ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
съдебната власт, № 302-01-77, внесен от Министерски съвет и Законопроект за
допълнение на Закона за съдебната власт, № 354-01-79, внесен от ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ
ДИМИТРОВ и група народни представители.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
съдебната власт, № 302-01-77, внесен от Министерски съвет и Законопроект за
допълнение на Закона за съдебната власт, № 354-01-79, внесен от ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ
ДИМИТРОВ и група народни представители.
На свое заседание, проведено на 15.01.2004 г. Комисията по правни въпроси
разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-
01-77, внесен от Министерски съвет и Законопроект за допълнение на Закона за
съдебната власт, № 354-01-79, внесен от ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ и група
народни представители. На заседанието присъстваха: Антон Станков, министър на
правосъдието, г-жа Светла Петкова, и.д. председател на Върховния административен
съд, г-н Румен Георгиев, зам.-директор на Националната следствена служба и г-н Асен
Арсов от Върховна касационна прокуратура.
Председателят на Комисията доц.д-р Анелия Мингова даде думата на
вносителите да изложат мотивите на законопректите.
От името на вносителя Министерски съвет министърът на правосъдието г-н
Антон Станков изложи мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за съдебната власт. Г-н Станков изтъкна, че предлаганите изменения и
допълнения са продиктувани преди всичко от изискванията на Закона за изменение и
допълнение на Конституцията на Република България. Едновременно с това
предлаганият законопроект дава и детайлна регламентация на материята относно
провеждането на конкурси в предвидените от закона случаи, както и материята на
дисциплинарната отговорност.
По-съществените промени касаят статута на административните ръководители
на органите на съдебната власт, свързани с изрично посочване на ръководните
длъжности, реда за назначаването и освобождаването им, както и определяне срока на
мандата им. Въвежда се изискването за заемане на длъжност административен
ръководител, представляващо наличие на определен стаж като съдия, прокурор или
следовател в органите на съдебната власт. В законопроекта е предвидено Висшият
съдебен съвет /ВСС/ до 31.03.2004 г. да назначи административните ръководители на
органите на съдебната власт последователно по реда предвиден в чл.30.
Законопроектът въвежда разграничение между магистратските длъжности на съдия,
прокурор и следовател и ръководните длъжности на административните ръководители
на органите на съдебната власт. Създават се и разпоредби, регламентиращи правилата
за провеждане на конкурс в предвидените от закона случаи от конкурсните комисии
към ВСС.
Г-н Станков подчерта, че законопроектът въвежда, в изпълнение на
Конституцията, разпоредби касаещи т.нар. “функционален” имунитет на магистратите,
1

който се проявява в две основни насоки - гражданска и наказателна неотговорност за
служебни действия и актове и изискващо се разрешение от ВСС в напреднала фаза на
наказатгелно преследване на магистрат пак по повод на служебни актове и действия.
Законопроектът регламентира отношенията свързани с правомощията на ВСС относно
назначаването, освобождаването, преместването и определянето на броя на
административните ръководители, както и при придобиване статут на несменяемост на
магистратите. Предвидени са съществени изменения и допълнения на разпоредбите на
раздел II “Дисциплинарна отговорност” от Глава четиринадесета на Закона за
съдебната власт. Диференцирано са предвидени процедури, касаещи налагане на
дисциплинарни наказания на магистрати, на административни ръководители, както и
на съдия-изпълнители и съдии по вписванията.
В заключение г-н Станков подчерта, че законопроектът е изцяло съобразен с
изискванията на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република
България и би ускорил реформата на съдебната система у нас.
От името на вносителите народният представител Валери Димитров изложи
мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт,
внесен от него и група народни представители, като те основно се свеждат до
обстоятелството, че съдебната власт е институция създадена от и за данъкоплатците,
които ползват нейните услуги и в този смисъл тя дължи публичност и отчет за своите
действия. В този смисъл са направените предложения в чл.27 за нови ал.З и 4,
предвиждащи публичност на заседанията на ВСС и огласяване на следваната от него
политика по прилагането на закона, както и изискване за мотивиране при евентуална
нейна промяна.
При последвалото обсъждане на предложените законопроекти изказвания и
предложения бяха направени от народните представители Константин Пенчев,
Л.Корнезов, Я.Стоилов, Д.Вълчев, Т.Дончева, Йордан Соколов, г-жа Светла Петкова,
и.д. председател на Върховния административен съд, г-н Румен Георгиев, зам.-
директор на Националната следствена служба и г-н Асен Арсов от Върховна
касационна прокуратура.
Като цяло изказалите се подкрепиха предложените законопроекти, с изключение
на г-н Соколов, който не подкрепи законопроекта внесен от г-н Валери Димитров и
група народни представители.
Наред с изразената принципна подкрепа, народните представители изказаха и
следните бележки по предложените законопроекти, които общо се свеждат до:
- евентуално обединяване на двете комисии по атестациите и назначенията,
които са предвидени в законопроекта на МС, тъй като те би следвало да извършват
сходна взаимносвързана дейност;
- балансиране на правомощията на Министерство на правосъдието и на ВСС,
тъй като в предлагания законопроект, голяма част от въпросите свързани със съдебната
и кадрова политика в системата на съдебната власт са предимно в компетентността на
ВСС;
- създаване на законова възможност председателствуващият ВСС да може да
предлага на ВСС налагане на дисциплинарни наказания на провинили се магистрати,
каквато възможност в предлагания законопроект отсъства;
- дисциплинарната отговорност, регламентирана в чл.168 не дава в разгърнат вид
основанията за дисциплинарна отговорност и видовете дисциплинарна отговорност. В
този смисъл би следвало да се прецизират съставите на дисциплинарните
правонарушения;
- едногодишният срок, предвиден в проектозакона за реализация на
дисциплинарната отговорност на магистратите е относително недостатъчен като
2


продължителност с оглед сложната институционална система предвидена за
процедурата по търсене и реализиране на отговорността;
- основанията за освобождаване на магистрати са относително общо
дефинирани и биха били евентуална законова предпоставка за злоупотреба с власт;
законопроектът би следвало да даде прецизна дефиниция за това що е
“ръководна длъжност” в системата на съдебната власт с оглед целите на закона;
- в предложената от законопроекта Комисия за атестиране би следвало да
претърпи известни промени и функционална диференциация, с оглед на
обстоятелството, че този орган трябва да атестира съдии, прокурори и следователи,
всяка от които магистратски професии има свои специфики несъотносими към
останалите.
След проведените разисквания председателят на Комисията по правни въпроси
доц. Анелия Мингова постави последователно на гласуване Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 302-01-77, внесен от
Министерски съвет, който бе подкрепен единодушно от членовете на комисията за
разглеждане от Народното събрание на първо гласуване.
Законопроектът за допълнение на Закона за съдебната власт, № 354-01-79,
внесен от ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ и група народни представители бе приет с
15 гласа "за", 1 глас "против" и 4 гласа “въздържали се”.