Kомисия по правни въпроси
25/05/2004 първо гласуване
Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет.
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 20.05.2004 г.. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства г-н Антон Станков - министър на правосъдието, който представи законопроекта от името на вносителя Министерски съвет. Той посочи, че началото на осигуряване на закрила на свидетелите по наказателни производства се поставя с чл. 97а от Наказателно- процесуалния кодекс, регламентиращ защитата на свидетели, когато са налице достатъчно основания. В условията на нарастваща транснационално организирана престъпност един текст, колкото и добър да е, не може да осигури запазването и осигуряването на свидетели, поради което е необходимо приемането на специален Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, който да разширява предвидената в Наказателно- процесуалния кодекс правна защита на свидетелите. Това е и задължение, произтичащо от няколко международноправни договора, по които Република България е страна. Това са Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията. Конвенцията на Организацията на обединените нации за транснационално организирана престъпност, както и актове на Европейския съюз. Резолюция на Съвета на Европейския съюз от 23 ноември 1995 г. за защита на свидетелите в борба с международната организирана престъпност, рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 15 март 2001 г. за защита на жертвите в наказателното производство. Тези международноправни документи са част от acquis и се отнасят до правата на гражданите в сферата на наказателното правосъдие и по-конкретно до задължението на правосъдните
1
органи да гарантират безопасност на лицата, които съдействат за решаване на задачата на правосъдието. Основните идеи на законопроекта се отнасят до следното.
На първо място регламентиране на приложното поле на закона от гледна точка на категориите престъпления, които са основание за прилагането на специалната защита, както и кръга лица, обхванати от предоставената защита.
На второ място - детайлна уредба на програмата за защита на застрашено лице като комплекс от мерки, извършвани от определени държавни органи, насочени към специална защита на лицата, получили статут на защитени лица, са: лична физическа охрана, охрана на имущество, временно настаняване на безопасно място, промяна на мястото на живеене и работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието.
На последно място - промяна на самоличността.
Компетентни органи за осъществяване на програмата са новосъздаденият /по силата на закона/ Съвет за защита на застрашените лица към министъра на правосъдието и Бюрото по защита на застрашените лица като специализиран отдел в Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието, провеждащ на практика мерките по програмата.
Подробно е уредена процедурата по включване в Програмата за
защита.
Подробно е регламентирано съдържанието и формата на подписаното споразумение между защитеното лице и Бюрото по защита, след подписването на което лицето придобива статут на защитено. Споразумението няма характер на гражданско-правен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Законът съдържа основанията за прекратяване на защита и международното сътрудничество при реализирането на мерките въз основа на международни договори, по които Република България е страна и при условията на взаимност.
Предвижда се в шестмесечен срок от влизане на закона в сила Министерският съвет да приеме Правилник за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
По законопроекта се изказа народните представители М.Миков, Анелия Мингова и Б.Ралчев по следните проблеми:
Относно предвидената в законопроекта мярка - промяна на самоличността. Според Съвета по законодателството тази мярка трябва да е формулирана като промяна на идентифициращи белези. Промяната на самоличността ликвидира субекта необратимо като такъв с предишната самоличност, а това би дало посока и отражение в цялостния му статут. Следва да се конкретизаират последиците от една такава наложена мярка с оглед статута на лицето, което ще даде отражение и в гражданскоправната сфера, и в други посоки.
Постави се въпроса относно дублирането на различни мерки, предвидени в различни закони, които следва да бъдат синхронизирани.
2
Бе направено предложение шестмесечният срок за приемането на правилника за прилагането на закона от Министерския съвет да се съкрати на тримесечен.
След проведеното гласуване Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет.