Доклад
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерски съвет и № 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Общ проект
Второ четене
Част втора

---

Доклад
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, № 402-01-41, внесен от Министерски съвет и № 454-01-71,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Общ проект
Второ четене
Част втора

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
Комисията единодушно реши да предложи на прегласуване § 3 и 31.
§ 3. В чл. 87 ал. 2 се изменя така:
“(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация, включително чрез
видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и
това няма да попречи за разкриване на обективната истина.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага
следната окончателна редакция на § 3:
§ 3. В чл. 87 ал. 2 се изменя така:
и(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегаци или чрез
видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на
страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина*"
§ 31. В чл. 408б се създават ал. 4 - 7:
“(4) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително задържане за
срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображения за
това.
(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането по ал. 4, като в
случаите по ал. 2, ако задържането е за тежко престъпление, той може да продължи
срока по ал. 4 до 72 часа.
(6) След изтичане на сроковете по ал. 4 и 5 задържаният се освобождава.
(7) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни следствени
действия за събиране и проверка на доказателствата.”
Комисията подкрепя по принцип текста па вносителя, като предлага
следната окончателна редакция на § 31:
§ 31. В чл. 4086 се създават ал. 4 - 7:
1

“(4) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително
задържане за срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага
съображения за това.
(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането, а ако
задържането е за тежко престъпление, той може да продължи срока до 72 часа,
ако са налице условията на чл. 203.
(6) След изтичане на сроковете по ал. 4 и 5 задържаният се освобождава.
(7) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни
следствени действия за събиране и проверка на доказателствата.”
§ 14. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
“1. за престъпления от общ характер по чл. 95-110, 115, 116, 118, 119, 224,
301-307а, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически или
психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди граждани,
освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2; за престъпления, извършени в
чужбина;”.
б) създава се т. 3:
“3. за престъпления от общ характер, извършени от генерали, офицери,
сержанти и войници от Министерството на вътрешните работи и от други
министерства и ведомства.”
2. Алинея 2 се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ И ЕЛИАНА МАСЕВА:
§ 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ;
§ 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК И БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
§ 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
§ 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
В § 14, чл. 171 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 новата т. 3 се отменя.
2. Алинеи 2 и 3 остават в досегашната си редакция.
Комисията подкрепя предложението.
2

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
В § 14, чл. 171, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения;
1. Точка 1 се изменя така;
“1. за престъпления от общ характер по чл. 95-110, 115, 118, 119, 219,
224,227б-227е, 242,242а, 251,282,283,283а, 301-307а, 342-343а, 357-360 и
407-419 от Наказателния кодекс; “
2. Точка 2 отпада.
Комисията подкрепяно принцип предложението.
§ 14а. В чл.171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. за престъпления от общ характер по чл. 95 -110, чл.115 - 120, чл.127,
чл.162 - 169в, чл.212 - 214а, чл.219, чл.224, чл.233, чл.243 - 260, чл.282 - 285,
чл.287 -290, чл.301 - 307а, чл.320 - 322, чл.340 - 3416, чл.3566, чл.356г - 356к,
чл.357 - 360 и чл.407 - 419 от Наказателния кодекс";
2. Ал.2 се изменя така:
“(2) Извън случаите по ал. 1, т. 1 окръжният прокурор може да образува
предварително производство, когато това се налага от фактическа и правна
сложност на случая въз основа на мотивирано предложение от съответния
прокурор или разследващ магистрат (следовател) при окръжната следствена
служба”;
3. Създава се ал.4:
“(4) Когато образуваното полицейско производство не е приключило
в продължение на два месеца, прокурорът задължително преобразува
полицейското производство в предварително производство. Извършените
процесуални и следствени действия, както и събраните и проверени
доказателства запазват процесуалната си стойност”.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ И ЕЛИАНА МАСЕВА:
§ 14а да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
§ 14а от проекта отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
§ 14а, т. 2 и 3 се отменят.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
з

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АНАСТАСИЯ МОЗЕР, БОРИСЛАВ КИТОВ И
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ:
По § 14а. По чл. 171, ал. 1 към текстовете от НК, за които се
предвижда предварително производство да се прибавят и текстовете от
същия кодекс по проекта на парламентарната група на Новото време.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага § 14 и 14а да се обединят в следната окончателна
редакция на § 14:
§ 14. В чл. 171, ал.1 т.1 и 2 се изменят така:
и1. за престъпления от общ характер по чл. 95 -110, чл. 115 - 120, ЧЛ. 122 -
124, чл.127, чл. 162 - 169в, чл. 219, чл. 224,чл. 2276 - 227е, чл. 286 - 299, чл. 301 -307а;
чл. 320, чл. 322, чл. 340 – 341б, чл. 356г - 356к, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от
Наказателния кодекс
2. за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически
или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди
граждани, освен когато са налице условията по чл. 4086, ал. 2; за престъпления,
извършени в чужбина;**.
§ 16. В чл. 172а, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. по чл. 95-100, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс, както и за
престъпления от общ характер, извършени от генерали и офицери от
Министерството на вътрешните работи и от други министерства и ведомства.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ПО
§16.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
§ 16 да отпадне.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
§ 16 да отпадне.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
§ 16а. В чл. 172а ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста думата “следователите” се заменя с “разследващите магистрати
(следователи)”.
2. Точка 1 се изменя така:
4

