ОТНОСНО: Указ № 262 на президента на Република България, постъпил на
26.6.03 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
Семейния кодекс, приет от Народното събрание на 13.06.03 г. и мотивите към указа.

---

ОТНОСНО: Указ № 262 на президента на Република България, постъпил на
26.6.03 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
Семейния кодекс, приет от Народното събрание на 13.06.03 г. и мотивите към указа.
На заседание, проведено на 3.07.2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди
Указ № 262 на президента на Република България, постъпил на 26.6.03 г., с който
връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет
от Народното събрание на 13.06.03 г.
На заседанието присъстваха Марио Димитров, зам.-министър на правосъдието,
Георги Илиев Георгиев и Петя Михайлова Доганова - Министерство на труда и
социалната политика.
В мотивите към указа президентът посочва, че заличаването на осиновяването
като мярка за закрила по Закона за закрила на детето, извършено с параграф 41
от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на
Семейния кодекс, е в противоречие с разпоредбата на чл. 20 от Конвенцията
за правата на детето. На второ място, според президента, измененията в Семейния
кодекс не създават условия за приоритетно осиновяване от български осиновители.
Предлага се създаването на единен национален регистър на подлежащите на
осиновяване деца и на потенциалните български осиновители. На трето място,
законопроектът не предвижда възможност представител на общинските
дирекции "Социално подпомагане" да дава мнение в производството по
осиновяване. Това ощетява интересите на осиновяваното дете.
От името на вносителя Министерски съвет становище изрази г-н Марио
Димитров, зам.-министър на правосъдието. Той посочи, че изменението не заличава
осиновяването, като мярка за закрила, която се осъществява при условията и по реда
на Семейния кодекс. По отношение на предложението за създаване на единен
национален регистър г-н Димитров счита, че не се влиза в противоречие с уредбата от
Закона за закрила на детето, предвиждаща създаване на Национална информационна
система. Предвидените в Семейния кодекс регистри се отнасят изключително за
процедурите по вътрешно осиновяване, докато информационната системата на
Държавната агенция за закрила на детето може да съдържа и друга информация за
дейности по мерките за закрила. Според г-н Димитров предвидените в Семейния
кодекс регистри към регионалните дирекции “Социално подпомагане” позволяват: по



непосредствено наблюдение на детето и оттук осигуряване на по-подходящ
осиновител в съответната регионална мрежа, както и възможност осиновяващият да
бъде регистриран в множество регионални дирекции по негов избор. На трето място г-
н Димитров посочи, че общинските дирекции “Социално подпомагане”: дават мнение
относно регистрацията на децата в регистрите за пълно осиновяване, изготвят
социални доклади за кандидат осиновителите, предлагат включването на кандидат
осиновителите в регистрите към регионалните дирекции за социално подпомагане,
участват по право в съвета по осиновяване към регионалната дирекция “Социално
подпомагане” и при вземането на решение за осиновяване на конкретно дете от
конкретни кандидат осиновители. На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на
детето дирекция “Социално подпомагане” може да изрази мнение или да представи
социален доклад пред всеки съд и във всяко производство, което се отнася до грижа за
деца. В този смисъл твърдението, че общинските дирекции "Социално подпомагане"
са лишени от възможност да участват в производството по осиновяване е
необосновано.
Народният представител Константин Пенчев изрази мнение, че
измененията и допълненията в Семейния кодекс, произтичат от международни
ангажименти по Хагската конвенция. Тъй като забележките, съдържащи се в мотивите
на президентския указ са пунктуални, той постави въпроса дали е оправдано
връщането на този важен законопроект за ново разглеждане от Народното събрание от
фаза - първо гласуване.
Народният представител Янаки Стоилов изрази становище, че споделя
мотивите за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
Семейния кодекс в частта, в която се изисква осиновяването да бъде включено в
мерките за закрила по Закона за закрила на детето и за създаване на условия за
приоритетно осиновяване в България.
Народният представител Четин Казак заяви, че подкрепя възражението
срещу заличаването на осиновяването като мярка за закрила по Закона за закрила на
детето. Той счита, че ветото обхваща само визираните в мотивите разпоредби, но не и
целия закон.
Председателят на комисията Анелия Мингова подчерта, че петитумът на
указа визира целия закон, а не отделни негови разпоредби. Тя счита, че възраженията
срещу посочените в мотивите разпоредби не са основателни. Според нея разпоредбите
са достатъчно ясни, прецизни, съответстват на международните актове, свързани със
защитата интересите на децата и закона следва да бъде подкрепен при новото му
разглеждане от Народното събрание.
След проведеното гласуване Комисията реши с 10 гласа “за”, “против” - няма и
4 гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат повторно Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс.