Kомисия по правни въпроси
04/03/2003 първо гласуване
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 27.02.2003 г.. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Катя Тодорова - заместник-министър на външните работи и Галина Маринска - директор на Дирекция “Правна” на МС.
Законопроектът беше представен от г-жа Катя Тодорова, която изтъкна обществената нужда от приемането на такъв законодателен акт.
Проектът на Закон за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, има за цел да уреди правата на бившите президенти на Република България след приключването на техния мандат или при предсрочното му прекратяване по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията на Република България.
Държавата следва да има грижата бившите президенти да не живеят при обстоятелства, които биха били неприемливи е оглед на заеманото преди това обществено положение. Предполага се, че лицата, които са заемали поста президент, няма да могат да започнат веднага друга дейност и е малко вероятно да вземат активно участие в политиката е евентуалната възможност да заемат друга изборна обществена длъжност. Дори и след оттеглянето им бившите президенти следва да поддържат приемлив за обществото начин на живот. Поради това се счита, че държавата трябва да им предостави пожизнен доход в достатъчен размер при определени условия.
Прегледът на законодателствата на други държави показва, че най-често статутът на президента след изтичането на неговия мандат не е предмет на специална конституционна уредба. Съществуват няколко подхода - в конституционната норма изрично да се предвижда приемането на специален закон за уреждане на разпоредби
относно възнаграждението според възнаграждението на действащия президент, което да става с нарочно решение на парламента или със специален президентски указ.
В съседните на България страни също са уредени правата и статутът на бившите държавни глави - Гърция, Македония (Закон за правата на председателя на Република Македония след прекратяване на функциите му от 1999 г.), Румъния (Закон относно отдаване на права на лицата, упражнявали длъжността държавен глава на румънската държава от 2001 г.) и Турция, където в различни нормативни актове се посочват и правата за ползване на автомобил и шофьор, офис, охрана, за паспорти и др.
По правило в повечето държави бившите президенти се ползват с определени привилегии. Предоставя им се пожизнен доход, както и допълнителна издръжка за определен срок, с която да се покрият разходите, свързани с продължаващата дейност на президента в полза на обществото. Предвиждат се и различни видове свързани с тази дейност безплатни услуги - пощенски, здравни, административни, транспорт и охрана. В някои случаи доходът е фиксиран в определен размер. През последните години практиката е той да се определя като процент от заплатата на действащия президент.
В предложения законопроект предвидените права могат да бъдат обособени в две основни групи с оглед на основанията и целта на грижата, която следва да положи държавата за лицата, които са заемали изборен пост от тази величина.
На първо място в законопроекта се предвижда право на персонално пожизнено държавно възнаграждение при определени условия в размер 75 на сто от основното месечно възнаграждение на действащия президент. Като се има предвид, че дори и след приключването на мандата им по отношение на бившите президенти продължава да има определени обществени очаквания, законопроектът цели да създаде, доколкото е възможно и оправдано, условия за осъществяване на тяхната обществена дейност.
Предвид специфичния характер на това персонално пожизнено държавно възнаграждение и ограничения кръг лица, за които то ще се прилага, в законопроекта се предлага изрично да се уредят въпросите, свързани с общественото и здравното осигуряване и с данъчното облагане, тъй като те не са предмет на специалните закони.
Предвидени са също така и случаите, когато изплащането на персоналното пожизнено възнаграждение се преустановява - когато бившият президент е избран отново за президент или за вицепрезидент, народен представител или кмет или когато заеме държавна или общинска служба.
Второ, осигуряването на специализиран транспорт, помещение, офис оборудване и на сътрудник, уредени в законопроекта, дава възможност за пълноценно извършване на тази обществена дейност. Следва да се подчертае, че се създава правна възможност за бившите президенти да се ползват от посочените в закона привилегии, без те да са задължителни при определени условия. Уредени са и възможностите за ползване на почивни и лечебни бази при условията за служителите в Администрацията на президента.
