Доклад
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет и № 254-01-111, внесен от Николай Вучков.
ОБЩ ПРОЕКТ

---

на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет и № 254-01-111, внесен от Николай Вучков.
ОБЩ ПРОЕКТ
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
(Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от 1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г. и бр. 11 и 133 от 1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г. и бр. 74 от 2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 118 от 2002 г.)
§ 1. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Народното събрание избира единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.”
2. Алинея 4, т.3 се отменя.
§ 2. Чл.17,ал.1 се изменя така:
“(1) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.”
§ 3 . В ЧЛ.18 се правят следните изменения:
1. Създават се нови алинеи 2,3 и 4 със следното съдържание;
“(2) Отделните събрания се свикват от съответния ръководител на орган на съдебна власт или по искане на една пета от членовете му. В поканата за свикване се посочват датата, мястото и часът на провеждане.
(3) В случай, че отделното събрание не се свика от лицата по предходната алинея в седем дневен срок от възникване на законно основание, председателстващия Висшия съдебен съвет посочва датата, мястото и часът на провеждане.
(4) Събранието се провежда, ако на него присъстват повече от половината от имащите право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по- късно от определения и се счита за редовно, независимо от брой на присъстващите.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите при тайно гласуване. Протоколите от събранието и решенията за избор на делегати се изпращат незабавно на Висшия съдебен съвет за включване в списъка за участие в общото делегатско събрание.”
§ 4 . В ЧЛ.19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3 със следното съдържание:
(2) Организационно-техническата подготовка на отделните делегатски събрания се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.
2. Алинея 2 става ал. 4 и се изменя така:
“ (4) Решенията за избиране на членове на Висшия съдебен съвет се вземат с обикновено мнозинство от броя на участващите делегати при тайно гласуване.”
3. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
“ (6) Когато при първото гласуване не е избран член от съответната квота с необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване . Ако при повторното гласуване не се избере кандидат с необходимото мнозинство, за избран или избрани се считат онези предложени за членове, които имат последователно най-много гласове.”
§ 5. Член 25 се отменя.
§ 6. В ЧЛ.26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от определен от него заместник .
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Заседанията на Висшият съдебен съвет се свикват най-малко два пъти в месеца, освен в случаите на съдебна ваканция, от председателстващия или по искане на една пета от неговите членове. През времето между заседанията изборните членове изпълняват други дейности при и по повод дейността на Висшия съдебен съвет.”
3. Създава се нова алинея 10 със следното съдържание:
“(10) Към Висшия съдебен съвет могат да се създават постоянни и временни комисии за осъществяване на дейността му.
§ 7. В чл.27,ал.1 се правят следните изменения:
1. В т.3 думите “съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители” се заличават.
2. В Т.6 думите “и по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет” се заличават.
3. Точки 9 и 10 се изменят така:
“ 9. изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурата и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност;
10. внася ежегодно, но не по-късно от 31 юли, за сведение в Народното събрание годишния доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, изготвен въз основа на обобщената по т.9 информация, и го публикува в Интернет.
4. Точка 14 се отменя.
5. Създават се нови точка 16 и 17 със следното съдържание:
“ 16. води и съхранява кадровите дела на съдии, прокурори и следователи;
17.организира началното обучение и последващата квалификация на съдии, прокурори и следователи.”
§ 8. В Чл.28 се правят следните изменения;
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Висшият съдебен съвет издига кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, за главен прокурор и за директор на Националната следствена служба, след което се провежда тайно гласуване. ”
2. В алинея 2 съюзът “и” се заличава.
§ 9. В ЧЛ.29, ал.1 т.3 и 5 се отменят.
§ 10. В чл.30 се правят следните изменения;
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думите “съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители” и “чрез министъра на правосъдието, който в 7- дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище” се заличават;
б) в т. 1, буква “б” думите “въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд” се заличават;
в) в т. 3, буква “б” думите “по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури” се заличават;
г) в т. 7, буква “б” думите “по предложение на общото събрание на съответния съд” се заличават;
д) в т. 9, буква “а” думите “въз основа на предложение на общото събрание на районния съд” се заличават;
е) в т. 10, буква “б” думите “по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби” се заличават.
