ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност,
№ 402-01-11, внесен от
Министерския съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 402-01-11, внесен от
Министерския съвет.
На свое редовно заседание, проведено на 17.06.2004 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 402-01-11, внесен от
Министерския съвет.
На заседанието присъства проф. Георги Петканов, министър на вътрешните работи и г-н Тоньо Железчев, зам.министър на вътрешните работи, който представи законопроекта от името на вносителя Министерски съвет.
Съгласно мотивите на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с него се уреждат условията и реда за блокиране и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Законопроектът е насочен към пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване използването на такива облаги за извършването на нови престъпления или други правонарушения. Законопроектът създава механизъм за прилагане на държавната принуда в случаите, когато определено имущество е придобито от престъпна дейност, но не може да бъде отнето в полза на държавата изцяло или отчасти по силата на Наказателния кодекс.
Законопроектът има гражданскоправен характер и мерките, които се определят от него, се осъществяват от специализирани звена на данъчната администрация. На широките правомощия, предоставени на тези органи, кореспондират адекватни възможности за защита на добросъвестните лица и съдебен контрол. Особеното производство по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се прилага и в случаите, когато облагите от престъпления са трансформирани изцяло или частично в друг вид имущество или са прехвърлени на трети лица при запазване правата на добросъв естните приобретатели. Законът ще изпълнява решаваща превантивна роля за недопускане инвестирането на средства, придобити по престъпен начин, изпирането на пари и финансирането на други престъпления. Обект на закона е имущество, което не попада в предмета на доказване по наказателното дело, още повече че със средствата на Наказателно процесуалния кодекс не винаги може да се докаже цялата престъпна дейност на лицето. Същевременно могат да се установят случаи, в които имуществото на определени лица нараства значително, без да има данни за законна дейност. При констатирането на това състояние, за което няма данни за законен произход, се поставя в действие процедурата по този закон. Формира се разумно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност на
1

лицето, но му се предоставя възможност да докаже произхода на имуществото си и да се защити.
Отнемането в полза на държавата по реда на този закон стои в плоскостта на наказателния процес само дотолкова, доколкото се изисква лицето да е осъдено за определено престъпление от изброените в чл. 3, ал. 1. При наличие на безспорни доказателства според принципите на гражданския процес за наличие на значително имущество без установен законен произход и при установено по съответния ред обстоятелство, че лицето се е занимавало с определен вид престъпна дейност, която е вероятният източник на обогатяването, съдът ще има право да се произнесе с решение за отнемане в полза на държавата на тази част от имуществото. Законопроектът дава възможност за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което е постъпило и в патримониума на юридическо лице.
Създава се възможност за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и в случаите, когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на българската държава.
Законопроектът осигурява механизъм, чрез който престъпни активи могат да се отнемат в полза на държавата, когато това не може да се реализира по реда на Наказателния кодекс, и по този начин се предотвратява въвеждането на такива средства в икономическия обмен. Допускане на обратното е обществено и правно недопустимо. Когато извършителят на определено престъпление е останал неоткрит, особеното производство ще предотврати трансформирането на престъпните облаги в друг вид имущество, тяхното укриване или изнасяне в чужбина. Отнемането по този законопроект не е нито конфискация като наказание по Наказателния кодекс, нито отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност, на предмета и средствата на престъплението по чл. 53 от Наказателния кодекс. Предмет на законопроекта са облаги, получени от престъпна дейност, извън тези, които могат да се отнемат по силата на Наказателния кодекс.
Приемането на законопроекта е в съответствие с усилията на Европейския съюз да създаде максимално ефикасен механизъм за предотвратяване изпирането на пари. При изготвянето на законопроекта са взети под внимание законодателните решения в тази област на редица европейски страни, основните правни актове на Европейския съюз в борбата срещу прането на пари и препоръките на Международната група за борба срещу изпирането на пари.
След излагането от името на вносителя на мотивите, основните цели и задачи, които законопроектът следва да решава, Председателят на Комисията по правни въпроси ПРОФ. Д-Р АНЕЛИЯ МИНГОВА даде думата на народните представители от комисията.
Народният представител г-н БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ подкрепи изцяло внесения законопроект и прикани членовете на Комисията по правни въпроси да гласуват за него. Г-н Ралчев подчерта, че той е обществено необходим, като посочи и някои специфики на законопроекта. Този закон е направен със средства от Наказателния кодекс. Досегашната практика показва, че приложението на Глава трета на ЗСГ коренно се отличава, както като политическа, така и като икономическа характеристика и е неприложим при новите обществено-политически условия и новата нормативна уредба.
Г-н Ралчев подчерта, че законопроекта е претърпял няколко предварителни редакции. Усилията на всички, които са вземали участие в научни конференции,
2

