Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Kомисия по правни въпроси
Kомисия по правни въпроси
07/07/2004

    Законопроект за медиацията, № 402-01-9, внесен от Министерския съвет.

    ПРОЕКТ
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ

    З А К О Н

    за медиацията

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ЗАКОНА.






    първа
    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ПЪРВА.


    Приложно поле
    Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и други спорове.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 1:



    Приложно поле
    Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.

    Понятие за медиация
    Чл. 2. Медиацията е доброволна, неформална и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни сами да постигнат взаимноприемливо споразумение.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 2:
    Понятие за медиация
    Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

    Предмет на медиацията
    Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни, административни и наказателни спорове, спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между граждани, юридически лица, държавни органи и международни институции.
    (2) Предмет на медиация може да бъде и част от спор.
    (3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт не допуска сключване на споразумение.
    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    Чл. 3, ал. 1 придобива следното съдържание:
    Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат частноправни спорове, когато това не е ограничено от закона.
    КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 3:
    Предмет на медиацията
    Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители и други спорове между физически и/или юридически лица.
    (2) Медиация се провежда и в случаите предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
    (3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.


    Организация на медиацията
    Чл. 4. (1) Медиацията се осъществява от отделни лица, които могат да се обединяват в сдружения или фондации.
    (2) При осъществяване на дейността си медиаторите могат да си сътрудничат със специализирани органи, организации и други лица.
    (3) Дейността по медиацията се организира и координира от Националното сдружение на медиаторите.
    (4) Държавата насърчава и подпомага развитието на медиацията.
    (5) Министърът на правосъдието, включително чрез свои представители, наблюдава и анализира практиката по осъществяване на медиацията в страната и контролира изпълнението на националните програми в областта на медиацията.
    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    В чл. 4, ал. 1 придобива следната редакция:
    Чл. 4. (1) Медиацията се осъществява от физически лица с висше образование. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
    КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 4:
    Организация на медиацията
    Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.

    Национално сдружение на медиаторите
    Чл. 5. (1) Националното сдружение на медиаторите е юридическо лице с нестопанска цел със седалище София, което се учредява и регистрира при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
    (2) Органи на Националното сдружение на медиаторите са общото събрание и управителният съвет. Членовете на управителния съвет се избират на учредително събрание, на което присъстват представители на действащите организации на медиаторите.
    (3) Общото събрание приема изготвени от управителния съвет и предварително одобрени от министъра на правосъдието Стандарти за обучение на медиатора и Процедурни и етични правила за поведение на медиатора.
    (4) Управителният съвет разработва и координира изпълнението на националните програми по медиация, създава и поддържа Единен регистър на медиаторите, участва в изработването на нормативни актове в областта на медиацията.
    (5) В края на всяка година управителният съвет представя на министъра на правосъдието доклад за дейността по осъществяване на медиацията, предварително одобрен от общото събрание на Националното сдружение на медиаторите.
    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    В чл. 5, ал. 3 преди думата”стандарти” се добавя думата “единни”.

    КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЧЛ. 5 ДА ОТПАДНЕ.

    Възнаграждение
    Чл. 6. (1) Медиацията е платена посредническа услуга.
    (2) Минималният размер на възнаграждението на медиатора и дължимите разноски, свързани с процедурата по медиация, се определят с тарифа, изготвена от управителния съвет и приета от общото събрание на Националното сдружение на медиаторите.
    КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЧЛ. 6 ДА ОТПАДНЕ.

    Глава втора
    ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ВТОРА.

    Обща разпоредба
    Чл. 7. Медиацията е достъпна за всички процедура, основана на доброволност и равнопоставеност на страните, неутралност и безпристрастност на медиатора и поверителност на информацията.

    КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЧЛ. 7 ДА ОТПАДНЕ.

    Доброволност и равнопоставеност
    Чл. 8. Страните имат равни възможности за участие в медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.
    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    В чл. 8 преди думата ”медиация” се добавя изразът “процедура по”.

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 8, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 5:


    Доброволност и равнопоставеност
    Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.

    Неутралност и безпристрастност
    Чл. 9. (1) Медиацията се провежда в среда на конструктивност и разбирателство, без медиаторът да проявява лично пристрастие и без да налага решение по спора.
    (2) В процедурата по медиация решенията се вземат от страните.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 9, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 6:
    Неутралност и безпристрастност
    Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
    (2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

    Поверителност
    Чл. 10. (1) Разискванията във връзка със спора са поверителни. Страните и медиаторът са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
    (2) Медиаторът не може да свидетелства за факти, отнасящи се до предмета на спора, освен с изричното съгласие на страните или в случаите, предвидени в закона.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 10, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 7:
    Поверителност
    Чл. 7. Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.

    Глава трета
    ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ТРЕТА.

    Общи изисквания
    Чл. 11. (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано, притежава документ за успешно завършeн курс на обучение съобразно Стандартите за обучение на медиатора и е вписано в Единния регистър към Националното сдружение на медиаторите.
    (2) Не може да бъде медиатор лице, което се намира в родствена или друга лична или делова връзка с някоя от страните по спора.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 11, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 8:
    Общи изисквания
    Чл. 8. Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер и е вписано в Единния регистър към Министъра на правосъдието.

    Правила за поведение на медиатора
    Чл. 12. (1) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.
    (2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА ЧЛ. 12, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 9.