2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.
3. В ал. 5 думите “на общите събрания и” се заличават.
4. В ал. 6 след цифрата “3” съюзът “и” се заменя със запетая, след цифрата “4” се добавя “и 12”, а накрая думите “и на ръководителите по чл. 125а, ал. 2” се заличават.
5. Алинея 8 се изменя така:
“(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 заповедите се издават от съответните ръководители по ал. 1, направили предложението.”
§ 11. В чл. 34, ал. 2 думите “пред състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, избрани от Висшия съдебен съвет” се заличават.
§ 12. В чл. 35а, ал. 1 и 2 се отменят.
§ 13. Член 35б се изменя така:
“Чл. 35б. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който;
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;
3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;
4. проверява дейността по образуването, движението и решаването на изпълнителните дела и на делата по вписванията; обобщава и анализира практиката по тези дела;
5. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела.
(2) Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд. Върховния административен съд, главния прокурор. Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура.”
§ 14. В чл. 35в се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Инспекторатът се състои от инспектори, ръководени от главен инспектор, които се назначават от министъра на правосъдието за срок две години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на главния инспектор - на съдия в апелативен съд. На постъпилите от органите на съдебната власт се запазва възнаграждението, което са получавали, ако е по-високо от възнаграждението по предходното изречение.”
§ 15. Членове 35г и 35д се отменят.
§ 16. В чл. 35е се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет. Финансирането на института се осъществява от държавния бюджет, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствени средства.”
2. В ал. 5, изречение второ накрая се добавя “в размер не по-малък от възнаграждението за длъжността, която заемат в органите на съдебната власт”.
3. В ал. 6 думите “министъра на правосъдието, съгласувано с” се заличават.
4. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Висшият съдебен съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на Националния институт на правосъдието и организацията на работата му.”
5. Създава се ал. 8:
“(8) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на съдия- изпълнителите, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите и на другите служители на Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.”
§ 17. В чл. 35ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават изречения второ и трето:
“Разпоредбите на чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и 2, чл. 132, ал. 1, чл. 137 и 138 се прилагат и за съдебните кандидати. Статутът на съдебните кандидати се урежда с правилника по чл. 35е, ал. 7.”
2. В ал. 2 се създава изречение трето:
“Стипендиите се изплашат от бюджета на Националния институт на правосъдието.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) При успешно завършване курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал. 5 за придобитата правоспособност за заемане на длъжностите “съдия” или “прокурор” в органите на съдебната власт.”
§ 18. Наименованието на раздел IV от глава трета се изменя така:
“Единна информационна система за противодействие на престъпността и
информационни технологии”
§ 19. В чл. 35з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Народното събрание” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността, между ведомствените информационни системи на органите по ал. 1”.
§ 20. В чл. 35к се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Органите по чл. 35з, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата “ведомства” се заменя с
“органи”.
§ 21. В чл. 35л се правят следните изменения и допълнения;
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така;
“(1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват представители на; председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.
(2) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.”
2. В ал. 3 след думите “по чл. 35з, ал. 1” се добавя “по събиране, опазване и достъп до информацията, както и”.
§ 22. В чл. 35м се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2;
“(2) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на ЕИСПП се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието“.
§ 23. В чл. 36д, ал. 1, т. 6 след думите “съдебна власт” се добавя ”с изключение на случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи.”
§ 24. В чл. 56, ал. 1, т. 2 буква ”б” се изменя така;
“б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;”.
§ 25. В чл. 56а се правят следните изменения;
1. В ал. 1 думите “съдия-изпълнители и съдии по вписванията” се
заличават.
2. В ал. 2 т. 1 се отменя.
§ 26. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 3;
а) точка 1 се отменя;
б) досегашните т. 2-6 стават съответно т. 1-5.
2. В ал. 4 думите “а в случаите по ал. 3, т. 1 - с тайно гласуване” се
заличават.
§ 27. В чл. 63, ал. 1, т. 3 буква ”б” се изменя така;
“б) справки и статастачески данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;”.
