Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Kомисия по правни въпроси
Kомисия по правни въпроси
16/10/2001 първо гласуване

    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-4, внесен от Министерски съвет.
    ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси
    ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-4, внесен от Министерски съвет.
    На редовно заседание, проведено на 11.10.2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-4, внесен от Министерски съвет.
    На заседанието присъстваха г-н Димитър Калчев, министър на държавната администрация, г-жа Галина Маринска - директор на дирекция „Правна“ на МС и г-н Мартин Аврамов, г-н Димитър Костов - доцент по административно право и процес в Юридическия факултет на СУ.
    Министър Калчев представи законопроекта, като посочи основните пунктове в него. Той обоснова тези, които се отнасят до усъвършенстване на разпоредбите, свързани с вътрешното структуриране на администрацията, позволяващи по-гъвкаво прилагане на организационния модел, отчитайки спецификите на отделните административни структури. Втората насока на измененията цели изясняване на разпоредбите, свързани със служебните отношения, като регламентира ясни правила за назначаване като държавни служители на лица с високи професионални качества, които обаче не притежават изискващия се ранг. С третата насока на изменения и допълнения се цели поставянето на ясна граница между политическите назначения в администрацията и тези, основани на развитие в кариерата. Предлага се промяна в характера на правоотношенията на лицата по чл. 19, ап. 4 от Закона за администрацията. Същността на техните функции не позволява те да бъдат третирани като държавни служители, тъй като режимът на Закона за държавния служител е неприложим за тях и се предлага техните правоотношения да бъдат подчинени на трудовото законодателство. Същевременно се предвижда, че те ще запазят придобитите от тях рангове и отпуски по досегашните си служебни правоотношения, както и служебния си стаж. На следващо място законопроектът предвижда формиране на политически кабинети на областните управители. В законопроекта се урежда прекратяването на правоотношенията с всички лица към съответните политически кабинети едностранно от съответния орган или с прекратяването на неговите правомощия, като по този начин се набляга на личното политическо доверие към тях и на принципа на екипност. Следващата насока на изменения, представени от министър Калчев се отнася до ясното определяне на органа по назначаването в различните администрации в изпълнителната власт и се предвижда възможност за делегиране на главния секретар на отделни правомощия по служебните или трудови правоотношения. Основното в тези промени е обстоятелството, че ръководството на администрацията на Министерския съвет се осъществява от министър-председателя, а не от министъра на държавната администрация. От друга страна, предвиденото делегиране на някои правомощия по служебните правоотношения на главния секретар дава възможност за по- голяма оперативност и за разтоварване на органите на изпълнителната власт от несвойствени, рутинни дейности. На последно място министър Калчев посочи, че законопроектът предлага отмяна на някои разпоредби, обявени за противоконституционни с Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.
    Народният представител Йордан Соколов заяви, че не подкрепя законопроекта поради несъгласие с редица принципни положения в него. Той счита, че тези промени рефлектират върху Закона за държавния служител, в който в настоящия момент изменения не се предлагат. Той изрази мнение, че така се обезсмислят длъжността и функциите на министъра на държавната администрация. Господин Соколов изрази несъгласие и с редица конкретни положения предложени в § 4 и 5 на законопроекта. Той посочи, че квалифицирането на правоотношенията с лицата по чл. 19, ал. 4 като трудови, е крачка назад от идеята за изграждане на една солидна администрация.
    Народният представител Янаки Стоилов заяви въпреки възраженията си по някои отделни разрешения, че като цяло законопроектът следва да бъде подкрепен. Според него много по- ясна е логиката на разграничението на политическите длъжности от тези, които имат предимно професионален и административен характер. Той наблегна на факта, че разграничението се налага от политическата целесъобразност при тяхното назначение. Именно поради това тези лица не могат да имат същата стабилност и да отговарят на изискванията, отнасящи се до лицата, изпълняващи държавна служба. Господин Стоилов изрази и подкрепа на принципа, че лицата в състава на политическите кабинети ясно трябва да бъдат разграничени от тези, които имат статут на държавен служител. По-нататък в изказването си г-н Стоилов
    посочи някои конкретни възражения в законопроекта, като например по § 4.
