ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект изменение и допълнение на Семейния кодекс,
№ 302-01-7, внесен от Министерски съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект изменение и допълнение на Семейния кодекс,
№ 302-01-7, внесен от Министерски съвет.
На редовно заседание, проведено на 13.02.2002 г., Комисията по правни въпроси
обсъди Законопроекта изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 302-01-7,
внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъства г-н Марио Димитров, зам.-министър на правосъдието.
Господин Димитров представи законопроекта от името на вносителя, като изтъкна, че
предложените промени в значителна част са свързани с подобряване на уредбата за
осиновяване по повод влязлата в сила Конвенция за защита на децата и
сътрудничеството в областта на международното осиновяване, което е в сила за
България от 1 септември 2002 г. С предложения законопроект се въвежда максимална
разлика във възрастта между осиновявания и осиновяващия. Предвижда се създаване
на специални регистри за децата, които са подходящи за осиновяване и за кандидат-
осиновителите, както и се предлагат изисквания на кандидат-осиновителите да
получават разрешение за осиновяване след социално проучване, което да се извършва
при вътрешно осиновяване от досегашните общински служби за социално подпомагане
и след промяната на закона от агенциите за социално подпомагане в областните
центрове.
Установени са специални правила за опазване тайната на данните по повод
осиновяването - вътрешно или международно, данните, които се съдържат в
регистрите, в съответствие със Закона за класифицираната информация и Закона за
личните данни.
Към общинските служби за социално подпомагане или към агенцията за
социално подпомагане в областните центрове ще се създават съвети по осиновяване,
които ще определят подходящия кандидат-осиновител за всяко дете. Направена е
разграничение за процедурата по вътрешни осиновявания и процедурата за
международни осиновявания. Съветът за осиновяване към областните центрове ще се
занимава само с вътрешното осигуряване в страната от български кандидат-
осиновители. Съвет по осиновяване ще има и към централния орган по международни
осиновявания към Министерството на правосъдието.
Когато са изчерпани вътрешните способи за осиновяване, областните центрове
за социално подпомагане чрез съветите по осиновяване, ще уведомяват централния
орган за международно осигуряване при Министерството на правосъдието, за лицата,
които са подходящи и отговарят на условията по Семейния кодекс за международно
осиновяване, които да бъдат включвани в специални регистри за международно
осиновяване. Преценката за съответствие между деца за осиновяване и кандидат-
осиновители, които са чуждестранни граждани, ще се осъществява от Съвета по
международно осиновяване към министъра на правосъдието, който има консултативна
функция, и включва представители на заинтересуваните ведомства. Това са
Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните
работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и
науката и Държавната агенция за закрила на децата. Особеното в законопроекта е това,
че се установява законова забрана за даването и оттеглянето на съгласието за
осиновяване се обвързва с материална облага. Предвидена е наказателна отговорност за
декларация с невярно съдържание в тази част.
Предлага се промяна в подсъдността за осиновяванията. Вътрешните
осиновявания да преминат като родова подсъдност на окръжните съдилища, а
международните осиновявания — на Софийски градски съд, като се въвежда бърза
процедура за осиновяванията.
Освен създаването на специализирани органи - съвети по осиновявания -
вътрешни и международни, се предвижда също така в областта на международните
осиновявания създаването на процедура, по която да бъдат акредитирани организации,
които да могат да осъществяват посредничество в областта на международното
осиновяване в съответствие с изискването на Хагската конвенция, че посредничество
при международните осиновявания може да се осъществява само от акредитирана
организация. В общи линии компетентностите на акредитираните организации са
заложени в законопроекта такива, каквито се предлагат и в Хагската конвенция за
международни осиновявания. С подзаконовата уредба за специфичните изисквания и
критерии за акредитация на тези организации ще бъде избегната досегашната практика
да се осъществява свободно посредничество и търговия с деца чрез нелицензирани и
нелегитимни лица — физически или юридически.
