ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
съдебната власт, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
съдебната власт, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет.
На редовно заседание, проведено на 16.05.2002 г.. Комисията по правни
въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната
власт, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха г-жа Миглена Тачева, зам.-министър на
правосъдието, г-н Владислав Славов, председател на Върховния административен
съд, г-н Димитър Димитров и доц. Никола Манев — ВКП, г-н Росен Димов,
апелативен прокурор на Апелативна прокуратура гр.Пловдив, г-жа Нели Куцкова,
г-жа Анна Банкова и г-н Боли Магдалинчев - членове на ВСС, г-н Румен Андреев,
зам.-директор на Специализираната следствена служба и г-н Драгомир Йорданов,
изп.директор на Център за обучение на магистрати.
От името на вносителя г-жа Миглена Тачева, зам.-министьр на
правосъдието, изложи основните принципи на които се базира философията на
законопроекта. Първо. Предложените промени в Закона за съдебната власт са в
рамките на действащата Конституция и отчитат острата необходимост от
структурни и функционални промени в системата на съдебната власт в отделни
нейни компоненти, както и по-ясна регламентация на отношенията между
органите на съдебната власт и изпълнителната власт. В този смисъл с оглед
констатациите за недостатъчен правоприлагащ капацитет в съдебната система със
законопроекта се въвежда задължително конкурсно начало при подбора на
младши съдии, младши прокурори и районни съдии, районни прокурори и следователи /чл. 127а/. Второ. Въвежда се принципа за оценка за работата на
всеки магистрат преди придобиване на статута на несменяемост в съответствие с
чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 129 от Закона за
съдебната власт. Трето. Въвежда се задължителна атестация и периодична оценка
за работата на всеки магистрат. Предвижда се процедура за защита чрез
обжалване с оглед защитата на постановените в тази насока решения. Редът и
критериите за тази атестация са част от правомощията на Висшия съдебен съвет.
Въвежда се нова класификация за съдийските, прокурорските и следователските
длъжности и нова класификация за ранговете. Четвърто. Въвежда се принцип на мандатност и ротация за ръководните административни длъжности във всички
звена на съдебната система с изключение на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП. Пето.
Въвежда се принципа на изборност и екипност. Създадена е възможност общите
събрания на районно, окръжно и апелативно равнище да избират и предлагат на
ВСС за разглеждане кандидатурите на ръководители за съответното звено в
съдебната система. Шесто. Урежда се процедура за понижаване на магистрати,
които нямат необходимите качества за изпълнение на професионалните си
задължения.
Законодателно се урежда създаването на Национален институт на
правосъдието като публичен институт за обучение на всички магистрати и
служители от съдебната администрация. С оглед детайлна регламентация на
правомощията на ВСС и министъра на правосъдието ясно са описани
правомощията на министъра на правосъдието по свикване и обявяване на дневния
ред на заседанията на ВСС. Създават се правомощия и се разширяват такива на
членовете на ВСС, като една пета от неговия състав може да сезира ВСС при
предложение за освобождаване на несменяем съдия тогава, когато се установи, че
несменяем съдия, прокурор и следовател вече не притежава необходимите
качества.
Като принципна новост се предвижда възможността една пета от членовете
на ВСС да могат да искат снемане имунитета на главния прокурор.
Правно се регламентира механизмът за бюджетиране на съдебната система.
Въвежда се принципът, приет от НС бюджетът да бъде по органи на съдебната
власт. Прави се предложение за отмяна на чл. 196 от Закона за съдебната власт.
Създава се нова глава деветнадесет “Съдебна охрана”, която регламентира
звеното за съдебна охрана и неговите правомощия.
Въвежда се по-голяма прозрачност в работата на звената от съдебната
система от една страна със задължителни годишни отчети и чрез срочно
попълване на информация по електронен път, която фигурира в сайта на
Министерство на правосъдието.
Въвежда се задължение за прокуратурата - районна, окръжна и
аппелативна на всяко шестмесечие да предоставя информация по образуването и
движението на преписките. Предвижда се задължение за главния прокурор да
изготвя доклад за дейността на прокуратурата и да го предоставя на министъра на
правосъдието, който да го включва в годишния доклад за работата на съдебната
система.
Въвежда се прозрачност в доходите на магистратите. С разпоредбата на чл.
