ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
КЪМ ДОКЛАД № 453-03-42/8..06.04 Г.
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Общия проект за второ четене по Законопроектите за
адвокатурата № 254-01-116, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители
и № 354-01-61 внесен от Камелия Методиева Касабова и група народни представители.

---

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
КЪМ ДОКЛАД № 453-03-42/8..06.04 Г.
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Общия проект за второ четене по Законопроектите за
адвокатурата № 254-01-116, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители
и № 354-01-61 внесен от Камелия Методиева Касабова и група народни представители.
Чл. 8. (1) Изпитът по чл.4, ал.1, т.4 се провежда на две сесии годишно пред
комисия, назначена от Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски
съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка “издържал” или “неиздържал”.
Комисията предлага следната нова редакция за чл. 8:
Чл. 8. (1) Изпитът по чл.4, ал.1, т.4 се провежда в две сесии годишно пред
комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в
състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани
преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на
комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия
адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка “издържал” или “неиздържал”.
Глава трета
Чуждестранни адвокати
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава
трета.

Чл. 10. (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособ-ност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната
власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в седемдневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната редакция:
Чл. 10. (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано
решение в седемдневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл.11. Гражданин на държава - член на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на еднократно оказване

на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Чл.12. (1) При еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният
адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва
наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт
чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия адвокатски съвет за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.
(3) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат.
(4) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай, той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага
следната редакция:
Чл.12. (1) При еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният
адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва
наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в
която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт
чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия
адвокатски съвет за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в
която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства
за тази правоспособност и посочване на съдебен адрес и представител за връчване
на съобщения и призовки на територията на Република България, издадено по
реда на чл. 10.
(3) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат.
(4) Всеки чуждестранен адвокат се представлява пред професионалните
сдружения на адвокатите в България от свободно избран от него български
адвокат.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на
Република България. В този случай, той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски
съвет.
Чл. 13.(1)Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.

(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава – член на Европейския съюз;
2. документ за издържан изпит по български език по Наредба, издадена от
Министерство на образованието и науката за установяване владеенето на български език;
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в
случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда предвиден в чл. 7, ал. 4 - 7.
(5) Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност на територията на адвокатската колегия, в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на решението за вписването.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13 и предлага следната редакция:
Чл. 13.(1)Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - член на Европейския съюз;
2. документ за издържан изпит по български език по Наредба, издадена от Министерство на образованието и науката за установяване владеенето на български език;
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство. решение.
(3) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда предвиден в чл. 7, ал. 4 - 7.
(4) Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност на територията на адвокатската колегия, в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на решението за вписването.
(5) В срока по ал.5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган
на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност за извършеното
вписване на чуждестранния адвокат в Единия регистър на чуждестранните
адвокати.
Чл. 14. Чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието в държавата, в
която е придобита адвокатска правоспособност може да извършва дейността по чл. 24, ал. 1, т. 3 само съвместно с български адвокат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Чл. 15. След тригодишно упражняване на адвокатска професия под
наименованието на държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност или след успешно полагане на приравнителен изпит, чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15 и предлага
следната редакция:
Чл. 15. След тригодишно действително и непрекъснато упражняване на
адвокатска професия под наименованието на държавата, в която е придобита
адвокатска правоспособност или след успешно полагане на приравнителен изпит,
чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в
Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния
адвокат права на български адвокат.
Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държавата;
2. документ за успешно положен изпит по български език;
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право
или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция:
Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България
чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната
държавата, издадени преди не повече от три месеца;
2. документ за успешно положен изпит по български език;
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско
право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на
адвокатска професия на територията на Република България.
Чл. 17. (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска
професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.

(3) След събеседване с чуждестранния адвокат адвокатският съвет прави оценка на
адвокатската му практика в Република България, на способността му да я продължи и
се произнася с мотивирано решение. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
(4) При постановяване на решение за вписване в адвокатската колегия, чуждестранния
адвокат полага клетвата по чл. 9, ал. 2 и адвокатският съвет извършва вписването, като
изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за вписване в Единния регистър на
българските адвокати.
(5) За вписване на основание приравнителен изпит по българското право,
чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от
Комисията по чл. 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17 и предлага
следната редакция:
Чл. 17. (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска
професия на територията на Република България чуждестранният адвокат
представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства,
доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на
българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното
упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от
чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и
пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(3) След събеседване с чуждестранния адвокат адвокатският съвет прави
оценка на адвокатската му практика в Република България, на способността му
да я продължи и се произнася с мотивирано решение. Решението подлежи на
обжалване по реда на чл. 7.
(4) При постановяване на решение за вписване в адвокатската колегия,
чуждестранния адвокат полага клетвата по чл. 9, ал. 2 и адвокатският съвет
извършва вписването, като изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за
вписване в Единния регистър на българските адвокати.
(5) В 14-дневен срок от извършване на вписването чуждестранния адвокат
в Единния регистър на българските адвокати, Висшият адвокатски съвет
уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската
правоспособност за извършеното вписване.
(6) За вписване на основание приравнителен изпит по българското право,
чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от
Комисията по чл. 18.
Чл. 18. (1) Право да се яви на приравнителен изпит по българското право има
чуждестранен адвокат, притежаващ диплома за виеше юридическо образование,
придобита по законодателството на държава - член на Европейския съюз след най-
малко петгодишен срок на обучение.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на
българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав:
председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член
на Висшия адвокатски съвет и членове: съдия във Върховния касационен съд, съдия
във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна
прокуратура и един хабилитиран университетски преподавател по правни науки
(наричана по-нататък Комисията). Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форама.
Оценката от изпита е "издържал" или "неиздаръжал".
(5) За полагане на приравнителния изпит се заплаща такса в размер, определен с
решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българското право се подава до
Комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните
документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено виеше юридически образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска
правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Чл. 19.(1) Временното или окончателно отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, където той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република Блъгария.
(2) Чуждестранният адвокат е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му “адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1 Юридически стаж е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност включително стаж на лицата с виеше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.
2. Държава, в която е придобита адвокатска правоспособност е държавата, в която
лицето е придобило право да упражнява адвокатска професия по чл. 24, ал.1, независимо от наименованието, под което тази дейност се упражнява, и гражданството на лицето.
3. Кантора е сграда или част от сграда, в която адвокат или адвокатско дружество приема клиентите си, на чийто адрес адвокатът може да бъде намерен и който адрес и чийто номер на средства за комуникация е обявен в Адвокатския съвет. Кантората може да бъде и в жилището на адвоката. Няколко адвокати могат да имат обща кантора и без да са съдружници.