С цел да се пресече практиката за заобикаляне процедурата по осиновяване е
въведена забраната - произходът на дете, български гражданин, да се установява от
чужденец чрез припознаване. Сегашната практика показва, че в определени случаи
кандидат-осиновители чужди граждани припознават български деца само с формална
декларация, а понякога и чрез процесуален представител - адвокат, което в повечето
случаи е свързано със заобикаляне на процедурата по осиновяване.
Смята се, че предлаганите изменения и допълнения в Семейния кодекс ще
доведат до прозрачност на процедурата и до ограничаване в максимална степен на
възможностите за корупция от долу до горе и във вътрешните, и в международните
осиновявания. Също така ще се гарантира спазването на изискванията на Хагската
конвенция, за което сме задължени. Ще се даде най-добра възможност в интерес на
децата за тяхното отглеждане — на първо място в страната и след това при условията на
международното осиновяване в чуждо семейство извън страната.
Предлагат се някои улеснения след осъществяване на международните
осиновявания, промени в Закона за гражданската регистрация и Закона за българските
документи за самоличност, за да се издават по-бързо документите за самоличност на
децата, когато има влязло в сила съдебно решение за осиновяване.
2

В последвалата дискусия народните представители Любен Корнезов, Атанас
Василев, Михаил Миков, Анелия Мингова и Елиана Масева изразиха следните
становища.
Народният представител Любен Корнезов повдигна въпроса кому е необходимо
допускането на осиновяването, което до сега винаги е било подсъдно на районния съд и
не е създавало проблеми, тъй като тези производства всъщност са охранителни. С
предложения законопроект се предвижда първа инстанция да бъде окръжния
съд.Следва ли да подлежи на обжалване само пред апелативния съд, т.е. да има
двуинстанционност ?
Господин Корнезов подчерта, че няма необходимост да се променя подсъдността
по допускане на осиновяването и производството, както и досега, да бъде
триинстанционно.
Народният представител Константин Пенчев изложи необходимостта от
предложените промени в Семейния кодекс. Безспорно те са необходими, защото
Хагската конвенция е факт и тя е ратифицирана от България. За разлика от
международните осиновявания, за които съществуват наредби на Министерството на
правосъдието и където материята е добре регламентирана и бяха много добре защитени
правата на децата, бяха много добре проучвани кандидат-осиновителите по силата на
тези наредби, то при осиновяване от български граждани не съществуват никакви
гаранции за детето, което се осиновява. При досегашната практика кандидат-
осиновителите представяха свидетелство, че не са били осъждани. Това беше
достатъчно, за да се реши дали те могат да бъдат осиновители. Докато в европейските
страни съществуват специализирани органи, които с години проучват кандидат-
осиновителите. Те дават становище дали едно семейство може да бъде осиновител или
не. В този смисъл г-н Пенчев поддържа предложения законопроект и предвидената в
него бърза процедура за осиновяване. Съществуващата в момента практика е твърде
архаичната и бюрократична.
Същевременно г-н Пенчев изрази недоумение относно разпоредбата на чл. 1366,
ал. 7. Във всички страни, подписали Хагската конвенция, има централен орган за
осиновяване. В България този орган е Министерството на правосъдието, съгласно
уговорката при ратифициране и подписване на конвенцията. Тази конвенция приема, че
тези централни органи, за да бъдат облекчени в своята работа, могат да акредитират
нетърговски организации , които да посредничат при такива осиновявания. Ние знаем,
че вече има такива организации в Испания, Италия, Франция. Те са не само
лицензирани да посредничат, но те са лицензирани и за държави. Например
лицензирана организация да посредничи при осиновявания от французи в България и
от испанци в България. Не е известен случаи някой централен орган на страна-членка
на Хагската конвенция да акредитира чуждестранна организация да посредничи на
територията на нейната страна в осиновяването. В този смисъл с оглед предвидените
разпоредби в проектозакона ще се разреши на чуждестранни организации да
посредничат при осиновяването, което е най-малкото смущаващо.
Народният представител Атанас Василев подчерта, че съществува практика при
която чужди граждани, за да избегнат по-сложната процедура по осиновяването,
преминават към по-леката процедура на припознаването. В този смисъл какви са
законовите гаранции и критерии, по които ще се разграничават едната хипотеза от
другата, тъй като в законопроекта такива критерии няма.
Вторият въпрос на г-н Василев бе относно това колко ще са специализираните
органи натоварени с процедурите по осиновяването, т.е. два органа ли ще има в
Министерството на правосъдието - единият по вътрешните осиновявания или вторият
по международните осиновявания? Как ще се разпредели компетентността между тях?
3



Ако се създадат два специализирани органа, как ще се разграничи компетентността
между тях? Регистърът ли ще бъде този, който ще разграничи, или нещо друго?
На следващо място г-н Василев постави въпроса - как ще се разграничи
компетентността на Министерството на правосъдието от компетентността на
Агенцията за закрила на детето. Той заяви, че има законопроект, който още не е внесен
в Народното събрание, но е в процес на подготовка, с който се цели да се направи
преразпределение на функциите по осиновяването между Министерството на
правосъдието и Агенцията за закрила на детето. Това са концептуални въпроси и по
тези концептуални въпроси трябва да има яснота.
Народният преставител Михаил Миков изрази резерви относно възможността за
прекратяване на осиновяването до навършване на пълнолетие от детето, тъй като
материята може да влезе в колизия с регламентацията на наследствените отношения.
Председателят на комисията доц.д-р Мингова повдигна принципния въпрос
относно компетенциите на съда по охранителното производство при осиновяването. По
принцип това е охранително производство, т.е. не е регистрационно производство като
фирмените производства. Доц. Мингова подчерта, че би следвало да се обсъдят тези
тези въпроси между първо и второ четене на законопроекта, тъй като съществува
опасност всички проблеми, свързани с осиновяването да се решават от Съвета по
осиновяване, т.е. съдът губи функциите си в това охранително производство. Според
нея предлаганата законова уредба повече клони към регламентация, според която
осиновяването не създава връзка на родителски отношения, връзка между родител и
дете, която е връзка, заместваща произхода, а по-скоро е мярка за закрила на детето.
Съдът трябва да установява действителното наличие на конкретна връзка, която
тепърва ще се създаде между този кандидат-осиновител и детето. По този начин
всъщност съветът по осиновяване е предопределил подходящия кандидат и съдът само
ще го одобри или не.
Народният представител Елиана Масева подчерта, че законопроектът е
подходящ за много по-идеални взаимоотношения и отношения, отколкото живата,
реалната действителност. Действително шестмесечният срок е голям проблем и е
добре, че е решен. Ако детето не бъде потърсено от центъра или дома, да се счита, че е
дадена воля и има съгласие детето да намери родител, но същевременно възниква
опасността да се прескочи уведомяването на родителите. Те могат да бъдат поставени
пред невъзможност да потърсят детето. Вярно е, че районният съд решава съдебното
производство. Трябва да се предвиди законова възможност и във връзка с познаването
от родителите. Би било добре поне да им бъде съобщено.
По отношение на съветите, които се предлагат със законопроекта г-жа Масева
изрази резерва, че техният състав е много общо формулиран. Това е в основата на
концепцията на закона. В съвета участват директори на специализирани институции.
Изобщо не е ясно това най-важно звено какъв статут има и особено какъв състав има.
Ограниченията, че настанените деца в социални домове и приемни семейства могат да
бъдат осиновени само при условията на пълно осиновяване също е тревожно и
неприемливо според нея.
След проведеното гласуване Комисията реши единодушно да предложи на
народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта изменение и
допълнение на Семейния кодекс, № 302-01-7, внесен от Министерски съвет.