    Задължения и отговорност на медиатора
    Чл. 13. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети и да изразява становище по предмета на спора.
    (2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да уважава виждането на всяка от страните по спора, както и правото й на лична позиция.
    (3) Медиаторът е длъжен да се оттегли от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата безпристрастност.
    (4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една страна по спора, без нейното изрично съгласие.
    (5) Медиаторът не носи отговорност, ако страните не постигнат споразумение.
    (6) Медиаторът не отговаря за изпълнението на споразумението.

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    В чл. 13, ал. 3 се правят следните промени:
    1. След думата “неговата” се добавя изразът ”независимост, неутралност и”.
    2. Създава се ново второ изречение: Отвод, който се мотивира, може да бъде поискан от всяка от страните.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО САМО ПО Т. 1.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 13, КОЙТО СТАВА ЧЛ.10:
    Задължения и отговорност на медиатора
    Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
    (2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
    (3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, неутралност и безпристрастност.
    (4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
    (5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
    (6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

    Глава четвърта
    ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ


    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.

    Откриване на процедурата
    Чл. 14. (1) Процедурата по медиация се открива по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
    (2) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
    (3) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 14, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 11:

    Откриване на процедурата
    Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
    (2) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
    (3) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.

    Място и срок за провеждане на медиацията
    Чл. 15. (1) Медиацията се провежда на подходящо място и в удобно за страните време. Продължителността на процедурата зависи от волята на страните.
    (2) Когато предложението за медиация се прави във висящо производство, срокът за разрешаването на спора чрез медиатор се определя от компетентния орган.
    (3) В случай че спорът е отнесен пред съд и страните по висящото производство са поискали спиране на делото, първоначалният срок за провеждането на медиацията не може да бъде по-дълъг от три месеца.
    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    В чл. 15, ал. 3 думата “три” се заменя с думата ”два”.

    КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЧЛ. 15 ДА ОТПАДНЕ.

    Участници
    Чл. 16. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
    (2) Страните по спора участват в процедурата лично и по изключение чрез представител.
    (3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти, за да подпомагат страните.

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 16, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 12:
    Участници
    Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
    (2) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител.
    (3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.

    Действия на медиатора
    Чл. 17. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
    (2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност.
    (3) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
    (4) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА ЧЛ. 17, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 13.

    Основания за спиране на процедурата
    Чл. 18. (1) Медиацията може да бъде спряна до определяне на друго лице за медиатор:
    1. по общо съгласие на страните;
    2. по искане на някоя от страните при недобросъвестност на медиатора или ако е налице друго обстоятелство, което поражда съмнение в неговата безпристрастност;
    3. при смърт на медиатора.
    (2) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 18, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 14:
    Основания за спиране на процедурата
    Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
    1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
    2. при смърт на медиатора;
    3. в случаите предвидени в чл. 10, ал. 3.
    (2) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата.

    Основания за прекратяване на процедурата
    Чл. 19. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
    1. с постигането на споразумение;
    2. по взаимно съгласие на страните;
    3. на основание на едностранен отказ на една от страните от участие в процедурата;
    4. при смърт на страна по спора;
    5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора.
    (2) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 19, който става чл. 15:
    Основания за прекратяване на процедурата
    Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
    1. с постигането на споразумение;
    2. по взаимно съгласие на страните;
    3. при отказ на една от страните;
    4. при смърт на страна по спора;
    5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора.
    (2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
    (3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.


    Глава пета
    СПОРАЗУМЕНИЕ

    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ПЕТА.



    Форма и съдържание
    Чл. 20. (1) Споразумението, което се постига с помощта на медиатор, може да разрешава целия спор или части от него. Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
    (2) Споразумението се сключва в писмена форма и трябва да съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те и името на медиатора. Споразумението се подписва от страните.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 20, КОЙТО СТАВА ЧЛ.16:
    Форма и съдържание
    Чл. 16. Съдържанието и формата на споразумението се определя от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора и подписите на страните.

    Действие на споразумението
    Чл. 21. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
    (2) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.
    (3) Споразумение, постигнато по време на висящо производство, има обвързващо действие само ако бъде одобрено от компетентния орган, пред който е бил отнесен спорът за решаване.
    (4) В случай че споразумението е непълно или страда от недостатъци, компетентният орган дава срок за отстраняването им.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 21, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 17:
    Действие на споразумението
    Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
    (2) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили и не може да противоречи на закона и морала.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    § 1. Националното сдружение на медиаторите се учредява в срок
    3 месеца от влизането в сила на закона. Учредителното събрание се свиква от министъра на правосъдието.
    КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 1 ДА ОТПАДНЕ.

    § 2. В срок 3 месеца след учредяването си Националното сдружение на медиаторите приема Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и Тарифа за минималния размер на възнагражденията на медиаторите и другите разноски, свързани с процедурата по медиация.
    КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 2, КОЙТО СТАВА §1:
    § 1. В срок 6 месеца от влизането на закона в сила министърът на правосъдието приема Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

    § 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
    КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 3, КОЙТО СТАВА § 2.

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
    В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени:
    1. Създава се нов § 3 със следното съдържание:
    § 3. В Гражданския процесуален кодекс чл. 109, ал. 1 след думата “спогодят” се добавя изразът ”или да започнат процедура по медиация”.
    2. Досегашният § 3 става § 4.
    КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА:
    (проф.д-р Анелия Мингова)
    Форма за търсене
    Ключова дума