ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерски съвет и № 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
ОБЩ ПРОЕКТ

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерски съвет и № 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
ОБЩ ПРОЕКТ
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
(Обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г. и бр. 10 от 1975 г.; изм. и доп.,
бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 и 38 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 31,32 и
35 от 1990 г., бр. 39,109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и
110 от 1996 г., бр. 64, 65 и 95 от 1997 г., бр. 21 и 45 от
1998 г., бр. 26, 70 и 88 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от
2003 г. и бр. 26 и 38 от 2004 г.)
§ 1. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 9:
“9. са налице условията на чл. 466б, ал. 4.”
§ 2. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “следователите” се заменя с “разследващите магистрати
(следователи)”.
2. В ал. 3 в края се поставя запетая и се добавя “а за дознателите - и под
ръководството и надзора на разследващ магистрат (следовател)”.
§ 3. В чл. 87 ал. 2 се изменя така:
“(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация, включително
чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на
страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.”
§ 4. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:


2
“(3) Свидетел, който се намира извън пределите на страната, може да бъде
разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Свидетел, който извън случаите по чл. 94 и 96 откаже да свидетелства, се
наказва с глоба 200 лв. Глоба в същия размер се налага и при всеки следващ отказ.”
§ 5. В чл. 97а ал. 6 се изменя така;
“(6) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно
свидетеля и вземат мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително
когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или
телефонна конференция.”
§ 6. В чл. 98 се създава ал. 8:
“(8) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез
видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този
кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е
страна и е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.”
§ 7. Член 116 се изменя така:
“Чл. 116. (1) Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза,
оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и
предмети, разследване чрез агент под прикритие, контролирани доставки, съвместни
екипи за разследване, трансгранично разследване, както и по реда на международната
правна помощ по този кодекс.
(2) Способите за събиране и проверка на доказателства: разследване чрез агент
под прикритие, контролирани доставки, съвместни екипи за разследване,
трансгранично разследване и другите способи, предвидени в международни договори,
по които Република България е страна, се прилагат съобразно разпоредбите на този
кодекс, на специалните закони, уреждащи прилагането им, и на международните
договори.
(3) Огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и
разпознаването на лица и предмети се извършва в присъствието на поемни лица освен
в случаите, когато се провеждат в съдебно заседание.
(4) Поемните лица се избират от органа, извършващ следственото действие,
между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от
изхода на делото, като са длъжни да се явят, след като са поканени, и да останат на
разположение, докато са необходими.
(5) За неизпълнение на задълженията си по ал. 3 поемните лица отговарят като
свидетели.
(6) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по
допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и
допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено
изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват
техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се
заплатят разноските, които са направени.
(7) Органът, който извършва следственото действие, запознава поемните лица с
правата им по ал. б.”
§ 8. В чл. 119 се създават ал. 3, 4 и 5:
“(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за
сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително.
2

3
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с
вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото
тяло, се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд, освен ако лицето е
дало писмено съгласие за това.
(5) Вземането на образци за сравнително изследване по ал. 3 и 4 се извършва по
правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицата.”
§ 9. В чл. 122 се създава ал. 4;
“(4) Разпит на експерт, който се намира извън страната, може да се извърши и
чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от
обстоятелствата по делото.”
§ 10. Член 129 се отменя.
§11. В чл. 132 ал. 3 се изменя така:
“(3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му
съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен съд при предварителните производства, а при дознанията - с
разрешение на разследващ магистрат (следовател) от съответната окръжна следствена
служба. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и
запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да
извършват оглед без предварително разрешение, като протоколът се предоставя за
одобряване съответно на съдията или разследващия магистрат (следовател) незабавно,
но не по-късно от 24 часа”.
§ 12. В чл. 135 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършва с
разрешение на:
1. съдия от съответния първоинстанционен съд, или съдия от най-близкия,
еднакъв по степен съд - за предварителните производства;
2. разследващ магистрат (следовател) към съответната окръжна следствена
служба - за дознанията".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и
запазване на доказателства, органите на досъдебното производство могат да извършат
претърсване и изземване без разрешение на органите по предходната алинея.
Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на
съответните органи по чл. 135, ал.1, т.1 и 2 незабавно, но не по-късно от 24 часа”.
§ 13. В чл. 138 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така;
“(1) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на
съответните органи по чл. 135, ал.1, т.1 и 2 се допуска:
1. при задържане;
2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват
при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото”;
2. Ал.3 се изменя така:
“(3) Протоколът за извършеното следствено действие се предоставя за
одобряване на съответните органи но чл.135, ал.1, т.1 и 2 незабавно, но не по-късно от
24 часа”.
§ 14. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
3

4
“1. за престъпления от общ характер по чл. 95-110, 115, 116, 118, 119,
224, 301-307а, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически или
психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди граждани,
освен когато са налице условията по чл. 4086, ал. 2; за престъпления, извършени в
чужбина;”.
б) създава се т. 3:
“3. за престъпления от общ характер, извършени от генерали, офицери,
сержанти и войници от Министерството на вътрешните работи и от други
министерства и ведомства.”
2. Алинея 2 се отменя.
§ 14а. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 т.1 се изменя така:
“1. за престъпления от общ характер по чл. 95 -110, чл.115 - 120, чл.127, чл.162
- 169в, чл.212 - 214а, чл.219, чл.224, чл.233, чл.243 - 260, чл.282 - 285, чл.287 -290,
чл.301 - 307а, чл.320 - 322, чл.340 - 3416, чл.3566, чл.356г - 356к, чл.357 - 360 и чл.407 -
419 от Наказателния кодекс";
2. Ал.2 се изменя така:
“(2) Извън случаите по ал. 1, т. 1 окръжният прокурор може да образува
предварително производство, когато това се налага от фактическа и правна сложност
на случая въз основа на мотивирано предложение от съответния прокурор или
разследващ магистрат (следовател) при окръжната следствена служба”;
3. Създава се ал.4:
“(4) Когато образуваното полицейско производство не е приключило в
продължение на два месеца, прокурорът задължително преобразува полицейското
производство в предварително производство. Извършените процесуални и следствени
действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си
стойност”.
§ 15. В чл. 172 думата “следователите” се заменя с “разследващите магистрати
(следователи)”
§ 16. В чл. 172а, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. по чл. 95-100, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс, както и за
престъпления от общ характер, извършени от генерали и офицери от Министерството
на вътрешните работи и от други министерства и ведомства.”
§ 16а. В чл. 172а ал. 1 се правят следните изменения;
1. В текста думата “следователите” се заменя с “разследващите магистрати
(следователи)”.
2. Точка 1 се изменя така:
"1. по чл.95 - 110, чл.143, ал.2 и 3, чл.143а, чл.162, ал.3 и 4, чл.212 - 213, чл.224,
чл.253, чл.321, чл.321а, чл.340 - 3416, чл.3566, чл.356г - 356к, чл.357 - 360 и чл. 407 -
419 от Наказателния кодекс".
§ 17. В чл. 175, ал. 4 се изменя така:
“(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 с разрешение на главния прокурор или на
директора на Националната следствена служба предварителното производство може
да бъде извършено и в друг следствен район с оглед по-пълното разследване на
престъплението и най-ефективното използване на разследващите магистрата
(следователите).”
§ 18. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
4

2. Създава се ал. 2: 5
“(2)По дела срещу неизвестен извършител прокурорът осъществява
ежемесечен контрол за хода на издирването.”
§ 19. В чл. 194а думата “следователите” се заменя с “разследващите магистрати
(следователи)”.
§ 20. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При промяна на подследствеността, обединяване и разделяне на наказателни
дела, както и в случаите по чл. 172а, ал. 3 и чл. 176, т. 6 извършените следствени и
други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват
процесуалната си стойност.”
§ 21. Създава се член 2106:
“Разпит на свидетеля пред разследващ магистрат (следовател)
Чл. 2106. (1) В случаите, когато се провежда полицейско производство, при
условията на чл. 210а, ал. 1, разпитът на свидетеля се извършва пред разследващ
магистрат (следовател) от съответната окръжна следствена служба.
(2) Дознателят осигурява явяването на свидетеля и възможност на уличеното
лице и на неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.
(3) Уличеното лице или неговия защитник могат да поискат от дознателя
разпит на свидетел но реда на ал. 1.
(4) Разпитът по ал.1 се провежда при условията на чл. 210а, ал. 3".
§ 22. В чл. 222, ал. 1 в края се поставя запетая и се добавя “освен когато
извършителят на престъплението не е разкрит.”
§ 23. В чл. 239 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 се отменя.
2. Алинеи 2 и 4 се отменят.
§ 24. В чл. 288, ал. 1 думите “т. 2 - 8” се заменят с “т. 2 - 9”.
§ 25. В чл. 299, ал. 1 се създава т. ба:
“6а. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят.”
§ 26. В чл. 332, т. 4 думите “т. 2 - 8” се заменят с “т. 2 — 9”.
§ 27. В чл. 379 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Органите на предварителното производство или съдът могат да изискат от
председателя на съответния пробационен съвет по настоящ адрес на непълнолетния
становище относно необходимите мерки за поправително въздействие.”
§ 28. В чл. 388, ал. 1 т. 2 се отменя.
§ 29. В чл. 399 ал. 2 се отменя.
§ 30. В чл. 400 ал. 1 се отменя.
§ 31. В чл. 4086 се създават ал. 4 - 7:
“(4) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително задържане за
срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображения за
това.
(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането по ал. 4, като в
случаите по ал. 2, ако задържането е за тежко престъпление, той може да продължи
срока по ал. 4 до 72 часа.
(6) След изтичане на сроковете по ал. 4 и 5 задържаният се освобождава.
5

6
(7) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни
следствени действия за събиране и проверка на доказателствата.”
§ 32. В чл. 409, ал. 2 изречение второ се изменя така:
“Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да
преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените
следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени
доказателства запазват процесуалната си стойност.”
§ 32а. В чл.409 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.2 се изменя така:
“(2) За започване на полицейското производство незабавно се уведомява
прокурорът и разследващ магистрат (следовател) при съответната окръжна следствена
служба. Прокурорът не се уведомява в случаите, когато производството е започнало
по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективна истина,
прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, като
извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и
проверени доказателства, запазват процесуалната си стойност”.
2. В ал.8 след думата “прокурора” се добавят думите “или на разследващ
магистрат (следовател)”.
§ 33. В чл. 410а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “в 7-дневен срок” се заменят с “в 14-дневен срок”.
2. В ал. 2 думите “в едномесечен срок” се заменят с “в двумесечен срок” и
изречение второ се заличава.
§ 34. В чл. 411, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите “от две седмици” се заменят с “от един месец”, а думите “от
седем дни” с “от четиринадесет дни”.
2. Точка 7 се изменя така:
“7. преобразува полицейското производство в предварително производство в
случаите по чл. 171, ал. 1, като извършените следствени и други процесуални
действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си
стойност.”
§ 35. В чл. 414ж, ал. 5 се създава т. За:
“За. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се
определят;”.
§ 36. В чл. 414з, ал. 3, изречение второ след думата “пострадалия” се добавя “и
председателят на съответния пробационен съвет.”
§ 37. В чл. 415 се правят следните допълнения и изменения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Предложение за предсрочно освобождаване по чл. 43а, ал. 3 от
Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 38. В чл. 416 т. 1 след думите “чл. 415, ал. 1” се добавя “и 3”.
§ 39. В чл. 417 ал. 2 се изменя така:
“(2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по
чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията или на председателя на съответния
пробационен съвет е задължително.”
§ 40. В глава двадесет и първа се създава раздел VI:
“Раздел VI
6

7
ЗАМЯНА НА ПРОБАЦИЯТА С ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
Предложение за замяна
Чл. 428а. Предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода до съда
могат да правят;
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.
Ред на разглеждане на предложението
Чл. 428б. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по
местоизпълнение на пробацията в състав съдия и двама съдебни заседатели.
(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на
осъдения е задължително.
(3) Съдът се произнася с мотивирано определение, което подлежи на жалба или
протест в седемдневен срок от постановяването му. Въззивната инстанция решава
делото по същество с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на
раздел I от тази глава.”
§ 41. В чл. 437 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и от
процесуалния акт за задържането му под стража, включително постановлението по чл.
152а, ал. 3 за задържане на обвиняем;”.
2. Създава се т. 4:
“4. препис от влязлата в сила присъда - при искане за изтърпяване на
наказание.”
§ 42. В чл. 439 се създава ал. 5:
“(5) Когато предаването на обвиняем е поискано с приложено
постановление за задържане по чл. 152а, ал. 3, незабавно след предаването на лицето
от властите на другата държава прокурорът осигурява явяването му пред съда при
условията на същата разпоредба.”
§ 43. Заглавието на раздел III от глава двадесет и втора се изменя така;
“ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА”
§ 44. Навсякъде в текстовете на чл. 442 и 445 думите “предаване или
приемане”, “предаването” и “приемането” се заменят с “трансфер”.
§ 45. Създава се чл. 442а:
“Трансфер без съгласие на лицето
Чл. 442а. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чужд съд
български гражданин или осъден от български съд чужд гражданин, когато:
1. присъдата или последващо административно решение на осъдилата държава
включват заповед за експулсиране, депортиране или друг акт, по силата на който
лицето след освобождаването му от затвора не може да остане на територията на
осъдилата го държава;
2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го
държава на територията на държавата, чийто гражданин е.
(2) Преди постановяване на решението за трансфер компетентният орган по чл.
442 взема предвид мнението на осъденото лице.”
§ 46. Създава се член 443а:
“Искане за задържане
7

8
Чл. 443а. Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се
намира на територията на държавата, чийто гражданин е то, главният прокурор може
да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще
бъде направено искане за поемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че
спрямо това лице има влязла в сила присъда. При постъпило искане за задържане на
български гражданин от чужда държава се прилагат съответно чл. 152а и 153а.”
§ 47, В чл. 444, ал. 1 след думите “в Република България” се добавя “или се
установи, че се намира на нейна територия”.
§ 48. В глава двадесет и втора се създава раздел III а;
“Раздел III а
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИСЪДА НА СЪД НА ДРУГА
ДЪРЖАВА
Условия за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд
Чл. 449а. Влязлата в сила присъда, постановена от съд на друга държава, се
признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4 от
този кодекс при следните условия:
1. постановената присъда е в пълно съответствие с принципите на Европейската
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към
нея, по които Република България е страна;
2. деецът не е осъден за престъпление от политически или военен характер с
изключение на престъпленията по чл. 108а от Наказателния кодекс;
3. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не
е признала присъда на друга държава;
4. присъдата не противоречи на основните начала на българското наказателно и
наказателнопроцесуално право.
Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд
Чл. 449б. Искане на друга държава за изпълнение на присъда, постановена от
неин съд, не се изпълнява:
1. ако наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на
предвидената в българския Наказателен кодекс давност;
2. ако за същото деяние срещу същия деец има незавършено наказателно
производство, започнатото наказателно производство е прекратено или има влязла в
сила присъда, постановена от български съд;
3. ако има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или
утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;
4. ако изпълнението противоречи на международните задължения на Република
България;
5. ако срещу осъденото лице по време на извършване на деянието не е могло да
бъде започнато или проведено наказателно производство в Република България;
6. ако деянието е извършено извън територията на другата държава.
Процедура за признаване
Чл. 449в. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на
чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на чуждата държава до
Министерството на правосъдието.
(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към
него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения.
8