12, ад. 4 се създава задължение за магистрата да декларира имуществото си при
встъпване в длъжност и ежегодно до 31 май пред Сметната палата.
Доразвиват се и се конкретизират правомощията на инспектората към
Министерството на правосъдието.
Възстановява се Националната следствена служба като нейните функции
са свързани преди всички с осъществяване на административно-финансово
ръководство и оказване на методическа помощ на следствените служби.
В своето изказване народният представител Константин Пенчев подчерта
необходимостта и навременността от Закон за изменение и допълнение на Закона
за съдебната власт. Г-н Пенчев посочи, че предложените изменения са резултат от
предварително обсъждане във всички заинтересовани от действието на закона
структури на съдебната власт, адвокатурата и др.
Г-н Пенчев подкрепи създаването на Националната следствена служба, тъй
като практиката на децентрализирано следствие под формата на 28 отделни
служби - юридически лица е показала редица слабости. Необходимо е да има
централизиран орган, който да координира, а не да ръководи или да командва
отделните служби. Подкрепя се и легалната яснота, която се внася със
законопроекта по отношение разграничението на това що е съдебна длъжност и
що е административна ръководна длъжност. Конституцията, предвиждайки
несменяемост за магистрат, който има три години на съответната длъжност
даваше основание за двойствено тълкуване в смисъл, че той става несменяем не
само като магистрат, но и като ръководител, което е недопустимо. Г-н Пенчев
подкрепи конкурсното начало, което се предвижда в закона, а също така и правната регламентация на общественото и здравното осигуряване на
магистратите, което ще бъде за сметка на съдебния бюджет. Разумно И
целесъобразно е предложението за създаване на Национален институт,
осъществяващ специализирано обучение на лица, заемащи магистратски
длъжности.
От името на Коалиция за България народният представител Любен
Корнезов заяви, че подкрепя по принцип на първо четене законопроекта. Г-н
Корнезов подчерта, че проблемите на съдебната власт в законодателен аспект
трябва да се решават в рамките на Конституцията в съответствие с разпоредбите
на глава шеста от нея, даваща такава възможност. Симптоматично е, че Законът за
съдебната власт, който е в сила от 1994 г. до сега е променян 12 пъти. По повод
приложението на закона пет пъти е бил сезиран Конституционния съд. Наличието
на толкова много законодателни промени подсказва за сериозните проблеми, пред
КОИТО е изправена съдебната власт в България. Въпреки, че според г-н Корнезов
нает от решенията, дадени в законопроекта са на ръба на
противоконституцинността. Коалиция за България подкрепя предложените
промени. Като най-важни от тях се открояват тези, с които се цели да се разреши
кадровия проблем в съдебната система, като се въвеждат конкурсът и атестацията
със закон. В този дух се подкрепя и предвидената мандатност за ръководните
кадри, както и създаването на специализиран институт за магистрати към МП.
Законопроектът дава една по-ясна регламентация на взаимодействието и
съгласуваността между Министерството на правосъдието и ВСС.
В този дух се изказа и народният представител Ремзи Осман, който подкрепи по принцип законопроекта, като подчерта необходимостта от спешни
законодателни реформи в областта на съдебната власт, като акцентира върху три
пункта. Първо, изрично подкрепи създаването на Националния институт на
правосъдието, като същевременно постави под съмнение разпоредбата на чл.
146а, ал. 6, предвиждаща, че професионалното обучение на магистратите може да
се извършва от специализирани правни сдружения-юридически лица с
нестопанска цел, одобрени от министъра на правосъдието. Според г-н Осман
подобни текстове не трябва да съществуват, когато се създава публичен
Национален институт за обучение на магистрати. Вторият пункт от предложение
законопроект, който трябва да бъде подкрепен, се отнася до атестирането. В този
смисъл сполучливо е законодателното решение, предвиждащо извършването на атестация преди да изтече тригодишния срок за несменяемост на магистрати.
Третият пункт, отнасящ се до мандатността. Това законодателно разрешение
според г-н Осман не противоречи на чл. 129 от Конституцията, като по този начин
се създава възможност за публичност и демократичност при формиране на
ръководствата на съдебната власт. От името на парламентарната група на ДПС
заяви, че подкрепят законопроекта.
В този дух се изказа и народният представител Валери Димитров, който
подчерта, че едно от най-големите достойнства на предложения законопроект е
създаването на легални възможности за публичност и прозрачност при
функционирането на съдебната власт.
Народният представител Янаки Стоилов, който също подкрепи по принцип
законопроек1:а посочи, че би следвало да се помисли за сериозни законодателни
механизми, чрез които да се обезпечи независимостта на съдебната власт както от
политически, така и от икономически натиск.
Народният представител Татяна Дончева също подкрепи предлагания
законопроект, като подчерта, че с него се прави умел опит за реформиране на
правораздавателната система доколкото реалностите позволяват.
Народният представител Даниел Вълчев, който също подчерта, че с
предлагания законопроект се прави много сериозен опит за нормативно
разрешаване на структурни проблеми в устройството и функционирането на
съдебната власт, както и по-доброто й взаимодействие и координация с
изпълнителната власт, най-вече е Министрество на правосъдието.
Народният представител Четин Казак изрично акцентира, че предлаганият
законопроект е крачка в изпълнение на приетото от правителството и одобрена от
НС стратегия за реформа на съдебната власт. Законопроектът е нормативен
отговор на множеството критики, които са поставени в редовните доклади на
Европейската комисия, касаещи съдебната власт. Най-общо тези критики се
свеждат до недостатъчния правоприлагащ капацитет на съдебната система -
магистрати и съдебна администрация. С редица разпоредби на предлагания
законопроект се предвиждат механизми за назначаване, за повишаване в
длъжност на магистрати, за повишаване на квалификацията и т.н. Втората
основна критика, която се съдържа в докладите на Европейската комисия е
недостатъчното и неадекватно обучение на магистрати и съдебен
административен персонал. В отговор на тази критика законопроектът предвижда
създаването на Национален институт по правосъдие. Трета критика, която се
съдържа в докладите на Европейската комисия е слаба координация в
управлението на съдебната система и недостатъчно разграничаване на функциите
и правомощията на ВСС и МП. В отговор на тази критика законопроектът
предвижда конкретни нормативни решения за координация при управление на
съдебната система, координация, която в момента липсва или не е достатъчно
ефективна.
От името на ОДС народният представител Йордан Соколов изрази
становище, с което не подкрепя предложения законопроект. По негово мнение и
позовавайки се на редица доклади на Европейската комисия, посветени на
структурата и функционирането на българската съдебна система, правната уредба
на българската съдебна власт следва да обезпечи финансова независимост и
средства, правещи ефикасна нашата правораздавателна система. Законопроектът
следва да обезпечи независимостта на магистратите, както и да създаде
възможности и условия за повишаване на административната подготовка и
капацитет на магистратите.
Пито една от предлаганите основни промени в законопроекта не
решава поставените проблеми. Според г-н Соколов със законопроекта се
прави опит да се посегне на независимостта на съдебната власт и тя да
бъде поставена в определена зависимост от изпълнителната власт. Част от
текстове, които се предлагат противоречат на Конституцията.
Народният представител Светослав Лучников посочи, че основна
цел на правораздаването е бързина и ефикасност, а тази цел не се постига е
предлагания законопроект, поради което той не може да го подкрепи.
Против предложения законопроект по принцип се изказаха и
народните представители Елиана Масева и Димитър Абаджиев.
От поканените на заседанието представители на съдебната власт
отношение по представения законопроект взеха г-н Владислав Славов,
председател на Върховния административен съд, доц. Никола Манев —
ВКП, г-н Росен Димов, апелативен прокурор на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив, г-н Боян Магдалинчев - член на ВСС и г-н Румен Андреев,
зам.-директор на Специализираната следствена служба. Всички те
подкрепят като цяло предложения законопроект, като същевременно
посочиха някои проблеми като въпросите за финансирането на съдебната
система, за кадровото й обезпечаване, за подобряване на условията за труд
и работа и работните места на магистратите, за разтоварване на съдебната
система, които въпроси би следвало да получат конкретно нормативно
разрешение при обсъждане и приемане на законопроекта на второ четене.
След проведеното гласуване Комисията реши с 15 гласа “за” и 4
гласа “против” да предложи на народните представители да приемат на
първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
съдебната власт, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет.