ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерски съвет; № 454-01-64,
внесен от Николай Младенов, Иван Г. Иванов и Димитър Йорданов и 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерски съвет; № 454-01-64,
внесен от Николай Младенов, Иван Г. Иванов и Димитър Йорданов и 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
На свое редовно заседание проведено на 9 септември 2004 г. Комисията по правни
въпроси разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерския съвет, Законопроект за
изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 454-01-64, внесен от
народните представители Николай Младенов, Иван Г. Иванов и Димитър Йорданов и
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Антон Станков - министър на правосъдието,
Георги Петканов - министър на вътрешните работи, Николай Младенов и Лютфи Местан -
народни представители, Тоньо Железчев - заместник-министър на вътрешните работи, Ангел
Александров - директор на Националната следствена служба, Веселин Пенгезов -
председател на Военноапелативния съд и Николай Ганчев — военноапелативен прокурор.
От името на вносителя Министерски съвет по Законопроект за изменение и
допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 402-01-41, министърът на правосъдието
господин Антон Станков изложи мотивите и целите на законопроекта. Г-н Станков изтъкна,
че в хода на преговорния процес по глава 24 - “Сътрудничество в областта на правосъдието и
вътрешните работи”, България е поела конкретен ангажимент за присъединяване към
Европейската конвенция за международно признаване на присъдите, подписана в Хага през
1970 г., Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела от
Страсбург през 1972 г., допълнителен протокол към конвенцията за трансфер на осъдени
лица - Страсбург 1997 г., втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за
взаимопомощ по наказателно-правни въпроси - Страсбург 2001 г., конвенцията и
допълнителния протокол към конвенцията за трансфер на осъдени лица - Страсбург 1997 г.,
бяха ратифицирани от Народното събрание на 28 януари 2004 г., обнародвани съответно в
"Държавен вестник", бр. 11 от 10 февруари 2004 г. Вторият допълнителен протокол към
Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни въпроси - Страсбург 2001 г., на 18
февруари 2004 г., обнародван съответно в "Държавен вестник", бр. 16 от 27 февруари 2004 г.
Тези международни актове уреждат нови форми на международноправно сътрудничество в
наказателната област. Условие, за да може да се прилагат ефективно, е в българското
1

законодателство да се създадат необходимите за прилагането им механизми чрез изменение и
допълнение на Наказателно процесуалния кодекс.
Втората основна насока на законопроекта е свързана с ускоряване на досъдебната фаза на
наказателния процес. С предлаганите промени се ограничава до логичния минимум
възможността за преобразуване на полицейското производство (дознанието) в предварително
производство (следствие). По този начин ще се избегне безкрайното протакане във времето,
загубата на “пресни следи” и дублирането на действия от различните разследващи органи.
Ново ясно разграничаване на родовата подсъдност при разследването. Предвижда се рязко
ограничаване кръга на престъпленията, по които се провежда предварително производство от
следователи, за сметка на тези, по които се провежда полицейско разследване от дознатели.
Така ще се постигне доближаване на процесуалните действия по разследването до
разкриването, което е в компетенциите на съответните органи на МВР. Уеднаквяват се
сроковете за провеждане на разследването в досъдебното производство. В същото време не се
предвиждат промени на подсъдността в съдебната фаза. По такъв начин делата за тежки
престъпления и тези, представляващи правна и фактическа сложност остават подсъдни на
окръжните съдилища като първа инстанция.
От името на вносителите по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 454-01-64, внесен от народните представители Николай Младенов,
Иван Г. Иванов и Димитър Йорданов, народният представител Николай Младенов изложи
основните цели и мотиви на законопроекта. Г-н Младенов изтъкна, че предложеният
законопроект цели изравняване на правата на участниците в наказателния процес с две
основни подцели. Първо - те да имат повече информация, и второ - да се премахне
възможността за злоупотреба с процесуалните права и да се ограничат възможностите за
корупция. Текстовете, предвиждащи възстановяването на правото на пострадалите и
наследниците им да участват в досъдебното производство, отговарят на разпоредбата на чл.
10 от Наказателно процесуалния кодекс и в същото време те дават възможност на тези лица
ефективно да защитят правата си и да се информират за хода на процеса и да бъдат реален
помощник на органите на досъдебното производство. Разпоредбата на параграф 7 премахва
противоречието на чл. 64, ал. 3 с чл. 305 от Наказателно процесуалния кодекс, както и
възможността на подсъдимите за по-леко наказуеми престъпления да търсят чрез отлагане на
делата не само избягване на наказателна, но и на гражданска отговорност. Разпоредбата на
параграф 10 дава възможност на съда след като се запознае с делото да определи колко време
е необходимо обвиняемият да търпи съответната мярка на процесуалната принуда.
Събирането на доказателства определено не може да бъде по-дълго от сроковете, които са
определени за провеждането на досъдебното производство.
По Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, №
454-01-71, внесен от Борислав Цеков и група народни представители, г-н Б. Цеков посочи, че
предлаганият законопроект има за основна цел да съхрани и развие институционния и
професионален капацитет на органите на предварителното производство, с оглед
подобряване на ефективността на борбата с престъпността. Предлага се известно стесняване
на обхвата на престъпленията, чието разследване е в компетентността на следствените органи
по чл. 171, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. За сметка на това се предвижда
даване на допълнителни пълномощия на следствените органи и придаване на ръководна и
надзорна функция по отношение на дознанието. Конкретно това е записано в предложеното
допълнение на чл. 48, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Предлагат се като
допълнителни правомощия на следствените органи промени, свързани с даване на
разрешение за оглед и други процесуални действия на фазата на полицейското разследване.
Друго съществено предложение е предвиденото задължително преобразуване на
полицейското производство, което не е приключило в срок от два месеца в предварително
производство при запазване на стойността на извършените процесуално-следствени действия.
2

Като цяло законопроектът е насочен към затвърждаване на конституционно признатия статут
на следователите като магистрати.
Народният представител г-жа Елиана Масева посочи, че Законопроектът за изменение и
допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет е
своеобразна реплика към изискванията на Европейската комисия за ускоряване на реформата
в съдебната система и по-точно в досъдебната фаза, по чийто повод бяха отправени критични
бележки, които стигнаха до нашето признание. Записаното в мотивите на законопроекта като
цел и като изпълнена задача по решаването - оптимизиране на връзките, по-голяма бързина,
съкращаване на някои срокове, обаче не отговаря в значителна степен на това, което е
записано в законопроекта. Пропуснати са някои изключителни връзки и симетрия между
следствието и дознанието и ролята на прокурора в това производство. По отношение на
параграф 10, касаещ разпределението на компетентността между следствието и дознанието,
г-жа Масева счита, че това разпределение е извършено механично. Основното оплакване на
следователите е, че в Министерството на вътрешните работи дознателите не си вършат добре
работата по събиране на доказателства. Това възпрепятства тяхната дейност. В този смисъл
не е издържано предложението основната маса от досъдебните производства да се
прехвърлят механично по посока на дознателското звено. По този повод г-жа Масева направи
^ заключението, че, според нея, това не е реформата, която се цели. Едва ли тя би довела до
някакви резултати, като е известен капацитетът на дознанието в Република България.
Същевременно тя подкрепи законопроекта, внесен от господин Младенов и група народни
представители, тъй като пострадалият не бива да бъде дистанциран от процеса, а напротив
чрез своето присъствие той може да подобри процеса и резултата по разкриване на
обективната истина. Що се отнася до законопроекта на Борислав Цеков и група народни
представители - това е идея, която се стреми да обобщи полярните мнения по отношение на
следствието, къде да бъде следствената служба и каква да бъде нейната компетентност.
Народният представител Димитър Абаджиев се спря подробно на направените
предложения по параграф 10 и параграф 11 на Законопроект за изменение и допълнение на
Наказателно процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерския съвет. Той посочи,
че приема принципите на останалите предложения, но въпреки това ще се въздържи от
подкрепата на този законопроект заради текстовете по параграф 10. Предложеният
законопроект не решава точно и компактно проблемите за това как ще функционира
следствието и какви са неговите компетенции Законопроектът предлага да се ограничи до
минимум обхвата на предварителното производство - това, което се води от следовател,
съгласно чл. 171 от Наказателно-процесуалния кодекс. Проблемът е много по-фундаментален
и той не може да бъде разрешен без промяна на Конституцията. Г-н Абаджиев посочи, че ние
не може да се заобиколи този проблем, тъй като той е заложен със самата Конституция от
1991 г. В този смисъл предложенията, които се правят по параграфи 10 и 11, с всички добри
намерения, които е имал вносителят, не са в състояние да решат един чисто конституционен
проблем.
