ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 102-01-45/28.12.01 г., внесен от Министерски съвет и № 154-01-88/22.12.01, внесен от Анели Чобанова и Ботьо Ботев.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 102-01-45/28.12.01 г., внесен от Министерски съвет и № 154-01-88/22.12.01, внесен от Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
На редовно заседание, проведено на 7.03.2002 г.. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 102-01-45/28.12.01 г., внесен от Министерски съвет и № 154-01-88/22.12.01, внесен от Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
На заседанието присъства г-жа Венета Манова - началник отдел “Нормативно регулиране на поземлената реформа” в Министерството на земеделието и горите.
Госпожа Венета Манова от името на вносителя Министерски съвет запозна народните представители с основните положения и цели на
предложения законопроект.
С проекта се предлага усъвършенстване на правната уредба третираща възстановяване на собствеността върху земеделските земи, материята във връзка с обезщетяването на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, както и оземляването.
Принципните новости в законопроекта са:
- промени във връзка с § 4 и сл., касаещи промяна на закона във връзка с отмяната на Закона за единния кадастър на Република България, което е извършено със Закона за кадастъра и имотния регистър.
- в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се въвежда ново основание - възстановяване правата на собствениците върху
конфискувани с присъда земеделски имоти, които са издадени въз основа на Наредба-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея.
- в преходните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предлагат два начина, по които биха могли да се възползват собствениците, за да възстановят правата си върху своите имоти.
- в чл. 34в се прави уточнението, че в тези случаи ще се считат обезсилени само констативните нотариални актове, които са издадени на основание решенията на поземлената комисия за засегнатите имоти при преработката на плана. С това се цели да бъдат стабилизирани вече извършените разпоредителни сделки с възстановените земеделски земи преди преработването на плана, като по този начин се запазят и зачетат правата на третите лица, които са преобретатели вече на имотите.
- предлага се изменение на чл. 24, ал. 1, с което се предвижда правилото, че замяната на земи от Държавния поземлен фонд със земи на граждани и юридически лица ще се извършва вече по паричната им равностойност, която е определена съгласно наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи.
- режимът за обезщетяване на Българската православна църква, другите религиозни общности, кооперации и организации по чл. 29 се унифицира по приложимия общ ред за обезщетяване в случаите, когато липсват земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд. В тези случаи собствениците по чл. 29 също ще имат право на обезщетение с поименни компенсационни бонове.
- в законопроекта е предложено удължаване на срока за подаване на заявленията за обезщетяване на българските граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 1964 г. с преходна разпоредба.
По законопроекта се изказа народния представител Петя Гегова, която подчерта, че с предложения закон от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи една от основните промени е разширяването на кръга от лицата, които могат да предявяват искове за възстановяване на отнетите им права и упражняване правото на собственост върху селскостопански земи по силата на Наредбата- закон за съдени от Народния съд и т.н. С тази промяна собствениците ще получат защита на своите права.
Наред с тази положителна промяна в закона трябва да се обърне внимание на следните разпоредби и да се усъвършенстват съответно.
На първо място в предложения законопроект навсякъде, където не е заличен изразът “строителните граници на населените места и селищните образувания” трябва да се заменят с израза “урбанизираните територии”. В момента това е легалната терминология, която се използва в Закона за устройство на територията, а той пък отменя Закона за териториално и селищно устройство.
На същото основание следва да се заличи думата парцел и да се замени с “урегулиран имот”.
Има промяна, която се предлага да бъде извършена в третото изречение на чл. 106, ал. 1, а именно общините да обезщетяват собственици на земеделски земи, които са отнети по силата на Наредбата-закон за съдене от Народния съд. Според н.пр. Петя Гегова това е вмешателство в правомощията на местните власти. Земите са били отнети от държавата и следва те да се възстановят на собствениците от държавата, т.е. от земи, които са в държавния фонд, а не от общинския фонд. Ако бъде допусната тази искана промяна, ще се окаже, че държавата се разпорежда със собственост, която не е държавна, а е общинска. Това е противоконституционна разпоредба.
Народният представител П. Гегова постави на обсъждане два принципни въпроса, касащи предложения законопроект:
- Какви са мотивите за препращане към чл. 19, т.е. когато не може да бъдат обезщетени собствениците, те да се обезщетяват с общински земи и не смятат ли, че това ще внесе допълнителен хаос, тъй като общините не разполагат с достатъчно земи в общинския поземлен фонд?
- Доколко са съобразени разпоредбите относно размера на земеделските площи. В чл. 35, ал. 2 е записано, че те могат да бъдат доста под минимума, който се определя от Закона за наследството ?
Народният представител Янаки Стоилов изрази съмнение, че с предлаганото допълнение и изменение на параграф 4 ще може да се приключи процесът, с който ще се решат проблемите свързани с вещноправния статут на крайградските имоти, които попадат в обхвата на параграф 4.
Същевременно той постави два принципни проблема:
- първият, че липсва основание да се дава без уговорки право на наследниците на лицата, които са осъдени за въвличане на България във войната, да възстановяват своите имоти, след като е предоставена възможност тези присъди да бъдат атакувани индивидуално. Не може заради твърде разнородните случаи в законопроекта да се предвиди една тотална промяна, след като за някои от тези случаи постановените мерки имат своите юридически основания.
- вторият проблем засяга досегашното прехвърляне на задължения на държавата върху общините. Поради липса на ресурси за обезщетяване в общините тези текстове от законопроекта не са съобразени с реалните възможности на общините.
Народният представител Светослав Лучников подчерта, че предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е крачка напред в осъществяване правата на собствениците, лишени от своите имоти по време на тоталитаризма.
Господин Лучников акцентира, че в България земята никога не е била национализирана. Тя е била внесена за ползване от ТКЗС и ДЗС, но формално собствеността на отделните притежатели се е запазила. От тази гледна точка трябва да се обсъдят всички останали аспекти на законопроекта.
Става въпрос за възстановяване на земи, които обикновено са били взети и включени в ТКЗС или в ДЗС. Много малко от земите са били включени абстрактно в държавния поземлен фонд или в общинския поземлен фонд.
Такива случаи са много редки. Обикновено те са били дадени на ТКЗС или на ДЗС. При това положение основното задължение е те да бъдат върнати на техните притежатели, щом те установят своите права. Ако тези земи по някакъв начин не могат да бъдат върнати, защото са станали публична обществена собственост, или са били включени в чертите на населени места и са били заети със строежи, тогава на притежателите се дава право да искат обезщетяване отново в натура с други земи.
В периода, когато са станали тези процеси е нямало разделена държавна и общинска собственост. Общинската собственост се появи едва след 1991 г. след приемане на новата Конституция.
По отношение на земите, отчуждени по Наредбата за Народния съд е било установено разпореждане за възстановяване на собствеността със Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Прието е било да се върнат всички имоти на осъдените по Наредбата за Народния съд. Съществува и решение на Конституционния съд в полза на това разпореждане. Установено е, че Народният съд е бил противоконституционен и е действал не по правата на едно нормално съдопроизводство.
Господин Лучников изтъкна, че се разчита много на оземляване на граждани, които са безработни и които нямат достатъчно земя. Практиката показва, че тези граждани, които нямат собственост, не желаят да я получат, не желаят да бъдат оземлени. В този смисъл г-н Лучников предложи в преходните разпоредби да се включи текст, с който да се лишават от държавна помощ онези лица, които са отказали получаването на земя по земеустрояването.
Следва също да се отбележи, че към обезщетяването с компенсаторни бонове трябва да се пристъпи само, когато са застъпени всички възможности за обезщетяване със земя.
След проведеното гласуване Комисията реши да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - За предложението гласуваха 15 души и 2 “ Въздържали се”.
Комисията обсъди и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-88/22.12.01, внесен от Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
Председателят на комисията доц. д-р Мингова докладва мотивите на законопроекта, поради отсъствието на вносителите.
Със законопроекта се предлага промяна в чл. 10, ал. 7 и ал. 13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Идеята на вносителите е, че чрез определени текстове на закона се дава възможност на граждани да заявяват права за собственост върху земеделски земи, попаднали в категорията колективизирани и обособени в ТКЗС, които впоследствие са станали собственост на трети добросъвестни лица, придобили ги посредством правна сделка и на правно основание според вносителите, годни да ги направи собственици на придобития имот.
В тези случаи придобилите собствеността трети лица освен, че са я придобили на правно основание, годно да ги направи собственици, са били и добросъвестни и са владели придобитите земи необезпокоявани във времето, удовлетворявайки условията за придобивната давност.
В хода на обсъждане на законопроекта народният представител Константин Пенчев подчерта, че разбира мотивите на вносителите, но съществуват правни пречки целите на законопроекта да бъдат постигнати. Необходимо е да се има предвид, че земята никога не е била национализирана.
Тя е внесена в ТКЗС и се приема, че собствениците запазват идеална собственост в идеални граници. Законодателят е приел, че когато ТКЗС е продавало земи на други лица, то не е било собственик и не е могло да продава. Когато лице придобие от несобственик, той очевидно не може да стане собственик.
В същия дух се изказа и народния представител Светослав Лучников, който посочи, че в периода преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ТКЗС са продавали земя, която не е била тяхна собственост. С предложеният законопроект се иска всъщност придобилите такава земя да бъдат в по-благоприятно положение, отколкото при обикновена сделка бяха получили земя от несобственик. Когато се получи
земя по нотариален ред, т.е. с основание, годно да прехвърли собствеността от несобственик и при настъпването на придобивна давност приобретателят получава собствеността, ако 5 години владее тази земя. Сега се иска веднага да се даде собствеността на тези лица, които са я получили чрез ТКЗС. Ето защо в най-добрия случай тук би могло да се говори за прилагане на петгодишна давност. Въпросът е обаче: от кога. От момента на получаване правото да иска собствеността. В този смисъл н. представител не подкрепи законопроекта.
Народният представител доц. Мингова подчерта, че, приемането на тези предложения би поставило в неравностойно положение тези лица, които вече възползвайки се от сега действащата разпоредба на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са възстановили правото си на собственост от втори и трети лица. Освен това се поставят в неравностойно положение първите преобретатели с всички следващи преобретатели. Законът основно защитава правата на тези собственици, от които по съответния начин са били взети и предоставени за ползване земите в съответните ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. Същевременно липсва преходно правило в законопроекта, което да визира висящи дела понастоящем.
Едно от предложенията е свързано и с ал. 7 на чл. 10, с което се иска премахване на срока - 1 март 1991 г., който е фиксиран с оглед началото на започнал строеж във връзка с възможността да се възстановят правата върху земеделските земи. Не бива да се премахва този срок, защото по този начин се толерират недобросъвестно предприелите подобни строежи, въпреки че законът е включил тази дата в ал. 7 на чл. 10. Променянето по-скоро би имало един деморализиращ ефект спрямо тези лица и спрямо обществото.
След проведеното гласуване с 3 гласа “против” и 14 “въздържали се” Комисията реши да предложи на народните представители да не приемат Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-88/22.12.01, внесен от Анели Чобанова и Ботьо Ботев.