В Допълнителната разпоредба на законопроекта се предлага да бъдат уредени и правилата за определяне на основното месечно възнаграждение на действащите президент и вицепрезидент, тъй като досега няма законова уредба на този въпрос.
Предлага се законът да влезе в сила от 1 януари 2003 г., като за изпълнението му са предвидени необходимите за тази цел средства от републиканския бюджет.
в последвалата дискусия отношение взеха народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Снежина Чипева, Михаил Миков, Бойко Рашков, Ремзи Осман и Константин Пенчев.
Народният представител Янаки Стоилов подчерта, че той ще се въздържи от коментар на социалната страна на закона, която обаче съвсем не е за подценяване. О юридическа гледна точка основният недостатък на законопроекта е, че той въвежда относително голям каталог от привилегии за определен кръг от лица, което според него противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, регламентираща че всички граждани са равни пред закона. Същевременно г-н Стоилов изтъкна, че на един последващ етап от общественото развитие, когато българското общество успее да се придвижи към по-висок статус би могло да се обсъжда целесъобразността на някои от най-заслужилите за тези обществени резултати да бъдат оценени по достойнство и по законодателен ред.
Народният представител Бойко Рашков подчерта, че съществува противоречие между наименованието на законопроекта и преходните му разпоредби, където се урежда възнаграждението на действащия президент. В този смисъл той изказа резерви относно мястото на тази разпоредба в законопроекта. Г-н Рашков изтъкна, че е недопустимо разширяването на обсега от привилегии по отношение на възходящи, нисходящи на лица бивши президенти.
Народният представител Константин Пенчев посочи, че по принцип подкрепя идеята на законопроекта и смята, че той не е в противоречие с разпоредбите на чл. 6 от Конституцията. Същевременно той изрази резерви спрямо предвидената в законопроекта възможност за поемане от страна на бюджета на социалното осигуряване на отделни категории граждани, което е една вече устойчива тенденция в нашето законодателство и което в крайна сметка е допълнителна тежеет за данъкоплатеца.
Народният представител Четин Казак подкрепи по принцип законопроекта, като изрази несъгласие с резервите изказани от народния представител Янаки Стоилов. Според г-н Казак би следвало да се приветства инициативата, че държавата с един закон урежда нормален статус на определен кръг заслужили към нея хора. Същевременно г-н Казак изрази резерви към някои не особено удачни разпоредби в законопроекта. Той изрази надежда, че между първо и второ гласуване на законопроекта тези слабости ще бъдат изгладени.
Народният представител Снежина Чипева подчерта, че има раздвоена позиция по отношение необходимостта от внасяне на такъв законопроект. От една страна такава инициатива би трябвало да се приветства доколкото чрез нея обществото изразява своето уважение към една институция и към хората, които персонално са въплатявали институцията. От друга страна тя изрази известни резерви спрямо удачността на формата, с която е направено това. В този смисъл тя изрази известни резерви спрямо законодателната възможност да се дават привилегии на лица от семейния кръг на бившите президенти, което според нея е абсолютно недопустимо. В този смисъл тя предложи законопроектът да бъде сериозно преработен между първо и второ гласуване.
Народният представител Ремзи Осман подкрепи изцяло идеята на законопроекта за даване на особен правен статус на лица бивши президенти на републиката. Отношението към тези хора е израз на уважение към държавата и нейните институции. Разбира се всеки законопроект може да бъде усъвършенстван и корегиран, но основната идея следва да бъде изцяло подкрепена.
Народният представител Михаил Миков подчерта, че не са ясни бюджетните разходи,които следва да бъдат направени за практическото приложение на
законопроекта и колко ще струва това на данъкоплатеца и поиска конкретна финансова обосновка на законопроекта.
Комисията по правни въпроси с 10 гласа “за”, 1 “против” и 7 “въздържали се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет.