ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 202-01-76, внесен от Министерски съвет и № 254-01-106,
внесен от Бойко Рашков.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 202-01-76, внесен от Министерски съвет и № 254-01-106,
внесен от Бойко Рашков.
I. На редовно заседание, проведено на 23.01.2003 г., Комисията по правни
въпроси обсъди Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 202-01-76, внесен от Министерски съвет и № 254-01-106,
внесен от Бойко Рашков.
На заседанието присъстваха г-н Марио Димитров, зам.-министър на
правосъдието, г-н Таньо Железчев, зам.-министър на вътрешните работи, г-н Петър
Раймундов и доц. Никола Манев от Върховната касационна прокуратура, г-н Камен
Михов и г-н Кирил Иванов от Апелативна прокуратура-София, г-н Румен Георгиев
от Националната следствена служба, г-н Румен Ненков, зам-председател на
Върховния касационен съд, г-жа Капка Костова, председател на Съюза на съдиите в
България, г-н Христо Странджански, председател на Военно-апелативен съд-София,
проф. Екатерина Трендафилова от Консултативен съвет по законодателството и г-жа
Даниела Доковска от Софийски адвокатски съвет.
От името на вносителя Министерски съвет г-н Марио Димитров, зам.-министър
на правосъдието изложи основните положения от предлагания законопроект.
На първо място беше обоснована обществената необходимост от приемането на
изменение и допълнение в действащия НПК. Предлаганите изменения и допълнения се
налагат от противоречията в действащия закон, които се породиха от прибързаните
промени в Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 42 от 2001 г.), гласувани и
приети от 38-то Народно събрание на последното му заседание без задълбочен дебат.
Несъответствията създадоха противоречива съдебна практика. От друга страна, някои
от направените промени доведоха до изключително забавяне на процесуалното
развитие, което противоречи на изискванията на Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи за приключване на делото в "разумен срок" и намалява
ефективността на производството. Забавянето в някои случаи е до степен да бъде
обезсмислено напълно осъществяването на наказателната отговорност поради
създадената законова възможност да изтече т. нар. "абсолютна" давност.
Основните промени предлагани със законопроекта са:
- промените, свързани с възстановяването на нормалното развитие на
наказателното производство, като при това се гарантират правата на участниците в
него. С оглед постигане на процесуална бързина и се предвижда някои престъпления от
общ характер с по-ниска степен на обществена опасност, съответно по-леко наказуеми,
да се преследват по тъжба на пострадалия до прокуратурата, като обаче образуваното
производство е от общ характер и не може да бъде прекратено по негово искане;
- осигуряване на “разумен срок” на наказателното производство по смисъла
на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи законопроектът
предвижда възможност за обвиняемия да поиска от съответния първоинстанционен съд
делото му да бъде разгледано от съда, ако от повдигането на обвинението за тежко
престъпление са изминали три години, или две години - във всички останали случаи;
- възстановяване на някои отменени разпоредби, като например
невъзможността да се атакуват по касационен ред определенията на въззивния съд по
мерките за неотклонение в досъдебното производство. Предлага се отменяне на
разпоредби, които блокират доказали своята полезност институти, като
споразумението.
- отмяна на измененията в полицейското производство го формализираха
излишно, създадоха предпоставки за допускане на нарушения и с това го забавиха;
- провеждане на разпит на служител от Министерството на вътрешните
работи, който непосредствено ръководи друг служител, работещ под прикритие
- отпадането на възможността за предявяване на граждански иск в
досъдебната фаза на наказателното производство.;
-. предвид спецификата на предвидените в НК “Компютърни престъпления”
се налага в Наказателно-процесуалния кодекс да се предвидят специални правила за
разкриването и разследването;
- в разделите “Предаване на лица, извършили престъпление” и “Правна
помощ по наказателни дела” на глава двадесет и втора се правят допълнения, насочени
към създаване на вътрешноправен механизъм за предаване на лица и оказване на
правна помощ на международни наказателни съдилища, чиято юрисдикция е призната
от Република
Народният представител Бойко Рашков представи основните причини,
мотивирали го да внесе Законопроект за изменение и допълнение на НПК. Сред тях
като най-важни той открои отсъствието на правни норми, които обективно да водят до
ускоряване на наказателното производство и неговото по-бързо
приключване. Същевременно, той изрази някои несъгласия относно законопроекта на
МС, в който са предвидени правни норми, които ще имат откровено негативни
последици в правната действителност и в практиката на правозащитните органи. Това
са органите на съдебната власт. Няма нито една правна норма за ускоряване на процеса.