"1. по чл.95 - 110, чл.143, ал.2 и 3, чл.143а, чл.162, ал.3 и 4, чл.212 - 213, чл.224,
чл.253, чл.321, чл.321а, чл.340 - 3416, чл.3566, чл.356г - 356к, чл.357 - 360 и чл. 407 -
419 от Наказателния кодекс".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
§ 16а да отпадне.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕСКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ
И ПРЕДЛАГА § 16 И 16А ДА СЕ ОБЕДИНЯТ СЪС СЛЕДНАТА ОКОНЧАТЕЛНА
РЕДАКЦИЯ НА § 16:
§ 16. В чл. 172а, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. по чл. 95-110, 162, ал. 3 и 4, 224, 340 – 341б, 356г - 356к, 357-360 и 407-419
от Наказателния кодекс; ”
§ 18. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) По дела срещу неизвестен извършител прокурорът осъществява
ежемесечен контрол за хода на издирването. ”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да
отпадне.
Комисията предлага да се създаде § 18а със следната окончателна редакция:
§ 18а. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “ или потвърди отказа на следователя” се заличават.
Комисията предлага да се създаде § 18б със следната окончателна редакция:
§186. В чл. 200 думите “ образува или ” се заличават.
§ 22. В чл. 222, ал. 1 в края се поставя запетая и се добавя “освен когато
извършителят на престъплението не е разкрит.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
В § 22, чл. 222 се правят следните промени:
1. Създава се нова ал. 2:
5

(2) В случаите на разкриване на извършителя разследващият орган
уведомява писмено прокурора в седемдневен срок и разследването се
провежда в сроковете по чл. 222, ал. 1, ал. 3-6.
2. Досегашните ал. 2-5 стават съответно ал. 3-6.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да
отпадне.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ И ЕЛИАНА МАСЕВА:
§ 22а. В чл. 236 се създава нова ал. 1:
“(1) Прокуратурата упражнява постоянен надзор по следствените преписки
чрез наблюдаващ прокурор.“
Ал.1,2,3,4, 5 и 6 стават ал.2,3,4,5,6 и 7.
Комисията подкрепя предложението, като предлага систематичното му
Място да бъде в чл. 176, Комисията предлага следната окончателна редакция на §
22а:
22а. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се an. 1:
“ (1) Прокуратурата упражнява постоянен надзор по следствените дела
чрез наблюдаващ прокурор. “
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 23. В чл. 239 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 се отменя.
2. Алинеи 2 и 4 се отменят.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
В § 23, чл. 239 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
(2) В случаите по чл. 222, ал. 1, когато наказателното производство
продължава срещу неизвестен извършител и има повдигнато обвинение или
е бил приложен чл. 409, ал. 3 в полицейското производство, наказателното
производство спрямо обвиняемия (или уличения) се прекратява по реда на
чл. 237 НПК от прокурора.
2. Алинея 4 се изменя така:
(4) Когато наказателното производство продължава срещу неизвестен
извършител в случаите на чл. 222, ал. 1 и има повдигнато обвинение или е
бил приложен чл. 409, ал. 3 в полицейското производство, разследващият
орган изпраща материалите по делото на прокурора.
3. Алинея 5 се изменя така:
(5) В след влизане в сила на акт по чл. 237 делото се изпраща от прокурора
на разследващия орган.
4. Алинея 6 се отменя.
6

5. Алинеи 7-11 стават съответно ал. 8-12.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да
отпадне.
§ 33. В чл. 410а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “в 7-дневен срок” се заменят с “в 14-дневен срок”.
2. В ал. 2 думите “в едномесечен срок” се заменят е “в двумесечен срок” и
изречение второ се заличава.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
§ 33 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
§ 33 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 33:
§ 33. В чл. 410а се правят следните изменения и допълнения:
1. Вал. 1 думите “в 7-дневен срок” се заменят с “в 14-дпевен срок”.
2. В ал. 2 думите “в едномесечен срок” се заменят с “в двумесечен срок”
и изречение второ се заличава.
3. Създава се ал. 3:
« (3) При условията на ал. 2 наблюдаващият прокурор може да определи
по-кратък срок. Ако той се окаже недостатъчен наблюдаващият прокурор може
да продължи срока на дознанието до три месеца, а с разрешение на главния
прокурор до шест месеца.»
§ 34. В чл. 411, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите “от две седмици” се заменят с “от един месец”, а думите “от
седем дни” с “от четиринадесет дни”.
2. Точка 7 се изменя така:
“7. преобразува полицейското производство в предварително производство в
случаите по чл. 171, ал. 1, като извършените следствени и други процесуални действия,
както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.”
7

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
§ 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
§ 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ И ЕЛИАНА МАСЕВА:
§ 34. В чл. 411, ал. 1 се създава нова т. 1:
“1. прокуратурата упражнява надзор върху полицейските дознания чрез
наблюдаващ прокурор;“
Останалите алинеи се преномерират.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 34:
§ 34. В чл. 411, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Създава се нова пи 1:
“1. прокуратурата упражнява надзор върху полицейското производства чрез
наблюдаващ прокурор;“
2. Досегашните пи 1 и 2 стават съответно пи 2 и 3.
3. Досегашната пи 3 става пи 4 и в нея думите “от две седмици“ се заменят
с “от един месец“, а думите “от седем дни“ с “от четиринадесет дни“.
4. Досегашните т. 4,5 и 6 стават съответно пи 5, 6 и 7.
5. Досегашната пи 7 става пи 8 и се изменя така:
“8. преобразува полицейското производство в предварително производство в
случаите по чл. 171, ал. 1, като извършените следствени и други процесуални
действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната
си стойност. “
§ 35. В чл. 414ж, ал. 5 се създава т. За:
“За. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
§ 36. В чл. 414з, ал. 3, изречение второ след думата “пострадалия” се добавя “и
председателят на съответния пробационен съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
8

§ 37. В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Предложение за предсрочно освобождаване по чл. 43а, ал. 3 от
Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
§ 38. В чл. 416 т. 1 след думите “чл. 415, ал. 1” се добавя “и 3”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
§ 39. В чл. 417 ал. 2 се изменя така:
“(2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по
чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията или на председателя на съответния
пробационен съвет е задължително.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
§ 40. В глава двадесет и първа се създава раздел VI с чл. 428а и 4286:
“Раздел VI
ЗАМЯНА НА ПРОБАЦИЯТА С ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
Предложение за замяна
Чл. 428а. Предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода до съда
могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.
Ред за разглеждане на предложението
Чл. 428б. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение
на пробацията в състав от съдия и двама съдебни заседатели.
(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на
осъдения е задължително.
(3) Съдът се произнася е мотивирано определение, което подлежи на жалба или
протест в седемдневен срок от постановяването му. Въззивната инстанция решава
делото по същество с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на
раздел I от тази глава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя зя § 40.
§ 41. В чл. 437 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и от
процесуалния акт за задържането му под стража, включително постановлението по чл.
152а, ал. 3 за задържане на обвиняем;”.
2. Създава се т. 4:
“4. препис от влязлата в сила присъда - при искане за изтърпяване на наказание.”
9

Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната
окончателна редакция на § 41:
§ 41. В чл. 437 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и от
акта за задържането му под стража, включително от постановлението по чл. 152а,
ал. 3 за задържане на обвиняем;”.
2. Създава се т. 4:
‘‘4. препис от влязлата в сила присъда - при искане за изтърпяване на
наказание.”
§ 42. В чл. 439 се създава ал. 5:
“(5) Когато предаването на обвиняем е поискано с приложено постановление за
задържане по чл. 152а, ал. 3, незабавно след предаването на лицето от властите на
другата държава прокурорът осигурява явяването му пред съда при условията на
същата разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната
окончателна редакция на § 42:
§ 42. В чл. 439 се създава ал. 5:
“(5) Когато предаването на обвиняем е поискано с приложено
постановление за задържане по чл. 152а, ал. 3, незабавно след предаването на
лицето от властите на другата държава прокурорът осигурява явяването му пред
съда.”
§ 43. Наименованието на раздел III от глава двадесет и втора се изменя така:
“ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
§ 44. Навсякъде в текстовете на чл. 442 и 445 думите “предаване или приемане”,
“предаването” и “приемането” се заменят с “трансфер”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага
следната окончателна редакция на § 44:
§ 44. В чл. 442 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “предаването” и “приемането” се заменят съответно с
“трансферът”.
2. В ал. 2 думите “предаване или приемане” се заменят с “трансфера”.
§ 45. Създава се чл. 442а:
“Трансфер без съгласие на лицето
ю

Чл. 442а. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чужд съд
български гражданин или осъден от български съд чужд гражданин, когато:
1. присъдата или последващо административно решение на осъдилата държава
включват заповед за експулсиране, депортиране или друг акт, по силата на който
лицето след освобождаването му от затвора не може да остане на територията на
осъдилата го държава;
2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го
държава на територията на държавата, чийто гражданин е.
(2) Преди постановяване на решението за трансфер компетентният орган по чл.
442 взема предвид мнението на осъденото лице.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 45:
§ 45. Създава се чл. 442а:
“Трансфер без съгласие на лицето
Чл. 442а. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от
чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд
гражданин, когато:
1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата
държава включват заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата
на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не
може да остане на територията на осъдилата го държава.
2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го
държава на територията на държавата, чийто гражданин е.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, преди постановяване на решението за трансфер,
се взема предвид мнението на осъденото лице.”
§ 46. Създава се член 443а:
“Искане за задържане
Чл. 443а. Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на
територията на държавата, чийто гражданин е то, главният прокурор може да направи
искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде
направено искане за поемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това
лице има влязла в сила присъда. При постъпило искане за задържане на български
гражданин от чужда държава се прилагат съответно чл. 152а и 153а.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната
окончателна редакция на § 46:
§ 46. Създава се чл. 443а:
“Искане за задържане
Чл. 443а. (1) Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се
намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор
може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за
което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като
уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.
(2) При постъпило искане за задържане на български гражданин от друга
държава се прилагат съответно чл. 152а и 153а.”
11

§ 47. В чл. 444, ал. 1 след думите “в Република България” се добавя “или се
установи, че се намира на нейна територия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията предлага да се създаде § 47а:
§ 47а: В чл. 445, ал. 1 и 2 думите “предаването” се заменят с “трансфера”.
§ 48. В глава двадесет и втора се създава раздел III а:
“Раздел III а
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИСЪДА НА СЪД НА ДРУГА
ДЪРЖАВА
Условия за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд
Чл. 449а. Влязлата в сила присъда, постановена от съд на друга държава, се
признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4 от този
кодекс при следните условия:
1. постановената присъда е в пълно съответствие с принципите на Европейската
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,
по които Република България е страна;
2. деецът не е осъден за престъпление от политически или военен характер е
изключение на престъпленията по чл. 108а от Наказателния кодекс;
3. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не
е признала присъда на друга държава;
4. присъдата не противоречи на основните начала на българското наказателно и
наказателнопроцесуално право.
Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд
Чл. 449б. Искане на друга държава за изпълнение на присъда, постановена от
неин съд, не се изпълнява:
1. ако наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на
предвидената в българския Наказателен кодекс давност;
2. ако за същото деяние срещу същия деец има незавършено наказателно
производство, започнатото наказателно производство е прекратено или има влязла в
сила присъда, постановена от български съд;
3. ако има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или
утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;
4. ако изпълнението противоречи на международните задължения на Република
България;
5. ако срещу осъденото лице по време на извършване на деянието не е могло да
бъде започнато или проведено наказателно производство в Република България;
6. ако деянието е извършено извън територията на другата държава.
Процедура за признаване
Чл. 449в. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на
чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на чуждата държава до
Министерството на правосъдието.
(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него
присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако
12

последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският
градски съд.
(3) Съдът разглежда искането за признаване на чуждата присъда в състав от
трима съдии в открито съдебно заседание е участието на прокурор, като на осъдения се
назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв.
(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява
решение в 10-дневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на
чуждата присъда.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и на протест пред съответния
апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.
(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в
десетдневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е
окончателно.
(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството
на правосъдието - за препращане на компетентните органи на държавата, поискала
признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на
решението изтърпява присъда лишаване от свобода в чужбина, съдът му връчва препис
от решението чрез Министерството на правосъдието.
Действие на решението, с което е призната чужда присъда
Чл. 449г. (1) Решението, с което е призната чужда присъда, има действието на
присъда, постановена от български съд.
(2) Ако с чуждата присъда има наложени наказания лишаване от свобода по
отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето,
за което е поискано признаване на присъдата.
(3) Ако признатата чужда присъда се отнася само до отделно деяние на
продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата
чужда присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други
деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на
територията на Република България.
Задържане под стража
Чл. 449д. (1) За да се обезпечи изпълнението на наложеното е чуждата присъда
наказание лишаване от свобода, компетентният съд по
чл. 449в, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по признаване
и изпълнение на чуждата присъда до влизането на решението в сила да определи мярка
за неотклонение “задържане под стража” на осъдения, който е на територията на
Република България.
(2) Определението, с което се определя мярка за неотклонение “задържане под
стража”, се обжалва по общия ред.
Процедура за изпълнение
Чл. 449е. (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е
призната чуждата присъда, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, а когато той
няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.
(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за
правата над отнетото и конфискуваното имущество.
(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата за
изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по отношение на
наказанието лишаване от свобода, наложено е чуждата присъда.
13

