Доклад
на Комисия по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 254-01-29, внесен от Пламен Моллов и група народни представители и № 254-01-40, внесен от Йордан Нихризов.

---

Доклад
на Комисия по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 254-01-29, внесен от Пламен Моллов и група народни представители и № 254-01-40, внесен от Йордан Нихризов.
На редовно заседание, проведено на 30.05.2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 254-01-29, внесен от Пламен Моллов и група народни представители и № 254-01-40, внесен от Йордан Нихризов.
На заседанието присъстваха народните представители Пламен Моллов, Йордан Нихризов, Радослав Илиевски, както и Малинка Новкиришка - представител на дирекция “Правна” на МС и Александър Воденичаров, зам,- председател на ЦКС.
Народният представител Михаил Миков от името на вносителите представи първия законопроект. Той посочи, че с проекта се постига подобряване на уредбата на кооперациите и кооперативните съюзи в България. Проектът възпроизвежда традиции в правната уредба, съществували от началото на века в кооперативното движение в България. Това са европейски традиции, които съществуват в много европейски страни. Те са свързани с основната философска теза, че този тип юридически лица се създават за реализация на определени стопански, но не само стопански интереси на средни и дребни собственици. Именно поради тази причина опитът да доближим и да търсим аналогии от чистото търговско право, което е свързано с реализацията на средния и едрия капитал, на едрата собственост, се оказва неудачен.

Характерни моменти в законопроекта:
- възстановяване института на дяловата вноска. Понастоящем съществуващата уредба - на имуществения дял е оскъдна, доближава ни повече до идеята за търговско дружество и не е проработила в практиката;
- развитие на вътрешно-кооперативната демокрация, която е особено важна, доколкото става въпрос винаги за по-голям брой субекти, участващи в членствено правоотношение, отколкото е при търговското дружество. Проектът представлява опит за по-сериозен баланс и то в полза на най-представителния орган - общото събрание на кооперацията.
- възстановява се и фигурата на председателя на кооперацията, като пряко избираем от Общото събрание. Предвижда се и внасянето на парична гаранция за добро управление през време на мандата.
- предвижда се създаване на фонд “Инвестиции”, който да създаде законова регулация по отношение натрупването на средства, изключително важни за развитието на тази юридическа форма за осъществяване на стопанска дейност от средни и дребни собственици.
- възстановяват се кооперативните и междукооперативните предприятия, които трябва да повишават конкурентоспособността на кооперациите и да им дава възможност да участват в конкурентна икономическа среда, в която много силни капиталови дружества осъществяват своята дейност.
Народният представител Пламен Моллов също представи мотиви към законопроекта. Той се спря на частта, касаеща земеделските кооперации. В резултат на осъществената аграрна реформа се оказва, че около 50 на сто от средствата за производство в селскостопанския сектор са останали в кооперациите. Кооперациите произвеждат малко повече от половината от селскостопанската продукция. Според него сегашният статут, който е отреден от Закона за кооперациите на тези стопански субекти, не им дава възможност те да разгръщат своята дейност. Предложенията имат за цел практически да доближат дейността на кооперациите в България до дейността на европейските кооперации. В условията на затруднено окрупняване на собствеността върху земите, кооперациите остават една от малкото възможности за структури, които могат ефективно да управляват земята. Сега съществуващият закон дава възможност около 2/3 от членовете на кооперациите да участват в тях само със земя, без да имат ясна трудова реализация. Това ги демотивира.

Народният представител Радослав Илиевски, в качеството на съвносител на законопроекта, внесен от Пламен Моллов и група народни представители, също взе отношение по този проект. Той счита, че обществено- икономическите условия в страната изискват приемането на законопроекта.
Народният представител Йордан Нихризов, в качеството на вносител представи втория законопроект. Той е изготвен със съдействието на Съюза на трудово-производителните кооперации. Този проект може да се раздели на две части. Едната касае поправки, които са предизвикани от практиката на прилагане на досегашния закон. Втората част - най- дискусионната, е свързана е реституционната част на закона, който беше приет от миналото Народно събрание. В законопроекта се предвижда отпадане на датата 7 февруари 1993 г. В действащия закон, приет през 2000 г., се третира един преклузивен срок, изтекъл седем години по-рано. Освен това се предвижда и реституиране на имущество на заличени по силата на отменени нормативни актове кооперации, без да е извършена ликвидация, които понастоящем се възстановяват. Тези текстове третират специално трудовопроизводителните кооперации.
Народният представител Михаил Миков взе отношение по темата за възстановяване на кооперации. Според него има опасност законодателят, опитвайки се да компенсира една несправедливост, да създаде друга несправедливост. В 38-то Народно събрание тази ситуация е анализирана. Не е възможно да се възстановява кооперация. Тя е имала свой живот, но е била ликвидирана към определен момент и отписана от регистрите. Една аналогия на реституцията на физически лица и на юридически лица винаги поражда съмнението за спекулативна конструкция, защото никога не може онова юридическо лице в абсолютно същия вид да бъде възстановено.
Народният представител Константин Пенчев се изказа в подкрепа на законопроекта, внесен от Пламен Моллов и група народни представители. Вносителите са си поставили за цел да направят от кооперациите не точно формално сдружение на отделни физически лица, а едно работещо юридическо лице. Други изменения, касаещи вътрешно-устройствени норми и в двата проекта са правно издържани. По въпроса за реституцията, г-н Пенчев е склонен да подкрепи проекта на Моллов и Миков и не подкрепя проекта на Нихризов. Той счита, че възприетият параграф 1 в първия вариант на Закона за кооперациите е най-голямото правно недоразумение. Не може да има по никакъв начин възстановена кооперация. Г-н Пенчев изрази резерви спрямо

предвиденото в законопроекта на народните представители Моллов, Миков и др. възстановяване на уредбата на “кооперативно и междукооперативно предприятие”. Според проекта това са юридически лица и участвуват самостоятелно в оборота, а същевременно средствата са собственост на кооперацията, която ги е създала. Възниква въпросът какво е това юридическо лице, без да има свое имущество?
Народният представител Янаки Стоилов изрази становище само по законопроекта, който е внесен от групата народни представители. Той заяви, че като цяло споделя предложенията. Поддържа промяната, която представя кооперацията не само като търговска, но и като организация, която осъществява или може да осъществява социална и културна дейност. Дискусионен е въпроса за съотношението между дялови вноски и имуществени дялове. Трябва да се предвиди нещо повече от това, което се предлага в изменението, което да бъде добро както за кооперациите, така и за членовете, които прекратяват своите членствени права. Уместно е предложението на вносителите, което се отнася до начина, по който кооперациите използват земеделска земя, а именно това да става с писмен договор, без той да подлежи на нотариална заверка. Г-н Стоилов счита, че въпросите, които са в по-голяма степен дискусионни или спорни, могат да бъдат преодолени по-нататък в дискусията и главно в периода между първо и второ гласуване на законопроекта.
Законопроектът, внесен от Пламен Моллов и група народни представители принципно беше подкрепен и от г-жа Новкиришка, представител на дирекция “Правна” на Министерски съвет и проф. Александър Воденичаров - зам. председател на ЦКС. В становището на дирекция “Правна” на Министерски съвет бяха отправени и някои забележки към този законопроект, по важните от които са: изясняване статута на кооперациите във връзка с предложението те да осъществяват социална и културна дейност, като се има предвид, че в чл. 1, ал. 2 от Търговския закон изрично е казано, че кооперацията е търговец; по отношение текста за данъчни, митнически и др. преференции се препоръчва това да бъде направено с конкретни изменения в други закони; по-конкретно и всеобхватно уреждане статута на кооперативните и междукооперативните предприятия; по отношение въпроса за изменението в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на сега действащия закон дирекцията също счита, че от правно-техническа гледна точка е абсолютно

неприемливо да се възкресяват правни субекти и то юридически лица, които вече не съществуват в правния мир.
Народният представител Йордан Соколов заяви, че лично той не подкрепя законопроекта, внесен от Пламен Моллов и група народни представители. Според него, вносителите се стремят да възстановят стари положения, които се сблъскват със съществуващата пазарна икономика и с други закони, които регламентират тази дейност. Неудачна е замяната в параграф 1, чл. 1 на думите “търговска дейност” с “търговска, социална и културна дейност за задоволяване на интересите си”. Според г-н Соколов е практически неприложимо социалната или културната дейност да бъдат самостоятелни, отделно от търговската. Предложеният текст на параграф 2, чл. 1а “Подпомагане и насърчаване на държавата” пряко противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Не може за една кооперация да се предвиди данъчна, митническа или кредитно-лихвена преференция. Според г-н Соколов е неудачно и възстановяването на кооперативните и междукооперативните предприятия. Не може едно юридическо лице да участва в гражданско-правен и търговски оборот, а да не може да носи отговорност за задълженията си, поради липса на имущество. Г-н Соколов заяви, че има и други забележки, които могат да се разгледат между първо и второ гласуване. По отношение на земеделските кооперации, г-н Соколов каза, че не е съгласен с изложеното от г- н Моллов в смисъл, че ефективно земеделско стопанство може да бъде създадено чрез земеделски кооперации. По отношение реституцията на кооперативно имущество, г-н Соколов счита, че въпросът е наистина сложен. Трябва да се търси издържано правно решение на този проблем.
Народният представител Светослав Лучников заяви, че според него разпоредбата на новия чл. 1а е противоконституционна. Текстът създава привилегия на едни правни субекти за сметка на други правни субекти, което е недопустимо от страна на нашата Конституция. Г-н Лучников каза, че трябва съвсем ясно да се прецизира, че собственикът на земеделска земя не може да апортира правото си на собственост или друго вещно право в кооперацията. Той е против и възстановяването на кооперативните и междукооперативни предприятия, поради изложените вече от г-н Пенчев и г-н Соколов съображения. Според г-н Лучников трябва да се възстанови възможността органите на Държавния финансов контрол да ревизират крупните кооперативните организации.

След проведеното гласуване Комисията реши:
С 12 гласа “за”, 3 гласа “против” и без “въздържали се”, да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 254-01-29, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 254-01-40, внесен от Йордан Нихризов, с 4 гласа “за”, 0 гласа “против” и 11 гласа “въздържали се” не се предлага за разглеждане от Народното събрание, поради това, че редица предложения, като § 2 и § 5, т. 1, 3, 4 и 5 се препокриват от аналогични текстове от проекта, внесен от Пламен Моллов и група народни представители, а предложението за реституция на кооперативно имущество на възстановени кооперации е неприемливо.