Доклад
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-1, внесен от Валери Димитров и Иван Искров; № 202-01-32, внесен от Министерския съвет и № 254-01-51, внесен от Любен Корнезов.

---

Доклад

ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-1, внесен от Валери Димитров и Иван Искров; № 202-01-32, внесен от Министерския съвет и № 254-01-51, внесен от Любен Корнезов.
На редовно заседание, проведено на 19.06.2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-1, внесен от Валери Димитров и Иван Искров; № 202-01- 32, внесен от Министерския съвет и № 254-01-51, внесен от Любен Корнезов.
На заседанието присъстваха г-жа Миглена Танева - заместник-министър на правосъдието, г-жа Галина Маринска, директор на дирекция “Правна” на МС, г-н Борислав Белазелков, представител на Съюза на съдиите в България, г-жа Елеонора Христофорова и г-жа Диана Андонова- Асоциация на търговските банки.
От името на вносителя - МС г-жа Миглена Танева изложи основните положения на внесения законопроект:
- предложените промени целят усъвършенстване на гражданското съдопроизводство преди всичко е оглед на изискванията за бързина на производството, процесуална икономия и процесуална дисциплина при спазване на прогласените в нл. 121 от Конституцията на Република България принципи на правораздаването.
За постигане на тази цел законопроектът предвижда рационализиране на процедурата по призоваването на страните. Промените в чл. 51 са съобразени със Закона за гражданската регистрация. Закона за българските документи за самоличност и Закона за чужденците в Република България.
- към по-евтино и бързо производство са насочени промените в производството по трудови спорове. Трудовите спорове се изключват от компетентността на окръжния съд като първа инстанция. Независимо от интереса компетентен съд като първа инстанция по трудови спорове ще бъде винаги районният съд - чл. 80, ал. 1 буква ”б”. Предлага се двуинстанционно разглеждане на трудовите
спорове, с изключение на тези за признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно и обективно съединените искове за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи - чл. 218а.
Трудовите спорове са уредени като бързи производства в чл. 126а, ал. 1, букви “к” и “л” от Гражданския процесуален кодекс. Както интересите на работника, така и интересите на работодателя налагат бързото им приключване. Това се мотивира от необходимостта от ефективна защита на конституционното право на труд, а също така и от успешното и динамично провеждане на реформите в организацията на производството.
- законопроектът предлага уреждането на производствата по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс, както и на производствата по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право (чл. 126а, ал. 1) като бързи производства. Производствата по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс са свързвани с гражданскоправния статут на лицата, който от своя страна влияе и е свързан с интереса и грижата за децата, и затова се налага възможно най-бързото им решаване. Включването на исковете по установяване на нарушение на интелектуална и индустриална собственост като бързи производства е залегнало в Националната програма за възприемане на достиженията на правото на Европейския съюз като приоритет, който трябваше да бъде изпълнен до края на 2001 г.
За ускоряване на гражданското правораздаване законопроектът разширява кръга от съдебни решения, които не подлежат на касационно обжалване предвижда въвеждане на двуинстанционно разглеждане на определени категории дела - чл. 218а.
Предлаганите изменения са в съответствие с духа и принципите на Препоръка 9505/95 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно въвеждането на системи и процедури за обжалване по граждански и търговски дела и подобряване на тяхното функциониране.
Законопроектът предвижда промени в касационното производство с цел по- бързото приключване на споровете. Намаляват се възможностите за връщане на делата от касационната на въззивната инстанция при съблюдаване на законовите гаранции за постановяване на правилно решение .
Законопроектът цели ускоряване и усъвършенстване на изпълнителното производство чрез стимулиране по-активното участие на страните в изпълнението, предоставяне на по-ефективни механизми за защита на правата им и уреждане на нови изпълнителни способи за осребряване на имуществото на длъжника.
По-съществените изменения и допълнения се свеждат до: премахване на изискването за срок при призоваване на страните в изпълнителното производство; въвеждане на ново несъдебно изпълнително основание; възможност въззивният съд да издаде изпълнителен лист въз основа на ползващото се с предварителна изпълняемост осъдително решение; равно третиране на държавните предприятия с останалите частноправни субекти в обезпечителното производство; облекчаване на изпълнението върху парични вземания на длъжника; въвеждане на срок за разглеждане на жалби
срещу действията на съдияизпълнителя, когато изпълнението е спряно; рационализиране на процедурата по обжалване на действията на съдия-изпълнителя; нова облекчена процедура за публична продан на движими и недвижими вещи.
Народният представител Л. Корнезов представи внесения от него законопроект, като подчерта, че той е в съзвучие с този внесен от Министерския съвет. В законопроекта се съдържа допълнителна уредба, касаеща призоваването, като се предвижда възможността това да стане и чрез Интернет. На следващо място се предлага еднократно призоваване и при въззивното разглеждане на делото. Предлага се правна възможност за отмяна на влезли в сила недопустими решения. С предложеното допълнение на чл. 27 ГПК е дадена възможност на прокурора в качеството му на процесуален субституент да може да предявява искове и да участва в гражданския процес в защита на държавния интерес.
По време на дискусията бяха изказани становища в подкрепа и на трите внесени законопроекта. Беше посочено, че законопроектът с вносители Иван Искров и Валери Димитров почти изцяло е инкорпориран в съдържанието на внесения от Министерския съвет. Основните възражения по проекта на МС бяха главно в следните насоки:
На първо място - относно прекомерното стесняване обсега на решенията по трудови спорове, които подлежат на касационно обжалване. Народният представител Атанас Василев посочи, че на касационен контрол трябва да подлежат всички решения по искове срещу незаконно уволнение, по исковете за обезщетение, съединени с тях, както и тези по чл. 200 КТ.
На второ място - бяха изказани съмнения относно удачността на предвиденото призоваване по постоянния адрес на страната, както и по отношение възможността за призоваване чрез Интернет.
На трето място - изказани бяха възражения в посока на предвидената по-висока цена на иска с оглед ограничаване на възможността за касационно обжалване по граждански и търговски дела.
На четвърто място - изразено беше съмнение в целесъобразността на предвидената нова възможност за продажба на движими вещи чрез магазин или борса, както и на начина за наддаване при публичната продан.
Независимо от направените бележки, народните представители се обединиха около виждането, че предложените законопроекти могат да бъдат подобрени между първо и второ гладуване и следва да бъдат подкрепени.
След проведеното гласуване комисията реши да предложи за първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Валери Димитров и Иван Искров, който беше подкрепен с 12 гласа “за” и 4 “въздържали се”.
В подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет гласуваха 15 членове на комисията и един се въздържа.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от народния представител Любен Корнезов бе подкрепен с 15 гласа “за” и един “въздържал се”.
В резултат на гласуването и трите законопроекта бяха приети от Комисията по правни въпроси, като в съответствие с ПОДНС се предлага при евентуално тяхно приемане на първо гласуване, те да бъдат обединени в общ законопроект.