9
Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е
Софийският градски съд.
(3) Съдът разглежда искането за признаване на чуждата присъда в състав от
трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения
се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв.
(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява
решение в 10-дневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на
чуждата присъда.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и на протест пред съответния
апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.
(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в
десетдневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е
окончателно.
(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството
на правосъдието - за препращане на компетентните органи на държавата, поискала
признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на
решението изтърпява присъда лишаване от свобода в чужбина, съдът му връчва
препис от решението чрез Министерството на правосъдието.
Действие на решението, с което е призната чужда присъда
Чл. 449г. (1) Решението, с което е призната чужда присъда, има действието на
присъда, постановена от български съд.
(2) Ако с чуждата присъда има наложени наказания лишаване от свобода по
отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето,
за което е поискано признаване на присъдата.
(3) Ако признатата чужда присъда се отнася само до отделно деяние на
продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата
чужда присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други
деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на
територията на Република България.
Задържане под стража
Чл. 449д. (1) За да се обезпечи изпълнението на наложеното е чуждата присъда
наказание лишаване от свобода, компетентният съд по
чл. 449в, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по
признаване и изпълнение на чуждата присъда до влизането на решението в сила да
определи мярка за неотклонение “задържане под стража” на осъдения, който е на
територията на Република България.
(2) Определението, с което се определя мярка за неотклонение “задържане под
стража”, се обжалва по общия ред.
Процедура за изпълнение
Чл. 449е. (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е
призната чуждата присъда, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, а когато
той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.
(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за
правата над отнетото и конфискуваното имущество.
9

10
(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с
процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по
отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с чуждата присъда.
(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в чуждата
държава наказание лишаване от свобода.
(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от
свобода по призната чужда присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил,
съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното
изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването
или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от
присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по
общия ред.
(6) Разпоредбите за изпълнение на наказанието по Наказателно-процесуалния
кодекс се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната чужда присъда.
Признаване и изпълнение на други съдебни актове
Чл. 449ж. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на
чужд съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на
престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата
равностойност.”
§ 49. Заглавието на раздел V от глава двадесет и втора се изменя така:
“МЕЖДУНАРОДНА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА”.
§ 50. В чл. 461 ал. 2 се изменя така:
“(2) Международната правна помощ включва:
1. връчване на документи;
2. действия по разследване;
3. събиране на доказателства;
4. предоставяне на информация;
5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор,
по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в
сила, или наложени при условията на взаимност.”
§ 51. Създава се член. 463а:
“Разпит на лица чрез телефонна конференция и видеоконференция
Чл. 463а. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе разпит чрез
телефонна конференция или видеоконференция на лице, което се намира в България,
когато това е предвидено в международен договор.
(2) В молбата за разпит на чуждия съдебен орган трябва да са посочени:
1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или
невъзможно;
2. названието на съдебния орган на другата държава;
3. данните на лицата, които ще проведат разпита;
4. съгласието на лицето, което ще се разпитва чрез телефонна конференция.
(3) Българските компетентни органи на наказателното производство изпълняват
молби за разпит чрез телефонна конференция или видеоконференция. За нуждите на
досъдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция или
видеоконференция се изпълнява от Националната следствена служба. В съдебното
производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по
10

11
степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от
апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да
изиска молещата страна да осигури техническите средства за разпит.
(4) При разпита се съставя протокол, в който се отразяват:
1. датата и мястото на провеждането му;
2. данните на разпитаното лице и неговото съгласие, ако то се изисква;
3. данните на участвалите от българска страна лица;
4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.
За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(5) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен
български орган чрез телефонна конференция или видеоконференция, когато
законодателството на другата държава допуска това.
(6) Разпит чрез телефонна конференция или видеоконференция по ал. 5 в
досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена
служба, а в съдебното производство - от съда.”
§ 52. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в изречение първо накрая се добавя “или по
ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна, който
е ратифициран, обнародван и влязъл в сила”.
2. Създават се ал. 2 - 7:
“(2) Молбите за правна помощ и всички други съобщения от компетентните
органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се
приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред
както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат
удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат
оригиналите с експресна поща.
(3) Върховната касационна прокуратура формира с други държави съвместни
екипи за разследване, в които участвуват и български прокурори и разследващи
органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва
споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на
Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на
международните договори, условията на споразумението и българското
законодателство.
(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за
разследване чрез агент под прикритие, чрез контролирани доставки и транегранично
наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.
(5) При условията на взаимност чуждият орган, който извършва разследване
чрез агент под прикритие на територията на Република България, може да събира
доказателства съобразно националното си законодателство.
(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за
трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява
незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя вземе решение за продължаване
или прекратяване на трансграничното наблюдение.
(7) Изпълнението на молби на други държави за контролирани доставки и
трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може
да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи.”
§ 53. В глава двадесет и втора се създава раздел VI:
“Раздел VI
ТРАНСФЕР НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА
11