§ 28. В чл. 69 ал. 2 се изменя така:
“(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, т. 2, 3, 4 и 5.”
§ 29. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така;
“(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5.”
2. Алинея 4 се отменя.
§ 30. В чл. 79, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения:
1. В буква “а” думите “и на министъра на правосъдието” се заличават.
2. Буква ”б” се изменя така:
“б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;”.
§ 31. В чл. 82, ал. 1 след думата “гражданска” се поставя запетая и се добавя “търговска”.
§ 32. В чл. 90, ал. 1, т. 6 думите “на министъра на правосъдието” се
заличават.
§ 33. В чл. 100, ал. 1, т. 6 думите “на министъра на правосъдието” се
заличават.
§ 34. В чл. 114, ал. 6 думите “на министъра на правосъдието” се заличават.
§ 35. В чл. 122, ал. 5, т. 10 думите “на миниетъра на правосъдието” се
заличават.
§ 36. Член 125 се изменя така:
“Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд, главен прокурор, директор на Националната следствена служба;
2. заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник- председател на Върховния административен съд, заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник-директор на Националната следствена служба;
3. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;
4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура;
5. председател на апелативен съд, апелативен прокурор;
6. заместник-председател на апелативен съд, заместник апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;
7. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в отдел на Националната следствена служба;
8. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
9. заместник-председател на окръжен съд, заместник окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;
10. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
11. председател на районен съд, районен прокурор;
12. заместник-председател на районен съд, заместник районен прокурор;
13. съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура;
14. младши съдия, младши прокурор.”
§ 37. Член 125а се отменя.
§ 38. В ЧЛ.129 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Първоначално назначените” се заменят с “Назначените”.
2. В ал. 2 думите “съответния административен ръководител по чл. 125а, ал. 2” се заменят с “ръководителя на съответния орган на съдебната власт”.
§ 39. Член 131а се отменя.
§ 40. В чл. 134 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “или не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет” се заличават.
2. Алинея 4 се отменя.
§ 41. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 3 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
2. Създава се нова ал. 3;
“(3) Висшият съдебен съвет предоставя на сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 125 от закона, както и за промените в тяхното служебно положение.”
§ 42. В чл. 139б ал. 2 се отменя.
§ 43. В ЧЛ.142, ал. 4 накрая думите “и 125а” се заличават.
§ 44. Член 143 се изменя така:
“Чл. 143. Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;
5. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд и завеждащ отдел при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура.”
§ 45. Член 144 се изменя така:
“Чл. 144. Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до втората по-горна степен включително.”
§ 46. В чл. 149, ал. 2 след думите “съответния съд” се поставя запетая и се добавя “за което се уведомява министърът на правосъдието.”
§ 47. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата “съд” се добавя “или по своя преценка.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Броят на съдия-изпълнителите се определя от министъра на правосъдието.”
§ 48. В чл. 152, ал. 1 т. 6 се отменя.
§ 49. В чл. 158, ал. 3 след думите “районния съдия” се поставя запетая и се добавя “за което се уведомява министърът на правосъдието.”
§ 50. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “районен съд” се добавя “или по своя преценка”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.”
§ 51. Член 163 се изменя така:
“Чл. 163. (1) Завършилите виеше юридическо образование придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) Целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.”
§ 52. Създават се чл. 163а, 163б и 163в:
“Чл. 163а. (1) Стажант-юрист може да бъде български или чужд гражданин, завършил виеше юридическо образование в Република България.
(2) Стажант-юрист може да бъде и български или чужд гражданин, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана.
Чл. 163б. За започване на стажа в Министерството на правосъдието се представят следните документи:
1. писмено заявление с трите имена, единния граждански номер, съответно - единния номер на чужденец - за чуждестранните граждани, и постоянния адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено виеше юридическо образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност.
Чл. 163в. (1) Министърът на правосъдието разпределя със заповед за срок три месеца стажант-юристите на стаж в окръжните съдилища съобразно техния
постоянен адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант- юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) Стажът се провежда в районния съд, в окръжния съд, в районната прокуратура, в окръжната прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се счита денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.”
§ 53. Създават се нови чл. 164,165 и 166:
“Чл. 164. (1) След приключване на стажа стажант-юристите полагат изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Стажът се счита за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.
Чл. 165. (1) Министърът на правосъдието със заповед определя деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на официалната му страница в Интернет.
(3) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от инспектората на Министерството на правосъдието, и членове - представители на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и Висшият адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
(4) Изпитът се провежда по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
Чл. 166. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с “издържал” или “неиздържал”. Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.
(2) При оценка “неиздържал” стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит, но не по-рано от три месеца.”
§ 54. Член 167 се изменя така:
“Чл. 167. На положилите успешно изпита се издава удостоверение за юридическа правоспособност, подписано от министъра на правосъдието.”
§ 55. В чл. 169, ал. 3 думите “определен от Висшия съдебен съвет” се
заличават.
§ 56. В чл. 188 се създава ал. 4:
“(4) Броят на съдебните служители се определя от ръководителите на съответните органи на съдебната власт.”
§ 57. В чл. 190 ал. 3 се отменя.
§ 58. Създава се глава осемнадесета “а”:
“Глава осемнадесета “а”
Съдебни експертизи
Чл. 200а. Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са необходими специални знания и умения.
Чл. 200б. (1) За всеки съдебен район на окръжен съд се съставя списък на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд. Върховната касационна прокуратура. Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделен списък за нуждите на своята дейност.
Чл. 200в. (1) Списъците по чл. 200б са примерни. При необходимост за вещи лица могат да се назначават и специалисти, които не са включени в тези списъци.
(2) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.
Чл. 200г. (1) Списъците по чл. 200б са публични. Те се съставят на хартиен носител, като се обявяват на достъпно място от съответния орган на съдебната власт и се огласяват чрез Интернет от Министерството на правосъдието.
(2) Списъците се обнародват в “Държавен вестник” по искане на министъра на правосъдието.
Чл. 200д. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 200б, ал. 1 се изпращат до председателя на съответния окръжен съд. Предложенията за включване в списъка по ЧЛ.200б, ал.2 се изпращат до всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 200е. (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност,
месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 200ж. (1) Списъкът по чл. 200б, ал.1 се утвърждава от комисия в състав; председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативният прокурор или определено от него лице, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръжната следствена служба.
(2) Списъкът по чл. 200б, ал. 2 се утвърждава от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
(3) Председателят на апелативния съд изпраща списъците за съдебния район на апелативния съд на министъра на правосъдието за обнародване в “Държавен вестник” и за огласяване чрез Интернет.
Чл. 200з. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 200ж, ал. 1 и 2 актуализират
списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в “Държавен вестник” и се огласяват чрез Интернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.
Чл. 200и. Органът, назначил експертизата, при необходимост уведомява писмено ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят условията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхната компетентност.
Чл. 200к. Всички органи и лица, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
Чл. 200л. (1) Размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.
(2) Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица и тарифа за размера на възнагражденията по видове експертизи.”
§ 59. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните
изменения:
1. В § 3 думите “с изключение на съдиите от Върховния съд” се заличават.
2. Параграфи 8,11 и 15а се отменят.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 60. Разпоредбите на § 2 - 7 и на § 10 се прилагат при избора на нови изборни членове на Висшия съдебен съвет.
§ 61. Заварените съдебни кандидати и стажант-юристи придобиват юридическа правоспособност при условията и по реда на глава тринадесета. Проведеният стаж към момента на влизането в сила на този закон се зачита за стаж за придобиване на правоспособност.
§ 62. (1) В срок три месеца от влизането в сила на този закон се утвърждават списъците по чл. 200б.
(2) До утвърждаването на списъците по чл. 200б експертизите се извършват по досегашния ред.
§ 63. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет издава правилника по чл. 35е, ал. 7 и наредбата и тарифата по чл. 200л, ал. 2.
§ 64. (1) Цялата документация и архивът на Съвета за криминологически изследвания към Върховната касационна прокуратура се предават в срок един месец от влизането в сила на този закон на Министерството на правосъдието.
(2) Предаването по ал. 1 се извършва с предавателно-приемателен протокол, подписан от упълномощени представители на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.