(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в чуждата държава наказание лишаване от свобода.
(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по призната чужда присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил,
съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното
изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването
или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от
присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по
общия ред.
(6) Разпоредбите за изпълнение на наказанието по Наказателно-процесуалния
кодекс се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната чужда присъда.
Признаване и изпълнение на други съдебни актове
Чл. 449ж. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на
чужд съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на
престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата
равностойност.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АНАСТАСИЯ МОЗЕР, БОРИСЛАВ КИТОВ И
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ:
По § 48. По чл. 449б, т. 6 текста да стане:
6. когато деянието е извършено на територия, върху която другата държава
няма правораздавателна компетентност.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 48:
§ 48. В глава двадесет и втора се създава раздел III а с чл. 449а- 449з:
“Раздел III а
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИСЪДА НА ЧУЖДЕСТРАНЕН
СЪД
Условия за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд
Чл. 449а. Влязлата в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се
признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4,
ал. 3, когато:
1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по
българския закон;
2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;
3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на
протоколите към нея, по които Република България е страна;
4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за
свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;
5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република
България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;
14

6. присъдата не противоречи на основните начала на българското
наказателно и наказателнопроцесуално право.
Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен
съд
Чл. 4496. Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда,
постановена от неин съд, се отхвърля, когато:
1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на
предвидената в българския Наказателен кодекс давност;
2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е
могло да бъде започнато наказателно производство в Република България;
3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление
или влязло в сила определение за прекратяване на делото;
4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или
утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;
5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република
България;
6. престъплението е извършено извън нейната територията.
Процедура за признаване
Чл. 449в. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на
чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до
Министерството на правосъдието.
(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към
него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения.
Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е
Софийският градски съд.
(3) Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на
чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с
участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е
ангажирал такъв.
(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му
постановява решение в 10-дневен срок, с което уважава или отхвърля искането за
признаване на присъдата на чуждестранния съд.
(5) Решението на съда подлежи на жалба или протест пред съответния
апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.
(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в 10-
дневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е
окончателно.
(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на
Министерството на правосъдието - за препращане на компетентните органи на
държавата, поискала признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на
постановяване на решението изтърпява присъда лишаване от свобода в друга
държава, съдът му връчва препис от решението чрез Министерството на
правосъдието.
Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд
Чл. 449г. (1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд,
има действието на присъда, постановена от български съд.
15

(2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания
лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие
само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата.
(3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до
отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на
друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на
осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление,
които са били извършени на територията на Република България.
Задържане под стража
Чл. 449д. (1) За обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на
чуждестранния съд наказание лишаване от свобода, компетентният съд по чл.
449в, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по
признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд до влизането в сила
на решението да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения,
който е на територията на Република България.
(2) Определението, с което се взема мярка за неотклонение задържане под
стража, се обжалва по общия ред.
Процедура за изпълнение
Чл. 449е. (1) Компетентен да приведе в изпълнение решението, с което е
призната присъда на чуждестранен съд, е окръжният съд по местоживеене на
осъдения, а когато той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.
(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да приведе в изпълнение и решението за
правата над отнетото и конфискуваното имущество.
(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с
процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за
реабилитация по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с
присъдата на чуждестранния съд.
(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и
изтърпяното в другата държава наказание лишаване от свобода.
(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване
от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил,
съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-
нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на
амнистията, помилването или по друга причина наложеното наказание се
намалява, съдът решава каква част от присъдата следва да бъде изтърпяна.
Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред.
(6) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс за изпълнение на
наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната
присъда на чуждестранен съд.
Признаване и изпълнение на други съдебни актове
Чл. 449ж. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове
на чуждестранен съд, с които се постановява отнемане или конфискация на
средствата на престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или
на неговата равностойност.
16

Условия за искане до друга държава за признаване и изпълнение на
присъда на български съд
Чл. 449з. Искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда
на български съд се прави от съответния български съд и се изпраща от
Министерството на правосъдието, когато:
1. осъденото лице постоянно пребивава в другата държава;
2. изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри
възможностите за социализация на осъденото лице;
3. лицето е осъдено на лишаване от свобода и вече изтърпява или следва да
изтърпи друго наказание лишаване от свобода в другата държава;
4. другата държава е държавата по произход на осъденото лице и е заявила, че
желае да приеме изпълнението;
3. наказанието не може да се изпълни в Република България дори и чрез
екстрадиция.”
§ 49. Наименованието на раздел V от глава двадесет и втора се изменя така;
“МЕЖДУНАРОДНА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
§ 50. В чл. 461 ал. 2 се изменя така:
“(2) Международната правна помощ включва:
1. връчване на документи;
2. действия по разследване;
3. събиране на доказателства;
4. предоставяне на информация;
5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор,
по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в
сила, или наложени при условията на взаимност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната
окончателна редакция на § 50;
§ 50. В чл. 461 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “правната помощ” се заменят с “международната
правна помощ”.
2. В ал. 1 думите “правна помощ” се заменят с “международна правна
помощ”.
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Международната правна помощ включва:
1. връчване на документи;
2. действия по разследване;
3. събиране на доказателства;
4. предоставяне на информация;
5. други форми на правна помощ, ако еа предвидени в международен
договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията
на взаимност.”
17

