ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията, № 202-01-3/8.01.02, внесен от Министерския съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията, № 202-01-3/8.01.02, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 24.01.2002 г.. Комисията по
правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията, № 202-01-3/8.01.02, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха г-н Марио Димитров, зам.-министър на
правосъдието и г-н Петър Василев, директор на Главна дирекция “Главно
управление на местата за лишаване от свобода”.
Законопроектът бе представен от господин Марио Димитров, зам.-
министър на правосъдието от името на вносителя Министерски съвет. Той
изложи накратко съображенията и мотивите за внасяне на законопроекта, като
изтъкна, че много от нормите от Закона за изпълнение на наказанията са
отживели времето си, тъй като е 1969 г. Той посочи, че освен това промените
се налагат и поради отварянето на Глава 24 за присъединяването към
Европейския съюз по въпросите на правораздавателната дейност, както и
направените критични бележки от Комитета против изтезанията по изпълнение

на Конвенцията за предотвратяване на изтезанията и спазване на европейските
правила за затворите и Конвенцията за защита правата на човека.
Господин Димитров заяви, че ангажиментът ни, отнасящ се до
реформа на съдебната система, се отнася и до реформа на пенетенциарната
система. Виждането на Министерството на правосъдието за нов Закон за
изпълнение на наказанията е, такъв да бъде внесен, когато има нова
наказателна политика, нов Наказателен кодекс и нов Наказателно-процесуален
кодекс.
Промените са наложителни и поради възникналите през август 2001 г.
бунтове и протести в местата за лишаване от свобода. Лишените от свобода са
поставили искания, отнасящи се до правната регламентация на техните права в
местата за лишаване от свобода.
Много важна необходимост за изменението на закона е преселеността на
местата за лишаване от свобода. С измененията съществуващите досега 4 типа
места за изтърпяване на наказанията се намаляват на три броя: закрит,
преходен и открит тип. С измененията се разширяват категориите лишени от
свобода в затворнически общежития от открит и преходен тип, като това ще
спомогне да се ограничи преселеността в затворите и затворническите
общежития от закрит тип и косвено ще доведе до подобряване на битовите
условия в тях, както и осъществяване на мероприятията по ресоциализация и
полагането на обществено-полезен труд.
Като нов момент беше посочен, че в законопроекта се урежда статута на
обвиняемите и подсъдимите, които са с мярка за неотклонение “задържане под
стража” и се легитимира съществуването на следствените арести, като места за
лишаване от свобода, което е в съответствие с Конституцията, тъй като до този
момент регламентацията е уредена в подзаконови нормативни актове.
Друг съществен момент, който се урежда със законопроекта е новите
мерки за по-успешно противодействие на лишените от свобода с деструктивно
поведение и с висока степен на риск за реда и сигурността в затворите. Тези
мерки се отнасят до употребата на физическа сила, помощни средства и
оръжия, в случаи на протести, бунтове и природни бедствия в местата за
лишаване от свобода, съобразени е правата на лишените от свобода.
Други съществени промени са свързани със социалната и възпитателната
дейност в местата за лишаване от свобода, като най-същественото е, че
упражняването на труд от лишените от свобода в тях не е задължение на
затворническата администрация, а само правна възможност.
Народните представители Константин Пенчев, Четин Казак, Бойко Рашков,
Елиана Масева и Борислав Ралчев се изказа в подкрепа на законопроекта по
принцип, като обърнаха внимание върху редакцията на § 80, чл.132б, ал. 1, според
който обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник
незабавно след задържането им. Срещите се провеждат в рамките на работното
време. Всички народни представители обърнаха внимание върху противоречието
между първо и второ изречение от текста, тъй като смятат, че по този начин се
нарушава право на защита на обвиняемите и подсъдимите, ако срещите се налагат
извън рамките на работното време и предложиха да се помисли върху редакцията
при второто четене.
Народният представител Михаил Миков обърна внимание върху
обстоятелството, че с § 2, чл. 2, ал. 1 се прави препращане към целите, които се
преследват с изпълнението на наказанието, предвидени в Наказателния кодекс.
Според г-н Миков целите в Наказателния кодекс са от 1968 г. и в тях не са
отразени обществените трансформации през последните 12 години, с което
обоснова и необходимостта, че промените в ЗИН следва да се предшестват от
промени в Наказателния кодекс.
Народният представител Бойко Рашко също направи конкретни бележки
по законопроекта, които се отнасят в най-общ смисъл до въвеждането на
ограничения за органите, които по силата на НПК трябва да извършват
процесуално-следствени действия със задържаните лица, като по този начин се
облекчава режима на работа на администрацията в местата за лишаване от
свобода. В редица случаи ще се засегнат правата и интересите на задържаните
обвиняеми и подсъдими лица.
Принципна позиция в подкрепа на законопроекта изрази народният
Представител Елиана Масева, като изтъкна, че конкретни предложения ще
направи по някои несъвършени текстове и терминологични пропуски при второто
четене на законопроекта.
Народният представител Борислав Ралчев в своето изказване
определи законопроекта като крайно необходим и принципно подкрепи
направените предложения в него, като анализира конкретни текстове, които се
нуждаят от прецизиране. Според него в § 3, чл. 8, ал. 2 дефиницията за
“поправително въздействие” не е на систематичното си място, а именно в Глава
първа “Места и органи за изпълнение на наказанието лишаване от свобода”. В
този смисъл беше изказана и резерва относно разпоредбата на параграф 4, чл.8а, ал. 3, в който също е употребено понятието “поправителното въздействие”
и че то се осъществява диференцирано по отношение на лишените от свобода.
Това е терминология, която би могла много трудно да бъде дефинирана.
Според г-н Ралчев не може “поправителното въздействие” да се осъществява
диференцирано към различните категории лишени от свобода, тъй като това не
е мярка на въздействие. От прецизиране се нуждае според г-н Ралчев и
дефиницията, че следствените арести са места за лишаване от свобода -
параграф 6, чл. 10, ал. 2, като се има предвид статуса на лицата, които попадат
в тези арести - обвиняеми и подсъдими с мярка за неотклонение “задържане
под стража”. По отношение параграф 8, чл. 12а, ал. 4 от законопроекта той
счита, че се прави опит с подзаконов нормативен акт /Наредба на министъра на
правосъдието/ да се дерогира законов текст, което е недопустимо. Друг
неприемлив според него момент е разпоредбата на § 39, чл. 58 от
законопроекта, с който се предвижда решение на особена юрисдикция
/Комисията по чл. 17/ да се постави под контрола на административен орган
/министъра на правосъдието/. Господин Ралчев посочи и необходимостта от
прецизиране на § 76, чл. 130г по отношение режима на държане в постоянно
заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия.
В заключение на задълбочената дискусия председателят на
Комисията доц. д-р Анелия Мингова посочи като позитивен момент наличието
на допълнителна глава, която регламентира използването на специални
средства при потушаване на определени негативни събития — бунтове и
природни бедствия.
След проведеното гласуване Комисията единодушно реши да предложи на
народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, № 202-01-
3/8.01.02, внесен от Министерския съвет.