4. Повторно е дисциплинарното нарушение, извършено след влизане в сила на
решението, с което е наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, и
преди настъпването на реабилитация.
§ 2. Доколкото в този закон се не предвижда друго, за реда и начина на връчване на
съобщенията се прилага съответно Гражданският процесуален кодекс.
Комисията предлага следната нова редакция на Допълнителните разпоредби:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. Юридически стаж е времето, през което лицето е работило на длъжност или
упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и
правоспособност включително стаж на лицата с виеше юридическо образование,
които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните
работи.
2. Държава, в която е придобита адвокатска правоспособност е държавата, в която
лицето е придобило право да упражнява адвокатска професия по чл. 24, ал.1,
независимо от наименованието, под което тази дейност се упражнява, и
гражданството на лицето.
3. Упражняването на адвокатска професия от чуждестранния адвокат е
действителна и непрекъсната, когато е упражнявана без прекъсване в
продължение най-малко на три години, освен при бременност и раждане или
временна неработоспособност”.
4. Кантора е сграда или част от сграда, в която адвокат или адвокатско дружество
приема клиентите си, на чийто адрес адвокатът може да бъде намерен и който
адрес и чийто номер на средства за комуникация е обявен в Адвокатския съвет.
Кантората може да бъде и в жилището на адвоката. Няколко адвокати могат да
имат обща кантора и без да са съдружници.
5. Повторно е дисциплинарното нарушение, извършено след влизане в сила на
решението, с което е наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, и
преди настъпването на реабилитация.
§ 2. Доколкото в този закон се не предвижда друго, за реда и начина на връчване
на съобщенията се прилага съответно Гражданският процесуален кодекс.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3.(1) Този закон отменя Закона за адвокатурата /Обн. ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г. в
сила от 1.10.1991 г., доп. бр. 104 от 06.12.1996 г. в сила от 01.07.1997 г., изм. ДВ бр. 59
от 26.05. 1 998 г., доп. бр.61 от 25.07.2000 г./.
(2) Разпоредбата на чл. 50 влиза в сила от 01.01.2005 г.
(3) Разпоредбите на чл. 10 - чл. 19 влизат в сила от 01.01.2007 година.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:
§ 3, ал. 2 и 3 от ПЗР се обединяват в една ал. 2, която гласи:
(2) Разпоредбите на настоящия закон влизат в сила от 1.01.2005 г., с
изключение на чл. 10 до чл. 19, които влизат в сила от 1.01.2007 г.
Старата ал. 3 отпада.
Комисията не подкрепа предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага систематичното
му място като § 7.
§ 4 (1) Лицата придобили адвокатска правоспособност до влизане в сила на този закон
запазват правата си.
(2) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон, лицата по ал. 1 са длъжни да
заявят пред съответния адвокатски съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване в
регистъра на адвокатската колегия съгласно този закон.
(3) В срока по алинея втора съществуващите дружества по чл.357-364 от Закона за
задълженията и договорите са длъжни да заявят за вписване в адвокатската колегия
договора и обстоятелствата, подлежащи на вписване по този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
§ 5 Избраните до влизане в сила на този закон органи на адвокатските колегии и
Висшия адвокатски съвет продължават да упражняват правомощията си съобразно
разпоредбите на този закон до изтичане на мандата им.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:
§ 5 от ПЗР се изменя така:
§ 5 Избраните до влизане в сила на този закон органи на адвокатските колегии и
на Висшия адвокатски съвет продължават да упражняват правомощията си
съобразно разпоредбите и сроковете на този закон.
Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 4..
Комисията предлага да се създадат § 5 и 6 със следната редакция:
§. 5. Висящите производства по молби за вписване като адвокати, подадени
до 1 юни 2004 г. се разглеждат по досегашния ред.
§ 6. В чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация /обн.,
ДВ, бр. 45 от 2002 г., попр., бр. 5 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г./ се правят
следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата “прокурорите” се поставя запетая и се добавя
“адвокатите”.
2. В ал. 3, т. 3 след думата “прокурорите” се поставя запетая и се добавя
“адвокатите”.