Народният представител Бойко Рашков изтъкна, че в законопроекта на МС не става ясно
какво означават някои понятия - напр. “разследване под прикритие”. Досега правната
теория никога не е била колеблива по отношение на същността на действията и способите на
събиране и проверка на доказателствен материал. Изведнъж в тази утвърдена теория се
внасят понятия, които нямат почти нищо общо с тези способи, но имат отношение с
организацията по разследване. Такъв способ е напр. разследването под прикритие. Освен
това, способите за събиране и проверка на доказателствен материал се отнасят и за
разследващите органи, и за прокуратурата, и за съда. Няма колебание, че както следователят,
така и прокурорът, така и съдията, съдът може да извърши разпит, експертиза и т.н. В този
смисъл за г-н Рашков остава непонятно тази норма, която се предлага в общата част на
Наказателно-процесуалния кодекс, отнася ли се до съда и съдът ще може ли да прави
разследване под прикритие, да прави съвместни екипи и трансгранично разследване и т.н.
Народният представител Йордан Соколов подкрепи г-н Рашков като посочи, може да има
оперативна дейност под прикритие, но разследващ орган под прикритие не може да има.
Същевременно според г-н Соколов предлаганият от МС законопроект би създал редица
проблеми. Когато се говори за кардинална съдебна реформа, солидните гаранции, че вече и
следствието ще върши по-добре работата, е в последните промени на Конституцията, където
наистина се предвижда възможност за дисциплинарно наказание. Но предлаганите спорни
промени в параграф 10 и 11 не би трябвало просто да бъдат подкрепени и по формалното
съображение, че това е заобикаляне на правната норма на Конституцията, както и заради
фактическите последици — влошаване на качеството на предварителното производство,
независимо дали то е предварително производство или полицейско дознание.
Народният представител Татяна Дончева изтъкна, че основният законопроект отразява
правителственото виждане как да бъдат спазени изискванията за ефективно съдебно
производство. Според г-жа Дончева, този законопроект предлага голямата част от
досъдебните производства да се прехвърлят върху дознателския апарат на МВР, без
последният да е достатъчно подготвен организационно и експертно. От друга страна, не би
^следвало с оглед евроинтеграцията на страната, да се изчакват някакви промени в
Конституцията. В този смисъл би било добре Министерството на вътрешните работи да има
също възможност да създаде сериозен апарат за разследване. Няма никакъв смисъл да бъде
натоварвана система, която няма административен и професионален капацитет да се справя с
проблема, дори да започнат с нови дела. По-разумно е като се направят следствени отдели по
регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи, да се започне с няколко
типа престъпления, които позволяват уеднаквяване, лесна практика, за да се стигне до
определено ниво и се натрупа определена практика. По отношение на трансфер на
наказателни дела, на пробация и т.н. - институтите не са спорни. Спорното е къде ще се
извършва разследването, от кои институции и по какви правила и компетенциите на военните
съдилища.
Народният представител Борислав Ралчев разгледа обстойно всички аргументи за и
против предлаганите законопроекти за изменение на НПК, като специално изтъкна, че
базисна причина за сегашното незавидно състояние на досъдебното производство в България
се корени непосредствено след 1989 г., свързани с отм. чл. 1 от предишната Конституция и
последиците на тоталитарната държава и начина на упражнение на властта. Цялото общество
ч_.5е изключително чувствително по тази тема, не се позволи на никаква администрация, на
никаква власт да има пряко отношение и да може да влияе или да диктува, определени
процесуални действия. В резултат се получи вторият момент - разграждане на следствения
апарат. Очевидно и в действащата система не всичко е добро. Разрешението е в това
следствието да бъде в Министерството на вътрешните работи. Такава е и практиката на
европейските държави Г-н Ралчев изтъкна, че следва отново да бъдат сближени функциите на
разследващ орган под името “дознание” с оперативните служби. Той посочи, че е съгласен с
много от направените бележки, свързани с доказателственото право и чл. 116. Ако, обаче
приемем, че пътят към Европа минава към обединяване на системата, а в Европа
разследването е полицейско, то трябва да приемем, че от някъде трябва да се започне. Трябва
да се приеме, че не трябва да изчакаме изцяло новия НПК, който е в работна фаза, а в този
смисъл да направим първите крачки в досега прилагания НПК да достигне до един работещ
вариант.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси
РЕШИ:
4

С десет гласа “за”, три “против” и трима “въздържали се” Комисията по правни
въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за
изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от
Министерския съвет.
С девет гласа “за” и седем гласа “Въздържали се” Комисията по правни
въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за
изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 454-01-64, внесен от
народните представители Николай Младенов, Иван Г. Иванов и Димитър Йорданов.
С шест гласа “за” и осем гласа “въздържали се” Комисията по правни
въпроси не подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 454-01-71, внесен от Борислав Цеков и група народни
представители.