чл. 18. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението с препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в 3-дневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, се изпраща на окръжния съд.
(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито
заседание с призоваване на страните по реда на чл. 13 и се
произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или
изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта съдът издава нова заповед.
(5) Решението на окръжния съд е окончателно.


Чл.19.(1) Когато молбата или искането съдържат данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за неотложна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.
(2) Копие от заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща
служебно до районното полицейско управление.
(3) Когато от данните по случая е видно, че е необходимо да се
предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява
Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Съдът насрочва дело за разглеждане в открито заседание до
15 дни след изтичане на срока за отговор, като в призовката посочва и
втора дата за открито съдебно заседание.
Съдът връчва незабавно на извършителя призовката заедно с преписите от заповедта за неотложна защита и от молбата или искането с приложенията. Извършителят може да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в срок от 5 дни от получаване на призовката.
(6) При необходимост призовката с документите се връчва със съдействието на органите на полицията и/или кмета.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
Чл. 19. (1) Когато молбата или искането съдържат данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща
служебно до районното полицейско управление.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се
предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява
директора на дирекция “Социално подпомагане”.
(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

Чл.20. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.


РАЗДЕЛ ІІІ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел трети.


Чл.21. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Чл. 22.(1) Органите на полицията следят за доброволното изпълнение на заповедта, когато с тях е наложена мярка по чл.5, ал.1, т. 1-3 до изтичането на срока.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, органът на полицията, констатирал нарушението:
1. задържа нарушителя и сигнализира незабавно прокуратурата;
2. уведомява съда, издал заповедта за налагане на глоба по чл. 23,
ал. 1 на извършителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
Чл. 22. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Чл.23. (1) При неизпълнение на заповедта за защита, съдът издал заповедта може да наложи на извършителя глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски, съдът издава служебно изпълнителен лист.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Чл. 23. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски, съдът издава служебно изпълнителен лист.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията предлага да се създаде нов § 1:
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

§ 1. Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министьрът на образованието и науката и министърът на финансите в срок шест месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок шест месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие.


§ 2. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл.5, ал.1, т.5 и 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

§ 3. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социалното подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

§ 5. В чл. 63, ал. З от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 122 от 1997 г.; Решение на Конституционния съд на РБ от 1998 г. - бр. 29 от 1998 г; Изм., бр. 70 от 1998 г, изм. и доп., бр 73 и 153 от 1998 г., изм., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г., изм. и доп. бр. 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., изм.. бр. 45 от 2002 г., доп., бр. 119 от 2002 г., изм. и доп., бр. 17 от 2003 г. и изм.. бр. 26 от 2003 г.) се добавя изр. трето "В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(проф. д-р АНЕЛИЯ МИНГОВА)