Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за адвокатурата, № 354-01-61/04.07.2003 г,
внесен от КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА И ГРУПА НАРОДНИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ и Законопроект за адвокатурата, № 254-01-116/20.12.2002 г.,
внесен от БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

---

Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за адвокатурата, № 354-01-61/04.07.2003 г,
внесен от КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА И ГРУПА НАРОДНИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ и Законопроект за адвокатурата, № 254-01-116/20.12.2002 г.,
внесен от БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
На свое заседание, проведено на 19.02.2004 г. Комисията по правни въпроси
разгледа Законопроект за адвокатурата, № 354-01-61, внесен от КАМЕЛИЯ
МЕТОДИЕВА КАСАБОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ и Законопроект
за адвокатурата, № 254-01-116, внесен от БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ И ГРУПА
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
На заседанието присъстваха вносителите г-жа Камелия Касабова и г-н Борислав
Ралчев, и г-н Траян Марковски, председател на Висшия адвокатски съвет.
Председателят на Комисията доц. д-р Анелия Мингова даде думата на
вносителите да изложат мотивите на законопроектите.
От името на вносителите мотивите на Законопроект за адвокатурата, № 254-
01-116, бяха накратко изложени от г-н Борислав Ралчев. Г-н Ралчев изтъкна, че
предлаганият законопроект цели цялостно и системно уреждане на материята, свързана
с дейността и структурата на адвокатурата в Република България, с оглед на новите
обществени реалности и предстоящата евроинтеграция на страната. В този смисъл
законопроектът въвежда детайлна регламентация на:
- принципите за осъществяване на адвокатската професия;
- правилата за придобиване на права на адвокат;
- изискването за най-малко две годишен юридически стаж, предхождащ
встъпването в адвокатската професия;
- въвеждане статута на помощник - адвоката;
- условията и предпоставките, при наличието на които чуждестранни адвокати
могат да се явяват пред български съдебни органи, както адвокати от страни - членки
на ЕС, така и от страни, нечленуващи в ЕС, при спазване принципа на взаимност;
- изчерпателна регламентация на правата и задълженията на адвоката при
упражняване на адвокатската професия;
- в Глава десета от законопроекта се предлага изрична уредба на адвокатските
сдружения в следните форми - чрез договор за сътрудничество, чрез договор за
съвместна дейност и чрез адвокатско дружество - юридическо лице;
- уредени са структурата, организацията и функциите на висшите органи на
адвокатурата - общото събрание на адвокатите в страната, Висш адвокатски съвет,
Висш контролен съвет и Висш дисциплинарен съд, както и детайлна регламентация на
юридическата отговорност на лицата, упражняващи адвокатска професия;
- предвижда се създаването на Етичен кодекс на адвоката, с цел повишаване на
качеството на адвокатската защита и отговорността при изпълнението на задълженията
на адвоката при осъществяването на неговата професионална дейност.

