ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет и № 254-01-111, внесен от Николай Вучков.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет и № 254-01-111, внесен от Николай Вучков.
На редовно заседание, проведено на 17.04.2003 г.. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет и № 254-01-111, внесен от Николай Вучков.
На заседанието присъстваха г-н Антон Станков, министър на правосъдието и г-н Севдалин Божиков, зам.-министър на правосъдието.
От името на вносителя г-н Антон Станков, министър на правосъдието, изложи основните принципи, на които се основава философията на законопроекта. Той посочи, че след неговото изработване и утвърждаване от Министерския съвет са настъпили сериозни промени в ситуацията, касаеща съдебната реформа. Бe подписана декларация за съгласие върху основните принципи и цели на съдебната реформа. Конституционният съд се произнесе по това, какви конституционни промени са възможни. В този смисъл, основавайки се на постигнатото съгласие е ясно, че в законопроекта ще настъпят значителни промени. Господин Станков настоя те да бъдат между първо и второ четене на законопроекта. Сериозна причина за по-бързото разглеждане на законопроекта се явява обстоятелството, че съгласно решението на Конституционния съд от декември 2002 г. завършилите виеше юридическо образование и провели успешно стажа след дипломирането си, са лишени от възможност да положат теоретико-практически изпит. Създава се огромно социално напрежение, тъй като тези лица не могат да упражняват юридическата професия.
Представеният законопроект има една основна цел - да приведе в съответствие Закона за съдебната власт с решението на Конституционния съд от декември 2002 г. В някои отношения законопроектът излиза от рамките на това решение и по-конкретно в сферата, в която се урежда работата на Висшия съдебен съвет. Министерският съвет предлага такава законодателна промяна, която наистина да направи Висшия съдебен съвет постоянно действащ орган. Мотивът е да бъде увеличен административният капацитет на ВСС и неговите възможности за работа така, както Конституционният съд е предписал, особено в последното си решение. Това се налага с оглед отпадналите дейности като правомощия на министъра на правосъдието. Тези дейности съгласно решението на Конституционния съд следва да бъдат провеждани от Висшия съдебен съвет. Предложена е промяна в правилата за избор на 11 члена на Висшия съдебен
съвет чрез пряк избор от общо делегатско събрание на органите на съдебната власт, а не от отделни събрания на съдиите, прокурорите и следователите. Предложена е промяна в квотата на представителите на органите на съдебната власт с оглед възстановяването на Националната следствена служба като самостоятелен орган на съдебната власт.
На следващо място е предвидена нова законова регламентация на функциите на инспектората и на систематичното му място предвид цялостната отмяна на чл. 35б от Закона за съдебната власт, където те бяха уредени. Това съдържание е съобразено и с възстановителното действие на решението на Конституционния съд по отношение на отменения предходен закон.
Следващата законодателна промяна се отнася до Националният институт на правосъдието, който да стане второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет.
Предвидена е промяна в регламентацията на единната информационна система за противодействие на престъпността с цел обезпечаване и гарантиране на предоставянето на информация, както и постигане на взаимодействие между институциите и финансово осигуряване на изграждането и функционирането на тази система през 2003 г.
Законопроектът урежда условията и реда за придобиване на юридическа правоспособност. Решението на Конституционния съд изрично посочва, че тази материя следва да бъде уредена на законово ниво.
Такава регламентация е предвидена и по отношение на съдебните експертизи. Становището на Конституционния съд е аналогично, че тази материя следва да бъде уредена със закон.
Има и други промени, които произтичат пряко от цялостната или частична отмяна на отделни разпоредби, рефлектиращи върху други разпоредби на закона. Тези промени се налагат с цел облекчаване на цялостна смислова и правно-техническа съгласуваност на закона.
Народният представител Константин Пенчев представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от господин Николай Вучков, който предвижда промени в чл. 135. Господин Вучков внася уточнение в ал. 2 в смисъл, че магистратите - съдии, прокурори и следователи, са длъжни да декларират своето имущество не само при постъпването си на работа и всяка година до 31 май за предходната календарна година, но и при тяхното освобождаване.
В хода на разискванията народният представител Йордан Соколов посочи, че Парламентарният съюз на ОДС ще подкрепи законопроекта на господин Вучков и ще гласува против законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Той изтъкна, че при проведените консултации, предхождащи политическата декларация, която беше подписана, министърът на правосъдието е поел ангажимент не между първо и второ четене, а при първо четене и гласуване на законопроекта, да заяви, че го оттегля като представител на вносителя или че не поддържа определени положения в така внесения законопроект. Не се приема и е отстъпление от съществуващото положение Висшият съдебен съвет да бъде постоянно функциониращ орган, като под това се разбира очевидно неговите членове, когато са магистрати, да престанат да изпълняват функциите си на магистрати. Според господин Соколов много по-полезно е тези негови членове да продължат да бъдат и практикуващи юристи, защото те ще имат наистина поглед върху съдебната система и цялото правораздаване. Господин Соколов изрази несъгласие с промяната на квотите във Висшия съдебен съвет. Отчита се, че в редица положения законопроектът е съобразен с решението на Конституционния съд, но отново на места се предвижда намеса на изпълнителната
власт в чисто независимата, каквато трябва да бъде дейност, на Висшия съдебен съвет и дейността по избора на неговите членове. Господин Соколов направи и други бележки по законопроекта, които според него са много съществени, които са принципни, и които засягат основни положения и философията на новия законопроект. Поради което той подчерта, че не може да се съгласи с него и да го подкрепи на първо гласуване.