Стоят нерешени редица проблеми в Наказателно-процесуалния кодекс, които имат
отношение и с регламента на съдебните органи в ЗСВ. Според г-н Рашков в проекта на
Министерския съвет не е направен опит да се приведе в съответствие Наказателно-
процесуалният кодекс в неговите особени правила с измененията и допълненията в
Закона за отбраната и въоръжените сили, а единственото, което се цели е опитът да се
ликвидират органите на военното правораздаване в нашата страна. С внесения от него
законопроект е направен опит да се съкратят доколкото е възможно някои срокове за
произнасяне на органите на съдебната власт, като е помислено за времето, което изтича
от момента на постановяването на решението на първоинстанционния съд до
обжалването и пристигането на делото в апелативната инстанция и по-късно в
касационния съд. Практиката е показала, че делата се бавят абсолютно неоснователно в
тази част, а произнасянето на съда в съответните срокове дава отражение на правото на
заинтересованите да упражнят своевременно своите правни възможности за атакуване
на актовете, от които те са недоволни.
II. В последвалата дискусия изказвания за принципната подкрепа на
превдставените законопроекти направиха г-н Румен Ненков, г-н Тоньо Железчев, г-н
Христо Странджански, г-н Кирил Иванов, г-н Никола манев, г-н Румен Георгиев, г-жа
Капка Костова, г-жа Даниела Доковска и г-жа Екатерина Трендафилова. Госпожа
Даниела Доковска подчерта, че правителственият законопроект заслужава специални
адмирации за много от текстовете си. Те способстват за ускоряване на производството,
като премахват излишни и вредни норми в Наказателно-процесуалния кодекс. Както е
известно, 38-то НС направи голяма реформа в наказателния процес през 1999 г. и
промените влязоха в сила на 1 януари 2000 г. Този закон два пъти получи одобрението
от Венецианската комисия и беше постигнато синхронизиране на нашия Наказателно-
процесуален кодекс в най-голяма степен със стандартите на Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи. За съжаление в последния заседателен ден на
миналото Народно събрание бяха приети прибързани изменения, които силно влошиха
процеса. С правителствения законопроект тези норми се отменят. Много важно е да се
възстанови правилното функциониране на наказателното производство.
В тази насока са например опростяването на съдебния контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство; създаването на възможност за ограничаване на неразумната продължителност на досъдебната фаза на процеса чрез предизвикана от обвиняемия
съдебна намеса; намаляване на излишния формализъм на полицейското производство.
Изрази се подкрепа на почти всички предложени промени в законопроекта на
Министерския съвет, с които се отменят почти изцяло измененията в Наказателно
процесуалния кодекс от 2001 г. Това са промените в чл. 237 и чл. 344, т.е. една доста
съкратена процедура при контрол по прекратяване на наказателното производство;
всички помени в чл. 409 и следващите, т.е. досъдебното производство в двете му форми
- бързото и полицейското разследване. Това, което също безусловно се подкрепя, са
промените в института на споразумението. С промените от 2001 г. значително намаляха
възможностите за постигане на споразумение, а това беше един институт, който за
около година и половина съществуване, се доказа като един добър начин за
приключване на доста голям брой наказателни производства. Подкрепя се създаването
на т.нар. производство от публично-частен характер, като е изказано становище, че е
добре да се помисли този вид производство да се приложи и по отношение на други
състави от Наказателния кодекс, а не само на посочените сега в законопроекта. Имат се
предвид конкретно някои престъпления против личността.
По-голямата част от участниците в дискусията изразиха подкрепа за
разпоредбата на чл. 239а, т.е. за възможността обвиняемият да поиска делото му да
бъде внесено в съда след изтичане на предвидения срок. Същевременно се изказват
опасения за възможни действия на органите на досъдебното производство, целящи
заобикаляне на закона и практическото му неприложение. Подкрепа получи и
премахването на възможността да се предявява граждански иск от пострадалия в
досъдебното производство. И на последно място се подкрепя идеята от
правителствения законопроект за отмяна на чл. 185 от Наказателно-процесуалния
кодекс със следните съображения. Този текст регламентира превантивна дейност на
прокуратурата. А както е известно, наказателният процес е вид държавна дейност,
следваща извършено престъпление, т.е трябва да е извършено престъпление, за
разкриването на което, за разобличаване на виновния и неговото наказване, започва
наказателният процес. Т.е. Наказателно-процесуалният кодекс не може да съдържа
норми, които имат за цел да предотвратят извършване на престъпление. Тази
превантивна дейност има своето място в Закона за съдебната власт, какъвто текст в
този смисъл се открива в чл. 119 от този закон.
III. Бяха анаправени и направи някои забележки по законопроектите
По-съществени бележки относно внесения от МС:
- относно промяната в подсъдността на военизираните служители на
Министерството на вътрешните работи;
- относно разпита на свидетел под прикритие. Изразиха се много сериозни
съмнения в посока посегателство по отношение на основни принципи на
доказателственото право на наказателния процес. Тази процесуална уредба поставя
редица проблеми относно допустимостта, достоверността и доказателствената стойност
на събраните по този ред данни. От друга страна се смята, че е нарушение на принципа
за непосредственост в наказателното производство. Не е ясно как съдът ще извършва
преценка на допустимостта на свидетелските показания на ръководителя на този агент,
след като няма да разполага с дадените писмени сведения от него. Беше подчертано, че
ако вносителят държи все пак на тази идея, би трябвало да направи много по-прецизна
регламентация на този институт. Значително да се стесни приложното поле на тази
уредба, като това приложно поле да бъде много ясно разписано в закона - за кои
престъпления, по какъв ред. Възлази се и срещу предложението за отмяна на разпитите
пред съдия в досъдебното производство .
- относно предложението за отмяна на съдебния контрол по чл. 108 при
връщане на веществените доказателства. Смята се, че тази разпоредба е част от
общия принцип за съдебен контрол по отношение на всички хипотези, когато се
извършва някакво посегателство в рамките на досъдебното производство върху
права.
Основни бележки по законопроекта, внесен от народния представител Бойко
Рашков:
- неприемлива изглежда идеята наказателният процес да се движи, без да е
задължително да се явява подсъдимият. Наказателният процес трябва да осигури
присъствието на обвиняемия с оглед разкриването на истината. Личността на
подсъдимия също е предмет на доказване.
- относно предложението за премахване на досъдебния разпит пред съдия;
- относно промяната в чл.152а и 1526. Българският законодател, следвайки
прецизния регламент в Европейската конвенция, възпроизведе тези два различни
института на съдебния контрол съответно в чл. 152а и чл. 1526. Затова е недопустима
“симбиоза” между два различни по своята същност съдебни контрола. Различни са
предпоставките, различни са последиците на тези два института на съдебния контрол.
Ако се възприеме идеята на вносителя - народния представител Бойко Рашков да се
обединят двата института в един текст, тогава задържаният под стража и неговият
защитник няма да могат да реализират правото по чл. 5, ал. 4 от Европейската
конвенция да искат проверка от съда на взетата мярка - задържане под стража. Ако се
възприеме това предложение ще се нарушат изискванията на Европейската конвенция и
ще бъдем принудени да търпим последиците на осъдителните решения на съда в
Страсбург.
IV. Някои от участниците в дискусията изразиха по-различни становища от
преобладаващите.
Господин Таньо Железчев, зам.-министър на вътрешните работи подчерта,
че подкрепя по-голямата част от направените предложения в двата законопроекта, като
изрази подкрепата си за критикуваните текстове за разпит на агент под прикритие,
както и за девоенизацията. Същевременно той възрази срещу направеното предложение
- възможност за прекратяване на производството по чл. 339а.
Принципни възражения срещу представените законопроекти и главно срещу
внесения от МС направи г-н Петър Раймундов, който намира, че има явно
несъответствие между декларираните намерения в мотивите и това, което е отразено в
текстовете. Според него предлаганите норми, които действително ускоряват процеса,
го правят на неприемлива цена. Става въпрос за нормите, които изключват участието
на пострадалия в досъдебното производство; нормите, които възлагат на прокурора да
изменя мярката от задържане под стража в по-лека, което е в противоречие с
европейската практика и с положението, че прокурорът не изпълнява съгласно
европейското законодателство съдебни функции. Основното му възражение е по чл.
239а, тъй като съгласно този регламент това е едно формално приключване на процеса,
от което никой няма интерес с изключение на подсъдимия.
Господин Кирил Иванов също изтъкна, че чл. 239а изцяло ще
облагодетелства извършителите на престъпления. Той не е съобразен и с правомощията
на прокурора според действащия НПК. В съответствие с чл. 177 от НПК прокурорът
може да извършва отделни следствени и други процесуални действия. Липсва
адекватно отношение между права и задължения на прокурора, въз основа на които
новият институт, който е предложен, ще заработи ефективно. Прокурорът ще понесе
отговорност за чуждо бездействие. В резултат на тези пропуски ще бъдат
облагодетелствани извършителите. Ето защо трябва да се предвидят ясни отговорности,
както за следователите, разбира се и за прокурора, които не са изработили делото в
срок. Необходимо е да се помисли и за работа в екип по групи за разследване под
ръководството на прокурор.
Господин Раймундов изрази резерви и спрямо промяната на чл. 146, ал. 2,
предвиждаща, че мярката за неотклонение задържане под стража ще се вземе тогава,
когато бъде издирен обвиняемият. Това е в противоречие Европейската конвенция за
екстрадиция, където е казано, че без заповед за законен арест екстрадиращата страна
няма да издирва и няма да екстрадира никой у нас. Г-н Раймундов изрази резерви и
относно премахването на някои ускорителни норми, които са приети през 1998 г.,
когато се приема въззивното и касационното производство.
Нееднозначна оценка беше дадена от участниците в дискусията и относно
предложението за отпадане на разпита пред съдия в досъдебната фаза. Господин Кирил
Иванов подчерта, че категорично е за отпадане на разпита пред съдия, защото
практиката досега сочи, че тези разпити са чисто формални. В същия смисъл беше и
изказването на г-н Манев. Той посочи и една друга неблагоприятна последица от
въвеждането им през 1999 г. Разпит на обвиняем в досъдебно производство се
извършва по преценка на прокурор или на следовател. Обвиняемият или защитникът не
могат еднозначно да инициират извършване на разпит пред съдия Оказва се, че
средството “разпит пред съдия в досъдебно производство” е предоставено на
обвинението в лицето на прокурора и следователя, но не е еднозначно предоставено на
обвиняемия и неговия защитник. Също така, следва да се има предвид, че в съдебно
заседание се четат протоколите от извършени в досъдебно разследване разпознаване,
следствен експеримент, експертно заключение, без тези следствени действия или
експертизата да е извършена пред съдия, с участие на съдия и т.н. Това създава
предпоставки за доказателства с предустановена сила
V. Народният представител Йордан Соколов изрази становището на
народните представители от ОДС, свеждащо се до това, че те няма да подкрепят нито
един от двата законопроекта. Според него и двата законопроекта остават само в
сферата на добрите намерения, без тези добри намерения да са така залегнали в
законопроектите, че наистина да дадат този резултат, към който всички се стремят.
Господин Соколов сподели, че са изказани много интересни и критични бележки от
присъстващите на заседанието на Комисията по правни въпроси гости, които са
предимно хора както от правната теория, така и от практиката. Според него, за да стане
наказателният процес и по-ефективен, бърз и резултатен, трябва да бъдат направени
още не малко други промени. Направените предложения от представители на съдебната
практика, на прокуратурата, на следствието които са насочени в същата посока. Но с
оглед на наложилата се и правилна практика на Комисията по правни въпроси тези
предложения няма да могат да бъдат разглеждани, тъй като те излизат извън обсега на
двата законопроекта, които са предмет на разглеждане на първо четене в комисията. По
отношение на конкретни текстове от предлаганите законопроекти са изказани доста
критични бележки. Повечето от тях според него са основателни. Като например опитът
да се промени подсъдността по отношение на военизирани все още органи на
Министерството на вътрешните работи. Господин Соколов изказа много сериозни
резерви спрямо предлаганата правна фигура - да се разпитва началникът на агент под
прикритие. Съвсем основателно се поставя въпросът, че се прави опит да се създаде
доказателство, което се постига по силов път и което не може да бъде проверено от
съда. Спорен е също параграф 44 - разглеждане на делото в съда по искане на
обвиняемия в сроковете, предвидени в този параграф. От една страна е добре да има
срокове. Това предполага конституционни промени, третиращи отговорността на
съдебните органи.
Народният представител Татяна Дончева от името на Коалиция за България
изрази становището, че подкрепят по принцип и двата законопроекта, като
същевременно са съгласни с всички критични бележки изказани в хода на дискусията.
Според нея няма пречка да се направят допълнителни предложения в така предлаганите
законопроекти между първо и второ гласуване, което само ще допринесе за тяхното
подобряване.
Народният представител Борислав Ралчев подчерта, че конструктивният
подход към предлаганите законопроекти е абсолютната предпоставка за постигане
целите на едно бързо и ефикасно наказателно правораздаване. Промяната на един закон
изисква три условия, които в случая са налице: обществена и законова необходимост и
наличието на политическа воля. Тенденциите, които са заложени в законопроекта,
трябва да бъдат приети. Същевременно е очевидно, че има какво да се коригира между
първо и второ четене.
Председателят на комисията Анелия Мингова изрази становище в подкрепа
на двата законопроекта, като подчерта, че отчетените в хода на дискусия слабости ще
бъдат взети предвид в хода на обсъждането и приемането на законопроектите особено
като се има предвид изискването на ПОДНС за тяхното обединяване в един общ
законопроект.
След проведеното гласуване Комисията реши с 12 гласа “за” и 2 гласа
“въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо
гласуване Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния
кодекс, № 202-01-76, внесен от Министерски съвет и № 254-01-106, внесен от Бойко
Рашков.