12
Трансфер на наказателни производства от друга държава
Чл. 466а. (1) Молбите за трансфер на наказателно производство, образувано в
друга държава, се изпращат на:
1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;
2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.
(2) Ако централният орган по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на
компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този
кодекс.
(3) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в
съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със
същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български
орган. Признаването не дава на това действие по-голяма доказателствена сила от тази,
която то има в молещата държава.
Трансфер на наказателни производства на друга държава
Чл. 466б. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в
Република България, е гражданин на друга държава или живее в друга държава,
българските централни органи по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на
наказателното производство на тази държава.
(2) Молбата за трансфер на наказателно производство на друга държава по
предложение на компетентния български орган на наказателното производство се
изпраща:
1. от Върховната касационна прокуратура - в досъдебното производство;
2. от Министерството на правосъдието - в съдебното производство.
(3) Молба за трансфер на наказателно производство на друга държава може да
се направи, ако:
1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило деянието, не е
възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина;
2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение
на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената
държава;
3. лицето, извършило деянието, е или ще бъде екстрадирано в замолената
държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното
производство в тази държава;
4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на
лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или
изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.
(4) Ако замолената държава допусне предаването на наказателното
производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу
лицето, извършило деянието, а наложената присъда по ал. 3, т. 4 относно
престъплението, във връзка е което наказателното производство е предадено, не се
изпълнява.
(5) Българските органи могат да възобновят наказателното производство или да
разпоредят изпълнение на присъдата, ако замолената държава:
1. заяви, че няма да образува наказателно производство по случая;
2. впоследствие отмени решението си за предаване на наказателното
производство;
3. заяви, че няма да продължи производството.
12

13
Решение по субсидиарна компетентност
Чл. 466в. При получаване на информация от орган на друга държава за
образувано или предстоящо да се образува наказателно производство във връзка с
престъпление, извършено в тази държава, компетентният прокурор по чл. 34 решава
дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4 за образуване на
наказателно производство за същото престъпление.”
§ 54. Навсякъде в кодекса думите “следовател”, “следователи” и
“следователите” се заменят съответно с думите “разследващ магистрат (следовател)”,
“разследващи магистрати (следователи)” и “разследващите магистрати (следователи)”.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 55. Неприключените предварителни производства се довършват по реда, по
който е започнало разследването.
§ 56. В чл. 12, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ,
бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002
г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г. и бр. 36, 38 и 53 от 2004 г.) се създава т. 5:
“5. по писмено искане на органите на досъдебното производство и на
оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи за
разкриване и доказване на икономически престъпления и престъпления, извършени от
организирана престъпна група, както и за защита на националната сигурност,
подадено чрез ръководителите на съответните основни структурни звена.”
§ 57. В чл. 36 от Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ,
бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп.,
бр. 31 от 2003 г. и бр. 52 и 55 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Обвиняемият може да се запознава със събраните доказателства, които
съдържат класифицирана информация, само по конкретното наказателно дело за
осъществяване правото си на защита.”
§ 58. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от
1997 г.; изм. и доп., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000
г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17,26,95, 103,112 и 114 от 2003 г. и бр.
15 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 66 се създава ал. 4:
“(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 2 и 3 не се изисква съгласието на
лицата.”
2. В чл. 69:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) За извършване на действията по ал. 2 не се изисква съгласие на лицето.”;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 59. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.; бр. 78 и 87 от
1994 г.; бр. 93 от 1995 г.; бр. 64, 104 и 110 от 1996 г.; бр. 58, 122 и 124 от 1997 г.; бр. 11
и 133 от 1998 г.; бр. 6 и 20 от 1999 г.; бр. 34, 38 и 84 от 2000 г.; бр. 25 от 2001 г., бр. 74,
110 и 118 от 2002 г.; бр. 61 и 112 от 2003 г.; бр.29 и 36 от 2004 г.) навсякъде думите
“следовател”, “следователи” и “следователите” се заменят съответно с думите
“разследващ магистрат (следовател)”, “разследващи магистрати (следователи)” и
“разследващите магистрати (следователи)”.
13