в отделни събирания и обмяна на мнения, са били насочени към това, доколко правата на гражданите са запазени и доколко този закон, който има гражданскоправен характер, не посяга на техните права. Очевидно е, че той достигнал до възможния максимум в рамките на действащото българско законодателство. Категорично се касае за една съдебна преценка, която е една от гаранциите за това, че правата и законните интереси на гражданите не могат да бъдат накърнени. Напротив, по един най-подходящ начин те са защитени.
Народният представител г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ подчерта, че годините, които изминаха, потвърждават необходимостта от такъв закон. Разбира се, той трудно ще реши задачите, които формулира и от сега можем да се запитаме каква ще бъде неговата ефективност не заради качествата на самия законопроект, колкото заради условията, в които той ще се прилага. Според г-н Стоилов целият български преход в голяма степен бе криминален преход. Никой закон сам по себе си или дори система от няколко закона не може да промени този факт. Това не означава, че законодателят трябва да бездейства и тези последици да бъдат задълбочавани. В това е смисълът да се търси някаква законодателна реакция в ограничаването и преодоляването на тези последици.
Същевременно г-н Стоилов постави два въпроса, които изразяват две противоположни претенции към законопроекта. Едната е, дали той е достатъчно радикален в изпълнението на целите, които си поставя. Другият въпрос е противоположен: дали юридическите механизми, които той предвижда, организацията на дейността създават достатъчно гаранции, че няма да се злоупотребява с инструментите, които въвежда законът и с необосновано засягане на правата на лица, макар и под претекста за това, което е записано в него, но понякога с други цели.
Въпреки тези въпроси, г-н Стоилов изрази принципната си подкрепа за законопроекта и предложи, след като законопроектът бъде приет на първо четене, да се създаде специализирана група с представители на всички комисии, които са помощни, и с представители на вносителите, за да може да се обсъдят отделни негови елементи и наистина да се постигнат целените със законпроекта резултати.
Народният представител проф. д-р ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ подчерта, че законопроекта като цяло трябва бъде категорично подкрепен, независимо, че в него от правно-логическа и правно-техническа гледна точка могат да бъдат направени подобрения. Това следва да бъдат подобрения, които да го направят добър закон, а не да отричат принципните положения, които са залегнали в него. Г-н Димитров акцентира на обстоятелството, че законопроектът обръща доказателствената тежест при определени условия, но дори понастоящем в нашето законодателство съществуват сходни институти с доста дълга традиция. Такива са институтите във финансовото и гражданско-процесуалното право за начети и ревизионния акт, които няколко десетилетия се прилагат в българското законодателство. Г-н Димитров направи и някои предложения с цел подобряване на предложения законопроект, свързани с това по-ясно да се открои характерът на мотивираното заключение, което е установителен акт. Няма пречка в този установителен акт да се запише изрично разпоредба, която се съдържа в момента и в ГПК, и в ДПК, че констатациите в това мотивирано заключение се считат за истина и до доказване на противното. Т.е. да се следва моделът за обърната доказателствена тежест. Законът би спечелил от това.
3

Народният представител г-н ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ също подкрепи внесения законопроект, като се присъедини към становището изразено от народния представител Я.Стоилов, за необходимосттта от подобряване на системата от юридически гаранции срещу възможни злоупотреби от страна на администрацията, която следва да прилага закона.
От името на Коалиция “За България” народният представител г-н Михаил Миков също подкрепи принципно законопроекта, като изрази становище, че той може да бъзе подобрен с промени преди второ четене.
Народният представител г-н ЧЕТИН КАЗАК от името на Движението за права и свободи подкрепи на първо четене законопроекта, поради принципното съгласие относно неговите мотиви, подбудите за неговото изработване и предлагане за приемане от Народното събрание. Г-н Казак сподели изразените опасения, относно юридическите гаранции и свръхмерните правомощия на специализирания орган или отдели към Министерството на финансите, които ще се занимават с тези въпроси. Въпреки тези опасения, като цяло законопроектът има много положителни цели, заслужаващи подкрепа.
В своите изказвания народните представители БОЙКО РАШКОВ, СТОЯН КУШЛЕВ също подкрепиха изцяло мотивите и целите на предлагания законопроект, като направиха и някои систематични бележки и предложения, които биха подобрили неговата ефективност.
След проведените разисквания председателят на Комисията по правни въпроси проф. д-р АНЕЛИЯ МИНГОВА подложи на гласуване предложения законопроект.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 402-01- 11, внесен от Министерския съвет.