Комисията предлага да се създаде § 50а:
§ 50а. В чл. 462 се правят следните изменения:
1, В заглавието думите “правна помощ” се заменят с “международна правна
помощ”.
2. В текста думите “правната помощ” се заменят с “международната правна
помощ”.
§ 51. Създава се член. 463а:
“Разпит на лица чрез телефонна конференция и видеоконференция
Чл. 463а. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе разпит чрез
телефонна конференция или видеоконференция на лице, което се намира в България,
когато това е предвидено в международен договор.
(2) В молбата за разпит на чуждия съдебен орган трябва да са посочени:
1. причината, поради която личното явяване на. лицето е нежелателно или
невъзможно;
2. названието на съдебния орган на другата държава;
3. данните на лицата, които ще проведат разпита;
4. съгласието на лицето, което ще се разпитва чрез телефонна конференция.
(3) Българските компетентни органи на наказателното производство изпълняват
молби за разпит чрез телефонна конференция или видеоконференция. За нуждите на
досъдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция или
видеоконференция се изпълнява от Националната следствена служба. В съдебното
производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по
степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от
апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да
изиска молещата страна да осигури техническите средства за разпит.
(4) При разпита се съставя протокол, в който се отразяват:
1. датата и мястото на провеждането му;
2. данните на разпитаното лице и неговото съгласие, ако то се изисква;
3. данните на участвалите от българска страна лица;
4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.
За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(5) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен
български орган чрез телефонна конференция или видеоконференция, когато
законодателството на другата държава допуска това.
(6) Разпит чрез телефонна конференция или видеоконференция по ал. 5 в
досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена
служба, а в съдебното производство - от съда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 51:
§ 51. Създава се чл. 463а:
“Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция
“Чл. 463а. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез
видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел
или експерт в наказателно производство и се намира в Република България,
когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е
страна. Разпит чрез видеоконференция е участие на обвиняем или заподозрян
може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български
съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на
18

провеждане на видеоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или
телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на
основни принципи на българското право .
(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са
посочени:
1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или
невъзможно;
2. наименованието на съдебния орган на другата държава;
3. данните за лицата, които ще проведат разпита;
4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или експерт
чрез телефонна конференция;
5. съгласието на обвиняемия или заподозряния, който ще участва в
заседание за разпит чрез видеоконференция.
(3) Българските компетентни органи на наказателното производство
изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция.
За нуждите на досъдебно производство, молба за разпит чрез видеоконференция
или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За
нуждите на съдебно производство, молба за разпит чрез телефонна конференция се
изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез
видеоконференция - от апелативния съд по местоживеене на лицето.
Компетентният български орган може да изиска молещата страна да осигури
техническите средства за разпит.
(4) Разпитът сс извършва пряко от съдебния орган на молещата държава
или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.
(5) Преди разпита българският компетентен орган установява
самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се
съставя протокол, в който се отразяват:
1. датата и мястото на провеждането му;
2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;
3. данните за участвалите от българска страна лица;
4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.
(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от
компетентен български орган или под негово ръководство, чрез
видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на
другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с
българското законодателство и в съответствие с разпоредбите на международните
договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените
способи за разпит.
(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в
досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена
служба, а в съдебното производство - от съда.”
(8) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за разпита на лицата
по ал. 6.
Комисията предлага да се създаде § 51а:
§ 51а. В чл. 464, ал. 1 и 2 думите “правна помощ” се заменят с
“международна правна помощ”.
§ 52. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:
1Q

1. Досегашният текст става ал. 1 и в изречение първо накрая се добавя “или по
ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна, който
е ратифициран, обнародван и влязъл в сила”.
2. Създават се ал. 2 - 7:
“(2) Молбите за правна помощ и всички други съобщения от компетентните
органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се
приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред
както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат
удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат
оригиналите с експресна поща.
(3) Върховната касационна прокуратура формира с други държави съвместни
екипи за разследване, в които участвуват и български прокурори и разследващи органи.
За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва
споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на
Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на
международните договори, условията на споразумението и българското
законодателство.
(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за
разследване чрез агент под прикритие, чрез контролирани доставки и трансгранично
наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.
(5) При условията на взаимност чуждият орган, който извършва разследване
чрез агент под прикритие на територията на Република България, може да събира
доказателства съобразно националното си законодателство.
(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично
наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната
касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на
трансграничното наблюдение.
(7) Изпълнението на молби на други държави за контролирани доставки и
трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може
да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, като предлага следната
окончателна редакция на § 52:
§ 52. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) думите “правна помощ” се заменят с “международна правна помощ”;
б) в изречение първо накрая се добавя “или по ред, предвиден в
международен договор, по който Република България е страна.”.
2. Създават се ал. 2 - 7:
“(2) Молбите за правна помощ и всички други съобщения от компетентните
органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се
приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален
ред както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да
поискат удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да
получат оригиналите с експресна поща.
(3) Върховната касационна прокуратура създава с други държави
съвместни екипи за разследване, в които участвуват и български прокурори и
разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за
разследване се сключва споразумение е компетентните органи на участващите
държави. На територията на Република България съвместният екип за
20

разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на
споразумението и българското законодателство.
(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за
разследване чрез агент под прикритие, чрез контролирани доставки и
трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.
(5) При условията на взаимност чуждестранният орган, който извършва
разследване чрез агент под прикритие на територията на Република България,
може да събира доказателства съобразно националното си законодателство.
(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за
трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява
незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за
продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията
и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
(7) Изпълнението на молби на други държави за контролирани доставки и
трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той
може да иска съдействие от полицейските, митническите и други
административни органи.”
§ 53. В глава двадесет и втора се създава раздел VI:
“Раздел VI
ТРАНСФЕР НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА
Трансфер на наказателни производства от друга държава
Чл. 466а. (1) Молбите за трансфер на наказателно производство, образувано в
друга държава, се изпращат на:
1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;
2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.
(2) Ако централният орган по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на
компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този
кодекс.
(3) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в
съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със
същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български
орган. Признаването не дава на това действие по-голяма доказателствена сила от тази,
която то има в молещата държава.
Трансфер на наказателни производства на друга държава
Чл. 466б. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в
Република България, е гражданин на друга държава или живее в друга държава,
българските централни органи по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на
наказателното производство на тази държава.
(2) Молбата за трансфер на наказателно производство на друга държава по
предложение на компетентния български орган на наказателното производство се
изпраща:
1. от Върховната касационна прокуратура - в досъдебното производство;
2. от Министерството на правосъдието - в съдебното производство.
(3) Молба за трансфер на наказателно производство на друга държава може да се
направи, ако:
21

1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило деянието, не е
възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина;
2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение
на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената
държава;
3. лицето, извършило деянието, е или ще бъде екстрадирано в замолената
държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното
производство в тази държава;
4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на
лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или
изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.
(4) Ако замолената държава допусне предаването на наказателното
производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу
лицето, извършило деянието, а наложената присъда по ал. 3, т. 4 относно
престъплението, във връзка с което наказателното производство е предадено, не се
изпълнява.
(5) Българските органи могат да възобновят наказателното производство или да
разпоредят изпълнение на присъдата, ако замолената държава:
1. заяви, че няма да образува наказателно производство по случая;
2. впоследствие отмени решението си за предаване на наказателното
производство;
3. заяви, че няма да продължи производството.
Решение по субсидиарна компетентност
Чл. 466в. При получаване на информация от орган на друга държава за
образувано или предстоящо да се образува наказателно производство във връзка с
престъпление, извършено в тази държава, компетентният прокурор по чл. 34 решава
дали българските органи да упражнят
правомощието си по чл. 4 за образуване на наказателно производство за същото
престъпление.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 53:
§ 53. В глава двадесет и втора се създава раздел VI с чл. 466а-466в :
“Раздел VI
ТРАНСФЕР НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО
Трансфер на наказателно производство от друга държава
Чл. 466а. (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга
държава, се изпраща на:
1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;
2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.
(2) Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава, се
приема от органа по ал. 1, когато:
1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по
българския закон;
2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;
3. деецът е постоянно пребиваващо на територията на Република България;
22