    Народният представител Михаил Миков подкрепи законопроекта, като посочи, че той решава някои въпроси, които са съществували още при приемането на Закона за администрацията. Той изрази подкрепа на измененията в чл. 11 и следващите от законопроекта, несподеляйки опасенията, че министърът на държаваната администарция се лишава от функции. Такива той има по други закони, например по Закона за държавния служител. Според г-н Миков предложенията в законопроекта дават възможност за едно ясно разграничение на отношенията между отделните служители в администрацията, министрите и министър- председателя. Той изрази подкрепа на предоставените функции на министър-председателя, като се отнемат правомощията на министъра на държавната администрация да упражнява контрол върху главните секретари на отделните министерства.
    Народният представител Елиана Масева изрази три принципни възражения по законопроекта. Първото се отнася до режима предлаган в § 4, визиращ намаляване на изискванията при заемане на свободна длъжност в администрацията от лице без необходимия ранг. На следващо място тя изрази подкрепа на идеята, че статута на лицата по чл. 19, ап. 4 трябва да се доближава до този на държавния служител. На трето място, тя изрази съмнение относно възможността за делегиране на определени правомощия по служебното или трудово правоотношение на главните секретари, предвидени в § 11 и сл. от законопроекта.
    Народният представител Ремзи Осман заяви, че по принцип ще подкрепи законопроекта, като посочи, че следва да се направят значителни корекции в някои негови разпоредби. Едно от основните му възражения бе относно възможността да се делегират правомощия по служебните или трудови правоотношения на главните секретари, защото така се създава възможност за различен режим в отделните министерства.
    По законопроекта се изказа народният представител Константин Пенчев, който изрази подкрепата си за него. Той посочи, че споделя предложенията по § 5, тъй като лицата по чл. 19, ап. 4 от Закона за администрацията не подпомагат дейността на органите на изпълнителна власт, а самите представляват или изграждат персоналния състав на органи на изпълнителна власт. Той изрази подкрепа относно предвидената в § 11 и сл. от законопроекта възможност министър-председателят и съответните министри да делегират някои свои правомощия на главните секретари.
    Народният представител Анелия Мингова заяви, че ще подкрепи законопроекта по принцип, главно поради предложението в § 5, с който се отнема статута на държавен служител на лицата по чл. 19, ап. 4 от Закона за администрацията, като се отчита, че техните назначения имат политически характер. Тя посочи обаче, че правоотношенията с тях не биха могли да бъдат квалифицирани като същински трудови правоотношения и предложи между първо и второ гласуване да се помисли за някои корекции в § 5, отчитащи спецификата на правоотношенията с тези лица. Г-жа Мингова изрази съмнение в предложените изменения по § 4, визиращи отпадане на изискването за ранг при назначаване на лице на свободна длъжност като държавен служител. Тя изрази съмнение относно предлаганите в § 11 и следващите от законопроекта положения, според които функциите на министъра на държавната администрация преминават върху министър- председателя, както и относно възможността за делегиране на определени правомощия на главните секретари.
    Изказване направи и доц. Димитър Костов. Той изрази принципна подкрепа за законопроекта. Господин Костов посочи, че подкрепя предложението в § 11 от законопроекта, защото по този начин се набляга върху ръководната функция на министър- председателя като орган на изпълнителна власт. Доцент Костов се съгласи и с предложенията в § 5, според които се отнема статута на държавен служител на лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, тъй като според него лицата, визирани там представляват или изграждат органи на изпълнителната власт. Доцент Костов изрази и някои конкретни възражения по законопроекта - по § 4 относно структурата на администрацията и нейната организация, като посочи, че сегашната редакция на чл. 11 от Закона за администрацията е по-сполучлива. На последно място доц. Костов заяви, че трябва да бъдат разграничени ясно правомощията, които могат да бъдат възлагани на главните секретари.
    В резултат на разискванията Комисията реши с 12 гласа „за“ 4 3 „против“ да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-4, внесен от Министерски съвет.
    Форма за търсене
    Ключова дума