Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния
кодекс, № 302-01-44, внесен от Министерски съвет

---

Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния
кодекс, № 302-01-44, внесен от Министерски съвет
На редовно заседание, проведено на 17.09.2003 г., Комисията по правни въпроси
обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-44,
внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха—Антон Станков, министър на правосъдието и проф.
Георги Петканов, министър на вътрешните работи.
Министър Петканов представи законопроекта, внесен от Министерския съвет
като посочи, че предлаганите изменения и допълнения на Наказателния кодекс са
обусловени от засилването на някои негативни обществени явления в нашата страна и
от необходимостта от по-висока степен на защита на обществените интереси. Към
настоящия момент това са наложителни промени, които създават една по-добра
нормативна база в борбата с престъпността, и то преди всичко с организираната
престъпност.Той изрази становище, че Министерството на вътрешните работи счита, че
отдавна е назрял моментът за подготовката на съвременен Наказателен кодекс.Със
законопроекта се въвеждат текстове, инкриминиращи нерегламентирания достъп до
класифицирана информация, и се предлагат изменения на разпоредбите, свързани с
опазването на държавната тайна, които пряко се засягат от приемането и влизането в
сила на Закона за защита на класифицираната информация. Република България е поела
определени ангажименти по преговорната Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи", в
частност, относно производството на стоки и технологии е възможна двойна употреба,
когато това става без съответно разрешение.
Разширява се приложното поле на най-тежко наказуемия състав на
престъплението по чл. 216, когато деянието е свързано с унищожаване или повреждане
на елементи от електропреносната, електроразпределителната или
далекосъобщителната мрежа. В тази насока е и инкриминирането на
нерегламентираното присъединяване към тази мрежа, като предлаганите промени се
обуславят от зачестилите престъпни посегателства, свързани с кражбата на
електроенергия и унищожаването на съоръжения.
Допълва се и се разширява съставът на престъплението по чл. 253 във връзка е
високата обществена опасност на тази група престъпни деяния, необходимостта от
ефективна превенция на въвеждането в стопанския оборот на средства, придобити
1



пряко или непряко от престъпна дейност. Същевременно се постига по-пълно
отразяване на изискванията съгласно Конвенцията на Съвета на Европа относно
изпиране, изземване и конфискация на облагите от престъпление, която е в сила за
Република България от 1993 г., както и специалните препоръки на Международната
финансова група за борба срещу прането на пари и редица директиви на Съвета на
Европейския съюз в тази област.
Въвежда се квалифицирана кражба по чл. 195 на взривни вещества, огнестрелни
оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерство на вътрешните работи,
от Министерство на отбраната, Българската армия и др.
Важни промени се предлагат по документните престъпления по чл. 308 и
следващите, особено когато това се отнася до изготвянето на български или
чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или
придобита квалификация, свидетелство за правоуправление и т.н., в т.ч. и
приготовлението към такава престъпна дейност.
Законопроектът предвижда промени в текста на чл. 325 за престъплението
хулиганство, отнасящи се до такива деяния, когато те са извършени преди, по време
или непосредствено след някакво спортно състезание.
Следващата промяна е в чл. 346, свързана с противозаконното отнемане на
моторни превозни средства с цел набавянето на имотна облага от връщането на
моторното превозно средство, както и инкриминирането на посредничеството при
връщането на отнетото превозно средство с цел получаването на имотната облага.
В заключение се предвижда изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс и по-конкретно на чл. 111, ал. 2, като се разширяват
възможностите за използване на специални разузнавателни средства с оглед
ефективното предотвратяване и разкриване на престъпления във финансовата сфера, на
организираната престъпност и др.
Министър Антон Станков застана категорично зад идеята на законопроекта,
внесен от Министерския съвет с въвеждането на защита от престъпни посегателства на
информацията, представляваща държавна и служебна тайна, класифицирана като
такава според закона, в т.ч. и чуждестранна класифицирана информация.
Със създаването на новите текстове в Наказателния кодекс в никаква степен не
се засяга свободата на словото, на търсене и на получаване на информация. Свободата
на изразяване на мнение, на търсене и на получаване на информация са въздигнати в
основни конституционни права, съответно чл. 39, 40 и 41 от Конституцията.
Регламентирани са и от чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи.
В същото време обаче тези права не са абсолютни. Както основният закон на
Република България, така и Европейската конвенция допуска те да бъдат ограничавани,
в т.ч. и с предвиждането на санкции, с оглед защитата на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, както и правата на другите граждани. В този смисъл
е Решение № 20 от 1998 г. на Конституционния съд на Република България.
По законопроекта се изказаха народните представители Бойко Рашков, Йордан
Соколов, Татяна Дончева, Борислав Ралчев и Стоян Кушлев, като всички изразиха
подкрепата си за внесения законопроект и направиха конкретни бележки по някои
текстове.
Господин Рашков и г-жа Дончева обърнаха внимание върху формулировката на
престъплението шпионство по чл. 104 от НК и по-конкретно пренасянето на понятия от
Закона за защита на класифицираната информация, тъй като по този начин се стеснява
приложното поле на сведения, съставляващи държавна тайна. Те изразиха становище за
запазването на досегашния текст за престъплението шпионство.
2



Господин Рашков изказа съмнение относно инкриминирането по чл. 195 на
отнемането на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси от определени
ведомства.
Господин Соколов подкрепи идеята да се. борави с понятия, въведени със Закона
за защита на класифицираната информация и приветства точно тази законодателна
техника, използвана в НК. Той също изказа съображения относно целесъобразността да
се въведе квалифициран състав за кражба на забранени вещества от определени
ведомства. Обърна внимание и на използването на понятието служебна тайна в чл. 284,
което не е така ясно определено, както понятието държавна тайна и изказа препоръки
то да бъде прецизирано с оглед сериозното наказание, което се предвижда.
Господин Ралчев предложи да се помисли върху формите на вина, които са
предвидени за престъпленията по служба по чл. 283 и 284.
Господин Кушлев взе отношение относно целесъобразността на
инкриминирането на недоносителството за извършване на квалифицираните случаи на
престъпни посегателства срещу горите по чл. 235.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да
предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за
изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-44, внесен от Министерски
съвет.