ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за
задълженията и договорите, № 202-01-15, внесен от Министерски съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за
задълженията и договорите, № 202-01-15, внесен от Министерски съвет.
На редовно заседание, проведено на 30.05.2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 202-01-15, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха г-жа Снежана Малеева - Министерство на правосъдието и проф. Йорданка Зидарова - Юридически факултет на СУ “Кл.Охридски”.
Госпожа Снежана Малеева представи законопроекта от името на вносителя. Тя посочи, че целта на предложения проект е хармонизиране на българското законодателство е разпоредбите на Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения. Тъй като конвенцията е от затворен тип, т.е. открита е за подпис само от държавите-членки на ЕС, Република България не може да се присъедини към нея, а разпоредбите й трябва да бъдат имплементирани във вътрешното ни право.
Основният принцип на конвенцията, възприет чрез предлагания законопроект е принципът за свобода на избора на приложимо право от страните по договор е международен елемент. Със законопроекта се въвеждат и правилата на Римската конвенция, които определят приложимото право в случаите, когато страните по договора не са упражнили правото си на избор. Въведен е принципът, че повелителните норми на правото на сезирания съд се прилагат независимо от приложимото към договора право по силата на избора на страните или по силата




- законопроектът не включва уредбата на договора за търговско представителство. Предвижда се чл. 283 да остане в Търговския закон. Нали договорът за търговско представителство е международен търговски договор? Тогава как неговата уредба, която е повелителна и не съответства на съвременното международно частно право ще съответства и ще се съгласува с новата уредба в тази нова част на ЗЗД?
- в текста на Римската конвенция съществува възможност съдът, прилагайки договори с международен елемент, да съобрази особени повелителни норми на трета държава, чието право не е предвидено като приложимо, но тази държава по някаква причина е свързана с договора. Конвенцията дава възможност на държавите-съдоговорителки да направят резерва или да не приемат този текст. Някои държави, като например Германия, са се възползвали. Трябва сериозно да бъде обмислено дали подобен текст да бъде включен в законопроекта.
В заключение, проф. Зидарова направи бележки и от терминологичен и редакционен характер.
Народният представител Четин Казак изрази становището на парламентарната група на ДПС по законопроекта. Той счита, че това е много добър и навременен законопроект, който запълва празнота в българското законодателство и следва да бъде категорично подкрепен. В същото време проектът изпълнява и поет от Република България ангажимент по линия на подготовка на нашата страна за присъединяване към Европейския съюз и хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз и по- конкретно по глава V - “Дружествено право”. Г-н Казак каза още, че проектът е добре подготвен и разпоредбите са съобразени с особеностите на нашия правен мир. Забележките, в това число и отправените от проф. Зидарова, могат да бъдат съобразени между първо и второ гласуване.
Народният представител Йордан Соколов заяви, че парламентарната група на ОДС ще подкрепи законопроекта. Наистина той запълва една празнота. Той е в съответствие с правото на Европейския съюз. Между първо и второ гласуване вероятно ще се наложи да бъдат направени редакционни поправки в някои от текстовете. Трябва да се помисли по отношение на понятия, съобразени с Римската конвенция, но които се различават от подобни понятия в други наши закони, дали не е сега моментът те да се съгласуват помежду си, дори с промяна в тези закони.

Народният представител Янаки Стоилов изрази категорична подкрепа за законопроекта. В нашето законодателство има отделни глави, които уреждат отношения с международен елемент от частен характер, но в областта на договорното право това се прави едва сега. Хубаво е, че едновременно с това проектът съгласува нашето право с европейски норми. Правно-техническите изменения и уточнения на терминологията могат да бъдат обсъдени по-нататък. Г-н Стоилов счита, че европейските норми трябва да бъдат привеждани в терминологичното съотношение с българското законодателство, а не буквално да ги взаимстваме.
Председателят на комисията доц. д-р Анелия Мингова се присъедини към положителните думи за навременността на предлагания законопроект и изрази принципното си съгласие с разпоредбите, които той включва. Бележките, които бяха направени, трябва да бъдат съобразени между първо и второ гласуване, както и тогава да се помисли за редакционното звучене на закона. Г-жа Мингова счита, че по-скоро трябва да се уеднакви терминологията така, че тя да съответства на възприетата в нашето действащо законодателство, а не обратното.
След проведеното гласуване Комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 202- 01-15, внесен от Министерски съвет.