ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за
българските документи за самоличност, № 154-01-62, внесен от Константин Пенчев,
№ 154-01-79, внесен от Ремзи Осман и № 202-01-82, внесен от Министерския съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за
българските документи за самоличност, № 154-01-62, внесен от Константин Пенчев,
№ 154-01-79, внесен от Ремзи Осман и № 202-01-82, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 13.02.2002 г.. Комисията по правни въпроси
обсъди Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските
документи за самоличност, № 154-01-62, внесен от Константин Пенчев, № 154-01-79,
внесен от Ремзи Осман и X» 202-01-82, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха г-н Бойко Коцев - заместник-министър на
вътрешните работи, г-н Иван Петков - заместник-министър на външните работи, г-н
Марио Димитров, зам.-министър на правосъдието, г-жа Даниела Цакова - началник
отдел “Консулски отношения” на Министерството на външните работи и г-жа
Виктория Пешева - Министерство на правосъдието.
Народният представител Константин Пенчев оттегли внесения от него
законопроект:.
От името на вносителя г-н Иван Петков изложи мотивите за необходимостта от
приемането на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските
документи за самоличност. С него се предвиждат три основни промени. През 1998 г.
бяха премахнати служебните паспорти. Практиката от тогава досега показва, че се
затрудниха пътуванията на значителен брой български граждани, които заемат висши
длъжности в държавната администрация, спрямо които чуждите държави прилагат
общите си правила за видовете режими. Във всички т.нар. рискови страни
акредитираните към дипломатическите консулски представителства служители, които
не притежават дипломатически ранг и съответно дипломатически паспорт, са лишени
от всякакви елементарни привилегии и имунитети. Поради спецификата на тези
държави изпълнението на определени длъжностни функции от тяхна страна е
поставено на сериозни рискове.
Не на последно място следва да се изтъкнат сериозните затруднения, които се
изпитват в процеса на договаряне на двустранни визови и реадминисионни спогодби.
Липсата на служебни паспорти представлява съществен проблем при установяване на
реципрочност на договаряните правила. В редица случаи отслабва волята на

партньорите ни за постигане на такова споразумение. Основен пример за това са
типовите договори за безвизов режим за притежатели на дипломатически паспорти,
както и задължителните клаузи относно тези лица, спогодби за облекчен визов режим.
Република България има сключени и действащи двустранни споразумения за
освобождаване от визи по отношение на такива притежатели на дипломатически
служебни паспорти с държави като Австрия, Гърция, Норвегия, Швеция, Полша, Чехия,
Словакия, Словения, Румъния, Аржентина, Бразилия, Китай, Перу, Корея и др.
Поради изключване на служебните паспорти като паспорти, българската страна
не може да се възползва ефективно от съществуващите международни договорености.
Министерството на външните работи е извършило проучване на законодателството и
практиката на държавите-членки на Европейския съюз по този въпрос. Проверката
установи наличието на служебни паспорти във всички от тях, а в някои случаи и на
официални паспорти. Кръгът от притежатели на служебни паспорти обхваща
служители от държавната администрация, които по силата на служебните си функции
не са оправомощени да притежават дипломатически паспорти. В качеството си на
административни служители осъществяват пътувалия и мисии зад граница. Възможно е
да бъдат издавани служебни паспорти на лица, които не са част от държавната
администрация, но които изпълняват специални задгранични мисии в интерес на
държавата.
Ето защо със законопроекта се предлага отново да бъде разгледана
възможността за въвеждане на служебните паспорти като вид документи за
задгранично пътуване. Целта е в максимална степен да се облекчи работата на голяма
част от българската администрация, която изпълнява служебни функции, временно или
постоянно, извън територията на страната, както и да се гарантира принципът на
реципрочност към двустранните визови споразумения.
Предлага се издаването на служебните паспорти да започне шест месеца след
влизането на закона в сила, за да може да се осигурят материално-технически ресурс,
да се изготвят от Министерския съвет всички подзаконови нормативни актове и т.н.
От името на вносителя г-н Бойко Коцев изрази становище в подкрепа на
мотивите изложени от заместник-министър Петков. С предложения законопроект се
визира изменение и допълнение на чл. 75 и чл. 76. Това е свързано с политиката на
правителството по затягане на режима спрямо незаконната миграция. Предвижда се
увеличаване на срока на принудителните административни мерки от една на две години
за тези, които са извършили нарушения на националното законодателство и паспортно-
визовия режим на страната на пребиваване.
Предвижда се възможността санкцията да бъде налагана не само след
получаване на информация от Министерството на външните работи или чрез
Министерството на външните работи. Много от споразуменията и протоколите към тях,
предвиждат възможност българските граждани да бъдат връщани с т.нар.
депортационни документи, в които са изложени и фактите за извършено законово
нарушение. С получаването на този документ да има основание директорът на
Национална служба “Гранична полиция” да налага мярката още на летището при
пристигането в Република България.
По същото време поради появилите се различни интерпретации на правното
основание за налагането на принудителната административна мярка се предлага
уточнение, че тази мярка може да бъде наложена само след получаването на конкретна
информация за извършеното от конкретното лице на конкретно нарушение на
съответен закон от националното законодателство на страната, от която е
реабилитиран.
2

Народният представител Ремзи Осман изложи основните положения от внесения
от него законопроект, като изтъкна, че от чл. 35 трябва да отпаднат ал. 2 и ал. 3, т.е. да
се възстанови старата редакция на закона. При сегашните разпоредби на ал. 2 и ал. 3 се
получава неравнопоставеност на българските граждани. Всеки български гражданин,
който има и друго гражданство, попада под нашето законодателство . Ако лицето
нарушава българските закони има начини как да се ограничи неговото придвижване в
чужбина. В чл. 35 е записано, че всеки има право свободно да избира своето
местожителство и да придвижва на територията на страната и да напуска нейните
предели. Това право може да се ограничава само със закон и се казва кога - за защита
на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на другите
граждани. Ако български гражданин, който има и друго гражданство, и в чужбина е
допуснал нарушение, то и понастоящем съществува възможност да му се отнеме
паспорта. Тези две алинеи в момента противоречат и на действащия член 38. В момента
се получава една аномалия български граждани с ЛИЧНИ карти могат да напускат
пределите на страната.
В развилата се дискусия народните представители Константин Пенчев, Елиана
Масева, Четин Казак подкрепиха по принцип и двата законопроекта, отчитайки
съществуващите проблеми, свързани с нарушаването най-вече на визовия режим със
страните-членки на Евпропейския съюз и негативните последици, които произтичат от
това за Република България.
Специално г-жа Масева подчерта, че в законопроекта трябва да има легална
дефиниция относно това кой има право да получава тези паспорти и какъв е кръгът от
лицата. С подзаконов акт може да се определи редът и условията, но не и списъкът на
лицата, при положение че в закона не се казва нито дума кои са тези лица.
След проведеното гласуване Комисията реши единодушно да предложи на
народните представители да приемат на първо гласуване Законопроектите за изменение
и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 154-01-79, внесен
от Ремзи Осман и № 202-01-82, внесен от Министерския съвет.