Мотивите на Законопроект за адвокатурата, № 354-01-61 бяха изложени от
народния представител г-жа Камелия Касабова. Тя изтъкна, че представеният проект
представлява изцяло нов закон, който регламентира организацията и реда на дейността
на адвокатурата. Правното основание за неговото приемане е чл. 134, ал. 2 от
Конституцията на Република България. Сега действащият Закон за адвокатурата,
независимо от безспорните си достойнства, не отговаря в пълна степен на развитието
на обществените отношения, свързани с дейността и организацията на адвокатурата и
осъществяването на ефективна правна защита на правата и законните интереси на
гражданите.
Предлаганият законопроект обхваща всички аспекти на дейността по оказване
на правна защита и съдействие на гражданите и юридическите лица от страна на
адвокатите. В максимална степен е гарантирана свободата, независимостта и
самоуправлението на адвокатурата.
Новите моменти в регламентацията са в няколко насоки:
Дефинира се понятието "адвокат" - чл. 3 от проекта, изрично е посочено,
че само лице, което е член на адвокатска колегия може да използва названието
"адвокат". Посочени са и основните гаранции за независимостта на адвоката и
доверието в неговата дейност, които по-нататък са детайлно регламентирани Глава
осма.
Поставят се нови по-високи изисквания за вписването в адвокатска
колегия. Това ще става при наличието на две години юридически стаж и след
провеждането на изпит.
Създава се специален ред, по който чуждестранни адвокати могат да
осъществяват адвокатска дейност на територията на Р България. Законът въвежда
диференциран подход спрямо лица, придобили адвокатска правоспособност в държави
- членове на ЕС.
Детайлно са уредени правата и задълженията на адвоката, като целта е да се
постигне по-висок престиж на адвокатурата. Въвеждат се по-високи изисквания към
лицата, осъществяващи адвокатска дейност. Новост е и задължението за явяване с тога
в съдебна зала. С оглед максимална защита на клиентите се въвежда задължителна
застраховка на професионалната дейност и клиентска сметка. Въвеждат се принципно
нови моменти при осъществяване на дейността на адвокатите. Законът регламентира
както самостоятелното осъществяване на адвокатска дейност, така и възможност за
работа в съдружие чрез създаване на адвокатски дружества. Този модерен подход е
доказал своята ефективност в държавите от Европейския съюз и други високо развити
държави. Регламентацията дава възможности за нова качествена промяна при
осъществяване на адвокатската дейност и повишаване качеството на правната защита и
съдействие. Уреден е статусът на помощник-адвокат и адвокатския сътрудник.
Изчерпателно са предвидени дисциплинарните нарушения и наказания и
процедурите за тяхното налагане. Запазена е традицията част от актовете на Висшите
органи на адвокатурата да се обжалват пред Върховния касационен съд. За осигуряване
на максимална прозрачност в дейността на адвокатурата се предвижда създаването на
Единни адвокатски регистри.
При последвалото обсъждане на предложените законопроекти изказвания и
предложения бяха направени от народните представители Снежина Чипева,
Константин Пенчев, Я. Стоилов, Д. Вълчев, Б. Ралчев, Йордан Соколов, председателя на
ВАС г-н Т. Марковски.

Като цяло изказалите се подкрепиха предложените законопроекти, с изключение
на г-н Соколов, който принципно не подкрепи законопроекта, внесен от г-жа Камелия
Касабова и група народни представители.
Наред с изразената принципна подкрепа, народните представители изказаха
някои критични бележки и различия по предложените законопроекти, които най-общо
се свеждат до това, че:
- като цяло и двата предложени законопроекта уреждат по приблизително
сходен начин материята, но същественото различие се свежда основно до формите на
сдружаване при упражняване на адвокатската професия.
- съгласно законопроекта, внесен от г-н Б. Ралчев и група народни представители такива форми могат да бъдат договор за сътрудничество, договор за съвместна дейност и адвокатско дружество - юридическо лице. Беше изрично изтъкнато, че по този начин се запазват редица специфики на адвокатската професия, без тя да се приравнява до търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
- съгласно законопроекта, внесен от г-жа Камелия Касабова и група народни
представители, формата на сдружаване за трайно съвместно упражняване на адвокатска
дейност е чрез договор за дружество по чл.357-364 от ЗЗД. Същевремено с чл. 54, ал.1
се създава и правна възможност за създаване на адвокатски дружества под формата на
търговски дружества по смисъла на Търговския закон, но със строго лимитиран
предмет на дейност - чл.54, ал.3 от проектозакона.
След проведените разисквания и изслушване на всички становища,
председателят на Комисията по правни въпроси доц. Анелия Мингова постави
последователно на гласуване Законопроекта за адвокатурата, № 354-01-61/04.07.2003 г,
внесен от КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА И ГРУПА НАРОДНИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ и Законопроект за адвокатурата, № 254-01-116/20.12.2002 г.,
внесен от БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Законопроектът за адвокатурата, № 354-01-61/04.07.2003 г, внесен от
КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ бе
подкрепен с 11 гласа «за», 2 «против» и 1 «въздържали се».
Законопроект за адвокатурата, № 254-01-116/20.12.2002 г., внесен от
БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ бе
подкрепен с 14 гласа «за», 0 “против» и 0 «въздържали се».