4. деецът е гражданин на Република България;
5. престъплението, за което е направено искането не се смита за
политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно
престъпление;
6. ако искането цели преследване или наказване на лицето поради неговата
раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние
или политически убеждения;
7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република
България за същото или за друго престъпление;
8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и
най-важните доказателства се намират на територията на Република България;
9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри
възможностите на осъденото лице за социализация;
10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в
Република България;
11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена В
Република България.
12. искането не противоречи на международните задължения на Република
България;
13. искането не противоречи на основните начала на българското
наказателно и наказателнопроцесуално право;
(3) Ако органът по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на
компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на
този кодекс.
(4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава
в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република
България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е
извършено от български орган.
Трансфер на наказателно производство в друга държава
Чл. 466б. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно
производство в Република България, е гражданин на друга държава или
постоянно пребивава в друга държава, органите по ал. 2 могат да изпратят молба
за трансфер на наказателното производство в тази държава.
(2) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по
предложение на компетентния български орган на наказателното производство се
изпраща;
1. от Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;
2. от Министерството на правосъдието - за съдебното производство.
(3) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава може
да се направи, когато;
1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило
престъплението, не е възможна, не е разрешена или не е поискана по друга
причина;
2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за
изпълнение на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се
проведе в замолената държава;
3. лицето, извършило престъплението, е или ще бъде екстрадирано в
замолената държава или по друга причина е възможно личното му явяване в
наказателното производство в тази държава;
23

4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда
на лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава
или изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.
(4) Ако замолената държава допусне трансфера на наказателното
производство, то не може да продължи на територията на Република България
срещу лицето, извършило престъплението, а наложената присъда по ал. 3, т. 4
относно престъплението, във връзка с което е извършен трансфер на
наказателното производство, не се изпълнява.
(5) Органите на досъдебното производство или съдът продължават
наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в
изпълнение, ако замолената държава;
1. след като е приела молбата за трансфер не образува наказателно
производство;
2. впоследствие отмени решението си за трансфер на наказателното
производство;
3. не продължи производството.
Решение по субсидиарна компетентност
Чл. 466в. При получаване на информация от орган на друга държава за
образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде
образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава, компетентният
прокурор по чл. 34 решава дали българските органи да упражнят правомощието
си по чл. 4, ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото
престъпление."
§ 54. Навсякъде в кодекса думите “следовател”, “следователи” и
“следователите” се заменят съответно с думите “разследващ магистрат (следовател)”,
“разследващи магистрати (следователи)” и “разследващите магистрати (следователи)”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да отпадне.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 55. Неприключените предварителни производства се довършват по реда, по
който е започнало разследването.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 55:
§ 55. Неприключените предварителни производства се довършват по реда,
по който са започнати.
§ 56. В чл. 12, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ,
бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002
г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г. и бр. 36, 38 и 53 от 2004 г.) се създава т. 5:
“5. по писмено искане на органите на досъдебното производство и на
оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи за
24

разкриване и доказване на икономически престъпления и престъпления, извършени от
организирана престъпна група, както и за защита на националната сигурност, подадено
чрез ръководителите на съответните основни структурни звена.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.
§ 57. В чл. 36 от Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ,
бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп.,
бр. 31 от 2003 г. и бр. 52 и 55 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Обвиняемият може да се запознава със събраните доказателства, които
съдържат класифицирана информация, само по конкретното наказателно дело за
осъществяване правото си на защита.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на § 57:
§ 57. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45
от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп.,
бр. 31 от 2003 г. и бр. 52 и 55 от 2004 г.) се създава чл. 39а:
“Чл. 39а. (1) Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във
връзка с осъществяване на конституционното им право на защита.
(2) Лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на
класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на
правото им на защита и при спазване на принципа “необходимост да се знае”
§ 58. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от
1997 г.; изм. и доп., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000
г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г. и бр.
15 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 66 се създава ал. 4:
“(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 2 и 3 не се изисква съгласие на
лицата.”
2. В чл. 69:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) За извършване на действията по ал. 2 не се изисква съгласие на лицето.”;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
§ 59. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.; бр. 78 и 87 от 1994
г.; бр. 93 от 1995 г.; бр. 64, 104 и 110 от 1996 г.; бр. 58, 122 и 124 от 1997 г.; бр. 11 и 133
от 1998 г.; бр. 6 и 20 от 1999 г.; бр. 34, 38 и 84 от 2000 г.; бр. 25 от 2001 г., бр. 74, 110 и
118 от 2002 г.; бр. 61 и 112 от 2003 г.; бр.29 и 36 от 2004 г.) навсякъде думите
“следовател”, “следователи” и “следователите” се заменят съответно с думите
“разследващ магистрат (следовател)”, “разследващи магистрати (следователи)” и
“разследващите магистрати (следователи)”.
25

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 59 да отпадне.
§ 60. Параграфи 25, 35, 36, 37, 38, 39 и 40 влизат в сила от
1 януари 2005 г„ а § 14 и 16 - в 6-мееечен срок от обнародването на този закон.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ;
§ 60 от ПЗР се изменя така:
§ 60. Параграф 14 влиза в сила в 9-месечен срок от обнародването на закона,
а § 16, 16а и 28 - след девоенизацията на състава на Министерството на
вътрешните работи.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.