Народният представител Константин Пенчев подчерта, че законопроектът е доста спешен по обясними за всички причини. Същевременно той посочи, че не споделя разбирането относно статута на ВСС като постоянно действащ орган. Например Народното събрание предстои да избере 11 души нови членове на Висшия съдебен съвет. Господин Пенчев изрази резерви и към институцията на общото събрание на прокурори, следователи и съдии, тъй като това събрание няма да може да излъчи представители. Подобни резерви той изрази и по отношение на предлаганата квота във ВСС. Въпреки тези бележки г-н Пенчев като цяло подкрепя законопроекта.
Народният представител Любен Корнезов изтъкна, че действително има проблем с провеждането на изпитите на стажантите-юристи. Този въпрос максимално бързо следва да бъде решен. Същевременно, допускайки законопроекта да бъде внесен в Народното събрание преди подписването на декларацията, всъщност се подкопава постигнатото съгласие. Според него ще бъде груба грешка, ако Висшият съдебен съвет стане постоянно действащ орган. Висшият съдебен съвет е замислен в Конституцията само като кадрови орган - да назначава, освобождава и премества магистрати. Това е гаранцията за независимостта на съдебната власт. Ако се приеме Висшият съдебен съвет да бъде постоянно действащ орган, това ще бъде паралелен орган на Министерството на правосъдието. С оглед на всичко това г-н Корнезов изтъкна, че следва да се предприеме само спешна законодателна мярка, касаеща уреждането на правния статут на стажантите-юристи, а цялостната уредба на въпросите на съдебната власт следва да се извърши след обстойно обсъждане и приемане на един консенсусен законопроект.
Народният представител Четин Казак сподели част от съображенията на господин Корнезов относно Висшия съдебен съвет, но изрази несъгласие с неговата категорична констатация, че е невъзможно с този законопроект да бъдат решени основни и спешни проблеми, свързани с правната уредба на съдебната власт. Господин Казак се съгласи, че са спорни само първите десет параграфа от законопроекта, но това не е пречка за разглеждането и гласуването на останалата част от законопроекта. В този смисъл г-н Казак прикани да се подкрепи законопроекта на първо четене и подчерта, че с това няма да се наруши постигнатия консенсус и подписаната декларация от всички политически сили.
Народният представител Татяна Дончева посочи, че на законопроекта липсва ясно очертана философия, цели и визия за регулиране на обществените отношения в сферата на съдебната власт. Не е допустимо, използвайки като мотив острия проблем със стажантите-юристи да се прокарват законодателни решения, които не са резултат от консенсус и в този смисъл няма да бъдат подкрепени.
Председателят на Комисията по правни въпроси Анелия Мингова изрази съгласие, че действително първите 11 параграфа са спорни. Това бе посочено както от представителите на вносителите, така и от представителите на всички парламентарни групи. Същевременно министър Станков изтъкна, че законопроектът е бил изготвен в момент, който е бил предходен по отношение на решения на Конституционния съд. Всички останали параграфи са свързани с отразяване решенията на Конституционния съд от декември 2002 г. Дали по тях има конкретни бележки или не, това е въпрос, който може да бъде обсъден между първо и второ четене.
Народният представител Стоян Кушлев заяви, че подкрепя законопроекта на първо четене, без да се ангажира с тезата за превръщането на Висшия съдебен съвет в постоянно функциониращ орган.
Господин Кушлев изтъкна, че решаващ мотив за спешно приемане на този законопроект е, че страната се намира в напреднал стадии в процесите на евроинтеграция и членство в НАТО. Ако дотогава не се изясни поне концепцията за бъдещите промени, които ще извършат в съдебната власт това ще бъде лош сигнал за нашите евроатлантически партньори.
Господин Станков изтъкна, че не би искал този законопроект да бъде основа на диаметрално противоположни виждания и нарушаване на Конституцията и консенсусът, постигнат с декларацията. Ето защо според вносителя между първо и второ четене голяма част от забележките, които бяха направени, ще бъдат отразени, което все пак ще бъде решение на народните представители.
След проведеното гласуване Комисията реши с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 254-01-111, внесен от Николай Вучков, който беше подкрепен с 13 гласа “за”, “против” - няма и “въздържали се” -няма.